Дискусии

03 Декември, 2019 175

За езика свещен на моите деди…

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Златко Енев
Интересно е до каква степен и до днес – около 150 години…

Изкуство

16 Ноември, 2019 540

Владимир Набоков: интервю за френското…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Владимир Набоков, Бернар Пивò
Защо живеете в Швейцария? И защо в хотел? Защо швейцарски…

Изгледи

27 Ноември, 2019 444

Искам човекът да е винаги приятен и да…

Отдел: Изгледи - България Автор(и): Петър Воденичаров, Кристина Попова, Анастасия Пашова
Еднож се ожених трийсе и шеста година, еднож са ожених…

Драскулки

29 Ноември, 2019 295 1

Ръката, която те държи

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
Баба ѝ говореше забавено, леко завалваше думите. Кая си…
  • 28 Ное, 2019 811 5

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 14

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Историята ми стига до момент, в който, така поне го чувствам, щафетата би трябвало да се поеме от…
  • 23 Ное, 2019 291

    Като мъжете

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Тази сутрин, веднага щом се събуди, момчето беше изтичало да нагледа кученцата на двора и откри…
  • 21 Ное, 2019 953

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 13

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Никой от нас не можеше да си го обясни. Бяхме говорили многократно с двете водещи учителки в класа…
  • 20 Ное, 2019 1015 3

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 12

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Исках тук да продължа веднага със следващата важна история от живота ни с Леа – когато стигнем…
  • 18 Ное, 2019 1004 1

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 11

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Някъде през 2008 започна да става ясно, че нещо в живота на всички ни отново не е наред. Всъщност,…
  • 14 Ное, 2019 1835 13

    Възхвала на Ханс Аспергер – Заключение

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    И така, историята на Леа и цялото семейство достигна до момент, който до голяма степен съвпада със…
  • 11 Ное, 2019 1749

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 10

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Въпросът за възпитанието и образованието на невроспецифичните деца съпътства и определя цялата…
  • 08 Ное, 2019 1538 1

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 9

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Идва моментът, в който трябва да говоря и за един от най-важните аспекти на живота с аутизма и…
  • 07 Ное, 2019 1324

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 8

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Завръщам се отново към разказа. Или поне към онова от него, което е достъпно за паметта ми. Странно…
  • 05 Ное, 2019 1538 1

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 7

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    И така, семейната история стигна до изключително драматичен момент, който аз възприемам и описвам…

Видрица

22 Юли, 2019 1052 4

За непостижимата лекота на красотата

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при…
  • 09 Юни, 2019 1061

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 4668 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 4377 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 5082

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 6354 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 8721

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 8535 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 7247

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 8568

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 7791

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Преди няколко години беше формирана една група от арабски интелектуалци, чиято цел беше да се изследва икономическото неразположение – подхранвано от висока безработица, масивна неграмотност и анемичен БНП – което измъчва голяма част от мюсюлманския и арабски свят. Тяхното изследване от 2002 г., „Доклад за развитието на арабското общество: Създаване на възможности за бъдещите поколения“ си остава една от най-трезвите самооценки на онова, което не се е получило добре в арабските икономики, както и причините за него. Авторите на доклада се оплакват от „впримчените умове“ и „окования потенциал“ на нации, които отказват на гражданите си основни граждански права.


Тяхната откровеност не може обаче да прикрие едно фундаментално извъртане: в доклада не се споменава културната враждебност против религиозната свобода и плурализма, която разяжда арабските общества. Това умствено състояние на отричане не позволява на мюсюлманските лидери да разпознаят силната връзка между икономическото благополучие и религиозната свобода.

