Изкуство - Кино

1 1 1 1 1 Оценка 60% (2 гласувания)

 

2019 09 The Kindergarten Teacher

 

Дете на пет и половина държи слушалката на безжичен стационарен телефон в хотелска стая, за да съобщи, че е отвлечено. То е затворило похитителя, докато се къпе, в банята. Похитителят дава указания на детето да се обади на 911 и да продиктува на полицията точния адрес на хотела и номера на стаята, в която се намират. И му ги казва.

Що за филм е това, който завършва по този начин (и що за рецензия, не просто съдържаща, но направо започваща с разкриване на финала)?

Това е пропуснат филм от 2018-та с нищо не обещаващото заглавие The Kindergarten Teacher (и с още по-малко обещаващото българско заглавие Учителката от детската градина, под което е минал по HBO GO). Римейк на едноименен филм от 2014-та на израелския режисьор Надав Лапид, който не съм гледал. Пропуснат шедьовър.

Шедьовър за родители с малки деца. Но първите неща първо.

Похитителят е учителка от детска градина (руският превод на заглавието – Воспитательница – би звучал определено по-добре и на български), доскорошна учителка на отвлеченото момченце. Учителката е несъстояла се поетеса, майка на деца в колежанска възраст, която ходи на курс по творческо писане (на поезия). Момченцето на пет и половина е гениален поет от категорията на Уилям Карлос Уилямс (или Патерсън). Напълно неубедителна в началото и определено нереалистична конструкция, която започва да придобива с напредването на сюжета втрещяващ потенциал на Брехтов Lehrstück (в авторизиран превод на самия Брехт: learning-play, но и teaching-play, разбира се).

След като веднъж случайно присъства на сътворяването на стихотворение от момченцето, ходещо напред-назад в празната стая за занимания, възпитателката започва да работи с детето. Началото на работата ѝ с гениалния петиполовина-годишен поет е белязано от първата ѝ изрично неетична постъпка (в градиращата поредица от подобни престъпвания, кулминиращи в престъпното деяния на отвличането на детето) – тя започва да представя стихотворенията на вундеркинда в курса по творческо писане като свои.

Преподавателят – не кой да е, а вече навлизащият в средната възраст и леко прошарващ се, но все така младежки-грацилен Гаел Гарсия Бернал (И твойта майка също) – е впечатлен от нейния напредък и дори прави секс с нея на пода в кабинета си. Същият ще ѝ отправи упрек в етически нередно поведение и ще я изключи от курса, след като възпитателката при едно поетическо четене разкрива самоличността на автора на стихотворенията. Тя е искала (само или не) да се убеди посредством професионална експертиза в качествата на поезията на детето, но не се оправдава с това. Напълно спокойно приема упрека в неетичност на опъналия я по-рано преподавател, но безутешно се разплаква, когато детето споделя, че „Ана“ от стихотворенията му е вдъхновена от другата възпитателка.

Ескалацията на нередното, непрофесионалното, неетичното и накрая престъпното поведение на възпитателката следва привидно тривиалната схема на (нереализиран в общество от ФБ и Инстаграм артисти) артист vs. скучаещ събърбън бюргер. Зрителят вече очаква дамоклевият меч на американския law & order всеки момент напълно предвидимо и дори справедливо да се стовари върху героинята – дори най-невинната от всички ѝ постъпки можеше да е ключова за пропадането ѝ в коя да е средностатистическа американска (вече – поне що се касае все по-страшният „детски въпрос“ – и европейска) драма. Но бащата, собственик на заведение с респектираща външност и джип само спира детето от детска градина, вместо да разкатае възпитателката съдебно – дори не се налага да се държи като мутра – имаме дете в опасност.

И тъй, филмът кулминира в отвличане от детска площадка, до която възпитателката е проследила огромния черен джип на бащата – при необяснимо отсъствие, граничещо с жанров хорър, на бейби ситър, да не говорим за персонална охрана (каквато вече съм виждал на два пъти на площадка в буржоазен и тих софийски квартал). Детето е необяснимо самò на площадката, отваря отвътре, следвайки указанията на възпитателката, резето на решетката и отпрашва с нея да се изкъпят, денят е горещ.

