Дискусии

15 Юни, 2019 370 1

Изобретяването на еврейския нос

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Сара Липтън
През 1940 г. нацистите издават пропаганден филм, наречен…

Изкуство

17 Юни, 2019 76

„Прекосяване“ на Пайтим Статовци – една…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Капка Касабова
Пайтим Статовци е роден в Косово през 1990 г.; семейството…

Изгледи

14 Юни, 2019 268 4

Може ли Испания да покаже пътя за…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Омар Енкарнасион
Представянето на испанската социалистическа работническа…

Драскулки

12 Юни, 2019 318

Женева, 1959 г.

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орхан Памук
През септември 1959 г. аз и по-големият ми брат, Шефкет,…
  • 17 Ян, 2019 2209 5

    Анатомия на верблюда

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Николай Петков
    Верблюдът беше един от първите ми детски спомени. С тази дума чичо ми Милко наричаше всяко нещо,…
  • 05 Ян, 2019 1684 4

    Париж в жълта жилетка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Бунтовният дух на Париж ме обзема още в автобуса на път към пистата. Странно или не, асоциацията се…
  • 11 Авг, 2018 3664 4

    Малка доматена сага

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Не знам за турското, византийското и съветското, но доматеното владичество е безспорен факт по…
  • 04 Авг, 2018 1909

    Да отвориш вратата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е…
  • 19 Юли, 2018 2212

    Моят Шабат

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вивиана Асса-Леонидова
    „Моят Шабат“ е третата част от бъдещата ми книга, която има работно заглавие „Аврамов мост“.…
  • 06 Юли, 2018 2959 2

    Златимир Коларов – две кратки есета

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златимир Коларов
    Наскоро прочетох пространното есе на Исмаил Кадаре „Легенда на легендите“ за писмената и устната…
  • 05 Юли, 2018 3379 1

    Проклятието на Помпей

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Всяка стъпка, камък, фреска и стена тук са предчувствие за края. Всичко тук напомня за огнения…
  • 27 Юни, 2018 2518

    Тревата е зелена и през май...

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Не съм мигнала. От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да…
  • 26 Юни, 2018 2487 1

    Златимир Коларов – два кратки разказа

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златимир Коларов
    Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет,…
  • 17 Юни, 2018 3643 2

    За основния въпрос на българското битие

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Публикувах тия дни на моя сайт един кратък текст, посветен на последното велико чудо в българската…

Видрица

09 Юни, 2019 450

Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от…
  • 28 Сеп, 2018 3896 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 3666 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 4466

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 5666 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 8088

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 7809 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 6614

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 7863

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 7203

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 14054 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Дали и как точно договорът от Лисабон все пак ще бъде ратифициран от всичките 27 страни-членки, е след ирландския референдум въпрос за техниците и тактиците в Брюксел. Кардинален политически въпрос това във всеки случай не е. Този договор и без това едва ли има нещо повече от символично значение, доколкото показва дали организираният Европейски Съюз е в състояние да идентифицира важни въпроси и намира съвместни решения. В тази връзка свидетелството на ирландските избиратели не е точно изпълнено с вдъхновение. Същото вероятно се отнася и до по-голямата част от страните-членки.

Нека тогава да оставим нещастния договор в ръцете на техниците и тактиците – и да проверим вместо това кои са реалните въпроси, които ирландският референдум поставя. По-точно казано, става дума за това кои въпроси се поставят за хората като мен, които желаят един силен, ясно очертан глас на Европа в концерта на свободните държави по света. Разпространено е мнението, че за тази цел преди всичко трябва да бъде отстранен дефицитът на демокрация в ЕС. Ирландският въпрос – така се казва – е онзи за празното пространство, което се открива между институциите на ЕС и гражданите на Европа.

Брюксел не е Европа

В това безспорно има нещо вярно – и въпреки това аз виждам основния въпрос не като „да се осмелим на повече демокрация“, например чрез един общоевропейски референдум. Основният въпрос е не този за празното пространство между ЕС и нейните граждани, а за пространството между Европа и Брюксел. Надеждите, които множество европейци свързват както и преди с общите действия на демократичните държави от този континент, не отговарят на реалностите на Европейския Съюз. Съществува едно очевидно нерешимо противоречие между Европа на тържествените речи – и действителния опит с продължаващата скъпа аграрна политика, безкрайното регулиране на банани, краставици, работни предписания и заявленията за субсидии във всякакви възможни житейски ситуации.

