Дискусии

22 Януари, 2018 25

Защо комунизмът не е геноцид – част 2

Отдел: Дискусии - Политика Автор(и): Татяна Ваксберг
Къде са демократите? Този въпрос звучи с цялото си…

Изкуство

04 Януари, 2018 968 4

Падингтън, Коледа и Брекзит – или за…

Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Евдокия Борисова
– Мече? На гара Падингтън? – и госпожа Браун удивено…
  • 25 Дек, 2017 689

    Колтрейн и равноденствието

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Иван Ланджев
    „Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не…
  • 18 Дек, 2017 2022 2

    Възнишение

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Атанас Стойчев
    Не се притеснявам, че голяма част от зрителите не са чели „Дон Кихот“. Припомням, че Дон Кихот…
  • 17 Ное, 2017 1287 1

    В режим на оцеляване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Пълно признание: Ако някой намери нещо субективно в това ревю (особено такова, което няма да се…
  • 11 Ное, 2017 2500 8

    „Възвишение“ за българския зрител

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Калоян Гуглев
    Когато влизах в киносалона, носех със себе си едно монолитно предубеждение. Очаквах нещо хубаво…
  • 04 Ное, 2017 971 3

    „Асансьорът“, който не знае накъде да потегли

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Иван Димитров
    Влизам в камерната сцена на „Сълза и смях“ с надежда. Като драматург Георги Марков има статут на…
  • 21 Сеп, 2017 2433

    Орхан Памук: Понякога, да преподаваш собствените си романи…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Орхан Памук
    Но колко силен акцент би трябвало да поставям върху турската история, трансформацията на Истанбул,…
  • 13 Сеп, 2017 1512

    Пръстът на Сталин

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джейкъб Микановски
    Алегориите правят нещата плоски. Освен това те ласкаят, което, мисля, е и ключът към тяхната…
  • 02 Сеп, 2017 1697 1

    Писането като терапия (Интервю с Данило Киш)

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Данило Киш
    Според мен прозата винаги се приближава до философията, когато няма друг изход – романът сам по…
  • 04 Авг, 2017 2528

    Вапцаров и македонизмът

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Тони Николов
    Българо-македонският прочит на „общата история“ все трябваше да започне някой ден. Което не се…
  • 26 Юли, 2017 1837

    Триковете на диктатурата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Исмаил Кадаре
    Въпросът какво трябва да бъде отношението на литературата към един тираничен режим е сложен.…

Изгледи

19 Януари, 2018 665

Елиф Шафак: Народите не винаги се учат…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Елиф Шафак
В хода на все по-голямото дистанциране на Турция от Европа,…

Драскулки

22 Януари, 2018 60

Ескимоско иглу на припек

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Марин Дамянов
Всичко започна, когато преди четири месеца на майка ми ѝ…
  • 18 Ян, 2018 387

    Циганската лъжица

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    След като дълго се колебах в коя най-сигурна банка да си внеса парите, избрах Банесто. Банката…
  • 10 Ян, 2018 511

    Дзен или на лов за азиатски тигри

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Заминах за Бангкок на двайсет и пети октомври хиляда деветстотин деветдесет и трета година. Една от…
  • 03 Ян, 2018 639 1

    Предчувствие за септември

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Говорел за необикновените неща с обикновени думи, гласът му бил възглух, ала нищо особено, пък и…
  • 27 Дек, 2017 921 3

    Силиконовата долина

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Първата нощ си избрах един як негър от Южна Африка, който, за да се стопли, подскачаше с боксови…
  • 19 Дек, 2017 592

    Карпe дием

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Няма да описвам как ме арестуваха, съставиха акт, за малко да ми конфискуват колата и как се…
  • 14 Дек, 2017 557

    204

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вергил Немчев
    В десет сутринта на Орлов мост вече е горещо. Краят на август е. Градът е пуст. Останали са само…
  • 11 Дек, 2017 744

