Дискусии

16 Февруари, 2018 643 1

Как капитализмът променя съзнанието

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Джонатан Хейт
Светът ни се променя бързо – екологически, икономически,…

Изкуство

16 Февруари, 2018 253

Красотата убива

Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Румен Леонидов
Унищожение. Това изплува като изречено от вътрешния ми…
  • 04 Ян, 2018 1711 4

    Падингтън, Коледа и Брекзит – или за сериозните политически…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Евдокия Борисова
    – Мече? На гара Падингтън? – и госпожа Браун удивено погледна съпруга си. – Не ставай смешен,…
  • 25 Дек, 2017 1247

    Колтрейн и равноденствието

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Иван Ланджев
    „Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не…
  • 18 Дек, 2017 2533 2

    Възнишение

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Атанас Стойчев
    Не се притеснявам, че голяма част от зрителите не са чели „Дон Кихот“. Припомням, че Дон Кихот…
  • 17 Ное, 2017 1502 1

    В режим на оцеляване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Пълно признание: Ако някой намери нещо субективно в това ревю (особено такова, което няма да се…
  • 11 Ное, 2017 2829 8

    „Възвишение“ за българския зрител

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Калоян Гуглев
    Когато влизах в киносалона, носех със себе си едно монолитно предубеждение. Очаквах нещо хубаво…
  • 04 Ное, 2017 1228 3

    „Асансьорът“, който не знае накъде да потегли

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Иван Димитров
    Влизам в камерната сцена на „Сълза и смях“ с надежда. Като драматург Георги Марков има статут на…
  • 21 Сеп, 2017 2620

    Орхан Памук: Понякога, да преподаваш собствените си романи…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Орхан Памук
    Но колко силен акцент би трябвало да поставям върху турската история, трансформацията на Истанбул,…
  • 13 Сеп, 2017 1718

    Пръстът на Сталин

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джейкъб Микановски
    Алегориите правят нещата плоски. Освен това те ласкаят, което, мисля, е и ключът към тяхната…
  • 02 Сеп, 2017 2070 1

    Писането като терапия (Интервю с Данило Киш)

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Данило Киш
    Според мен прозата винаги се приближава до философията, когато няма друг изход – романът сам по…
  • 04 Авг, 2017 2751

    Вапцаров и македонизмът

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Тони Николов
    Българо-македонският прочит на „общата история“ все трябваше да започне някой ден. Което не се…

Изгледи

07 Февруари, 2018 849 2

Отварянето на севернокорейската мисъл

Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Жиюн Баек
В една студена и ясна нощ през септември 2014, един мъж,…

Драскулки

03 Февруари, 2018 816

Втора хирургия

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
Да срещнеш стар познат преди Нова година, с пари в джоба и…
  • 29 Ян, 2018 1169 2

    Тайната вечеря

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Необикновено скрежна е ранната миланска утрин на 18 януари. Минавам предългото разстояние от…
  • 22 Ян, 2018 1276 2

    Ескимоско иглу на припек

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Марин Дамянов
    Всичко започна, когато преди четири месеца на майка ми ѝ откраднаха един цял тир с дамски обувки.…
  • 18 Ян, 2018 1116

    Циганската лъжица

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    След като дълго се колебах в коя най-сигурна банка да си внеса парите, избрах Банесто. Банката…
  • 10 Ян, 2018 1148

    Дзен или на лов за азиатски тигри

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Заминах за Бангкок на двайсет и пети октомври хиляда деветстотин деветдесет и трета година. Една от…
  • 03 Ян, 2018 1251 1

    Предчувствие за септември

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Говорел за необикновените неща с обикновени думи, гласът му бил възглух, ала нищо особено, пък и…
  • 27 Дек, 2017 1612 3

    Силиконовата долина

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Първата нощ си избрах един як негър от Южна Африка, който, за да се стопли, подскачаше с боксови…
  • 19 Дек, 2017 1059

    Карпe дием

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Няма да описвам как ме арестуваха, съставиха акт, за малко да ми конфискуват колата и как се…
  • 14 Дек, 2017 900

    204

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вергил Немчев
    В десет сутринта на Орлов мост вече е горещо. Краят на август е. Градът е пуст. Останали са само…
  • 11 Дек, 2017 1009

