Подбрани статии от сайта

Да мислиш против самия себе си

Да мислиш против самия себе си

Автор: Сюзън Зонтаг

Съществуването не е нищо повече от несигурното достигане на значимост в един интензивно-подвижен поток от минало, настояще и бъдеще.

Молли и еретици

Молли и еретици

Автор: Тарик Али

През целия 20 век Западът, за да защищава собствените си икономически интереси, поддържа най-назадничавите, деспотични и реакционни останки от миналото,…

Анадолското изкушение

Анадолското изкушение

Автор: Михаел Туман

Около бъдещето на Турция се води ожесточена културна война. Старият кемалистки държавен елит против икономически успешните новодошли. Те са настроени…

Сблъсъкът на цивилизациите

Сблъсъкът на цивилизациите

Автор: Златко Енев

Не бих се учудил, ако някой ден бъдещите историци счетат за най-удачно описание на нашата съвременност кратичката формула „времената на…

Идентичност и миграция

Идентичност и миграция

Автор: Франсис Фукуяма

Модерните либерални общества имат слаби колективни идентичности. Постмодерните елити, особено в Европа, живеят с усещането, че са се развили отвъд…

Политиката на храната

Политиката на храната

Автор: Майкъл Полан

Кажете ми, къде изобщо започва политиката, ако не в онзи съдбовен момент, в който мама или татко протягат лъжичка с…

Владимир Набоков и бледият огън на съвършенството

Владимир Набоков и бледият огън на съвършенството

Автор: Владимир Набоков

Един творчески писател трябва внимателно да изследва творбите на съперниците си, в това число и Всемогъщия. Той трябва да притежава…

Писма от Иво Джима

Писма от Иво Джима

Автор: Златко Енев

Току-що гледах един филм, който ме накара да мисля - и понеже това ми се случва не чак толкова често,…

Бездетната Европа

Бездетната Европа

Автор: Ръсел Шорто

Истинската разделителна черта между различните нива на раждаемост в Европа преминава между севера и юга. Като оставим настрана специалния случай…

Лир, Толстой и Шутът

Лир, Толстой и Шутът

Автор: Джордж Оруел

Характерът на Толстой винаги е пробуждал някакъв вид съмнение, както и характерът на Ганди. Той не е бил груб лицемер,…

Ислямът в Европа

Ислямът в Европа

Автор: Тимъти Гартън Аш

По-рано тази година посетих известната катедрала Сен-Дени в предградията на Париж. Възхищавах се на великолепните гробници и погребални паметници на…

Защо трябва да се научим да уважаваме И османското си минало?

Защо трябва да се научим да уважаваме И османското си минало?

Автор: Златко Енев

Какво още трябва да ни се случи, за да проумеем най-после – след всичките пъти, в които сме стоварвали колективната…

Ентропа: изкуството на политиката, сърцето на една страна

Ентропа: изкуството на политиката, сърцето на една страна

Автор: Десислава Гаврилова

Общоевропейската шега на един чешки артист предизвика силен гняв в неспокойна България. Но събитието разкрива някои по-дълбоки истини за страната…

Всичко за продан?

Всичко за продан?

Автор: Майкъл Сандел

Пазарното мислене е проникнало до такава степен в животите ни, че ние вече не сме в състояние да го забележим.…

Рокля „Луна“

Рокля „Луна“

Автор: Касиел Ноа Ашер

Винаги когато искам да направя впечатление на мъжете, заявявам, че съм родена в семейство на самоубийци и медиуми. Хем истина,…

Кое дефинира един мем?

Кое дефинира един мем?