    Политическа икономия. Първа част

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Един е Законът за търсенето и предлагането, сине мой, и Адам Смит е негов пророк. Дали съм го учил…
  • 17 Ное, 2017 724

    Откъс от „Хавра“ на Захари Карабашлиев

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    „Есента най-после дойде и стана време да потеглим за Крим. Наталия не даде никакво ухо на молитвите…
  • 10 Ное, 2017 1553 2

    Завист

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Катрин Четкович
    Това е история за двама писатели. История, с други думи, за завистта. Срещнах този мъж в една…
  • 04 Ное, 2017 1478 3

    Книжни герои

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Фани Цуракова
    Ако влезете в болничната част на Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, справите се в малко…

Видрица

14 Декември, 2017 1147

Най-четените текстове за 2017

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте…
  • 26 Апр, 2017 2360 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 4679

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 3903 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 3267

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 4457

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 4313

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 6408 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 5445

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 8873 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 6021

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Една от основополагащите предпоставки, лежащи в разбирането за съвременната демокрация е, че информираното гражданство е за предпочитане пред неинформираното. „Навсякъде, където хората са добре информирани, може да им се повери собствено управление“, писа Томас Джеферсън през 1789. Тази идея, поддържана в течение на вековете, лежи в основата на всичко – от скромните политически памфлети до президентските дебати, та чак до самата идея за свободната преса. Човечеството може и да е криво дърво, както беше казал Кант – уникално податливо на невежество и дезинформация – но основополагащо разбиране е, че знанието е най-доброто лекарство против това. Ако хората получат достъп до фактите, те ще мислят по-ясно и ще бъдат по-добри граждани. Ако са невежи, фактите ще ги просветлят. Ако грешат, фактите ще им помогнат да се поправят.


В края на краищата, истината излиза наяве. Не е ли така?

Може би не. Наскоро политолозите започват да откриват една човешка склонност, дълбоко разколебаваща вярата в силата на информацията. А тя е следната: фактите не притежават силата непременно да променят нашето мислене. Понякога точно обратно. В една поредица от изследвания, проведени през 2005 и 2006, изследователи от Университета Мичиган са открили, че когато на зле информирани хора, особено такива със силни политически пристрастия, бъдат предоставени коректните факти в новинарски статии, те рядко променят разбиранията си. Всъщност нерядко те стават още по-упорити в убежденията си. Фактите, оказва се, не са непременно лечение за погрешна информация. Подобно на недостатъчно силните антибиотици, понякога фактите могат дори да засилят убежденията, породени от погрешна информация.

Това не предвещава нищо добро за демокрацията, защото повечето гласоподаватели – хората, вземащи решенията относно начина, по който бива управлявана страната им – не са просто празни листове. Те имат собствени убеждения и набор от факти, твърдо установени в умовете им. Проблемът се състои в това, че понякога нещата, в които те вярват, са обективно, проверимо погрешни. А когато им бъде предоставена правилна информация, тези хора реагират доста по-различно от онези, които са просто неинформирани. Вместо да променят разбиранията си в съгласие с коригираната информация, те се окопават още по-дълбоко в разбиранията си.

„Основната идея е, че за вас е абсолютна заплаха да признаете, че може и да грешите“, казва политологът Брендан Найън, водещият изследовател в Мичиган. Феноменът – известен под името „обратен огън“ – е „естествен защитен механизъм, предназначен да се избегне състоянието на познавателен дисонанс[1]“.