Християнските реформатори от 17 век всъщност са сред първите, които разпознават важността на свободата на съвестта за стабилността и икономическото благополучие на държавата. Томас Хелуис (1550–1616), един от ранните водачи на Английските Батписти, създава най-принципната защита н а религиозната свобода за своето време. В своята Кратка декларация за мистерията на неправдата (1616) той настоява, че религията на един човек не е работа на краля, и че хората от всички вери – „били те еретици, турци, евреи или каквито и да е“ – трябва да бъдат оставени на мира. Ако на всяка секта се даде свободата на богослужение, би имало далеч по-малко спорове и кавги. „Наблюдавайте нациите, където свободата на религията е позволена“, пише той, „и вие ще откриете, че под небесата няма по-процъфтяващи и благополучни нации от тях.“

Някои от най-провокативните изказвания в полза на търпимостта от онова време идват от светски хора, чиито професии ги убеждават в предимствата на плурализма. Хенри Робинсън (1605–1664), търговец и син на богат лондонски търговец, пътува навсякъде по континента. В произведения като Свободата на съвестта (1643), Робинсън разглежда правото на собствена преценка по въпросите на религията като най-важно за човешкото благополучие, сродно с правото на частна собственост или частно предприемачество. Тези права са свързани едни с други и потискането на религиозната свобода води до тежки последици в икономическата сфера. Една преследваща държава, пише той, е принудила пуританите да напуснат Англия и „да вземат със себе си своите дарби, способности и производители в други страни, за най-голяма вреда на тази общност.“ Икономическа разруха, предсказва той, ще бъде съдбата на нациите, които отнемат собствеността на своите граждани или ги прогонват в изгнание заради религията им.

Това са радикални идеи за Европа от 17 век. Договорът от Вестфалия приключва религиозните войни на континента, но само с цената на създаване на национални църковни учреждения, разполагащи със свободата да измъчват и наказват религиозните малцинства в собствените си граници. Католиците са първите, които развиват както теорията, така и механизмите на религиозното преследване; протестантите, макар и не толкова брутално систематични, последват същия нерадостен пример. И двете традиции основавават политическата и социална стабилност на религиозното подчинение: на несъгласието се гледа като на инкубатор за размирици.

Множество фактори обясняват триумфа на религиозната толерантност в Европа. И все пак историци като Джон Кофи смятат, че повишаващото се благосъстояние „вероятно е имало сериозно въздействие върху религиозните манталитети.“ В книгата си Преследване и толерантност в протестантска Англия Кофи отбелязва, че през последните десетилетия на 17 век – когато дебатите около религиозната свобода достигат до кресчендо – се наблюдава икономически бум. Англия преживява комерсиална революция малко преди своята Славна Революция, съпътствана от процъфтяване на търговията и покачване стандарта на живот. Това се случва едновременно с бързото нарастване на броя на религиозните секти, което подкопава страха, че духовното разединение и ересите приканват божието наказание. Междувременно, икономическата динамика на Холандската република – най-толерантната към религиите страна в Европа – подпомагат създаването на един нов наратив. „Благополучието и толерантността започват да бъдат разглеждани като близнаци, а не като смъртни врагове“, пише Кофи.

Това може и да е леко преувеличено, но няколко известни реформатори от онова време поддържат именно такова гледище. Питър Пит (1630–1699), адвокат и политик, казва, че най-добрият начин да се привлекат предприемачи в Англия и да се развие търговията, е да се създаде едно отворено, доброжелателно общество – „което не може да се направи, без да им се даде свобода на съвестта“. Неуморният квакерски агитатор, Уилям Пен, смесва теологически, морални и практически аргументи в подкрепа на толерантността в своя Великият случай на свободата на съвестта (1670). Неговият трактат включва икономическа критика на религиозните институции и техните законови режими. Наказателните закони срещу религиозните разномислещи, смята Пен, често докарват семейства до бедност, ограбвайки по този начин обществото от продуктивна икономическа дейност. „Такива закони са толкова далеч от нещо полезно за страната, че тяхното изпълнение ще бъде нейна сигурна разруха, в приходите, а следователно и в мощта й“, пише той. „Защото там, където има упадък на семействата, ще има и такъв на търговията, на богатството, а в края на краищата и на силата и властта.“

Макар и да представляват мнение на едно малцинство, тези гласове на толерантност намират мощни защитници сред класическите либерални политически мислители като Джон Лок. В Писмо относно толерантността (1689) Лок обяснява, че сектантските владетели, упълномощавайки икономическото обедняване на несъгласните, завинаги нарушават спокойствието и реда на правителствата и обществата. Докато правителствата изискват религиозно единомислие, то не може да има „мир и сигурност, нито дори най-обикновено приятелство“ сред членовете на гражданското общество. „Никой следователно … нито отделните лица, нито църквите, нито дори общностите, нямат никакво справедливо право да си отнемат гражданските права и светски блага едни на други, под претекста на религията.“

