Дискусии

10 Септември, 2020 652

Последният човек и бъдещето на историята

Отдел: Дискусии - Свят Автор(и): Франсис Фукуяма
Списание „Американски интереси“: Наскоро бяхте в Европа на…

Изкуство

12 Септември, 2020 464

Оливър Стоун смята, че Холивуд се е…

Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Марчезе
Започвайки през 1986 г. с излизането на филмите „Салвадор“…
  • 29 Юни, 2020 782 2

    Огледалото

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Камелия Кучер
    Струва ми се, че житейският път се измерва не с количеството намерени отговори, а с адекватността…
  • 08 Юни, 2020 751 1

    „Безмълвие“ от Неда Антонова

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Ваня Майсторска
    В самия край на празничния ден затварям последната страница на една книга, която преднамерено бях…
  • 08 Юни, 2020 1100 2

    Болестта като път

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    За тази книга се пише трудно. Защото е жестока. Ако не познава автора и не знае семейната му драма,…
  • 21 Апр, 2020 1356 1

    Имунизацията на Камю срещу омразата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Лора Марис
    „Чумата“ не се е удала лесно на Камю. Той е написал романа в Оран, по време на Втората световна…
  • 24 Мар, 2020 1353 1

    Нужно ли е всичко да е чак толкова недвусмислено?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Аристотел твърди, че литературата е по-мъдра и по-философска от историята, защото, за разлика от…
  • 29 Фев, 2020 1158

    В една умираща страна разказвачът на Гарт Грийнуел се…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Колъм Тойбин
    Първият роман на Гарт Грийнуел, Каквото ти принадлежи (2016), е изграден в хипнотични каданси.…
  • 18 Фев, 2020 2072

    Десетте най-добри книги за 2019 според „Ню Йорк Таймс“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Редакция на „Ню Йорк Таймс“
    Редакторите на The Times Book Review избират най-добрите заглавия в областта на художествената…
  • 12 Фев, 2020 1259 1

    Феноменът Ани Илков

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Четенето на поезия не е задължително. Писането на поезия е най-егоцентричният начин да се изразиш в…
  • 06 Фев, 2020 1714 3

    Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Любен Дилов
    В сказката си „Германия и германците“, произнесена в САЩ през 1945 год., Томас Ман се удивлява на…
  • 01 Фев, 2020 1958 8

    Брад Пит и капанът на красотата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Манола Даргис
    Критиците може и да са били недоброжелателни (признавам си), но когато лошите филми започнаха да…

Изгледи

16 Септември, 2020 292

Германия се подготвя за втората вълна…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Екип на списание „Шпигел“
Най-известният германски вирусолог е объркан. След като…

Драскулки

07 Септември, 2020 416 1

Сантиментално пътешествие в три града и…

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
Пристигаме в Берковица по здрач, пропътували земите от…
  • 28 Авг, 2020 154

    За хората-айсберги

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Странно (или може би напълно нормално) нещо: нетипичната, малцинствена природа, с която са ме…
  • 28 Юни, 2020 1539 6

    Самопризнанието на един пълен задник

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Преди малко повече от три месеца – на 26 март, за да бъдем съвсем точни – направих нещо като…
  • 24 Юни, 2020 1021 4

    Просто един вик, откъм ямата…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Безумно трудно е да се каже нещо срещу сегашната истерия, защото основанията за нея изглеждат…
  • 12 Юни, 2020 1202 5

    За страха – и страха от него

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Роден съм, за добро или зло, с инстинкти, различни от онези на „хората“. Инстинктите човешки, така…
  • 11 Юни, 2020 584

    На гърба на ламята

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Ламята отвори очи и разтърси люспите си, за да ги освободи от нощната роса. Беше кипра ламя, ако и…
  • 08 Юни, 2020 1446 4

    Как купихме Ленин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мирослав Пенков
    Като разбра, че заминавам да уча в Америка, дядо ми написа прощално писмо: „Прогнила…
  • 22 Май, 2020 1145 2

    Дали да сравняваме народите

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Наталия Бояджиева
    Не са само корейците, които бягат към топли и евтини страни. Линда, моя американска приятелка, с…
  • 16 Май, 2020 896 4

    В наказателната колония

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Франц Кафка
    – Това е особен апарат – каза офицерът на пътешественика-изследовател и хвърли почти възхитен…
  • 16 Май, 2020 1023

