Дискусии

03 Март, 2015 206 1

За Нелсън Мандела и неговите български…

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Златко Енев
Господин Яни Милчаков, инак уважаван от мен…
  • 02 Мар, 2015 366 5

    Нашите майки, нашите бащи

    Отдел: Дискусии - Европа Автор(и): Юлиана Методиева
    Моят приятел и голям преводач от английски Алфред Криспин ме превърна в…
  • 24 Фев, 2015 2386 39

    За „андрешковското“ отношение към историята

    Отдел: Дискусии - България Автор(и): Златко Енев
    Не мога да се освободя от усещането, че в днешна България някак напълно…
  • 23 Фев, 2015 2943 34

    Минев, Мандела, Хитлер

    Отдел: Дискусии - България Автор(и): Петър Добрев, Жана Цонева
    Големият проблем е тенденцията исторически личности от изключително сложния…
  • 23 Фев, 2015 799 7

    Франция в пламъци

    Отдел: Дискусии - Европа Автор(и): Марк Лайла
    В продължение на последния четвърт век във френското обществено пространство…
  • 23 Фев, 2015 837 4

    Тоталитаризмът вътре в нас

    Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Диана Иванова
    Един от най-малко изследваните аспекти на социализма засяга психическите…
  • 16 Фев, 2015 1035 6

    Копенхаген, слово и насилие

    Отдел: Дискусии - Свят Автор(и): Флеминг Роуз, Боб Манкоф
    Кои са минималните ограничения срещу свободата на словото в една либерална…
  • 13 Фев, 2015 2741 36

    Защо не съм Шарли

    Отдел: Дискусии - Мнения Автор(и): Евгения Иванова
    След като поотмина първоначалния ми шок, започнах да търся обяснение на…
  • 12 Фев, 2015 776 2

    „Маргиналия“ помогна на берлинската ни диаспора да стане…

    Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Юлиана Методиева
    Сънародниците ни определиха бившата Държавна сигурност като незаобиколим фактор…
  • 04 Фев, 2015 1512 7

    Два вида реч

    Отдел: Дискусии - Политика Автор(и): Адам Гопник
    Мнозина американци бяха наскоро озадачени или дори разтревожени от агресивния…
  • 03 Фев, 2015 1258 3

    Гърция и гърците в новите български учебници по история

    Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): София Вури
    В тези учебници се наблюдава непремислена идеологизация, подхранват се мощни…

Изкуство

03 Март, 2015 91

Злощастният Франкенщайн, тоест Алеко…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Митко Новков
Всъщност Алеко, ако би живял в любимата си Швейцария,…
  • 24 Фев, 2015 456

    Злощастният Франкенщайн, тоест Алеко Константинов, наречен…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Митко Новков
    Едвин Сугарев, един от най-фрустрираните български интелектуалци вследствие тази „местностност“,…
  • 18 Фев, 2015 1604 7

    „Дякон Левски“ или напразните усилия на любовта народна

    Отдел: Изкуство - Телевизия Автор(и): Марин Трошанов
    Длъжен съм да напиша това ревю. Ще го направя в името на героите, с достойнство понесли всяка…
  • 17 Фев, 2015 810 2

    Злощастният Франкенщайн, тоест Алеко Константинов, наречен…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Митко Новков
    Бай Ганьо, угнетяващият ни герой на Алеко Константинов – и според google, и според моите facebook…
  • 27 Ян, 2015 978

    Елена и корените на злото

    Отдел: Изкуство - Кино Автор(и): Светлозар Василев
    Андрей Звягинцев е голямата надежда на съвременното руско кино. Последният му филм „Левиатан“ е…
  • 30 Дек, 2014 3313 5

    Животът не е честен

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    През лятото на 2014 се запознах чрез Фейсбук с Красимир Дамянов, български писател, за когото не…
  • 25 Дек, 2014 2094 3

    Ида, или за несъкрушимата мощ на мълчанието

    Отдел: Изкуство - Кино Автор(и): Касиел Ноа Ашер
    Първото, което те поразява в „Ида“ е неговата полусенчеста, чернобяла тишина. Респектираш се от…
  • 12 Дек, 2014 1698

    „Доктор Живаго“ и ЦРУ

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Майкъл Скамъл
    В главната дирекция на ЦРУ, в Лангли, Вирджиния, се намира музей, който обикновено не е достъпен за…
  • 13 Ное, 2014 1540