Тези открития дават основания за подновяването на един стар спор, отнасящ се до политическото невежество на американските граждани по някои по-общи въпроси като например взаимодействието между човешката природа и нашите демократични идеали. Повечето от нас биха искали да вярват, че собствените ни мнения са се оформили в продължение на дълго време чрез внимателно, рационално разглеждане на факти и идеи, и че следователно решенията, вземани въз основа на тези мнения, са основателни и интелигентни. В действителност ние често основаваме мненията си на онова, което вярваме, и което може да се намира в много неудобно положение спрямо фактите. И вместо фактите да диктуват вярванията ни, често вярванията ни диктуват кои факти ще изберем да приемем. Вярванията могат да ни накарат да изкривим фактите по такъв начин, че те да съответстват по-добре на предварителните ни представи. И, което е най-лошо от всичко, те могат да ни накарат да приемаме безкритично лоша информация, просто защото тя засилва собствените ни вярвания. Това подсилване ни кара да се чувстваме още по-уверени, че имаме право, и още по-малко склонни да приемаме нова информация. А след това ние гласуваме.

Този ефект само се засилва от информационното претоварване, което предлага – заедно с безпрецедентното количество добра информация – безкрайно много слухове, погрешни информации и съмнителни интерпретации на истината. С други думи, още никога не е било толкова лесно да грешим, и същевременно да се чувстваме толкова сигурни в собствената правота.

Човек от Сан Франциско страстно защищава собствената си представа за конституцията“, се чете в едно скорошно заглавие на хумористичния сайт The Onion. По правилата на добрата сатира, това малко злобно бижу предизвиква първо смях, който бързо бива заглушен от неприятното усещане за разпознаване. Последните пет десетилетия на политически науки показват определено, че съвременните американци не притежават дори най-елементарни познания относно това как точно функционира страната им.  През 1996 Лари М. Бартелс от Принстън твърдеше, че „политическото невежество на американския гласоподавател е един от най-добре документираните факти в политологията“.

Взето само по себе си, това може би не е чак такъв проблем: хората, не познаващи фактите, могат да предпочетат просто да не гласуват. Вместо това обаче се оказва, че зле информираните хора често са ония, които притежават най-силни политически убеждения. Един от най-впечатляващите примери за това от по-ново време беше изследването, проведено през 2000 година от учени от Университета Илинойс, начело с Джеймс Куклински. В този впечатляващ експеримент на повече от 1000 души бяха зададени въпроси, свързани със социалните помощи в САЩ (какъв е процентът от федералния бюджет, който правителството харчи за социални помощи, какъв е броят на хората, получаващи помощи, процентът на чернокожите сред тях, както и средната помощна сума, която се изплаща). Повече от половината участници заявяват, че са сигурни в правотата на отговорите си, но в действителност само 3 процента от тях дават правилни отговори на повече от половината въпроси. Може би още по смущаващо е това, че ония, които са най-сигурни, че имат право, са по правило хората, знаещи най-малко по въпроса. (Повечето от тях поддържат мнения, рязко противопоставящи се на идеята за социални помощи).

Изследванията на други учени отбелязват подобни феномени по въпроси на образованието, реформата на здравеопазването, имиграцията, насърчителната политика, контролът над притежаването на оръжия и други въпроси, които обикновено предизвикват силно полярни мнения. Куклински нарича този вид отговор синдромът-„Аз знам, че имам право“, и го смята за „потенциално гигантски проблем“ в една демократична система. „Това означава не само, че повечето хора ще се противопоставят на коригирането на фактическите си убеждения“, пише той, „но и че именно хората, които най-силно се нуждаят от корекции, ще ги направят с най-малка вероятност“.

Но какво всъщност става? Как е възможно да грешим толкова тежко, и същевременно да сме така уверени, че имаме право? По правило хората инстинктивно търсят последователност. Налице е значителен обем от психологически изследвания, показващи, че хората са склонни да интерпретират информацията винаги с оглед на предварително съществуващите си убеждения. Ако ние вярваме нещо относно света, много вероятно е, че пасивно ще приемаме като истина всяка информация, която потвърждава вярванията ни, и активно ще отхвърляме информацията, която не го прави. Този феномен е известен под името „мотивирано разсъждаване“. Независимо от това дали информацията е правилна, ние можем да я приемем като факт, като потвърждение на собствените си вярвания. Това ни прави по-уверени в убежденията си и още по-малко склонни да приемаме факти, които не се съгласуват с тях.

