Дискусии

19 Юни, 2018 262

Какво „Америка на първо място“ ще…

Отдел: Дискусии - Свят Автор(и): Джереми Шапиро
Новият американски посланик в Германия, Ричард Гренел,…

Изкуство

21 Юни, 2018 559 1

Южната завеса: „Граница“ на Капка…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джейкъб Микановски
Високо в Родопите на границата между България и Гърция има…
  • 16 Юни, 2018 1503 15

    „Калуня-каля“ – урок по творческо писане за недостатъчно…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Диана Петрова
    Стигнах до „Калуня-каля“ по време на един панаир на книгата, където се спрях пред щанда на…
  • 09 Апр, 2018 680

    Поетът с две родини

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Излезе от печат юбилейната стихосбирка „Дръвче“ на Румен Иванчев. Ще кажете, че това не е новина, и…
  • 27 Мар, 2018 1385 5

    Многото епохи на Ал Пачино

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Симс
    При всичките възходи и падения в ролите си, Пачино успява да поддържа невероятно себеусещане – нещо…
  • 12 Мар, 2018 1506 1

    Изчезващата традиционна култура на словенските пастири

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Йост Франко
    В продължение на около петстотин години в областта „Вèлика планѝна“ в Словения е съществувала…
  • 09 Мар, 2018 1702 1

    „Смъртта на Сталин“ убедително представя ужасяващата…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Маша Гисън
    Джон Чейн и Уилям Стоукс са лекари от деветнадесети век, които са описали един вид мъчително,…
  • 28 Фев, 2018 3306 3

    Най-еротичната година в живота на Пикасо

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Лара Марлоу
    Към 1932 Пабло Пикàсо е вече най-известният художник на света. На 50 години е, живее в луксозен…
  • 16 Фев, 2018 1808 2

    Красотата убива

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Румен Леонидов
    Унищожение. Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране…
  • 04 Ян, 2018 2952 4

    Падингтън, Коледа и Брекзит – или за сериозните политически…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Евдокия Борисова
    – Мече? На гара Падингтън? – и госпожа Браун удивено погледна съпруга си. – Не ставай смешен,…
  • 25 Дек, 2017 1925

    Колтрейн и равноденствието

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Иван Ланджев
    „Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не…
  • 18 Дек, 2017 3425 2

    Възнишение

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Атанас Стойчев
    Не се притеснявам, че голяма част от зрителите не са чели „Дон Кихот“. Припомням, че Дон Кихот…

Изгледи

23 Юни, 2018 105

Румелийски делници и празници – ч. 1

Отдел: Изгледи - България Автор(и): Вера Мутафчиева
„Румелийски делници и празници от XVIII век“ (София 1978)…

Драскулки

17 Юни, 2018 590 1

За основния въпрос на българското битие

Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
Публикувах тия дни на моя сайт един кратък текст, посветен…
  • 29 Май, 2018 1089 7

    7 по стил от Чарлз Буковски

    Отдел: Драскулки - Поезия Автор(и): Чарлз Буковски
    Кратка сбирка от няколко стихотворения на Чарлз Буковски. Включва заглавията нирвана отбой ура,…
  • 13 Май, 2018 509

    Малки нощни музики

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Следващите текстове представляват рехава сбирка от мисли и наблюдения, появили се хаотично по…
  • 03 Май, 2018 662

    О, Лимасоле мио

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    „Гответе се за женски десант на острова на Афродита.“ Това съобщаваме на мъжете си и ги напускаме…
  • 30 Апр, 2018 588

    Писмо до Хаим Оливер

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Фани Цуракова
    Случва се и това, читателят да продължи недовършеният път на героя. Някакви си 40 години след като…
  • 2018 04 Old Teacher
    25 Апр, 2018 1535 3

    Похвално слово за великомъченица Валентина

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Хюсеин Мевсим
    Свеждам най-преклонно глава пред Вас, учителко моя! Макар че не Ви разбирах докрай, Вие ми…
  • 16 Апр, 2018 826

    Април на село

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Голямата крайселска ливада е изпъстрена с шарките на пролетта. Не е като килим, а като домашно…
  • 16 Апр, 2018 581

    Пеперудата на Роршах

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Яна Букова
    Любимите съждения на Георгиев не са относно времето, но удоволствието от оприличенията е…
  • 11 Апр, 2018 917

    След любовта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Момо Капор
    Това ли е всичко, което остава след любовта? И какво изобщо остава след нея? Телефонен номер, който…
  • 28 Фев, 2018 1557

    Пастирката или мъртвешкият шум

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Тази история ме копаеше отдавна. Все си мислех, че ще я забравя, но когато ставаше дума за стада,…
  • 03 Фев, 2018 1927

    Втора хирургия

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Да срещнеш стар познат преди Нова година, с пари в джоба и цял следобед пред теб, какво по-приятно…

Видрица

02 Март, 2018 1562 2

Татуировката – изкуство или кич?