За да отстраня евентуалните съмнения: общият пазар е едно важно и добро нещо. Празничните говорители грешат когато се глумят над „простата зона за свободна търговия“; свободите за размяна на хора, стоки и капитал принадлежат към ядрото на живота в откритите общества. Но те не са онова, което имаме пред вид, когато говорим с приповдигнат, изпълнен с очакване тон относно бъдещето на Европа.

Тук се разпознава рождения недъг на организираната Европа, каквато я познаваме днес. Европейската икономическа общност – както преди нея и Европейската общност за въглища и стомана – беше едно принудително решение след пропадането на всички предишни опити да се създаде един политически съюз в Европа. Двама от най-важните основоположници на организирана Европа от 1951 и 1957, Жан Моне и Валтер Халщайн, обявиха принудителното решение за патентно решение. Халщайн с удоволствие говореше за „логиката на нещата“, която в края на краищата ще доведе до една обща Европейска федерална република. Всъщност тази „логика на нещата“ беше една голяма и натоварена с тежки последствия грешка.

Вече е безспорно, че членовете на Европейската общност от 60-те години – по точно от срещата на високо ниво в Хага през декември 1969 – отново и отново предприемаха опити да обединят в едно мечтаната и реалната Европа. Измислената на времето от големия европеец Етиен Давиньон формула усили съвместната политическа работа. Парламентът, който първоначално – като събрание – беше една незначителна единица, започна да се избира директно и така спечели влияние. Между ежедневната работа в Брюксел и задачите на министерските съвети – и особено между Европейския съюз и правителствените глави – възникна един вид разминаване. Това означаваше от една страна оформянето на една брюкселска култура на висока компетентност и ограничена значимост, а от друга страна изместването на големите теми повече по посока на интернационалните, отколкото наднационалните, комисии. Само понякога, най-вече във връзка с разширенията, Брюксел говореше езика на Европа. Най-важният пример в това отношение са копенхагенските критерии от 1992, които формулираха политическите предпоставки за членство на един ангажиран, разбираем за всекиго език.

За брюкселската култура могат да се кажат много неща. Тя притежава нещо привлекателно, но и нещо изключващо. Към това принадлежи и един определен начин на говорене за Европа, който много се различава от обикновения разговорен език. Не само служители на Комисията и Съвета, но и журналисти, та и многобройни депутати от парламента скоро биват обзети от една смесица от идеализъм и езотерични специални интереси. Интелигентни хора биват убедени, че регулирането на неща като шума на строителни машини са важна стъпка по пътя към желаната Европа. Това обаче не е вярно. В края на краищата в това вярват единствено хората в Брюксел – а останалите европейци се чувстват чужди и откъснати от тях.

Един нов съюз

Възражението, което трябва да се очаква тук, е очевидно: но не трябва ли да продължаваме по веднъж започнатия път? Не е ли Брюксел единствената Европа, която имаме, и за която следователно трябва да се грижим и поддържаме. Не ни ли е необходим за това договорът от Лисабон? Аз вече не вярвам в това. Брюксел не е единствената Европа, която имаме. Освен него имаме и конкурса за песен на Евровизия и Европейското първенство по футбол, процеса от Болоня (процес за уеднаквяване на европейските университети и институции за висше образование, бел. пр.) и – notabene – Европейския Съвет. Никой нормален европеец не смята Швейцария за не-Европа когато тръгне да пътува. Онова, което смятаме за европейско в ежедневието има само малко общо с нещата, за които се храчи бюджета на ЕС.

По-важно е обаче, че брюкселският път не води към Европа. Ние трябва да се разделим от логиката на нещата à la Моне и Халщайн. Може би трябва да се върнем по-назад – към Уинстън Чърчил и европейците от първия час, към Аденауер, Шуман и Де Гаспери. Във всеки случай ние трябва да се върнем отново към основните въпроси. Как Европа може да осигури мир и свобода за своите граждани в светлината на новите заплахи? Това е ирландският въпрос, тоест въпроса, който задават гражданите на Европа.

