Дискусии

27 Юни, 2017 1919 3

По повод на едно предаване от…

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Стефан Дечев
(Или за дефицитите и СЪ-участията на една историография)…

Изкуство

20 Март, 2017 2910 2

Истанбул 2016

Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Мустафа Мустафов
Силно впечатляващ поглед към съседната ни метрополия,…
  • 17 Мар, 2017 1779 1

    Изкуството на развалата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Джейкъб Микановски
    В какво се състои привлекателността на руините? Не мисля, че днешното очарование от местата на…
  • 11 Мар, 2017 4435 1

    Eротичната фотография на Нели Гаврилова

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Светлозар Василев
    Събитието „16:26:36“ e седемнадесетата самостоятелна изложба на Нели Гаврилова. Тя е една от…
  • 29 Ное, 2016 2567

    За духа и поезията на Весела Василева

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Невена Борисова
    Едно име в литературната ни история, днес познато основно на ценители, продължава да свети, подобно…
  • 26 Ное, 2016 1988

    Неда Антонова: Думите са бижута за масово поразяване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    Неда Антонова е автор на стихосбирки, исторически романи, повести, театрални пиеси и новели.…
  • 01 Ное, 2016 2117

    Защо, наистина?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Защо, наистина? „Менят се времената“ е обяснението на Левчев, допълнено със задоволство от тази…
  • 2016 11 Dilan Ginsberg
    01 Ное, 2016 2348 2

    Защо Дилън?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Владимир Левчев
    В дома му в Ню Йорк, през декември 1994, на моя въпрос дали поезията не се превръща все повече в…
  • 07 Окт, 2016 2578

    Свръхземната същност на живота

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Боян Пенев (подбрал: Асен Валентинов)
    Общ недостатък на най-младите ни лирици, „модернисти“ е, че зле са разбрали своите учители, за…
  • 07 Окт, 2016 3384 6

    Димчо Дебелянов и доброволчеството

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Славимир Генчев
    Преди няколко години акад. Иван Радев от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“…
  • 24 Сеп, 2016 4839 7

    Литературни страсти à la Bulgarie

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
    Кратката компилация от мнения, обменени във Фейсбук по въпроси, свързани с болежките на днешната…
  • 2016 09 Stanislav Lem
    16 Сеп, 2016 3419 2

    Светът на ръба

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Станислав Лем
    В Русия ставах все по-известен, а на тема „Соларис“ беше откачил не само Тарковски, за чийто филм с…

Изгледи

27 Юни, 2017 284

Как Канада се справя с популистката…

Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Аманда Тауб
Докато десният популизъм размътва изборите и преобръща с…

Драскулки

24 Юни, 2017 537 2

Птицо проклета

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
Знаеше, че трябва да приготви нещо. Нещо важно, ако и…
  • 26 Май, 2017 1308 2

    10 неща, които щях да правя, ако бях жена

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Стефан Икога
    Ще нося пола. Дълга до земята, широка като лъка. Ще гледам денят да е летен, за да може вятърът…
  • 22 Апр, 2017 950 1

    Нещо назаем

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    Вярно ли е тогава, че думите принадлежат на този, който ги е написал, така както други видове…
  • 2017 03 Or woz
    25 Мар, 2017 2050 5

    Оръжие на възмездието

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Виктор Пелевин
    Към края на втората световна война, когато дори ония членове на НСДАП, които контролираха мислите…
  • 18 Мар, 2017 2652

    Изкуството на неуспеха

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    Човешките същества се объркват, когато са под напрежение. Пилоти катастрофират, гмуркачи се давят.…
  • 04 Мар, 2017 1993

    Размисли за Ганди

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Джордж Оруел
    Светците винаги трябва да бъдат смятани за виновни, докато не докажат своята невинност, но…
  • 07 Фев, 2017 1997 3

    Давид и Голиат

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    „Давид и Голиат“ описва какво се случва, когато обикновени хора се изправят срещу великани. А под…
  • 19 Ян, 2017 1907 1

    Четвъртък сутрин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Иван Димитров
    Настоящият текст е откъс от „Софийски дует“ – втори роман на българския автор Иван Димитров,…
  • 02 Ян, 2017 2181

