Дискусии

02 Януари, 2019 15964 31

Нова година на Черни връх

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Димитър Кенаров
Уморени от тежки софри и леки наркотици, от пиратки и…

Изкуство

21 Юни, 2018 4207 5

Южната завеса: „Граница“ на Капка…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джейкъб Микановски
Високо в Родопите на границата между България и Гърция има…
  • 16 Юни, 2018 6893 17

    „Калуня-каля“ – урок по творческо писане за недостатъчно…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Диана Петрова
    Стигнах до „Калуня-каля“ по време на един панаир на книгата, където се спрях пред щанда на…
  • 09 Апр, 2018 1672

    Поетът с две родини

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Излезе от печат юбилейната стихосбирка „Дръвче“ на Румен Иванчев. Ще кажете, че това не е новина, и…
  • 27 Мар, 2018 3029 5

    Многото епохи на Ал Пачино

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Симс
    При всичките възходи и падения в ролите си, Пачино успява да поддържа невероятно себеусещане – нещо…
  • 12 Мар, 2018 2746 1

    Изчезващата традиционна култура на словенските пастири

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Йост Франко
    В продължение на около петстотин години в областта „Вèлика планѝна“ в Словения е съществувала…
  • 09 Мар, 2018 2758 1

    „Смъртта на Сталин“ убедително представя ужасяващата…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Маша Гисън
    Джон Чейн и Уилям Стоукс са лекари от деветнадесети век, които са описали един вид мъчително,…
  • 28 Фев, 2018 4680 3

    Най-еротичната година в живота на Пикасо

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Лара Марлоу
    Към 1932 Пабло Пикàсо е вече най-известният художник на света. На 50 години е, живее в луксозен…
  • 16 Фев, 2018 3002 2

    Красотата убива

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Румен Леонидов
    Унищожение. Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране…
  • 04 Ян, 2018 4354 4

    Падингтън, Коледа и Брекзит – или за сериозните политически…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Евдокия Борисова
    – Мече? На гара Падингтън? – и госпожа Браун удивено погледна съпруга си. – Не ставай смешен,…
  • 25 Дек, 2017 2799

    Колтрейн и равноденствието

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Иван Ланджев
    „Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не…
  • 18 Дек, 2017 4592 2

    Възнишение

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Атанас Стойчев
    Не се притеснявам, че голяма част от зрителите не са чели „Дон Кихот“. Припомням, че Дон Кихот…

Изгледи

04 Юли, 2018 1813

Гърция, Македония и промяната на…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Флориан Бибер
За мнозина гърци името „Македония“ вече подсказва претенции…

Драскулки

17 Януари, 2019 487 4

Анатомия на верблюда

Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Николай Петков
Верблюдът беше един от първите ми детски спомени. С тази…
  • 05 Ян, 2019 522 3

    Париж в жълта жилетка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Бунтовният дух на Париж ме обзема още в автобуса на път към пистата. Странно или не, асоциацията се…
  • 11 Авг, 2018 2549 3

    Малка доматена сага

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Не знам за турското, византийското и съветското, но доматеното владичество е безспорен факт по…
  • 04 Авг, 2018 1299

    Да отвориш вратата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е…
  • 19 Юли, 2018 1521

    Моят Шабат

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вивиана Асса-Леонидова
    „Моят Шабат“ е третата част от бъдещата ми книга, която има работно заглавие „Аврамов мост“.…
  • 06 Юли, 2018 2199 2

    Златимир Коларов – две кратки есета

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златимир Коларов
    Наскоро прочетох пространното есе на Исмаил Кадаре „Легенда на легендите“ за писмената и устната…
  • 05 Юли, 2018 2288 1

    Проклятието на Помпей

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Всяка стъпка, камък, фреска и стена тук са предчувствие за края. Всичко тук напомня за огнения…
  • 27 Юни, 2018 1915

    Тревата е зелена и през май...

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Не съм мигнала. От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да…
  • 26 Юни, 2018 1831 1

    Златимир Коларов – два кратки разказа

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златимир Коларов
    Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет,…
  • 17 Юни, 2018 2676 2

    За основния въпрос на българското битие

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Публикувах тия дни на моя сайт един кратък текст, посветен на последното велико чудо в българската…
  • 29 Май, 2018 2627 7

    7 по стил от Чарлз Буковски

    Отдел: Драскулки - Поезия Автор(и): Чарлз Буковски
    Кратка сбирка от няколко стихотворения на Чарлз Буковски. Включва заглавията нирвана отбой ура,…

Видрица

28 Септември, 2018 2956 2

С надежди за едно ново начало

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще…
  • 02 Мар, 2018 2762 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 3647

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 4835 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 7224

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 6830 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 5784

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 6954

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 6494

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 12084 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 7581

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Дали и как точно договорът от Лисабон все пак ще бъде ратифициран от всичките 27 страни-членки, е след ирландския референдум въпрос за техниците и тактиците в Брюксел. Кардинален политически въпрос това във всеки случай не е. Този договор и без това едва ли има нещо повече от символично значение, доколкото показва дали организираният Европейски Съюз е в състояние да идентифицира важни въпроси и намира съвместни решения. В тази връзка свидетелството на ирландските избиратели не е точно изпълнено с вдъхновение. Същото вероятно се отнася и до по-голямата част от страните-членки.

