Архив

Двадесет и първи век ще бъде доминиран не от Америка или Китай, Бразилия или Индия, а от големите градове. В една епоха, която изглежда все по-неуправляема, градовете, а не държавите се превръщат в онези острови на управляемост, върху които ще бъде построен бъдещият световен ред.

Автор: Параг Хана

Бих казал, че въпросът за това дали любовта все още съществува играе в моите романи същата роля, каквато играе и въпроса за съществуването на Бога в романите на Достоевски.

Автор: Мишел Уелбек

Големият въпрос е как да знаем дали съхраняването на ритуалното пространство е в същото време и съхраняване на вярата, дали църквата не е отстъпила от функцията си на посредник между вярващите и трансцедентната сила.

Автор: Ивайло Знеполски

Българският метод за 21-ви век: терапия чрез гладуване, студ и бой.

Автор: Десислава Петрова

Изкушението всичко да бъде решено, да се опакова пакета, ми изглежда като ужасна клопка. Защо човек да не бъде по-честен с момента? Най-автентичните краища са онези, които вече се въртят около някакво ново начало.

Автор: Сам Шепард

Оптимистично сценично събитие в две действия.

Автор: Златко Енев

В средата на циментната тумрукхана стои дървен стол с облегалки, на който с ремъци е привързан Сократ – през кръста, през краката и около всяка ръка. Подът на вампирската килия е разграфен от улеи и в центъра има отточен канал, проектиран за лесно отмиване на кръв и телесни течности.

Автор: Мáри

Саня затича по стълбището: някъде етаж или два над нея се чуваше бръз тропот на обувки. „Иване! – извика тя, но обувките побягнаха още по-бързо, драскайки по стълбището към последния етаж на блока.

Автор: Здравка Евтимова

След като през последните няколко години с жена ми живяхме като врагове, накрая се разведохме приятелски. Тя се изсели в Канада при дъщеря си от първия брак, преотстъпвайки ми безвъзмездно своята част от апартамента…

Автор: Неда Антонова

Нещо, което внезапно стана страшилище в живота ми: идолите. По рано ми се струваше, че мога да ги гледам от към човешката им страна: нещо да приемам, на нещо да се подсмивам. Сега разбрах, че всички идоли не прощават.

Автор: Петър Увалиев

След половин час ми предстои среща с действащ православен свещеник. Истинско духовно лице. Уговорката е да му бъда сянка през целия ден и после да опиша колко широки са полите на неговото расо.

Автор: Антон Терзиев

В този час на деня, при слънчево време, реката придобиваше неочакван тютюнев цвят. Наситеното иначе черно се смесваше със слънчевите лъчи и пред погледа й водата затрептяваше зеленикаво златиста…

Автор: Федя Филкова

Какво става с българския роман напоследък? Настрана от контекст, конкурси, политика, глобализация, Брюксел, компютри, Интернет. Накратко, почти няма „настрана“. Той е продукт на ситуацията си.

Автор: Владимир Трендафилов

Немските издатели едва сега откриват електронните книги като нов канал за продажби. Юрген Нефе – автор, журналист, пътешественик – вече е с една стъпка напред.

Автор: Конрад Лишка

Човекът, който се интересува от някой писател, защото харесва книгата му, ми изглежда като някой, който се интересува от гъски, защото обича пастет от гъши дроб.

Автори: Джонатан Лител и Андрé Мюлер

Защо имаме Паметник на съветската армия се учи по история в училище и причините – общо взето – са известни. Най-накратко: коренят се в онази особеност на националния ни характер, благодарение на която за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул...

Автор: Любен Дилов

Вечерта е пълна с горчиви сънища и киселини – обичайното гнусно предателство на тялото и подсъзнанието преди да ги срещна със следващия си работодател. В седем се будя половин час преди рингтона на Горилаз.

Автор: Антон Терзиев

На оне свет християните и мюсюлманите ги дели само една мрежа, като ципата на кромидо…

Автори: Петър Воденичаров, Кристина Попова Анастасия Пашова

Липсата на размишление какви сме като родители и какво ще ни осмисли чрез щастие, действително ни превръща в хора, които чакат да умрат. Затова вярвам, че да общуваме пречистващо с децата си чрез изкуството е един от нашите шансове.

Автор: Марин Бодаков

Медиите са не само четвърта власт, но и основното – и може би най-важно – училище по демокрация. Изгубят ли качеството си, те автоматично губят и авторитета, а заедно с него – и възможността за формиране и направляване на публичния разговор.

Автор: Златко Енев