Нови изследвания, публикувани миналия месец в списанието Political Behavior, дават основания да се смята, че щом само веднъж тези факти – или „факти“ – биват интернализирани, те стават много трудни за променяне. В 2005, сред все по-рязкото настояване за по-добра проверка на фактите, представяни от медиите около войната в Ирак, Найън и един друг негов колега от Мичиган са измислили експеримент, при който на участниците се предлагат фабрикувани новинарски статии, всяка от които съдържа доказуемо фалшиви, но въпреки това широко разпространени твърдения, правени от някакви политически фигури: че в Ирак са открити оръжия за масово унищожение (такива нямаше), че данъчните намаления на Буш са увеличили правителствените постъпления (постъпленията всъщност спаднаха) и че администрацията на Буш е наложила тотална забрана върху изследванията на стволови клетки (всъщност бяха съкратени само някои правителствени програми). Найън е включил на края на всяка статия по едно ясно и директно опровержение, а след това е измерил реакциите на участниците, за да провери дали опровержението функционира.

В повечето случаи това не става. Участниците, които се самоопределяли като консервативни, са изразили дори още по-силна вяра в наличието на оръжия за масово унищожение и повишаването на правителствени постъпления чрез намаляването на данъците, отколкото преди да прочетат корекцията. При тези два въпроса, колкото по-силни са убежденията на участниците – един фактор, известен под името очебийност – толкова по-силна е съпротивата им срещу фактите. Ефектът е малко по-различен сред ония, които се идентифицират като либерали: когато прочитат опроверженията по въпроса за стволовите клетки, те не се съпротивяват, но все пак предпочитат да игнорират неудобния за убежденията им факт, че ограниченията, наложени от администрацията на Буш, не са били тотални.

Все още не е съвсем ясно какво точно предизвиква това поведение – причините могат да варират от проста защитна реакция до усилена мисловна работа в защита на предварителните убеждения – но, както сухо се изразява Найън „трудно е човек да бъде оптимист по въпроса за проверката на фактите“.

Би било успокоително, ако можехме да мислим, че политолозите и психолозите са изнамерили някакъв способ за противопоставяне на този проблем, но за съжаление за това е още много рано. Упоритостта на политически мотивираните неразбирания все още е една много нова изследователска област. „Всичко е все още във въздуха“, казва Найън.

Но изследователите работят по това. Една от възможните посоки може би е свързана със самоуважението. Найън е работил по едно изследване, чрез което се показва, че хората, на които е било зададено упражнение, повишаващо самоуважението им, са били по-склонни да приемат нова информация, отколкото ония, които не са. С други думи, ако имате добро усещане за самите себе си, ще се вслушвате, а ако се чувствате неуверени или заплашени – няма. Колкото по-заплашени се чувстват хората, толкова по-малко вероятно е да се вслушват в мнения, различни от собствените си – и толкова по-лесно е да бъдат контролирани.

Има и случаи, в които директността функционира. Изследването на Куклински за социалните помощи показва, че хората наистина могат да променят разбиранията си, ако бъдат „улучени между очите“ с директно представени, обективни факти, които противоречат на предварителните им идеи. Той е запитал една група от участниците какъв според тях е процентът, който правителството отделя за социални помощи и какъв е процентът, който според тях то трябва да отделя. На друга група бил зададен същия въпрос, но тук незабавно бил представен коректния процент, който правителството отделя (1 процент). След това те били запитани, вече при налична коректна информация, колко би трябвало да харчи правителството. Независимо от това колко погрешни са били отговорите им преди да получат информацията, членовете на втората група все пак се опитали да приближат отговора си до коректния факт.

