Дискусии

10 Септември, 2020 652

Последният човек и бъдещето на историята

Отдел: Дискусии - Свят Автор(и): Франсис Фукуяма
Списание „Американски интереси“: Наскоро бяхте в Европа на…

Изкуство

12 Септември, 2020 464

Оливър Стоун смята, че Холивуд се е…

Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Марчезе
Започвайки през 1986 г. с излизането на филмите „Салвадор“…
  • 29 Юни, 2020 782 2

    Огледалото

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Камелия Кучер
    Струва ми се, че житейският път се измерва не с количеството намерени отговори, а с адекватността…
  • 08 Юни, 2020 751 1

    „Безмълвие“ от Неда Антонова

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Ваня Майсторска
    В самия край на празничния ден затварям последната страница на една книга, която преднамерено бях…
  • 08 Юни, 2020 1100 2

    Болестта като път

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    За тази книга се пише трудно. Защото е жестока. Ако не познава автора и не знае семейната му драма,…
  • 21 Апр, 2020 1356 1

    Имунизацията на Камю срещу омразата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Лора Марис
    „Чумата“ не се е удала лесно на Камю. Той е написал романа в Оран, по време на Втората световна…
  • 24 Мар, 2020 1353 1

    Нужно ли е всичко да е чак толкова недвусмислено?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Аристотел твърди, че литературата е по-мъдра и по-философска от историята, защото, за разлика от…
  • 29 Фев, 2020 1158

    В една умираща страна разказвачът на Гарт Грийнуел се…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Колъм Тойбин
    Първият роман на Гарт Грийнуел, Каквото ти принадлежи (2016), е изграден в хипнотични каданси.…
  • 18 Фев, 2020 2072

    Десетте най-добри книги за 2019 според „Ню Йорк Таймс“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Редакция на „Ню Йорк Таймс“
    Редакторите на The Times Book Review избират най-добрите заглавия в областта на художествената…
  • 12 Фев, 2020 1259 1

    Феноменът Ани Илков

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Четенето на поезия не е задължително. Писането на поезия е най-егоцентричният начин да се изразиш в…
  • 06 Фев, 2020 1714 3

    Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Любен Дилов
    В сказката си „Германия и германците“, произнесена в САЩ през 1945 год., Томас Ман се удивлява на…
  • 01 Фев, 2020 1958 8

    Брад Пит и капанът на красотата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Манола Даргис
    Критиците може и да са били недоброжелателни (признавам си), но когато лошите филми започнаха да…

Изгледи

16 Септември, 2020 292

Германия се подготвя за втората вълна…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Екип на списание „Шпигел“
Най-известният германски вирусолог е объркан. След като…

Драскулки

07 Септември, 2020 416 1

Сантиментално пътешествие в три града и…

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
Пристигаме в Берковица по здрач, пропътували земите от…
  • 28 Авг, 2020 154

    За хората-айсберги

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Странно (или може би напълно нормално) нещо: нетипичната, малцинствена природа, с която са ме…
  • 28 Юни, 2020 1538 6

    Самопризнанието на един пълен задник

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Преди малко повече от три месеца – на 26 март, за да бъдем съвсем точни – направих нещо като…
  • 24 Юни, 2020 1021 4

    Просто един вик, откъм ямата…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Безумно трудно е да се каже нещо срещу сегашната истерия, защото основанията за нея изглеждат…
  • 12 Юни, 2020 1202 5

    За страха – и страха от него

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Роден съм, за добро или зло, с инстинкти, различни от онези на „хората“. Инстинктите човешки, така…
  • 11 Юни, 2020 584

    На гърба на ламята

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Ламята отвори очи и разтърси люспите си, за да ги освободи от нощната роса. Беше кипра ламя, ако и…
  • 08 Юни, 2020 1446 4

    Как купихме Ленин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мирослав Пенков
    Като разбра, че заминавам да уча в Америка, дядо ми написа прощално писмо: „Прогнила…
  • 22 Май, 2020 1145 2

    Дали да сравняваме народите

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Наталия Бояджиева
    Не са само корейците, които бягат към топли и евтини страни. Линда, моя американска приятелка, с…
  • 16 Май, 2020 896 4

    В наказателната колония

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Франц Кафка
    – Това е особен апарат – каза офицерът на пътешественика-изследовател и хвърли почти възхитен…
  • 16 Май, 2020 1023

    За една епидемия от (не)човешко ослепяване

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Жозе Сарамаго
    За една епидемия от (не)човешко ослепяване Заради страховитото и почти пророческо звучене от днешна…
  • 06 Май, 2020 1133 3

