Дискусии

05 Декември, 2016 399

Тръмп, Драконът и Минотавърът

Отдел: Дискусии - Политика Автор(и): Янис Варуфакис
Според древния мит цар Минос от Крит е дължал господството…

Изкуство

29 Ноември, 2016 956

За духа и поезията на Весела Василева

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Невена Борисова
Едно име в литературната ни история, днес познато основно…
  • 26 Ное, 2016 483

    Неда Антонова: Думите са бижута за масово поразяване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    Неда Антонова е автор на стихосбирки, исторически романи, повести, театрални пиеси и новели.…
  • 01 Ное, 2016 897

    Защо, наистина?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Защо, наистина? „Менят се времената“ е обяснението на Левчев, допълнено със задоволство от тази…
  • 2016 11 Dilan Ginsberg
    01 Ное, 2016 937 2

    Защо Дилън?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Владимир Левчев
    В дома му в Ню Йорк, през декември 1994, на моя въпрос дали поезията не се превръща все повече в…
  • 07 Окт, 2016 1382

    Свръхземната същност на живота

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Боян Пенев (подбрал: Асен Валентинов)
    Общ недостатък на най-младите ни лирици, „модернисти“ е, че зле са разбрали своите учители, за…
  • 07 Окт, 2016 1467 6

    Димчо Дебелянов и доброволчеството

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Славимир Генчев
    Преди няколко години акад. Иван Радев от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“…
  • 24 Сеп, 2016 2723 7

    Литературни страсти à la Bulgarie

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
    Кратката компилация от мнения, обменени във Фейсбук по въпроси, свързани с болежките на днешната…
  • 2016 09 Stanislav Lem
    16 Сеп, 2016 1947 2

    Светът на ръба

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Станислав Лем
    В Русия ставах все по-известен, а на тема „Соларис“ беше откачил не само Тарковски, за чийто филм с…
  • 16 Сеп, 2016 1249

    Не вярвам във фантазията на писателя (Интервю с Данило Киш)

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Данило Киш
    Убеден съм, че писателят няма право да се оставя на фантазията. Във всеки случай, аз поне не вярвам…
  • 09 Сеп, 2016 1016 1

    Кнаусгор или Феранте?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джошуа Ротман
    През 1959 литературният критик Джордж Стайнър публикува книга на име „Толстой или Достоевски“. В…
  • 05 Сеп, 2016 877

    През огледалото на Луис Карол и какво откри там Алиса?

    Отдел: Изкуство - Теория Автор(и): Пламен Шуликов
    И така, тезата ни в предходния опус заключи, че новата медийна оптика буквално се ражда в пепелта…

Изгледи

08 Декември, 2016 159

Джамията-църква в Ню Йорк

Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Светлозар Кирилов
„Има само един Бог! Само един! Исус казва, че е син на…
  • 07 Дек, 2016 2790 1

    Майсторите на страха владеят уплашения народ

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Херта Мюлер
    След уволнението ми от фабриката службата за сигурност ме обвиняваше в проституция при…
  • 01 Дек, 2016 709

    Краят на Фидел

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Алма Гилермоприето
    Той беше на деветдесет. Управлявал беше цяла вечност. Беше болен в течение на цяло…
  • 16 Ное, 2016 1330 3

    45-ят президент по ръба на острието: какво се случи в…

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Аврам Агов
    Америка и светът се опитват да свикнат с факта, че Доналд Тръмп е новоизбраният президент…
  • 11 Ное, 2016 1590 8

    Америка на Тръмп, скрита пред очите ни

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Еван Оснос
    Винаги е било фалшиво-успокоително да си представяме, че привържениците на Тръмп са…
  • 07 Ное, 2016 1249 6

    Почетният орден на Ян Грос

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Ана Биконт
    Всичко това прилична на déjà vu. По комунистически времена властите също смятаха, че…
  • 02 Ное, 2016 936 1

    Битката за българското дясно

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Марио Игнатов
    Поглеждайки към президентската надпревара в България, бях озадачен от двоичния код…
  • 25 Окт, 2016 1196 3

    Популисткият напор в Европа

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Кас Муде
    Настоящата популистка вълна е предизвикана от дълбоки структурни промени в европейските…
  • 14 Окт, 2016 1358 4

    Глобализирай това!