    Политическа икономия. Първа част

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Един е Законът за търсенето и предлагането, сине мой, и Адам Смит е негов пророк. Дали съм го учил…
  • 17 Ное, 2017 877

    Откъс от „Хавра“ на Захари Карабашлиев

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    „Есента най-после дойде и стана време да потеглим за Крим. Наталия не даде никакво ухо на молитвите…

Видрица

14 Декември, 2017 1612

Най-четените текстове за 2017

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте…
  • 26 Апр, 2017 2660 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 5023

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 4260 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 3553

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 4736

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 4573

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 7055 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 5689

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 9179 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 6276

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

„Вторият Йерусалим ще бъде Батак.
Пловдивски митрополит Николай

„…вярваме, че баташките мъченици ще се молят
за просперитета на страната ни
.
Цветан Цветанов, вицепремиер

Тези знаменателни слова бяха изречени на 16 май [2011], в Батак, при първото прославление на канонизираните месец преди това баташки и новоселски мъченици.

Канонизирането се подготвя от (поне) пет години – от времето на 130-годишнината от Априлското въстание, когато за първи път идеята официално и настоятелно започна да циркулира в общественото пространство. Още тогава, баташките мъченици бяха канонизирани от Българската старостилна православна църква, а инок Евтимий им написа пространно житие[1].

От този момент нататък не спирам да се питам защо това се случва.

И какви точно потребности на българското общество задоволява един такъв акт.

Или – какви дефицити запълва?

 

Внимателно проследих церемонията на 3 април в „Александър Невски“, както и двете локални (национални?) прославления в Априлци (9 май) и Батак (17 май).

Бяха много различни.

Разминаването започва от самите дати. Клането в Батак е извършено на 4/16 май, а в Ново село на 9/21 май. Ако съдим по дните, обозначени от Синода за честване на мъчениците обаче, се оказва, че в Ново село то се е случило преди да се случи в Батак…

Упоритите ми въпроси за датата 9 май срещнаха в Априлци всеобщо недоумение и дори възмущение, изразено от Ловчанския митрополит Гавриил така:

„Ами тогава също е било 9 май. Те, празниците сега са си на същите дати. Само Гергьовден е изключение.“

Няма да се впускам в пространни разяснения за движенията на светския и на църковния календар през 20 век (1916, 1968). Ще отбележа само, че отговорът на митрополита очерта много важен проблем: дали 9 май 1876 трябва да се интерпретира като историческо събитие, или като църковен празник?

Никой в Априлци не знаеше кой и защо е определил датата 9-ти май. Имаше, разбира се, предположения:

„От София са наредили да е на 9 май – тогава имало място в календара.“

„Владиката иска да е на 9-ти.“

Никой не знаеше (включително бившият кмет и общински съветници), че в града има улица „9 май“, откога е наречена така и какво означава. Накрая настоящият кмет, все пак, обясни, че улицата носи това име още от комунизма и отбелязва победата над фашистка Германия.

Макар да имаше единични съмнения дали празненството ще се повтори и догодина, повечето интервюирани смятаха, че „9-ти ще стане празник на всички априлчани“, вместо – както е досега – всяко от съставните села да си има свой, отделен празник.

Всички правеха връзка със 17 май – празникът на Батак. Един симпатичен господин дори ми довери, че монахините от Новоселския манастир „Св.Троица“ са загинали в баташкото клане…

Официалният празник на Априлци (или поне – на най-близкото до района на битката съставно село Зла река, където е и паметникът, поставен за 10-годишнината от въстанието през 1886) досега е бил 24 май. Тържества пред паметника са документирани поне от 1926 – 50-годишнината от въстанието. Чух множество обяснения за датата 24 май:

 „На 9-ти са ги изклали, а пък на 24 са завардили откъм Зла река, че да не навлязат турците в града.“

 „Тук всяко село си има свой събор. 24 май е празникът на Ново село, с курбан. Иначе са се празнували празниците на черквите: Св. Петка, Св. Георги…“

„Ами, миряните – по Грегорианския, ние (информаторът е свещеник) – по Юлианския. Иначе го правехме на 24 май. Не, на 24 май не е събор. Съборът е на Петковден. Сега се мъчат да го направят на Гергьовден…

Едно възможно обяснение за това разминаване в календара е фактът, че за Априлци датата 9 май е нова. За Априлци събитието става празник. Сега.

