Подзаглавието би трябвало да бъде „Аз обичам мъжете или Поразиите от традиционната мъжественост“

Сигурно знаете, че мъжете живеят по-къс живот от жените. Преди няколко дни ми попадна статия, показваща със статистики данни, които всеки е наблюдавал анекдотично: мъжете ходят на лекар по-рядко от жените. Но има един нов интересен детайл. Мъжете, които следват традиционния модел мъжественост и които си представят идеала за мъж като силен, независим, твърд, неподдаващ се на емоции и покровителстващ жените, именно тези мъже посещават лекар най-рядко от всички.

Изобщо не ме изненадва такава зависимост. Често се казва, че традиционната мъжественост подхранва обществени проблеми като насилието. Момчетата и младите мъже израстват с модели, които ги учат да се възхищават и да се идентифицират c насилието чрез книги, медии, игри, спорт и културни символи. Внушава им се, че за да са истински мъже необходимата характеристика е физическа сила и надмощие и образът на мъжа се асоциира с ролята му на войник. (Не си измислям – когато се роди синът ми някои роднини ме питаха за него: „Как е войникът?“)

Но традиционната представа за мъжествеността е нож с острие, насочено и към самите мъже, защото включва изискването да не бъдеш уязвим, да не търсиш помощ и да не показваш болка. Подхранва търсенето на риск и избягването на „женското говорене“, което би могло да подпомогне разрешаване на конфликтите по друг начин. Затова не е изненадващо, че макар че на света се раждат повече момчета от момичета, произшествията с момчета са повече, смъртността между тях е по-голяма и в един момент пропорцията се преобръща.

А аз обичам мъжете и не бих искала да им се случват такива неща.

В същото време има идейни движения, които са се заели да спасяват мъжа. Обаче не от неходенето на лекар или излишна безразсъдност, нито от отказ от питане за посоката. А като например рекламата на бира Каменица, която се опитва да спаси истинския мъж от женските искания към него да участва в семейния живот, в домакинската работа или най-малко в собствената си хигиена. Други учения, доктрини и течения пък оплакват феминизацията на мъжете, които вече били по-малко решителни и по-слаби отпреди и стигнали дотам да употребяват крем против акне. И всичко това заради феминизма (или, в случая с Каменица, може би заради прекалените изисквания на жените).

Нали видяхте горе кои мъже са прекалено силни и неуязвими, за да ходят на лекар? Макар че жените обективно имат по-голяма издържливост, физическа адаптивност, по-висок праг на болка и толерират по-лесно загубата на кръв, мъжете са тези, от които се иска да не издават болка, да не се колебаят в решенията си и да се стремят към физическо надмощие, какъвто и риск да им струва това. На които им се смеят ако плачат, ако губят физическо съревнование и ако показват уязвимост или нямат пари.

Но всъщност освен ходенето на лекар, или по-скоро липсата на такова, има и много други аспекти, с които традиционната престава за мъжественото вреди на самите мъже.

Има един момент в началото на юношеството, когато момчетата с изненада откриват, че не са вече симпатични и забавни на околните непознати, каквито са били като малки, а започват да бъдат възприемани заплашително. Самият им начин на ходене, говорене, неформално общуване помежду им започва да се възприема като  агресивен. Порасналите момчета се смятат за непредсказуеми и дефолтно враждебни.

Когато се описват военни конфликти със загинали цивилни, винаги се подчертава кръвопролитието над жени, деца и старци, защото смъртта на цивилни мъже не предизвиква толкова възмущение. Дори и неучастващи в конфликта, дори и цивилни, дори невинни, младите мъже са потенциални войници и тяхната смърт не извиква особена жал. Освен че семействата им губят своя опора, разбира се.

Хората по-лесно дават милостиня на просеща жена или дете, отколкото на мъж, който би могъл да има също толкова сериозни проблеми като и жената, както и също толкова или по-голяма невъзможност да си намери работа. И като говорим за възможност за работа, помислете си за професиите, в които мъжете са  дискриминирани и разубеждавани да упражняват. Едно момче никога не би могло да си намери лятна работа да се грижи за малки деца, а уменията на едно момиче в това отношение не биха поставяни под съмнение.

Майките учат децата си да не се доверяват на мъже, ако се загубят, а да искат помощ от някоя майка с дете.

Един приятел ми каза, че забелязва как жените на улицата го гледат подозрително като потенциален сериен изнасилвач, когато се прибира късно вкъщи. Но ми каза с неутрален тон, че смята това 3a нормално.

А на мен страданието и насилието към момчета и мъже в книги и филми ми въздействат особено силно. Може би защото съм майка на момче. Но се ужасявам от факта, че обществото наистина игнорира страданието на сина ми и мъжете като цяло. Че очаква от тях да не изпитват болка и чувства, да не показват колебания и да са насилници по презумпция. И затова ми харесва феминизмът – той се стреми към обратното oт любов към мъжете.

