Дискусии

27 Май, 2015 529 6

По дирите на една хипотеза

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Стефан Станев
С апостолска себежертвеност тръгват Ботевите четници за…

Изкуство

24 Април, 2015 884 1

Кърт Вонегът: след кланицата

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Мартин Еймис
„Някога имаше Дрезден. Красив град, пълен с музеи и…
  • 17 Апр, 2015 1011 2

    Величието на Гюнтер Грас

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Салман Рушди
    На седемдесетия му рожден ден множество писатели – Надин Гордимър, Джон Ървинг, плюс цялата…
  • 11 Апр, 2015 1321 3

    Борхес и бог

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Хорхе Луис Борхес, Освалдо Ферари
    Струва ми се много сериозно, че един човек или народ може и да не притежават етически инстинкт или…
  • 06 Апр, 2015 885

    Уелбек на живо

    Отдел: Изкуство - Кино Автор(и): Джеймс Ласдан
    „Желанието ми да не се харесвам маскира едно безумно желание да бъда харесван“, обявява Уелбек на…
  • 03 Апр, 2015 932 1

    Етгар Керет, предизвикателят…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Етгар Керет
    За мен писането на истории е нещо много интуитивно. Нямам никакъв особен план или метод. Обикновено…
  • 28 Мар, 2015 1227 1

    Светът на Оруел

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Робърт Бътлър
    През 2015 се навършват 65 години от смъртта на Джордж Оруел – и днес той изглежда по-голям от…
  • 17 Мар, 2015 895

    Левиатан, или смърт в Сицилия

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Моше Кан, преводачът: Първата ми среща с „Хорцинус Орка“ беше през 1975, годината на първоначалната…
  • 11 Мар, 2015 1674 1

    Път към Босфора ли? Не, не съм от тях…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Представете си следната картина: Около петдесетина български учители, водени от депутат, главен…
  • 09 Мар, 2015 829

    Три иронийки на нехайника Дечко, подпомогнати от честития…

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Митко Новков
    Дечко Узунов нехайник го наричам не аз, нехайник го нарича Сирак Скитник. През 1932 във в. „Слово“…
  • 05 Мар, 2015 1013

    Противоречивият полски Оскар

    Отдел: Изкуство - Кино Автор(и): Филип Мазурчак
    Филмът на Павел Павликовски „Ида“ може и да е спечелил тазгодишния Оскар за най-добър чуждестранен…
  • 03 Мар, 2015 1022

    Злощастният Франкенщайн, тоест Алеко Константинов, наречен…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Митко Новков
    Всъщност Алеко, ако би живял в любимата си Швейцария, безусловно не би носил фамилията…

Изгледи

29 Май, 2015 74

В леглото с Чайковски

Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Саймън Морисън
За пореден път сексуалността на Чайковски се превръща в…
  • 26 Май, 2015 312

    Да сбъднеш нереалното или едно пътешествие из Анадола –…

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Евдокия Борисова
    Отлитаме към Анкара по Еразъм. Еразъм плюс, тийчинг. С други думи ще обучаваме. Ще четем…
  • 20 Май, 2015 288 1

    Когато Сталин беше съюзник на Хитлер

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Тимъти Снайдър
    Когато Русия продължава инвазията си в Украйна, Владимир Путин избра да реабилитира съюза…
  • 15 Май, 2015 495 1

    Опияняващият мирис на надеждата

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Златко Енев
    Какво означава за вас думата „кокиче“? Не бързайте да се питате дали не ви подбиват.…
  • 14 Май, 2015 1335 1

    Жените на Райха

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Алексис Коу
    В един летен ден през 1943 Ерна Петри се наслаждава на хълмовете и поляните, заобикалящи…
  • 02 Май, 2015 347

    „Тази илюзорна подреденост в държавата“ или как да си…

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Валентина Георгиева
    Каква е картината на медиите отвътре и какви са зависимостите, които предопределят…
  • 01 Май, 2015 623

    В какво се превръщат мечтите (за Женския пазар)

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Павел Янчев
    „Някога живеехме във време, в което ни обещаваха светло бъдеще и то никога не идваше.…
  • 30 Апр, 2015 752 1

    Отровен мед от търтеи

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Румен Леонидов
    Последната порция мед от търтеи бе пусната в медийното пространство. Макар че ваденето на…
  • 25 Апр, 2015 1147 3

