2012-04

Водещи статии

Молли и еретици

През целия 20 век Западът, за да защищава собствените си икономически интереси, поддържа най-назадничавите, деспотични и реакционни останки от миналото, подпомагайки с всички средства борбата срещу ислямския секуларизъм. Но както вече знаем, историята не е завършена.

Автор: Тарик Али

Призракът на Хавел

„Един призрак се носи над източна Европа“, пише чешкият драматург Вацлав Хавел през 1978, „призракът на онова, което на Запад се нарича ‚несъгласие‘“. Перифразирайки началната фраза от Комунистическия манифест, Хавел се плези на режима, под който живее, но думите му имат и по-сериозна цел, отколкото подсказва сатиричният тон. Подобно на Маркс и Енгелс той се опитва да призове на борба една интелектуална сила.

Автор: Калеб Крейн

Консенсуси на българската памет

Запаметяването (или забравянето) на определени места, събития, действащи лица от историята е сигурен индикатор за тенденциите в развитието на обществото – както за източниците на самочувствието му, така и за дефицитите в това самочувствие.

Автори: Евгения Иванова, Евелина Келбечева

Национални поданици

Реалният смисъл на босненско-херцеговинското образование е не толкова подчинение, колкото познавателна солидност. Областта на познанието е ограничена от понятията на националността и се основава на предпоставката, че има само един начин човек да бъде личност и гражданин.

Автор: Александър Хемон

Всичко за продан?

Пазарното мислене е проникнало до такава степен в животите ни, че ние вече не сме в състояние да го забележим. Един от водещите американски философи резюмира скритата цена на живота в обществото, подчинено на идеята за пазара като висша ценност.

Автор: Майкъл Сандъл

В броя

Номенклатурната държава

Османският и съветският тип номенклатура показват удивително сходство. Втората определено не е ползвала опита на първата и това говори, че сме изправени пред нещо повторяемо при определени условия.

Автор: Веселин Кандимиров

Това, което трябва да се каже

Дискусията около стихотворението на Гюнтер Грас, публикувано в „Зюддойче цайтунг“ и коментарите в българското медийно пространство…

Автори: Гюнтер Грас, Александър Андреев, Петер фон Бекер, Милен Радев

Тоалетната муза

Ако вие сте като мен, то сигурно винаги имате нещо за четене в тоалетната. Няма значение какво. Един репортер ми разказа как веднъж прекарал нощта в дома на един от експрезидентите. Изпитвал отчаяна потребност да прочете нещо и затърсил навсякъде книга или списание, но...

Автор: Чарлз Симич

Как спрях да чета, или теорията на трите страници

Една сутрин се погледнах в огледалото и забелязах, че съм отслабнал. Умствено. Първо се уплаших, после реших, че не е толкова страшно. В смисъл, че може пък и да не съм отслабнал. Умствено. Ако преди четях по петдесет и повече книги на година, сега чета от три до пет.

Автор: Георги Малинов

За края на четенето

На темата Book burning са посветени много публикации в интернет, а съответната статия на Уикипедия съдържа списък от 121 свидетелства за горене на книги…

Автор: Велко Милоев

Четците

Когато българските писатели станат толкова потребни на читателите си, може би общността ни сама ще се сети да се взре какво става в родната литература. Дотогава към духовната ни работилница няма да има масов интерес; и всеки път, щом някой издаде нещо ново, ще се чуди как по най-морален начин да прилъже просветените си сънародници да му купят продукцията.

Автор: Румен Леонидов

Хюкел или идънка - част 1

Баналността означава нулева степен на интелектуалното ни­во, липса на развитие. Баналността е един процес, в който от по­знатото се избира най-познатото, и от най-познатото пак най-по­знатото.

Автор: Владимир Свинтила

Гюнтер Грас, антисемитизмът и инфлацията на злото

Осъждането на стихотворението на Гюнтер Грас „Това, което трябва да се каже“ е типично за едно фундаменталистко разбиране на антисемитизма, което функционира извън сферата на фактите, твърди британският експерт Антъни Лърман.

Автор: Антъни Лърман

Провалът на европейските интелектуалци?

Интелектуалците са обвинявани в неспособност да възстановят доверието към подкопаната от криза Европа. Но призивите за легитимиране на европейските повествования – комбинирани с носталгия по златното време на европеизма – си остават верни на логиката на националното изграждане, характерна за 19 век.

Автор: Ян-Вернер Мюлер

Унгария на Имре Кертес: една страна от погрешната страна на историята

Унгарският нобелов лауреат Имре Кертес разговаря с литературната критичка Флоранс Ноавил за отчаянието си от културата на омраза, която разкъсва страната му.

