Дискусии

19 Май, 2018 147 1

За зейналите дупки и пробойни в…

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Аспарух Панов
На Гергьовден, за пореден път и то със специално…

Изкуство

09 Април, 2018 516

Поетът с две родини

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
Излезе от печат юбилейната стихосбирка „Дръвче“ на Румен…
  • 27 Мар, 2018 1018 5

    Многото епохи на Ал Пачино

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Симс
    При всичките възходи и падения в ролите си, Пачино успява да поддържа невероятно себеусещане – нещо…
  • 12 Мар, 2018 1222 1

    Изчезващата традиционна култура на словенските пастири

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Йост Франко
    В продължение на около петстотин години в областта „Вèлика планѝна“ в Словения е съществувала…
  • 09 Мар, 2018 1483 1

    „Смъртта на Сталин“ убедително представя ужасяващата…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Маша Гисън
    Джон Чейн и Уилям Стоукс са лекари от деветнадесети век, които са описали един вид мъчително,…
  • 28 Фев, 2018 3036 3

    Най-еротичната година в живота на Пикасо

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Лара Марлоу
    Към 1932 Пабло Пикàсо е вече най-известният художник на света. На 50 години е, живее в луксозен…
  • 16 Фев, 2018 1619 2

    Красотата убива

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Румен Леонидов
    Унищожение. Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране…
  • 04 Ян, 2018 2698 4

    Падингтън, Коледа и Брекзит – или за сериозните политически…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Евдокия Борисова
    – Мече? На гара Падингтън? – и госпожа Браун удивено погледна съпруга си. – Не ставай смешен,…
  • 25 Дек, 2017 1798

    Колтрейн и равноденствието

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Иван Ланджев
    „Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не…
  • 18 Дек, 2017 3245 2

    Възнишение

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Атанас Стойчев
    Не се притеснявам, че голяма част от зрителите не са чели „Дон Кихот“. Припомням, че Дон Кихот…
  • 17 Ное, 2017 2200 1

    В режим на оцеляване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Пълно признание: Ако някой намери нещо субективно в това ревю (особено такова, което няма да се…
  • 11 Ное, 2017 3853 8

    „Възвишение“ за българския зрител

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Калоян Гуглев
    Когато влизах в киносалона, носех със себе си едно монолитно предубеждение. Очаквах нещо хубаво…

Изгледи

11 Май, 2018 296

Новите икономически стратегии на Япония

Отдел: Изгледи - Технологии Автор(и): Майкъл Шуман
Някои икономисти и бизнесмени вярват, че днешната Япония,…

Драскулки

13 Май, 2018 271

Малки нощни музики

Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
Следващите текстове представляват рехава сбирка от мисли и…
  • 03 Май, 2018 458

    О, Лимасоле мио

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    „Гответе се за женски десант на острова на Афродита.“ Това съобщаваме на мъжете си и ги напускаме…
  • 30 Апр, 2018 410

    Писмо до Хаим Оливер

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Фани Цуракова
    Случва се и това, читателят да продължи недовършеният път на героя. Някакви си 40 години след като…
  • 2018 04 Old Teacher
    25 Апр, 2018 1253 3

    Похвално слово за великомъченица Валентина

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Хюсеин Мевсим
    Свеждам най-преклонно глава пред Вас, учителко моя! Макар че не Ви разбирах докрай, Вие ми…
  • 16 Апр, 2018 697

    Април на село

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Голямата крайселска ливада е изпъстрена с шарките на пролетта. Не е като килим, а като домашно…
  • 16 Апр, 2018 447

    Пеперудата на Роршах

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Яна Букова
    Любимите съждения на Георгиев не са относно времето, но удоволствието от оприличенията е…
  • 11 Апр, 2018 749

    След любовта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Момо Капор
    Това ли е всичко, което остава след любовта? И какво изобщо остава след нея? Телефонен номер, който…
  • 28 Фев, 2018 1421

    Пастирката или мъртвешкият шум

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Тази история ме копаеше отдавна. Все си мислех, че ще я забравя, но когато ставаше дума за стада,…
  • 03 Фев, 2018 1791

    Втора хирургия

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Да срещнеш стар познат преди Нова година, с пари в джоба и цял следобед пред теб, какво по-приятно…
  • 29 Ян, 2018 2533 3

    Тайната вечеря

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Необикновено скрежна е ранната миланска утрин на 18 януари. Минавам предългото разстояние от…
  • 22 Ян, 2018 2478 2

    Ескимоско иглу на припек

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Марин Дамянов
    Всичко започна, когато преди четири месеца на майка ми ѝ откраднаха един цял тир с дамски обувки.…

Видрица

02 Март, 2018 1314 2

Татуировката – изкуство или кич?

