2011-01

Водещи статии

Лица с необщо изражение

Ако това, което ни различава от останалите представители на животинското царство е речта, то литературата, и в частност, поезията, бидейки висша форма на словесността, е сама по себе си, грубо казано, целта на нашия вид. (Реч при приемането на Нобеловата награда).

Автор: Йосиф Бродски

В броя

Алкохол

Беше не по-късно от осем сутринта, когато телефонът иззвъня. Махмурлукът след снощната водка още не беше придобил абстинентни симптоми. Не треперех, но бях ужасно слаб.

Автори: Калин Терзийски, Деяна Драгоева

Манифест на един ядящ

Яжте храна. Не твърде много. Предимно растения. В общи линии това е и най-краткият отговор на един уж прост, но всъщност невероятно сложен и смущаващ въпрос: „Какво трябва да ядем ние, хората, за да бъдем и максимално здрави?“.

Автор: Майкъл Полан

Северина от Парма

Влюбих се в италианка. Бях изпратен като студент по актьорство на летен лагер за млади хора от леви младежки движения. Високо в планината, край лагерни огньове рецитираме, играем, пеем, танцуваме...

Автор: Ицко Финци

Социалната критика в България днес: типология на критическите жанрове

Социалната критика почти изцяло отсъства като интелектуална и изследователска програма от българското академично поле. Можем да кажем дори, че тя отсъства и от българската публичност.

Автор: Боян Знеполски

Кои мислим, че сме ние?

Написах тия дни в моето си вестниче нещо в смисъл, че светът не знае нищо за нас, защото пък самите ние не знаем кои сме – и изглежда пообидих тоя-оня, защото поне един, гледам, ми отговори така...

Автор: Златко Енев

Свободата води до задух

Авторитаризъм, корупция, задушаване на медиите – и бягство в политическите вицове. Как министър председателят Виктор Орбан връща на Унгария насладата от потисничеството.

Автор: Ласло Фьолдени

Нов принос в двустранните отношения на църковници и гейове

На простака е присъщо да си въобразява скритото като срамно, а истината като разкриваща се срамотна тайна и голодупство.

Автор: Любомир Милчев-Dandy

Натюрморт с потна баба и Пасат

Когато има спешна мисия, Господ хваща първия попаднал човек, стига да е готов за любов и да има тъжни, кафяви очи. Това става така изненадващо, че човекът отначало не разбира, че вече е ангел.

Автор: Светослав Терзийски

Go East!

Там, където Оранжевата революция е заседнала в пясъка и вместо идеята за свободата днес на политически ред е икономиката, Европа отново се обръща към Русия. Слабо е осъзнаването, че западът на Украйна някога е бил европейска културна почва…

Автор: Герхард Гнаук

Горното течение на Амазонка

Изгорял моторът?... Какво? Отсреща е водопадът Виктория?... И какво прави тоя крокодил в лодката?

Автор: Петър Краевски

А... ако можеха да говорят?!

Литературният двор е често посещавано място. Из него шетат хора и животни. Случва се да пробягат и човекоподобни. Понякога – звероподобни.

Автор: Сава Василев

Добрите маниери в епохата на Уикилийкс

Именно това е нашата ситуация днес: ние сме изправени пред безсрамния цинизъм на един глобален ред, чиито действащи лица само си въобразяват, че вярват в собствените си идеи за демокрация, човешки права и пр.

Автор: Славой Жижек

За безредния ред, компромиса и мълчанието

Постъпих безредно защото бях принуден от обстоятелствата, а и защото така постъпваха и други. Да, но имаше и такива, които не постъпваха така.

Проф. Богдан Богданов

Думи

Ако думите се окажат повредени, то какво може да ги замени? Та те са всичко, което имаме.

Автор: Тони Джуд

Натъртената ябълка и стремежът към съвършенство

Bсеки, който е бил дете по соц време и е бил пращан на пазар с родителска заръка, има опит с тревогата, наречена „дете-купувач“: заедно с хубавите, гладки, твърди ябълки продавачът вероятно ще насипе в торбичката и натъртени.

Автор: Ели Иванова

Прокисването на турската европейска мечта

Орхан Памук и настроенията на турската интелигенция. Какво се случва с турската европейска мечта?

Автор: Орхан Памук

Джонатан Франзен, смутеният

Опусът му от 2001, Корекциите, се продаде в почти три милиона екземпляра. Новата му книга, Свобода, се счита за най-добрата от изминалата година. Джонатан Франзен разказва защо според него „писането е мъчение“.

Автор: Хелена де Бертодано

България видяна отвън и България, която е отвън

Веднага след края на комунизма у нас стана ясно, че само oколо един процент от българското население е виждало света оттатък Желязната завеса.

Автор: Владимир Левчев

Какво четат хората от другата страна на огледалото?

Една литературна класация на най-доброто в англоезичната литература от последните десет години, предназначена най-вече за сверяване на часовниците.

Автор: С. Макс Мейджи

Юлия оркестър на кредит

Някъде в дълбокото на съзнанието ми има един възхитителен образ на идеалната жена: нещо като Гризелда, Исус, Мария и Чичолина, събрани в едно.

Автор: Касиел Ноа Ашер

Който пише – умира

7 октомври 2006 година, Анна се връща от пазар. Една жена с изморено лице до супермаркета на улица „Фрун­зенская“, улицата, разделяща Москва на две. Пре­ди това е била в болницата, където са приели майка й, разяждана от рак.

Автор: Роберто Савиано

Асмодий

Вуйчо Панчо, който бе взел занаята на дядо Димко-калайджията, а се пенсионира като миньор, беше най-големият убиец и най-потайният човек, когото съм срещал досега. Чак когато умря през 1991-а, по петолъчката на гроба му разбрах, че е бил комунист.

Автор: Борис Роканов

Ситуацията в България непосредствено след войната - исторически свидетелства

Стенограма на доклад на Мейнард Б. Барнс, изнесен в Националния военен колеж във Вашингтон на 3 юни 1947 г., разсекретен на 19 октомври 1977 г., после отново засекретен и разсекретен за втори път наскоро.

Автор: Мейнард Барнс

На Дядо Йоцо каменните сълзи

Как ли не се опитвах през лятото да преразкажа на украинската журналистка от вестник „Конотопский край“ Олена Савела тази история, описана от патриарха на българската литература Иван Вазов.

Автор: Стефан Здравков

Записки на махмурлията

Темата „Македония“ е обширна. А и аз съм си чувствителен към нея. Затова си позволявам да върна читателя там, където вече е бил. Причината за това е чисто физиологична.

Автро: Веселин Кандимиров

Мече и елха

Докато приспивах дъщеря си Дейна в една от онези предколедни вечери, мразовити отвън и влажни отвътре, в които уютът избива в очите, тя както обикновено си поиска приказка.

Автор: Димитър Камбуров

Посетители

14
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Татяна Ангелова писа Още
    Изключително... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Един много нормален... преди 2 дни
  • Нели писа Още

    Ако сте изчели много... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не е лошо авторът да... преди 3 дни
  • meritus писа Още
    Гьобелс се върти в... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И накрая - последното... преди 3 дни
  • Нели писа Още
    Тук обаче не става... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А пропо, майката на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Опасна тема, която... преди 4 дни
  • Нели писа Още
    И все пак е толкова... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Казват, че, веднъж... преди 4 дни
  • Just passing by писа Още
    Авторката е преди... преди 5 дни
  • Серкан писа Още
    "Сговорна дружина... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 1 седмица
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 1 седмица
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 1 седмица
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 2 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 2 седмици