    За една епидемия от (не)човешко ослепяване

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Жозе Сарамаго
    За една епидемия от (не)човешко ослепяване Заради страховитото и почти пророческо звучене от днешна…
  • 06 Май, 2020 1133 3

    Жената в мен

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мия Коту
    Онази нощ часовете ме пробягваха, безсънни стрелки. Исках само да се забравя. Излегнат така, не…

Видрица

20 Януари, 2020 2128

Селският гений: Удивителни снимки от…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство…
  • 22 Юли, 2019 2203 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 2136

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 5880 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 5783 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 6117

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 7538 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 9833

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 9647 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 8272

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 9880

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

За българския преход

или защо циклим 20 години в нашенската си криворазбрана цивилизация
 
20 години след началото на прехода е време да осмислим какво се случи и дали началото на промяната у нас има нещо общо с демокрацията, с пътя ни към Европа и нейните правила и ценности. Все повече става ясно, че процесите, протекли у нас в тези две десетилетия нямат нищо общо с пътя към Европа, с практиките на цивилизования свят. Оказва се, че сме вървели не към промяна, демократизация, защото стигнахме до невиждан упадък. Най-бедната страна в Европа, най-корумпираната, най-нехайна към природните си красоти и ресурси, към младите си хора, най-разрушена като ценности – държавност, правосъдие, обществен консенсус. С медии, които говорят на език и с визии далеч от цивилизованите практики, които повече развличат с актракции, отколкото да създават обществено мнение и дебат за лошия ни имидж в Европа. Оказа се, че е време да съпоставим сюжета на промяната, която преживяхме, с настоящия упадък и така да разберем: какво точно се случи. И всичко това видяно през културата, образованието, медиите – тези най-красноречиви свидетелства на упадъка, духовния упадък на българското общество.

КУЛТУРАТА НА УПАДЪКА

Тя наследи културата на бедността, на оцеляването, защитата в социалния хаос, която обезцени смисъла на живеенето ни „тук“ и „сега“. Какво като сме в Европа, какво като сме в 21 век? Разочароването, песимизма и нихилизма са следствие от израждане на целите на промяната, подмяната на устоите на демокрацията и наличието на дивия капитализъм, на днешните Бай Ганьовци, мутрите, които правят избори, правят вестници и ни „представят“ в Европа... Тук става дума, че вече е видно мутризирането на обществото ни като цяло, чалгата като обществена норма и поведение, защото се разбра, че тя се създава от корупцията. Певиците и танцьорките по масите и кръчмите, по телевизионните канали са само връх на айсберга, в тях изплува манталитета на мутрата. Дълбочината на проблема е мафиотизирането, което налага силни атракции, за да се заглуши случващото се. То всъщност е катастрофата – варварското нарушаване на всякакви ценности, да не говорим за десетте божи заповеди!

Тук ще фокусирам вниманието върху три важни публични сфери, в които недвусмислено се откроява културата на упадъка – образованието, културата и медиите. Тези три сфери са особено важни за функционирането на гражданско общество, на обществено мнение и изграждане на система от правила и ценности за едно съвременно цивилизовано общество. Все неща, които засега са само празни думи на реалния фон на случващото се в България през 2009 година. Пътят до дъното е вече извървян, сега е време да направим аутопсия на целите и смисъла на „промяната“, за да се оттласнем и наберем скорост по посока на европеизирането. Оказа се, че балканската ни демокрация няма нищо общо с ценностите на Стария континент или по-скоро преповтаря рецидивите на криворазбраната цивилизация.

