1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Във вашия роман „Апостолоф“ една жена пътува заедно със сестра си и един шофьор през България. Това е една окаяна, грозна, опустошена страна. Реалистично ли е това представяне? Или то трябва да се припише по-скоро на афектите на разказвачката?

То е смесица от двете неща. Афектите на наблюдателката са пресилени и заострени по един изкуствен начин. Но от друга страна, ако едно пътуващо и наблюдаващо око би проследило маршрутите от романа, то би се сблъскало с достойни за съжаление условия на живот; с хора, които се намират в отчаяно положение. В романа това не е степенувано по журналистически и подкрепено с факти – разказвачката просто се оглежда и прави от това своите ожесточени заключения.

Едно второ място на действието е щутгартското предградие Дегерлох. Там, през четиридесетте години на миналия век, е възникнала една малка българска общност, от която произлизате и самата вие. Това изглежда изключително странно. Как се е създала тази общност?

Това беше една много малка група; именно затова тя беше още по-екзотична от някое по-голямо емигрантско обединение. Там социалните прослойки бързо се разграничават едни от други, докато в Дегерлох те винаги бяха тясно свързани едни с други. Българите бяха попаднали в Щутгарт по съвсем различни мотиви. Нали България беше съюзник на Германия във Втората световна война. И когато руснаците навлязоха там, те изпратиха българите на най-предния фронт. Съществува например историята на един български дезертьор, който е бягал все по-далеч от приближаващия се фронт по посока към Австрия, докато накрая попаднал в Щутгарт.

Бащата на разказвачката от романа е лекар, който се е самоубил когато двете сестри са били още деца. Вашият баща също е бил лекар …

Да, той беше единственият човек с висше образование в българската общност. Иначе това беше много смесен народ: имаше търговци, продавачи на зеленчуци, притежател на автосалон и притежателят на един от най-големите публични домове в Щутгарт.

Моторът на „Апостолоф“ е езикът: една тирада, изпълнена с негодувание, гняв и ярост; ярост срещу бащата, който чрез самоубийството си е изоставил децата на произвола на съдбата. Това просто разчистване на сметки ли е, или, от обратната страна, едно закъсняло обяснение в любов?

Последното, при всички случаи. Но дори и това, което вие описвате като негодувание и гняв, всъщност не е нищо друго освен една разочарована любов. Това става ясно в пасажите, които представят едно доста изплашено дете. Като дете вие веднага се чувствате отговорни; веднага започвате да отнасяте всичко към себе си: родителите са нещастни и детето мисли, че то е причина за това. А по-късно това чувство не може нито да се коригира, нито да се разгадае.

В „Апостолоф“ има един семеен дакел, който играе не маловажна роля. На мен самия ми се струва, че той не е просто аксесоар, илюстриращ буржоазните ценности на семейството, а по-скоро един съд, в който любовта бива наливана – любовта, която не може вече да бъде подарена на бащата.

Точно така. В тези объркани и меланхолични отношения дакелът беше една жива подкрепа. Известно е по какъв изключително фин начин кучетата могат да се приспособяват към хората. В такава ситуация едно малко куче става огромно, то се превръща в залог за утехата. Дакелът съществуваше наистина – и аз ще го нося със себе си до края на живота си. Дакелът беше спасителят.

Имам чувството, че в „Апостолоф“ говори един разказвачески глас, който в терапевтичен смисъл все още е сравнително неанализиран и който поставя на мястото на анализа своята ярост. Вярно ли е това?

Не съвсем. Самата агресивна разказвачка призовава много често към предпазливост. Тя знае, че всичко това е преувеличено и конструирано; поне толкова интелигентност тя със сигурност притежава. Книгата обаче не се намира под подозрение за терапевтичност, тук вече имате право. Тази история е стара и тя ме съпровожда цял живот. И след всеки пет години тя изглежда по-различно. Вътре в мен тя беше преработвана непрестанно – понякога по един по-опасен, помирителен начин, друг път по-остро. „Апостолоф“ се появи в една от острите фази. Но аз не се чувствам преследвана от тази история; вече отдавна съм си създала тази вътрешна свобода – нямах нужда от „Апостолоф“, за да мога най-после да се освободя от баща си.

Интервюто води Кристоф Шрьодер

Източник

Pin It
Сибиле Левичаров
Сибиле Левичаров (род. 1954) е немска писателка. За романа си „Апостолов“, разказващ за болезненото отношение към баща й, и неговата родина България, тя получи голямата награда за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата.
Други статии от този автор

Посетители

26

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • тодор каварджиков писа Още
    пиши младене пиши... преди 3 дни
  • Младен Стари писа Още
    Ако не беше публикун... преди 5 дни
  • MP писа Още
    Тази книга/тематика е... преди 1 седмица
  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 1 седмица
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 1 седмица
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 2 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 2 седмици
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 2 седмици
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 2 седмици
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 2 седмици
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 3 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 3 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Тръмп не е фашист и... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Все повече ме обхваща... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Надявам се да не... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Публикувам тук този... преди 4 седмици