Дискусии

18 Април, 2017 531

Македонският комплекс за производство…

Отдел: Дискусии - Свят Автор(и): Самант Субраманиан
Първата статия за Доналд Тръмп, която Борис публикувал,…

Изкуство

20 Март, 2017 2258 2

Истанбул 2016

Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Мустафа Мустафов
Силно впечатляващ поглед към съседната ни метрополия,…
  • 17 Мар, 2017 1142 1

    Изкуството на развалата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Джейкъб Микановски
    В какво се състои привлекателността на руините? Не мисля, че днешното очарование от местата на…
  • 11 Мар, 2017 3682 1

    Eротичната фотография на Нели Гаврилова

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Светлозар Василев
    Събитието „16:26:36“ e седемнадесетата самостоятелна изложба на Нели Гаврилова. Тя е една от…
  • 29 Ное, 2016 2098

    За духа и поезията на Весела Василева

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Невена Борисова
    Едно име в литературната ни история, днес познато основно на ценители, продължава да свети, подобно…
  • 26 Ное, 2016 1559

    Неда Антонова: Думите са бижута за масово поразяване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    Неда Антонова е автор на стихосбирки, исторически романи, повести, театрални пиеси и новели.…
  • 01 Ное, 2016 1690

    Защо, наистина?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Защо, наистина? „Менят се времената“ е обяснението на Левчев, допълнено със задоволство от тази…
  • 2016 11 Dilan Ginsberg
    01 Ное, 2016 1861 2

    Защо Дилън?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Владимир Левчев
    В дома му в Ню Йорк, през декември 1994, на моя въпрос дали поезията не се превръща все повече в…
  • 07 Окт, 2016 2122

    Свръхземната същност на живота

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Боян Пенев (подбрал: Асен Валентинов)
    Общ недостатък на най-младите ни лирици, „модернисти“ е, че зле са разбрали своите учители, за…
  • 07 Окт, 2016 2727 6

    Димчо Дебелянов и доброволчеството

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Славимир Генчев
    Преди няколко години акад. Иван Радев от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“…
  • 24 Сеп, 2016 4087 7

    Литературни страсти à la Bulgarie

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
    Кратката компилация от мнения, обменени във Фейсбук по въпроси, свързани с болежките на днешната…
  • 2016 09 Stanislav Lem
    16 Сеп, 2016 2828 2

    Светът на ръба

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Станислав Лем
    В Русия ставах все по-известен, а на тема „Соларис“ беше откачил не само Тарковски, за чийто филм с…

Изгледи

22 Април, 2017 266

От Рузвелт до Буш

Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Ерик Хобсбом
Ако всички интелектуалци от моето поколение имаха две…
  • 17 Апр, 2017 439

    Подклаждането на открито анти-хомосексуални настроения в…

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Роберт Биедрон, Ян-Александър Карон
    Роберт Биедрон е открито хомосексуален човек и един от най-популярните политици в Полша.…
  • 12 Апр, 2017 843

    Отворено писмо на Дьорд Конрад до Виктор Орбан

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Дьорд Конрад
    Известният унгарски писател и есеист Дьорд Конрад е написал следното „Отворено…
  • 05 Апр, 2017 1233 1

    Идеята за Европа

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Джордж Стайнър
    Гръмоотводът трябва да бъде заземен. Дори най-абстрактната, най-спекулативната идея…
  • 01 Апр, 2017 2024

    Тимъти Снайдър: „Постистината е предфашизъм“

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Емил Коен
    Това не е исторически трактат, не е изследване на някакви исторически събития или период.…
  • 01 Апр, 2017 1241 4

    Ясно е как, неясно е защо

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Веселина Седларска
    Най-краткият коментар за тези избори съвпада със забележителното изречение, което…
  • 21 Мар, 2017 1540 2

    Обратният домино-ефект в Европа

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Пиерпаоло Барбиери
    След унизителното поражение на Франция във войната срещу Виетмин и инвазията в…
  • 21 Мар, 2017 2607 15

    Сбогом, Източна Европа!