    На куклен фестивал в Истанбул

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Тодор Ялъмов
    Свикнал съм да не се изненадвам от неочакваното, а да очаквам изненадите. Да конструирам…
  • 17 Окт, 2014 2134

    „Консумирана“ от Дейвид Кроненбърг

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джонатан Лийтъм
    В поредица от около 20 игрални филма, сред които „Мухата“, „Голият обяд“ и „История на насилието“,…
  • 17 Окт, 2014 2337 1

    Цветовете на кошмара

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Ангел Игов
    Злокобен, готически, психотичен и гъст като избуял трънак, в който с цената на много рани търсиш…

Изгледи

01 Март, 2015 559 6

Македония във водовъртежа на Втората…

Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Йоанис Колиопулос
Десетилетието, започнало с избухването на Втората световна…

Драскулки

17 Февруари, 2015 421

Безименно

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
Тя се страхува. Не, тя е в паника. И това се случва винаги,…
  • 06 Фев, 2015 1494 6

    Как ще ги стигнем американците?

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Ангелов
    Каквото и да разправям, както и да върви животът ми, до края ще си остана емигрант, имигрант,…
  • 15 Ян, 2015 1272 2

    Поклони се, ако можеш

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Ненавиждам, разбира се, всяко лицемерие, но при срещите с моето родно изпадам в състояния, които…
  • 05 Ян, 2015 984

    Момчето, което живя

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Кристофър Хитчинс
    През март 1940, в „среднощния час на века“, който маркира дълбините на пакта Хитлер-Сталин (или, с…
  • 03 Дек, 2014 1216

    В клетка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Лика никак не хареса новите си тапи за уши. Почувства се неудобно още когато ги видя в аптеката за…
  • 17 Ное, 2014 1877 2

    Искам референдум за последната кожа на дядо Матейко!

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Моля хората, които не са вечеряли да не четат!!! Историята е толкова потресаваща, че за да остане в…
  • 13 Ное, 2014 1953 1

    Разнеси словото

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Джордж Стайнър
    Дали викторианските корифеи на мисълта са се нуждаели от по-малко сън от нас? Да се обърнем към…
  • 05 Ное, 2014 1926 1

    Денят на мъртвите будители

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Румен Леонидов
    И този ден на народните будители ще отмине. Будителите ще бъдат разбудени за един ден от съня на…
  • 29 Окт, 2014 1994 2

    Майстора и музата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мими Михайлова
    Никой не помнеше истинското му име. Знаеха го като Майстора на късия разказ, или за по-кратко –…
  • 22 Окт, 2014 1899 1

    Правото да живееш, правото да умреш

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Атанас Стойчев
    Хората не живеят добре, разправя ЕМП, защото ги мързи да живеят и я карат по инерция. Доброто и…
  • 13 Окт, 2014 2821 6

    Лилини мамини

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Лила е щатната курва на блока. Курва, защото винаги има за всички. От всичко. Щатна, защото в нашия…

Видрица

25 Февруари, 2015 390

Слизате ли на следващата?

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро…
  • 15 Фев, 2015 1254 7

    Най-четените текстове за 2014-та година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от…
  • 03 Дек, 2014 1436

    Мистерията на ГО

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Левиновиц
    Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния бастион на човешка доминация над…
  • 26 Окт, 2014 2134

    Изкуството на китайския сюрреалист Чен Вен Линг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална…
  • 02 Окт, 2014 2205

    Софийски следобеди...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен…
  • 27 Сеп, 2014 2388

    Архитектурата като красиво безумие

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Почакайте, ама тия… Сериозно ли? Автор: Administrator
  • 05 Авг, 2014 2291 1

    Една междинна равносметка

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    И така, огромната работа по прехвърлянето на съдържанието на „Либерален преглед“ от чисто…
  • 09 Юли, 2014 4201 9

    Хензел и Гретел

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Димитри Иванов
    Казват на Маргарет Тачър: – Немците ни биха на футбол, спорт, който ние англичаните сме…
  • requiem cover thmb
    16 Юни, 2014 4143

    Берлин, ти тъй прекрасен си, Берлин!