Автор: Джеймс Глийк

Нашият свят е място, в което информацията може да има същото поведение като човешките гени. Идеите могат да се размножават,…

На върха

На върха

Автор: Георг Блуме

Китайските водещи умове бяха образовани като елит на Запад. Сега те подготвят народната република за ролята на технологическа суперсила на…

Борбата за културата

Борбата за културата

Автор: Цветан Тодоров

В интервю пред германския вестник Der Freitag Цветан Тодоров обяснява защо Западът се страхува и как, въпреки това, той е…

Музеят на Орхан Памук

Музеят на Орхан Памук

Автор: Елиф Батюман

Не бях чела Музеят на невинността, пък и обичайното ми отношение към музеите, базиращи се на романи, е онова на…

Среща с Андрей Кончаловски

Среща с Андрей Кончаловски

Автор: Андрей Кончаловски

Русия е толкова възприемчива към западната култура: в известен смисъл всички искат да бъдат американци, без да разбират какво всъщност…

Образът на Батак в колективната памет на българите

Образът на Батак в колективната памет на българите

Автор: Мартина Балева

Настоящото изследване няма за цел да се занимае с примерите за [едно] хронологично-тематично съвпадение, а преди всичко да осветли причините,…

Направляваната руска демокрация – Част I

Направляваната руска демокрация – Част I

Автор: Пери Андерсън

В поредица от три последователни материала ще ви представим тук един изключително интересен анализ на настоящата политическа, икономическа и културна…

Възхвала на четенето и фикцията

Възхвала на четенето и фикцията

Автор: Марио Варгас Льоса

Подобно на писането, четенето е протест срещу недостатъците на живота.(Реч на Марио Варгас Льоса по случай приемането на Нобеловата награда.)…

Жените в семейството на султана

Жените в семейството на султана

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Втора част от историко-антропологическото изследване на Ибрахим Карахасан-Чънар „Османските потайности: харемът“...

Проектът розова виагра

Проектът розова виагра

Автор: Хайке Фалер

От години насам учените се опитват да разкрият загадката на женската сексуалност. Изглежда, че най-после е направено едно решаващо откритие.…

Неравенството разяжда обществата

Неравенството разяжда обществата

Автор: Кейт Пикет

Едно ново изследване на двама британски социални учени изглежда потвърждава онова, което левите са твърдели винаги: в по-равните общества хората…

Република или империя

Република или империя

Автор: Чалмърс Джонсън

Сайтът на ЦРУ определя Националната разузнавателна оценка (НРО) като „най-авторитетната писмена преценка относно някой проблем на националната сигурност...

Уилям Фокнър, непоколебимият

Уилям Фокнър, непоколебимият

Автор: Уилям Фокнър

Всички говореха за Фройд когато живеех в Ню Орлийнс, но аз никога не съм го чел. Нито пък го е…

Мишел Уелбек в търсене на любовта

Мишел Уелбек в търсене на любовта

Автор: Мишел Уелбек

Бих казал, че въпросът за това дали любовта все още съществува играе в моите романи същата роля, каквато играе и…

Общи герои, отделни претенции: ВМРО между Македония и България

Общи герои, отделни претенции: ВМРО между Македония и България

Автор: Джеймс Фрусета

Когато са налице много и съперничещи си претенции за историческите символи на една нация, историята се превръща в игра без…

Смъртта е непотвърден слух

Смъртта е непотвърден слух

Автор: Емир Кустурица

През 1975 г. почина известният европейски и най-голям югославски писател Иво Андрич. Същата година в Прага пристигна копие на филма…

Проблемът с Набоков

Проблемът с Набоков

Автор: Мартин Еймис

Недовършената новела на Набоков, Оригиналът на Лаура, се публикува въпреки желанието на автора тя да бъде унищожена след смъртта му...

Политиката и английският език

Политиката и английският език

Автор: Джордж Оруел

Повечето хора, които изобщо се интересуват от тази тема, ще признаят, че английският език върви в погрешна посока, но обикновено…

Самотният човешки глас

Самотният човешки глас

Автор: Светлана Алексиевич

Самия взрив не видях. Само пламъци. Всичко, сякаш се съмваше… Цялото небе… Високи пламъци. Пушек, сажди. Жега страшна. А него…

Кара ли ни Гугъл да оглупяваме?

Кара ли ни Гугъл да оглупяваме?

Автор: Никълъс Кар

Идеята, че нашите умове трябва да функционират като високоскоростни машини за преработване на данни е заложена не само в начините,…

Post-Wall

Post-Wall

Автор: Славой Жижек

Наистина ли капиталистическият реализъм е единственият отговор на социалистическия утопизъм?  

