Дискусии

25 Май, 2016 33

Игра на кльонове

Отдел: Дискусии Автор(и): Мария Спирова
Протестните гласове срещу Изборния кодекс се надигнаха с…

Изкуство

06 Май, 2016 1267 1

Мечтата на тялото: ,,Чевенгур“ на…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
Що се отнася до романа „Чевенгур“, Максим Горки ще се окаже…
  • 23 Мар, 2016 2800 8

    Обезличеният Гео

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Ивайло Динев
    Голяма част от културната ни история все още не може да се измъкне от клишетата, наслоени през…
  • 16 Мар, 2016 2121 5

    Лолита, липсващият глас в хора

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    В началото беше Долорес. „Долорес е много красиво име, име с дълъг траурен воал, с влажни очи.…
  • 10 Мар, 2016 835

    Кене Грегоар и новият холандски реализъм

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Administrator
    Кене Грегоар е съвременен холандски художник-реалист, възпитаник на Държавната академия по…
  • 02 Мар, 2016 2131 10

    Поема за желанието

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Необикновеността на романа не е в сюжета, а в метода: в смелия, непоколебим избор на състояния и…
  • 24 Фев, 2016 2404 2

    Не се страхувай

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Ирис Радиш
    Стогодишнината от рождението му е добър повод да направим отново Албер Камю от този изумителен мъж,…
  • 2016 02 eliotweinberger bigbild
    03 Фев, 2016 1110

    Какво чух за Елиът Уайнбъргър

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Чух, че Е. У. живее в Ню Йорк, че е писател, есеист и поет, че превежда Октавио Пас и китайска…
  • 02 Фев, 2016 1680 4

    Български бестселъри? Плеви, плеви!

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Митко Новков
    „Хеликон“ публикува своята листа за най-продавани книги през 2015 година с обнадеждаващата сякаш…
  • 23 Ян, 2016 2621 8

    Момичето от Дания

    Отдел: Изкуство - Кино Автор(и): Златко Ангелов
    В 21 век операциите за смяна на пола са рутинни и завършват с успех. Един човек става трансджендър…
  • 14 Ян, 2016 1507 1

    Класици и политици

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
    Напоследък мнозина от българските литератори са се отдали на спешно препрочитане на литературното…
  • 07 Ян, 2016 1767 1

    Чудото на интерпретацията

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Стоян Гяуров
    Глен Гулд беше пианист. Това кратко и скучно като лекарски бюлетин заявление, с което започва…

Изгледи

21 Май, 2016 401

Зад новата германска десница

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Ян Вернер Мюлер
Петер Слотердийк не е единствената известна културна…
  • 19 Май, 2016 489

    Да бягаш

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Боряна Телбис, Фелия Барух
    „Знаете ли колко хора намразиха България заради отношението, което са срещнали по време…
  • 19 Май, 2016 1449

    Сблъсък на солидарности

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Иван Кръстев
    Докато Европейският съюз е основан на френското понятие за нацията (където…
  • 2016 05 Referendum
    09 Май, 2016 873 1

    Шарадата с референдумите

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Иън Бурума
    Референдумите са последната мода в Европа. През юни, британските избиратели ще решат дали…
  • 06 Май, 2016 1115

    Сливането на цивилизациите

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Кишор Махбубани и Лорънс Самърс
    За Запада би било огромен срам, ако той се отвърне от международния ред, който е създал…
  • 03 Май, 2016 690

    „Столипиново“. Проблем. Решение

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Иван Бедров
    Попадали сте на онези картинки, които се разпространяват из социалните мрежи – как в…
  • 2016 04 Bulgaria uber alles
    21 Апр, 2016 2099 2

    Когато България беше центърът на света

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Александър Андреев
    Докато в учебниците по история развързаният цървул на Левски се поставя наравно с…
  • 14 Апр, 2016 887 2

    Златото на Златна ливада

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Надежда Станилова
    Няма го на картата. Колкото и да го търсите, няма да го намерите. Даже манастира не носи…
  • 11 Апр, 2016 796

    Винаги намираме фотообразите, които търсим

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Франк Ройтер, Радмила Младенова
    Повод за разговора е книгата „В плен на чуждото“, плод на двайсетгодишен труд, в която…
  • 11 Апр, 2016 2211 11

    За двете непримирими носталгии

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Георги Карев
    Още в началото на 90-те години горещата целувка, която Т. Ж. получи в съдебната зала в…
  • 07 Апр, 2016 802

    Учи другояче!