33 коментара

1. на август 20, 2009 на 6:29 am kanew

На времето, 60-те години, в СССР имаше продължителна полемика в СМИ на тема „Пазете мъжете – те са ваши“. Тя, полемиката беше предизвикана от статистическите данни за средната продължителност на живота на мъжете, ако не се лъжа -около 60 години. Разбира се, първопричината за това беше алкохола. Но времената бяха такива, че не можеше да се критикува казармата, здравеопазването, лошите битови условия и много други аспекти на живота.

2. на август 20, 2009 на 8:32 am longanlon

ами наистина е нормално жените да гледат мъжете вечер като серийни изнасилвачи – простата истина е, че мъжете са много по-силни физически от жените и за съжаление тоя факт има голямо значение при поведението и на двата пола.

мъж, атакуван от превъртяла жена късна вечер може да се смути, да му стане смешно… но обратният вариант, при еднакви всякакви друго условия, май не е толкова безобиден.

не знам дали си чела това:
http://kaka-cuuka.com/125

3. на август 20, 2009 на 2:44 pm Nikola

Ха, хубава тема, мерси.

Лонги е прав, че има чисто физическа причина мъжете да изглеждат по-страшни. Просто сме по-големи. Но си съвсем права, за цитирането на цивилни жертви, както и безумното изиксване на обществото Истинският Мъж да не показва никаква емоция. Това изискване води до неходенето на лекар и всички тези инфаркти. Отделно, чисто еволюционно ми се струва, че мъжете са една идея по-безотговорни към себе си, но това определено се толерира и засилва от обществените очаквания.

Не съм съвсем съгласен обаче, че превъртяла жена късно вечер на улицата е безопасна – ако е наистина превъртяла, ще намери някой много креативен начин да ти причини болка въпреки физическото ти надмощие.

4. на август 20, 2009 на 2:48 pm размишльотини

@kanew Русия е хубав пример. Ако ти попадне статистика, бих се интересувала в кои страни разликата между женската и мъжката продължителност на живота е най-голяма и къде най-малка. Като изключим военните конфликти.

@longanlon Ако ще поставяме нещата на биологична основа, не изглежда ли доста ненормално, че женските от един вид автоматично ще се страхуват от мъжките на същия вид и то заради размерите им? И предварително да кажа, не, изнасилването като начин за разпространение на гените на мъжете не върши работа като обяснение за този механизъм от биологична гледна точка, защото при твърде социалния начин за отглеждане на деца при хората (и твръде големите ресурси и време влагани в това) потенциалните деца на изнасилвачите нямат особен шанс за отглеждане и проспериране.

@nicodile
Не става дума дали е безопасна, а дали хората имат такива представи за жените.

5. на август 20, 2009 на 3:54 pm longanlon

поставяш некоректно въпроса. животните (тия от тях, които имат достатъчно акъл) се страхуват от всичко, което се е доказало като опасно. низшите животни не се страхуват – те бягат или не по инстинкт.

разумът е в основата на страха – при хората е развит до степен не само да правят причинно следствени връзки, ами да имат и въображение. въображението е полезно и то ни е направило доминиращ вид на планетата (чрез него съставяме планове – само хората го могат това, човекоподобните и делфините се пробват донякъде).

комбинирай разликата във физическите възможности, умението за причинно-следствени връзки и фантазията и ще разбереш защо много жени вървят боязливо нощем

колкото до „социалния начин на отглеждане“ – той е още една причина за страха от изнасилване – възможност за нежелана бременност, отхвърляне от социалния кръг и т.н.

6. на август 20, 2009 на 4:27 pm Василена

Ели, взе ми думата от устата с този пост. А какво ще кажеш за класическия комичен ритник в топките в киното? Да те ритнат в главата не е смешно, но виж в топките е голям майтап.
Също така традиционната мъжественост предполага, че мъжът трябва да бъде супер строг и властен баща, от когото се боят и му се подчиняват на всяка дума. Това прецаква уважаващия традицията мъж още веднъж, като му пречи да изгради близост с децата си и да получи любов от тях. Изобщо традиционната мъжественост създава големи проблеми в областта на бащинството, тъй като изисква от мъжа преди всичко да осигурява материално семейството възможно най-добре, а това го лишава от време и възможности да се занимава с грижи за децата си. Не е случайно, че преосмислянето на традиционната мъжественост и преоткриването на бащинството вървят паралелно.