В Батак, където 17 май е официален празник „отдавна“, „откакто се помня“, „винаги“, поредността е доста по-сложна.

Има и едно, доста по-утилитарно обяснение: стремежът да се изпревари Батак, стремежът новоселските мъченици да бъдат „първи“ – макар не толкова „известни“, почитани, прославяни. Това обяснение е свързано и с логиката на самото им канонизиране редом с баташките. Мнозина от гражданите на Априлци признаваха, че са се питали – как така са попаднали на едно място с Батак – преди Перущица, Панагюрище, Клисура… Отговорът, който повечето от тях даваха, е тясната връзка на Патриарх Максим с региона:

„Идеята за канонизирането е на нашия владика, но има и едно рамо отгоре, защото Патриархът е от Орешак.“

(От Априлци пък е Симеон Дянков, който построил там хотел…)

Не липсват и начални стъпки към изграждане на нова митология:

„Нашето въстание е било по-голямо, но не е имало кой да го опише. Захари Стоянов не е идвал тук. Баташките мъченици, всъщност не са били чак толкова, колкото ги изкарват. Нашите са 500.“

Съжалението, че Захари Стоянов не е идвал в Априлци, се повтаряше често. Източникът му, всъщност, е литературен: предговорът, написан от Борислав Геронтиев, към книгата на М. Лазаров „Девет глътки свобода“ (Варна, 1982), която почти всички информатори цитираха, започва именно с това съжаление.

Случваше се едни и същи хора да дават различни „обяснения“ за изненадващото канонизиране на новоселските мъченици редом с баташките:  започваха с връзката „Патриарх Максим“, след това изтъкваха отсъствието на Захари Стоянов от „тяхното“ клане…

В Батак за новоселските мъченици не се говореше.

В Батак беше организирана тридневна импозантна прослава.

Започна се с метаморфоза: Тържествено осветена от пловдивския митрополит, мъченическата черква „Св. Неделя“, до този момент музей, се превърна в действаща. Нищо, че олтарни двери липсват – олтарът е отворен и в него може да влезе всеки. Липсва и икона на патрона на черквата – Света Неделя, която (може би) ще бъде заменена с иконата на новите мъченици.

Неколцина граждани съвсем доверително ми съобщиха, че се наложило иконата да бъде прерисувана, защото мъчениците не били облечени с баташки носии…

Баташките носии, впрочем, едва ли са били нужни. Защото църквата организира тържеството като национално.

За разлика от скромното честване в Априлци, където най-високото ниво беше епархийско и областно, в Батак се стекоха митрополити, епископи и обикновени свещеници и монаси не само от цяла България, но и от православните църкви по света, включително – от Мадагаскар. Предполагаемият им брой беше отбелязан със сакралното число 300.

Политическото присъствие също беше национално: вицепремиерът Цветан Цветанов, който поднесе на митрополит Николай „посуди“ за служение в новоосветената черква, зам. председатели на Народното събрание, министър, представители на политически партии, кметове.  Вицепрезидентът – батачанин – Ангел Марин отсъстваше, но беше оставил венец. Президентът, иначе толкова пристрастен към баташките мъченици, също отсъстваше.

Национално беше и присъствието на обикновените миряни.

„Тук чуждите са повече от нас“ – каза ми на вечерната литургия един батачанин.

Не повярвах и реших да питам. Започнах от немногото набожни жени с покрити глави, които усърдно се молеха. Нито една не беше от Батак. Оказа се, че доста голяма част от събраните на площада са дошли с автобуси, организирани от черквите: от София, Пловдив, Хасково, Асеновград, Велинград, Димитровград… Имаше, разбира се, и много батачани, преселени другаде.

„Ние, батачани, се изгубихме. Останахме 3 200 души…“ – каза извинително един човек.

Всъщност, на площада (заедно с „300“-та свещеници, множеството журналисти и пътниците от всички автобуси) едва ли имаше повече от 1000 души, които  придадоха на празника в Батак национален мащаб.

Празникът в Априлци, където не дойде дори Симеон Дянков, си остана локален.

