Дискусии

12 Февруари, 2016 31

Историята на фактите срещу „виртуалната…

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Емил Коен
На пръв поглед всичко, което може да се каже както за…
  • 11 Фев, 2016 223

    Забрадката на Елиф Батюман

    Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Стоян Гяуров
    От книгите, които прочетох през миналата година, най-много ме впечатли…
  • 11 Фев, 2016 810

    Забрадката и аз

    Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Елиф Батюман
    Чудех се защо ли не ми е хрумнало по-рано да си сложа забрадка – защо никой не…
  • 08 Фев, 2016 272 2

    Националната идентичност и преразглеждането на историята

    Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Лазарин Лазаров
    Въпросът дали в българската история периодът 15-19 в трябва да се характеризира…
  • 31 Ян, 2016 1585 11

    Отворено писмо: Време е да спрем със злоупотребите с…

    Отдел: Дискусии - България Автор(и): Administrator
    „Маргиналия“ публикува отворено писмо на група български историци относно това,…
  • 29 Ян, 2016 395

    За свободата и властта

    Отдел: Дискусии - Политика Автор(и): Аспарух Панов
    В началото на всяка политическа година, една от най-важните дискусионни теми е…
  • 28 Ян, 2016 557 1

    Израел без клишета

    Отдел: Дискусии - Свят Автор(и): Тони Джуд
    Израелските действия в хода на годините са произвеждали порои от най-различни…
  • 26 Ян, 2016 371

    Опит върху терора

    Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Александър Кьосев
    Утопиите винаги са мечта за бъдещ, по-справедлив ред, която предполага, че…
  • 20 Ян, 2016 721

    Mein Kampf, една все така опасна книга?

    Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Адам Гопник
    Много се изприказва миналата седмица по повод излизането отново в Германия, за…
  • 20 Ян, 2016 958 1

    Опасният европейски мултикултурализъм

    Отдел: Дискусии - Европа Автор(и): Кенан Малик
    Защо хиляди млади европейци се увличат по джихадизма и насилието? Какво накара…
  • 15 Ян, 2016 2213 15

    Исус обича враговете си… а след това ги избива

    Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Стивън Даниос
    Анти-мюсюлманската демагогия се обляга на демонизацията на пророка Мохамед,…

Изкуство

2016 02 eliotweinberger bigbild
03 Февруари, 2016 396

Какво чух за Елиът Уайнбъргър

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
Чух, че Е. У. живее в Ню Йорк, че е писател, есеист и поет,…
  • 02 Фев, 2016 588 3

    Български бестселъри? Плеви, плеви!

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Митко Новков
    „Хеликон“ публикува своята листа за най-продавани книги през 2015 година с обнадеждаващата сякаш…
  • 23 Ян, 2016 1376 8

    Момичето от Дания

    Отдел: Изкуство - Кино Автор(и): Златко Ангелов
    В 21 век операциите за смяна на пола са рутинни и завършват с успех. Един човек става трансджендър…
  • 14 Ян, 2016 860 1

    Класици и политици

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
    Напоследък мнозина от българските литератори са се отдали на спешно препрочитане на литературното…
  • 07 Ян, 2016 1165 1

    Чудото на интерпретацията

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Стоян Гяуров
    Глен Гулд беше пианист. Това кратко и скучно като лекарски бюлетин заявление, с което започва…
  • 24 Дек, 2015 1238 1

    In Memoriam: Архипелагът Гриша Трифонов

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Невена Борисова
    Архипелаг е странно географско понятие, обозначаващо възможността островите да се доближават един…
  • 17 Дек, 2015 6406 2

    Тайната история на „Сто години самота“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Пол Ели
    Габриел Гарсия Маркес започва да пише Cien Años de Soledad – Сто години самота – преди повече от…
  • 17 Дек, 2015 763

    ХаХаХаИмПро – нов модел за генериране на реалност

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Радмила Младенова
    Най-просто казано ХаХаХаИмПро е театър, в който представлението се измисля на момента в…
  • 14 Дек, 2015 1543 3

    Старозаветният поет

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Асен Валентинов
    Заслушан в глухите рими на езика, Борис Христов бавно руши класическия стих. Така той се опитва да…
  • 11 Дек, 2015 1016 1

    Кой се страхува от Вернер Тюбке?