Поколението „защо?“

Поколението „защо?“

Автор: Зейди Смит

Социалната мрежа не е някакъв жесток портрет на която и да е личност от реалния свят, наречена „Марк Зукърбърг“. Той…

Истинският гений на Стив Джобс

Истинският гений на Стив Джобс

Автор: Малкълм Гладуел

Джобс никога не харесваше идеята хората да могат да отварят нещата. „Това само ще им позволи да развалят всичко“...  

Правилото на десетте хиляди часа

Правилото на десетте хиляди часа

Автор: Малкълм Гладуел

Картината, която се очертава на базата на изследвания [на изключителните постижения] е, че са необходими десет хиляди часа упражнения...

Реквием за всички нас

Реквием за всички нас

Автор: Евдокия Борисова

Спомняте ли си жегите на отчаянието в средата на 80-те? Поредицата от сушави години, довели селското стопанство почти до колапс,…

Против интерпретацията

Против интерпретацията

Автор: Сюзън Зонтаг

Нашата задачае не да намерим максималното количество съдържание в едно произведение наизкуството, а още по-малко да изстискаме още повече съдържание…

Реквием за никого – реквием за светлината

Реквием за никого – реквием за светлината

Автор: Златко Ангелов

Не знам друго човешко въображение да е използвало хляба, този символ на живота, като инструмент за насилие над жената. Трябва…

Отказвам да приема края на човека

Отказвам да приема края на човека

Автор: Уилям Фокнър

Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще…

Сбогом на хегемонията – Част I

Сбогом на хегемонията – Част I

Автор: Параг Хана

Водещите страни от втория свят в Източна Европа, Централна Азия, Южна Америка, Близкия Изток и Югоизточна Азия са нещо повече…

Литературните вражди на Гор Видал

Литературните вражди на Гор Видал

Автор: Гор Видал

Той спа с Керуак, движеше с Джеки О и враждуваше с Мейлър. Той е последният жив гигант от златната епоха…

Бисексуалните видове

Бисексуалните видове

Автор: Емили Дрискол

Хомосексуалното поведение е обичайно в природата и играе важна роля в борбата за оцеляване при животните  

Убийството на Лев Толстой: едно съдебно-медицинско разследване

Убийството на Лев Толстой: едно съдебно-медицинско разследване

Автор: Елиф Батюман

„Толстой умира през ноември 1910 на провинциалната железопътна гара Астапово, при обстоятелства, които могат да бъдат описани като странни“, написах…

Левски, Ботев, робството и присъствието

Левски, Ботев, робството и присъствието

Автор: Иво Беров

Турско робство обаче не е имало. Нито в буквалния, нито в историческия смисъл на думата. Имало е в иносказателния смисъл.…

Разговори с Пастернак и Ахматова – Част 1

Разговори с Пастернак и Ахматова – Част 1

Автор: Айзая Бърлин

Той е говорил със синовете си, те били готови за страдание. Забрани ми да споменавам отново този въпрос. Чел съм…

Постмодернизмът е мъртъв

Постмодернизмът е мъртъв

Автор: Едуард Докс

И така, ако модернистите като Пикасо и Сезан се концентрираха върху неща като дизайн, йерархия, майсторство и пр., то постмодернистите…

Еволюцията на културата – Част 1

Еволюцията на културата – Част 1

Автор: Дейвид Дойч

Цялата биологическа еволюция едва ли е нещо повече от предговор към главната история на еволюцията – еволюцията на мемите...  

Проституцията в България (Част 1)

Проституцията в България (Част 1)

Автор: Тихомир Безлов

В България темата за проституцията през последните 5–6 години се превърна в предмет на засилени дискусии и все повече си…

Хулио Кортасар, или изкуството на оцеляването

Хулио Кортасар, или изкуството на оцеляването

Автор: Хулио Кортасар

Доволен съм да мога да живея от онова, което пиша, така че трябва да приемам популярната и критическа страна на…

Frontpage Slideshow | Copyright © 2006-2012 JoomlaWorks Ltd.