Автори: Имре Кертес, Флоранс Ноавил

Аз харесвам „Симетрия“ на Захари Карабашлиев или защо пишем рецензии за книги?

Захари обича случките. Търси ги около себе си, за да ги превърне в белетристика. В Симетрия той ме убеди, че от този подход и с този негов глас, могат да се получат чудесни разкази.

Автор: Златко Ангелов

„Симетрия“ на Захари Карабашлиев – разочарованието на делника

Да, това си е Карабашлиев – чудесно написани, леки за четене, удобно разкъсани между България и чужбина… но този път просто няма интересни истории.

Автор: Христо Блажев

12 + 2 страхотни разказа – Александър Шпатов, записвам си да го следя!

И БАМ!!! Февруарският разказ те забива от раз, а по „Славейков“ стичат се бленувани тълпи купувачи на книги! Интересът ми е събуден, инстинктът на читател надушва нещо хубаво. И не бърка ни най-малко. Март, април, май… месеците се втурват в неудържимо темпо, формирани от фантазията на едно младо, свежо, силно перо… 

Автор: Христо Блажев

Историята на „Историята на О“

„Историята на О“ шокира читателите по целия свят още с появата си. Садомазохистичната любовна афера е написана в стил „прекалено директен, прекалено хладен, за да принадлежи на жена“. Днес, шестдесет години по-късно, ние вече знаем по-добре…

Автор: Кармела Чурару

Как сa измислени еврейската и другите нации по света

Да напишеш такава книга е безкрайно трудно. Още повече ако се числиш към еврейския народ, въобразил си уникалност и самовнушена богоизбраност. И готов на всичко, за да превърне в несъмнена истина хардкор фентъзито „Стар Завет“, без подбор на средства и методи.

Автор: Христо Блажев

Двете страни на медала

От корицата ме гледат две очи под надвиснали вежди и набръчкано чело, погледът като че ли пита: ще ми повярваш ли или не? Страниците са над 600, а заглавието интригуващо: „Панихида за мъртвото време“.

Автор: Павел Ангелов-Пулиев

„Многоликият столичанин“ на Владимир Свинтила

По страниците шестват безумни персонажи, които са толкова невероятни, че няма как да не сме сигурни в тяхната реалност – никое въображение не може да измисли всички тези спомени и събития.

Автор: Христо Блажев

Писането, изгубено из света

Може би проблемът на днешния роман е в бавното отслабване на собственото ни чувство за принадлежност към едно общество с неговите конкуриращи се едни с други визии за света, към които ние добавяме собствените си разказни приноси..

Автор: Тим Паркс

Разпънатите „Еротични спомени“ на Златко Ангелов

Приключих книгата ти... малко съм ошашавен от края, от нищото се изсипа толкова много страст, че още не знам какво да мисля. Хубави са разказите ти, Златко, макар да смятам, че си вкарал в тях много, твърде много…

Автор: Христо Блажев

Не можеш да се учиш да четеш с Достоевски

Моята лична драма е, че колкото и да съм неанонимен, това не ми помага да живея от изкуство.

Автори: Венцислав Занков, Елена Кръстева

Просто ги премахнете, мой човек

В едно интервю за списание Шпигел немският поп-стар Ян Дилей и Кристофър Лауер, представител на Пиратската партия в Берлинския парламент, дебатират по въпроси като стойността на изкуството в дигиталната ера и дали музиката и филмите трябва да  бъдат направени достъпни за безплатни снемания в Интернет.

Автори: Томас Хютлин и Филип Йомке

Конструирани спомени

Няма съмнение, че личният опит може да повлияе на избора на изследователска тема, който историкът прави в много по-голяма степен, отколкото това е възможно за един математик или физик. Но би било грешка да приемем, че този опит направлява изцяло самия изследователски процес и методите на работа в историята.

Автор: Шломо Занд

Ликвидацията на еничарския корпус – „dura necessitas“

Периодът между 1808-1826 г. е лебедовата песен на еничарския корпус. Макар и с методите на самовластен източен деспот, Махмуд II (1808-1839) налага постепенно волята си над непримиримите бойци от корпуса…

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Май

Големите разпродажби ще бъдат предвестниците, но в града пролетта наистина ще дойде едва когато пуснат фонтаните. Няма да го кажат по новините, няма да има снимки по вестниците, просто един ден ще я видиш, докато минаваш през въпросното площадче, и това ще е всичко. 

Автор: Александър Шпатов

Генералната мерзост на българския живот

Това е една много болезнена тема: генералната мерзост на българския живот и свързаните с тази мерзост общонационални пороци, примерно предателството – не като предателство, а като интимно убеждение, като дълбоко вътрешна програма за защита, като идея, че всичко е позволено, щом светът е такъв.