    Истински цветове

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    Когато през 1956 г. започва кампанията „Тя прави ли го, или не?“, повечето реклами, насочени…
  • 29 Дек, 2016 9647 2

    История с торта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    Тази история се случи в новогодишната нощ на последната ми зима в България. С жена ми и…
  • 2017 01 KourosNaucratis
    28 Дек, 2016 5585

    Статуята, която не изглеждала както трябва

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    През септември 1983 г. един търговец на произведения на изкуството на име Джанфранко Бекина се…

Видрица

26 Април, 2017 836

Ваканция в Иран

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си…
  • 29 Дек, 2016 2955

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 2105 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 1826

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 2842

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 2943

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 4278 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 4103

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 7020 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 4592

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 5441 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Не всички писатели знаят кои са техните читатели. Много от тях може би дори не мислят, че се обръщат с творбата си към определена читателска аудитория. По същия начин, в историята има такива периоди, когато като цяло авторското усещане за читателската аудитория се променя – което пък неминуемо води до промяна в начина на писане. Най-яркият пример за това е периодът от 14 до 16 век, когато писателите в цяла Европа престават да ползват латински и се ориентират към разговорните си езици. Вместо да дебютират произведенията си както преди, на една международна сцена, ръководена от един главно църковен елит, те „слизат“ на нивото на местните си диалекти и национални езици, за да се представят на зараждащата се средна класа. 


В историческите книги това пренасочване към разговорния език е заявено като демократично вдъхновение, обогатило писменото слово с местна виталност и дало ново самочувствие на бързо консолидиращите се национални езици. Това е така, но най-вероятно това развитие е резултат както от идеализъм, така и от амбиция и икономически интерес. Дошъл е моментът, в който писането на латински е станало безсмислено, тъй като арбитрите на литературния вкус представляват група от национален, а не международен порядък. Днес ние сме в началото на една нова, още по значима революция, която ни отвежда в съвсем друга посока.

В резултат на все по-забързаната глобализация ние се приближаваме към един световен литературен пазар. Все повече се налага идеята, че за да е велик един автор, той трябва да е световен, а не национален феномен. Може би тази промяна не е така ясно видима в САЩ, както в Европа, благодарение на размера и властта на американския пазар, а и на факта, че английският по принцип се счита за език на глобализацията, така че много повече преводи се правят от, вместо на английски език. Все повече европейски, африкански, азиатски и южноамерикански автори днес обаче считат, че са се провалили, ако не спечелят световен читателски интерес.

В последните месеци автори от Германия, Франция и Италия – страни с големи и добре развити национални читателски традиции – споделиха с мен своето разочарование от факта, че не могат да намерят англоезичен издател за творбите си. Интересното е, че според тях този провал се отразява неблагоприятно на престижа в родните им страни – ако хора от друго място не те искат, значи не си толкова добър. Със сигурност в Италия, където живея, един автор се счита за успешен само ако е публикуван в Ню Йорк. За да разбере колко много са се променили нещата, достатъчно е човек да се размисли в каква нищожна степен щяха да пострадат репутациите на Зола и Верга, ако не бяха своевременно издадени в Лондон.

Електронните системи за пренос на текст ускориха този феномен още повече. Днес, мигновено след завършването на книгата или дори на първата й глава, тя може да бъде разпратена на хиляди издатели по целия свят. Не е необичайна практика да се продават чуждоезични издателски права преди творбата да намери местен издател. Един добър агент след това може да оркестрира едновременното й издаване в няколко страни, използвайки маркетингови стратегии, които обикновено свързваме с мултинационални компании. Така, когато един читател си купи „Изгубеният символ“ на Дан Браун или поредния „Хари Потър,“ или разбира се книга на Умберто Еко, Харуки Мураками и Иън Макюън, той е с ясното съзнание, че същата тази книга се чете в същия този момент по цял свят. Купувайки книгата, читателят се приобщава към едно световно общество. Това прави книгата още по-привлекателна.

