Архив

Ако това, което ни различава от останалите представители на животинското царство е речта, то литературата, и в частност, поезията, бидейки висша форма на словесността, е сама по себе си, грубо казано, целта на нашия вид. (Реч при приемането на Нобеловата награда).

Автор: Йосиф Бродски

Беше не по-късно от осем сутринта, когато телефонът иззвъня. Махмурлукът след снощната водка още не беше придобил абстинентни симптоми. Не треперех, но бях ужасно слаб.

Автори: Калин Терзийски, Деяна Драгоева

Яжте храна. Не твърде много. Предимно растения. В общи линии това е и най-краткият отговор на един уж прост, но всъщност невероятно сложен и смущаващ въпрос: „Какво трябва да ядем ние, хората, за да бъдем и максимално здрави?“.

Автор: Майкъл Полан

Влюбих се в италианка. Бях изпратен като студент по актьорство на летен лагер за млади хора от леви младежки движения. Високо в планината, край лагерни огньове рецитираме, играем, пеем, танцуваме...

Автор: Ицко Финци

Социалната критика почти изцяло отсъства като интелектуална и изследователска програма от българското академично поле. Можем да кажем дори, че тя отсъства и от българската публичност.

Автор: Боян Знеполски

Написах тия дни в моето си вестниче нещо в смисъл, че светът не знае нищо за нас, защото пък самите ние не знаем кои сме – и изглежда пообидих тоя-оня, защото поне един, гледам, ми отговори така...

Автор: Златко Енев

Авторитаризъм, корупция, задушаване на медиите – и бягство в политическите вицове. Как министър председателят Виктор Орбан връща на Унгария насладата от потисничеството.

Автор: Ласло Фьолдени

На простака е присъщо да си въобразява скритото като срамно, а истината като разкриваща се срамотна тайна и голодупство.

Автор: Любомир Милчев-Dandy

Когато има спешна мисия, Господ хваща първия попаднал човек, стига да е готов за любов и да има тъжни, кафяви очи. Това става така изненадващо, че човекът отначало не разбира, че вече е ангел.

Автор: Светослав Терзийски

Там, където Оранжевата революция е заседнала в пясъка и вместо идеята за свободата днес на политически ред е икономиката, Европа отново се обръща към Русия. Слабо е осъзнаването, че западът на Украйна някога е бил европейска културна почва…

Автор: Герхард Гнаук

Изгорял моторът?... Какво? Отсреща е водопадът Виктория?... И какво прави тоя крокодил в лодката?

Автор: Петър Краевски

Литературният двор е често посещавано място. Из него шетат хора и животни. Случва се да пробягат и човекоподобни. Понякога – звероподобни.

Автор: Сава Василев

Именно това е нашата ситуация днес: ние сме изправени пред безсрамния цинизъм на един глобален ред, чиито действащи лица само си въобразяват, че вярват в собствените си идеи за демокрация, човешки права и пр.

Автор: Славой Жижек

Постъпих безредно защото бях принуден от обстоятелствата, а и защото така постъпваха и други. Да, но имаше и такива, които не постъпваха така.

Проф. Богдан Богданов

Ако думите се окажат повредени, то какво може да ги замени? Та те са всичко, което имаме.

Автор: Тони Джуд

Bсеки, който е бил дете по соц време и е бил пращан на пазар с родителска заръка, има опит с тревогата, наречена „дете-купувач“: заедно с хубавите, гладки, твърди ябълки продавачът вероятно ще насипе в торбичката и натъртени.

Автор: Ели Иванова

Орхан Памук и настроенията на турската интелигенция. Какво се случва с турската европейска мечта?

Автор: Орхан Памук

Опусът му от 2001, Корекциите, се продаде в почти три милиона екземпляра. Новата му книга, Свобода, се счита за най-добрата от изминалата година. Джонатан Франзен разказва защо според него „писането е мъчение“.

Автор: Хелена де Бертодано

Веднага след края на комунизма у нас стана ясно, че само oколо един процент от българското население е виждало света оттатък Желязната завеса.

Автор: Владимир Левчев

Една литературна класация на най-доброто в англоезичната литература от последните десет години, предназначена най-вече за сверяване на часовниците.

Автор: С. Макс Мейджи

Някъде в дълбокото на съзнанието ми има един възхитителен образ на идеалната жена: нещо като Гризелда, Исус, Мария и Чичолина, събрани в едно.

Автор: Касиел Ноа Ашер

7 октомври 2006 година, Анна се връща от пазар. Една жена с изморено лице до супермаркета на улица „Фрун­зенская“, улицата, разделяща Москва на две. Пре­ди това е била в болницата, където са приели майка й, разяждана от рак.

Автор: Роберто Савиано

Вуйчо Панчо, който бе взел занаята на дядо Димко-калайджията, а се пенсионира като миньор, беше най-големият убиец и най-потайният човек, когото съм срещал досега. Чак когато умря през 1991-а, по петолъчката на гроба му разбрах, че е бил комунист.

Автор: Борис Роканов

Стенограма на доклад на Мейнард Б. Барнс, изнесен в Националния военен колеж във Вашингтон на 3 юни 1947 г., разсекретен на 19 октомври 1977 г., после отново засекретен и разсекретен за втори път наскоро.

Автор: Мейнард Барнс

Как ли не се опитвах през лятото да преразкажа на украинската журналистка от вестник „Конотопский край“ Олена Савела тази история, описана от патриарха на българската литература Иван Вазов.

Автор: Стефан Здравков

Темата „Македония“ е обширна. А и аз съм си чувствителен към нея. Затова си позволявам да върна читателя там, където вече е бил. Причината за това е чисто физиологична.

Автро: Веселин Кандимиров

Докато приспивах дъщеря си Дейна в една от онези предколедни вечери, мразовити отвън и влажни отвътре, в които уютът избива в очите, тя както обикновено си поиска приказка.

Автор: Димитър Камбуров