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Джейкъб Микановски
    Източна Европа изчезва. Не физическото пространство, а идеята. Онова, което поддържа…
  • 15 Мар, 2017 2657

    Турция: завръщането на султана

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Кристофър де Белаг
    На 16 април турците ще гласуват на национален референдум, който, ако бъде успешен, ще…
  • 14 Мар, 2017 1743 5

    Руският канал RT – нещо като BBC? Или по-скоро КГБ?

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Стивън Ерлангер
    Западът не се смее. Колкото и Русия да настоява, че RT е просто още една глобална…
  • 11 Мар, 2017 4421 14

    Ариведерчи, отец Паоло!

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Ива Михайлова
    В живота не е като в приказките и историите не винаги завършват с щастлив край. Така е на…

Драскулки

22 Април, 2017 221

Нещо назаем

Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
Вярно ли е тогава, че думите принадлежат на този, който ги…
  • 2017 03 Or woz
    25 Мар, 2017 1320 5

    Оръжие на възмездието

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Виктор Пелевин
    Към края на втората световна война, когато дори ония членове на НСДАП, които контролираха мислите…
  • 18 Мар, 2017 2105

    Изкуството на неуспеха

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    Човешките същества се объркват, когато са под напрежение. Пилоти катастрофират, гмуркачи се давят.…
  • 04 Мар, 2017 1514

    Размисли за Ганди

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Джордж Оруел
    Светците винаги трябва да бъдат смятани за виновни, докато не докажат своята невинност, но…
  • 07 Фев, 2017 1452 3

    Давид и Голиат

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    „Давид и Голиат“ описва какво се случва, когато обикновени хора се изправят срещу великани. А под…
  • 19 Ян, 2017 1418 1

    Четвъртък сутрин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Иван Димитров
    Настоящият текст е откъс от „Софийски дует“ – втори роман на българския автор Иван Димитров,…
  • 02 Ян, 2017 1672

    Истински цветове

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    Когато през 1956 г. започва кампанията „Тя прави ли го, или не?“, повечето реклами, насочени…
  • 29 Дек, 2016 9091 2

    История с торта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    Тази история се случи в новогодишната нощ на последната ми зима в България. С жена ми и…
  • 2017 01 KourosNaucratis
    28 Дек, 2016 5108

    Статуята, която не изглеждала както трябва

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    През септември 1983 г. един търговец на произведения на изкуството на име Джанфранко Бекина се…
  • 28 Дек, 2016 4026

    Разсейки

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    Благодаря ти, Господи, че му изпрати тази болест! Баща ми изкара само един курс химиотерапия и…
  • 22 Дек, 2016 1485

    Нино и Финч

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вергил Немчев
    Мъжът зад витрината помаха за сбогом, излезе и пресече към кафенето отсреща. Върна се с кафе и…

Видрица

29 Декември, 2016 2347

Най-четените текстове за 2016

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте…
  • 26 Ное, 2016 1534 1

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 1364

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 2324

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 2482

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 3689 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 3639

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 6422 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 4117

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 4987 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…
  • 25 Фев, 2015 4590

    Слизате ли на следващата?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То…
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

„Вторият Йерусалим ще бъде Батак.
Пловдивски митрополит Николай

„…вярваме, че баташките мъченици ще се молят
за просперитета на страната ни
.
Цветан Цветанов, вицепремиер

Тези знаменателни слова бяха изречени на 16 май [2011], в Батак, при първото прославление на канонизираните месец преди това баташки и новоселски мъченици.

Канонизирането се подготвя от (поне) пет години – от времето на 130-годишнината от Априлското въстание, когато за първи път идеята официално и настоятелно започна да циркулира в общественото пространство. Още тогава, баташките мъченици бяха канонизирани от Българската старостилна православна църква, а инок Евтимий им написа пространно житие[1].

От този момент нататък не спирам да се питам защо това се случва.

И какви точно потребности на българското общество задоволява един такъв акт.

Или – какви дефицити запълва?

