Дискусии

08 Август, 2019 598 6

За учебниците и пристрастията

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Евгения Иванова
През 2010 година направихме изследването „Топоси на…

Изкуство

07 Август, 2019 614

За мястото на писателя в обществения…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Албер Камю
Като приемам наградата, с която вашата свободна Академия…

Изгледи

10 Август, 2019 385 1

Призивът на барабаните [писмо от…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Джейкъб Микановски
Великият Курултай – събитие, което се провежда ежегодно…

Драскулки

09 Юли, 2019 406 1

Бяло

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Здравка Евтимова
Не можеше да понася някой да докосва нейните вещи, усещаше,…
  • 06 Юли, 2019 757 2

    Червеният полковник

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Ванцети Василев
    Събуди ме сутрешният глад. Изправих се на крака и разкърших снага. Отърсих сламата, полепнала по…
  • 25 Юни, 2019 479

    Човекоскот

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дулсе Мария Кардозо
    Щом забеляза, че Маркиняш пак е бременна, отчето ѝ нареди да махне плода, противно на Божиите и…
  • 23 Юни, 2019 868 2

    Глад

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Здравка Евтимова
    Тео я гледаше и колкото повече я гледаше, толкова повече се съмняваше – дали тая е с всичкия си.…
  • 22 Юни, 2019 455

    А как ми е скъпо, Господи, миналото…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Юлиана Методиева
    Една мисъл обаче не ме напуска. Все повече деца се превръщат пред очите ми в категорични граждани.…
  • 12 Юни, 2019 609

    Женева, 1959 г.

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орхан Памук
    През септември 1959 г. аз и по-големият ми брат, Шефкет, бяхме записани в начално училище по…
  • 17 Ян, 2019 2655 5

    Анатомия на верблюда

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Николай Петков
    Верблюдът беше един от първите ми детски спомени. С тази дума чичо ми Милко наричаше всяко нещо,…
  • 05 Ян, 2019 2035 4

    Париж в жълта жилетка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Бунтовният дух на Париж ме обзема още в автобуса на път към пистата. Странно или не, асоциацията се…
  • 11 Авг, 2018 4049 4

    Малка доматена сага

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Не знам за турското, византийското и съветското, но доматеното владичество е безспорен факт по…
  • 04 Авг, 2018 2104

    Да отвориш вратата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е…
  • 19 Юли, 2018 2450

    Моят Шабат

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вивиана Асса-Леонидова
    „Моят Шабат“ е третата част от бъдещата ми книга, която има работно заглавие „Аврамов мост“.…

Видрица

22 Юли, 2019 400 4

За непостижимата лекота на красотата

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при…
  • 09 Юни, 2019 731

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 4196 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 3975 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 4739

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 5965 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 8378

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 8130 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 6903

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 8156

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 7471

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Преди няколко години беше формирана една група от арабски интелектуалци, чиято цел беше да се изследва икономическото неразположение – подхранвано от висока безработица, масивна неграмотност и анемичен БНП – което измъчва голяма част от мюсюлманския и арабски свят. Тяхното изследване от 2002 г., „Доклад за развитието на арабското общество: Създаване на възможности за бъдещите поколения“ си остава една от най-трезвите самооценки на онова, което не се е получило добре в арабските икономики, както и причините за него. Авторите на доклада се оплакват от „впримчените умове“ и „окования потенциал“ на нации, които отказват на гражданите си основни граждански права.


Тяхната откровеност не може обаче да прикрие едно фундаментално извъртане: в доклада не се споменава културната враждебност против религиозната свобода и плурализма, която разяжда арабските общества. Това умствено състояние на отричане не позволява на мюсюлманските лидери да разпознаят силната връзка между икономическото благополучие и религиозната свобода.

