Рейчъл Кушнер – „The Flame Throwers“ („Огнехвъргачите“)
За какво се разказва: историята на запалена по моторите девойка, която през 1975 се премества да живее в завладения от художниците по това време НюЙорк, влюбва се в един от тях (наследник на богата италианска фамилия, притежаваща заводи за производство на мотоциклети) и заминава с него в историческата му родина, където се оплита във връзки с местни леви терористи.
В класациите на: The New York Times, The New Yorker, The Guardian, Washington Post, The Telegraph, Time
Цитат: Вторият роман на Рейчъл Кушнер, „The Flamethrowers“, е искряща, удивително жива проза. Тя е пълна с истории, анекдоти, безупречно построени монолози, лукави самовлюбени небивалици и нещастни приключения: Кушнер никога не забравя за сюжета. Номинално, това е исторически роман (действието в него протича в средата на 70-те години на миналия век) и, предполагам, реалистичен (или поне напълно правдободобен). В същото време това е истински фойерверк от „тук и сега“: читателят има чувството, че всичко, случващо се в романа, става именно сега, когато той прелиства страница след страница“ – The New Yorker.
Кейт Аткинсън – „Life After Life“ („Живот след живота“)
/на български е преведен дебютният й роман „Зад кулисите на музея“/
За какво се разказва: в историческия си роман известната английска авторка на детективски книги не без доза черен хумор описва преражданията на своята героиня в течение на 20-ти век.
В класациите на: Amazon, The New York Times, The Guardian, Time, The New Yorker, The Economist
Цитат: “Аткинсън отново показва живия стил и театралната бравурност, вече познати ни от романите за Джексън Броуди, но този път тя се хвърля да изследва – ни повече, ни по-малко – самата природа на смъртта: сюжетът скача насам натам във времето, проследявайки историята на главната героиня, която постоянно умира, възкръсва и преживява поредната версия на своя живот – и всичко това е описано възможно най-правдоподобно“ – The New York Times.
Джордж Саундърс – „Tenth of December“ („Десети декември“)
За какво се разказва: в cборник с разкази от писателя, който присъства във всички възможни класации на влиятелните американски интелектуалци, става дума за „секса, любовта, войната, работата, загубите и отчаянието“.
В класациите на: Amazon, The New York Times, Boston Globe, Time, NPR, The Telegraph
Цитат: „Саундърс е също толкова загрижен по въпросите за морала, така остро чувства и реагира на несправедливостта, както Вонегът. В своя нов сборник той, впрочем, открива и друга, по-деликатна и нежна интонация. В най-добрите си разкази Саундърс широко разтваря вратите и ни въвежда в удивителния свят на хората с цялата му противоречивост. И някъде на заден план безмилостно трепти все същият проклет въпрос: „А вие какво бихте направили?“ – Boston Globe.
Дона Тарт – „The Goldfinch“ („Щиглецът“)
За какво се разказва: монументален (784 стр.) роман за тринайсетгодишния жител на Ню Йорк Тео Декър, който загубва майка си при терористичен атентат в музея „Метрополитън“, след което животът му се свързва неразривно с картина на Фабрициус, а самият той балансира между два напълно различни свята – този, в който се озовава, след като заживява на Парк Авеню, и неговия собствен микрокосмос, където се изолира от шума и суетата, работейки в малък антикварен магазин.
В класациите на: Amazon, NPR, The Guardian, The New York Times, Publishers Weekly, The Economist, The Atlantic, The Telegraph
Цитат: “В нашия скоротечен век читателите гледат на книги с такъв размер със съмнение, че и с презрение. Смятам за свой щастлив дълг да ви обявя: отхвърлете съмненията надалече. „Goldfinch“ е от тези редки неща, които се появяват не повече от 5-6 пъти в десетилетие: блестящо написана новела, която с еднаква сила се обръща и към сърцето, и към разума. В нея има и няколко слаби момента, но като цяло това е, разбира се, триумф. Внимавайте само да не си го изпуснете върху крака“ – Стивън Кинг в The New York Times.
Елеонор Катън – „The Luminaries“ (“Светилата“)
За какво се разказва: младата новозеландска писателка, която спечели наградата „Букър“ за 2013 г., разказва в своя исторически роман за разразилата се златна треска в Нова Зеландия в средата на XIX век; много тайни, мистики, запомнящи се герои, вградени в една сложна и увлекателна структура.
В класациите на: The Guardian, Time, The Economist, The Telegraph
Цитат: „Светилата“ е блестяща творба. На пръв поглед – класически образец на текст от XIX век, със съответния синтаксис, дрехи на героите, декорация, които в хода на повествованието се превръщат в нещо съвсем друго. Книгата е дебела – цели 832 страници. Но всяко изречение от тази вълнуваща сага (действието се развива в южната част на Нова Зеландия по време на златната треска там) е идеално написано; завършвайки една глава, трескаво обръщате страницата, за да започнете следващата. Идеално конструиран роман – не можеш да се откъснеш от него“ – The Guardian.
