Изкуство – Литература

Книга-събитие според мен, далеч извън клишето на жанра.

Не, това няма да е ревю на зомби-книга. Просто защото нямам никакво намерение да поставям в центъра зомбитата или техните мрачни стенания по обезлюдените улици от близкото бъдеще. Защото имам ясното чувство, че и Макс Брукс не ги е сложил като централна тема, въпреки привидно ясната жанровост на романа. Да, живите мъртви са на всяка страница – дали като виещо, смъртоносно присъствие, дали като дебнеща заплаха или обект на плановете за борба. Но „Z-та световна война“ не е книга за зомбита или поне аз не я считам за такава. Тя е чиста проба антиутопична фантастика, в която измисленото съжителства с реалното, не го засенчва, а го изтъква – на фона на чудовищната заплаха човечеството лъсва такова, каквото е днес.

Действието се развива съвсем наблизо в бъдещето, при сегашната политическа конфигурация. Главен герой няма, още едно рисковано, но оправдало се решение на Брукс. Обяснение за заразата, която превръща хората в зомбита, липсва. Епизод след епизод оцелели от войната разказват спомените си за началото – когато всичко е забулено с тайнственост, нищо не е ясно, светът още не знае какво го очаква – нещо като в„Заразата“ на Гийермо Дел Торо и Чък Хоган, в който медиите осмиваха считаната за невъзможна истина. Малко по малко Брукс обрисува свят, който потъва, но не го осъзнава, увлечен в политически игрички за печелене на изборите, докато шепа шарлатани забогатяват от паниката и страха.

Реалността рано или късно възтържествува. За мен тези епизоди са най-силни – Брукс ни разхожда от държава на държава и показва различното отношение на хората, масовата паника, отчаяните опити на властите да удържат положението и да спрат заразата. Невъзможно е, няма тактика за подобни битки – един от най-силните разкази епубликуван в блога на „Изток-Запад“, вижте го и ще усетите отчаянието от поражението, от неспособността да се оцелее. Други пък се подготвят добре, но така, че целият свят да ги види – например богаташ изгражда непревземаема крепост в сърцето на Манхатън и я пълни със „звезди“, техните антуражи и десетки камери… съдбата им е гротескна.

После идва промяната. Реорганизацията. От милиардите са останали милиони. Отделни замъци са станали крепости.

Северна Корея я няма – хората са изчезнали, нямало е битки по улиците, най-подготвената за война държава на планетата бива обезлюдена за седмици. Навярно 23 милиона виещи зомбита чакат в катакомби, подготвени за ядрен конфликт. Чакат някой да ги освободи и да се втурнат към войната, за която винаги са били готвени.

Южна Африка задейства привидно нехуманен план, който обаче става ядро на Съпротивата, последният шанс на човечеството.

Американците бавно се осъзнават и обръщат нещата – минават на военновремеви релси. Военните защитават отчаяно своите „Стелтове“ и свръхтехнологични оръжия, сега безсмислени. Измислят се нови, прости уреди за избиване на ордите чудовища.

По целия свят различни методи влизат в действие – някои работят, други не… представете си докъде е стигнало въображението на Брукс, щом описва как стотици зомбита прокопават бясно тунели, за да се доберат до дупките на животни.

Или как кубинците превръщат острова си в огромна база за съпротива, приемат 5 милиона бежанци, пращат ги в лагери, но после им позволяват да се интегрират в новото си цъфтящо общество.

Мел Брукс е чудовищно пунктуален. Героите му са както висши военни, така и обикновени хора – дори един уж непригоден за живот вън от дома си отаку – японски младеж, пристрастен към онлайн живота, който има нужда от няколко дни, за да избяга от блока си, пълен с виещи чудовища. Или слепият хибакуша, който покосява живите мъртъвци с меча си. Военни, които трябва да защитават моралния си дълг преди заповедите – някои успяват, други не. Хора, които трябва да защитават семействата си на всяка цена. Дори и от самите тях и това, в което са се превърнали.

Макс Брукс е написал шедьовър, в който между другото има зомбита. Видимо жанрова книга, „Z-та световна война“ е много, много повече – гениална обрисувка на един полудял свят, скрита под лъскавата опаковка на поп културния феномен на хоръра. Зомбитата са само фонът – те са подтикът към промяна, силата, която отсява героите. А такива в книгата има колкото щете. Без главни персонажи, Брукс ни превежда през цял куп уж различни истории, които се втичат в руслото на най-мащабната световна война, виждана някога. Тази, която човечеството губи безславно.

Горд съм с клипа, който беше направен за книгата, за него и за почти всичко останало – дори самото предложение да издадем „Z-та световна война“ – „отговорност“ носи Благой Иванов:

http://www.knigolandia.info/2012/03/z.html