7. на август 21, 2009 на 10:12 am Pony74

Моите лични наблюдения показват, че мъжете избягват да ходят на лекар не толкова поради традиционното разбиране за мъжествеността като неподластност на болката, а тъкмо обратното – заради страха им от всякакви медицински манипулации. Предпазливост, която си обяснявам със силния им инстинкт за самосъхраниение: „Кой знае какво ще ми правят там, не им вярвам много на лекарите…!“

8. на август 21, 2009 на 12:35 pm batpep

хаха, размишльотини, този твой пост е поредното доказателство, че ти си си една стопроцентова жена

ако някой ден успеете да избягате от определенията и рамките, наложени ви от човешката култура ще разберете, че в природата винаги е царял матриархата.

дори по времето на патриархата е било така, само че завоалирано. както казваше дедо милчо краваря: “ – сите мЪже сме бикове за разплод и ентетака!“ това с особена сила важи за постсоциалистическите общества, където мъжете освен за разплод служеха и за хамали, зидаро-мазачи, водопроводчици, готвачи, шофьори и т.н. обслужващ персонал. лично аз не помня нито баща ми, нито дядо ми да ми е чел приказка, примерно. камо ли да ме обучава за поемане на някакъв бизнес – в крайна сметка и двамата с майка ми получаваха еднакви заплати от по стотина лева от некакви си държавни учреждения.

мъжете са по-агресивни, защото са по-слаби и ги е страх. също като кучетата, примерно. за беда природата ги е създала по-мощни физически и – ето ти проблеем. мъжете изпедерастяват все повече и повече, защото ги е страх и съзнават, че са слаби, поради което търсят сродна душа. много още неща мога да изредя, не се съмнявайте

но това, което все още ни спасява като вид е креативността. аз, поради специфичието ми, познавам отблизо много жени. всички те са красиви, умни, начетени, чевръсти… но не познавам нито една креативна. жените са създадени да създават (с помощта на мъжа) и да пазят живота на вида. мъжете са тези, които трябва да бранят, да се борят за надмощие над другите видове и т.н. поради което им се налага… ДА МИСЛЯТ.

аз като човек, който знае чудесно данните за смъртността на мъжете в българия и който се надява, че поне ще види дъщеря си абитуриентка, ви казвам:

ние мразим да ходим на доктор, защото много се чака

9. на август 21, 2009 на 9:54 pm Ена

Бат Пет,
Какво разбираш под креативност? Между близките ми приятелките има режисьорки, поетеси, учени, художнички. Ако тяхното не се квалифицира като креативност, какво е тогава? Или всичките те са мъже без да знаят ?
И аз мразя да ходя на доктор, защото много се чака. Майка ми също. Баща ми много ни се дразни (с право) и все повтаря как ще се сетим да идем на лекар, едва когато стане време за аутопсия. По твоята логика, сигурно и двете сме мъже. Ще тичам да кажа на мъжа ми и баща ми, че всъщност са гей. Нямам нищо против хомосексуалните, да не си помислиш.

10. на август 21, 2009 на 10:11 pm Ена

Бат Пет,
Още един въпрос. Ако, както казваш, на мъжете им се НАЛАГА да мислят, защто има мъже, които не мислят? За жените, които не мислят, не питам, защото на тях, ако си прав, не им се налага.

11. на август 22, 2009 на 6:53 pm batpep

хаха, ена, искрено ме разсмя, за което благодаря

а ако трябва да бъда малко по-сериозен: заключенията ти са известни от векове и са формулирани в науката, наречена логика. подразделът е т.нар. елементарна логика, още в началото на учебниците. ярък пример е, да речем, следното твърдение:

всички знаем, че козата има рога, нали така? обаче и овенът има, съгласни ли сте? следователно – овенът всъщност е коза!

хахах… размишльотини, изтрий ми батюото всичките коментари по тази тема. ако почувстваш угризения си отвори моя блог и прочети мотото

12. на август 23, 2009 на 2:37 pm UZUMAKI

I love the smell of sexism on Sunday.

13. на август 24, 2009 на 12:13 am размишльотини

Привет след моето кратко пътуване и съжалявам, че не отговорих по-рано на коментарите.

@Longanlon
Не се и съмнявам, че жените нощем се страхуват от мъжете. Това, което казах е че този страх е чисто културно обусловен, а не биологично следствие от големия им размер. Защото, на първо място, няма биологичен смисъл мъжките да използват по-големия си размер за надмощие с женските, когато в природата всички мъжки влизат в битка заради конкуренция с други мъжки. ‌Или искаш да кажеш, че жените са нисши животни и бягат по инстинкт? Но и това не обяснява защо мъжете аджеба ще нападат именно жените. Друг аргумент: жените се страхуват и от мъже, които не са по-едри от тях, например от тийнейджъри, както споменах в поста или просто мъже с равен или по-нисък ръст. На мъжете е културно „позволено“ да нападат жени при определени обстоятелства. Да, има закони, и всички ние не го одобряваме като факт, но ако една жена е изнасилена при късно прибиране сама, първото което й се казва е „Защо не помисли?“

Социалният начин на отглеждане елиминира възможността изнасилвачите да увековечават гените си чрез изнасилванията, защото освен абортите, убийствата на нежелани и „чужди“ деца или просто изоставянето им си е съществувало от веки веков. А от праисторията отглежданията на деца имат нужда и от бащата. Затова изнасилването не е убедително и биологически обосновано като механизъм за продължение на рода.