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Даниел Смилов
    Светът е изпаднал в страхова психоза. Това, което беше в основата на съвременната…
  • 30 Сеп, 2016 1678 3

    За литературните скандали

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Димитър Панайотов
    Липсват ми опит и желание да съм напълно наясно със скандалите в българската литература…
  • 15 Сеп, 2016 1145

    Реалната власт на Владимир Путин

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Бенджамин Натанс
    Дали новата силова поза на Путин е симптом на „реимпериализация“, както настояват някои…

Драскулки

02 Ноември, 2016 1093 2

Имало едно време едно невидимо…

Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
Мълча и си трайкам като нарицателния заек в голо поле,…
  • 08 Окт, 2016 3099 1

    Тази есен в Гинци

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Ицко Финци
    Седяхме и съзерцавахме природата. Отсреща – високата скала осветена от слизащото слънце, като уста…
  • 01 Окт, 2016 1402 4

    Аз с какво съм по-лош/а бе?

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    А от думите си не се отказвам, въпреки това. Не знам колко време ще успявам да удържам още, щото…
  • 24 Сеп, 2016 638

    Печелившото Число

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
    Вървеше по коридора към машината за лед. И през цялото време се оглеждаше за красивото момиче,…
  • 03 Сеп, 2016 1153 3

    La vie en rose

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Силвия Чолева
    Може би два от десет-петнадесет. Такава беше статистиката на здравите чорапогащници, които държеше…
  • 26 Авг, 2016 1224 1

    Терористите

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
    Опитваше се да върви сравнително спокойно. Не беше лесно. Вчера, и особено онзи ден, получи доста…
  • 26 Авг, 2016 1685 3

    Отвъд хоризонта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Станка Николова
    Казват, че си жив дотогава, докато има на света някой, който си спомня за теб. Ако е така, значи…
  • 13 Авг, 2016 925

    Разходка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Силвия Чолева
    Пратиха го в пенсия веднага, не го оставиха и ден повече. Сякаш им беше досадил, сякаш не вършеше…
  • 06 Авг, 2016 978

    Безлунния

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Асен Валентинов
    Наричаха го Безлунния, понеже казваха, че си лягал преди мръкване и никога не бил виждал луната.…
  • 06 Авг, 2016 1082

    Вой

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
    Прекоси задния двор на пететажния жилищен блок. Седна на ниската метална оградата в най-далечния…
  • 30 Юли, 2016 1407

    Автобиография, антропология, меланхолия

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Александър Кьосев
    В една своя статия, описваща трансформацията в литературната наука от края на 70-те и началото на…

Видрица

26 Ноември, 2016 395

Правите кроасани и залезът на…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се…
  • 21 Окт, 2016 675

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 1545

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 1753

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 2774 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 2900

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 5393 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 3310

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 4199 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…
  • 25 Фев, 2015 3932

    Слизате ли на следващата?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То…
  • 15 Фев, 2015 10671 7

    Най-четените текстове за 2014-та година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от…
1 1 1 1 1 Оценка 5.00 (2 гласувания)

Идеологизираната история и циментираните в главите ни клишета надживяха монопола на Партията върху историята, въпреки обективните исторически изследвания. Една от идеологизираните исторически теми, с която години наред бе спекулирано по политически причини в българските учебници по история, бе насилствената ислямизация.