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от…
  • 14 Дек, 2017 2365

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 3450 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 5877

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 5240 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 4352

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 5530

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 5279

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 8820 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 6429

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 10126 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Не всички писатели знаят кои са техните читатели. Много от тях може би дори не мислят, че се обръщат с творбата си към определена читателска аудитория. По същия начин, в историята има такива периоди, когато като цяло авторското усещане за читателската аудитория се променя – което пък неминуемо води до промяна в начина на писане. Най-яркият пример за това е периодът от 14 до 16 век, когато писателите в цяла Европа престават да ползват латински и се ориентират към разговорните си езици. Вместо да дебютират произведенията си както преди, на една международна сцена, ръководена от един главно църковен елит, те „слизат“ на нивото на местните си диалекти и национални езици, за да се представят на зараждащата се средна класа. 


В историческите книги това пренасочване към разговорния език е заявено като демократично вдъхновение, обогатило писменото слово с местна виталност и дало ново самочувствие на бързо консолидиращите се национални езици. Това е така, но най-вероятно това развитие е резултат както от идеализъм, така и от амбиция и икономически интерес. Дошъл е моментът, в който писането на латински е станало безсмислено, тъй като арбитрите на литературния вкус представляват група от национален, а не международен порядък. Днес ние сме в началото на една нова, още по значима революция, която ни отвежда в съвсем друга посока.

В резултат на все по-забързаната глобализация ние се приближаваме към един световен литературен пазар. Все повече се налага идеята, че за да е велик един автор, той трябва да е световен, а не национален феномен. Може би тази промяна не е така ясно видима в САЩ, както в Европа, благодарение на размера и властта на американския пазар, а и на факта, че английският по принцип се счита за език на глобализацията, така че много повече преводи се правят от, вместо на английски език. Все повече европейски, африкански, азиатски и южноамерикански автори днес обаче считат, че са се провалили, ако не спечелят световен читателски интерес.

В последните месеци автори от Германия, Франция и Италия – страни с големи и добре развити национални читателски традиции – споделиха с мен своето разочарование от факта, че не могат да намерят англоезичен издател за творбите си. Интересното е, че според тях този провал се отразява неблагоприятно на престижа в родните им страни – ако хора от друго място не те искат, значи не си толкова добър. Със сигурност в Италия, където живея, един автор се счита за успешен само ако е публикуван в Ню Йорк. За да разбере колко много са се променили нещата, достатъчно е човек да се размисли в каква нищожна степен щяха да пострадат репутациите на Зола и Верга, ако не бяха своевременно издадени в Лондон.

Електронните системи за пренос на текст ускориха този феномен още повече. Днес, мигновено след завършването на книгата или дори на първата й глава, тя може да бъде разпратена на хиляди издатели по целия свят. Не е необичайна практика да се продават чуждоезични издателски права преди творбата да намери местен издател. Един добър агент след това може да оркестрира едновременното й издаване в няколко страни, използвайки маркетингови стратегии, които обикновено свързваме с мултинационални компании. Така, когато един читател си купи „Изгубеният символ“ на Дан Браун или поредния „Хари Потър,“ или разбира се книга на Умберто Еко, Харуки Мураками и Иън Макюън, той е с ясното съзнание, че същата тази книга се чете в същия този момент по цял свят. Купувайки книгата, читателят се приобщава към едно световно общество. Това прави книгата още по-привлекателна.