 

Внимателно проследих церемонията на 3 април в „Александър Невски“, както и двете локални (национални?) прославления в Априлци (9 май) и Батак (17 май).

Бяха много различни.

Разминаването започва от самите дати. Клането в Батак е извършено на 4/16 май, а в Ново село на 9/21 май. Ако съдим по дните, обозначени от Синода за честване на мъчениците обаче, се оказва, че в Ново село то се е случило преди да се случи в Батак…

Упоритите ми въпроси за датата 9 май срещнаха в Априлци всеобщо недоумение и дори възмущение, изразено от Ловчанския митрополит Гавриил така:

„Ами тогава също е било 9 май. Те, празниците сега са си на същите дати. Само Гергьовден е изключение.“

Няма да се впускам в пространни разяснения за движенията на светския и на църковния календар през 20 век (1916, 1968). Ще отбележа само, че отговорът на митрополита очерта много важен проблем: дали 9 май 1876 трябва да се интерпретира като историческо събитие, или като църковен празник?

Никой в Априлци не знаеше кой и защо е определил датата 9-ти май. Имаше, разбира се, предположения:

„От София са наредили да е на 9 май – тогава имало място в календара.“

„Владиката иска да е на 9-ти.“

Никой не знаеше (включително бившият кмет и общински съветници), че в града има улица „9 май“, откога е наречена така и какво означава. Накрая настоящият кмет, все пак, обясни, че улицата носи това име още от комунизма и отбелязва победата над фашистка Германия.

Макар да имаше единични съмнения дали празненството ще се повтори и догодина, повечето интервюирани смятаха, че „9-ти ще стане празник на всички априлчани“, вместо – както е досега – всяко от съставните села да си има свой, отделен празник.

Всички правеха връзка със 17 май – празникът на Батак. Един симпатичен господин дори ми довери, че монахините от Новоселския манастир „Св.Троица“ са загинали в баташкото клане…

Официалният празник на Априлци (или поне – на най-близкото до района на битката съставно село Зла река, където е и паметникът, поставен за 10-годишнината от въстанието през 1886) досега е бил 24 май. Тържества пред паметника са документирани поне от 1926 – 50-годишнината от въстанието. Чух множество обяснения за датата 24 май:

 „На 9-ти са ги изклали, а пък на 24 са завардили откъм Зла река, че да не навлязат турците в града.“

 „Тук всяко село си има свой събор. 24 май е празникът на Ново село, с курбан. Иначе са се празнували празниците на черквите: Св. Петка, Св. Георги…“

„Ами, миряните – по Грегорианския, ние (информаторът е свещеник) – по Юлианския. Иначе го правехме на 24 май. Не, на 24 май не е събор. Съборът е на Петковден. Сега се мъчат да го направят на Гергьовден…

Едно възможно обяснение за това разминаване в календара е фактът, че за Априлци датата 9 май е нова. За Априлци събитието става празник. Сега.

В Батак, където 17 май е официален празник „отдавна“, „откакто се помня“, „винаги“, поредността е доста по-сложна.

Има и едно, доста по-утилитарно обяснение: стремежът да се изпревари Батак, стремежът новоселските мъченици да бъдат „първи“ – макар не толкова „известни“, почитани, прославяни. Това обяснение е свързано и с логиката на самото им канонизиране редом с баташките. Мнозина от гражданите на Априлци признаваха, че са се питали – как така са попаднали на едно място с Батак – преди Перущица, Панагюрище, Клисура… Отговорът, който повечето от тях даваха, е тясната връзка на Патриарх Максим с региона:

„Идеята за канонизирането е на нашия владика, но има и едно рамо отгоре, защото Патриархът е от Орешак.“

(От Априлци пък е Симеон Дянков, който построил там хотел…)

Не липсват и начални стъпки към изграждане на нова митология:

„Нашето въстание е било по-голямо, но не е имало кой да го опише. Захари Стоянов не е идвал тук. Баташките мъченици, всъщност не са били чак толкова, колкото ги изкарват. Нашите са 500.“

Съжалението, че Захари Стоянов не е идвал в Априлци, се повтаряше често. Източникът му, всъщност, е литературен: предговорът, написан от Борислав Геронтиев, към книгата на М. Лазаров „Девет глътки свобода“ (Варна, 1982), която почти всички информатори цитираха, започва именно с това съжаление.

