Дискусии

10 Септември, 2020 652

Последният човек и бъдещето на историята

Отдел: Дискусии - Свят Автор(и): Франсис Фукуяма
Списание „Американски интереси“: Наскоро бяхте в Европа на…

Изкуство

12 Септември, 2020 464

Оливър Стоун смята, че Холивуд се е…

Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Марчезе
Започвайки през 1986 г. с излизането на филмите „Салвадор“…
  • 29 Юни, 2020 782 2

    Огледалото

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Камелия Кучер
    Струва ми се, че житейският път се измерва не с количеството намерени отговори, а с адекватността…
  • 08 Юни, 2020 752 1

    „Безмълвие“ от Неда Антонова

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Ваня Майсторска
    В самия край на празничния ден затварям последната страница на една книга, която преднамерено бях…
  • 08 Юни, 2020 1100 2

    Болестта като път

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    За тази книга се пише трудно. Защото е жестока. Ако не познава автора и не знае семейната му драма,…
  • 21 Апр, 2020 1356 1

    Имунизацията на Камю срещу омразата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Лора Марис
    „Чумата“ не се е удала лесно на Камю. Той е написал романа в Оран, по време на Втората световна…
  • 24 Мар, 2020 1353 1

    Нужно ли е всичко да е чак толкова недвусмислено?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Аристотел твърди, че литературата е по-мъдра и по-философска от историята, защото, за разлика от…
  • 29 Фев, 2020 1158

    В една умираща страна разказвачът на Гарт Грийнуел се…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Колъм Тойбин
    Първият роман на Гарт Грийнуел, Каквото ти принадлежи (2016), е изграден в хипнотични каданси.…
  • 18 Фев, 2020 2072

    Десетте най-добри книги за 2019 според „Ню Йорк Таймс“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Редакция на „Ню Йорк Таймс“
    Редакторите на The Times Book Review избират най-добрите заглавия в областта на художествената…
  • 12 Фев, 2020 1259 1

    Феноменът Ани Илков

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Четенето на поезия не е задължително. Писането на поезия е най-егоцентричният начин да се изразиш в…
  • 06 Фев, 2020 1714 3

    Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Любен Дилов
    В сказката си „Германия и германците“, произнесена в САЩ през 1945 год., Томас Ман се удивлява на…
  • 01 Фев, 2020 1958 8

    Брад Пит и капанът на красотата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Манола Даргис
    Критиците може и да са били недоброжелателни (признавам си), но когато лошите филми започнаха да…

Изгледи

16 Септември, 2020 292

Германия се подготвя за втората вълна…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Екип на списание „Шпигел“
Най-известният германски вирусолог е объркан. След като…

Драскулки

07 Септември, 2020 416 1

Сантиментално пътешествие в три града и…

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
Пристигаме в Берковица по здрач, пропътували земите от…
  • 28 Авг, 2020 154

    За хората-айсберги

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Странно (или може би напълно нормално) нещо: нетипичната, малцинствена природа, с която са ме…
  • 28 Юни, 2020 1539 6

    Самопризнанието на един пълен задник

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Преди малко повече от три месеца – на 26 март, за да бъдем съвсем точни – направих нещо като…
  • 24 Юни, 2020 1022 4

    Просто един вик, откъм ямата…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Безумно трудно е да се каже нещо срещу сегашната истерия, защото основанията за нея изглеждат…
  • 12 Юни, 2020 1202 5

    За страха – и страха от него

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Роден съм, за добро или зло, с инстинкти, различни от онези на „хората“. Инстинктите човешки, така…
  • 11 Юни, 2020 585

    На гърба на ламята

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Ламята отвори очи и разтърси люспите си, за да ги освободи от нощната роса. Беше кипра ламя, ако и…
  • 08 Юни, 2020 1447 4

    Как купихме Ленин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мирослав Пенков
    Като разбра, че заминавам да уча в Америка, дядо ми написа прощално писмо: „Прогнила…
  • 22 Май, 2020 1145 2