    Отдел: Изгледи - Технологии Автор(и): Ребека Мийд
    Семействата, които изпращат децата си в AltSchool, могат да бъдат представени като ранни…

Драскулки

25 Май, 2016 192

Последният войнишки император – част 1

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Костадин Костадинов
С Васил Странджев, по-известен с прякора си Императора, се…
  • 21 Май, 2016 527

    Портокалите се ядат с корите

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Стоян Гяуров
    Спомняте ли си Ник Лийсън? Това беше онзи хитър и безотговорен младеж, който през 1995 като…
  • 09 Май, 2016 782

    В пасажите на историята

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Марк Лила
    През 1968 Хана Арент редактира „Озарения“, първия сборник с есета от Валтер Бенямин, който излиза…
  • 06 Май, 2016 844 1

    Черна следа

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
    Привечер се появяваха по-големите. Те бяха по-сдържани, но и по-опасни. Превръщаха стискането на…
  • 06 Май, 2016 627

    Черешово време

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Силвия Чолева
    Идваха откъм насипа над железопътната линия. Единият държеше топка под мишницата. Ръкомахаше със…
  • 29 Апр, 2016 914

    Средна Европа и Балканите на пазара на геополитическите…

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Александър Кьосев
    На Залцбургската конференция „Образи на Средна Европа“ (май 1991) унгарският писател Дьорд Далос…
  • 26 Апр, 2016 1043 1

    На запад от рая

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мими Михайлова
    Бях се зачела в летните повърхностни анализи и прогнози, когато се сетих, че закъснявам за часа за…
  • 22 Апр, 2016 1419 2

    Средна Европа и Балканите на пазара на геополитическите…

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Александър Кьосев
    През 1991 г. вървеше един виц: скоро в Европа щяло да има само десет държави. Западна Европа и…
  • 21 Апр, 2016 989

    Проблемата за психологията на съвременните българи

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Атанас Илиев
    Не е лесно да се характеризува един народ в известна епоха от неговия развой особено ако той се…
  • 20 Апр, 2016 1524 3

    Душевадката

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Костадин Костадинов
    Фриц беше изпечен мошеник. Имаше голяма дърводелска работилница, в която произвеждаше фалшиви…
  • 16 Апр, 2016 1126

    Какво означава класическо?

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Дж. М. Кутси
    През октомври 1944, когато съюзническите сили воюват в Европа, а германски ракети се сипят върху…

Видрица

08 Март, 2016 841

Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг…
  • 06 Фев, 2016 1422 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 1964

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 3847 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 2363

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 3215 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…
  • 25 Фев, 2015 2991

    Слизате ли на следващата?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То…
  • 15 Фев, 2015 8394 7

    Най-четените текстове за 2014-та година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от…
  • 03 Дек, 2014 3476

    Мистерията на ГО

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Левиновиц
    Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния бастион на човешка доминация над…
  • 26 Окт, 2014 4162

    Изкуството на китайския сюрреалист Чен Вен Линг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална…
  • 02 Окт, 2014 4328

    Софийски следобеди...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен…
1 1 1 1 1 Оценка 5.00 (1 гласуване)

Идеологизираната история и циментираните в главите ни клишета надживяха монопола на Партията върху историята, въпреки обективните исторически изследвания. Една от идеологизираните исторически теми, с която години наред бе спекулирано по политически причини в българските учебници по история, бе насилствената ислямизация.