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Тази идея всъщност се роди още преди три години, непосредствено след излизането на…
  • Default Image
    12 Юни, 2014 3473 3

    Нещо като (издателски) манифест…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези…
  • 2014 05 clothes make people
    02 Май, 2014 4275 13

    Кратък експеримент по (социално) бъбрене...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Гледам, Венци Занков показал тази хубава картинка във Фейсбук, а пред нея народът се…
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)
Идеологизираната история и циментираните в главите ни клишета надживяха монопола на Партията върху историята, въпреки обективните исторически изследвания. Една от идеологизираните исторически теми, с която години наред бе спекулирано по политически причини в българските учебници по история, бе насилствената ислямизация.

Даниела Горчева, сп. „Диалог“

(Предлаганият откъс е от книгата на Евгения Иванова
Балканите: съжителство на вековете
, изд. НБУ, София, 2005)

 

Ислямизацията

Ще си позволя по-пространно описание на ислямизационните процеси, защото едва ли има друг аспект от историята на полуострова под османска власт, с който да е спекулирано толкова много. Спекулациите започват в края на ХVIII век (началото на балканските националнообразуващи процеси), за да продължат с различна интензивност до ден днешен. През целия ХIХ век, чак до средата на ХХ се произвеждат т.н. „домашни извори“ (фалшификации на „стари“ хроники), които „свидетелстват“ за „налагането“ на исляма „с огън и меч“. Дълго време (в известни случаи – и до днес) фалшификациите са цитирани като единствен „източник“ за историята на ислямизационните процеси, променили значително (но не – в решаваща степен) религиозния облик на Балканите. Поколения наред са възпитавани с тези фалшификации[1], за тях са изписани немалко „научни“ и художествени съчинения, създавани са картини, драми, филми.  Ще цитирам един от най-експлоатираните сред тези „документи“, станал основа на романа и филма „Време разделно“: Летописа на поп Методи Драгинов от село Корова (сега, разбира се – Драгиново, Велинградско), публикуван от възрожденския автор Стефан Захариев през 1870:

„И той (пашата – Е.И.) заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава един Караимам Хасан ходжа помоли пашата да им прости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костандово, както и всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да потурчват и онези, които се потурчат, да им дадат жито за храна. А той отиде през Разлог в Солун. Нашите се турчиха до Богородица. Които не се потурчиха, едни бяха изклани, а други избягаха по горите и къщите им бяха изгорени. И Хасан ходжа изпрати много коне в града, та докараха жито от Беглик хан и той го стовари в църквите Св.Петка и Св.Апостол Андрей в Костандово и раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и по две мери просо... Помени, господи, грешния и недостойния твой раб поп Методи Драгинов от с.Корова... Написано бе в годината 1600...“ (Захариев 1973:67-68)

Авторството на Стефан Захариев над цитирания „летопис“, както и авторството над останалите „домашни извори“, съчинени от „просветени патриоти“[2] предимно през ХIХ век, е отдавна доказано. (вж. Тодоров 1984, Желязкова 1997 и цитираната там литература)

Ако в периода на българското и останалите балкански възраждания патосът на „просветените патриоти“ е обясним, неговото пренасяне в съвременните научни съчинения и в учебниците по история не може да бъде обяснено по никакъв начин – освен с национален комплекс или със закъснели „възраждания“, наречени „възродителни“ процеси.

Единични насилия, разбира се, е имало, както ги е имало във всички краища на света, във всички периоди на човешката история. Макар (в случая с ислямизацията) да е съмнително дори придобилото емблематично значение насилие над Балканджи Йово, който не давал „хубава Яна на турска вяра“. Защото – според Шариата – Яна въобще не била задължена да приема исляма, за да стане наложница или дори съпруга на мюсюлманин. Нито Шариатът, нито османската политическа практика изисквали приемането на исляма като условие sine qua non за каквото и да било – с изключение на издигането до високи административни постове, военната служба и облекчаването от определени данъци. Ислямизацията не представлявала елемент от  имперската политика, нещо повече – в периодите на нейното интензифициране властта проявявала отчетлив стремеж към сдържането й. Така, Кодексът на Баязид II (1481-1512) разпорежда от християните да се изискват по-малки глоби, отколкото от мюсюлманите, „за да не изчезнат плащащите поголовния данък.“ (по Малкълм 2001:158) Петнадесет години след управлението на Баязид, през 1527, поголовният данък – джизие, плащан само от неверниците, представлявал 42% от всички постъпления в европейските провинции на Империята. (Кастелан 2002:190) Стремежът към сдържане на ислямизацията, лишаваща хазната от тези постъпления, е напълно обясним...