    Изгубената История

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Евгения Иванова
    Целта на това изследване е не толкова да очертае събитията, свързани с османското…
  • 21 Апр, 2015 1697 14

    Руският задгробен живот на „Charlie Hebdo“

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Николай Митрохин
    Някои руски социални мислители (с които настоящият автор е съгласен) споделят…
  • 15 Апр, 2015 1010 1

    Целувки за дучето

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Ричард Дж. Еванс
    В Италия генерална амнистия за политически и военни затворници е била издадена през юни…

Драскулки

11 Май, 2015 501 2

Пет разказа от Исак Бабел в превод на…

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Исак Бабел
Разхождах се из битпазара и попивах невъобразимите му…
  • 27 Апр, 2015 471

    Щъркел

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Разводът не мина лесно. Петър нае адвокат и направи всичко възможно да я спре – беше прекарал със…
  • 21 Апр, 2015 1097 4

    Как се освободих от библиотеката на моя тъст

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Джеймс Уд
    Минавах край къщата на Едмънд Уилсън, когато отивах в Канада, на гости на родителите на жена ми.…
  • 16 Апр, 2015 984 4

    „Достойно ест“

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мими Михайлова
    Константин беше черноризецът, негова беше първата стъпка. Разполагаше априори с един ход повече…
  • 14 Апр, 2015 906 3

    Три дни в Малайзия

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Елена Мечка
    Осми Апрел. Аааа! Туй не е живот! Много е топло! Дърво и камък ся разтича. Искам да ви река, че таз…
  • 17 Фев, 2015 877

    Безименно

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Тя се страхува. Не, тя е в паника. И това се случва винаги, когато го види. Усмихва се, гушва го,…
  • 06 Фев, 2015 2428 7

    Как ще ги стигнем американците?

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Ангелов
    Каквото и да разправям, както и да върви животът ми, до края ще си остана емигрант, имигрант,…
  • 15 Ян, 2015 1768 2

    Поклони се, ако можеш

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Ненавиждам, разбира се, всяко лицемерие, но при срещите с моето родно изпадам в състояния, които…
  • 05 Ян, 2015 1312

    Момчето, което живя

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Кристофър Хитчинс
    През март 1940, в „среднощния час на века“, който маркира дълбините на пакта Хитлер-Сталин (или, с…
  • 03 Дек, 2014 1529

    В клетка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Лика никак не хареса новите си тапи за уши. Почувства се неудобно още когато ги видя в аптеката за…
  • 17 Ное, 2014 2293 2

    Искам референдум за последната кожа на дядо Матейко!

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Моля хората, които не са вечеряли да не четат!!! Историята е толкова потресаваща, че за да остане в…

Видрица

25 Февруари, 2015 1064

Слизате ли на следващата?

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро…
  • 15 Фев, 2015 2663 7

    Най-четените текстове за 2014-та година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от…
  • 03 Дек, 2014 1811

    Мистерията на ГО

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Левиновиц
    Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния бастион на човешка доминация над…
  • 26 Окт, 2014 2472

    Изкуството на китайския сюрреалист Чен Вен Линг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална…
  • 02 Окт, 2014 2537

    Софийски следобеди...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен…
  • 27 Сеп, 2014 2767

    Архитектурата като красиво безумие

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Почакайте, ама тия… Сериозно ли? Автор: Administrator
  • 05 Авг, 2014 2741 1

    Една междинна равносметка

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    И така, огромната работа по прехвърлянето на съдържанието на „Либерален преглед“ от чисто…
  • 09 Юли, 2014 4963 9

    Хензел и Гретел

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Димитри Иванов
    Казват на Маргарет Тачър: – Немците ни биха на футбол, спорт, който ние англичаните сме…
  • requiem cover thmb
    16 Юни, 2014 4533

    Берлин, ти тъй прекрасен си, Берлин!

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Тази идея всъщност се роди още преди три години, непосредствено след излизането на…
  • Default Image
    12 Юни, 2014 4301 3

    Нещо като (издателски) манифест…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези…
  • 2014 05 clothes make people
    02 Май, 2014 5365 13

    Кратък експеримент по (социално) бъбрене...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Гледам, Венци Занков показал тази хубава картинка във Фейсбук, а пред нея народът се…
1 1 1 1 1 Оценка 5.00 (1 гласуване)
Идеологизираната история и циментираните в главите ни клишета надживяха монопола на Партията върху историята, въпреки обективните исторически изследвания. Една от идеологизираните исторически теми, с която години наред бе спекулирано по политически причини в българските учебници по история, бе насилствената ислямизация.

