Дискусии

03 Декември, 2019 189

За езика свещен на моите деди…

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Златко Енев
Интересно е до каква степен и до днес – около 150 години…

Изкуство

16 Ноември, 2019 547

Владимир Набоков: интервю за френското…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Владимир Набоков, Бернар Пивò
Защо живеете в Швейцария? И защо в хотел? Защо швейцарски…

Изгледи

06 Декември, 2019 165

Искам човекът да е винаги приятен и да…

Отдел: Изгледи - България Автор(и): Петър Воденичаров, Кристина Попова, Анастасия Пашова
Аз като малък първо изучавах Корана, на джамията; тогава…

Драскулки

29 Ноември, 2019 308 1

Ръката, която те държи

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
Баба ѝ говореше забавено, леко завалваше думите. Кая си…
  • 28 Ное, 2019 824 5

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 14

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Историята ми стига до момент, в който, така поне го чувствам, щафетата би трябвало да се поеме от…
  • 23 Ное, 2019 294

    Като мъжете

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Тази сутрин, веднага щом се събуди, момчето беше изтичало да нагледа кученцата на двора и откри…
  • 21 Ное, 2019 956

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 13

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Никой от нас не можеше да си го обясни. Бяхме говорили многократно с двете водещи учителки в класа…
  • 20 Ное, 2019 1025 3

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 12

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Исках тук да продължа веднага със следващата важна история от живота ни с Леа – когато стигнем…
  • 18 Ное, 2019 1009 1

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 11

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Някъде през 2008 започна да става ясно, че нещо в живота на всички ни отново не е наред. Всъщност,…
  • 14 Ное, 2019 1849 13

    Възхвала на Ханс Аспергер – Заключение

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    И така, историята на Леа и цялото семейство достигна до момент, който до голяма степен съвпада със…
  • 11 Ное, 2019 1754

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 10

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Въпросът за възпитанието и образованието на невроспецифичните деца съпътства и определя цялата…
  • 08 Ное, 2019 1546 1

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 9

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Идва моментът, в който трябва да говоря и за един от най-важните аспекти на живота с аутизма и…
  • 07 Ное, 2019 1329

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 8

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Завръщам се отново към разказа. Или поне към онова от него, което е достъпно за паметта ми. Странно…
  • 05 Ное, 2019 1542 1

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 7

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    И така, семейната история стигна до изключително драматичен момент, който аз възприемам и описвам…

Видрица

22 Юли, 2019 1054 4

За непостижимата лекота на красотата

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при…
  • 09 Юни, 2019 1061

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 4675 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 4381 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 5085

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 6358 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 8724

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 8539 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 7249

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 8571

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 7794

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Дали и как точно договорът от Лисабон все пак ще бъде ратифициран от всичките 27 страни-членки, е след ирландския референдум въпрос за техниците и тактиците в Брюксел. Кардинален политически въпрос това във всеки случай не е. Този договор и без това едва ли има нещо повече от символично значение, доколкото показва дали организираният Европейски Съюз е в състояние да идентифицира важни въпроси и намира съвместни решения. В тази връзка свидетелството на ирландските избиратели не е точно изпълнено с вдъхновение. Същото вероятно се отнася и до по-голямата част от страните-членки.

Нека тогава да оставим нещастния договор в ръцете на техниците и тактиците – и да проверим вместо това кои са реалните въпроси, които ирландският референдум поставя. По-точно казано, става дума за това кои въпроси се поставят за хората като мен, които желаят един силен, ясно очертан глас на Европа в концерта на свободните държави по света. Разпространено е мнението, че за тази цел преди всичко трябва да бъде отстранен дефицитът на демокрация в ЕС. Ирландският въпрос – така се казва – е онзи за празното пространство, което се открива между институциите на ЕС и гражданите на Европа.

Брюксел не е Европа

В това безспорно има нещо вярно – и въпреки това аз виждам основния въпрос не като „да се осмелим на повече демокрация“, например чрез един общоевропейски референдум. Основният въпрос е не този за празното пространство между ЕС и нейните граждани, а за пространството между Европа и Брюксел. Надеждите, които множество европейци свързват както и преди с общите действия на демократичните държави от този континент, не отговарят на реалностите на Европейския Съюз. Съществува едно очевидно нерешимо противоречие между Европа на тържествените речи – и действителния опит с продължаващата скъпа аграрна политика, безкрайното регулиране на банани, краставици, работни предписания и заявленията за субсидии във всякакви възможни житейски ситуации.