Даниела Горчева, сп. „Диалог“

(Предлаганият откъс е от книгата на Евгения Иванова
Балканите: съжителство на вековете
, изд. НБУ, София, 2005)

 

Ислямизацията

Ще си позволя по-пространно описание на ислямизационните процеси, защото едва ли има друг аспект от историята на полуострова под османска власт, с който да е спекулирано толкова много. Спекулациите започват в края на ХVIII век (началото на балканските националнообразуващи процеси), за да продължат с различна интензивност до ден днешен. През целия ХIХ век, чак до средата на ХХ се произвеждат т.н. „домашни извори“ (фалшификации на „стари“ хроники), които „свидетелстват“ за „налагането“ на исляма „с огън и меч“. Дълго време (в известни случаи – и до днес) фалшификациите са цитирани като единствен „източник“ за историята на ислямизационните процеси, променили значително (но не – в решаваща степен) религиозния облик на Балканите. Поколения наред са възпитавани с тези фалшификации[1], за тях са изписани немалко „научни“ и художествени съчинения, създавани са картини, драми, филми.  Ще цитирам един от най-експлоатираните сред тези „документи“, станал основа на романа и филма „Време разделно“: Летописа на поп Методи Драгинов от село Корова (сега, разбира се – Драгиново, Велинградско), публикуван от възрожденския автор Стефан Захариев през 1870:

„И той (пашата – Е.И.) заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава един Караимам Хасан ходжа помоли пашата да им прости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костандово, както и всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да потурчват и онези, които се потурчат, да им дадат жито за храна. А той отиде през Разлог в Солун. Нашите се турчиха до Богородица. Които не се потурчиха, едни бяха изклани, а други избягаха по горите и къщите им бяха изгорени. И Хасан ходжа изпрати много коне в града, та докараха жито от Беглик хан и той го стовари в църквите Св.Петка и Св.Апостол Андрей в Костандово и раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и по две мери просо... Помени, господи, грешния и недостойния твой раб поп Методи Драгинов от с.Корова... Написано бе в годината 1600...“ (Захариев 1973:67-68)

Авторството на Стефан Захариев над цитирания „летопис“, както и авторството над останалите „домашни извори“, съчинени от „просветени патриоти“[2] предимно през ХIХ век, е отдавна доказано. (вж. Тодоров 1984, Желязкова 1997 и цитираната там литература)

Ако в периода на българското и останалите балкански възраждания патосът на „просветените патриоти“ е обясним, неговото пренасяне в съвременните научни съчинения и в учебниците по история не може да бъде обяснено по никакъв начин – освен с национален комплекс или със закъснели „възраждания“, наречени „възродителни“ процеси.

Единични насилия, разбира се, е имало, както ги е имало във всички краища на света, във всички периоди на човешката история. Макар (в случая с ислямизацията) да е съмнително дори придобилото емблематично значение насилие над Балканджи Йово, който не давал „хубава Яна на турска вяра“. Защото – според Шариата – Яна въобще не била задължена да приема исляма, за да стане наложница или дори съпруга на мюсюлманин. Нито Шариатът, нито османската политическа практика изисквали приемането на исляма като условие sine qua non за каквото и да било – с изключение на издигането до високи административни постове, военната служба и облекчаването от определени данъци. Ислямизацията не представлявала елемент от  имперската политика, нещо повече – в периодите на нейното интензифициране властта проявявала отчетлив стремеж към сдържането й. Така, Кодексът на Баязид II (1481-1512) разпорежда от християните да се изискват по-малки глоби, отколкото от мюсюлманите, „за да не изчезнат плащащите поголовния данък.“ (по Малкълм 2001:158) Петнадесет години след управлението на Баязид, през 1527, поголовният данък – джизие, плащан само от неверниците, представлявал 42% от всички постъпления в европейските провинции на Империята. (Кастелан 2002:190) Стремежът към сдържане на ислямизацията, лишаваща хазната от тези постъпления, е напълно обясним...