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от…
  • 14 Дек, 2017 2577

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 3697 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 6088

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 5492 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 4588

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 5756

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 5501

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 9236 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 6606

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 10401 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

„Вторият Йерусалим ще бъде Батак.
Пловдивски митрополит Николай

„…вярваме, че баташките мъченици ще се молят
за просперитета на страната ни
.
Цветан Цветанов, вицепремиер

Тези знаменателни слова бяха изречени на 16 май [2011], в Батак, при първото прославление на канонизираните месец преди това баташки и новоселски мъченици.

Канонизирането се подготвя от (поне) пет години – от времето на 130-годишнината от Априлското въстание, когато за първи път идеята официално и настоятелно започна да циркулира в общественото пространство. Още тогава, баташките мъченици бяха канонизирани от Българската старостилна православна църква, а инок Евтимий им написа пространно житие[1].

От този момент нататък не спирам да се питам защо това се случва.

И какви точно потребности на българското общество задоволява един такъв акт.

Или – какви дефицити запълва?

 

Внимателно проследих церемонията на 3 април в „Александър Невски“, както и двете локални (национални?) прославления в Априлци (9 май) и Батак (17 май).

Бяха много различни.

Разминаването започва от самите дати. Клането в Батак е извършено на 4/16 май, а в Ново село на 9/21 май. Ако съдим по дните, обозначени от Синода за честване на мъчениците обаче, се оказва, че в Ново село то се е случило преди да се случи в Батак…

Упоритите ми въпроси за датата 9 май срещнаха в Априлци всеобщо недоумение и дори възмущение, изразено от Ловчанския митрополит Гавриил така:

„Ами тогава също е било 9 май. Те, празниците сега са си на същите дати. Само Гергьовден е изключение.“

Няма да се впускам в пространни разяснения за движенията на светския и на църковния календар през 20 век (1916, 1968). Ще отбележа само, че отговорът на митрополита очерта много важен проблем: дали 9 май 1876 трябва да се интерпретира като историческо събитие, или като църковен празник?

Никой в Априлци не знаеше кой и защо е определил датата 9-ти май. Имаше, разбира се, предположения:

„От София са наредили да е на 9 май – тогава имало място в календара.“

„Владиката иска да е на 9-ти.“

Никой не знаеше (включително бившият кмет и общински съветници), че в града има улица „9 май“, откога е наречена така и какво означава. Накрая настоящият кмет, все пак, обясни, че улицата носи това име още от комунизма и отбелязва победата над фашистка Германия.

Макар да имаше единични съмнения дали празненството ще се повтори и догодина, повечето интервюирани смятаха, че „9-ти ще стане празник на всички априлчани“, вместо – както е досега – всяко от съставните села да си има свой, отделен празник.

Всички правеха връзка със 17 май – празникът на Батак. Един симпатичен господин дори ми довери, че монахините от Новоселския манастир „Св.Троица“ са загинали в баташкото клане…

Официалният празник на Априлци (или поне – на най-близкото до района на битката съставно село Зла река, където е и паметникът, поставен за 10-годишнината от въстанието през 1886) досега е бил 24 май. Тържества пред паметника са документирани поне от 1926 – 50-годишнината от въстанието. Чух множество обяснения за датата 24 май:

 „На 9-ти са ги изклали, а пък на 24 са завардили откъм Зла река, че да не навлязат турците в града.“

 „Тук всяко село си има свой събор. 24 май е празникът на Ново село, с курбан. Иначе са се празнували празниците на черквите: Св. Петка, Св. Георги…“

„Ами, миряните – по Грегорианския, ние (информаторът е свещеник) – по Юлианския. Иначе го правехме на 24 май. Не, на 24 май не е събор. Съборът е на Петковден. Сега се мъчат да го направят на Гергьовден…

Едно възможно обяснение за това разминаване в календара е фактът, че за Априлци датата 9 май е нова. За Априлци събитието става празник. Сега.