Именно данъкът джизие е основната мотивация за приемането на исляма. Рязкото му увеличаване през ХVII век[3], продиктувано от увеличаващите се военни загуби и общия упадък на Империята, довело и до увеличаване на ислямизацията. През ХVII век била произведена реформа, наподобяваща данъчна революция – всички данъци, плащани досега в натура, вече трябвало да се плащат в брой. Все през ХVII век, нередовният данък авариз, от който различни категории рая със специален статут били освободени и който бил събиран дотогава само в определени случаи, започнал да се събира на общо основание – като редовни годишни налози, платими в брой. Ако през 1576 аваризът бил на стойност 50 акчета на хане (домакинство), през 1600 той вече възлизал на 280 акчета. (Иналджък 2002:55)

Раята от селото на „поп Методи Драгинов“ – Корова, както и всички села от Чепинското корито, за които става дума в „летописа“, била с такъв специален статут – дервентджии.[4] Тя пазела важен планински проход и затова била освободена от авариз. Вероятно, редовното облагане с авариз, както и близо десетократното увеличение на джизието принудили хората от Чепинското корито (и от много други места по Балканите) да променят вярата си.

Приемането на исляма не станало изведнъж. ХVII век бил период на интензификация, но единични, постепенни конверсии се случвали и преди, и след него. Най-ясното доказателство за това се намира в османските данъчни регистри, съвестно отбелязващи религиозната принадлежност на данъкоплатците. Приведената по-долу таблица за селата от Чепинското корито е съставена именно по тях от Махиал Кил.

2009_02_Table

М. – мюсюлмани; Х. – християни

За ХVІІ век са дадени само християнските домакинства, защото архивите на Анкара и Истанбул (най-богатите в днешна Турция), с които е работил авторът, не разполагат с други, освен  джизие-регистрите. (Кил 1998:106)

 

Освен постепенното увеличаване на конвертитите, таблицата показва и още нещо: село Каменица – единствено – запазва християнското си население през целия период. Нито „домашните извори“, нито следващата ги романтична историография дават обяснение на този феномен, както и на изобилието от документи, показващи съвместното живеене на християни и мюсюлмани в едно и също село, в една и съща къща. Не били редки случаите, в които двама братя, собственици на един и същи имот, изповядвали различни религии.

В албанските земи религиите в едно и също домакинство бивали дори три. Един италиански монах, посетил такова домакинство през същия този ХVII век, отбелязал странния начин, по който го поканили:

„Заповядайте, отци! В нашата къща имаме католицизъм, ислям и православие.“ (по Малкълм 2001:183)

Дори в санджак Елбасан (букв. „крепостта“ – градът-крепост бил създаден от Мехмед II, за да противодейства на албанската съпротива) през 1520-1535 християните били 94,5%. В края на същия век те станали 50%, а в края на ХVII – 70%. (Желязкова 2000:37) През ХVI век данъкът джизие в албанските земи възлизал на 45 акчета годишно, в началото на ХVII – на 305, а през 1641 станал 780 акчета. (Кастелан 2002:190)

Освен повишаването на данъците, друга съществена причина за масовото приемане на исляма от албанците било избягването на наказанията за непрекъснатите междукланови войни и кръвни отмъщения.

В края на ХVIII век, френският пътешественик, граф Д’Отрив, все пак,  отбелязал, че „странната симбиоза между християнство и ислям при албанците“ е за предпочитане пред религиозните войни в Унгария и Трансилвания. (по Тодорова 1999:209)

Най-ранна и най-масова била ислямизацията в босненските земи, известна в специализираната литература като „Феномена Босна“. Още в началото на ХVI век мюсюлманите там били мнозинство. Първи приели исляма средновековните аристократи, за да запазят собствеността и привилегиите си. Това е практика, известна и от други балкански земи, но в Босна тя била най-масова. Сред конвертитите имало както православни, така и католици, но със сигурност преобладавали привържениците на еретическата босненска църква, които били и преобладаващата част от цялото население на средновековната държава.  Макар че църквата е официално закрита още през ХII век и оттогава насетне босненските християни попадат под въздействието преди всичко на францисканския орден, влиянието й най-вероятно продължавало да съществува и след османското завоевание. Именно с това влияние мнозинството автори обясняват „Феномена Босна“. (вж. Желязкова 1990 и цитираната там литература)