Дискусии

18 Септември, 2014 305

Провалът на авангарда

Отдел: Дискусии - Култура Автор: Ерик Хобсбом
Фундаменталната предпоставка зад различните авангардни движения в…
20 Авг, 2014 648

Редакционният апел – същност и паралели

Отдел: Дискусии - Култура Автор: Десислава Андреева
Още в началото е ясно, че си имаме работа с „оne-man magazine“. Редакторът – издател – автор –…
2014 08 Hanika
18 Авг, 2014 284

От превъзмогване към стопанисване на миналото

Отдел: Дискусии - Култура Автор: Пенка Ангелова
И така, германците имат минало, което не премълчават и което от повече от шест десетилетия…

Изкуство

18 Септември, 2014 172

„Реквием за никого“ – пътешествие из…

Отдел: Изкуство - Литература Автор: Атанас Георгиев
Когато отворих „Реквием за никого“ и започнах да чета, усещането бе…
2014 08 Dajnov Bowie
18 Сеп, 2014 84

Елегия за Боуи – Част 3

Отдел: Изкуство - Музика Автор: Евгений Дайнов
Оказва се, че докато всички са се чудели, дали Боуи се е оттеглил, той е събрал група и подготвял…
28 Авг, 2014 187

Да откриваш светове: „Шърли. Представи за реалност“

Отдел: Изкуство - Кино Автор: Светлозар Василев
Проектът на австрийския режисьор Густав Дойч е израз на отдавнашния импулс да пренапишем границите…

Изгледи

29 Август, 2014 323

Живот в долината на смъртта

Отдел: Изгледи - Европа Автор: Скот Андерсън
„Знаете ли, отдадох три години от живота си за това“, казва Ненад…
28 Авг, 2014 379

Медии, власт, пари

Отдел: Изгледи - България Автор: Димитър Кенаров
Всъщност в Щатите традицията на журналистическия тип писане е доста популярна. Ако погледнем това,…
2014 08 kombat
21 Авг, 2014 988

Агресивното невежество убива – технология на пропагандата

Отдел: Изгледи - Европа Автор: Олег Панфилов
В моето съветско минало имаше много легенди които помагаха на хората да се мислят за „пъпа на…

Драскулки

20 Септември, 2014 190

Ксюша

Отдел: Драскулки - Проза Автор: Елица Кирилова
Светът спря. Замръзна. Не можеше да е сън, всички бяха там, около…
19 Сеп, 2014 183

Покровителката на плешивите

Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
Когато последният косъм паднал от темето му, крал Ясек III Къдрокосия бил едва на двайсет и пет…
27 Авг, 2014 189

Чужда земя

Отдел: Драскулки - Проза Автор: Румен М. Еверт
Всяка вечер в хотелския бар на Пик цареше голямо оживление, застаряващи ромеовци, провинциални…

Видрица

05 Август, 2014 300

Една междинна равносметка

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Златко Енев
И така, огромната работа по прехвърлянето на съдържанието на…
09 Юли, 2014 1302

Хензел и Гретел

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Димитри Иванов
Казват на Маргарет Тачър: – Немците ни биха на футбол, спорт, който ние англичаните сме измислили,…
requiem cover thmb
16 Юни, 2014 2360

Берлин, ти тъй прекрасен си, Берлин!

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Super User
Тази идея всъщност се роди още преди три години, непосредствено след излизането на „Реквием за…

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 
Идеологизираната история и циментираните в главите ни клишета надживяха монопола на Партията върху историята, въпреки обективните исторически изследвания. Една от идеологизираните исторически теми, с която години наред бе спекулирано по политически причини в българските учебници по история, бе насилствената ислямизация.