    Дали да сравняваме народите

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Наталия Бояджиева
    Не са само корейците, които бягат към топли и евтини страни. Линда, моя американска приятелка, с…
  • 16 Май, 2020 898 4

    В наказателната колония

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Франц Кафка
    – Това е особен апарат – каза офицерът на пътешественика-изследовател и хвърли почти възхитен…
  • 16 Май, 2020 1023

    За една епидемия от (не)човешко ослепяване

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Жозе Сарамаго
    За една епидемия от (не)човешко ослепяване Заради страховитото и почти пророческо звучене от днешна…
  • 06 Май, 2020 1134 3

    Жената в мен

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мия Коту
    Онази нощ часовете ме пробягваха, безсънни стрелки. Исках само да се забравя. Излегнат така, не…

Видрица

20 Януари, 2020 2129

Селският гений: Удивителни снимки от…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство…
  • 22 Юли, 2019 2204 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 2136

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 5882 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 5784 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 6117

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 7538 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 9833

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 9647 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 8273

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 9881

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

2008 04 KoranВ дебата за това дали да се забрани или не филмът „Фитна“ от Геерт Вилдерс има два лагера. Принципните разглеждат свободата на словото като фундаментално право под либералното демократично върховенство на закона. Независимо от естеството, съдържанието и тона на неговото послание, всекиму трябва да бъде разрешено да каже, пише или филмира каквото си поиска. Ако твърденията нанасят обида, подбуждат към омраза или призовават към насилие, може да се предприемат углавни действия. Но това винаги единствено след факта. Забраната на цензурата е абсолютна. От другата страна се намира прагматичният лагер. Този лагер също разглежда свободата на словото като важна ценност, но не на всяка цена. Ако свободата на словото означава, че други права биват нарушавани, то тогава тя трябва да бъде ограничена. Ако изборът е онзи между обществената сигурност и правото на изказ, то тогава колективните интереси имат предимство пред личните.

Това е гледната точка, защищавана от специалиста по отбраната Роб де Вийк в холандския всекидневник Trouw. Петимата видни мюсюлмани, които в един друг вестник, NRC Handelsblad, настойчиво помолиха холандския премиер-министър Балкененде да сдържа Вилдерс, използваха същата логика. Искането на Иран към холандското правителство да забрани филма на Вилдерс попада под същата категория; според иранците филмът може да доведе до „социално вълнение“, защото той нарушава правата на мюсюлманите, за които Коранът е свещена книга.

Поредица
„Ислямът и модерността“

Ислямът в Европа от Тимъти Гартън Аш.

Просветителски фундаментализъм или нов расизъм? от Паскал Брукнер.

Идентичност и миграция от Франсис Фукуяма.

Сблъсъкът на цивилизациите – реалност или медиен мит? от Златко Енев

Европеизация, а не ислямизация от Басам Тиби.

Какъв сблъсък на цивилизациите? от Амартия Сен

Сблъсъкът на исляма с модерността от Франсис Фукуяма

Коран, свобода на словото и европейски ценности от Гелийн Молир

Нека престанем да говорим за религия! от Оливие Роа.

Нито „борба“, нито „диалог“ на културите от Оливие Роа

Възходът на мюсюлманските терористи от Мализ Рутвен

Как да разбираме исляма? от Мализ Рутвен

Много по-добре е нещата да се дискутират открито от Кристофър Колдуел

Европейският ислям през очите на професионалиста от Юте Клаузен

Как се създават мюсюлмаснки демокрации? от Ян Вернер Мюлер

Имат ли място правата на човека в исляма? от Емил Коен и др.