    Жената в мен

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мия Коту
    Онази нощ часовете ме пробягваха, безсънни стрелки. Исках само да се забравя. Излегнат така, не…

Видрица

20 Януари, 2020 2128

Селският гений: Удивителни снимки от…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство…
  • 22 Юли, 2019 2203 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 2136

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 5880 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 5783 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 6117

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 7538 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 9833

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 9647 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 8272

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 9880

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Немският философ Валтер Бенямин е имал странната идея, че ние можем да променим миналото. За повечето от нас миналото е нещо фиксирано, докато бъдещето е открито. Бенямин смята, че миналото може да бъде променено от онова, което ние вършим в настоящето. Не буквално променено, разбира се, тъй като единствено сигурното нещо, когато става дума за миналото е, че то не съществува.

 

Няма начин, по който ние ретроспективно да изтрием Виенския договор или Големия ирландски глад. Една от особеностите на човешките действия е, че след като веднъж са били извършени, те никога повече не могат да бъдат поправени. Онова, което е вярно за миналото, винаги ще бъде вярно. Наполеон ще бъде тумбест, а Айнщайн – рошав до края на вечността. Нищо в бъдещето не може да промени факта, че самият Бенямин, един набожен евреин, е извършил самоубийство на френско-испанската граница през 1940, докато е трябвало да бъде предаден на Гестапо. Като се изключи някакво буквално възкресение, безбройните поколения от мъже и жени, които са се трудили и страдали за доброто на мнозинството – всъщност историята на човечеството досега – никога няма да бъдат обезщетени за злочестата си съдба.

Онова, което Бенямин иска да каже е, че начинът, по който ние действаме в настоящето, може да промени смисъла на миналото. Миналото може и да не съществува в буквален смисъл (не повече отколкото съществува бъдещето), но то продължава да живее чрез последствията си, които са съществена част от него. Бенямин мисли по същия начин и за произведенията на изкуството. Според него, значението на едно произведение на изкуството е нещо, което се развива с течение на времето. Великите поеми и романи са като бавно горящи фитили. Навлизайки в нови, непредсказуеми ситуации, те започват да разпространяват нови смисли, които самият автор не може да е предвидил – по същия начин, по който Гьоте не може да е предвидил комерсиалната телевизия. За Бенямин нещата изглеждат така, сякаш в произведенията на изкуството са били впръснати значения, които излизат на повърхността само в онова, което човек може да нарече тяхно бъдеще. Всяка велика драма, скулптура или симфония, както и всяка индивидуална личност, има бъдеще, което помага да се определи какво те са всъщност, но което се намира отвъд тяхната способност да го определят.

В един определен смисъл ние знаем за Френската революция или сталинския терор повече от хората, които са участвали в тях, защото знаем до какво са довели те. С привилегията на ретроспекцията, ние можем да впишем тези събития в един по-широк наратив, да извлечем от тях повече смисъл, отколкото са могли когато и да било Робеспиер или Троцки. Цената на това висше знание е безсилието. Няма начин, по който бихме могли да използваме това знание, за да предотвратим минали катастрофи. Ние сме като мъже и жени, неистово махащи към историята от голямо разстояние, неспособни да се намесят в нейните кризи и конвулсии.

И все пак ние не сме напълно безсилни. От нас зависи да осигурим, че например Микеланджело и Томас Ман не са били част от едно човечество, приключило в саморазрушение. Самите те, бидейки мъртви, са безсилни да предотвратят тази трагична развръзка, докато ние не сме. Ние можем да направим историите им по-различни. Не можем да променим съдбата на ония от миналото, които са се борили за справедливост и са били убити заради усилията си. Но ние можем да напишем отново техните истории чрез собствените си действия в настоящето, и дори да им придадем един класически хепиенд.

По този начин, смята Бенямин, ние бихме могли да обезщетим предците си по някакъв начин. Традиционните юдейски ритуали на траур и припомняне биха могли да получат ново значение. За този неортодоксален левичар, удивително, дори и в носталгията би могло да има нещо революционно. Днес носталгията е почти толкова неприемлива, колкото и расизма. Нашите политици говорят за теглене на черта под миналото и за обръщане гръб на старинните вражди. По този начин ние можем да прескочим напред в едно остъргано, чисто, амнезийно бъдеще.

