Дискусии

16 Октомври, 2017 473 5

Мастилото на антисемитизма и обратната…

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Деляна Симеонова
Световната премиера на „Анжел Вагенщайн: Изкуството е…

Изкуство

21 Септември, 2017 1720

Орхан Памук: Понякога, да преподаваш…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Орхан Памук
Но колко силен акцент би трябвало да поставям върху…
  • 13 Сеп, 2017 831

    Пръстът на Сталин

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джейкъб Микановски
    Алегориите правят нещата плоски. Освен това те ласкаят, което, мисля, е и ключът към тяхната…
  • 02 Сеп, 2017 753

    Писането като терапия (Интервю с Данило Киш)

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Данило Киш
    Според мен прозата винаги се приближава до философията, когато няма друг изход – романът сам по…
  • 04 Авг, 2017 1467

    Вапцаров и македонизмът

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Тони Николов
    Българо-македонският прочит на „общата история“ все трябваше да започне някой ден. Което не се…
  • 26 Юли, 2017 1292

    Триковете на диктатурата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Исмаил Кадаре
    Въпросът какво трябва да бъде отношението на литературата към един тираничен режим е сложен.…
  • 20 Мар, 2017 3827 2

    Истанбул 2016

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Мустафа Мустафов
    Силно впечатляващ поглед към съседната ни метрополия, направен с много любов, но и с критично око.…
  • 17 Мар, 2017 2748 1

    Изкуството на развалата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Джейкъб Микановски
    В какво се състои привлекателността на руините? Не мисля, че днешното очарование от местата на…
  • 11 Мар, 2017 5431 1

    Eротичната фотография на Нели Гаврилова

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Светлозар Василев
    Събитието „16:26:36“ e седемнадесетата самостоятелна изложба на Нели Гаврилова. Тя е една от…
  • 29 Ное, 2016 3370

    За духа и поезията на Весела Василева

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Невена Борисова
    Едно име в литературната ни история, днес познато основно на ценители, продължава да свети, подобно…
  • 26 Ное, 2016 2671

    Неда Антонова: Думите са бижута за масово поразяване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    Неда Антонова е автор на стихосбирки, исторически романи, повести, театрални пиеси и новели.…
  • 01 Ное, 2016 2839

    Защо, наистина?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Защо, наистина? „Менят се времената“ е обяснението на Левчев, допълнено със задоволство от тази…

Изгледи

28 Септември, 2017 562 1

Германия: изборът на непроизносимото

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Мадлен Шварц
Показното спокойствие на изборите прикриваше реалните…

Драскулки

23 Септември, 2017 530 2

Любовта е топла супа

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Иван Димитров
Денят на любовта е, а какво виждаш? Любовта става все…
  • 15 Сеп, 2017 710

    За надеждата

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Чеслав Милош
    Намираме се на пътя на унификацията на нашата планета. Засега въпросната унификация става за сметка…
  • 10 Сеп, 2017 1546 3

    Най-нетолерантните побеждават. Диктатът на малцинството

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Насим Талеб
    Има един пример, който по мое мнение най-добре илюстрира принципа на работа на сложните системи.…
  • 04 Сеп, 2017 752

    Римски истории през август – част 2

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Време е да видим Вила Боргезе, вече четвърти ден сме тук. Ако Рим е бялата ми мечта, Боргезе е…
  • 02 Сеп, 2017 709 2

    Човек в бялото поле

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    В автобуса е топло и уютно. Навън прехвърчат снежинки. За да снимам в тази белота, трябва да отворя…
  • 29 Авг, 2017 1361 3

    Римски истории през август – част 1

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    „Трябва да сте съвсем откачили, за да тръгнете през август към Рим“, отсича Деска, братовчедка ми,…
  • 21 Юли, 2017 1844 4

    Кратка изповед, породена от спазъм

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Ницше беше го формулирал така: Болката винаги пита за причината, докато удоволствието е склонно да…
  • 19 Юли, 2017 1151

    Анонимно

    Отдел: Драскулки - Поезия Автор(и): Super User
    Пихме тъмното вино пелиново,пяхме горчиви и мръсни песни,в младата есен, разливо-застинала,с ръце…
  • 29 Юни, 2017 1224

    Вторник срещу сряда (и през август)

