2012-12

Водещи статии

Бай Ганьо – бащата на всички ни

За да получи най-после шанс да се види като част от семейството на „нормалните“, България най-първо трябва да се научи да възприема самата себе си като нещо нормално. Бай Ганьо – това съм аз. Ето фразата, с която трябва да започне колективната ни национална терапия.

Автор: Златко Енев

Предизвикателствата пред европейската идентичност

Както вероятно всички знаем от репортажите във вестниците, Европейският съюз преживява опасна за съществуването си криза. Това не е просто технически въпрос, който е по-добре да бъде оставен на финансистите и икономистите. В много отношения това всъщност е криза на идентичността на ЕС, а освен това и на идентичността на Европа, както и на задълженията и отговорностите, които европейците имат едни към други.

Автор: Франсис Фукуяма

Какво е нацията?

Нацията е солидарност в голям мащаб, конституирана от жертвите, направени в миналото и онези, които сме готови да направим в бъдеще. Съществуването на една нация е ежедневно гласуване, по същия начин, по който съществуването на един човек е вечно утвърждаване на живота.

Автор: Ернест Ренан

Възвишената красота на езика

Неочаквано е досещането, че изобщо такава книга може да се напише. Но веднъж започнал да я пише, на Русков сигурно му е станало ясно, че такава книга трябва да се напише. Трябва, в смисъл че българската литература сега неочаквано се дели на преди и след „Възвишение“. Изведнъж си даваш сметка каква дупка е съществувала в тъканта й преди. И какъв монолитен текст я запълва след.

Автор: Златко Ангелов

Пруст е важен за всекиго

В разговор със социолога Жил Липовецки, нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса обсъжда сравнителните предимства на „високата“ и „масовата“ култура в съвременния свят и защищава идеите, които разглежда в последната си книга „Цивилизацията на спектакъла“

Автори: Марио Варгас Льса, Жил Липовецки

Постнационализмът

Изследванията на глобализацията едва сега започват да очертават начините, по които хората създават нови солидарности в един по-глобализиран свят – свят, в който нацията и държавата вече не са толкова надеждни ориентири, колкото са били преди.

Автор: Мохамед А. Бамие

Защо трябва да се научим да уважаваме И османското си минало?

Какво още трябва да ни се случи, за да проумеем най-после – след всичките пъти, в които сме стоварвали колективната отговорност за поредния катастрофален провал все върху раменете на отделни хора, групи или партии – че проблемът е не в лошите водачи, които си избираме, а в самата свръхзадача, която преследваме заедно с тях, отново и отново, до поредната национална катастрофа?

Автор: Златко Енев

Етнонационализмът по време на демократичния преход в България – част 2

Междуетническите вражди в страната нараснаха през началния период на прехода (1989-92), при което обществото и политиците се оказаха силно поляризирани по българския национален въпрос.

Автор: Бистра-Беатрикс Вьолги

В броя

Една съученическа среща се превръща във филм с международна значимост

Виктория Ершова имаше страхотна идея да направи видео за срещата със съучениците си по случай 10-годишнината от завършването им. Защо да не заснеме един къс филм, в който да покаже как животът на нейните приятели е протекъл през последните десет години? Какво им се е случило? Къде са сега, дали са успели?

Автор: Виктория Ершова

Израел има нужда да отпие от силния финландски коктейл

Финландия не е рай, нито е перфектният успешен модел. Но подобно на Швейцария, Швеция, Дания, Сингапур и редица други малки държави по целия свят, тя има на какво да научи Израел.

Автор: Гай Ролник

Камериерката на мадам Пютбюс

През май 1900 Пруст се отправя по следите на Ръскин и заминава заедно с майка си за Венеция. През 1931, девет години след смъртта му, един френски консул попада на подписа на Марсел Пруст в списъка на посетителите на манастирския остров Сан Ладзаро.

Автор: Маихаел Маар

За характерния детайл

Бедата на сегашната писмена практика е, че се подценява основният принцип – една литература, каквато и да е тя, не може да се съизмерва със себе си. Азбучна истина: ако се хванеш за перото, моментално влизаш в съревнование с предходниците.

Автор: Петър Вълков

Политическият мит като инструмент на властта

Проблемът за връзката между мит и власт е толкова стар, колкото и човешката цивилизация. Митът винаги е бил, още е, а най-вероятно и ще продължи да бъде изключително ефективен инструмент за постигане и запазване на властта от управляващите – били те шамани, вождове, крале, диктатори или премиери в съмнителни демокрации.

Автор: Самуел Леви

Отворено писмо на Бъртранд Ръсел до Президента на САЩ Удроу Уилсън, пролетта на 1917 г.

Един от класическите текстове на либералния пацифизъм, изобщо на гражданската ангажираност. Не са много европейските интелектуалци, които по онова време са успели да се противопоставят на националистическата лудост, дарила на Европа първата световна война…

Автор: Бъртранд Ръсел

Aтатюрк, турците и Eвропа

Вярно е, че образът на Турция в европейското съзнание не винаги се покрива с действителността. Но също така вярно е, че новата и дори най-новата турска история продължават да добавят щрихи към този образ – от геноцида срещу арменците до убийството на журналиста Хрант Динк.