Случваше се едни и същи хора да дават различни „обяснения“ за изненадващото канонизиране на новоселските мъченици редом с баташките:  започваха с връзката „Патриарх Максим“, след това изтъкваха отсъствието на Захари Стоянов от „тяхното“ клане…

В Батак за новоселските мъченици не се говореше.

В Батак беше организирана тридневна импозантна прослава.

Започна се с метаморфоза: Тържествено осветена от пловдивския митрополит, мъченическата черква „Св. Неделя“, до този момент музей, се превърна в действаща. Нищо, че олтарни двери липсват – олтарът е отворен и в него може да влезе всеки. Липсва и икона на патрона на черквата – Света Неделя, която (може би) ще бъде заменена с иконата на новите мъченици.

Неколцина граждани съвсем доверително ми съобщиха, че се наложило иконата да бъде прерисувана, защото мъчениците не били облечени с баташки носии…

Баташките носии, впрочем, едва ли са били нужни. Защото църквата организира тържеството като национално.

За разлика от скромното честване в Априлци, където най-високото ниво беше епархийско и областно, в Батак се стекоха митрополити, епископи и обикновени свещеници и монаси не само от цяла България, но и от православните църкви по света, включително – от Мадагаскар. Предполагаемият им брой беше отбелязан със сакралното число 300.

Политическото присъствие също беше национално: вицепремиерът Цветан Цветанов, който поднесе на митрополит Николай „посуди“ за служение в новоосветената черква, зам. председатели на Народното събрание, министър, представители на политически партии, кметове.  Вицепрезидентът – батачанин – Ангел Марин отсъстваше, но беше оставил венец. Президентът, иначе толкова пристрастен към баташките мъченици, също отсъстваше.

Национално беше и присъствието на обикновените миряни.

„Тук чуждите са повече от нас“ – каза ми на вечерната литургия един батачанин.

Не повярвах и реших да питам. Започнах от немногото набожни жени с покрити глави, които усърдно се молеха. Нито една не беше от Батак. Оказа се, че доста голяма част от събраните на площада са дошли с автобуси, организирани от черквите: от София, Пловдив, Хасково, Асеновград, Велинград, Димитровград… Имаше, разбира се, и много батачани, преселени другаде.

„Ние, батачани, се изгубихме. Останахме 3 200 души…“ – каза извинително един човек.

Всъщност, на площада (заедно с „300“-та свещеници, множеството журналисти и пътниците от всички автобуси) едва ли имаше повече от 1000 души, които  придадоха на празника в Батак национален мащаб.

Празникът в Априлци, където не дойде дори Симеон Дянков, си остана локален.

Другото отчетливо различие между двете чествания беше именно в разбирането на празничната им природа.

Не чух някой на площада в Батак да произнася думите „Честит празник!“ В Априлци – обратно – всички се поздравяваха с празника, макар да имаха твърде различни тълкувания за това какво се празнува:

 „На тях всяка неделя им е събор – пазар става.“ (свещеник)

„Утре празник няма да има. Днеска е!“ (продавач на битака, който също свързва „празника“ с пазара)

 „Великден е, нали още се казва „Христос възкресе!“

„Днес е Св. Никола Летни.“

„Победата над Хитлеристка Германия.“

„Денят на Европа. Цяла Европа празнува, та ние ли…“

Само по-сведущите се досетиха да посочат празника като ден на мъчениците.

Различните тълкувания секнаха, когато митрополитът започна тържественото си слово с категоричното „Честит празник!“.

А кметът обеща да обяви 9 май за почивен ден в цялата община…

В Батак 17 май отдавна е почивен ден, макар пловдивският митрополит да поздрави паството си с „Честит първи празник!“.