Християнските реформатори от 17 век всъщност са сред първите, които разпознават важността на свободата на съвестта за стабилността и икономическото благополучие на държавата. Томас Хелуис (1550–1616), един от ранните водачи на Английските Батписти, създава най-принципната защита н а религиозната свобода за своето време. В своята Кратка декларация за мистерията на неправдата (1616) той настоява, че религията на един човек не е работа на краля, и че хората от всички вери – „били те еретици, турци, евреи или каквито и да е“ – трябва да бъдат оставени на мира. Ако на всяка секта се даде свободата на богослужение, би имало далеч по-малко спорове и кавги. „Наблюдавайте нациите, където свободата на религията е позволена“, пише той, „и вие ще откриете, че под небесата няма по-процъфтяващи и благополучни нации от тях.“

Някои от най-провокативните изказвания в полза на търпимостта от онова време идват от светски хора, чиито професии ги убеждават в предимствата на плурализма. Хенри Робинсън (1605–1664), търговец и син на богат лондонски търговец, пътува навсякъде по континента. В произведения като Свободата на съвестта (1643), Робинсън разглежда правото на собствена преценка по въпросите на религията като най-важно за човешкото благополучие, сродно с правото на частна собственост или частно предприемачество. Тези права са свързани едни с други и потискането на религиозната свобода води до тежки последици в икономическата сфера. Една преследваща държава, пише той, е принудила пуританите да напуснат Англия и „да вземат със себе си своите дарби, способности и производители в други страни, за най-голяма вреда на тази общност.“ Икономическа разруха, предсказва той, ще бъде съдбата на нациите, които отнемат собствеността на своите граждани или ги прогонват в изгнание заради религията им.

Това са радикални идеи за Европа от 17 век. Договорът от Вестфалия приключва религиозните войни на континента, но само с цената на създаване на национални църковни учреждения, разполагащи със свободата да измъчват и наказват религиозните малцинства в собствените си граници. Католиците са първите, които развиват както теорията, така и механизмите на религиозното преследване; протестантите, макар и не толкова брутално систематични, последват същия нерадостен пример. И двете традиции основавават политическата и социална стабилност на религиозното подчинение: на несъгласието се гледа като на инкубатор за размирици.

Множество фактори обясняват триумфа на религиозната толерантност в Европа. И все пак историци като Джон Кофи смятат, че повишаващото се благосъстояние „вероятно е имало сериозно въздействие върху религиозните манталитети.“ В книгата си Преследване и толерантност в протестантска Англия Кофи отбелязва, че през последните десетилетия на 17 век – когато дебатите около религиозната свобода достигат до кресчендо – се наблюдава икономически бум. Англия преживява комерсиална революция малко преди своята Славна Революция, съпътствана от процъфтяване на търговията и покачване стандарта на живот. Това се случва едновременно с бързото нарастване на броя на религиозните секти, което подкопава страха, че духовното разединение и ересите приканват божието наказание. Междувременно, икономическата динамика на Холандската република – най-толерантната към религиите страна в Европа – подпомагат създаването на един нов наратив. „Благополучието и толерантността започват да бъдат разглеждани като близнаци, а не като смъртни врагове“, пише Кофи.

Това може и да е леко преувеличено, но няколко известни реформатори от онова време поддържат именно такова гледище. Питър Пит (1630–1699), адвокат и политик, казва, че най-добрият начин да се привлекат предприемачи в Англия и да се развие търговията, е да се създаде едно отворено, доброжелателно общество – „което не може да се направи, без да им се даде свобода на съвестта“. Неуморният квакерски агитатор, Уилям Пен, смесва теологически, морални и практически аргументи в подкрепа на толерантността в своя Великият случай на свободата на съвестта (1670). Неговият трактат включва икономическа критика на религиозните институции и техните законови режими. Наказателните закони срещу религиозните разномислещи, смята Пен, често докарват семейства до бедност, ограбвайки по този начин обществото от продуктивна икономическа дейност. „Такива закони са толкова далеч от нещо полезно за страната, че тяхното изпълнение ще бъде нейна сигурна разруха, в приходите, а следователно и в мощта й“, пише той. „Защото там, където има упадък на семействата, ще има и такъв на търговията, на богатството, а в края на краищата и на силата и властта.“