„Лесното“ приемане на исляма от привържениците на различните еретически учения е едно от възможните обяснения за ислямизацията и в други райони на Балканите. В документите се споменава ислямизация  и на евреи-сектанти (привърженици на учението сабатаизъм – от името на основоположника му Сабатай Цеви) през същия този ХVII век. Евреите мюсюлмани обитавали предимно градовете: Солун, Битоля, Костур, Бер, София, Измир, Истанбул, Скопие. (Желязкова 1997:44)

До края на империята мюсюлманите остават малцинство на територията на полуострова. От 20% през ХVI век, те достигат 42% през 1831, когато започва постепенен спад в ислямизационните процеси. (Хьош 1998:118)

Една друга голяма тема, често механично свързвана с ислямизацията, е

 

Системата „Девширме“,

наричана от романтичната историография „кръвен данък“. Системата „Девширме“ – набиране на момчета от немюсюлманската рая, известни под общото название еничари – създавала елит от „безродници“[5] без претенции, каквито проявявали наследниците на „заслужилите“ завоеватели...

Немалко от „безродниците“ станали предпочитано обкръжение за мнозина султани.[6] Това дало основание да се говори, че „славяните управляват Османската империя“. (по Stavrianos 2000:270)

Както ислямизацията, темата за еничарите дълго време е интерпретирана  в балканските историографии, следващи фолклора, повече митологично, отколкото документално. Тук ще се опитам да изложа основните принципи на системата „Девширме“ (в максимално синтезиран вид) – без да използвам крайни квалификации в едната или в другата посока на ценностната скала.

Важно е да се отчленят двата същностно различни етапа (дълго време протичали успоредно) в развитието на еничарския корпус. Документите датират първите набори в края на ХIV век, последния – в 1705. (вж. Георгиева 1988:223 и цитираната там литература) Оттогава до унищожението на еничарите през 1826 изминал повече от век. Системата „Девширме“ действала в „чистия“ си вид до 1705, но още от ХV век започнало постепенното заобикаляне, изменяне, изкривяване на основния й военен и психологически смисъл: създаване на елитни части от бойци, изцяло откъснати от привичната си среда[7], предани до смърт единствено на господаря, който ги храни и облича и от когото зависи животът им.  Най-действеният ефект на системата била подмяната на рожденото семейство със „семейството“ на  корпуса, подмяната на бащата със султана. Единственият дом на еничарите била казармата[8], символът им – общият казан. Те нямали право на съпруги, деца и собственост. Имали право обаче (и често се ползвали от него) да получават високи възнаграждения и постове, които да ги осигуряват. Процентът на богатите еничари бил значително по-висок от средния за османското общество като цяло.[9] (Георгиева 1988:157) Тези облаги нерядко превръщали „девширмето“ в желан, а не – насилствено наложен статут. 

От ХV век насетне, железните правила, осигуряващи ефективността на корпуса, започнали да се заобикалят. Мнозина еничари били изпратени (или сами напускали казармата в столицата) в провинциалните гарнизони, където постепенно започвали да се женят, да създават деца и да придобиват собственост. Постепенно (след началото на ХVIII век това се превърнало в правило) службата станала наследствена. Синовете на еничарите и мнозина други мюсюлмани се записвали в корпуса – заради облагите, с които се ползвали там. Документите показват еничарски тимари още през ХV век, постепенно превръщани в безусловни поземлени владения – чифлици. От каста, наподобяваща по дисциплина и капсулираност дервишки орден, еничарите се превръщали в социална прослойка. (Георгиева 1988:128). Именно през този етап започнало  самозабравянето на преданите до смърт момчета, които безчинствали не само в провинциалните си имения, но и в самата столица, извършвайки почти ритуално „отцеубийство“ със свалянето на самия султан...

Всъщност, кървавите саморазправи, извършвани от „жертвите на кръвния данък“ и описвани с въздействаща образност във фолклора, са свързани не толкова със същинския смисъл на феномена „еничари“, колкото с последващото му изкривяване. Кървавите саморазправи и с неверници, и с мюсюлмани, сред които – везири и султани, довели до не по-малко кървавото изтребление на целия корпус (140 000 души по списъчен състав), наличен в столицата през 1826. Физическото ликвидиране на еничарите (самата система била ликвидирана преди повече от век) било едно от проявленията на имперските опити за модернизация...