Даниела Горчева, сп. „Диалог“

(Предлаганият откъс е от книгата на Евгения Иванова
Балканите: съжителство на вековете
, изд. НБУ, София, 2005)

 

Ислямизацията

Ще си позволя по-пространно описание на ислямизационните процеси, защото едва ли има друг аспект от историята на полуострова под османска власт, с който да е спекулирано толкова много. Спекулациите започват в края на ХVIII век (началото на балканските националнообразуващи процеси), за да продължат с различна интензивност до ден днешен. През целия ХIХ век, чак до средата на ХХ се произвеждат т.н. „домашни извори“ (фалшификации на „стари“ хроники), които „свидетелстват“ за „налагането“ на исляма „с огън и меч“. Дълго време (в известни случаи – и до днес) фалшификациите са цитирани като единствен „източник“ за историята на ислямизационните процеси, променили значително (но не – в решаваща степен) религиозния облик на Балканите. Поколения наред са възпитавани с тези фалшификации[1], за тях са изписани немалко „научни“ и художествени съчинения, създавани са картини, драми, филми.  Ще цитирам един от най-експлоатираните сред тези „документи“, станал основа на романа и филма „Време разделно“: Летописа на поп Методи Драгинов от село Корова (сега, разбира се – Драгиново, Велинградско), публикуван от възрожденския автор Стефан Захариев през 1870:

„И той (пашата – Е.И.) заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава един Караимам Хасан ходжа помоли пашата да им прости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костандово, както и всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да потурчват и онези, които се потурчат, да им дадат жито за храна. А той отиде през Разлог в Солун. Нашите се турчиха до Богородица. Които не се потурчиха, едни бяха изклани, а други избягаха по горите и къщите им бяха изгорени. И Хасан ходжа изпрати много коне в града, та докараха жито от Беглик хан и той го стовари в църквите Св.Петка и Св.Апостол Андрей в Костандово и раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и по две мери просо... Помени, господи, грешния и недостойния твой раб поп Методи Драгинов от с.Корова... Написано бе в годината 1600...“ (Захариев 1973:67-68)

Авторството на Стефан Захариев над цитирания „летопис“, както и авторството над останалите „домашни извори“, съчинени от „просветени патриоти“[2] предимно през ХIХ век, е отдавна доказано. (вж. Тодоров 1984, Желязкова 1997 и цитираната там литература)

Ако в периода на българското и останалите балкански възраждания патосът на „просветените патриоти“ е обясним, неговото пренасяне в съвременните научни съчинения и в учебниците по история не може да бъде обяснено по никакъв начин – освен с национален комплекс или със закъснели „възраждания“, наречени „възродителни“ процеси.

Единични насилия, разбира се, е имало, както ги е имало във всички краища на света, във всички периоди на човешката история. Макар (в случая с ислямизацията) да е съмнително дори придобилото емблематично значение насилие над Балканджи Йово, който не давал „хубава Яна на турска вяра“. Защото – според Шариата – Яна въобще не била задължена да приема исляма, за да стане наложница или дори съпруга на мюсюлманин. Нито Шариатът, нито османската политическа практика изисквали приемането на исляма като условие sine qua non за каквото и да било – с изключение на издигането до високи административни постове, военната служба и облекчаването от определени данъци. Ислямизацията не представлявала елемент от  имперската политика, нещо повече – в периодите на нейното интензифициране властта проявявала отчетлив стремеж към сдържането й. Така, Кодексът на Баязид II (1481-1512) разпорежда от християните да се изискват по-малки глоби, отколкото от мюсюлманите, „за да не изчезнат плащащите поголовния данък.“ (по Малкълм 2001:158) Петнадесет години след управлението на Баязид, през 1527, поголовният данък – джизие, плащан само от неверниците, представлявал 42% от всички постъпления в европейските провинции на Империята. (Кастелан 2002:190) Стремежът към сдържане на ислямизацията, лишаваща хазната от тези постъпления, е напълно обясним...

Именно данъкът джизие е основната мотивация за приемането на исляма. Рязкото му увеличаване през ХVII век[3], продиктувано от увеличаващите се военни загуби и общия упадък на Империята, довело и до увеличаване на ислямизацията. През ХVII век била произведена реформа, наподобяваща данъчна революция – всички данъци, плащани досега в натура, вече трябвало да се плащат в брой. Все през ХVII век, нередовният данък авариз, от който различни категории рая със специален статут били освободени и който бил събиран дотогава само в определени случаи, започнал да се събира на общо основание – като редовни годишни налози, платими в брой. Ако през 1576 аваризът бил на стойност 50 акчета на хане (домакинство), през 1600 той вече възлизал на 280 акчета. (Иналджък 2002:55)

Раята от селото на „поп Методи Драгинов“ – Корова, както и всички села от Чепинското корито, за които става дума в „летописа“, била с такъв специален статут – дервентджии.[4] Тя пазела важен планински проход и затова била освободена от авариз. Вероятно, редовното облагане с авариз, както и близо десетократното увеличение на джизието принудили хората от Чепинското корито (и от много други места по Балканите) да променят вярата си.

