Дискусии

10 Септември, 2020 652

Последният човек и бъдещето на историята

Отдел: Дискусии - Свят Автор(и): Франсис Фукуяма
Списание „Американски интереси“: Наскоро бяхте в Европа на…

Изкуство

12 Септември, 2020 463

Оливър Стоун смята, че Холивуд се е…

Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Марчезе
Започвайки през 1986 г. с излизането на филмите „Салвадор“…
  • 29 Юни, 2020 782 2

    Огледалото

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Камелия Кучер
    Струва ми се, че житейският път се измерва не с количеството намерени отговори, а с адекватността…
  • 08 Юни, 2020 751 1

    „Безмълвие“ от Неда Антонова

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Ваня Майсторска
    В самия край на празничния ден затварям последната страница на една книга, която преднамерено бях…
  • 08 Юни, 2020 1100 2

    Болестта като път

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    За тази книга се пише трудно. Защото е жестока. Ако не познава автора и не знае семейната му драма,…
  • 21 Апр, 2020 1356 1

    Имунизацията на Камю срещу омразата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Лора Марис
    „Чумата“ не се е удала лесно на Камю. Той е написал романа в Оран, по време на Втората световна…
  • 24 Мар, 2020 1353 1

    Нужно ли е всичко да е чак толкова недвусмислено?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Аристотел твърди, че литературата е по-мъдра и по-философска от историята, защото, за разлика от…
  • 29 Фев, 2020 1158

    В една умираща страна разказвачът на Гарт Грийнуел се…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Колъм Тойбин
    Първият роман на Гарт Грийнуел, Каквото ти принадлежи (2016), е изграден в хипнотични каданси.…
  • 18 Фев, 2020 2072

    Десетте най-добри книги за 2019 според „Ню Йорк Таймс“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Редакция на „Ню Йорк Таймс“
    Редакторите на The Times Book Review избират най-добрите заглавия в областта на художествената…
  • 12 Фев, 2020 1259 1

    Феноменът Ани Илков

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Четенето на поезия не е задължително. Писането на поезия е най-егоцентричният начин да се изразиш в…
  • 06 Фев, 2020 1714 3

    Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Любен Дилов
    В сказката си „Германия и германците“, произнесена в САЩ през 1945 год., Томас Ман се удивлява на…
  • 01 Фев, 2020 1958 8

    Брад Пит и капанът на красотата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Манола Даргис
    Критиците може и да са били недоброжелателни (признавам си), но когато лошите филми започнаха да…

Изгледи

16 Септември, 2020 288

Германия се подготвя за втората вълна…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Екип на списание „Шпигел“
Най-известният германски вирусолог е объркан. След като…

Драскулки

07 Септември, 2020 415 1

Сантиментално пътешествие в три града и…

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
Пристигаме в Берковица по здрач, пропътували земите от…
  • 28 Авг, 2020 152

    За хората-айсберги

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Странно (или може би напълно нормално) нещо: нетипичната, малцинствена природа, с която са ме…
  • 28 Юни, 2020 1538 6

    Самопризнанието на един пълен задник

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Преди малко повече от три месеца – на 26 март, за да бъдем съвсем точни – направих нещо като…
  • 24 Юни, 2020 1021 4

    Просто един вик, откъм ямата…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Безумно трудно е да се каже нещо срещу сегашната истерия, защото основанията за нея изглеждат…
  • 12 Юни, 2020 1201 5

    За страха – и страха от него

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Роден съм, за добро или зло, с инстинкти, различни от онези на „хората“. Инстинктите човешки, така…
  • 11 Юни, 2020 584

    На гърба на ламята

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Ламята отвори очи и разтърси люспите си, за да ги освободи от нощната роса. Беше кипра ламя, ако и…
  • 08 Юни, 2020 1446 4

    Как купихме Ленин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мирослав Пенков
    Като разбра, че заминавам да уча в Америка, дядо ми написа прощално писмо: „Прогнила…
  • 22 Май, 2020 1145 2

    Дали да сравняваме народите

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Наталия Бояджиева
    Не са само корейците, които бягат към топли и евтини страни. Линда, моя американска приятелка, с…
  • 16 Май, 2020 894 4

    В наказателната колония

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Франц Кафка
    – Това е особен апарат – каза офицерът на пътешественика-изследовател и хвърли почти възхитен…
  • 16 Май, 2020 1023

    За една епидемия от (не)човешко ослепяване

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Жозе Сарамаго
    За една епидемия от (не)човешко ослепяване Заради страховитото и почти пророческо звучене от днешна…
  • 06 Май, 2020 1132 3