@Батпет, не знам как се мери дали мъжете или жените са по-страхливи и по-креативни, нито дали тези две неща са ген, локализиран в Y хромозомата… (wow, аз пък се мислех за креативна). Но какво общо има креативността с факта, че мъжете са по-войнствени? Какво общо има грубата сила именно с креативността? И друго не разбирам – те са страхливи и понеже природата ги е създала по-силни, това ги кара да осъзнават слабостта си? И ги подтиква да нападат, също и жените? А, и да се бориш за надмощие се иска креативност, а да пазиш живота – не?

И не, чакането за лекар не се приема като аргумент, защото не винаги и навсякъде се чака за лекар. Пък аз помня в началото на 90 как мъжете са чакали за бензин и цветни телевизори без никакви проблеми.

Ако мъжете се оплакват, че ги използват да теглят като добитък тежката работа, значи имаме еднакви интереси. Защото и жените не искат да бъдат вързани за дете и къща. Ами хайде тогава да обърнем социалния ред

Никакви угризения тук – само изясни, моля…

14. на август 24, 2009 на 7:37 am batpep

ама вие май наистина не можете да стоплите, че се шегувам

винаги съм твърдял, че разговори от типа „мъжете са такива, пък жените – онакива“ са пълни глупости и стават единствено за чесане на езици. всеки от нас, независимо от пола си, е индивид и съответно е различен от другия. например – аз като съм мъж как пък веднъж не ми е хрумнало да нападам жена? или да чакам на опашка за каквото и да било? абе глупости на търкалета

единственото, което психолозите отдавна са установили като разлика между половете е, че мисленето на жените е по-фрагментарно, докато при мъжете е по-обобщитетелно, това е. не че едното е по-добро от другото, просто разлика. а вие може да теоретизирате защо е така, учените се чудят от десетилетия, може пък тук да надушим разковничето

15. на август 24, 2009 на 8:08 am longanlon

размишльотини, изобщо не говоря за размер – даже тийнейджър или дребен мъж е по-силен от коя да е жена (освен професионалона спортистка).

16. на август 24, 2009 на 5:33 pm mislidumi

Бях чела преди около година в Шпигел (ако не се лъжа, не мога да открия в онлайн архивите статията), че очакваната продължителност на живот на мъжете в Германия се иравнява с тази на жените. Тоест и двете се покачват, но тази на мъжете се покачва значително по-бързо. Като причини за това бяха посочени драстичната промяна на начина на живот на мъжете – все по-малко се консумира твърд алкохол, все по-често и от ранна възраст мъжете ходят на лекар, полагат грижи за себе си, не упражняват тежък физически труд и все повече мъже водят съзнателно здравословен начин на живот.

Естествено това са статистики и разбира се, че не важат за всички, да не вземен някой сега да дойде и да каже: „познавам един германец, дето лющи шнапс от сутрин до вечер“. Естествено, че има и такива. Но ето например е интересно да се погледнат и статистиките за пушенето – броят на пушачите също намалява от 2000 година. при това Германия хич не е на челни места по средна продължителност на живота – мисля, че Скандинавието водят.

17. на август 24, 2009 на 7:04 pm размишльотини

LOL, Batpet, не е пръв път, че иронията ти не е разбирана в този блог. Започвам да се притеснявам, сериозно, че се разминаваме някъде. Или че аз не разбирам ирония…

Много си прав, че стереотипите не непременно отговарят на реалността. Проблемът е, че хората се ръководят от тях, за съжаление.