Приемането на исляма не станало изведнъж. ХVII век бил период на интензификация, но единични, постепенни конверсии се случвали и преди, и след него. Най-ясното доказателство за това се намира в османските данъчни регистри, съвестно отбелязващи религиозната принадлежност на данъкоплатците. Приведената по-долу таблица за селата от Чепинското корито е съставена именно по тях от Махиал Кил.

2009_02_Table

М. – мюсюлмани; Х. – християни

За ХVІІ век са дадени само християнските домакинства, защото архивите на Анкара и Истанбул (най-богатите в днешна Турция), с които е работил авторът, не разполагат с други, освен  джизие-регистрите. (Кил 1998:106)

 

Освен постепенното увеличаване на конвертитите, таблицата показва и още нещо: село Каменица – единствено – запазва християнското си население през целия период. Нито „домашните извори“, нито следващата ги романтична историография дават обяснение на този феномен, както и на изобилието от документи, показващи съвместното живеене на християни и мюсюлмани в едно и също село, в една и съща къща. Не били редки случаите, в които двама братя, собственици на един и същи имот, изповядвали различни религии.

В албанските земи религиите в едно и също домакинство бивали дори три. Един италиански монах, посетил такова домакинство през същия този ХVII век, отбелязал странния начин, по който го поканили:

„Заповядайте, отци! В нашата къща имаме католицизъм, ислям и православие.“ (по Малкълм 2001:183)

Дори в санджак Елбасан (букв. „крепостта“ – градът-крепост бил създаден от Мехмед II, за да противодейства на албанската съпротива) през 1520-1535 християните били 94,5%. В края на същия век те станали 50%, а в края на ХVII – 70%. (Желязкова 2000:37) През ХVI век данъкът джизие в албанските земи възлизал на 45 акчета годишно, в началото на ХVII – на 305, а през 1641 станал 780 акчета. (Кастелан 2002:190)

Освен повишаването на данъците, друга съществена причина за масовото приемане на исляма от албанците било избягването на наказанията за непрекъснатите междукланови войни и кръвни отмъщения.

В края на ХVIII век, френският пътешественик, граф Д’Отрив, все пак,  отбелязал, че „странната симбиоза между християнство и ислям при албанците“ е за предпочитане пред религиозните войни в Унгария и Трансилвания. (по Тодорова 1999:209)

Най-ранна и най-масова била ислямизацията в босненските земи, известна в специализираната литература като „Феномена Босна“. Още в началото на ХVI век мюсюлманите там били мнозинство. Първи приели исляма средновековните аристократи, за да запазят собствеността и привилегиите си. Това е практика, известна и от други балкански земи, но в Босна тя била най-масова. Сред конвертитите имало както православни, така и католици, но със сигурност преобладавали привържениците на еретическата босненска църква, които били и преобладаващата част от цялото население на средновековната държава.  Макар че църквата е официално закрита още през ХII век и оттогава насетне босненските християни попадат под въздействието преди всичко на францисканския орден, влиянието й най-вероятно продължавало да съществува и след османското завоевание. Именно с това влияние мнозинството автори обясняват „Феномена Босна“. (вж. Желязкова 1990 и цитираната там литература)

„Лесното“ приемане на исляма от привържениците на различните еретически учения е едно от възможните обяснения за ислямизацията и в други райони на Балканите. В документите се споменава ислямизация  и на евреи-сектанти (привърженици на учението сабатаизъм – от името на основоположника му Сабатай Цеви) през същия този ХVII век. Евреите мюсюлмани обитавали предимно градовете: Солун, Битоля, Костур, Бер, София, Измир, Истанбул, Скопие. (Желязкова 1997:44)