В Батак, където 17 май е официален празник „отдавна“, „откакто се помня“, „винаги“, поредността е доста по-сложна.

Има и едно, доста по-утилитарно обяснение: стремежът да се изпревари Батак, стремежът новоселските мъченици да бъдат „първи“ – макар не толкова „известни“, почитани, прославяни. Това обяснение е свързано и с логиката на самото им канонизиране редом с баташките. Мнозина от гражданите на Априлци признаваха, че са се питали – как така са попаднали на едно място с Батак – преди Перущица, Панагюрище, Клисура… Отговорът, който повечето от тях даваха, е тясната връзка на Патриарх Максим с региона:

„Идеята за канонизирането е на нашия владика, но има и едно рамо отгоре, защото Патриархът е от Орешак.“

(От Априлци пък е Симеон Дянков, който построил там хотел…)

Не липсват и начални стъпки към изграждане на нова митология:

„Нашето въстание е било по-голямо, но не е имало кой да го опише. Захари Стоянов не е идвал тук. Баташките мъченици, всъщност не са били чак толкова, колкото ги изкарват. Нашите са 500.“

Съжалението, че Захари Стоянов не е идвал в Априлци, се повтаряше често. Източникът му, всъщност, е литературен: предговорът, написан от Борислав Геронтиев, към книгата на М. Лазаров „Девет глътки свобода“ (Варна, 1982), която почти всички информатори цитираха, започва именно с това съжаление.

Случваше се едни и същи хора да дават различни „обяснения“ за изненадващото канонизиране на новоселските мъченици редом с баташките:  започваха с връзката „Патриарх Максим“, след това изтъкваха отсъствието на Захари Стоянов от „тяхното“ клане…

В Батак за новоселските мъченици не се говореше.

В Батак беше организирана тридневна импозантна прослава.

Започна се с метаморфоза: Тържествено осветена от пловдивския митрополит, мъченическата черква „Св. Неделя“, до този момент музей, се превърна в действаща. Нищо, че олтарни двери липсват – олтарът е отворен и в него може да влезе всеки. Липсва и икона на патрона на черквата – Света Неделя, която (може би) ще бъде заменена с иконата на новите мъченици.

Неколцина граждани съвсем доверително ми съобщиха, че се наложило иконата да бъде прерисувана, защото мъчениците не били облечени с баташки носии…

Баташките носии, впрочем, едва ли са били нужни. Защото църквата организира тържеството като национално.

За разлика от скромното честване в Априлци, където най-високото ниво беше епархийско и областно, в Батак се стекоха митрополити, епископи и обикновени свещеници и монаси не само от цяла България, но и от православните църкви по света, включително – от Мадагаскар. Предполагаемият им брой беше отбелязан със сакралното число 300.

Политическото присъствие също беше национално: вицепремиерът Цветан Цветанов, който поднесе на митрополит Николай „посуди“ за служение в новоосветената черква, зам. председатели на Народното събрание, министър, представители на политически партии, кметове.  Вицепрезидентът – батачанин – Ангел Марин отсъстваше, но беше оставил венец. Президентът, иначе толкова пристрастен към баташките мъченици, също отсъстваше.

Национално беше и присъствието на обикновените миряни.

„Тук чуждите са повече от нас“ – каза ми на вечерната литургия един батачанин.

Не повярвах и реших да питам. Започнах от немногото набожни жени с покрити глави, които усърдно се молеха. Нито една не беше от Батак. Оказа се, че доста голяма част от събраните на площада са дошли с автобуси, организирани от черквите: от София, Пловдив, Хасково, Асеновград, Велинград, Димитровград… Имаше, разбира се, и много батачани, преселени другаде.

„Ние, батачани, се изгубихме. Останахме 3 200 души…“ – каза извинително един човек.

Всъщност, на площада (заедно с „300“-та свещеници, множеството журналисти и пътниците от всички автобуси) едва ли имаше повече от 1000 души, които  придадоха на празника в Батак национален мащаб.

Празникът в Априлци, където не дойде дори Симеон Дянков, си остана локален.