Даниела Горчева, сп. „Диалог“

(Предлаганият откъс е от книгата на Евгения Иванова
Балканите: съжителство на вековете
, изд. НБУ, София, 2005)

 

Ислямизацията

Ще си позволя по-пространно описание на ислямизационните процеси, защото едва ли има друг аспект от историята на полуострова под османска власт, с който да е спекулирано толкова много. Спекулациите започват в края на ХVIII век (началото на балканските националнообразуващи процеси), за да продължат с различна интензивност до ден днешен. През целия ХIХ век, чак до средата на ХХ се произвеждат т.н. „домашни извори“ (фалшификации на „стари“ хроники), които „свидетелстват“ за „налагането“ на исляма „с огън и меч“. Дълго време (в известни случаи – и до днес) фалшификациите са цитирани като единствен „източник“ за историята на ислямизационните процеси, променили значително (но не – в решаваща степен) религиозния облик на Балканите. Поколения наред са възпитавани с тези фалшификации[1], за тях са изписани немалко „научни“ и художествени съчинения, създавани са картини, драми, филми.  Ще цитирам един от най-експлоатираните сред тези „документи“, станал основа на романа и филма „Време разделно“: Летописа на поп Методи Драгинов от село Корова (сега, разбира се – Драгиново, Велинградско), публикуван от възрожденския автор Стефан Захариев през 1870:

„И той (пашата – Е.И.) заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава един Караимам Хасан ходжа помоли пашата да им прости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костандово, както и всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да потурчват и онези, които се потурчат, да им дадат жито за храна. А той отиде през Разлог в Солун. Нашите се турчиха до Богородица. Които не се потурчиха, едни бяха изклани, а други избягаха по горите и къщите им бяха изгорени. И Хасан ходжа изпрати много коне в града, та докараха жито от Беглик хан и той го стовари в църквите Св.Петка и Св.Апостол Андрей в Костандово и раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и по две мери просо... Помени, господи, грешния и недостойния твой раб поп Методи Драгинов от с.Корова... Написано бе в годината 1600...“ (Захариев 1973:67-68)

Авторството на Стефан Захариев над цитирания „летопис“, както и авторството над останалите „домашни извори“, съчинени от „просветени патриоти“[2] предимно през ХIХ век, е отдавна доказано. (вж. Тодоров 1984, Желязкова 1997 и цитираната там литература)

Ако в периода на българското и останалите балкански възраждания патосът на „просветените патриоти“ е обясним, неговото пренасяне в съвременните научни съчинения и в учебниците по история не може да бъде обяснено по никакъв начин – освен с национален комплекс или със закъснели „възраждания“, наречени „възродителни“ процеси.

Единични насилия, разбира се, е имало, както ги е имало във всички краища на света, във всички периоди на човешката история. Макар (в случая с ислямизацията) да е съмнително дори придобилото емблематично значение насилие над Балканджи Йово, който не давал „хубава Яна на турска вяра“. Защото – според Шариата – Яна въобще не била задължена да приема исляма, за да стане наложница или дори съпруга на мюсюлманин. Нито Шариатът, нито османската политическа практика изисквали приемането на исляма като условие sine qua non за каквото и да било – с изключение на издигането до високи административни постове, военната служба и облекчаването от определени данъци. Ислямизацията не представлявала елемент от  имперската политика, нещо повече – в периодите на нейното интензифициране властта проявявала отчетлив стремеж към сдържането й. Така, Кодексът на Баязид II (1481-1512) разпорежда от християните да се изискват по-малки глоби, отколкото от мюсюлманите, „за да не изчезнат плащащите поголовния данък.“ (по Малкълм 2001:158) Петнадесет години след управлението на Баязид, през 1527, поголовният данък – джизие, плащан само от неверниците, представлявал 42% от всички постъпления в европейските провинции на Империята. (Кастелан 2002:190) Стремежът към сдържане на ислямизацията, лишаваща хазната от тези постъпления, е напълно обясним...