Власт на парите или девиза: Всичко за продан! смени пропагандния калъф на културата на соца. Изплува всичко, което хората с пари, мутрите, толерираха. Затова в сферата на ценностите свободният пазар деформира и обезсмисли самите ценности. Идеалът на мутробарока е вече очеваден в нашите градове и курорти, от рекламите по улиците и екраните на телевизорите ни, където разгулно властват полуголи фолк певици или манекенки. Допълнителен елемент на разпада се оказа това, че истината, смисъла на промяната и нейните цели бяха манипулирани в медиите, стигна се и до масово купуване на гласове при изборите и обезсмисляне на принципите на демокрацията. Всичко това стана възможно защото икономически силни в обществото ни се оказаха контрабандистите, наркопласьорите и всякакви други мафиоти. Или както се казва в България, мафията си има държава. За обезсилването на държавността най-силни и с най-големи поражения са примерите от сферата на образованието. Комерсиализацията в тази сфера, свързана с подрастващите, с познанието, е най-болезнена. Първо се направи опит да се атакува кирилицата, като пречка за овладяване от подрастващите на общуването в Интернет, после да се руинира литературната ни класика, в лицето на Вазов като ненужен и морално остарял за компютърното поколение, сега се прави опит да се ликвидира институция като БАН, където е научният ресурс на страната ни. Атаки по цялата верига на знанието и то с български знак. И то в условия, когато грамотността намалява, делът на непосещаващите училище деца нараства, а най-подготвените ни младежи предпочитат да учат в чужди колежи и университети, а и младите ни учени се „спасиха“ в чужбина. Когато знанието се придобива не в класните стаи, а на частни уроци, когато издателите се превърнаха в небезопасни фалшификатори на знание, произвеждайки и налагайки по 12 учебника по литература например, когато университетските преподаватели се превърнаха в пътуващи легитимации за ненормално големия брой ВУЗ-ове в малка и обезлюдена България, когато ВАК представлява мухлясал и морално остарял коректив, който трябва да излъчва най-качествените хора на знанието. Ето го упадъка! Най-образованите хора в държавата ни създадоха най-ретроградната атмосфера и тя е в образованието и тя е свързана с младите. Ето го разпада, той е на показ пред подрастващите.

Именно тези най-образовани хора на България нямаха воля в тези 20 години да направят нужните реформи, те се оказаха най-консервативни, те най-много корумпираха и доведоха да развала образователната ни система. Може би за да оцелеят? Те самите, не образованието ни. Цената е много висока!

С днешна дата Европа призна българския език като равноправен език на общността, призна културното ни наследство като важно за европейската култура, прави опити да реформира българското образование като го отърве от безбройните ВУЗ-ове, ВАК и всякаква друга плесен, нямащи нищо общо със съвременното знание и наука.

Песимизмът идва от факта, че не български сили задвижват реформирането и модернизирането на образованието ни, а директиви от Европа... Но тъй като именно чрез образование и наука се възпроизвежда културния елит на една нация, печално е, че нашият механизъм за тази най-важна функция за формиране на интелигенция от най-способните и учени хора в държавата е ръждясал и не работи. Днес не са ясни параметрите на това: Що е наука? Смятам, че съвременното познание, в ерата на Интернет не се заключава в цитиране и интерпретиране на чужди тези, а в превръщането на изследователя в първоизточник на нова информация, в лично познание от нов тип. Именно това може да доведе до напредък на родната наука. А ние стигнахме до задънена улица и поради липсата на възможност за развитие повече от милион от младите ни интелектуалци напуснаха България. У нас се възпроизведе прослойка от послушни и средно статистически интелигенти, които трудно могат да се превърнат във водачи на обществени каузи или в нови лидери на общественото мнение. Това е най-голямото поражение, че след 20 години в България я няма тази образована, качествена и обществено активна прослойка, която да извърши така необходимите реформи, да има качества и воля да европеизира България. И как да стане това като образът на Студентски град в София е по-близък до този на града на порока – Лас Вегас? Как да стане това като виждаме какво допусна обществото спрямо студентите – да ги превърне в плячка на поквара, агресия... Да не продължавам! Интересите, лакомията, бездуховността унищожиха възможността за цивилизовано възпроизвеждане на интелектуалния потенциал на България! Ако това не е упадък, здраве му кажи! Тези мрачни теми трудно могат да бъдат отминати и колкото обществото става по-нетърпимо към тях, толкова то има шанс да се оздрави. Замазването няма да помогне!

Деморализацията шества повсеместно из градовете ни, от рекламите по улиците до афишите на театрите и от екраните на телевизорите ни. Засега не може да ни укроти никаква европейска директива, но засега!