[1] Когато, в началото на 90-те години на ХХ век започнах да преподавам в Нов български университет историята на ислямизацията по документи, а не – по „домашни извори”, мнозина от тогавашните студенти искрено се възмущаваха, че променям представите им за „истинската” история. Постепенно възмущението понамаля, а напоследък съвсем изчезна, което ме накара да мисля, че този невралгичен момент най-сетне е намерил адекватното си интерпретиране в българските училища. В учебниците (поне в някои от тях) след началото на 90-те той беше изясняван обективно, но учителите или го преподаваха по традиционния маниер, или просто го пропускаха.

[2] Изразът е на Йордан Иванов (Иванов 1959:252). Първият съчинител на такъв „документ” – „Второто разорение на България” (известен и до днес като „Ръкопис на Ламански”), е иеросхимонах  Спиридон, в своята „История во кратце о болгарском народе славенском”, написана през 1792. През 1825 е извършена компилация на Паисий и Спиридон, от която са направени множество от известните преписи на „История славянобългарска” (включително – „Царственикът” на Христаки Павлович). Именно тези преписи са нашите „домашни извори”.

[3]Повечето „домашни извори” отнасят „потурчването” именно към ХVII век. Някои от тях дори бележат апокалиптичната 1666 година като негова дата.

[4] Категории рая със специален статут били също войнуците (обоза на армията), маденджиите (рудари), доганджиите (соколари), шехинджиите (ястребари) – помощници при султанския лов – и др.

[5] Нерядко „безродниците”, издигнати до върховете на империята, си спомняли бащиния род. Така, великият везир Мехмед Соколович (1565-1579), босненски сърбин, подпомогнал създаването на патриаршията в Печ и назначил брат си за патриарх.

[6] За периода 1453-1623 се сменили 49 Велики везири. 11 от тях били албанци, 11 – южни славяни и само 5 били турци. Имало, също така, един италианец, един грузинец, един арменец и един черкезин. Останалите са с неидентифициран етнически произход. (Stavrianos 2000:501)

[7] Съществувало изискване – освен да са немюсюлмани – момчетата да не са обрязани и да не знаят турски. (Георгиева 1988:84) Знаенето на езика и – в някои случаи – градската среда, вероятно пречели на замисъла за цялостна промяна на идентичността.

[8]След като приемели исляма, момчетата били обучавани на език и религия в мюсюлмански семейства. Едва след това били изпращани в столицата, за да поемат военните си задължения.

[9] Над 90% от поголовния данък (джизие) отивал за изплащане на еничарските заплати. (Георгиева 1988:182) Така, „неверниците” всъщност изхранвали своите синове.

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор
Посетители: 104

Последните най...


support

Коментари

  • Liliana Deyanova писа Още
    Bravo na Jana i Petar za tazi statia,... преди 1 час
  • Златко писа Още
    Сред многото грешки в... преди 10 часа
  • Златко писа Още
    За протокола: множество... преди 11 часа
  • Златко писа Още
    Отговорността за тия... преди 12 часа
  • Даниел писа Още
    Основната теза на Бауман... преди 13 часа
  • плебей писа Още
    На пръв прочит, Джон Грей... преди 14 часа
  • Златко Ангелов писа Още
    Съзнавам, че коментарът... преди 23 часа
  • Яни Милчаков писа Още
    Яни Милчаков
    Нямам време... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Много истини е написал... преди 2 дни
  • Георги Симидчиев писа Още
    Всъщност би следвало по... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук...
    Атанас...
    преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не случайно е казано:... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Две неща, набързо, че се... преди 3 дни
  • Иван (от село) писа Още
    ... преди 3 дни
  • Иван (от село) писа Още
    Ще си затворя едното око... преди 3 дни
  • Благоев писа Още
    Авторът има своя гледна... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Струва ми се... преди 3 дни
  • Борис Танушев писа Още
    Коментарното поле под... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Надявам се този текст да... преди 4 дни
  • Благоев писа Още
    Много се е старал с това... преди 4 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    Материалът е ценен с... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    атеизмът все пак...
    преди 4 дни
  • сухи писа Още
    Има да берем ядове със... преди 4 дни
  • Цветкова писа Още
    Преводът е лош, което в... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Чапаев, не само... преди 4 дни