От предишни наблюдения зная, че в Батак, на 17 май традиционно има концерти, народни хора, кебапчета и захарен памук. Когато описваха досегашните празнувания, хората избягваха да споменават кебапчетата, но и сега зад пищния им аромат се нареждаха опашки – по време на самата литургия.

„Днес нямаме друго – само кебапчета и кюфтета – съобщи сервитьорка в едно заведение. – Това е традиция, на 17-ти се ядат кебапчета и кюфтета. Трябва да хапнеш, за здраве и за късмет.“

На 16-ти вечерта, малко преди грандиозното шествие с иконата, съпровождано от удари на клепало и камбанен звън, да се отправи към площада, в една странична уличка свиреше цигански оркестър…

Когато – преди години – хората в Батак ми разказваха как празнуват 17 май, някак се извиняваха, съзнавайки, че празнуват клане.

Сега няма да имат нужда от извинения – възсияването на  мъчениците в небесното царство ще легитимира самата празничност.

Макар някои от тях да смятаха, че – „всяко чудо – за три дни“…

Чудото, всъщност, не е непременно задължително при канонизирането на новомъчениците, избрали да дадат живота си за вярата – след падането на Константинопол през 1453. Самото налагане на Османския ред правело мъченичеството саморазбиращо се, а Османската империя била наречена „мъченикотворческа институция“.

Въпреки това, в словото си на 9 май Ловчанският митрополит Гавриил обяви:

„Само преди един месец нямахме нищо: нито икона, нито прослава, нито житие. Всичко стана за този един месец. Ето това е чудото!“

Ако канонизирането на новомъченици може да се състои и без доказани чудеса и мироточиви (благоуханни) мощи, житието и прославата са, наистина, задължителни.

В Априлци, на 9 май, житие имаше, макар издадено на вестникарска хартия и състоящо се от 8 страници.

В Батак, вечерта на 16 май, житие все още нямаше. Никой (включително – представители на висшия клир и дори на комисията по канонизирането) не го беше виждал. Миряните пък ме пращаха да питам в музея.

„Житието не е ли задължение на Църквата? – питах.

„Ами църквата („Св. Неделя“) до вчера беше към музея“ – отговаряха хората…

На 17 май една набожна жена с покрита глава, от София, вече продаваше жития. Издадена на луксозна хартия, в 71 страници, книжката съчетава житие и прослава, а на последната страница е публикувано стихотворение без автор, със заглавие „Клането продължава“:

„Посича ви не турски ятаган,

А ваште свидни внуци и правнуци.

Секат душите ви безмилостно, без свян

Все наши, български башибозуци.“

Нелепото присъствие на този опус в иначе издържаната канонически прослава ме върна към въпроса – защо това се случва?

Ще спестя дребнавите подозрения (изказани, впрочем, и от мнозина зрители на церемонията в Батак) за архийерейски или политически сметки. Не ме интересува дали някой иска да стане патриарх, да остане кмет или да легитимира присъствието си във властта чрез демонстрация на религиозно рвение, дарявайки „посуди“ за служение в черквата. Не ме интересува и трогателното единодушие на „дясно“ и „ляво“ пред олтара на Църквата, потвърдено от друга знаменателна фраза на вицепремиера Цветанов:

„Това, което може да сплоти българското общество, е Българската православна църква.“

Не ме интересува дори вероятното намерение на БПЦ да си изгради позитивен образ, понакърнен от множеството анатеми на „лъжепророци“, хомосексуалисти и поп-певици.

Интересува ме защо на българския народ трябва да се вменява мъченически ореол и – на всяка цена – да му се изобретява враг. По отношение на тези усилия, стихотворението „Клането продължава“, съпътстващо прославата на мъчениците, речта на президента Първанов по случай 135-годишнината от Априлското въстание, в която съобщи, че „пепелищата изградиха нашето самочувствие“, и митингът на „Атака“ в Батак, чийто основен патос беше съсредоточен в оригиналния лозунг „Долу ДПС!“, са явления от един и същи ред.