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Стоян Гяуров
    Лайпцигският хотел „Астория“ е затворен от години. Но който е бил в панаирния град Лайпциг, ще си…
  • 08 Дек, 2015 941

    Иво Андрич и/в Турция

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Хюсеин Мевсим
    Би могло да се каже, че темата „Андрич и/в Турция“, в по-глобален мащаб – „Андрич и/в Ориента“, е…

Изгледи

28 Януари, 2016 987 1

Танцът на чудовищата в Близкия изток

Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Дахер Дахер, Димитър Панайотов
Представяме ви втората част от разговора ни с българския…
  • 14 Ян, 2016 1812 7

    Сирия, Турция и лудостта

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Дахер Дахер
    Ще ви разкажа една история, която ще ви се стори много позната. Защото всички истории се…
  • 02 Дек, 2015 2149 3

    За границите на садистичното

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Анета Генова
    Дълго мислих дали да разкажа тези истории. Те са тежки. Те са жестоки. В тях…
  • 29 Ное, 2015 1491 1

    До Бурса и обратно – осемдесет години след Чудомир

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Евдокия Борисова
    Случвало ли ви се е да посрещнете изгрева над Златния Рог? Аз имах този късмет в края на…
  • 27 Ное, 2015 1533 3

    Българският самиздат

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Александър Кьосев
    В сравнение със самиздата в СССР Чехия, Унгария и Полша равносметката на българския…
  • 26 Ное, 2015 10068 45

    Майките на ИДИЛ

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Юлия Йоффе
    Тези жени са само четири от хилядите, които са изгубили дете за организацията Ислямска…
  • 11 Ное, 2015 1598 2

    Източна Европа – завръщане към нормалността?

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Джон Фефър
    Такава изглежда е съдбата на Централна и Източна Европа – онзи клин от територия между…
  • 30 Окт, 2015 1617 4

    Немската ПЕГИДА: И тоя път ще победим!

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Дирк Пилц
    И ето ги тук паралелите: социализъм, антифашизъм, солидарност – към края на ГДР всичко…
  • 28 Окт, 2015 1412 2

    Опит за (пределно кратка) равносметка, някъде по пътя...

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Златко Енев
    Не че хората откъм България са си счупили краката да ме питат за мненията ми, но понякога…
  • 22 Окт, 2015 1483

    Сбогуване с Токио

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Петър Чолаков
    Септември. Текат дните на японската култура в България… По топлия асфалт, с който е…
  • 13 Окт, 2015 1548

    Един ловен ден на другаря Тодор Живков

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Георги Петров
    Георги Петров написва спомените си „Куражът да бъдеш“ (издателство „ЕТО“, София, 2015),…

Драскулки

12 Февруари, 2016 17

Пред „Кристал“ с Антон Павлович

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
Хубаво е да имаш при кого да отидеш в центъра на София.…
  • 12 Фев, 2016 17

    Камък от сърце

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Една ранна утрин бавно крача по челото на Акямачкото било. Вятърът носи волната песен на чучулигата…
  • 06 Фев, 2016 707 1

    Командосът

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
    Сега на някой, който ме познава от предишните години и още смята, че съм бизнесмен, ще му се стори…
  • 29 Ян, 2016 773 1

    Пицария Google

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Йорданов
    – Пицария google, добър ден, слушам ви. – Пицария какво? – Пицария google, какво искате да…
  • 23 Ян, 2016 484

    Сънят на водата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мими Михайлова
    Преди половин час Войчех беше напуснал дома ѝ, но тя все още усещаше вълнението от присъствието му.…
  • 21 Ян, 2016 380