Именно данъкът джизие е основната мотивация за приемането на исляма. Рязкото му увеличаване през ХVII век[3], продиктувано от увеличаващите се военни загуби и общия упадък на Империята, довело и до увеличаване на ислямизацията. През ХVII век била произведена реформа, наподобяваща данъчна революция – всички данъци, плащани досега в натура, вече трябвало да се плащат в брой. Все през ХVII век, нередовният данък авариз, от който различни категории рая със специален статут били освободени и който бил събиран дотогава само в определени случаи, започнал да се събира на общо основание – като редовни годишни налози, платими в брой. Ако през 1576 аваризът бил на стойност 50 акчета на хане (домакинство), през 1600 той вече възлизал на 280 акчета. (Иналджък 2002:55)

Раята от селото на „поп Методи Драгинов“ – Корова, както и всички села от Чепинското корито, за които става дума в „летописа“, била с такъв специален статут – дервентджии.[4] Тя пазела важен планински проход и затова била освободена от авариз. Вероятно, редовното облагане с авариз, както и близо десетократното увеличение на джизието принудили хората от Чепинското корито (и от много други места по Балканите) да променят вярата си.

Приемането на исляма не станало изведнъж. ХVII век бил период на интензификация, но единични, постепенни конверсии се случвали и преди, и след него. Най-ясното доказателство за това се намира в османските данъчни регистри, съвестно отбелязващи религиозната принадлежност на данъкоплатците. Приведената по-долу таблица за селата от Чепинското корито е съставена именно по тях от Махиал Кил.

2009_02_Table

М. – мюсюлмани; Х. – християни

За ХVІІ век са дадени само християнските домакинства, защото архивите на Анкара и Истанбул (най-богатите в днешна Турция), с които е работил авторът, не разполагат с други, освен  джизие-регистрите. (Кил 1998:106)

 

Освен постепенното увеличаване на конвертитите, таблицата показва и още нещо: село Каменица – единствено – запазва християнското си население през целия период. Нито „домашните извори“, нито следващата ги романтична историография дават обяснение на този феномен, както и на изобилието от документи, показващи съвместното живеене на християни и мюсюлмани в едно и също село, в една и съща къща. Не били редки случаите, в които двама братя, собственици на един и същи имот, изповядвали различни религии.

В албанските земи религиите в едно и също домакинство бивали дори три. Един италиански монах, посетил такова домакинство през същия този ХVII век, отбелязал странния начин, по който го поканили:

„Заповядайте, отци! В нашата къща имаме католицизъм, ислям и православие.“ (по Малкълм 2001:183)

Дори в санджак Елбасан (букв. „крепостта“ – градът-крепост бил създаден от Мехмед II, за да противодейства на албанската съпротива) през 1520-1535 християните били 94,5%. В края на същия век те станали 50%, а в края на ХVII – 70%. (Желязкова 2000:37) През ХVI век данъкът джизие в албанските земи възлизал на 45 акчета годишно, в началото на ХVII – на 305, а през 1641 станал 780 акчета. (Кастелан 2002:190)

Освен повишаването на данъците, друга съществена причина за масовото приемане на исляма от албанците било избягването на наказанията за непрекъснатите междукланови войни и кръвни отмъщения.

В края на ХVIII век, френският пътешественик, граф Д’Отрив, все пак,  отбелязал, че „странната симбиоза между християнство и ислям при албанците“ е за предпочитане пред религиозните войни в Унгария и Трансилвания. (по Тодорова 1999:209)

Най-ранна и най-масова била ислямизацията в босненските земи, известна в специализираната литература като „Феномена Босна“. Още в началото на ХVI век мюсюлманите там били мнозинство. Първи приели исляма средновековните аристократи, за да запазят собствеността и привилегиите си. Това е практика, известна и от други балкански земи, но в Босна тя била най-масова. Сред конвертитите имало както православни, така и католици, но със сигурност преобладавали привържениците на еретическата босненска църква, които били и преобладаващата част от цялото население на средновековната държава.  Макар че църквата е официално закрита още през ХII век и оттогава насетне босненските християни попадат под въздействието преди всичко на францисканския орден, влиянието й най-вероятно продължавало да съществува и след османското завоевание. Именно с това влияние мнозинството автори обясняват „Феномена Босна“. (вж. Желязкова 1990 и цитираната там литература)

„Лесното“ приемане на исляма от привържениците на различните еретически учения е едно от възможните обяснения за ислямизацията и в други райони на Балканите. В документите се споменава ислямизация  и на евреи-сектанти (привърженици на учението сабатаизъм – от името на основоположника му Сабатай Цеви) през същия този ХVII век. Евреите мюсюлмани обитавали предимно градовете: Солун, Битоля, Костур, Бер, София, Измир, Истанбул, Скопие. (Желязкова 1997:44)