„Самочувствие“, изградено върху пепелища, „самочувствие“ на мъченици, постоянно малтретирани, потискани, унизявани от реален или въобразен враг, не може да бъде позитивно самочувствие. Може само да роди чудовища: неудовлетвореност, страх, агресия. И жажда за възмездие.

Въпросът, на който все още ми е трудно да си отговоря, е – дали и доколко произвеждането на чудовища е патент само за „Атака“? Дали и доколко останалите актьори, стараещи се да изобразят днешната ни реалност като „мъченикотворческа институция“, правят това със съзнанието за  пораженията, които ще нанесат, или от най-обикновено невежество?

И още един въпрос:

Дали и доколко изобретяването на мъченици ще приобщи секуларизираното ни и все по-втренчено във физиологическото си оцеляване общество към духовните ценности, или ще задълбочи прогресиращия разпад на малки, враждебни помежду си групички?

На площада в Батак, носещ, слава Богу, името „Освобождение“, а не – „Клане“, се оформиха две, първоначално не толкова враждебни, колкото незаинтересувани една от друга  групи: едната, съставена от досегашните зрители на тържествената литургия, сред които имаше и вярващи, и невярващи, и хора, дошли да се причестят, и просто разхождащи се, и другата – от шумните привърженици (дошли от другаде, специално за митинга) на „Атака“. Двете групи си бяха обърнали гръб[2], потопени в мощния звън на камбаните.

А щъркел – от кръста над купол незрим –
Гледаше на всичко тих, невъзмутим…

Публикувано за пръв път в: „Култура“ – Брой 22 (2640), 10 юни 2011
Публикува се тук със съгласието на авторката.



[1] Официалното житие на баташките новомъченици, написано по случай канонизирането от БПЦ, в голяма степен е буквално преписано (с позоваване) от този текст. Не зная дали това означава „примирие“ със старостилците. Във всеки случай, когато житието се появи за първи път в Батак, в деня на прославата 17 май, на никого от висшия клир заимстването не направи впечатление. 

[2] Тръгнах си по време на речта на Волен Сидеров, защото имах ангажименти в София. Не съм станала свидетел на последвалите я стълкновения, описани във всички медии. И не съжалявам – защото внушението на обърнати с гръб един към друг митинги е много по-значещо от всякакви скандали. 

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор
Посетители: 88

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Vivian писа Още
    Сигурно имате предвид... преди 8 часа
  • Л. Стефанов писа Още
    Две знакови гледки в... преди 2 дни
  • Иван Митев писа Още
    Ситуацията в Република... преди 3 дни
  • Иван Младенов писа Още
    Здравейте,
    всъщност,... преди 6 дни
  • деду Въсу писа Още
    поздравления... шапка... преди 1 седмица
  • patanasl@yahoo.com писа Още
    Може в Източна Европа да... преди 1 седмица
  • patanasl@yahoo.com писа Още
    Въпроса с истината за... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    "Кръчмарски... преди 1 седмица
  • Севда Маринова писа Още
    Религията създава... преди 1 седмица
  • Валентина Минчева, журналист, писа Още
    Безпощадно, талантливо,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Разбира се, никой не ми е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Напудрен глупак, който... преди 2 седмици
  • Димитър Венков писа Още
    Я да видим познанията на... преди 2 седмици
  • Митко Генов писа Още
    Блестящ познавач,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Бих искал да попитам кой... преди 2 седмици
  • Славимир Генчев писа Още
    Много от т. нар. десни... преди 2 седмици
  • Дора Апостолова писа Още
    Типични разсъждения на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Благодаря на Златко за... преди 2 седмици
  • Дамян Цоневски писа Още
    Силно тенденциозна... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Човек трябва да е сляп,... преди 2 седмици
  • Йордан Нихризов писа Още
    Един кратък анализ на... преди 2 седмици
  • Тодор писа Още
    Хубава статия. Няма... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Набързо откъм фейсбук...... преди 2 седмици
  • галка писа Още
    Хората са жестоки със... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Четох внимателно текста,... преди 3 седмици