Даниела Горчева, сп. „Диалог“

(Предлаганият откъс е от книгата на Евгения Иванова
Балканите: съжителство на вековете
, изд. НБУ, София, 2005)

 

Ислямизацията

Ще си позволя по-пространно описание на ислямизационните процеси, защото едва ли има друг аспект от историята на полуострова под османска власт, с който да е спекулирано толкова много. Спекулациите започват в края на ХVIII век (началото на балканските националнообразуващи процеси), за да продължат с различна интензивност до ден днешен. През целия ХIХ век, чак до средата на ХХ се произвеждат т.н. „домашни извори“ (фалшификации на „стари“ хроники), които „свидетелстват“ за „налагането“ на исляма „с огън и меч“. Дълго време (в известни случаи – и до днес) фалшификациите са цитирани като единствен „източник“ за историята на ислямизационните процеси, променили значително (но не – в решаваща степен) религиозния облик на Балканите. Поколения наред са възпитавани с тези фалшификации[1], за тях са изписани немалко „научни“ и художествени съчинения, създавани са картини, драми, филми.  Ще цитирам един от най-експлоатираните сред тези „документи“, станал основа на романа и филма „Време разделно“: Летописа на поп Методи Драгинов от село Корова (сега, разбира се – Драгиново, Велинградско), публикуван от възрожденския автор Стефан Захариев през 1870:

„И той (пашата – Е.И.) заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава един Караимам Хасан ходжа помоли пашата да им прости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костандово, както и всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да потурчват и онези, които се потурчат, да им дадат жито за храна. А той отиде през Разлог в Солун. Нашите се турчиха до Богородица. Които не се потурчиха, едни бяха изклани, а други избягаха по горите и къщите им бяха изгорени. И Хасан ходжа изпрати много коне в града, та докараха жито от Беглик хан и той го стовари в църквите Св.Петка и Св.Апостол Андрей в Костандово и раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и по две мери просо... Помени, господи, грешния и недостойния твой раб поп Методи Драгинов от с.Корова... Написано бе в годината 1600...“ (Захариев 1973:67-68)

Авторството на Стефан Захариев над цитирания „летопис“, както и авторството над останалите „домашни извори“, съчинени от „просветени патриоти“[2] предимно през ХIХ век, е отдавна доказано. (вж. Тодоров 1984, Желязкова 1997 и цитираната там литература)

Ако в периода на българското и останалите балкански възраждания патосът на „просветените патриоти“ е обясним, неговото пренасяне в съвременните научни съчинения и в учебниците по история не може да бъде обяснено по никакъв начин – освен с национален комплекс или със закъснели „възраждания“, наречени „възродителни“ процеси.

Единични насилия, разбира се, е имало, както ги е имало във всички краища на света, във всички периоди на човешката история. Макар (в случая с ислямизацията) да е съмнително дори придобилото емблематично значение насилие над Балканджи Йово, който не давал „хубава Яна на турска вяра“. Защото – според Шариата – Яна въобще не била задължена да приема исляма, за да стане наложница или дори съпруга на мюсюлманин. Нито Шариатът, нито османската политическа практика изисквали приемането на исляма като условие sine qua non за каквото и да било – с изключение на издигането до високи административни постове, военната служба и облекчаването от определени данъци. Ислямизацията не представлявала елемент от  имперската политика, нещо повече – в периодите на нейното интензифициране властта проявявала отчетлив стремеж към сдържането й. Така, Кодексът на Баязид II (1481-1512) разпорежда от християните да се изискват по-малки глоби, отколкото от мюсюлманите, „за да не изчезнат плащащите поголовния данък.“ (по Малкълм 2001:158) Петнадесет години след управлението на Баязид, през 1527, поголовният данък – джизие, плащан само от неверниците, представлявал 42% от всички постъпления в европейските провинции на Империята. (Кастелан 2002:190) Стремежът към сдържане на ислямизацията, лишаваща хазната от тези постъпления, е напълно обясним...

Именно данъкът джизие е основната мотивация за приемането на исляма. Рязкото му увеличаване през ХVII век[3], продиктувано от увеличаващите се военни загуби и общия упадък на Империята, довело и до увеличаване на ислямизацията. През ХVII век била произведена реформа, наподобяваща данъчна революция – всички данъци, плащани досега в натура, вече трябвало да се плащат в брой. Все през ХVII век, нередовният данък авариз, от който различни категории рая със специален статут били освободени и който бил събиран дотогава само в определени случаи, започнал да се събира на общо основание – като редовни годишни налози, платими в брой. Ако през 1576 аваризът бил на стойност 50 акчета на хане (домакинство), през 1600 той вече възлизал на 280 акчета. (Иналджък 2002:55)

Раята от селото на „поп Методи Драгинов“ – Корова, както и всички села от Чепинското корито, за които става дума в „летописа“, била с такъв специален статут – дервентджии.[4] Тя пазела важен планински проход и затова била освободена от авариз. Вероятно, редовното облагане с авариз, както и близо десетократното увеличение на джизието принудили хората от Чепинското корито (и от много други места по Балканите) да променят вярата си.