Автор: Стоян Гяуров

Един експеримент

Споделял съм мнението, че за удобство на евентуални анализи някои по-известни творби на поетите би трябвало да се дават в оригинал наред с няколко превода и задължително подстрочник (превод едно към едно) с бележки и тълкувания, дори и отпратки от интертекстуален характер.

Автор: Петър Вълков

Коледата и глобалния свят

Когато бях малък, най обичах на Коледа да ми подарят книги. Веднага ги зачитах – книгите бяха моя празник. По него време не бях пътувал никъде и не се сещах, че съществува друг свят освен този около мен и онзи в книгите.

Автор: Златко Ангелов

Стенограмата на едно трудно приятелство

Инициативата за публикуване на кореспонденцията между Владимир Набоков и Едмънд Уилсън идва през 1975 от Елена Уилсън, вдовицата на американския литератор. Четири години по-късно излиза първото издание на писмата…

Автор: Стоян Гяуров

Ницше е мъртъв

Докато идеите на Ницше се приспособяват за различни, често противоположни цели, смъртта му става повод за започване на битка около духовното му наследство.

Автор: Мередит Хиндли

Ефектът „Катуница“ – преход от популизъм към националпопулизъм

Настоящият доклад предлага анализ на факторите довели до ескалиране на етническото напрежение в България по време на предизборната кампания през 2011 г. и рисковете от радикализиране на етническите отношения при провеждане на избори, под влияние на набиращия сила националпопулизъм в българското общество.

Автор: Орхан Тахир

Смъртоносните национализми на Балканите

Войната в Косово укрепи образа на Балканите като врящ казан на етническа омраза. Мнозина коментатори твърдят, че регионът винаги е бил съсипван от древни омрази.

Автор: Уилиам Хейгън

Национализмът на Балканите

Развитието на Балканския национализъм, особено през втората половина на XX век, е пример за това как не историческото развитие, а определени исторически интерпретации дефинират концепцията за нация.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Пренебрегнатите уроци на един исторически присмехулник

Когато се появи през ранната пролет на 1990 г. „Краткосмешната история“ на Никола Веранов (Николай Генчев) не бе съпътствана с обичайния шум и значителен обществен интерес, който бе неразделна част от книгите на проф. Генчев…

Автор: Георги Вълчев

Щрихи върху икономическия лик на свободата

Един от изводите на британския историк Майкъл Паларе е, че „османското управление в България е отменено в периода на най-голямото си благополучие“. Той категорично отхвърля тезата, че рухването на османската власт е политическо проявление на краха в икономиката на страната.

Автор: Пламен Димитров

Патриотична супа за душата

„Ти видя ли каква гавра с Левски си е позволил американският посланик?!“ Моя приятелка се тресе от възмущение, след като прочела за „онова кощунство в интернет“, и дори написала писмо до посолството на САЩ.

Автор: Любослава Русева

Балканите – криза на идентичностите и междукултурни комуникации

Кръгла маса с участието на Ивайло Знеполски, Богдан Богданов, Георги Фотев, Ивайло Дичев и Светлозар Игов. Отпреди десет години, днес също толквоа актуална...

Автори: Ивайло Знеполски, Ивайло Дичев, Богдан Богданов, Светлозар Игов, Георги Фотев

За бъдещето – далечно и не чак толкова

Демографията българска, не ще и дума, е ако не най-важната, то поне една от най-важните и най-дълбоко табуизирани теми на настоящото българско ежедневие. Знаем го всички – „ония“ заплашват да ни претопят, откак ги има по „нашите земи“...

Автор: Златко Енев

Проблеми и перспективи пред етнологията на Балканите в началото на ХХІ век

Позоваването ни на съдбата цели да извади наяве поне част от терзанията на етнолога, роден според класика (Иван Вазов) „во чрево адово“, заел се да прави изследвания в граничните/контактни балкански региони…

Автор: Петко Христов

Само силният може да каже: „Аз сбърках“

Преди 68 години в Кюстендил се развиват драматични събития. По план на българското и германското правителство на 9 март трябва да се депортират над 8 000 евреи от старите предели на България. С тази цифра общият брой става 20 000 души.

Автор: Динчо Желязков

Някои разсъждения относно разсъжденията на Бернар Лори върху историческия мит „пет века ни клаха“

И така, според Бернар Лори периодът 1393-1824 представлявал „терра инкогнита“, затуй „не подлежи на национално историческо тълкуване“…

Автор: Вера Мутафчиева

Ще се видим на дъното

Винаги съм се опитвал да бъда незабележим. Знаех, че точно този е начинът да събера всички погледи. Очите, които не си дадоха труда да ми се любуват, бяха на Сия. Тогава не се досещах, че тя е призвана да ми покаже дъното.