Другото отчетливо различие между двете чествания беше именно в разбирането на празничната им природа.

Не чух някой на площада в Батак да произнася думите „Честит празник!“ В Априлци – обратно – всички се поздравяваха с празника, макар да имаха твърде различни тълкувания за това какво се празнува:

 „На тях всяка неделя им е събор – пазар става.“ (свещеник)

„Утре празник няма да има. Днеска е!“ (продавач на битака, който също свързва „празника“ с пазара)

 „Великден е, нали още се казва „Христос възкресе!“

„Днес е Св. Никола Летни.“

„Победата над Хитлеристка Германия.“

„Денят на Европа. Цяла Европа празнува, та ние ли…“

Само по-сведущите се досетиха да посочат празника като ден на мъчениците.

Различните тълкувания секнаха, когато митрополитът започна тържественото си слово с категоричното „Честит празник!“.

А кметът обеща да обяви 9 май за почивен ден в цялата община…

В Батак 17 май отдавна е почивен ден, макар пловдивският митрополит да поздрави паството си с „Честит първи празник!“.

От предишни наблюдения зная, че в Батак, на 17 май традиционно има концерти, народни хора, кебапчета и захарен памук. Когато описваха досегашните празнувания, хората избягваха да споменават кебапчетата, но и сега зад пищния им аромат се нареждаха опашки – по време на самата литургия.

„Днес нямаме друго – само кебапчета и кюфтета – съобщи сервитьорка в едно заведение. – Това е традиция, на 17-ти се ядат кебапчета и кюфтета. Трябва да хапнеш, за здраве и за късмет.“

На 16-ти вечерта, малко преди грандиозното шествие с иконата, съпровождано от удари на клепало и камбанен звън, да се отправи към площада, в една странична уличка свиреше цигански оркестър…

Когато – преди години – хората в Батак ми разказваха как празнуват 17 май, някак се извиняваха, съзнавайки, че празнуват клане.

Сега няма да имат нужда от извинения – възсияването на  мъчениците в небесното царство ще легитимира самата празничност.

Макар някои от тях да смятаха, че – „всяко чудо – за три дни“…

Чудото, всъщност, не е непременно задължително при канонизирането на новомъчениците, избрали да дадат живота си за вярата – след падането на Константинопол през 1453. Самото налагане на Османския ред правело мъченичеството саморазбиращо се, а Османската империя била наречена „мъченикотворческа институция“.

Въпреки това, в словото си на 9 май Ловчанският митрополит Гавриил обяви:

„Само преди един месец нямахме нищо: нито икона, нито прослава, нито житие. Всичко стана за този един месец. Ето това е чудото!“

Ако канонизирането на новомъченици може да се състои и без доказани чудеса и мироточиви (благоуханни) мощи, житието и прославата са, наистина, задължителни.

В Априлци, на 9 май, житие имаше, макар издадено на вестникарска хартия и състоящо се от 8 страници.

В Батак, вечерта на 16 май, житие все още нямаше. Никой (включително – представители на висшия клир и дори на комисията по канонизирането) не го беше виждал. Миряните пък ме пращаха да питам в музея.

„Житието не е ли задължение на Църквата? – питах.

„Ами църквата („Св. Неделя“) до вчера беше към музея“ – отговаряха хората…

На 17 май една набожна жена с покрита глава, от София, вече продаваше жития. Издадена на луксозна хартия, в 71 страници, книжката съчетава житие и прослава, а на последната страница е публикувано стихотворение без автор, със заглавие „Клането продължава“:

„Посича ви не турски ятаган,

А ваште свидни внуци и правнуци.

Секат душите ви безмилостно, без свян

Все наши, български башибозуци.“

Нелепото присъствие на този опус в иначе издържаната канонически прослава ме върна към въпроса – защо това се случва?

Ще спестя дребнавите подозрения (изказани, впрочем, и от мнозина зрители на церемонията в Батак) за архийерейски или политически сметки. Не ме интересува дали някой иска да стане патриарх, да остане кмет или да легитимира присъствието си във властта чрез демонстрация на религиозно рвение, дарявайки „посуди“ за служение в черквата. Не ме интересува и трогателното единодушие на „дясно“ и „ляво“ пред олтара на Църквата, потвърдено от друга знаменателна фраза на вицепремиера Цветанов:

„Това, което може да сплоти българското общество, е Българската православна църква.“

Не ме интересува дори вероятното намерение на БПЦ да си изгради позитивен образ, понакърнен от множеството анатеми на „лъжепророци“, хомосексуалисти и поп-певици.