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вергил Немчев
    01:35. Махленските кучета млъкват. Стихва тропането на платнища, секва кукерският звекот на ръждиви…
  • 24 Юни, 2017 1707 2

    Птицо проклета

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Знаеше, че трябва да приготви нещо. Нещо важно, ако и неясно. Реши да използва малък трик, затвори…
  • 26 Май, 2017 2137 2

    10 неща, които щях да правя, ако бях жена

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Стефан Икога
    Ще нося пола. Дълга до земята, широка като лъка. Ще гледам денят да е летен, за да може вятърът…

Видрица

26 Април, 2017 1616 1

Ваканция в Иран

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си…
  • 29 Дек, 2016 3851

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 2990 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 2551

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 3664

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 3669

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 5073 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 4799

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 8021 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 5350

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 6189 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Не всички писатели знаят кои са техните читатели. Много от тях може би дори не мислят, че се обръщат с творбата си към определена читателска аудитория. По същия начин, в историята има такива периоди, когато като цяло авторското усещане за читателската аудитория се променя – което пък неминуемо води до промяна в начина на писане. Най-яркият пример за това е периодът от 14 до 16 век, когато писателите в цяла Европа престават да ползват латински и се ориентират към разговорните си езици. Вместо да дебютират произведенията си както преди, на една международна сцена, ръководена от един главно църковен елит, те „слизат“ на нивото на местните си диалекти и национални езици, за да се представят на зараждащата се средна класа. 


В историческите книги това пренасочване към разговорния език е заявено като демократично вдъхновение, обогатило писменото слово с местна виталност и дало ново самочувствие на бързо консолидиращите се национални езици. Това е така, но най-вероятно това развитие е резултат както от идеализъм, така и от амбиция и икономически интерес. Дошъл е моментът, в който писането на латински е станало безсмислено, тъй като арбитрите на литературния вкус представляват група от национален, а не международен порядък. Днес ние сме в началото на една нова, още по значима революция, която ни отвежда в съвсем друга посока.

В резултат на все по-забързаната глобализация ние се приближаваме към един световен литературен пазар. Все повече се налага идеята, че за да е велик един автор, той трябва да е световен, а не национален феномен. Може би тази промяна не е така ясно видима в САЩ, както в Европа, благодарение на размера и властта на американския пазар, а и на факта, че английският по принцип се счита за език на глобализацията, така че много повече преводи се правят от, вместо на английски език. Все повече европейски, африкански, азиатски и южноамерикански автори днес обаче считат, че са се провалили, ако не спечелят световен читателски интерес.

В последните месеци автори от Германия, Франция и Италия – страни с големи и добре развити национални читателски традиции – споделиха с мен своето разочарование от факта, че не могат да намерят англоезичен издател за творбите си. Интересното е, че според тях този провал се отразява неблагоприятно на престижа в родните им страни – ако хора от друго място не те искат, значи не си толкова добър. Със сигурност в Италия, където живея, един автор се счита за успешен само ако е публикуван в Ню Йорк. За да разбере колко много са се променили нещата, достатъчно е човек да се размисли в каква нищожна степен щяха да пострадат репутациите на Зола и Верга, ако не бяха своевременно издадени в Лондон.

Електронните системи за пренос на текст ускориха този феномен още повече. Днес, мигновено след завършването на книгата или дори на първата й глава, тя може да бъде разпратена на хиляди издатели по целия свят. Не е необичайна практика да се продават чуждоезични издателски права преди творбата да намери местен издател. Един добър агент след това може да оркестрира едновременното й издаване в няколко страни, използвайки маркетингови стратегии, които обикновено свързваме с мултинационални компании. Така, когато един читател си купи „Изгубеният символ“ на Дан Браун или поредния „Хари Потър,“ или разбира се книга на Умберто Еко, Харуки Мураками и Иън Макюън, той е с ясното съзнание, че същата тази книга се чете в същия този момент по цял свят. Купувайки книгата, читателят се приобщава към едно световно общество. Това прави книгата още по-привлекателна.

Този феномен се отнася не само до популярната литература, съдейки по многобройните международни литературни награди. Нобеловата награда, въпреки съмнителната селекционна процедура и често странен избор на автори, се счита за по-престижна от която и да е национална награда. Импак в Ирландия, Мондело в Италия, международната литературна награда в Германия се радват на все по-голям престиж. Така литературният вкус вече се определя не от сънародниците, а от група хора, която е все по-трудно опознаваема и в която авторът не членува.