@Mislidumi, предай едно браво на германците, и на скандинавците

18. на август 27, 2009 на 1:14 pm Андрей

С голямо удоволствие четох и статията, и коментарите.
Набързо някои нещица, които ми идваха наум, докато четях:
Категорично не съм съгласен с предлаганото обяснение защо мъжете не ходят на лекар, още по-малко – това да се обвързва с по-ниската продължителност на живот при мъжете. Жените ходят по-често на лекар по съвсем други причини – напр. – по същите, поради които врачките по улиците се спускат на жени, а ще обърнат внимание на някой мъж само ако наистина по улиците няма ни една фуста. Или – обърнете внимание какви колоритни съобщества са бабичките пред кабинета на джипито – те засядат рано сутрин и за тях това е социално събитие – чак си носят закуска – направо все едно са на пикник.
Категоричн не съм съгласен и с окачествяването на мъжа като „сериен изнасилвач“ – тук винаги цитирам Брус Уилис, който, непосредствено след раздялата с Деми Мур, на въпрос на журналист на една пресконференция защо така, отговори нещо такова: „Дарвин е виновен – той е доказал, че ние само гледаме да си пръскаме семето наляво-надясно“ – с което показа много по-голямо разбиране на проблема от много именити представители на хуманитарните науки, които търсят под вола теле. И най-благоверният съпруг е потенциален „сериен разпръсквач на сперма“, но изнасилването като поведенчески комплекс не се е наложило през еволюцията – единственият вид животни, за които това е доказано със сигурност, са бабуините (а и при тях е изключение, естествено).
Към кампанията на „Каменица“ „Да спасим мъжа“ се отнасям съвсем сериозно (нямам предвид това, че се регистрирах с всичките си e-mail-и за играта за Октоберфест-а в Мюнхен); защо възприемам оженчването на младежите като нещо лошо, по-добре да не се опитвам да формулирам сега, че сигурно няма да го направя както трябва. Но е лошо! Писна ми от здрави прави двайсетгодишни мърморанковци! Абе – мрънкат точно като женки. Един мъж трябва да стои над дребните неща. (Говорейки това, би било добре да поясня, че имам съвсем слабо телосложение, мек глас и нямам шкембе – сиреч – изобщо не отговарям на българската представа за мъжественост – но имам самочувствието на истински мъж – и не толкова затова, че „не пия нищо синьо“, „не пазарувам в мола“, „не си гладя панталоните“, и „не подарявам цветя на тъщата“, както ни призовава кампанията на „Каменица“ – а защото претендирам, че в критични ситуации съм се държал като мъж, защото се опитвам с достойнство да посрещна собствената си орис и защото съм грижовен и отговорен баща.) И, затова понякога съжалявам за отмяната на задължителната казарма – да тя беше огромна простотия, беше си направо две години лишаване от свобода без да си виновен – но след уволнението си с изненада установих, че на момчетата, които не са ходили войници, това веднага им личи. А днес всичките са такива… Не че всички са хленчовци – има всякакви, разбира се – но процентът на хленчовците е недопустимо голям. Един мъж не бива да психясва от такива неща, като закъснението на автобуса или това, че нямаме парно в сградата. Защо – трудно ми е да формулирам – но знам, че мъжът трябва да е винаги готов за действие, независимо дали автобусът закъснява и дали парното работи – а при постоянно хленчене и мрънкане няма как да си готов. (Както преподавам и самият аз, когато сравнявам половия цикъл при самките с размножителната функция при самците: „Самецът трябва да е като пионерче – „Бъди готов!“ – „Винаги готов!“" (е, след което през последните години се налага да обяснявам какво е това „пионерче“).)
Понеже тук доста сте от чужбина – едва ли си имате представа какъв грамаден процент от днешните млади българи се дупчат с разни хормонални препарати „за увеличаване на мускулната маса“; присъствал съм (и то неведнъж) на това, как се купуват такива препарати от аптеките в Студентски град – (след подробна консултация с аптекарката!!!) – а за мен този, който си бръсне гърдите не е никакъв мъж, ако ще да има бицепс три пъти колкото този на Брус Уилис. Може и да греша, разбира се, просто споделам какво мисля по въпроса. Много ме развълнува темата, така че пак ще се включа.
Да спасим мъжа!
(Дори само за това, че, имаме ли истински мъже – ще имаме и истински жени – а аз ги обичам много и без тях не мога!)

19. на август 27, 2009 на 8:33 pm Ена

Андрей,
Посланието на рекламата на „Каменица“ не е „бъдете мъже,“ а е „бъдете инфантилни.“ По-щедрата интерпретация би била „айде да се излигавим,“ което на моменти може да е разпускащо.
Иначе съм съгласна, че човек (мъж или жена) не трябва да психясва, когато няма парно или не идва автобуса, но не виждам как това е свързано с казармата или с пола.
Мъжете, които си помпат мускулите и се депилират, в повечето случаи имат проблеми със самочувствието си. Много тъжно. Но такива мъже си намират и съответните жени: такива, които си помпат устните със силикон и изпадат в истерия от един милиметър косми по краката. И в двата случая, според мен, става дума за безработни мозъци.