    Жената в мен

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мия Коту
    Онази нощ часовете ме пробягваха, безсънни стрелки. Исках само да се забравя. Излегнат така, не…

Видрица

20 Януари, 2020 2128

Селският гений: Удивителни снимки от…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство…
  • 22 Юли, 2019 2203 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 2135

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 5880 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 5783 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 6117

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 7537 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 9832

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 9647 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 8272

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 9880

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 Всички мразим малката Софи. И за да тушираме чувството за вина, което тая омраза поражда, прикриваме я като се позоваваме на общоприетите норми, на това кое е нормално и кое не, използваме също така и други думи. Обаче така прикритият грях, естествено, не е наполовина и не заличава омразата, ами напротив – удвоява я, защото върху първоначалната омраза към детето се натрупва и омразата към самите нас, към безсилието ни да я овладеем, особено когато се отнася до нещо толкова невинно каквото се предполага да бъде едно шест-седем годишно момиченце.

Малката Софи е дебела. И лакома. Като тича, месата й се тресат. Пуфти с тънките си устенца и гледа да си почине като похапне я от бабините бухтички, я от сладоледа, дето дядо е купил. И не просто да хапне. Да се натъпче. Малката Софи е винаги гладна. И жадна. Ви-на-ги.

И мърлява. Не обича да се мие. Не обича да се реше. Обича да се въргаля в тревата, да рови в пръстта, а после с кебапчоподобните си пръсти да размазва калта по фланелката си, по която личат розовите следи от ягодов сок, кафеникавите от шоколадовия сладолед и други петна с вече неопределен цвят и вече неизвестен произход.

Но не външният вид на малката Софи е онова, което я прави ненавистна в очите ни, а дяволът, който владее душата й. Той я кара да изравя червеи от калта, да ги мачка и да ги развява под носовете ни, наслаждавайки се на погнусата изписана по лицата ни, на писъците ни. Особено на писъците ни. Тази картина кара малката Софи да избухва в мощен сатанински кикот. Или когато хване замаяна нощна пеперуда, малката Софи ще я приближи до очите си и ще разглежда с любопитство как живинката се гърчи безпомощно, после ще я помирише, като да усети на какво миришат страхът и ужасът, и ще отскубне едно по едно крилцата й. Ще седи така в захлас и ще гледа как пеперудата се мъчи. И ако до тоя момент сте си мислели, че всичко това тя прави водена вероятно от любопитството на бъдещ гениален естествоизпитател, едва ли ще продължите да мислите така, когато видите как накрая ненавистната малка Софи скача трупешката върху живия труп на нощната пеперуда.

Малката Софи надушва слабите, набелязва си ги и издебва, когато са сами. Ще се озърне, например, преди да смушка в ребрата и да избута склерозиралата си прабаба в ъгъла на стаята. А старицата, без да разбира точно израз на какво е тая безпричинна жестокост, ще се сгърчи, но ще погали малката Софи по сплъстената коса и ще я боготвори, защото колкото и да е, все пак смушването в ребрата е акт на някакво внимание. И може никой от нас – нейните синове, дъщери, снахи, зетьове и внуци, които се преструваме, че старицата е още с всичкия си и гледаме да не я забелязваме, нас прабабата може и да не помни вече кои сме и как се казваме, но малката Софи тя винаги разпознава и я нарича „умницата”.