За да отстраня евентуалните съмнения: общият пазар е едно важно и добро нещо. Празничните говорители грешат когато се глумят над „простата зона за свободна търговия“; свободите за размяна на хора, стоки и капитал принадлежат към ядрото на живота в откритите общества. Но те не са онова, което имаме пред вид, когато говорим с приповдигнат, изпълнен с очакване тон относно бъдещето на Европа.

Тук се разпознава рождения недъг на организираната Европа, каквато я познаваме днес. Европейската икономическа общност – както преди нея и Европейската общност за въглища и стомана – беше едно принудително решение след пропадането на всички предишни опити да се създаде един политически съюз в Европа. Двама от най-важните основоположници на организирана Европа от 1951 и 1957, Жан Моне и Валтер Халщайн, обявиха принудителното решение за патентно решение. Халщайн с удоволствие говореше за „логиката на нещата“, която в края на краищата ще доведе до една обща Европейска федерална република. Всъщност тази „логика на нещата“ беше една голяма и натоварена с тежки последствия грешка.

Вече е безспорно, че членовете на Европейската общност от 60-те години – по точно от срещата на високо ниво в Хага през декември 1969 – отново и отново предприемаха опити да обединят в едно мечтаната и реалната Европа. Измислената на времето от големия европеец Етиен Давиньон формула усили съвместната политическа работа. Парламентът, който първоначално – като събрание – беше една незначителна единица, започна да се избира директно и така спечели влияние. Между ежедневната работа в Брюксел и задачите на министерските съвети – и особено между Европейския съюз и правителствените глави – възникна един вид разминаване. Това означаваше от една страна оформянето на една брюкселска култура на висока компетентност и ограничена значимост, а от друга страна изместването на големите теми повече по посока на интернационалните, отколкото наднационалните, комисии. Само понякога, най-вече във връзка с разширенията, Брюксел говореше езика на Европа. Най-важният пример в това отношение са копенхагенските критерии от 1992, които формулираха политическите предпоставки за членство на един ангажиран, разбираем за всекиго език.

За брюкселската култура могат да се кажат много неща. Тя притежава нещо привлекателно, но и нещо изключващо. Към това принадлежи и един определен начин на говорене за Европа, който много се различава от обикновения разговорен език. Не само служители на Комисията и Съвета, но и журналисти, та и многобройни депутати от парламента скоро биват обзети от една смесица от идеализъм и езотерични специални интереси. Интелигентни хора биват убедени, че регулирането на неща като шума на строителни машини са важна стъпка по пътя към желаната Европа. Това обаче не е вярно. В края на краищата в това вярват единствено хората в Брюксел – а останалите европейци се чувстват чужди и откъснати от тях.

Един нов съюз

Възражението, което трябва да се очаква тук, е очевидно: но не трябва ли да продължаваме по веднъж започнатия път? Не е ли Брюксел единствената Европа, която имаме, и за която следователно трябва да се грижим и поддържаме. Не ни ли е необходим за това договорът от Лисабон? Аз вече не вярвам в това. Брюксел не е единствената Европа, която имаме. Освен него имаме и конкурса за песен на Евровизия и Европейското първенство по футбол, процеса от Болоня (процес за уеднаквяване на европейските университети и институции за висше образование, бел. пр.) и – notabene – Европейския Съвет. Никой нормален европеец не смята Швейцария за не-Европа когато тръгне да пътува. Онова, което смятаме за европейско в ежедневието има само малко общо с нещата, за които се храчи бюджета на ЕС.

По-важно е обаче, че брюкселският път не води към Европа. Ние трябва да се разделим от логиката на нещата à la Моне и Халщайн. Може би трябва да се върнем по-назад – към Уинстън Чърчил и европейците от първия час, към Аденауер, Шуман и Де Гаспери. Във всеки случай ние трябва да се върнем отново към основните въпроси. Как Европа може да осигури мир и свобода за своите граждани в светлината на новите заплахи? Това е ирландският въпрос, тоест въпроса, който задават гражданите на Европа.