Приемането на исляма не станало изведнъж. ХVII век бил период на интензификация, но единични, постепенни конверсии се случвали и преди, и след него. Най-ясното доказателство за това се намира в османските данъчни регистри, съвестно отбелязващи религиозната принадлежност на данъкоплатците. Приведената по-долу таблица за селата от Чепинското корито е съставена именно по тях от Махиал Кил.

2009_02_Table

М. – мюсюлмани; Х. – християни

За ХVІІ век са дадени само християнските домакинства, защото архивите на Анкара и Истанбул (най-богатите в днешна Турция), с които е работил авторът, не разполагат с други, освен  джизие-регистрите. (Кил 1998:106)

 

Освен постепенното увеличаване на конвертитите, таблицата показва и още нещо: село Каменица – единствено – запазва християнското си население през целия период. Нито „домашните извори“, нито следващата ги романтична историография дават обяснение на този феномен, както и на изобилието от документи, показващи съвместното живеене на християни и мюсюлмани в едно и също село, в една и съща къща. Не били редки случаите, в които двама братя, собственици на един и същи имот, изповядвали различни религии.

В албанските земи религиите в едно и също домакинство бивали дори три. Един италиански монах, посетил такова домакинство през същия този ХVII век, отбелязал странния начин, по който го поканили:

„Заповядайте, отци! В нашата къща имаме католицизъм, ислям и православие.“ (по Малкълм 2001:183)

Дори в санджак Елбасан (букв. „крепостта“ – градът-крепост бил създаден от Мехмед II, за да противодейства на албанската съпротива) през 1520-1535 християните били 94,5%. В края на същия век те станали 50%, а в края на ХVII – 70%. (Желязкова 2000:37) През ХVI век данъкът джизие в албанските земи възлизал на 45 акчета годишно, в началото на ХVII – на 305, а през 1641 станал 780 акчета. (Кастелан 2002:190)

Освен повишаването на данъците, друга съществена причина за масовото приемане на исляма от албанците било избягването на наказанията за непрекъснатите междукланови войни и кръвни отмъщения.

В края на ХVIII век, френският пътешественик, граф Д’Отрив, все пак,  отбелязал, че „странната симбиоза между християнство и ислям при албанците“ е за предпочитане пред религиозните войни в Унгария и Трансилвания. (по Тодорова 1999:209)

Най-ранна и най-масова била ислямизацията в босненските земи, известна в специализираната литература като „Феномена Босна“. Още в началото на ХVI век мюсюлманите там били мнозинство. Първи приели исляма средновековните аристократи, за да запазят собствеността и привилегиите си. Това е практика, известна и от други балкански земи, но в Босна тя била най-масова. Сред конвертитите имало както православни, така и католици, но със сигурност преобладавали привържениците на еретическата босненска църква, които били и преобладаващата част от цялото население на средновековната държава.  Макар че църквата е официално закрита още през ХII век и оттогава насетне босненските християни попадат под въздействието преди всичко на францисканския орден, влиянието й най-вероятно продължавало да съществува и след османското завоевание. Именно с това влияние мнозинството автори обясняват „Феномена Босна“. (вж. Желязкова 1990 и цитираната там литература)

„Лесното“ приемане на исляма от привържениците на различните еретически учения е едно от възможните обяснения за ислямизацията и в други райони на Балканите. В документите се споменава ислямизация  и на евреи-сектанти (привърженици на учението сабатаизъм – от името на основоположника му Сабатай Цеви) през същия този ХVII век. Евреите мюсюлмани обитавали предимно градовете: Солун, Битоля, Костур, Бер, София, Измир, Истанбул, Скопие. (Желязкова 1997:44)