Малката Софи надушва не само слабите телом, но и слабите духом. Тя обожава да казва „не, не е вярно” или „не, не и не!”. Сигурно затова я привличат онези, чиято добрина или по-ниско положение в семейството би могла да използва, онези, които не могат да казват твърдо „не” и които от едното неудобство ще се водят по акъла й. Такъв човек бива обсебен от нея. Тя го преследва навсякъде. Сутрин слухти пред спалнята му и го чака да се събуди. После търпеливо виси пред банята, докато той довършва сутрешния си тоалет. Следва го в кухнята и небрежно подхвърля общи планове за деня. В такива случаи малката Софи е услужлива – ще подаде маслото, ще извади хляба, ще попита за предпочитания – чай или мляко, услужлива до степен на безочливо подмазване. И ако се случи ти да си този избраник, бъди сигурен, че ще се нахокаш за несправедливото си предишно отношение към нея. Ще си кажеш, че другите не са прозрели истинската й същност (може би с изключение на прабабата), че детето всъщност си е много добро, е, малко лакомичко, но като влезе в юношеството ще се оправи, ще се източи, че никой досега не е имал подход към него, но ето ти днес имаш тази прекрасна възможност да го вкараш в правия път. И всичко е чудесно: отивате на люлките, после храните с пуканки патиците в малкото езеро, гледате планетата Юпитер през телескопа, домъкнат в центъра на градчето от пенсиониран учител-ентусиаст, купуваш й още бонбонки и дъвки. Разказваш й колко е хубаво да бъдеш добър човек, да се грижиш за животните, да бъдеш внимателен и учтив, и любознателен, и колко е лошо да бъдеш лаком ... Малката Софи се съгласява, дава разни примери от детската градина със свои ненаситни другарчета, примери, които потвърждават думите ти, ти си казваш, ето, има надежда и скланяш да й купиш още един сладолед. Всичко наистина е възпитателно до момента на прибирането у дома, когато ненавистната малка Софи още от вратата се втурва към хладилника, вади спрей-сметаната и показно, като се хили и те гледа право в очите, отваря широко уста и впръсква толкова сметана в нея, че да потече от двете страни на брадището й. Казахме ли, че се хили? Да, разбира се. Коремището й се тресе като нещо отделно от тялото й. Тогава разбираш какъв глупак си бил. Усещаш се като лъв повален от стрелата на туземец по време на сафари, върху когото триумфира бледолик дебелак-ловец, позирайки пред някакъв обектив. Това е малката Софи. Долно подмолно същество.

Разказваш историята на останалите и всички вече нямате никакви илюзии по отношение ненавистта си към малката Софи. Единственото, което искате, е възмездие. Нямате претенции под каква форма, стига само някак да излеете тая отрова, която заплашва да ви разяде. И го правите – някой предлага да гледате запис от нейното новогодишно представление в детската градина, когато малката София играе в спектакъл, подобие на „Лебедово езеро”. Облечена в къса бяла феерична рокля, с бял венец нахлупен накриво върху главата й, малката Софи като тлъста жаба скача по сцената, размята бутове и никога не е в синхрон с другите момиченца, които до нея изглеждат недохранени и анемични. Ненавистната малка Софи е като същински Гъливер в страната на лилипутите, или като слоница в стъкларски магазин, или като мечка в цирка ... Заливате се от смях. Подскачате от удоволствие, шляпате се по бедрата в неудържимо веселие и сочите с пръст екрана. Лошо е това, което правите, разбира се. Толкова е лошо. И толкова приятно! Ох, Господи, откога не бяхме се смели така! Със сълзи!

Само един човек не се смее.

Бабата на малката Софи става и излиза от стаята. Не може да понесе тая гавра с внучката. Бабата е добра. Не защото е баба, а защото е добра по природа. Била е добро момиченце, после добра жена, а сега е добра баба. Тя е майката на света. Едра и пухкава. Тактична и търпелива. Искаме да сме като нея. Искаме да не повишаваме тон, когато ни ядосват, и да прощаваме, когато ни обиждат. Искаме да не се оплакваме, въпреки непоносимите болки в глезените, да не злословим, да говорим почти изключително само за времето и да се грижим безмълвно за другите, без да чакаме отплата. Искаме да имаме спокойствието на тази жена и благата й усмивка с характерното сгушване на главата в рамото. Бабата на ненавистната малка Софи е образец и пример за подражание. И буди желание да й благодариш.

Ако я попиташ дали имаш нейното разрешение да купиш сладолед на внучката, когато я придружаваш до центъра на градчето, предвид все пак нездравословната лакомия на момиченцето, бабата ще се замисли и после ще ти каже, че не би искала да те поставя в подобно положение. Ти, естествено, недоумяваш какво му е толкоз на положението, а после вдяваш, че тя не би искала да ти вменява никакви нито задължения, нито права, нито отговорности на родител-заместник. Добре е да се задоволиш с ролята си на възрастен придружител. И само с тези няколко думи бабата на ненавистната малка Софи открехва вселената на своята толерантност и мъдрост, непостижими за нас, простосмъртните.