Другото отчетливо различие между двете чествания беше именно в разбирането на празничната им природа.

Не чух някой на площада в Батак да произнася думите „Честит празник!“ В Априлци – обратно – всички се поздравяваха с празника, макар да имаха твърде различни тълкувания за това какво се празнува:

 „На тях всяка неделя им е събор – пазар става.“ (свещеник)

„Утре празник няма да има. Днеска е!“ (продавач на битака, който също свързва „празника“ с пазара)

 „Великден е, нали още се казва „Христос възкресе!“

„Днес е Св. Никола Летни.“

„Победата над Хитлеристка Германия.“

„Денят на Европа. Цяла Европа празнува, та ние ли…“

Само по-сведущите се досетиха да посочат празника като ден на мъчениците.

Различните тълкувания секнаха, когато митрополитът започна тържественото си слово с категоричното „Честит празник!“.

А кметът обеща да обяви 9 май за почивен ден в цялата община…

В Батак 17 май отдавна е почивен ден, макар пловдивският митрополит да поздрави паството си с „Честит първи празник!“.

От предишни наблюдения зная, че в Батак, на 17 май традиционно има концерти, народни хора, кебапчета и захарен памук. Когато описваха досегашните празнувания, хората избягваха да споменават кебапчетата, но и сега зад пищния им аромат се нареждаха опашки – по време на самата литургия.

„Днес нямаме друго – само кебапчета и кюфтета – съобщи сервитьорка в едно заведение. – Това е традиция, на 17-ти се ядат кебапчета и кюфтета. Трябва да хапнеш, за здраве и за късмет.“

На 16-ти вечерта, малко преди грандиозното шествие с иконата, съпровождано от удари на клепало и камбанен звън, да се отправи към площада, в една странична уличка свиреше цигански оркестър…

Когато – преди години – хората в Батак ми разказваха как празнуват 17 май, някак се извиняваха, съзнавайки, че празнуват клане.

Сега няма да имат нужда от извинения – възсияването на  мъчениците в небесното царство ще легитимира самата празничност.

Макар някои от тях да смятаха, че – „всяко чудо – за три дни“…

Чудото, всъщност, не е непременно задължително при канонизирането на новомъчениците, избрали да дадат живота си за вярата – след падането на Константинопол през 1453. Самото налагане на Османския ред правело мъченичеството саморазбиращо се, а Османската империя била наречена „мъченикотворческа институция“.

Въпреки това, в словото си на 9 май Ловчанският митрополит Гавриил обяви:

„Само преди един месец нямахме нищо: нито икона, нито прослава, нито житие. Всичко стана за този един месец. Ето това е чудото!“

Ако канонизирането на новомъченици може да се състои и без доказани чудеса и мироточиви (благоуханни) мощи, житието и прославата са, наистина, задължителни.

В Априлци, на 9 май, житие имаше, макар издадено на вестникарска хартия и състоящо се от 8 страници.

В Батак, вечерта на 16 май, житие все още нямаше. Никой (включително – представители на висшия клир и дори на комисията по канонизирането) не го беше виждал. Миряните пък ме пращаха да питам в музея.

„Житието не е ли задължение на Църквата? – питах.

„Ами църквата („Св. Неделя“) до вчера беше към музея“ – отговаряха хората…

На 17 май една набожна жена с покрита глава, от София, вече продаваше жития. Издадена на луксозна хартия, в 71 страници, книжката съчетава житие и прослава, а на последната страница е публикувано стихотворение без автор, със заглавие „Клането продължава“:

„Посича ви не турски ятаган,

А ваште свидни внуци и правнуци.

Секат душите ви безмилостно, без свян

Все наши, български башибозуци.“

Нелепото присъствие на този опус в иначе издържаната канонически прослава ме върна към въпроса – защо това се случва?

Ще спестя дребнавите подозрения (изказани, впрочем, и от мнозина зрители на церемонията в Батак) за архийерейски или политически сметки. Не ме интересува дали някой иска да стане патриарх, да остане кмет или да легитимира присъствието си във властта чрез демонстрация на религиозно рвение, дарявайки „посуди“ за служение в черквата. Не ме интересува и трогателното единодушие на „дясно“ и „ляво“ пред олтара на Църквата, потвърдено от друга знаменателна фраза на вицепремиера Цветанов:

„Това, което може да сплоти българското общество, е Българската православна църква.“

Не ме интересува дори вероятното намерение на БПЦ да си изгради позитивен образ, понакърнен от множеството анатеми на „лъжепророци“, хомосексуалисти и поп-певици.