До края на империята мюсюлманите остават малцинство на територията на полуострова. От 20% през ХVI век, те достигат 42% през 1831, когато започва постепенен спад в ислямизационните процеси. (Хьош 1998:118)

Една друга голяма тема, често механично свързвана с ислямизацията, е

 

Системата „Девширме“,

наричана от романтичната историография „кръвен данък“. Системата „Девширме“ – набиране на момчета от немюсюлманската рая, известни под общото название еничари – създавала елит от „безродници“[5] без претенции, каквито проявявали наследниците на „заслужилите“ завоеватели...

Немалко от „безродниците“ станали предпочитано обкръжение за мнозина султани.[6] Това дало основание да се говори, че „славяните управляват Османската империя“. (по Stavrianos 2000:270)

Както ислямизацията, темата за еничарите дълго време е интерпретирана  в балканските историографии, следващи фолклора, повече митологично, отколкото документално. Тук ще се опитам да изложа основните принципи на системата „Девширме“ (в максимално синтезиран вид) – без да използвам крайни квалификации в едната или в другата посока на ценностната скала.

Важно е да се отчленят двата същностно различни етапа (дълго време протичали успоредно) в развитието на еничарския корпус. Документите датират първите набори в края на ХIV век, последния – в 1705. (вж. Георгиева 1988:223 и цитираната там литература) Оттогава до унищожението на еничарите през 1826 изминал повече от век. Системата „Девширме“ действала в „чистия“ си вид до 1705, но още от ХV век започнало постепенното заобикаляне, изменяне, изкривяване на основния й военен и психологически смисъл: създаване на елитни части от бойци, изцяло откъснати от привичната си среда[7], предани до смърт единствено на господаря, който ги храни и облича и от когото зависи животът им.  Най-действеният ефект на системата била подмяната на рожденото семейство със „семейството“ на  корпуса, подмяната на бащата със султана. Единственият дом на еничарите била казармата[8], символът им – общият казан. Те нямали право на съпруги, деца и собственост. Имали право обаче (и често се ползвали от него) да получават високи възнаграждения и постове, които да ги осигуряват. Процентът на богатите еничари бил значително по-висок от средния за османското общество като цяло.[9] (Георгиева 1988:157) Тези облаги нерядко превръщали „девширмето“ в желан, а не – насилствено наложен статут. 

От ХV век насетне, железните правила, осигуряващи ефективността на корпуса, започнали да се заобикалят. Мнозина еничари били изпратени (или сами напускали казармата в столицата) в провинциалните гарнизони, където постепенно започвали да се женят, да създават деца и да придобиват собственост. Постепенно (след началото на ХVIII век това се превърнало в правило) службата станала наследствена. Синовете на еничарите и мнозина други мюсюлмани се записвали в корпуса – заради облагите, с които се ползвали там. Документите показват еничарски тимари още през ХV век, постепенно превръщани в безусловни поземлени владения – чифлици. От каста, наподобяваща по дисциплина и капсулираност дервишки орден, еничарите се превръщали в социална прослойка. (Георгиева 1988:128). Именно през този етап започнало  самозабравянето на преданите до смърт момчета, които безчинствали не само в провинциалните си имения, но и в самата столица, извършвайки почти ритуално „отцеубийство“ със свалянето на самия султан...

Всъщност, кървавите саморазправи, извършвани от „жертвите на кръвния данък“ и описвани с въздействаща образност във фолклора, са свързани не толкова със същинския смисъл на феномена „еничари“, колкото с последващото му изкривяване. Кървавите саморазправи и с неверници, и с мюсюлмани, сред които – везири и султани, довели до не по-малко кървавото изтребление на целия корпус (140 000 души по списъчен състав), наличен в столицата през 1826. Физическото ликвидиране на еничарите (самата система била ликвидирана преди повече от век) било едно от проявленията на имперските опити за модернизация...