    Ива Тихолова – Импресии

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Ива Тихолова
    Толкова сте много, навсякъде сте, а всъщност толкова малко, нищожно… пространството ехти, сякаш…
  • 06 Ян, 2016 1096 4

    Коледа във Виена

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Нищо по-банално от Коледа във Виена, ще кажете. Баба ти все във Виена е ходила. Е, ходила е. Което…
  • 21 Дек, 2015 1412 6

    Апострофи

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Стоян Гяуров
    Как е възможно вечерта да слушаш Шуберт, а на другия ден да хвърляш живи хора в пещите? Според…
  • 19 Дек, 2015 764 1

    Диригентът

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Силвия Чолева
    Едно, две три. Начало. Когато слагаше костюм, свиреше на пианото. Малко се беше разакордирало, но в…
  • 28 Ное, 2015 963

    Описание на нощта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Силвия Чолева
    Целувката не я зашемети, обикновена целувка, страстна, но не замая главата ѝ. Не успя да измъкне…
  • 18 Ное, 2015 1201 3

    Провалът – (още един) начин на употреба

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Това, че започвам да мисля точно по тази тема не е случайно, разбира се. Провалът като теория и…

Видрица

06 Февруари, 2016 317 2

По Сена, в Париж

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту…
  • 01 Ян, 2016 1282

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 3013 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 1833

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 2575 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…
  • 25 Фев, 2015 2449

    Слизате ли на следващата?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То…
  • 15 Фев, 2015 6789 7

    Най-четените текстове за 2014-та година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от…
  • 03 Дек, 2014 2989

    Мистерията на ГО

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Левиновиц
    Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния бастион на човешка доминация над…
  • 26 Окт, 2014 3651

    Изкуството на китайския сюрреалист Чен Вен Линг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална…
  • 02 Окт, 2014 3804

    Софийски следобеди...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен…
  • 27 Сеп, 2014 4042

    Архитектурата като красиво безумие

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Почакайте, ама тия… Сериозно ли? Автор: Administrator
1 1 1 1 1 Оценка 5.00 (1 гласуване)

Идеологизираната история и циментираните в главите ни клишета надживяха монопола на Партията върху историята, въпреки обективните исторически изследвания. Една от идеологизираните исторически теми, с която години наред бе спекулирано по политически причини в българските учебници по история, бе насилствената ислямизация.

Даниела Горчева, сп. „Диалог“

(Предлаганият откъс е от книгата на Евгения Иванова
Балканите: съжителство на вековете
, изд. НБУ, София, 2005)

 

Ислямизацията

Ще си позволя по-пространно описание на ислямизационните процеси, защото едва ли има друг аспект от историята на полуострова под османска власт, с който да е спекулирано толкова много. Спекулациите започват в края на ХVIII век (началото на балканските националнообразуващи процеси), за да продължат с различна интензивност до ден днешен. През целия ХIХ век, чак до средата на ХХ се произвеждат т.н. „домашни извори“ (фалшификации на „стари“ хроники), които „свидетелстват“ за „налагането“ на исляма „с огън и меч“. Дълго време (в известни случаи – и до днес) фалшификациите са цитирани като единствен „източник“ за историята на ислямизационните процеси, променили значително (но не – в решаваща степен) религиозния облик на Балканите. Поколения наред са възпитавани с тези фалшификации[1], за тях са изписани немалко „научни“ и художествени съчинения, създавани са картини, драми, филми.  Ще цитирам един от най-експлоатираните сред тези „документи“, станал основа на романа и филма „Време разделно“: Летописа на поп Методи Драгинов от село Корова (сега, разбира се – Драгиново, Велинградско), публикуван от възрожденския автор Стефан Захариев през 1870:

„И той (пашата – Е.И.) заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава един Караимам Хасан ходжа помоли пашата да им прости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костандово, както и всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да потурчват и онези, които се потурчат, да им дадат жито за храна. А той отиде през Разлог в Солун. Нашите се турчиха до Богородица. Които не се потурчиха, едни бяха изклани, а други избягаха по горите и къщите им бяха изгорени. И Хасан ходжа изпрати много коне в града, та докараха жито от Беглик хан и той го стовари в църквите Св.Петка и Св.Апостол Андрей в Костандово и раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и по две мери просо... Помени, господи, грешния и недостойния твой раб поп Методи Драгинов от с.Корова... Написано бе в годината 1600...“ (Захариев 1973:67-68)

Авторството на Стефан Захариев над цитирания „летопис“, както и авторството над останалите „домашни извори“, съчинени от „просветени патриоти“[2] предимно през ХIХ век, е отдавна доказано. (вж. Тодоров 1984, Желязкова 1997 и цитираната там литература)

Ако в периода на българското и останалите балкански възраждания патосът на „просветените патриоти“ е обясним, неговото пренасяне в съвременните научни съчинения и в учебниците по история не може да бъде обяснено по никакъв начин – освен с национален комплекс или със закъснели „възраждания“, наречени „възродителни“ процеси.

Единични насилия, разбира се, е имало, както ги е имало във всички краища на света, във всички периоди на човешката история. Макар (в случая с ислямизацията) да е съмнително дори придобилото емблематично значение насилие над Балканджи Йово, който не давал „хубава Яна на турска вяра“. Защото – според Шариата – Яна въобще не била задължена да приема исляма, за да стане наложница или дори съпруга на мюсюлманин. Нито Шариатът, нито османската политическа практика изисквали приемането на исляма като условие sine qua non за каквото и да било – с изключение на издигането до високи административни постове, военната служба и облекчаването от определени данъци. Ислямизацията не представлявала елемент от  имперската политика, нещо повече – в периодите на нейното интензифициране властта проявявала отчетлив стремеж към сдържането й. Така, Кодексът на Баязид II (1481-1512) разпорежда от християните да се изискват по-малки глоби, отколкото от мюсюлманите, „за да не изчезнат плащащите поголовния данък.“ (по Малкълм 2001:158) Петнадесет години след управлението на Баязид, през 1527, поголовният данък – джизие, плащан само от неверниците, представлявал 42% от всички постъпления в европейските провинции на Империята. (Кастелан 2002:190) Стремежът към сдържане на ислямизацията, лишаваща хазната от тези постъпления, е напълно обясним...

Именно данъкът джизие е основната мотивация за приемането на исляма. Рязкото му увеличаване през ХVII век[3], продиктувано от увеличаващите се военни загуби и общия упадък на Империята, довело и до увеличаване на ислямизацията. През ХVII век била произведена реформа, наподобяваща данъчна революция – всички данъци, плащани досега в натура, вече трябвало да се плащат в брой. Все през ХVII век, нередовният данък авариз, от който различни категории рая със специален статут били освободени и който бил събиран дотогава само в определени случаи, започнал да се събира на общо основание – като редовни годишни налози, платими в брой. Ако през 1576 аваризът бил на стойност 50 акчета на хане (домакинство), през 1600 той вече възлизал на 280 акчета. (Иналджък 2002:55)

Раята от селото на „поп Методи Драгинов“ – Корова, както и всички села от Чепинското корито, за които става дума в „летописа“, била с такъв специален статут – дервентджии.[4] Тя пазела важен планински проход и затова била освободена от авариз. Вероятно, редовното облагане с авариз, както и близо десетократното увеличение на джизието принудили хората от Чепинското корито (и от много други места по Балканите) да променят вярата си.

Приемането на исляма не станало изведнъж. ХVII век бил период на интензификация, но единични, постепенни конверсии се случвали и преди, и след него. Най-ясното доказателство за това се намира в османските данъчни регистри, съвестно отбелязващи религиозната принадлежност на данъкоплатците. Приведената по-долу таблица за селата от Чепинското корито е съставена именно по тях от Махиал Кил.