Общото между баба и внучка е живата природа. Тъй както ненавистната малка Софи изтезава всяка твар, която се изпречи на пътя й, с цел наслада, и гледа да стъпче де що цвете види, така бабата ще погали, ще нахрани, ще се усмихне било на птиче, било на буболечка, било на някоя от безбройните котки, които бродят из дома й. Сутрин, докато се разхожда боса в росната трева на задния двор, ще откъсне цветенце и после ще го сложи във вазичка до кухненската мивка, да краси. Отнякъде ще донесе семенца и ще ги засади, за да види дали ще се хванат и какво ще поникне от тях. Всички разказват оня случай, когато намерила птиче с наранено крилце, прибрала го, превързала го и близо половин година се грижила за него като за собствено дете. Как го е опазила от котките, само тя си знае. Или пък когато в продължение на цели два месеца всеки ден раздвижвала на една от котките си задните й лапи, през които минала кола и лекарите казали, че по-добре би било да приспят животното, да не се мъчи, бабата обаче не се отказала и днес котката, виж, жива и здрава си е. Ангел-хранител е бабата на ненавистната малка Софи.

Затова не повярвах на очите си, когато онази сутрин видях лицето й през открехнатата врата на банята, докато се опитваше да измие ръцете на внучката си и да среше косата й.

Лицето на бабата беше зло. Не сърдито. Не. Зло.

 Малката Софи пищеше и се гърчеше в ръцете й, подобно оная злощастна нощна пеперуда. И пляяяяс шамар! И после хленчът на момиченцето, което бързо занарежда дададада, ето сега, ето мия се, само не ме удряй пак, моля те, ето реша се, реша се, не ме удряй ...

Дали така ми се стори, но май очите на бабата бяха леко влажни на излизане от банята. Дали защото се беше поддала на дявола, стаен у момиченцето? Дали защото й беше мъчно, че го е ударила? Дали от яд? Не знам.

После двете се зашушкаха из двора. Приклекнали, бяха се скупчили край една цветна леха и отдалеч не можеше да се види над какво точно се трудят. Във всеки случай поне не се чуваха писъци.

По обяд дойдоха зачервени, със светнали погледи. На голям поднос внесоха десет пластмасови саксийки пълни с пръст и обявиха, че са засадили в тях семена на цветя. Щели да излязат по-късно на тротоара пред къщата и да ги продават срещу половин паричка на минувачите. Софи ликуваше. Радваше се така както никога. Смееше се както се смеят всички момиченца на нейната възраст и на нас някак ни поолекна. Бабата на Софи отново ни беше преподала урок.

По време на обяда обсъждахме коя от сгъваемите маси е най-подходяща за целта на проекта. Давахме предложения за рекламния надпис – дали да бъде „Заповядайте, купете си бъдеща красота” или пък нещо от рода „не пропускайте единствения шанс”. Никой не се усъмни в успеха на начинанието. Подкрепихме го така сякаш ставаше дума за вярата ни в доброто, а не за някакви си съмнителни семенца на евентуални цветя.

Към четири следобед баба и внучка се заредиха на тротоара пред къщата. Отначало търговията вървеше вяло. Всички бяхме залепили носове о прозореца и с одобрителни възгласи посрещахме всеки минувач, който се спираше пред импровизираната им сергия. При първата продажба даже се поздравихме с прегръдки и стискане на ръцете. Постояхме така още трийсетина минути и се пръснахме, все пак всеки си имаше и други неща за вършене.

Привечер те се прибраха и обявиха тоталния успех на предприятието. Продали всички саксийки, някои от клиентите даже питали за още, други направили заявка и били готови да предплатят. Сърцата ни се уголемиха.

На другия ден един от нас сам предложи на Софи разходка до центъра на градчето. Нейната първа стъпка в правилната посока не биваше да остава ненаградена. Сресана, измита и пременена в чисти дрехи, Софи смирено чакаше да бъде изведена.

И всичко било прекрасно до момента, когато влезли в магазина, за да купят пуканки за патиците в езерото. Тогава нещо в Софи като че прищракнало. Изкикотила се с познатия сатанински смях. Извадила всички спечелени от предишния ден парички и накупила с тях бонбони, дъвки и сладолед, много сладолед, шоколадов, ванилов, ягодов. Започнала да го тъпче в устата си, да го размазва по дрехите и главата си, като през цялото време, мляскайки, с лигав преправен глас и кълчотене ненавистната малка Софи подвиквала на сащисаните клиенти наоколо: „Купете си, моля, заповядайте, купете си бъдеща красота”.

Искам да видя очите на бабата.

Pin It
Росица Борковски
Росица Борковски (род. 1962) е българска поетеса и авторка на кратка проза. В момента тя живее в Кайро, Египет.
Други статии от този автор

Посетители

57

support

Последните най...


Коментари

  • Златко писа Още
    ... преди 6 дни
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... преди 6 дни
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... преди 1 седмица
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! преди 2 седмици
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020