Именно данъкът джизие е основната мотивация за приемането на исляма. Рязкото му увеличаване през ХVII век[3], продиктувано от увеличаващите се военни загуби и общия упадък на Империята, довело и до увеличаване на ислямизацията. През ХVII век била произведена реформа, наподобяваща данъчна революция – всички данъци, плащани досега в натура, вече трябвало да се плащат в брой. Все през ХVII век, нередовният данък авариз, от който различни категории рая със специален статут били освободени и който бил събиран дотогава само в определени случаи, започнал да се събира на общо основание – като редовни годишни налози, платими в брой. Ако през 1576 аваризът бил на стойност 50 акчета на хане (домакинство), през 1600 той вече възлизал на 280 акчета. (Иналджък 2002:55)

Раята от селото на „поп Методи Драгинов“ – Корова, както и всички села от Чепинското корито, за които става дума в „летописа“, била с такъв специален статут – дервентджии.[4] Тя пазела важен планински проход и затова била освободена от авариз. Вероятно, редовното облагане с авариз, както и близо десетократното увеличение на джизието принудили хората от Чепинското корито (и от много други места по Балканите) да променят вярата си.

Приемането на исляма не станало изведнъж. ХVII век бил период на интензификация, но единични, постепенни конверсии се случвали и преди, и след него. Най-ясното доказателство за това се намира в османските данъчни регистри, съвестно отбелязващи религиозната принадлежност на данъкоплатците. Приведената по-долу таблица за селата от Чепинското корито е съставена именно по тях от Махиал Кил.

2009_02_Table

М. – мюсюлмани; Х. – християни

За ХVІІ век са дадени само християнските домакинства, защото архивите на Анкара и Истанбул (най-богатите в днешна Турция), с които е работил авторът, не разполагат с други, освен  джизие-регистрите. (Кил 1998:106)

 

Освен постепенното увеличаване на конвертитите, таблицата показва и още нещо: село Каменица – единствено – запазва християнското си население през целия период. Нито „домашните извори“, нито следващата ги романтична историография дават обяснение на този феномен, както и на изобилието от документи, показващи съвместното живеене на християни и мюсюлмани в едно и също село, в една и съща къща. Не били редки случаите, в които двама братя, собственици на един и същи имот, изповядвали различни религии.

В албанските земи религиите в едно и също домакинство бивали дори три. Един италиански монах, посетил такова домакинство през същия този ХVII век, отбелязал странния начин, по който го поканили:

„Заповядайте, отци! В нашата къща имаме католицизъм, ислям и православие.“ (по Малкълм 2001:183)

Дори в санджак Елбасан (букв. „крепостта“ – градът-крепост бил създаден от Мехмед II, за да противодейства на албанската съпротива) през 1520-1535 християните били 94,5%. В края на същия век те станали 50%, а в края на ХVII – 70%. (Желязкова 2000:37) През ХVI век данъкът джизие в албанските земи възлизал на 45 акчета годишно, в началото на ХVII – на 305, а през 1641 станал 780 акчета. (Кастелан 2002:190)

Освен повишаването на данъците, друга съществена причина за масовото приемане на исляма от албанците било избягването на наказанията за непрекъснатите междукланови войни и кръвни отмъщения.

В края на ХVIII век, френският пътешественик, граф Д’Отрив, все пак,  отбелязал, че „странната симбиоза между християнство и ислям при албанците“ е за предпочитане пред религиозните войни в Унгария и Трансилвания. (по Тодорова 1999:209)

Най-ранна и най-масова била ислямизацията в босненските земи, известна в специализираната литература като „Феномена Босна“. Още в началото на ХVI век мюсюлманите там били мнозинство. Първи приели исляма средновековните аристократи, за да запазят собствеността и привилегиите си. Това е практика, известна и от други балкански земи, но в Босна тя била най-масова. Сред конвертитите имало както православни, така и католици, но със сигурност преобладавали привържениците на еретическата босненска църква, които били и преобладаващата част от цялото население на средновековната държава.  Макар че църквата е официално закрита още през ХII век и оттогава насетне босненските християни попадат под въздействието преди всичко на францисканския орден, влиянието й най-вероятно продължавало да съществува и след османското завоевание. Именно с това влияние мнозинството автори обясняват „Феномена Босна“. (вж. Желязкова 1990 и цитираната там литература)