Този феномен се отнася не само до популярната литература, съдейки по многобройните международни литературни награди. Нобеловата награда, въпреки съмнителната селекционна процедура и често странен избор на автори, се счита за по-престижна от която и да е национална награда. Импак в Ирландия, Мондело в Италия, международната литературна награда в Германия се радват на все по-голям престиж. Така литературният вкус вече се определя не от сънародниците, а от група хора, която е все по-трудно опознаваема и в която авторът не членува.

Какви са последиците за литературата? От момента, в който авторът започне да вижда своите читатели като международна вместо национална аудитория, начинът му на писане неминуемо започва да се променя. По-специално, забелязва се тенденция към премахване на всякакви пречки за възприемане на творбата в световен мащаб. Пишейки през 1960 година, интензивно потопен в своята собствена култура и сложна политическа обстановка, Хюго Клаус явно не се е притеснявал от факта, че неговите романи ще изискват специално усилие от страна на читателя и най-вече преводача, ако трябва да бъдат четени извън родната му Белгия. За разлика от него, съвременни автори като норвежеца Пер Петерсон, холандеца Гербранд Бакер или италианеца Алесандро Барико ни предлагат творби, които можем да четем без особено усилие или познание, но не предлагат и наградата, която подобно усилие носи.

Още по-важно – пише се на прост, изчистен език. Казуо Ишигуро говори за това колко е важно да се избягват игри с думи и алюзии, за да се улесни работата на преводача. Скандинавските автори, които познавам, ми казват, че избягват да назовават героите си с имена, които ще бъдат трудни за англоезичния читател.

Ако езиковата виртуозност и специфичните културни препратки са се превърнали в пречка, то други стратегии се поощряват, като например ползването на явни тропи, непосредствено разпознаваеми като „литературни“ и „белетристични“, аналогични на изнурената лингва франка на специалните ефекти в съвременното кино, както и акцентирането върху политическа чувствителност, която нарежда автора сред онези, които „работят за международния мир“. Така пресилените фантазийни прийоми на Рушди и Памук винаги вървят ръка за ръка с определена либерална позиция, тъй като, по думите на Борхес, „повечето хора имат толкова малко естетическо чувство, че разчитат на други критерии за оценка на творбата, която четат.“

Това, което изглежда е обречено на смърт или поне забрава, е една творба, която се наслаждава на тънките нюанси на собствената си езикова и литературна култура, типът писане, който заклеймява или чества начина на живот на дадена езикова група. В световния литературен пазар няма да има място за автори като Барбара Пим и Наталия Гинзбърг. Шекспир щеше да изостави каламбурите, а една нова Джейн Остин въобще може да забрави за Нобел.

Превод: Зоя Маринчева

 

Тим Паркс
Тим Паркс (род. 1954) е британски писател. Образован в Кеймбридж и Харвард, той е автор на 16 романа и множество статии и критически текстове за издания като The New Yorker и New York Review of Books. Тим Паркс живее във Верона, Италия.
Други статии от този автор
Посетители: 127

Последните най...


support

Коментари

  • Броди писа Още
                          При... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Викаш, да пуснем една... преди 2 дни
  • Българин писа Още

    Авторът евреин... преди 2 дни
  • борислав гърдев писа Още
    Темата е прекалено... преди 1 седмица
  • Др. Драгов писа Още
    Нищо не са направили,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Абе безсилни,... преди 2 седмици
  • Др. Драгов писа Още
    Драго ми е, г-н Енев, да... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    - репект, поклон и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Е що бе, Драго, ясно си... преди 2 седмици
  • Драго Драгов, царибр... писа Още
    "Ако", "може би",... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                       ... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Уважаеми колеги,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ще се опитам и аз да... преди 2 седмици
  • Александър Димитров писа Още
    Г-н Дечев, понеже... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Две млади рибки си...
    преди 2 седмици
  • Мирослав Славов, сто... писа Още
    Автор с нерви на... преди 2 седмици
  • Д-р георги КАРЕВ, д.... писа Още
    Уважаеми господин... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Та така. Прочетох... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Получих на личната си... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Интерсена идея е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Хубаво е да... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Много интересен... преди 2 седмици
  • борислав гърдев писа Още
    Полезен и добре... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    От многото скрити... преди 3 седмици
  • Георги писа Още
    Наистина голяма част... преди 3 седмици