2009_02_Table

М. – мюсюлмани; Х. – християни

За ХVІІ век са дадени само християнските домакинства, защото архивите на Анкара и Истанбул (най-богатите в днешна Турция), с които е работил авторът, не разполагат с други, освен  джизие-регистрите. (Кил 1998:106)

 

Освен постепенното увеличаване на конвертитите, таблицата показва и още нещо: село Каменица – единствено – запазва християнското си население през целия период. Нито „домашните извори“, нито следващата ги романтична историография дават обяснение на този феномен, както и на изобилието от документи, показващи съвместното живеене на християни и мюсюлмани в едно и също село, в една и съща къща. Не били редки случаите, в които двама братя, собственици на един и същи имот, изповядвали различни религии.

В албанските земи религиите в едно и също домакинство бивали дори три. Един италиански монах, посетил такова домакинство през същия този ХVII век, отбелязал странния начин, по който го поканили:

„Заповядайте, отци! В нашата къща имаме католицизъм, ислям и православие.“ (по Малкълм 2001:183)

Дори в санджак Елбасан (букв. „крепостта“ – градът-крепост бил създаден от Мехмед II, за да противодейства на албанската съпротива) през 1520-1535 християните били 94,5%. В края на същия век те станали 50%, а в края на ХVII – 70%. (Желязкова 2000:37) През ХVI век данъкът джизие в албанските земи възлизал на 45 акчета годишно, в началото на ХVII – на 305, а през 1641 станал 780 акчета. (Кастелан 2002:190)

Освен повишаването на данъците, друга съществена причина за масовото приемане на исляма от албанците било избягването на наказанията за непрекъснатите междукланови войни и кръвни отмъщения.

В края на ХVIII век, френският пътешественик, граф Д’Отрив, все пак,  отбелязал, че „странната симбиоза между християнство и ислям при албанците“ е за предпочитане пред религиозните войни в Унгария и Трансилвания. (по Тодорова 1999:209)

Най-ранна и най-масова била ислямизацията в босненските земи, известна в специализираната литература като „Феномена Босна“. Още в началото на ХVI век мюсюлманите там били мнозинство. Първи приели исляма средновековните аристократи, за да запазят собствеността и привилегиите си. Това е практика, известна и от други балкански земи, но в Босна тя била най-масова. Сред конвертитите имало както православни, така и католици, но със сигурност преобладавали привържениците на еретическата босненска църква, които били и преобладаващата част от цялото население на средновековната държава.  Макар че църквата е официално закрита още през ХII век и оттогава насетне босненските християни попадат под въздействието преди всичко на францисканския орден, влиянието й най-вероятно продължавало да съществува и след османското завоевание. Именно с това влияние мнозинството автори обясняват „Феномена Босна“. (вж. Желязкова 1990 и цитираната там литература)

„Лесното“ приемане на исляма от привържениците на различните еретически учения е едно от възможните обяснения за ислямизацията и в други райони на Балканите. В документите се споменава ислямизация  и на евреи-сектанти (привърженици на учението сабатаизъм – от името на основоположника му Сабатай Цеви) през същия този ХVII век. Евреите мюсюлмани обитавали предимно градовете: Солун, Битоля, Костур, Бер, София, Измир, Истанбул, Скопие. (Желязкова 1997:44)

До края на империята мюсюлманите остават малцинство на територията на полуострова. От 20% през ХVI век, те достигат 42% през 1831, когато започва постепенен спад в ислямизационните процеси. (Хьош 1998:118)

Една друга голяма тема, често механично свързвана с ислямизацията, е

 

Системата „Девширме“,

наричана от романтичната историография „кръвен данък“. Системата „Девширме“ – набиране на момчета от немюсюлманската рая, известни под общото название еничари – създавала елит от „безродници“[5] без претенции, каквито проявявали наследниците на „заслужилите“ завоеватели...