„Лесното“ приемане на исляма от привържениците на различните еретически учения е едно от възможните обяснения за ислямизацията и в други райони на Балканите. В документите се споменава ислямизация  и на евреи-сектанти (привърженици на учението сабатаизъм – от името на основоположника му Сабатай Цеви) през същия този ХVII век. Евреите мюсюлмани обитавали предимно градовете: Солун, Битоля, Костур, Бер, София, Измир, Истанбул, Скопие. (Желязкова 1997:44)

До края на империята мюсюлманите остават малцинство на територията на полуострова. От 20% през ХVI век, те достигат 42% през 1831, когато започва постепенен спад в ислямизационните процеси. (Хьош 1998:118)

Една друга голяма тема, често механично свързвана с ислямизацията, е

 

Системата „Девширме“,

наричана от романтичната историография „кръвен данък“. Системата „Девширме“ – набиране на момчета от немюсюлманската рая, известни под общото название еничари – създавала елит от „безродници“[5] без претенции, каквито проявявали наследниците на „заслужилите“ завоеватели...

Немалко от „безродниците“ станали предпочитано обкръжение за мнозина султани.[6] Това дало основание да се говори, че „славяните управляват Османската империя“. (по Stavrianos 2000:270)

Както ислямизацията, темата за еничарите дълго време е интерпретирана  в балканските историографии, следващи фолклора, повече митологично, отколкото документално. Тук ще се опитам да изложа основните принципи на системата „Девширме“ (в максимално синтезиран вид) – без да използвам крайни квалификации в едната или в другата посока на ценностната скала.

Важно е да се отчленят двата същностно различни етапа (дълго време протичали успоредно) в развитието на еничарския корпус. Документите датират първите набори в края на ХIV век, последния – в 1705. (вж. Георгиева 1988:223 и цитираната там литература) Оттогава до унищожението на еничарите през 1826 изминал повече от век. Системата „Девширме“ действала в „чистия“ си вид до 1705, но още от ХV век започнало постепенното заобикаляне, изменяне, изкривяване на основния й военен и психологически смисъл: създаване на елитни части от бойци, изцяло откъснати от привичната си среда[7], предани до смърт единствено на господаря, който ги храни и облича и от когото зависи животът им.  Най-действеният ефект на системата била подмяната на рожденото семейство със „семейството“ на  корпуса, подмяната на бащата със султана. Единственият дом на еничарите била казармата[8], символът им – общият казан. Те нямали право на съпруги, деца и собственост. Имали право обаче (и често се ползвали от него) да получават високи възнаграждения и постове, които да ги осигуряват. Процентът на богатите еничари бил значително по-висок от средния за османското общество като цяло.[9] (Георгиева 1988:157) Тези облаги нерядко превръщали „девширмето“ в желан, а не – насилствено наложен статут. 

От ХV век насетне, железните правила, осигуряващи ефективността на корпуса, започнали да се заобикалят. Мнозина еничари били изпратени (или сами напускали казармата в столицата) в провинциалните гарнизони, където постепенно започвали да се женят, да създават деца и да придобиват собственост. Постепенно (след началото на ХVIII век това се превърнало в правило) службата станала наследствена. Синовете на еничарите и мнозина други мюсюлмани се записвали в корпуса – заради облагите, с които се ползвали там. Документите показват еничарски тимари още през ХV век, постепенно превръщани в безусловни поземлени владения – чифлици. От каста, наподобяваща по дисциплина и капсулираност дервишки орден, еничарите се превръщали в социална прослойка. (Георгиева 1988:128). Именно през този етап започнало  самозабравянето на преданите до смърт момчета, които безчинствали не само в провинциалните си имения, но и в самата столица, извършвайки почти ритуално „отцеубийство“ със свалянето на самия султан...

Всъщност, кървавите саморазправи, извършвани от „жертвите на кръвния данък“ и описвани с въздействаща образност във фолклора, са свързани не толкова със същинския смисъл на феномена „еничари“, колкото с последващото му изкривяване. Кървавите саморазправи и с неверници, и с мюсюлмани, сред които – везири и султани, довели до не по-малко кървавото изтребление на целия корпус (140 000 души по списъчен състав), наличен в столицата през 1826. Физическото ликвидиране на еничарите (самата система била ликвидирана преди повече от век) било едно от проявленията на имперските опити за модернизация...