Автор: Владимир Свинтила

Залези

Гледам с неовладяна тъга на запад. Осъзнавам, че това са последните седмици, в които ще имам още тоя разкош и не мога да се наситя. Какъв лукс е да тъгуваш по изгубеното слънце! Явно съм разглезена богаташка. Освен на покрива над главата си, държа и на някои екстри – светлина, птичи гласове. Каква наглост! Хората нямат хляб и вода.

Автор: Таня Рупел – Тера

Развратителното въздействие на администрацията върху духа

Българската общност има един архаичен характер, и то архаичен в много отношения, както с реминисценции от античността, така и от славянската община, чрез гилдиите от Византия, вследствие на което се образува една общност с егалитарен характер.

Автор: Владимир Свинтила

За да не се повтори никога!

Беше февруари 1985, когато една сутрин не можах да стигна до селото. Навсякъде имаше войници с автомати и кучета, танкове, градът беше обсаден. Беше страшно… като на война.

Автор: проф. дпн Христо Кючуков

Любовно обяснение върху бамбукова кора

Хората са привързани към историята. Може би заради тази слабост към миналото не са в състояние да си осигурят бъдеще. Преди десетилетия в зоологическата градина в Единбург се е състояло представление, което те сега със страст и последователност се опитват да възкресят...

Автор: Светлана Дичева

Птицелов

В началото миризмата бе като драскотина. Драскотината не се съсири, не хвана кора. Продължаваше да кърви. Зловонието й наподовяваше дъх в спарено купе.

Автор: Васил Славов

Никакъв македонец не бех, ама като го пише в документа, то те дразни…

И аз като повечето тукашни българи съм от бежанско семейство, по бащина линия родата ми е от Драмско, а по майчина – от Серско. Но съм се родил тук в България, в Неврокоп [дн. Гоце Делчев]. Като дойде Девети септември, имаше много уплашени хора, най-вече защото се чуваше, че ще вземат земята...

Автор: Анонимен

Идеята за равенство сред българите

Има една дълбоко вкоренена идея в българското съзнание, идеята, че всички сме равни. Това е плод не на Просвещението, на естественото право. Това е равенство не пред законите, а просто фактическото равенство между един индивид и друг…

Автор: Владимир Свинтила

Упадък и падение

– Глобички! – рече мистър Кикът и потърка носа си с лулата. – Божичко, какви глоби ще паднат след тази вечер!
В избите на преподавателския салон се намираше изключително ценен портвайн, който се вадеше само когато глобите в колежа стигнеха петдесет паунда. 

Автор: Ивлин Уо

Зидини

Хубаво селце е Канул. Велико Търново в мащаб, да речем, 1:10. Без църквите и Арбанаси. Катерили се къщите по баирчинките, та се забравили. Надпреварвали се коя по-високо да е, коя по-далеко да гледа. Дали пък не са и бягали по стръмното и високото, да ги не стига никой!!??

 

Автор: Люба Александрова

Мир

От години се опитвам да изградя у себе си един мироглед, в който материалното не е особено важно; парите не са прекалено любими; любовта е пред златото, поезията – пред срочните влогове. Въобще – мироглед в който ценностите не могат да се измерят на тегло, нито да се натрупат в сандък, нито да се обложат с данък.

Автор: Калин Терзийски

You’ve been deleted

В началото беше само мрак. Мрак и хаос. Опита се да не се смущава от това, защото си припомни, че дори и най-старата, или може би най-важната, или… каквато и да е, от всички човешки  истории, започваше с нещо такова, мрак, хаос и някакво слово, което се носело над водите…

Автор: Златко Енев

Посетители

42

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 13 часа
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 16 часа
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 16 часа
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 17 часа
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Всяко събуждане е... преди 1 ден
  • Valpet писа Още
    Хубаво пише Джина... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Не беше съвсем точно... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    А, разбрах. Е, в такъв... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Има важна разлика... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Що е "бохемски"... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Най-хубавият и... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Сериозна оценка, г-н... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не съм изненадан от... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    “Хората свикнаха да... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Разказът не е издаван... преди 2 седмици
  • Георги писа Още
    От коя книга е този... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Няма ли мъже, няма и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А това момче, младо... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз съм тук достатъчно... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Златко внимавай! ... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Отпушихме темата за... преди 2 седмици
  • Любопитен Коментатор писа Още
    Историята писа:

    Вярвах и се надявах,...
    преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Хората свикнаха да... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    Харесвам този автор.... преди 3 седмици