До края на империята мюсюлманите остават малцинство на територията на полуострова. От 20% през ХVI век, те достигат 42% през 1831, когато започва постепенен спад в ислямизационните процеси. (Хьош 1998:118)

Една друга голяма тема, често механично свързвана с ислямизацията, е

 

Системата „Девширме“,

наричана от романтичната историография „кръвен данък“. Системата „Девширме“ – набиране на момчета от немюсюлманската рая, известни под общото название еничари – създавала елит от „безродници“[5] без претенции, каквито проявявали наследниците на „заслужилите“ завоеватели...

Немалко от „безродниците“ станали предпочитано обкръжение за мнозина султани.[6] Това дало основание да се говори, че „славяните управляват Османската империя“. (по Stavrianos 2000:270)

Както ислямизацията, темата за еничарите дълго време е интерпретирана  в балканските историографии, следващи фолклора, повече митологично, отколкото документално. Тук ще се опитам да изложа основните принципи на системата „Девширме“ (в максимално синтезиран вид) – без да използвам крайни квалификации в едната или в другата посока на ценностната скала.

Важно е да се отчленят двата същностно различни етапа (дълго време протичали успоредно) в развитието на еничарския корпус. Документите датират първите набори в края на ХIV век, последния – в 1705. (вж. Георгиева 1988:223 и цитираната там литература) Оттогава до унищожението на еничарите през 1826 изминал повече от век. Системата „Девширме“ действала в „чистия“ си вид до 1705, но още от ХV век започнало постепенното заобикаляне, изменяне, изкривяване на основния й военен и психологически смисъл: създаване на елитни части от бойци, изцяло откъснати от привичната си среда[7], предани до смърт единствено на господаря, който ги храни и облича и от когото зависи животът им.  Най-действеният ефект на системата била подмяната на рожденото семейство със „семейството“ на  корпуса, подмяната на бащата със султана. Единственият дом на еничарите била казармата[8], символът им – общият казан. Те нямали право на съпруги, деца и собственост. Имали право обаче (и често се ползвали от него) да получават високи възнаграждения и постове, които да ги осигуряват. Процентът на богатите еничари бил значително по-висок от средния за османското общество като цяло.[9] (Георгиева 1988:157) Тези облаги нерядко превръщали „девширмето“ в желан, а не – насилствено наложен статут. 

От ХV век насетне, железните правила, осигуряващи ефективността на корпуса, започнали да се заобикалят. Мнозина еничари били изпратени (или сами напускали казармата в столицата) в провинциалните гарнизони, където постепенно започвали да се женят, да създават деца и да придобиват собственост. Постепенно (след началото на ХVIII век това се превърнало в правило) службата станала наследствена. Синовете на еничарите и мнозина други мюсюлмани се записвали в корпуса – заради облагите, с които се ползвали там. Документите показват еничарски тимари още през ХV век, постепенно превръщани в безусловни поземлени владения – чифлици. От каста, наподобяваща по дисциплина и капсулираност дервишки орден, еничарите се превръщали в социална прослойка. (Георгиева 1988:128). Именно през този етап започнало  самозабравянето на преданите до смърт момчета, които безчинствали не само в провинциалните си имения, но и в самата столица, извършвайки почти ритуално „отцеубийство“ със свалянето на самия султан...

Всъщност, кървавите саморазправи, извършвани от „жертвите на кръвния данък“ и описвани с въздействаща образност във фолклора, са свързани не толкова със същинския смисъл на феномена „еничари“, колкото с последващото му изкривяване. Кървавите саморазправи и с неверници, и с мюсюлмани, сред които – везири и султани, довели до не по-малко кървавото изтребление на целия корпус (140 000 души по списъчен състав), наличен в столицата през 1826. Физическото ликвидиране на еничарите (самата система била ликвидирана преди повече от век) било едно от проявленията на имперските опити за модернизация...