[1] Когато, в началото на 90-те години на ХХ век започнах да преподавам в Нов български университет историята на ислямизацията по документи, а не – по „домашни извори”, мнозина от тогавашните студенти искрено се възмущаваха, че променям представите им за „истинската” история. Постепенно възмущението понамаля, а напоследък съвсем изчезна, което ме накара да мисля, че този невралгичен момент най-сетне е намерил адекватното си интерпретиране в българските училища. В учебниците (поне в някои от тях) след началото на 90-те той беше изясняван обективно, но учителите или го преподаваха по традиционния маниер, или просто го пропускаха.

[2] Изразът е на Йордан Иванов (Иванов 1959:252). Първият съчинител на такъв „документ” – „Второто разорение на България” (известен и до днес като „Ръкопис на Ламански”), е иеросхимонах  Спиридон, в своята „История во кратце о болгарском народе славенском”, написана през 1792. През 1825 е извършена компилация на Паисий и Спиридон, от която са направени множество от известните преписи на „История славянобългарска” (включително – „Царственикът” на Христаки Павлович). Именно тези преписи са нашите „домашни извори”.

[3]Повечето „домашни извори” отнасят „потурчването” именно към ХVII век. Някои от тях дори бележат апокалиптичната 1666 година като негова дата.

[4] Категории рая със специален статут били също войнуците (обоза на армията), маденджиите (рудари), доганджиите (соколари), шехинджиите (ястребари) – помощници при султанския лов – и др.

[5] Нерядко „безродниците”, издигнати до върховете на империята, си спомняли бащиния род. Така, великият везир Мехмед Соколович (1565-1579), босненски сърбин, подпомогнал създаването на патриаршията в Печ и назначил брат си за патриарх.

[6] За периода 1453-1623 се сменили 49 Велики везири. 11 от тях били албанци, 11 – южни славяни и само 5 били турци. Имало, също така, един италианец, един грузинец, един арменец и един черкезин. Останалите са с неидентифициран етнически произход. (Stavrianos 2000:501)

[7] Съществувало изискване – освен да са немюсюлмани – момчетата да не са обрязани и да не знаят турски. (Георгиева 1988:84) Знаенето на езика и – в някои случаи – градската среда, вероятно пречели на замисъла за цялостна промяна на идентичността.

[8]След като приемели исляма, момчетата били обучавани на език и религия в мюсюлмански семейства. Едва след това били изпращани в столицата, за да поемат военните си задължения.

[9] Над 90% от поголовния данък (джизие) отивал за изплащане на еничарските заплати. (Георгиева 1988:182) Така, „неверниците” всъщност изхранвали своите синове.

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор
Посетители: 60

Последните най...


Абонирайте се за нашия безплатен ежеседмичен бюлетин, за да получавате редовно информация за най-новите публикации.



Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Коко писа Още
    Разкажете сега за Стара... преди 17 часа
  • Black Wolf писа Още
    Фантазиите на... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Предполагам, че за... преди 2 дни
  • Иван Д. Стоянов писа Още
    Въпросът за смъртта на... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    От време на време, но с... преди 2 дни
  • Стефан Станев писа Още
    Точно Костов,
    моите... преди 2 дни
  • тончо костов писа Още
    За пръв път тезата,че... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Хора мили, това не е... преди 3 дни
  • янъкова писа Още
    бих прочела статията, но... преди 3 дни
  • Black Wolf писа Още
    Абе totalen, да беше пуснал... преди 3 дни
  • totalen писа Още
    Тоя се пише комита, ама... преди 3 дни
  • totalen писа Още
    3 съществени забележки:
    1.... преди 3 дни
  • Стефан писа Още
    Уникално мнение. Сигурно... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    Е, не случайно 3500... преди 4 дни
  • Кунев писа Още
    Първата, но не... преди 4 дни
  • Тенев писа Още
    Приветствам идеята и... преди 6 дни
  • Илия Троянов писа Още
    „Демокрацията“ е... преди 1 седмица
  • Благо писа Още
    Създаването на смисъл... преди 1 седмица
  • Петър писа Още
    Четейки, още в началото,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    FOUR QUARTETS
    T.S. Eliot

    BURNT NORTON
    (No. 1... преди 1 седмица
  • Любомир Калудов писа Още
    Опитах се в тридесетина... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Кристоф Волф, един от... преди 1 седмица
  • тончо костов писа Още
    Още един пример-БХК дори... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Да, да, да, лесно се... преди 1 седмица
  • Златко Ангелов писа Още
    Твърде съмнитена логика,... преди 2 седмици