Прозренията на тези религиозни мислители в крайна сметка получават поддръжка и от светските социални науки. Брайън Грим, един количествен социолог към Форума Пен за религия и обществен живот, е сравнил различни социо-икономически индикатори с мерките за религиозна свобода в повече от 100 страни. Грим внимава доста да не стига до изводи за причинна следственост между религиозната свобода и икономическо благосъстояние. И все пак неговото изследване разкрива една взаимозависимост, подтикваща към директно предположение: „Една регулирана и ограничителна религиозна икономика не е от полза за всички деца на Бога.“

Дори либертарианският институт Като, който обикновено не обръща внимание на религията, е започнал да изследва този въпрос. Пишейки за CatoJournal, учените Айлън Алон и Грегъри Чейс твърдят, че международният бизнес би трябвало да се чувства загрижен от проблема, тъй като „той засяга цялата бизнес-обстановка, политическите отношения между страните и потребителското усещане на компаниите, вършещи бизнес в страни, които потискат религиозната свобода.“ Техните открития – основаващи се на индикатори за икономическа и религиозна свобода в 75 страни – изглежда доказват правотата на християнските реформатори от времето на Лок. „Макар и резултатите ни да не са окончателни, те подсказват, че религиозната свобода има положително въздействие върху благополучието на една страна.“

Тези факти изглежда все още са изгубени за множество мюсюлмански интелектуалци. Те се оплакват от „отнемането на човешки способности“ в арабския свят, но оправдават режими, които лишават хората от техните естествени права. Те свързват икономическия растеж с нови форми на „социално сцепление“, но толерират политически устройства, които гарантират социално напрежение. Те дори призовават към „фундаментално преосмисляне“ на начина, по който арабските страни би трябвало да подходят към културното и религиозно многообразие – но отказват да преосмислят собствените си предпоставки относно естеството на религиозната вяра или моралните изисквания на човешкото достойнство.

Не необходим непременно един скок на вярата[1] – а може би просто малко повече историческа памет – за да се разбере, че това не е пътят към икономическото развитие. Напротив, това е дългото и добре познато отклонение, водещо към постоянна стагнация.
 


[1]  В повечето теологически доктрини: акт на вяра в нещо без наличието на емпирически доказателства. Бел. пр.

 

Джоузеф Локонте
  Джоузеф Локонте е лектор по политика в King’s College в Ню Йорк и сътрудник на списанието The American.

Посетители

10
Online

support

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    В съвременния... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    А за мюждето разбрах... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    LOL (също без превод)... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    "Радке, дай мюждето!" -... преди 3 дни
  • Мария писа Още
    Въпросът е в калпавия... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    За мен важна е липсата... преди 4 дни
  • Серкан писа Още
    Магия, жива магия...
    ...... преди 4 дни
  • Пенчо. писа Още
    Тя работата ясна.... преди 4 дни
  • Цончо писа Още
    Ако ще се заменят... преди 5 дни
  • Valpet писа Още
    Хайде и вие, г-н... преди 5 дни
  • Станой Станоев писа Още
    Само не ми стана ясно... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    George...
    преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Хората винаги... преди 5 дни
  • Иванка Петрова писа Още
    Прочетох последната... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Харесва ми това... преди 6 дни
  • Дарина писа Още
    този неграмотен човек... преди 6 дни
  • Красимира писа Още
    Историята е... преди 6 дни
  • Мариета писа Още
    Благодаря Ви за тези... преди 6 дни
  • Николай Колев писа Още
    Дано никога не се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още

    Здравейте, Росица, и... преди 1 седмица
  • Росица Гичева писа Още
    Здравейте, г-н Енев,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Започвам... преди 1 седмица
  • Георги Гочев писа Още
    Жестока истина! И - без... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    Imagine Dragons - Natural
    NATURAL преди 2 седмици
  • Нери Терзиева писа Още
    Благодаря доземи,... преди 2 седмици