Макар и да представляват мнение на едно малцинство, тези гласове на толерантност намират мощни защитници сред класическите либерални политически мислители като Джон Лок. В Писмо относно толерантността (1689) Лок обяснява, че сектантските владетели, упълномощавайки икономическото обедняване на несъгласните, завинаги нарушават спокойствието и реда на правителствата и обществата. Докато правителствата изискват религиозно единомислие, то не може да има „мир и сигурност, нито дори най-обикновено приятелство“ сред членовете на гражданското общество. „Никой следователно … нито отделните лица, нито църквите, нито дори общностите, нямат никакво справедливо право да си отнемат гражданските права и светски блага едни на други, под претекста на религията.“

Прозренията на тези религиозни мислители в крайна сметка получават поддръжка и от светските социални науки. Брайън Грим, един количествен социолог към Форума Пен за религия и обществен живот, е сравнил различни социо-икономически индикатори с мерките за религиозна свобода в повече от 100 страни. Грим внимава доста да не стига до изводи за причинна следственост между религиозната свобода и икономическо благосъстояние. И все пак неговото изследване разкрива една взаимозависимост, подтикваща към директно предположение: „Една регулирана и ограничителна религиозна икономика не е от полза за всички деца на Бога.“

Дори либертарианският институт Като, който обикновено не обръща внимание на религията, е започнал да изследва този въпрос. Пишейки за CatoJournal, учените Айлън Алон и Грегъри Чейс твърдят, че международният бизнес би трябвало да се чувства загрижен от проблема, тъй като „той засяга цялата бизнес-обстановка, политическите отношения между страните и потребителското усещане на компаниите, вършещи бизнес в страни, които потискат религиозната свобода.“ Техните открития – основаващи се на индикатори за икономическа и религиозна свобода в 75 страни – изглежда доказват правотата на християнските реформатори от времето на Лок. „Макар и резултатите ни да не са окончателни, те подсказват, че религиозната свобода има положително въздействие върху благополучието на една страна.“

Тези факти изглежда все още са изгубени за множество мюсюлмански интелектуалци. Те се оплакват от „отнемането на човешки способности“ в арабския свят, но оправдават режими, които лишават хората от техните естествени права. Те свързват икономическия растеж с нови форми на „социално сцепление“, но толерират политически устройства, които гарантират социално напрежение. Те дори призовават към „фундаментално преосмисляне“ на начина, по който арабските страни би трябвало да подходят към културното и религиозно многообразие – но отказват да преосмислят собствените си предпоставки относно естеството на религиозната вяра или моралните изисквания на човешкото достойнство.

Не необходим непременно един скок на вярата[1] – а може би просто малко повече историческа памет – за да се разбере, че това не е пътят към икономическото развитие. Напротив, това е дългото и добре познато отклонение, водещо към постоянна стагнация.
 


[1]  В повечето теологически доктрини: акт на вяра в нещо без наличието на емпирически доказателства. Бел. пр.

 

Джоузеф Локонте
  Джоузеф Локонте е лектор по политика в King’s College в Ню Йорк и сътрудник на списанието The American.

support

Посетители: 37

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 36 минути
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 1 час
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 1 час
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    В продължение на... преди 2 дни
  • Петров писа Още
    Малко допълнение към... преди 3 дни
  • Възражение! писа Още
    Наистина,Господин... преди 6 дни
  • Николай Колев писа Още
    Имам чувството, че... преди 6 дни
  • Петров писа Още
    Калин Ангелов е прав. ... преди 1 седмица
  • Калин Ангелов писа Още
    Докато няма научни... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Бай Броди, ако не те... преди 1 седмица
  • Палмзонтаг писа Още
    "Палмова неделя" на... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                         ... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Към широкото и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    За съжаление подобни... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                           ... преди 2 седмици
  • Смайли писа Още
    Много ще обругаят... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Дължа да се извиня, за... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Толкова много се пише... преди 2 седмици
  • Беласишки мравояд писа Още
    При 3 коментара без... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Искам да добавя една... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Като говоря за стени,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Сухиванов, наистина... преди 2 седмици
  • Пирински лъв писа Още
    ха какви стени,
    при... преди 2 седмици