[1] Когато, в началото на 90-те години на ХХ век започнах да преподавам в Нов български университет историята на ислямизацията по документи, а не – по „домашни извори”, мнозина от тогавашните студенти искрено се възмущаваха, че променям представите им за „истинската” история. Постепенно възмущението понамаля, а напоследък съвсем изчезна, което ме накара да мисля, че този невралгичен момент най-сетне е намерил адекватното си интерпретиране в българските училища. В учебниците (поне в някои от тях) след началото на 90-те той беше изясняван обективно, но учителите или го преподаваха по традиционния маниер, или просто го пропускаха.

[2] Изразът е на Йордан Иванов (Иванов 1959:252). Първият съчинител на такъв „документ” – „Второто разорение на България” (известен и до днес като „Ръкопис на Ламански”), е иеросхимонах  Спиридон, в своята „История во кратце о болгарском народе славенском”, написана през 1792. През 1825 е извършена компилация на Паисий и Спиридон, от която са направени множество от известните преписи на „История славянобългарска” (включително – „Царственикът” на Христаки Павлович). Именно тези преписи са нашите „домашни извори”.

[3]Повечето „домашни извори” отнасят „потурчването” именно към ХVII век. Някои от тях дори бележат апокалиптичната 1666 година като негова дата.

[4] Категории рая със специален статут били също войнуците (обоза на армията), маденджиите (рудари), доганджиите (соколари), шехинджиите (ястребари) – помощници при султанския лов – и др.

[5] Нерядко „безродниците”, издигнати до върховете на империята, си спомняли бащиния род. Така, великият везир Мехмед Соколович (1565-1579), босненски сърбин, подпомогнал създаването на патриаршията в Печ и назначил брат си за патриарх.

[6] За периода 1453-1623 се сменили 49 Велики везири. 11 от тях били албанци, 11 – южни славяни и само 5 били турци. Имало, също така, един италианец, един грузинец, един арменец и един черкезин. Останалите са с неидентифициран етнически произход. (Stavrianos 2000:501)

[7] Съществувало изискване – освен да са немюсюлмани – момчетата да не са обрязани и да не знаят турски. (Георгиева 1988:84) Знаенето на езика и – в някои случаи – градската среда, вероятно пречели на замисъла за цялостна промяна на идентичността.

[8]След като приемели исляма, момчетата били обучавани на език и религия в мюсюлмански семейства. Едва след това били изпращани в столицата, за да поемат военните си задължения.

[9] Над 90% от поголовния данък (джизие) отивал за изплащане на еничарските заплати. (Георгиева 1988:182) Така, „неверниците” всъщност изхранвали своите синове.

 

 

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор
Посетители: 59

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Грамотей писа Още
    Казах, че липсата не на... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Тъй като разговорите по... преди 4 дни
  • Иван Евтимов писа Още
    Бях едва на десет години,... преди 5 дни
  • Самолет 005 писа Още
    Благодаря ти, Златко!... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Самолете, нали ти е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    "Като в САЩ", пише пълният... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Докторе,написали сте го... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    [
    Ани Илиева писа:
    Онова, което Кан смята...
    преди 1 седмица
  • Самолет 005 писа Още
    Първа част.
    Нека да... преди 1 седмица
  • Йордан Нихризов писа Още
    Статията на Иън Бурума е... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    От Еренбург съм чел само... преди 1 седмица
  • Алберт Бенбасат писа Още
    Бих искал да внеса една... преди 2 седмици
  • Надя Данова писа Още
    Поздравления за... преди 2 седмици
  • Виолета Маджарска, Грац писа Още
    Много, и мано сбъркани... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При всички случаи е... преди 2 седмици
  • Ангел Николов, историк писа Още
    Ангел Николов:
    С... преди 2 седмици
  • пепина писа Още
    Бях около 3 години в... преди 2 седмици
  • Baufen писа Още
    Аз ще се въздържа от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз пък за последен път... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Оставам на читателите да... преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Много приятна и... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Правилно. Коригираме в... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Няма такова нещо като... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Уважаеми Игнате Минков,... преди 3 седмици
  • предимно европиейски писа Още
    Уважеми г-н Енев,... преди 3 седмици