Европа и Ислямът – Ибрахим Карахасан-Чънар

Призиви към насилие в Корана и Библията от Филип Дженкинс

Ислямът в Източна Европа от Джейкъб Микановски

Междувременно холандското правителство се намира в политически невъзможна позиция, за разлика от Вилдерс, който създаде ситуация, от която може единствено да спечели. Той би разглеждал забраната на неговия филм от холандското правителство като доказателство за това, че Холандия се предава на исляма. Ако филмът бъде допуснат и избухнат размирици, това ще докаже неговата позиция, че ислямът е нетолерантна религия. Има ли изход от тази дилема?

Тук може би ще помогне една по-фундаментална дискусия относно принципите на свободата на изразяване. Една от най-страстните пледоарии относно свободата на изразяване може да бъде намерена в За свободата (On Liberty) от британския философ Джон Стюарт Мил. Началото на глава втора незабавно задава тона: „Ако цялото човечество минус един би било на едно и също мнение, и само един човек би бил на противоположно мнение, то човечеството не би имало повече право да накара тази личност да замълчи, отколкото самата личност, ако би имала такава власт, би имала право да накара човечеството да замълчи. […] Но особената вреда от заглушаването на израза на едно мнение е в това, че то ограбва човечеството; потомството, както и съществуващото поколение; онези, които не са съгласни с това мнение още повече, отколкото съгласните.“

Според Мил историята показва, че особено хората, които са твърдели, че говорят или действат  в името на истината, по-късно са се оказали неправи. Необходима е скромност, особено по отношение на истината. Критиката е от полза на истината. Това е основата на всички принципи на научния прогрес.

Случаят на Вилдерс се отнася не толкова до истината в научен смисъл, а по-скоро до религията. Религията се основава на вяра, така че човек би могъл да каже, че тук по дефиниция откриването на истината не играе никаква роля. Но самата религия учи, че все пак става дума за истина. И тази „истина на вярата“ според Мил е също толкова податлива на грешки, колкото и всяка друга истина. Възможността, че критиката на религията може да допринесе за нейното по-добро разбиране е вече сама по себе си достатъчна причина тя да бъде разрешена, а не забранена.

Останалата част от аргументите на Мил са много модерни: той твърди, че неговите съвременници очевидно не са особено уверени в истинността на собствените си мнения. Ето защо те обосновават правото да се защищава едно (религиозно) мнение вече не чрез истината, а по-скоро чрез неговата полезност за обществото. Според тях понякога е полезно да се потисне критиката на общоприетите (религиозни) вярвания – не в името на истината, а в името на мира. В този случай правителството се позовава на общия интерес за обществен порядък.

Прилагайки това към филма на Вилдерс: критиката на религията, изразена в този филм може да бъде истинна или оправдана, но като правителство ние не смятаме, че това има отношение към въпроса. Основният въпрос е дали тази критика е полезна за обществото като цяло. Ако тя нанася повече вреда, отколкото полза, ние трябва да я забраним. Според Мил такъв начин на мислене само измества проблема. Правителството не е безпогрешно нито когато става дума за истината, нито по отношение на въпроса дали нещо е полезно или вредно за обществото. „Полезността на едно мнение е сама въпрос на мнение: също толкова спорна, открита за дискусия и изискваща дискусия, колкото и самото мнение.“ Полезността или вредата за обществото следователно не трябва да се вземат пред вид.

Дори и ако сте напълно убедени в „гибелните последици“ или „аморалността“ или „безбожието“ на едно мнение, и обществото като цяло се съгласява с вас, въпросното мнение все пак трябва да бъде допуснато, според Мил. Всъщност, най-вече тогава. Защото при онези обстоятелства рискът за извършване на грешки и създаване на жертви е най-голям. И следователно общият интерес, безбожието или аморалността никога не могат да бъдат аргументи за забраната на изказване на едно мнение.

Може ли „тонът“ на едно мнение да бъде използван като аргумент? Трябва ли мненията да бъдат изразявани по „сдържан“ начин? Мил твърди, че в това отношение е невъзможно да се поставят граници. Да кажем, че критерият е да не се обижда. Този критерий не би предложил решение, тъй като една убедителна и мощна вербална атака винаги ще бъде разглеждана като обидна и неразумна.