20. на август 27, 2009 на 10:28 pm Андрей

„…но не виждам как това е свързано с казармата или с пола…“
Относно пола – струва ми се несериозно да се иска да доказвам, че жените са по-дребнави от мъжете; докато мъжете гледат на нещата по-отвисоко. (Напр., жена намрази ли те – то е за цял живот; при мъжете едно съвместно напиване често оправя нещата.)
Относно ролята на казармата – промяната там е толкова очевидна, че също не се нуждае от доказване – видиотяваш се, ставаш мързелив, но и – когато си бил на ръба и си оцелял (просто защото си нямал друг изход) – вече не си същият – вече гледаш на собствения си живот по друг начин – само самоубийствата в БНА бяха средно 22 годишно – отделно смъртни случаи и инвадилизиране за цял живот при злополуки и „злополуки“, отделно другите идиотизми – и когато преминеш през този кошмар – основният ти принцип в живота става: „Колкото – Толкова“ – а днес се шашкам, когато току-що завършили момчета ми хленчат (буквално), че никой не им давал повече от хиляда лева заплата (при положение, че не умеят почти нищо и веднага след назначението им работодателят ще трябва да влага в тях средства да ги обучава) – и застават в позата на недооценени страдалци, на които цял свят им е длъжен. А това е допустима само за жени поза – жената не е нужно да доказва, че е жена – то се вижда веднага – докато мъжът непрекъснато трябва да доказва, че е мъж; а това със сълзи и сополи не става.
Разбира се, имаме налице и обратният вариант – има много млади момчета у нас, които сега израстват като истински мъже без никакви казарми – но нямам впечатление, че точно те се реализират по най-добрия начин. Погледнете, например, т.нар. млади, с които партиите демонстративно напълниха кандидат-депутатските си листи при скорошните два избора – пикльовци! – все едно си на модно ревю.

21. на август 28, 2009 на 10:53 am Grimm

Mislidumi, здравей! Това ли си чела -

http://www.spiegel.de/wissenschaft/mensch/0,1518,590918,00.html ?

Поздрави

22. на август 28, 2009 на 6:38 pm Жилов

@Андрей

- И жената трябва постоянно да доказва, че е жена. Просто рядко си виждал такива, които не го доказват и затова не можеш да оцениш това, за което говориш.

- Самоубийствата в казармата и осакатяванията от „злополуки“ са чудесен пример в нейна защита.

Поздравявам всички с

THE MANTAGE

HOW TO GIVE A GREAT MAN TO MAN HUG

23. на август 28, 2009 на 8:26 pm ngc7293

http://i273.photobucket.com/albums/jj209/jayrocksufu/sisko_facepalm.gif

Ако някой напише по-идиотски пост през следващите 50-на години обещавам ще го почерпя (с много алкохол, тютюн и наркотици, нищо че ще живеем 4.7 години по-малко)…

24. на август 28, 2009 на 8:30 pm ngc7293

И за да не бъда обвинен за трол, ще помоля авторката да направи следното прочуване: намираш 50-на татковци, и ги питаш какво ще предпочитат: а) да сменят лайняни памперси; б) да се наливат с бира (или друг алкохол) в местната кръчма с приятелите си.

25. на август 28, 2009 на 8:40 pm размишльотини

@Андрей

Казармата наистина е много показателна школа за мъжество (rite of passage) – в нея се научаваш да бъдеш мъж = да не хленчиш, когато те мачкат без да разбираш защо и да търпиш унижения от по-горестоящи мъжкари. Тоест, да си истински мъж в соц контекст.

Ако жените няма нужда да доказват, че са жени, защото това се вижда, това означава ли, че женствеността се изчерпва във физическите белези на полова отличителност?

Разбира се, че мъжете не са серийни изнасилвачи, нито пък има биологически смисъл в това. А защо се възприемат като такива? Заради стереотипа – той е обществен. Не можах да разбера фразата на Брус Уилис какво доказва във връзка с изнасилванията?