Нека тогава да оставим нещастния договор в ръцете на техниците и тактиците – и да проверим вместо това кои са реалните въпроси, които ирландският референдум поставя. По-точно казано, става дума за това кои въпроси се поставят за хората като мен, които желаят един силен, ясно очертан глас на Европа в концерта на свободните държави по света. Разпространено е мнението, че за тази цел преди всичко трябва да бъде отстранен дефицитът на демокрация в ЕС. Ирландският въпрос – така се казва – е онзи за празното пространство, което се открива между институциите на ЕС и гражданите на Европа.

Брюксел не е Европа

В това безспорно има нещо вярно – и въпреки това аз виждам основния въпрос не като „да се осмелим на повече демокрация“, например чрез един общоевропейски референдум. Основният въпрос е не този за празното пространство между ЕС и нейните граждани, а за пространството между Европа и Брюксел. Надеждите, които множество европейци свързват както и преди с общите действия на демократичните държави от този континент, не отговарят на реалностите на Европейския Съюз. Съществува едно очевидно нерешимо противоречие между Европа на тържествените речи – и действителния опит с продължаващата скъпа аграрна политика, безкрайното регулиране на банани, краставици, работни предписания и заявленията за субсидии във всякакви възможни житейски ситуации.

За да отстраня евентуалните съмнения: общият пазар е едно важно и добро нещо. Празничните говорители грешат когато се глумят над „простата зона за свободна търговия“; свободите за размяна на хора, стоки и капитал принадлежат към ядрото на живота в откритите общества. Но те не са онова, което имаме пред вид, когато говорим с приповдигнат, изпълнен с очакване тон относно бъдещето на Европа.

Тук се разпознава рождения недъг на организираната Европа, каквато я познаваме днес. Европейската икономическа общност – както преди нея и Европейската общност за въглища и стомана – беше едно принудително решение след пропадането на всички предишни опити да се създаде един политически съюз в Европа. Двама от най-важните основоположници на организирана Европа от 1951 и 1957, Жан Моне и Валтер Халщайн, обявиха принудителното решение за патентно решение. Халщайн с удоволствие говореше за „логиката на нещата“, която в края на краищата ще доведе до една обща Европейска федерална република. Всъщност тази „логика на нещата“ беше една голяма и натоварена с тежки последствия грешка.

Вече е безспорно, че членовете на Европейската общност от 60-те години – по точно от срещата на високо ниво в Хага през декември 1969 – отново и отново предприемаха опити да обединят в едно мечтаната и реалната Европа. Измислената на времето от големия европеец Етиен Давиньон формула усили съвместната политическа работа. Парламентът, който първоначално – като събрание – беше една незначителна единица, започна да се избира директно и така спечели влияние. Между ежедневната работа в Брюксел и задачите на министерските съвети – и особено между Европейския съюз и правителствените глави – възникна един вид разминаване. Това означаваше от една страна оформянето на една брюкселска култура на висока компетентност и ограничена значимост, а от друга страна изместването на големите теми повече по посока на интернационалните, отколкото наднационалните, комисии. Само понякога, най-вече във връзка с разширенията, Брюксел говореше езика на Европа. Най-важният пример в това отношение са копенхагенските критерии от 1992, които формулираха политическите предпоставки за членство на един ангажиран, разбираем за всекиго език.

За брюкселската култура могат да се кажат много неща. Тя притежава нещо привлекателно, но и нещо изключващо. Към това принадлежи и един определен начин на говорене за Европа, който много се различава от обикновения разговорен език. Не само служители на Комисията и Съвета, но и журналисти, та и многобройни депутати от парламента скоро биват обзети от една смесица от идеализъм и езотерични специални интереси. Интелигентни хора биват убедени, че регулирането на неща като шума на строителни машини са важна стъпка по пътя към желаната Европа. Това обаче не е вярно. В края на краищата в това вярват единствено хората в Брюксел – а останалите европейци се чувстват чужди и откъснати от тях.

Един нов съюз

Възражението, което трябва да се очаква тук, е очевидно: но не трябва ли да продължаваме по веднъж започнатия път? Не е ли Брюксел единствената Европа, която имаме, и за която следователно трябва да се грижим и поддържаме. Не ни ли е необходим за това договорът от Лисабон? Аз вече не вярвам в това. Брюксел не е единствената Европа, която имаме. Освен него имаме и конкурса за песен на Евровизия и Европейското първенство по футбол, процеса от Болоня (процес за уеднаквяване на европейските университети и институции за висше образование, бел. пр.) и – notabene – Европейския Съвет. Никой нормален европеец не смята Швейцария за не-Европа когато тръгне да пътува. Онова, което смятаме за европейско в ежедневието има само малко общо с нещата, за които се храчи бюджета на ЕС.