Но Мил вижда едно дори още по-фундаментално възражение. Според него начинът, по който едно мнение е защищавано, може действително да бъде осъдителен. Но проблемът се състои в това, че забраната срещу обидни твърдения почти винаги бива използвана срещу хора, които се противопоставят на утвърдените мнения. Вие сте свободен да се надсмивате и изразявате нетърпимост срещу поддръжниците на малцинственото мнение, защото знаете, че разполагате със симпатиите на (мълчаливото) мнозинство. Индивидът (от малцинството), обаче, трябва а се страхува за собствената си сигурност, ако си позволи подобно действие, защото му липсва поддръжката на общественото мнение. (Вземете за пример демонизацията на Пим Фортюн и нейните фатални последици[1]). Тонът, с който се изказва едно мнение, следователно също не трябва да се използва като причина за забраната му.

Означава ли това, че според Мил не съществуват ограничения срещу свободата на словото? Той прави едно изключение. Ако обстоятелствата са такива, че изказаните мнения водят до престъпни актове, то тогава дори мненията не са вече свещени. Мил дава за пример търговците на зърно. На вестниците трябва да бъде разрешено да пишат, че търговците на зърно водят бедните до гладна смърт. Но щом само изразите това мнение пред сърдита тълпа, стояща пред къщата на някой търговец на зърно, вие трябва да бъдете наказан. И тогава Мил формулира следния критерий: действия, които причиняват вреда на другите без правни основания, могат и трябва да бъдат ограничавани, ако е необходимо и чрез активна намеса.

Проблемът с Вилдерс се състои в това, че ние не знаем дали ситуацията на търговците на зърно е адекватна за него. Всички сценарии, рисуващи демонстрации, бунтове, ранени или убити хора, са много спекулативни. Един по-нататъшен усложняващ фактор е, че в този момент националните и интернационални контексти са много объркани. И въпреки това възможността за отрицателни последици не може да бъде аргумент за отричането на фундаментални права: това би означавало да се насърчава създаването на атмосфера на страх и терор. Особено в случай, когато от чужбина биват отправяни заплашителни слова – както го направи мюфтията на Сирия, който вижда изгледи за кръвопролития.

Само ако има конкретни симптоми, че общественият ред в Холандия ще бъде нарушен и няма да има достатъчно полицейска сила, за да се контролира ситуацията (ситуация на административна force majeure), някои основни права могат да бъдат временно потиснати. Тъй като това е невъзможно да бъде доказано в случая, филмът не трябва да бъде забранен.

От друга страна от огромно значение е холандският министър-председател Балкененде да обяви публично, че изразяването на неприемливи мнения също е част от един съществен принцип за демократичното върховенство на закона. И че в едно отворено общество този принцип трябва да бъде защищаван по всяко време. Както и че мюсюлманите ще бъдат защитени от холандската държава при всякакви обстоятелства. И че те те на свой ред могат да използват конституционните си права, за се борят вербално срещу Вилдерс по всякакви възможни начини. Един уверен в себе си отговор от страна на мюсюлманите, основаващ се на аргументи, посочващ софизмите и фалшивите сравнения, може да смали неговия проект до нормални пропорции: пропорциите на един дванайсетминутен филм за Корана.

Източник



[1] Пим Фортюн е десен холандски политик, който беше убит през 2002 година от един крайно ляв активист, с цел да не му се позволи да използва мюсюлманите като изкупителни жертви и да не „подвежда масите в търсенето на власт“.

Pin It
Гелийн Молир
Гелийн Молир е преподавател по философия на правото към философския факултет в университета в Лайден.

Посетители

80

support

Последните най...


Коментари

  • Златко писа Още
    ... преди 6 дни
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... преди 6 дни
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... преди 1 седмица
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! преди 2 седмици
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020