Този феномен се отнася не само до популярната литература, съдейки по многобройните международни литературни награди. Нобеловата награда, въпреки съмнителната селекционна процедура и често странен избор на автори, се счита за по-престижна от която и да е национална награда. Импак в Ирландия, Мондело в Италия, международната литературна награда в Германия се радват на все по-голям престиж. Така литературният вкус вече се определя не от сънародниците, а от група хора, която е все по-трудно опознаваема и в която авторът не членува.

Какви са последиците за литературата? От момента, в който авторът започне да вижда своите читатели като международна вместо национална аудитория, начинът му на писане неминуемо започва да се променя. По-специално, забелязва се тенденция към премахване на всякакви пречки за възприемане на творбата в световен мащаб. Пишейки през 1960 година, интензивно потопен в своята собствена култура и сложна политическа обстановка, Хюго Клаус явно не се е притеснявал от факта, че неговите романи ще изискват специално усилие от страна на читателя и най-вече преводача, ако трябва да бъдат четени извън родната му Белгия. За разлика от него, съвременни автори като норвежеца Пер Петерсон, холандеца Гербранд Бакер или италианеца Алесандро Барико ни предлагат творби, които можем да четем без особено усилие или познание, но не предлагат и наградата, която подобно усилие носи.

Още по-важно – пише се на прост, изчистен език. Казуо Ишигуро говори за това колко е важно да се избягват игри с думи и алюзии, за да се улесни работата на преводача. Скандинавските автори, които познавам, ми казват, че избягват да назовават героите си с имена, които ще бъдат трудни за англоезичния читател.

Ако езиковата виртуозност и специфичните културни препратки са се превърнали в пречка, то други стратегии се поощряват, като например ползването на явни тропи, непосредствено разпознаваеми като „литературни“ и „белетристични“, аналогични на изнурената лингва франка на специалните ефекти в съвременното кино, както и акцентирането върху политическа чувствителност, която нарежда автора сред онези, които „работят за международния мир“. Така пресилените фантазийни прийоми на Рушди и Памук винаги вървят ръка за ръка с определена либерална позиция, тъй като, по думите на Борхес, „повечето хора имат толкова малко естетическо чувство, че разчитат на други критерии за оценка на творбата, която четат.“

Това, което изглежда е обречено на смърт или поне забрава, е една творба, която се наслаждава на тънките нюанси на собствената си езикова и литературна култура, типът писане, който заклеймява или чества начина на живот на дадена езикова група. В световния литературен пазар няма да има място за автори като Барбара Пим и Наталия Гинзбърг. Шекспир щеше да изостави каламбурите, а една нова Джейн Остин въобще може да забрави за Нобел.

Превод: Зоя Маринчева

 

Тим Паркс
Тим Паркс (род. 1954) е британски писател. Образован в Кеймбридж и Харвард, той е автор на 16 романа и множество статии и критически текстове за издания като The New Yorker и New York Review of Books. Тим Паркс живее във Верона, Италия.
Други статии от този автор
Посетители: 111

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Златко писа Още
    Мисля си, че може би тук е... преди 14 часа
  • Златко писа Още
    Фейсбук подава сигнали,... преди 15 часа
  • Атанасов писа Още
    Стефан Дечев прави... преди 21 часа
  • Поздравления писа Още
    Позор... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Някои текстове се раждат... преди 3 дни
  • Марта, Виена писа Още
    Мания за писане:... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Засега в Европа няма... преди 3 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Авторът подчертава, че... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    Прекалено дълга и... преди 4 дни
  • Маргарит Мавродиев писа Още
    Хартията е търпелива и... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Никой на никого не пречи,... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    В подкрепа на горната... преди 5 дни
  • White Barde писа Още
    То същото като в... преди 1 седмица
  • Атанасов писа Още
    По традиция у нас... преди 1 седмица
  • Румяна Станкова писа Още
    Интересен и оригинален... преди 1 седмица
  • meritus писа Още
    Всеки може да го прави,... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Критичката на Путин и... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Много интересна статия.... преди 2 седмици
  • Мина Ветренска писа Още
    Прекрасно, тъжно и... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Умно написана... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Не споделям изцяло... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Цял живот работя с... преди 2 седмици
  • Светла Каменова писа Още
    Напълно подкрепям... преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Заглавието е неточно и... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Силата на ИДИЛ не е в... преди 3 седмици