Немалко от „безродниците“ станали предпочитано обкръжение за мнозина султани.[6] Това дало основание да се говори, че „славяните управляват Османската империя“. (по Stavrianos 2000:270)

Както ислямизацията, темата за еничарите дълго време е интерпретирана  в балканските историографии, следващи фолклора, повече митологично, отколкото документално. Тук ще се опитам да изложа основните принципи на системата „Девширме“ (в максимално синтезиран вид) – без да използвам крайни квалификации в едната или в другата посока на ценностната скала.

Важно е да се отчленят двата същностно различни етапа (дълго време протичали успоредно) в развитието на еничарския корпус. Документите датират първите набори в края на ХIV век, последния – в 1705. (вж. Георгиева 1988:223 и цитираната там литература) Оттогава до унищожението на еничарите през 1826 изминал повече от век. Системата „Девширме“ действала в „чистия“ си вид до 1705, но още от ХV век започнало постепенното заобикаляне, изменяне, изкривяване на основния й военен и психологически смисъл: създаване на елитни части от бойци, изцяло откъснати от привичната си среда[7], предани до смърт единствено на господаря, който ги храни и облича и от когото зависи животът им.  Най-действеният ефект на системата била подмяната на рожденото семейство със „семейството“ на  корпуса, подмяната на бащата със султана. Единственият дом на еничарите била казармата[8], символът им – общият казан. Те нямали право на съпруги, деца и собственост. Имали право обаче (и често се ползвали от него) да получават високи възнаграждения и постове, които да ги осигуряват. Процентът на богатите еничари бил значително по-висок от средния за османското общество като цяло.[9] (Георгиева 1988:157) Тези облаги нерядко превръщали „девширмето“ в желан, а не – насилствено наложен статут. 

От ХV век насетне, железните правила, осигуряващи ефективността на корпуса, започнали да се заобикалят. Мнозина еничари били изпратени (или сами напускали казармата в столицата) в провинциалните гарнизони, където постепенно започвали да се женят, да създават деца и да придобиват собственост. Постепенно (след началото на ХVIII век това се превърнало в правило) службата станала наследствена. Синовете на еничарите и мнозина други мюсюлмани се записвали в корпуса – заради облагите, с които се ползвали там. Документите показват еничарски тимари още през ХV век, постепенно превръщани в безусловни поземлени владения – чифлици. От каста, наподобяваща по дисциплина и капсулираност дервишки орден, еничарите се превръщали в социална прослойка. (Георгиева 1988:128). Именно през този етап започнало  самозабравянето на преданите до смърт момчета, които безчинствали не само в провинциалните си имения, но и в самата столица, извършвайки почти ритуално „отцеубийство“ със свалянето на самия султан...

Всъщност, кървавите саморазправи, извършвани от „жертвите на кръвния данък“ и описвани с въздействаща образност във фолклора, са свързани не толкова със същинския смисъл на феномена „еничари“, колкото с последващото му изкривяване. Кървавите саморазправи и с неверници, и с мюсюлмани, сред които – везири и султани, довели до не по-малко кървавото изтребление на целия корпус (140 000 души по списъчен състав), наличен в столицата през 1826. Физическото ликвидиране на еничарите (самата система била ликвидирана преди повече от век) било едно от проявленията на имперските опити за модернизация...



[1] Когато, в началото на 90-те години на ХХ век започнах да преподавам в Нов български университет историята на ислямизацията по документи, а не – по „домашни извори”, мнозина от тогавашните студенти искрено се възмущаваха, че променям представите им за „истинската” история. Постепенно възмущението понамаля, а напоследък съвсем изчезна, което ме накара да мисля, че този невралгичен момент най-сетне е намерил адекватното си интерпретиране в българските училища. В учебниците (поне в някои от тях) след началото на 90-те той беше изясняван обективно, но учителите или го преподаваха по традиционния маниер, или просто го пропускаха.