Младежкият ни театър в София показва мъжки стриптийз, на сцените голотии, евтинии, разгул... Това като нервна реакция на кризата, като заглушаване на хаоса и безизходицата... Прекалената атрактивност, откровените халтури, които произвеждат театрите на „Раковска“ приличат на пир по време на криза. Загуби се представата за висока култура и най-вече, че тя не е развлечение. Размиха се представите: кой кой е? Разми се представата: що е театър например? И публиката се обърка и свикна с лесно смилаеми атракции, които й се предлагат по българските сцени. И ето го резултата. Когато в София идва една трупа като „Комеди франсез“ и показва сериозен, истински театър се оказва, че той е скучен....Само искам да кажа , че в Холандия например театърът и пийп шоуто са регламентирани в два различни закона и плащат различни данъци. Не знам, ако в България само по софийските сцени пуснем един европейски експерт, колко от показваното ще бъде определено като изкуство и колко като комерсиална забава. Това вече е сериозен проблем, защото сферата на културата още не много дълго ще бъде в зоната на неясните критерии. Тъжно е, че именно в България – една страна, където театърът е традиционно обичан от публиката, не се разбра тъжното послание на българския режисьор Галин Стоев с трупата на „Комеди франсез“, „Празникът“ от Спиро Шимоне. А именно, че личното пространство на днешния човек – семейството е застрашено да се превърне в пустиня, в споделяне на механични гримаси... Изцяло в традицията на Молиер, който не само разсмива, но и разобличава...

С едно такова послание тръгна от София европейското турне на легендарната трупа „Комеди франсез“. Но оказа се, че за такъв дълбок и разтърсващ поглед към личното пространство и неговата духовна мизерия у нас няма акустика. Освен това някакви набедени журналистки, които не са гледали театър отвъд Калотина и не знаят какво става по-далеч от „Раковска“ написаха нелепи текстове, поставяйки под съмнение качествата и професионализма на легендарната френска трупа. Може би и затова режисьорът Галин Стоев не дойде в София да поставя в Младежкия театър, както беше обещал. И правилно. Той избра заниманията с истински театър. Струва ми се, че ако беше видял само плаката, „украсяващ“ Младежкия ни театър с голи мъжки задници щеше съвсем да се отврати. Искам да кажа, че гледах в Париж и друг спектакъл на нашумелия автор Спиро Шимоне, който е и актьор. И разбрах какъв е проблемът в дълбочина. В Париж и театрали и публика разбират театъра като средище на своите истински проблеми и ги дебатират безпощадно и със съвременен език от сцената. Май е време да излезем от вкуса на кафе шантаните по нашите сцени. Май отдавна е време театралите, които оглавят театри да отидат на един сериозен театрален фестивал и да видят какво правят колегите им, какво представлява театъра на 21 век. Или вместо да си играят на конкурси за директори на театрални трупи, за да намират препитание на свои хора, да активират участието на България в европейските културни мрежи – за театрални мениджъри, за размяна на гастроли и други. Затова цикли и се разпада театъра ни, защото си действа по шуробаджанашките си правила. България е в Европа и движението на хора и културни продукти е валидно и за нас – и ако наистина културата ни е конвертируема, защо не използваме тези възможности? Въпрос, който поставя под съмнение „големите“ ни постижения, „неповторимите“ ни актьори и т. н. наслоявани клишета, с което е помпано самочувствието на немалко посредствености.

Тук искам да кажа, че представата въобще що е изкуство и творец е позагубена в България. След инсталацията „Ентропа“ на Черни стана ясно, че само България от всички европейски страни не прие критичния поглед на художника и покри клекалата с черен плат. И се разбра, че българинът не приема друг поглед, критичност, провокация от изкуството. Защото вече свикнахме със забавите и доведохме културата до сфера без позиции и изненади. И то именно сега, в условията на демокрация. Полски творци дори започнаха подписка срещу българската реакция за „Ентропа“, окачествявайки я като цензура. А у нас в медиите се промъкна едно нелепо мнение – не сме срещу свободата на творците, но мястото на подобни инсталации е в галериите, не на входа на ЕК. Имиджът, общественото мнение за България не може да бъде скрито зад вратата. Урокът на Европа е, че на територията на изкуството, на публичността се водят открити битки между различни гледища, изкуството не е мека, разтоварваща зона. А човекът на изкуството не е преклонена главица, а личност, талант, който е краен, провокативен и затова важен за диалога в обществото. Иначе, както у нас всичко се успива, става доморасло, провинциално.