Автор: Атанас Стойчев

Разсъждения върху историческия мит „пет века ни клаха“

Болката, с която българите разглеждат миналото си, е факт, който не може да убегне от погледа на страничния, дори повърхностен наблюдател. Те го представят неизбежно в трагичен план, като поставят ударението върху прекъсването на историческия континуитет.

Автор: Бернар Лори

Кончето

Той беше висок – разказваше баба. Очите й отиваха много далече, скриваха се във входа на съседния блок, даже още по-далеч, аз дърпах ръката й, исках да я върна при мене, защото знаеше всичките приказки на света, но тя не идваше. Дядо също е висок, изтъквах аз. Дядо беше най-силният човек на света...

Автор: Здравка Евтимова

Ножът

Един ден, малко преди сутрешното ставане, бяхме събудени от ужасни крясъци. Трябва да кажем, че обичаме по-силните думички: ужасен, трагичен, мръснико и т.н. Та, крясъците не бяха толкова ужасни може би, но достатъчно силни, за да ни събудят.

Автор: Атанас Стойчев

Нежаргонно за жаргона

Оценките за това явление във времето вървят от възторг до отрицание: поезия на улицата, цехов рецензентски жаргон, пошла реч, блатна музика, жаргонна употреба на термини, „абсурдът се превърна в жаргон на епохата“…

Автор: Петър Вълков

Благодарните будни и сомнамбулството на неблагодарните

Тук ще стане дума за „благодарните“, „принудените“ и „спящите“. Говоря за онези, които се припознават като компаси в обществото – някои ги наричат интелигенция или интелектуален елит.

Автор: Илия Вълков

Провалът на публичното образование

На преден план могат да бъдат изведени две основни характеристики на държавното образование, които формират и неговия фундамент. Това са централизираният контрол върху формата и характера на процеса преподаване/учене и финансирането чрез преразпределение, базирано на данъци.

Автор: Стоян Панчев

Юбилей

Тази история е стара колкото първата Ева и всъщност се случи вчера. Празнувахме юбилея на моята приятелка. Две жени стоим пред отрупаната маса сами и мълчаливи.

Автор: Мими Михайлова

Три дни в Камбоджа

Камбоджа е прекрасна страна и хората там са невероятно мили. Забелязвам, че за които и народи да пиша винаги казвам същото. Тайландци, индонезийци, баски, руснаци, камбоджанци – все много мили.

Автор: Елена Мечка

Плашило

Днес стават две години, откакто работи на това място. Като си спомни с каква надежда бе почнал, му идеше да се смее с глас ... ако не му се ревеше. Като малък си бе мечтал да притежава подобно градче или поне да бъде част от него.

Автор: Таня Рупел – Тера

Спасяването на Развигор

Развигор се качи върху парапета на „Моста на влюбените“ и разпери ръце. Искаше да сложи край на живота си. Писна му да живее така – безработен, затънал в заеми, с разклатено здраве.

Автор: Огнян Топалов

Посетители

23

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Виргиния писа Още
    Света се променя -... преди 2 часа
  • Виргиния писа Още
    Това е смешно... преди 3 часа
  • Гост писа Още
    Не разбрах каза ли... преди 7 часа
  • ПМ писа Още
    Текстът не е... преди 9 часа
  • Гост писа Още
    При нас пък наскоро... преди 15 часа
  • Гост писа Още
    А за хуманитарните... преди 16 часа
  • Гост писа Още
    Очевидно хората, с... преди 1 ден
  • skarif писа Още
    Хладна, пресметлива,... преди 1 ден
  • николаи писа Още
    Много добро разделяне... преди 1 ден
  • АЛЕКСАНДЪР ИВАНЧЕВ писа Още
    ОТ ВСИЧКО ПРОЧЕТЕНО... преди 1 ден
  • Петър Тодоров писа Още
    Koe "развитие" имате... преди 2 дни
  • John Yossarian писа Още
    По повод включването... преди 2 дни
  • Родена писа Още
    Браво Лена! преди 2 дни
  • Родена писа Още
    Много забележки бих... преди 2 дни
  • John Yossarian писа Още

    доц.Николай Колев,MD,... преди 2 дни
  • Петър Тодоров писа Още
    Това ли е нашия... преди 2 дни
  • Петър Тодоров писа Още
    Жалко за Костов. преди 2 дни
  • Ива писа Още
    Защо да не живеем в... преди 2 дни
  • Ива писа Още
    Точно моите мисли.... преди 2 дни
  • Димитър Николов писа Още
    Дрън Дрън ярина.... преди 2 дни
  • Борис Б. писа Още
    Господин Мадемджиев,... преди 2 дни
  • Васил Василев писа Още
    Още един, който налага... преди 2 дни
  • психеподреждане -ази писа Още
    а може би е крайно... преди 2 дни
  • Васил Антонов писа Още
    Тези простофили,... преди 2 дни
  • Петър Тодоров писа Още
    ...Щом Ви яде съвестта,... преди 3 дни