26. на август 29, 2009 на 9:23 am Андрей

Въпросната фраза на Брус Уилис показва именно разбиране за предопределението на мъжа – да разпространи максимално своята наследственост – и в този смисъл (освен всичко друго) е отрицание на хипотезата, че мъжкият индивид е по природа изнасилвач – тъй като изнасилването е очевидно по-неуспешна стратегия за разпространение на генетичния материал (защото има малка вероятност да попаднеш на индивид, намиращ се в подходящ за заплождане момент, защото рискуваш да получиш увреждания, които да те поставят в невъзможност да извършиш бъдещи осеменявания и пр.). Защо някой възприемал мъжете като серийни изнасилвачи – това си е негов проблем – може би иска да са такива?
„Мачкат ме без да разбирам защо“ и „търпя унижения от по-горестоящи мъжкари“ и в момента – и ако не беше школата от казармата, сигурно отдавна щях да съм в лудницата; възможната алтернатива на „търпенето“ са именно разните варианти на „женско поведение“ – хленч, мрънкане, крясъци дори и пр. – които се срещат масово сред младите мъже – те не умеят да търпят, не са научени – и единственото, което им остава, е да мислят за педикюра си, за да не луднат. Докато мъжът не мърмори, не пищи, не полага специални грижи за ноктите си – а чака сгоден момент, за да захапе – и то да захапе на такова място и по такъв начин, че да пусне кръв.
Впрочем, сетих се, че примера с врачките има по-силен потенциал, от този, който съм употребил по-горе – всъщност по врачки ходят почти изключително само жени – т.е., по същата логика, по която се обвиняват мъжете, че не ходят за лекар, заради някакво погрешно разбиране за мъжественост (и живеят по-малко, защото не ходят на лекар), защо да не заключим, че мъжете и не ходят по врачки, заради някакво погрешно разбиране за мъжественост (и живеят по-малко защото не ходят по врачки)?
И още нещо – нито за момент не бива да забравяме, че варирането на признаците при мъжете е винаги по-голямо, отколкото при жените – и това трябва да се има предвид, когато правим обобщения и даваме примери. Защо е така – пак разковничето е в казаното от Брус Уилис – ами – в гората е достатъчно да има само съвсем ограничен брой самци, за да заплодят всички самки – следователно на еволюцията толкова много самци не й трябват – докато за нея всяка самка е ценна и всяка самка трябва да остави потомство. От това простичко съображение произлиза не само по-голямото вариране при мъжете (докато жените винаги са по-силно групирани около средните стойности), но и много други неща – включително и необходимостта от специална подготовка за несгодите на живота (от рода на казармата), без която тези мъже, които са от едната страна на вариационната крива просто не биха издържали на въпросните несгоди. Ето защо, впрочем и мъжете живеят по-малко – в резултат на по-голямото вариране на признаците те са значително по-неустойчиви на влиянието на средата. Затова пък, именно това по-голямо вариране е суровия материал, от който еволюцията си подбира най-доброто, за да го разпространи из популацията – докато женският пол за еволюцията е най-вече блат, на който да може в максимална степен да се размажат най-добрите резултати от това по-голямо вариране при мъжкия пол (тези разсъждения не важат за природно моногамни животни, какъвто човекът, естествено, не е). Впрочем, по-голямото вариране при мъжете е и обяснението, защо най-добрите представители в типично женските професии също все са мъже. Или, най-общо, резултатът от разликата във варирането при двата пола, ще звучи така – при мъжете има гении, но има и идиоти; при жените няма гении, но няма и идиоти (разбира се, с незбежната за всяко обобщение неточност).

27. на август 30, 2009 на 3:16 pm mislidumi

Grimm, не беше точно това, но и това става за илюстрация

Поздрави от нас за вас!

28. на септември 1, 2009 на 4:39 pm размишльотини

Андрей, исках да ти кажа (още в предишния коментар), че си е доста обидно да кажеш, че „жените хленчат“. В живота си съм срещнала много жени в различни страни и континенти и честно нито една не е хленчила справяйки се с живота и неговите дребни и големи суровости – от тежко болни деца до липса на елементарни условия за живот, от мъже насилници до малки изобретения как да да нахранят и облекат семейството си с мизерните си доходи и въпреки това да се радват на живота. Нито бабите ми, нито жените в България днес, нито тези, които гурбетстват в Гърция гледайки стари хора за да издържат семействата си, нито Алехандра и нейните сънароднички, нито жените, които познавам в САЩ. И не им е трябвало никаква казарма, за да се научат да го правят. Всъщност, ако бяха ходили в казарма сигурно щяха да се научат, че каквото и да правят нищо не зависи от тях, а важното е да се научат да търпят отправените им унижения и да захапят в подходящия момент.

Мъжете са програмирани да пръскат „генетичния си материал“ колкото се може повече – е, и? Това се знае (жените също го практикуват по генетични причини), това е основата на културния стереотип, който позволява на мъжете да „хойкат“, и какво общо има това с изнасилването? Което си съществува реално? И което както подчертах не е никакъв механизъм за пръскане на генетичен материал?

Не, не е „някой си“ който с изкривеното си въображение е решил да възприема мъжете като потенциални изнасилвачи. Това е обществото. Това са хората, които много добронамерено ти казват да не се прибираш сама по тъмно. Това са всички жени, които се оглеждат да преценят кой ги следва в тъмното. Това са тези, които убеждават момичетата да не тръгват сами на автостоп. И с основания. Изнасилванията се случват и доста по-често, отколкото смяташ. Остава само да разберем какво кара мъже да изнасилват, при положение, че не е биологичен механизъм за разпространяване на гени.