Интересува ме защо на българския народ трябва да се вменява мъченически ореол и – на всяка цена – да му се изобретява враг. По отношение на тези усилия, стихотворението „Клането продължава“, съпътстващо прославата на мъчениците, речта на президента Първанов по случай 135-годишнината от Априлското въстание, в която съобщи, че „пепелищата изградиха нашето самочувствие“, и митингът на „Атака“ в Батак, чийто основен патос беше съсредоточен в оригиналния лозунг „Долу ДПС!“, са явления от един и същи ред.

„Самочувствие“, изградено върху пепелища, „самочувствие“ на мъченици, постоянно малтретирани, потискани, унизявани от реален или въобразен враг, не може да бъде позитивно самочувствие. Може само да роди чудовища: неудовлетвореност, страх, агресия. И жажда за възмездие.

Въпросът, на който все още ми е трудно да си отговоря, е – дали и доколко произвеждането на чудовища е патент само за „Атака“? Дали и доколко останалите актьори, стараещи се да изобразят днешната ни реалност като „мъченикотворческа институция“, правят това със съзнанието за  пораженията, които ще нанесат, или от най-обикновено невежество?

И още един въпрос:

Дали и доколко изобретяването на мъченици ще приобщи секуларизираното ни и все по-втренчено във физиологическото си оцеляване общество към духовните ценности, или ще задълбочи прогресиращия разпад на малки, враждебни помежду си групички?

На площада в Батак, носещ, слава Богу, името „Освобождение“, а не – „Клане“, се оформиха две, първоначално не толкова враждебни, колкото незаинтересувани една от друга  групи: едната, съставена от досегашните зрители на тържествената литургия, сред които имаше и вярващи, и невярващи, и хора, дошли да се причестят, и просто разхождащи се, и другата – от шумните привърженици (дошли от другаде, специално за митинга) на „Атака“. Двете групи си бяха обърнали гръб[2], потопени в мощния звън на камбаните.

А щъркел – от кръста над купол незрим –
Гледаше на всичко тих, невъзмутим…

Публикувано за пръв път в: „Култура“ – Брой 22 (2640), 10 юни 2011
Публикува се тук със съгласието на авторката.



[1] Официалното житие на баташките новомъченици, написано по случай канонизирането от БПЦ, в голяма степен е буквално преписано (с позоваване) от този текст. Не зная дали това означава „примирие“ със старостилците. Във всеки случай, когато житието се появи за първи път в Батак, в деня на прославата 17 май, на никого от висшия клир заимстването не направи впечатление. 

[2] Тръгнах си по време на речта на Волен Сидеров, защото имах ангажименти в София. Не съм станала свидетел на последвалите я стълкновения, описани във всички медии. И не съжалявам – защото внушението на обърнати с гръб един към друг митинги е много по-значещо от всякакви скандали. 

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор
Посетители: 234

Последните най...


support

Коментари

  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 8 часа
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 23 часа
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 4 дни
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 4 дни
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 5 дни
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 6 дни
  • Цончо писа Още
    Чудесен избор на... преди 6 дни
  • Гост от Егея писа Още
    До гост от... преди 1 седмица
  • Гост от Виена писа Още
    Ах, проклетото "първо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Да, истинските промени... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Наистина, при толкова... преди 1 седмица
  • Boris писа Още
    Хубава статия, но с много... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Английската дума gender е... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Понятието Джендър си има... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Още две думи. Верно е, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Сега английска дума... преди 1 седмица
  • Маги писа Още
    "Откъде тогава... преди 1 седмица
  • 007 писа Още
    Учудиха ме тези ранни,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Много ми допадна... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Авторът е с основен... преди 2 седмици
  • Стефан Дечев писа Още
    Тодор Георгиев, ти би... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Оригиналът на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Оригиналът на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Освен това гледайте и... преди 3 седмици