И тук дойде ред и на медиите. Последният доклад на европейската организация „Журналисти без граници“ отбелязва, че дебатите, важни за обществото ни, са доста вяли, че те се провеждат в периферни кабеларки, а не в националните медии, че натискът на мафията, политиците и бизнеса върху медиите е тревожно осезателен. И нещо, което всеки от нас може да добави: какво от това, че се вадят факти, че се правят разкрития, че безобразията се трупат в публичното пространство? Като властва пълна безнаказаност, арогантно бездействие на правосъдието ни и криза на доверие в институциите ни.

Четвъртата власт е в сериозна патова ситуация, която застрашава тя да се превърне в инкубатор на скандали, от който не се излюпват разрешения на проблемите. Никой политик досега не си е подал оставка след някое разкритие, никой не е осъден или влязъл в затвора. Всичко е на ниво думи, но не думи, които променят ситуации и са сериозен коректив. И тук идваме до началото, до идеята, че състоянието на образованието, културата и медиите е взаимосвързано. Че в едно общество не е възможно да има истински медии, когато властва корупция и беззаконие. Както не може да има истинско образование, на фона на политическата чалга, липсата на авторитети и обществено мнение. Да не говорим пък за култура, за духовност!

Това е пейзажът на упадъка. Няма ниша от обществения ни живот, която да не е засегната, по-скоро всичко е поразено. В тази ситуация е интересно откъде ще започне пречистването, оттласкването от дъното. И в какво ще прерасне културата на упадъка?

Послеслов. 20 години след началото на прехода се разбра, че още сме далеч от нормите на нормална еврейска държава. Имиджът ни на изостанала, примитивна покрайнина на Европа все повече ще задълбочава кризата на доверие и отвореност на пазарите на труд за българите. Те ще си останат наемници за най-непривлекателната работа в развитите европейски страни, което ще затвърди пораженията от културата на упадъка. Попадаме явно в един омагьосан кръг – духовният упадък води до бедност, бедността – до бездуховност. А дали имаме енергия и мотивация да започнем промяната, собствената ни промяна? Това е въпросът на следващите 20 години. Българинът, който при много по-тежки обстоятелства е запазил езика и културата си, самосъзнанието си, устоите си, днес е изложен на сериозни изпитания. В такава патова ситуация може да се помогне само с безкомпромисност и ясно съзнание какво наистина ни предстои.

 

Pin It
Мирослава Кортенска
Мирослава Кортенска е доктор на изкуствознанието, театрален критик, културолог. Завършила е Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, София, 1976 г. Работила е като драматург на Сатиричния театър – София, както и на театрите в Стара Загора и Пловдив. Преподавала е в Нов български университет – София, Пловдивския университет, а понастоящем и в катедра „Кино, телевизия и театър“ в Югозападния университет „Н. Рилски“ – Благоевград. Автор е на изследването „Културен вертикал“ (1998), посветено на процесите и водещите имена в българския театър и култура в последното десетилетие на ХХ век. Книгата е подкрепена от Министерството на културата и е преведена на английски, немски и френски език. По нея Мирослава Кортенска създава и документалния филм „Отместеното поколение“ (БНТ, 1999). Проектът „Културен вертикал“ е представен на Европейския месец на културата в Пловдив (1999), на Охридско лято (2002) и на Културната олимпиада в Атина (2004). Автор е и на документалния филм „Възстановителна репетиция“ – портрет на известния режисьор Любен Гройс (БНТ, 2004). Книгата й „Културен компас. Посока: Балканите – Европа“ (2006), също е подкрепена от Министерството на културата и е представена с успех на Панаира на книгата във Франкфурт (2006) и в българските културни центрове в Москва и Скопие, както и в Белград и на Салона на изкуствата в София, а също и на театралните фестивали в Благоевград, Шумен, Пазарджик, Русе и на „Сцена на кръстопът“ в Пловдив. Тя е един от най-последователните изследователи на театъра и културата ни в рамките на ХХ век. През 2007 г. печели проект във Фонд „Научни изследвания“ при МОН – „Пътят към Европа – ХХ век“, в рамките на който издава книгата си „Културната мисия на кръга „Мисъл“ (2008). Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на учените в България.  
Други статии от този автор

Посетители

48

support

Последните най...


Коментари

  • Златко писа Още
    ... преди 6 дни
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... преди 6 дни
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... преди 1 седмица
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! преди 2 седмици
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020