Какви са последиците за литературата? От момента, в който авторът започне да вижда своите читатели като международна вместо национална аудитория, начинът му на писане неминуемо започва да се променя. По-специално, забелязва се тенденция към премахване на всякакви пречки за възприемане на творбата в световен мащаб. Пишейки през 1960 година, интензивно потопен в своята собствена култура и сложна политическа обстановка, Хюго Клаус явно не се е притеснявал от факта, че неговите романи ще изискват специално усилие от страна на читателя и най-вече преводача, ако трябва да бъдат четени извън родната му Белгия. За разлика от него, съвременни автори като норвежеца Пер Петерсон, холандеца Гербранд Бакер или италианеца Алесандро Барико ни предлагат творби, които можем да четем без особено усилие или познание, но не предлагат и наградата, която подобно усилие носи.

Още по-важно – пише се на прост, изчистен език. Казуо Ишигуро говори за това колко е важно да се избягват игри с думи и алюзии, за да се улесни работата на преводача. Скандинавските автори, които познавам, ми казват, че избягват да назовават героите си с имена, които ще бъдат трудни за англоезичния читател.

Ако езиковата виртуозност и специфичните културни препратки са се превърнали в пречка, то други стратегии се поощряват, като например ползването на явни тропи, непосредствено разпознаваеми като „литературни“ и „белетристични“, аналогични на изнурената лингва франка на специалните ефекти в съвременното кино, както и акцентирането върху политическа чувствителност, която нарежда автора сред онези, които „работят за международния мир“. Така пресилените фантазийни прийоми на Рушди и Памук винаги вървят ръка за ръка с определена либерална позиция, тъй като, по думите на Борхес, „повечето хора имат толкова малко естетическо чувство, че разчитат на други критерии за оценка на творбата, която четат.“

Това, което изглежда е обречено на смърт или поне забрава, е една творба, която се наслаждава на тънките нюанси на собствената си езикова и литературна култура, типът писане, който заклеймява или чества начина на живот на дадена езикова група. В световния литературен пазар няма да има място за автори като Барбара Пим и Наталия Гинзбърг. Шекспир щеше да изостави каламбурите, а една нова Джейн Остин въобще може да забрави за Нобел.

Превод: Зоя Маринчева

 

Тим Паркс
Тим Паркс (род. 1954) е британски писател. Образован в Кеймбридж и Харвард, той е автор на 16 романа и множество статии и критически текстове за издания като The New Yorker и New York Review of Books. Тим Паркс живее във Верона, Италия.
Други статии от този автор
Посетители: 94

Последните най...


support

Коментари

  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 15 часа
  • Златко писа Още
    А тук – един по-стар... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Ето и текста на... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    А ето тук и най-точният... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    След около две седмици... преди 18 часа
  • Румяна Станкова писа Още
    Чрез личните си... преди 6 дни
  • сухи писа Още
    Може би е по-добре да не... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Текстът е брилянтен,... преди 1 седмица
  • Антон Миленков писа Още
    означава ли, че ако... преди 1 седмица
  • Аллахкерим писа Още
    Тра-ла-ла. Щом ти харесва,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Риби в аквариум;... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е чак безсмислица, но... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Иван Димитров е задал... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
    Присъединявам се към... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    На проведената 20 юни 2017... преди 2 седмици
  • Р. Казаков писа Още
    Текстът е великолепен,... преди 2 седмици
  • Бойко Стефанов писа Още
    Не е необходимо да се... преди 2 седмици
  • Нина Стоянова писа Още
    Г-жо Кралева, след... преди 2 седмици
  • abdu писа Още
    Много ми харесва този текст! преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ok, нека да разгледаме... преди 3 седмици
  • Огнян Паскалев писа Още
    Всъщност и двете части... преди 3 седмици
  • Наталия Радева писа Още
    Четивото е от най-... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Прекрасен текст от умния... преди 3 седмици
  • 007 писа Още
    Достоевски - догматик?... преди 3 седмици
  • аФдеев писа Още
    Не мога да имам нищо... преди 3 седмици