[1] Когато, в началото на 90-те години на ХХ век започнах да преподавам в Нов български университет историята на ислямизацията по документи, а не – по „домашни извори”, мнозина от тогавашните студенти искрено се възмущаваха, че променям представите им за „истинската” история. Постепенно възмущението понамаля, а напоследък съвсем изчезна, което ме накара да мисля, че този невралгичен момент най-сетне е намерил адекватното си интерпретиране в българските училища. В учебниците (поне в някои от тях) след началото на 90-те той беше изясняван обективно, но учителите или го преподаваха по традиционния маниер, или просто го пропускаха.

[2] Изразът е на Йордан Иванов (Иванов 1959:252). Първият съчинител на такъв „документ” – „Второто разорение на България” (известен и до днес като „Ръкопис на Ламански”), е иеросхимонах  Спиридон, в своята „История во кратце о болгарском народе славенском”, написана през 1792. През 1825 е извършена компилация на Паисий и Спиридон, от която са направени множество от известните преписи на „История славянобългарска” (включително – „Царственикът” на Христаки Павлович). Именно тези преписи са нашите „домашни извори”.

[3]Повечето „домашни извори” отнасят „потурчването” именно към ХVII век. Някои от тях дори бележат апокалиптичната 1666 година като негова дата.

[4] Категории рая със специален статут били също войнуците (обоза на армията), маденджиите (рудари), доганджиите (соколари), шехинджиите (ястребари) – помощници при султанския лов – и др.

[5] Нерядко „безродниците”, издигнати до върховете на империята, си спомняли бащиния род. Така, великият везир Мехмед Соколович (1565-1579), босненски сърбин, подпомогнал създаването на патриаршията в Печ и назначил брат си за патриарх.

[6] За периода 1453-1623 се сменили 49 Велики везири. 11 от тях били албанци, 11 – южни славяни и само 5 били турци. Имало, също така, един италианец, един грузинец, един арменец и един черкезин. Останалите са с неидентифициран етнически произход. (Stavrianos 2000:501)

[7] Съществувало изискване – освен да са немюсюлмани – момчетата да не са обрязани и да не знаят турски. (Георгиева 1988:84) Знаенето на езика и – в някои случаи – градската среда, вероятно пречели на замисъла за цялостна промяна на идентичността.

[8]След като приемели исляма, момчетата били обучавани на език и религия в мюсюлмански семейства. Едва след това били изпращани в столицата, за да поемат военните си задължения.

[9] Над 90% от поголовния данък (джизие) отивал за изплащане на еничарските заплати. (Георгиева 1988:182) Така, „неверниците” всъщност изхранвали своите синове.

 

 

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор
Посетители: 93

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Николай Колев писа Още
    Като се замислиш, май и в... преди 19 часа
  • татяна ангелова писа Още
    Благодаря на Светлозар... преди 3 дни
  • Боян писа Още
    "В настояще време... преди 4 дни
  • н писа Още
    Тук откривам... преди 4 дни
  • н писа Още
    Световните дела едва ли... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Съгласен съм с всичко в... преди 5 дни
  • Боян писа Още
    Не споделям този... преди 5 дни
  • Йеронимус писа Още
    Арабите имат средно по 5,5... преди 5 дни
  • Pavel Stella писа Още
    1. Не е ясна логиката на... преди 2 седмици
  • Колева писа Още
    Добри разсъждения... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Обожавам когато... преди 2 седмици
  • Симона писа Още
    Е, помъдря и Златко. Дано... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Независимо от това как... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    "Взаимен контрол" се... преди 2 седмици
  • Петър Влахов писа Още
    Златко, доста е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Благо, радвам... преди 2 седмици
  • Благо писа Още
    Само да допълня - моята... преди 2 седмици
  • Благо писа Още
    Не разбирам съвсем... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Води се за либерален...
    ... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ами, вижте, нека да не си... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    НЕ съм специалист по... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    И коя точно е... преди 3 седмици
  • Бай Генчо писа Още
    Ей затова, г-н Агов! Ама... преди 3 седмици
  • Зика писа Още
    Светът интуитивно търси... преди 3 седмици