До края на империята мюсюлманите остават малцинство на територията на полуострова. От 20% през ХVI век, те достигат 42% през 1831, когато започва постепенен спад в ислямизационните процеси. (Хьош 1998:118)

Една друга голяма тема, често механично свързвана с ислямизацията, е

 

Системата „Девширме“,

наричана от романтичната историография „кръвен данък“. Системата „Девширме“ – набиране на момчета от немюсюлманската рая, известни под общото название еничари – създавала елит от „безродници“[5] без претенции, каквито проявявали наследниците на „заслужилите“ завоеватели...

Немалко от „безродниците“ станали предпочитано обкръжение за мнозина султани.[6] Това дало основание да се говори, че „славяните управляват Османската империя“. (по Stavrianos 2000:270)

Както ислямизацията, темата за еничарите дълго време е интерпретирана  в балканските историографии, следващи фолклора, повече митологично, отколкото документално. Тук ще се опитам да изложа основните принципи на системата „Девширме“ (в максимално синтезиран вид) – без да използвам крайни квалификации в едната или в другата посока на ценностната скала.

Важно е да се отчленят двата същностно различни етапа (дълго време протичали успоредно) в развитието на еничарския корпус. Документите датират първите набори в края на ХIV век, последния – в 1705. (вж. Георгиева 1988:223 и цитираната там литература) Оттогава до унищожението на еничарите през 1826 изминал повече от век. Системата „Девширме“ действала в „чистия“ си вид до 1705, но още от ХV век започнало постепенното заобикаляне, изменяне, изкривяване на основния й военен и психологически смисъл: създаване на елитни части от бойци, изцяло откъснати от привичната си среда[7], предани до смърт единствено на господаря, който ги храни и облича и от когото зависи животът им.  Най-действеният ефект на системата била подмяната на рожденото семейство със „семейството“ на  корпуса, подмяната на бащата със султана. Единственият дом на еничарите била казармата[8], символът им – общият казан. Те нямали право на съпруги, деца и собственост. Имали право обаче (и често се ползвали от него) да получават високи възнаграждения и постове, които да ги осигуряват. Процентът на богатите еничари бил значително по-висок от средния за османското общество като цяло.[9] (Георгиева 1988:157) Тези облаги нерядко превръщали „девширмето“ в желан, а не – насилствено наложен статут. 

От ХV век насетне, железните правила, осигуряващи ефективността на корпуса, започнали да се заобикалят. Мнозина еничари били изпратени (или сами напускали казармата в столицата) в провинциалните гарнизони, където постепенно започвали да се женят, да създават деца и да придобиват собственост. Постепенно (след началото на ХVIII век това се превърнало в правило) службата станала наследствена. Синовете на еничарите и мнозина други мюсюлмани се записвали в корпуса – заради облагите, с които се ползвали там. Документите показват еничарски тимари още през ХV век, постепенно превръщани в безусловни поземлени владения – чифлици. От каста, наподобяваща по дисциплина и капсулираност дервишки орден, еничарите се превръщали в социална прослойка. (Георгиева 1988:128). Именно през този етап започнало  самозабравянето на преданите до смърт момчета, които безчинствали не само в провинциалните си имения, но и в самата столица, извършвайки почти ритуално „отцеубийство“ със свалянето на самия султан...

Всъщност, кървавите саморазправи, извършвани от „жертвите на кръвния данък“ и описвани с въздействаща образност във фолклора, са свързани не толкова със същинския смисъл на феномена „еничари“, колкото с последващото му изкривяване. Кървавите саморазправи и с неверници, и с мюсюлмани, сред които – везири и султани, довели до не по-малко кървавото изтребление на целия корпус (140 000 души по списъчен състав), наличен в столицата през 1826. Физическото ликвидиране на еничарите (самата система била ликвидирана преди повече от век) било едно от проявленията на имперските опити за модернизация...