По-важно е обаче, че брюкселският път не води към Европа. Ние трябва да се разделим от логиката на нещата à la Моне и Халщайн. Може би трябва да се върнем по-назад – към Уинстън Чърчил и европейците от първия час, към Аденауер, Шуман и Де Гаспери. Във всеки случай ние трябва да се върнем отново към основните въпроси. Как Европа може да осигури мир и свобода за своите граждани в светлината на новите заплахи? Това е ирландският въпрос, тоест въпроса, който задават гражданите на Европа.

Отговорът няма да се намери лесно, но той си струва усилието. Трябва да се размисли не върху трескавите опити все пак да се направи по някакъв начин от Брюксел – Европа, а върху едно ново начало. Може би трябва да се говори за един съюз на европейските демокрации, ако думата „съюз“ би могла да се преведе на други езици. Тук става дума за отношението към големите въпроси на мира и свободата. Към това принадлежат външната политика, отбраната, развойната политика, но и вътрешната политика, доколкото тя засяга въпроси на конституцията.

В Брюксел ще кажат: но ние вече правим всичко това. Нещата обаче не стоят така. Да се говори за нещата не означава, че се прави нещо. Освен това е погрешно да се прикачат нови теми към нещо такова като Параграф 235 от стария договор или клаузата Пасерей от Лисабон (клауза, според която едно политическо тяло, което би трябвало да взема решения само със стопроцентово мнозинство, може да ги взема и чрез обикновено мнозинство, бел. пр.) От това няма да излезе нищо. Общият пазар става нещо като допълнение към новия европейски алианс.

Завръщането към изворите, към европейското начало, няма да се случи в институционални дебати. В хода на обновлението е необходимо да се оставят настрана всякакви теории за функционалистко, реалистично и друго съблюдаване. (Тук вече се чувства, че за Брюксел са написани прекалено много дисертации. Една пауза би била добре дошла). Дори въпросът за федерализма не толкова актуален, поне в началото. От време на време една коалиция на желаещите е нещо по-добро от най-малкия общ наднационален знаменател.

ЕС може да остане там, където е

Демократическият Съюз, един европейски алианс, не трябва да се издига върху развалините на съществуващите институции. ЕС може спокойно да си остане там където е. Във всеки случай аз бих препоръчал на изобретателите на новия път да отправят един ясен поглед към Европейския Съвет и свързаните с него институции. Дори само един митнически съюз се нуждае от законови процедури. По централни въпроси обаче удвояването на съдилищата – в Люксембург и Щрасбург – е само от малка полза. И щом вече става дума за удвояване, то би трябвало най-малкото да се провери дали Щрасбург не е добро място за едно ново начало.

Всичко това вероятно няма да се случи скоро – а може би и никога. В ежедневния бизнес Брюксел е по-силен от Европа, а с монопола на пътя Моне-Халщайн са свързани мощни специални интереси. И докато тези интереси побеждават, никой не трябва да се учудва ако надеждите на гражданите остават неизпълнени. Тогава на дневен ред остава ирландският въпрос, тоест как да се намери правилния народ за собствените планове, а като политически въпрос – как може да се достигне желаната Европа.

Източник

Ралф Дарендорф
Лорд Ралф Дарендорф (род. 1929) е известен немско-английски социолог и политически деятел.
Посетители: 126

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Коментари

  • Ангел Николов писа Още
    Този човек нищо не е... преди 2 дни
  • mira d. писа Още
    Есето е много хубаво.... преди 5 дни
  • Броди писа Още
                     ... преди 6 дни
  • Камен писа Още
    Много, много... преди 1 седмица
  • Александър писа Още
    Рядко хубав и спокоен... преди 1 седмица
  • mira d. писа Още
    Чудесно, цветно,... преди 2 седмици
  • Славов писа Още
    Авторът познава... преди 2 седмици
  • Владимирова писа Още
    "...Българският бунт,... преди 2 седмици
  • Ивелина Ръцева писа Още
    Видях Париж... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    Честита Нова Година!... преди 2 седмици
  • Митко писа Още
    Димитър и Кирил са... преди 2 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Най-новият пътепис... преди 2 седмици
  • Лиляна Стаева писа Още
    Прочетох текста още с... преди 2 седмици
  • Конструктивен Критик писа Още
    Господин... преди 3 седмици
  • Ангелова писа Още
    Петрова
    Донка, в... преди 3 седмици
  • Новобранка писа Още
    Явно наемателите на... преди 3 седмици
  • жоро писа Още
    Че идиот тоя Кирчо ,... преди 3 седмици
  • Teo писа Още
    Ако сте членове на... преди 3 седмици
  • min3rva писа Още
    ... преди 3 седмици
  • Жоро писа Още
    Значи, ще го напиша... преди 3 седмици
  • Жоро писа Още
    Според мен човекът... преди 3 седмици
  • Новобранка писа Още
    На Кирчо - 100 тояги на... преди 3 седмици
  • Димитрина писа Още
    Не веднъж съм карала... преди 3 седмици
  • Александър Димитров ... писа Още
    ТОЛКОВА истинско,... преди 3 седмици
  • Димитър писа Още
    Сега, че пичът е... преди 3 седмици