[2] Изразът е на Йордан Иванов (Иванов 1959:252). Първият съчинител на такъв „документ” – „Второто разорение на България” (известен и до днес като „Ръкопис на Ламански”), е иеросхимонах  Спиридон, в своята „История во кратце о болгарском народе славенском”, написана през 1792. През 1825 е извършена компилация на Паисий и Спиридон, от която са направени множество от известните преписи на „История славянобългарска” (включително – „Царственикът” на Христаки Павлович). Именно тези преписи са нашите „домашни извори”.

[3]Повечето „домашни извори” отнасят „потурчването” именно към ХVII век. Някои от тях дори бележат апокалиптичната 1666 година като негова дата.

[4] Категории рая със специален статут били също войнуците (обоза на армията), маденджиите (рудари), доганджиите (соколари), шехинджиите (ястребари) – помощници при султанския лов – и др.

[5] Нерядко „безродниците”, издигнати до върховете на империята, си спомняли бащиния род. Така, великият везир Мехмед Соколович (1565-1579), босненски сърбин, подпомогнал създаването на патриаршията в Печ и назначил брат си за патриарх.

[6] За периода 1453-1623 се сменили 49 Велики везири. 11 от тях били албанци, 11 – южни славяни и само 5 били турци. Имало, също така, един италианец, един грузинец, един арменец и един черкезин. Останалите са с неидентифициран етнически произход. (Stavrianos 2000:501)

[7] Съществувало изискване – освен да са немюсюлмани – момчетата да не са обрязани и да не знаят турски. (Георгиева 1988:84) Знаенето на езика и – в някои случаи – градската среда, вероятно пречели на замисъла за цялостна промяна на идентичността.

[8]След като приемели исляма, момчетата били обучавани на език и религия в мюсюлмански семейства. Едва след това били изпращани в столицата, за да поемат военните си задължения.

[9] Над 90% от поголовния данък (джизие) отивал за изплащане на еничарските заплати. (Георгиева 1988:182) Така, „неверниците” всъщност изхранвали своите синове.

 

 

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор
Посетители: 61

Последните най...


Абонирайте се за нашия безплатен ежеседмичен бюлетин, за да получавате редовно информация за най-новите публикации.


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Гост писа Още
    "Най-важната битка е да... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    А що се отнася до... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Тъъъъй. Нашият с теб... преди 2 дни
  • Антон Гицов писа Още
    Златко,
    Обичам такива... преди 3 дни
  • бивш анархист писа Още
    Да не говорим, че... преди 3 дни
  • Ралица писа Още
    Благодаря, Евдокия, за... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А за статута на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Тъпото на коментарите... преди 3 дни
  • Антон Гицов писа Още
    Няма проблем да ми... преди 4 дни
  • Милена писа Още
    Мда... би било... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Уфф, започва сериозно да... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук...
    Keti Mircheva...
    преди 5 дни
  • Антон Гицов писа Още
    Какъв национален... преди 5 дни
  • Костадин писа Още
    Еми пък господина да... преди 5 дни
  • чел писа Още
    Целият текст - и то не... преди 5 дни
  • Nadejda Aleksandrova писа Още
    Е, точно такава гнуслива... преди 6 дни
  • Иван Младенов писа Още
    Палми Ранчев е истински.... преди 6 дни
  • Евдокия писа Още
    Пътеписът е труден жанр.... преди 6 дни
  • Константин Еленков писа Още
    поздравления! мога да... преди 6 дни
  • Валентина Пенкова писа Още
    Пишете и не се плашете,... преди 1 седмица
  • Ант писа Още
    Статията не е лоша, макар... преди 2 седмици
  • Константин Димитров писа Още
    Когато я няма нацията,... преди 2 седмици
  • Ralitsa писа Още
    Bse pak ne biva da se izpada ot ednata... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук...
    Zlatko Enev...
    преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то човек като си е НЕ... преди 2 седмици