Заминават всъщност на ултимативното пътешествие за правене на поезия, което не е хорър, но включва всички жанрови съставки да е. Детето досега се е къпало само в басейни – те се къпят в езеро от Сродства по избор или немските романтици, което очакваме всеки миг да погълне детето гениален поет, но то сътворява последното си и най-невероятно като много добра поезия стихотворение, апотеоз на американската модерна поезия, апотеоз на американската мечта и – без преувеличение – апотеоз на американското учредяване на първата свободна страна в света.

Всичко това на ръба на хоръра.

Остава само да припомним финала, в който отвлеченото дете заключва възпитателката си в банята и се обажда на полицията, следвайки със сигурност отрепетирани в детската градина протоколи за сигурност и прецизните инструкции в реално време на заключената в банята учителка от неговата детска градина.

След това тя го моли да отвори вратата на банята, без да пояснява: за да не я заварят гола полицаите. Детето разбира и отваря. След като се облича, те се хващат за ръка в дълга безмълвна и тиха сцена от руски филм, докато не се чува думкането по вратата на хотелската стая.

Защо разказвам всичко това, на практика целия сюжет и развръзката, заради която се гледат американските (и не само) филми?

Защото това е Lehrstück, learning- и teaching-play за родители, какъвто съм и аз, от епохата на детските права и безопасност, все повече превръщащи се в идеални съставки на всекидневен хорър.

По-добре да знаем сюжета, за да не мислим за него, а да мислим.

Когато вече е спасено – от полицайка, разбира се – настанено в полицейската кола на седалката до водача и вратата след него се затваря, детето казва фраза от рода на „имам пиш“, но свързана с общуването му с учителката от детската градина, прекрачила всички възможни граници, освен педофилията. Но не по пътя на камуфлираната като поезия педофилия, а по пътя на самата поезия.

Чуйте тази фраза, скъпи съродители на малки деца. Не е необходимо да се страхувате от стратегията за детето, думкаща вече и на закътаната ни врата с източно изложение. Не е необходимо също да превръщате децата си в гениални писатели в невръстна възраст и сигурни бъдещи нарцистични чудовища.

Просто чуйте тази фраза, също толкова настоятелна и естествена като имам пиш.

 

The Kindergarten Teacher / Учителката от детската градина (2018), режисьор и сценарист Сара Коланжело (Sara Colangelo)

 

Владимир Сабоурин
Владимир Сабоурин е пишещ на български литератор от френско-кубински произход: поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм. Автор на „Манифест на новата социална поезия“ и основател на литературното движение „Нова социална поезия“.
Други статии от този автор

Посетители

24
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Серкан писа Още
    Прочетох наскоро една... преди 7 часа
  • Наблюдател писа Още
    Благодаря за всичко... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Сложна... преди 2 дни
  • Серкан писа Още
    Аз никога не съм си... преди 2 дни
  • Лора писа Още
    Благодаря. Страхотен... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря и на двама... преди 2 дни
  • Серкан писа Още
    Радвам се за теб,... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Кой, аз ли? Ще го... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    И пак в същия дух:... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Вярно. На Запад пък... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Само заглавието на... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Изля се долу-горе по... преди 2 дни
  • Лин писа Още
    Страхотен завършек на... преди 2 дни
  • Росица Гичева писа Още
    Ани писа:
    От известно време ...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Здравейте, Ани!

    Не... преди 4 дни
  • Ани писа Още
    Здравейте!

    Случайно... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ухаа, току-що реших "да... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    И аз съм боледувал... преди 4 дни
  • peterpup писа Още

    Статията е супер... преди 6 дни
  • Олег Витов писа Още
    Здравейте г-н Златков,... преди 6 дни
  • Анастасия писа Още
    Благодаря за това че... преди 1 седмица
  • Peterpup писа Още
    Златко,
    Защо не... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ще повторя тук... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Chavdar...
    преди 2 седмици
  • Б. Илиева писа Още
    Всяка емоция, описана... преди 2 седмици