Изследването на Куклински обаче включва ситуация, при която участниците получават информацията в директна комуникация с изследователите. Когато Найън се опитал да предостави корекцията по начин, по-близък до реалността, под формата на новинарска статия, се получил обратен ефект. Дори и ако хората приемат новата информация, тя може да не се задържи в паметта им в дългосрочен план, или просто може и да няма никакъв ефект върху мненията им. В едно изследване от 2007 двама калифорнийски учени се опитват да установят дали даването на коректна информация относно броя на имигрантите сред населението на САЩ ще промени убежденията им относно имиграцията. Отговорът е ясно НЕ.

И ако вие се придържате към идеята, че решението се състои в повече образование и по-високо ниво на политическа информираност сред избирателите – да, това е добро начало, но то все още не е решение. Както показва едно изследване от 2006, политически изкушените мислители се оказали дори още по-малко отворени за нова информация, отколкото по-неизкушените. Тези хора може и да имат право в 90 процента от случаите, но самоувереността им прави почти невъзможно коригирането на мненията им в останалите 10 процента, където те грешат.

В един идеален свят гражданите може би ще бъдат в състояние да упражняват постоянна бдителност, проверявайки както информацията, която получават, така и начина, по който мозъците им я преработват. Но справянето с новините изисква време и усилия, а непрекъснатото себе-съмнение, както показват философите от векове насам, може да бъде много изтощително. Нашите мозъци са устроени така, че да избират познавателни съкращения – подразбиране, интуиция и т. н. – за да се избегне именно този вид неудобство, когато се опитваме да се справяме с ежедневния наплив от информация. Без тези съкращения ние не можем да свършим почти нищо. За съжаление обаче, чрез тях ние ставаме лесна жертва на политически предразсъдъци.

В края на краищата Найън предлага един обратен подход. Вместо да се съсредоточаваме върху гражданите и консуматорите на фалшива информация, той предлага да се обърнем към източниците. Ако се увеличи „репутационната стойност“ на подаването на погрешна информация, смята той, хората могат да бъдат обезкуражени да го правят прекалено често. Ако бъдете уловени, че говорите неверни неща прекалено често, вие сигурно ще се замислите следващия път.

За съжаление, това основаващо се на срама решение може да бъде доста неприложимо, колкото и смислено да звучи. Приказливите политически брамини днес са се издигнали до нивото на изключително доходното публично развлечение, докато професионалните, проверяващи фактите такива, често си остават в неизвестност. Да се накара някой политически говорител да твърди най-сериозно, че 11 септември всъщност е заговор на американското правителство, или че Барак Обама е кулминация на специален кенийски заговор с цел разрушаване на Съединените щати – това е лесно. Да се накарат същите хора да се засрамят? Това вече не е.

Източник


[1] Разминаване между убежденията и действията на една личност. Бел. пр.

Джо Кохейн
Джо Кохейн е американски журналист, сътрудник на Boston Globe.
Посетители: 252

Последните най...


support

Коментари

  • Kirk SIMON писа Още
    Много ми импонира... преди 11 часа
  • Пенка Ангелова писа Още
    Анализът на Яни Милчаков... преди 19 часа
  • Gast писа Още
    Olaganustu Hal, мисля, че е... преди 21 часа
  • Gast писа Още
    Какво точно е... преди 4 дни
  • х. писа Още
    Никъде до сега не съм... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    За архива: коментар, с... преди 6 дни
  • Пламен писа Още
    Никита Михалков, творец... преди 6 дни
  • Павел Павлов писа Още
    Когато избухва... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Съществува като идея със... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Добре е, че четеш... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Чета снощи... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Нареченото "народно... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Не знам дали в България... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сега, правя малко... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    След като не си... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Опитвам се с всички сили... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И каква точно е връзката... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Златко, моето изложение... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ок, ще се опитам да... преди 1 седмица
  • Малинов, Будапеща писа Още
    Г-н Енев е седнал върху... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    Путин не е по-лош нито от...
    преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Има един единствен... преди 1 седмица
  • Йордан Антонов писа Още
    Силициевата долина.... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не се тръшкай толкова, не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    От това, че дишаме...
    преди 2 седмици