Отговорът няма да се намери лесно, но той си струва усилието. Трябва да се размисли не върху трескавите опити все пак да се направи по някакъв начин от Брюксел – Европа, а върху едно ново начало. Може би трябва да се говори за един съюз на европейските демокрации, ако думата „съюз“ би могла да се преведе на други езици. Тук става дума за отношението към големите въпроси на мира и свободата. Към това принадлежат външната политика, отбраната, развойната политика, но и вътрешната политика, доколкото тя засяга въпроси на конституцията.

В Брюксел ще кажат: но ние вече правим всичко това. Нещата обаче не стоят така. Да се говори за нещата не означава, че се прави нещо. Освен това е погрешно да се прикачат нови теми към нещо такова като Параграф 235 от стария договор или клаузата Пасерей от Лисабон (клауза, според която едно политическо тяло, което би трябвало да взема решения само със стопроцентово мнозинство, може да ги взема и чрез обикновено мнозинство, бел. пр.) От това няма да излезе нищо. Общият пазар става нещо като допълнение към новия европейски алианс.

Завръщането към изворите, към европейското начало, няма да се случи в институционални дебати. В хода на обновлението е необходимо да се оставят настрана всякакви теории за функционалистко, реалистично и друго съблюдаване. (Тук вече се чувства, че за Брюксел са написани прекалено много дисертации. Една пауза би била добре дошла). Дори въпросът за федерализма не толкова актуален, поне в началото. От време на време една коалиция на желаещите е нещо по-добро от най-малкия общ наднационален знаменател.

ЕС може да остане там, където е

Демократическият Съюз, един европейски алианс, не трябва да се издига върху развалините на съществуващите институции. ЕС може спокойно да си остане там където е. Във всеки случай аз бих препоръчал на изобретателите на новия път да отправят един ясен поглед към Европейския Съвет и свързаните с него институции. Дори само един митнически съюз се нуждае от законови процедури. По централни въпроси обаче удвояването на съдилищата – в Люксембург и Щрасбург – е само от малка полза. И щом вече става дума за удвояване, то би трябвало най-малкото да се провери дали Щрасбург не е добро място за едно ново начало.

Всичко това вероятно няма да се случи скоро – а може би и никога. В ежедневния бизнес Брюксел е по-силен от Европа, а с монопола на пътя Моне-Халщайн са свързани мощни специални интереси. И докато тези интереси побеждават, никой не трябва да се учудва ако надеждите на гражданите остават неизпълнени. Тогава на дневен ред остава ирландският въпрос, тоест как да се намери правилния народ за собствените планове, а като политически въпрос – как може да се достигне желаната Европа.

Източник

Ралф Дарендорф
Лорд Ралф Дарендорф (род. 1929) е известен немско-английски социолог и политически деятел.

Посетители

5
Online

support

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    В съвременния... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    А за мюждето разбрах... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    LOL (също без превод)... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    "Радке, дай мюждето!" -... преди 4 дни
  • Мария писа Още
    Въпросът е в калпавия... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    За мен важна е липсата... преди 5 дни
  • Серкан писа Още
    Магия, жива магия...
    ...... преди 5 дни
  • Пенчо. писа Още
    Тя работата ясна.... преди 5 дни
  • Цончо писа Още
    Ако ще се заменят... преди 5 дни
  • Valpet писа Още
    Хайде и вие, г-н... преди 5 дни
  • Станой Станоев писа Още
    Само не ми стана ясно... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    George...
    преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Хората винаги... преди 6 дни
  • Иванка Петрова писа Още
    Прочетох последната... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Харесва ми това... преди 6 дни
  • Дарина писа Още
    този неграмотен човек... преди 6 дни
  • Красимира писа Още
    Историята е... преди 6 дни
  • Мариета писа Още
    Благодаря Ви за тези... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    Дано никога не се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още

    Здравейте, Росица, и... преди 1 седмица
  • Росица Гичева писа Още
    Здравейте, г-н Енев,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Започвам... преди 1 седмица
  • Георги Гочев писа Още
    Жестока истина! И - без... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    Imagine Dragons - Natural
    NATURAL преди 2 седмици
  • Нери Терзиева писа Още
    Благодаря доземи,... преди 2 седмици