Отговорът няма да се намери лесно, но той си струва усилието. Трябва да се размисли не върху трескавите опити все пак да се направи по някакъв начин от Брюксел – Европа, а върху едно ново начало. Може би трябва да се говори за един съюз на европейските демокрации, ако думата „съюз“ би могла да се преведе на други езици. Тук става дума за отношението към големите въпроси на мира и свободата. Към това принадлежат външната политика, отбраната, развойната политика, но и вътрешната политика, доколкото тя засяга въпроси на конституцията.

В Брюксел ще кажат: но ние вече правим всичко това. Нещата обаче не стоят така. Да се говори за нещата не означава, че се прави нещо. Освен това е погрешно да се прикачат нови теми към нещо такова като Параграф 235 от стария договор или клаузата Пасерей от Лисабон (клауза, според която едно политическо тяло, което би трябвало да взема решения само със стопроцентово мнозинство, може да ги взема и чрез обикновено мнозинство, бел. пр.) От това няма да излезе нищо. Общият пазар става нещо като допълнение към новия европейски алианс.

Завръщането към изворите, към европейското начало, няма да се случи в институционални дебати. В хода на обновлението е необходимо да се оставят настрана всякакви теории за функционалистко, реалистично и друго съблюдаване. (Тук вече се чувства, че за Брюксел са написани прекалено много дисертации. Една пауза би била добре дошла). Дори въпросът за федерализма не толкова актуален, поне в началото. От време на време една коалиция на желаещите е нещо по-добро от най-малкия общ наднационален знаменател.

ЕС може да остане там, където е

Демократическият Съюз, един европейски алианс, не трябва да се издига върху развалините на съществуващите институции. ЕС може спокойно да си остане там където е. Във всеки случай аз бих препоръчал на изобретателите на новия път да отправят един ясен поглед към Европейския Съвет и свързаните с него институции. Дори само един митнически съюз се нуждае от законови процедури. По централни въпроси обаче удвояването на съдилищата – в Люксембург и Щрасбург – е само от малка полза. И щом вече става дума за удвояване, то би трябвало най-малкото да се провери дали Щрасбург не е добро място за едно ново начало.

Всичко това вероятно няма да се случи скоро – а може би и никога. В ежедневния бизнес Брюксел е по-силен от Европа, а с монопола на пътя Моне-Халщайн са свързани мощни специални интереси. И докато тези интереси побеждават, никой не трябва да се учудва ако надеждите на гражданите остават неизпълнени. Тогава на дневен ред остава ирландският въпрос, тоест как да се намери правилния народ за собствените планове, а като политически въпрос – как може да се достигне желаната Европа.

Източник

Ралф Дарендорф
Лорд Ралф Дарендорф (род. 1929) е известен немско-английски социолог и политически деятел.

support

Посетители: 76

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Петров писа Още
    Нека да го кажем... преди 22 часа
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,Европа... преди 1 ден
  • сухи писа Още
    Не може да се мери с... преди 2 дни
  • Реус писа Още
    И едно допълнение,... преди 3 дни
  • Реус писа Още
    Благодаря ви за... преди 3 дни
  • Петров писа Още
    Един спомен от... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ви за тази... преди 5 дни
  • Реус писа Още
    Уважаеми г-н Енев,... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Звучи хубаво и... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Благодаря на Златко... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Казано възможно... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    По този въпрос има... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не мога да разбера... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    От дълго време чета с... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    Нито съм толкова... преди 1 седмица
  • Румен Кунев писа Още
    Да , наистина в... преди 1 седмица
  • Румен Кунев писа Още
    Ивайло Иванов писа:
    Силен. Въздействащ....
    преди 1 седмица
  • евдокия писа Още
    По течението на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Чудесен коментар!... преди 1 седмица
  • евдокия писа Още
    Филмът "Чернобил" по... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Фукуяма както винаги... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    - мислех са за корав... преди 2 седмици
  • хаджи Станой писа Още
    Става, Румене. Лошото... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Живи да сте, Живковци!... преди 2 седмици
  • братя Стоилови писа Още
    Фукуяма бил казал... преди 2 седмици