[1] Когато, в началото на 90-те години на ХХ век започнах да преподавам в Нов български университет историята на ислямизацията по документи, а не – по „домашни извори”, мнозина от тогавашните студенти искрено се възмущаваха, че променям представите им за „истинската” история. Постепенно възмущението понамаля, а напоследък съвсем изчезна, което ме накара да мисля, че този невралгичен момент най-сетне е намерил адекватното си интерпретиране в българските училища. В учебниците (поне в някои от тях) след началото на 90-те той беше изясняван обективно, но учителите или го преподаваха по традиционния маниер, или просто го пропускаха.

[2] Изразът е на Йордан Иванов (Иванов 1959:252). Първият съчинител на такъв „документ” – „Второто разорение на България” (известен и до днес като „Ръкопис на Ламански”), е иеросхимонах  Спиридон, в своята „История во кратце о болгарском народе славенском”, написана през 1792. През 1825 е извършена компилация на Паисий и Спиридон, от която са направени множество от известните преписи на „История славянобългарска” (включително – „Царственикът” на Христаки Павлович). Именно тези преписи са нашите „домашни извори”.

[3]Повечето „домашни извори” отнасят „потурчването” именно към ХVII век. Някои от тях дори бележат апокалиптичната 1666 година като негова дата.

[4] Категории рая със специален статут били също войнуците (обоза на армията), маденджиите (рудари), доганджиите (соколари), шехинджиите (ястребари) – помощници при султанския лов – и др.

[5] Нерядко „безродниците”, издигнати до върховете на империята, си спомняли бащиния род. Така, великият везир Мехмед Соколович (1565-1579), босненски сърбин, подпомогнал създаването на патриаршията в Печ и назначил брат си за патриарх.

[6] За периода 1453-1623 се сменили 49 Велики везири. 11 от тях били албанци, 11 – южни славяни и само 5 били турци. Имало, също така, един италианец, един грузинец, един арменец и един черкезин. Останалите са с неидентифициран етнически произход. (Stavrianos 2000:501)

[7] Съществувало изискване – освен да са немюсюлмани – момчетата да не са обрязани и да не знаят турски. (Георгиева 1988:84) Знаенето на езика и – в някои случаи – градската среда, вероятно пречели на замисъла за цялостна промяна на идентичността.

[8]След като приемели исляма, момчетата били обучавани на език и религия в мюсюлмански семейства. Едва след това били изпращани в столицата, за да поемат военните си задължения.

[9] Над 90% от поголовния данък (джизие) отивал за изплащане на еничарските заплати. (Георгиева 1988:182) Така, „неверниците” всъщност изхранвали своите синове.

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор
e-max.it: your social media marketing partner

Коментари

  • ...et ex Occidente v... писа Още
    Господ е най-глухото копеле, което познавам:... преди 3 часа
  • Златко писа Още
    За самия мен – едно малко, но изключително... преди 23 часа
  • Теодора Димовска писа Още

    Свежо, красиво, мъдро, талантливо.... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Моля не бързайте да ми се издразвате, че... преди 3 дни
  • Златко Ангелов писа Още
    В тази малко разхвърляна статия, лично мен... преди 3 дни
  • Асен Димитров писа Още
    @Пенка
    Познавам г-н Иван Стоянов лично, от... преди 4 дни
  • Захари Сръндев писа Още
    Уважаеми господин Дамянов,
    току-що навърших... преди 1 седмица
  • Стефан Димитров писа Още
    Интересен разказ на хуманист. Но,... преди 2 седмици
  • Мартин Касабов писа Още
    Малко допълнение по темата: www.bpost.bg/article/29756 преди 2 седмици
  • Ecce Homo писа Още
    Златко Ангелов писа:
    Господ е най-големият и най-суетният...
    преди 3 седмици
  • Златко Ангелов писа Още
    Чудесно написан документален разказ:... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Да, изкушението е налице. Но съм съгласен с... преди 3 седмици
  • Любомир Гаврилов писа Още
    Нямам съмнение, че редактора на "Либерален... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    М-даа...

    Да се правят опити за проникване... преди 3 седмици
  • Black Wolf писа Още
    Абе като чуя името Bowie най-напред (а и на... преди 3 седмици
Посетители: 69

Библиотека

Бюлетин

Joomla Extensions powered by Joobi