Не, примерът с врачните няма нищо общо с ходенето на лекар. Освен ако не искаш да кажеш, че ходенето на лекар има също толкова влияние върху здравето на човек колкото и ходенето на врачка. Ако това е тезата, която застъпваш, тогава аз лично няма какво да добавя. За теб остава да коментираш страните, в които мъжете и жените живеят еднакво дълго.

29. на септември 1, 2009 на 6:18 pm Ена

Според мен това, което кара мъжете да изнасилват, е желание за контрол.

30. на септември 1, 2009 на 8:50 pm Андрей

Стига бе, представям си някой мангасар-сериен изнасилвач (преди време бяха хванали един такъв и го показваха наред по всички телевизии, който би следвало да бъде определен точно с тази дума – мангасар) как си седи в храстите и размишлява: „Сега тази да я проконтролирам, или да не я проконтролирам?“.
Що търсите под вола теле?
Най-обикновен нагон да си мушнеш в дадено място инструмента – какви са тия контроли, к’во е т’ва чудо?
Интересно, защо това „желание за контрол“ би изчезнало веднагически в момента, в който въпросният мангасар-сериен изнасилвач, в резултат на едно по-усърдно чесане, случайно вземе та се изпразни на тревата? (И така предвиденото изнасилване ще трябва да остане за следващата вечер.) И като се прибира към дома си, сигурно ще размишлява за сложната имагинерно-константна релация на контрола и самоконтрола? И ще реши, че на следващия ден още в ранна сутрин ще отиде в библиотеката да потърси какво е казал Киркегор по въпроса? По-вероятно ми се струва да строши от яд някоя седалка в трамвая. А като се прибере, да набие жена си (или който има там друг за набиване), да се насвятка като свиня и на другия ден да кърти до обед, събуждайки се само заради някое евентуално повръщане.
Ще дам още един пример и ще приключа с моите коментари към тази статия, понеже наистина ми се струва, че трябва да доказвам очевидни неща (като това, че ходенето или неходенето на лекар има пренебрежимо слабо влияние върху средната продължителност на живота).
Значи, единайсет години (1997-2007) водих една лятна двуседмична практика на студенти трети курс в провинцията (взеха ми я, след като официално се противопоставих на формалното протичане на защитата). Та, наред с неизбежните в такива случаи проблеми, СПЕЦИАЛНО С МОМИЧЕТАТА, ми се е налагало да разрешавам какви ли не различни ситуации от рода на: „Моля Ви да й направите забележка – тя стои по два часа в тоалетната и другите не можем да я ползваме“, „Не може ли да кажете в стола друг пък лещата да не е толкова гъста“, „А защо ние сме на първия етаж, пък те са на третия?“, „Вчера видях една хлебарка в коридора – може ли да се направи нещо?“, „Нямате право да ни карате да ходим пеша!“ (става въпрос за не повече от километър до станцията за изкуствено осеменяване) и др.под. Ето ви го това, което се нарича „женско поведение“. Един мъж стои над такива неща. Е да де, ама сред младите мъже подобен хленч е все по-разпростанен. При жените някак си има нещо сладко в подобен хленч. На истинския мъж, обаче, това му е забранено. Именно защото е мъж.

31. на септември 2, 2009 на 3:03 pm размишльотини

Наистина ли не виждаш разлика – биологична, социална, психологическа – между секса и изнасилването?

Защо мъжете го правят последното, а мъжките животни не, при положение, че и едните, и другите имат нагон?

И наистина ли не виждаш връзка между здравна помощ и смъртност?

32. на септември 2, 2009 на 6:51 pm batpep

абе, размишльотини, ма ти наистина ли не знаеш, че жените също извършват изнасилвания? и при това доста по-често, отколкото можеш да си представиш. лично аз съм бил жертва на женско изнасилване и пак добре, че не станах педераст. оттогава се интересувам, имам приятел психолог в милицията – женските изнасилвания са почти равни на брой с мъжките, просто изнасилените мъже си траят, щото и аз не знам що, срам ги е нещо сигурно.

ама аз мислех че това е общоизвестно, просто съм удивен

33. на септември 2, 2009 на 7:25 pm Ена

Андрей,
Ти за несъзнателно не си ли чувал? Ако на серийния изнасилвач му просветнеше, че напада от желание за контрол и се замислеше защо аджаба изпитва такава патологична нужда да контролира, сценарият с причакването в храстите, можеше да има и по-малко насилствен финал. Изобщо, хубаво, че имаш толкова подробни познания за биологията и самците, но човешкото поведение не се изчерпва с едната биология. Иначе животът на всички ни би бил по-лесен.

Бат Пет,
Чувала съм, че и жените изнасилват, но това, че изнасилват, колкото и мъжете е ново за мен. Безкрайно е интересно, но за съжаление анекдотично.

Източник