Ако Бенямин е отхвърлял този вид лицемерие, то е било, защото е разбирал, че миналото съдържа огромни ресурси за обновяване на настоящето. Ония, които изтриват миналото, рискуват да отменят и бъдещето. Никой не е бил по-целенасочен в изтриването на миналото от нацистите, които, също като сталинистите, просто са изтривали от историческите записи всичко, което са считали за неудобно. В техните ръце миналото е било също толкова глина, колкото и бъдещето. Истинската власт е в суверенността пред онова, което вече се е случило, а не само в способността да се определя какво ще се случи после.

В една от най-проницателните си сентенции, Бенямин отбелязва, че онова, което кара мъжете и жените да въстават срещу несправедливостта, са не мечтите за образовани внуци, а спомените за поробени предшественици. Обръщайки поглед към ужасите на миналото, с надежда, че при това няма да бъдем вкаменени, ние биваме подтикнати да се движим напред.

Бенямин е бил силно заинтересуван от работите на един свой сънародник-евреин, Зигмунд Фройд, който също вижда в припомнянето един от ключовете към освобождението. Според Фройд човешките същества са природно забравящи животни. Способността за забравяне ни движи напред. Ние оцеляваме само чрез потискането на голяма част от неприятния материал от миналото си. За него забвението е нещо естествено за нас. Припомнянето е просто забравяне да забравим. Това може да бъде изключително болезнен процес, което е и една от причините да го избягваме.

Тук е налице един паралел между двете личности и нации. Нациите понякога процъфтяват, отричайки престъпленията, които са ги създали. Само когато оригиналната инвазия, окупация, изтребление или узурпация са били сигурно погребани в политическото несъзнателно, суверенността може да се почувства сигурна.

Именно поробени предци, както ги нарича Бенямин, са ония, които Барак Обама носи в себе си. Самият той може и да не е наследник на роби, но той е дете на континента, от който те са били докарани. Обама не изпитва особено желание да подчертава този факт, като се има пред вид скрупульозно създадената му „пост-расова“ личност. Ние със сигурност можем да очакваме само малко реални промени от неговата администрация. САЩ ще си останат еднопартийна държава, под каквото и име да се прикрива капиталистическата партия. Но дори и така страната все още има огромен шанс да обезщети мъртвите си. Тя има шанс да напише неочакван епилог на мрачната приказка за робство и расови конфликти.

Това не означава, че всичко е добре щом свършва добре, както изглежда е мислел Шекспир. Трагедиите не се превръщат в комедии просто като им се придадат няколко оптимистични завършващи строфи. Всъщност повечето от собствените хепиенди на Шекспир съзнателно включват някакъв дисидентски елемент – например шут в тълпата, който отказва да бъде включен във финалното решение.

Победата на Обама не е компенсация за ужасяващото расово минало на Америка. На линчуваните, кастрираните и унижените от миналите времена не може да се гарантира буквално обезщетение. Нашите по-оптимистични предшественици понякога са гледали на историята като на един вид влак, който ги тегли от мрачните долини към слънчевите височини. Но ако историята е влак, то ние трябва да си припомним и ония, които никога не са стигнали до мястото на пътуването си – ония, които са умрели в страничните коловози или в отчаяние са скочили върху релсите.

Дори и така, комичният развой на събитията, който изпрати Обама във Вашингтон, служи да ни покаже как историята, колкото и да е трагична, не е съдба. Онова, което се случва, се случва. Но както колегата и приятел на Бенямин, Бертолт Брехт, никога не се умори да повтаря, то винаги би могло да се е случило по-различно, или да не се е случило изобщо. Сред нещата, които правят историята, са и онези, които не са се случили или за които не е било необходимо да се случат, и които често упражняват върху хода на събитията също толкова дълбоко влияние, както и ония, които са се случили.

Гледайки назад от позицията на Белия Дом на Барак Обама, ние можем да видим повече, отколкото са могли белите робовладелци от дълбокия американски юг на 19-ти век. Ние можем да видим, че робството не е трябвало да се случи, защото един ден президент е щял да бъде чернокож американец, разрушавайки с това мита, че неговите хора са низши.

Това написва отново, и от ретроспекция, националния наратив. Но в същото време то ни напомня и за едно непоносимо безчинство: че цялото това страдание и злочестие е било, в края на краищата, за нищо. Както казва Брехт: „Страданията на този човек ме ужасяват, защото те са ненужни.“

 
Pin It
Тери Игълтън
Тери Игълтън (род. 1943) е британски литературен теоретик и критик, разглеждан от мнозина като най-влиятелния жив литературен критик във Великобритания.
Други статии от този автор

Посетители

37

support

Последните най...


Коментари

  • Златко писа Още
    ... преди 6 дни
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... преди 6 дни
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... преди 1 седмица
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! преди 2 седмици
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020