Интересува ме защо на българския народ трябва да се вменява мъченически ореол и – на всяка цена – да му се изобретява враг. По отношение на тези усилия, стихотворението „Клането продължава“, съпътстващо прославата на мъчениците, речта на президента Първанов по случай 135-годишнината от Априлското въстание, в която съобщи, че „пепелищата изградиха нашето самочувствие“, и митингът на „Атака“ в Батак, чийто основен патос беше съсредоточен в оригиналния лозунг „Долу ДПС!“, са явления от един и същи ред.

„Самочувствие“, изградено върху пепелища, „самочувствие“ на мъченици, постоянно малтретирани, потискани, унизявани от реален или въобразен враг, не може да бъде позитивно самочувствие. Може само да роди чудовища: неудовлетвореност, страх, агресия. И жажда за възмездие.

Въпросът, на който все още ми е трудно да си отговоря, е – дали и доколко произвеждането на чудовища е патент само за „Атака“? Дали и доколко останалите актьори, стараещи се да изобразят днешната ни реалност като „мъченикотворческа институция“, правят това със съзнанието за  пораженията, които ще нанесат, или от най-обикновено невежество?

И още един въпрос:

Дали и доколко изобретяването на мъченици ще приобщи секуларизираното ни и все по-втренчено във физиологическото си оцеляване общество към духовните ценности, или ще задълбочи прогресиращия разпад на малки, враждебни помежду си групички?

На площада в Батак, носещ, слава Богу, името „Освобождение“, а не – „Клане“, се оформиха две, първоначално не толкова враждебни, колкото незаинтересувани една от друга  групи: едната, съставена от досегашните зрители на тържествената литургия, сред които имаше и вярващи, и невярващи, и хора, дошли да се причестят, и просто разхождащи се, и другата – от шумните привърженици (дошли от другаде, специално за митинга) на „Атака“. Двете групи си бяха обърнали гръб[2], потопени в мощния звън на камбаните.

А щъркел – от кръста над купол незрим –
Гледаше на всичко тих, невъзмутим…

Публикувано за пръв път в: „Култура“ – Брой 22 (2640), 10 юни 2011
Публикува се тук със съгласието на авторката.



[1] Официалното житие на баташките новомъченици, написано по случай канонизирането от БПЦ, в голяма степен е буквално преписано (с позоваване) от този текст. Не зная дали това означава „примирие“ със старостилците. Във всеки случай, когато житието се появи за първи път в Батак, в деня на прославата 17 май, на никого от висшия клир заимстването не направи впечатление. 

[2] Тръгнах си по време на речта на Волен Сидеров, защото имах ангажименти в София. Не съм станала свидетел на последвалите я стълкновения, описани във всички медии. И не съжалявам – защото внушението на обърнати с гръб един към друг митинги е много по-значещо от всякакви скандали. 

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор
Посетители: 92

Последните най...


support

Коментари

  • коста стаменов писа Още
    "Ранделова" или... преди 5 часа
  • Ранделова писа Още
    Чудя се как ли би... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Казват, че Елиас... преди 2 дни
  • Анатоли Кирилов писа Още
    Скандалност, не... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Всеки обича пазарът... преди 6 дни
  • Броди писа Още
                      Тъкмо... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Прав е г-н... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Най-важното е никой да... преди 6 дни
  • Сухи писа Още
    Никола Георгиев има... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Отговорът на издателя... преди 6 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    С риск да разсърдя моя... преди 6 дни
  • Броди писа Още
                       В... преди 1 седмица
  • Антония Бонева писа Още
    На мен ми беше... преди 1 седмица
  • Светла Петкова писа Още
    Съгласна съм с... преди 1 седмица
  • Боян писа Още
    Приемам рецензията на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Голямото изключение,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Попаднах на този... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А Турция, като всяка... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ок, стига толкова... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Впрочем, нека обобщя... преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Драги Златко, "петата... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И един дребен въпрос:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Професоре, вашият... преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Цитат: "всички... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Да, разбира се,... преди 2 седмици