Архив

По-рано през тази година, за пръв път в историята на САЩ, жените станаха мнозинство в работната сила. Повечето мениджъри днес са жени. И за всеки двама мъже, които ще получат университетска диплома през тази година, три жени ще направят същото.

Автор: Хана Розин

Понякога се питам – това ще прозвучи еретично за мнозинството читатели в страната – кога счупването, преобръщането в българската култура е по-голямо: след 9 септември 1944 г. или след 10 ноември 1989 година. И неизбежно стигам до извода, че последната голяма промяна е много по-радикална.

Автор: Христо Буцев

Пледирам за невинност още в началото. Поканен съм да говоря тук като писател за една криза, която не съм предизвиквал. Нито аз, нито цялата писателска гилдия…

Автор: Георги Господинов

Водещата причина за провеждане на полицейски акции срещу виртуални читални и библиотеки под натиска на меркантилни източници е прозрачна и отчайваща. А тя е недопустимо за ХХІ век непознаване на променения читател.

Aвтор: Милена Цветкова

„Не крадете труда ми, моля!“, пише в днешен текст на един от по-голямотиражните ни вестници известен български писател. Бързам да отбележа, че макар и да се каня в този си текст да защищавам позиция, различна от онази на известния писател, тя е насочена не срещу неговата личност, а срещу разбиранията му.

Автор: Златко Енев 

Бюрокрациите временно прекратяват действието на Втория закон на термодинамиката. В една бюрокрация е по-лесно да се направи един процес по-сложен, отколкото той да бъде опростен, и е по-лесно да бъде създадено някакво ново препятствие, вместо да бъде отстранено едно старо такова.

Автор: Клей Шърки

Наскоро участвах в журито на младежки литературен конкурс. Очаквах да прочета за нещо, което младите автори са видели около себе си в света, впечатленията им от живота до този момент. За своя изненада се запознах с герои като Том и Ани от село Литъл Хоуп, стария майстор чичо Дейвид, болния Лукас, малката Емили, мъртвата Елеонора, Алиса Франклин ...

Автор: Кристин Димитрова

Понеже отговорът на господин Кертин (предвиден като коментар) се е получил малко по-дълъг, отколкото го позволяват коментарните полета тук на сайта – но най-вече защото е също толкова интересен и съдържателен, колкото и първоначалния текст – го публикувам тук като самостоятелен текст.

Автор: Александър Кертин

Забеляза я и този следобед във фоайето на хотела. Изглежда прекарваше всеки ден известно време – не повече от четвърт час – зад фотьойлите, наредени в полукръг около телевизора.

Автор: Палми Ранчев

„Не знам какво е цивилизация, но ако я видя, мога да я разпозная. Същото се отнася и до българското…“ (Интервю за програма „Хоризонт“ на БНР)

Автор: Златко Енев

Нашите трудности, както и решенията, са европейски, но нашият демократичен театър все още е национален. Демокрацията все още има за гражданите чисто национални измерения. Тя все още не е намерила път към европейското ниво.

Автор: Геерт Мак

Всеки, който поне веднъж е наготвил нещо и е нахранил ближния си, го обича истински.

Автор: Красимир Дамянов

Oт няколко дена непрекъснато чувам по телевизията, че светът бил футбол. И се опитвам да си го представя – света – като футбол… 

Автор: Владимир Левчев

Двадесет години след падането на Берлинската стена, борбата за политическа свобода продължава.

Автор: Андре Глюксман

Една от любимите ми теми. Кому е по-нужно опрощението? На този, който прощава или на онзи, комуто прощават? Щом един въпрос дава възможност за избор между два отговора, значи нещо не е наред.

Автор: Мария Станкова

Не училището е проблем на българското общество. Обратно, обществото е основният проблем на училището…

Автор: Александър Кертин

Борислав бе избрал неподходящо време да умре, можеше да се каже, че се беше превърнал в неизвестно в тяхното любовно уравнение и то в момент, когато крайният резултат се очертаваше като най-банален хепиенд.

Автор: Светлана Дичева

Кураторът на изложбата Ars Homo Erotica, която се провежда от 11 юни до 5 септември 2010 в Националния музей във Варшава, говори за липсата на срам в античността, за срама на католическа Полша в наши дни и за това как самият той живее с ругателските писма, които получава.

Автор: Павел Лешкович

Преди десет години холандският социолог Паул Шефер предупреди страната си за опасността от „мултикултурна драма“. А днес? Един разговор за интеграцията в наши дни.

Автор: Паул Шефер

Разпали се дискусия, а това със сигурност означава, че нещата си заслужават да бъдат продължени ...

Автор: Любен Дилов

Кога се е появило сиренето, с точност не знам, а и едва ли е толкова важно; някои учени предполагат в Египет, други – още по-отдавна, в Месопотамия, а трети са склонни да отнасят появата му едва ли не във времето непосредствено след опитомяването на козата, кравата, бивола и овцата.

Автор: Красимир Дамянов

Този човек ме изнервя с присъствието си. Трудно ми е да кажа защо. Всеки път пред него се заключвам, натъпквам емоциите си някъде в черния дроб или дванадесетопръстника и му предоставям за комуникация плоско лице и безизразни очи.

Автор: Светлана Дичева 

Появата на Яков в Стария завет съвсем не е случайна. Това, че е брат-близнак, също е много знаково. Всъщност Яков е олицетворение на човешкото его.

Автор: Мария Станкова

Истинският мъж е като любимата ти блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва.

Автор: Цвета Стоева

Дори и ако Израел прихване още сто кораба по пътя към Газа, дори ако той изпрати войски, които да окупират ивицата още сто пъти,  силата не може да реши проблема, който се състои в това, че ние не сме сами в тази страна, и че палестинците не са сами в тази страна.

Автор: Амос Оз

Публикувам тук някои от афоризмите на господин Дилов с искрената надежда, че той няма да се почувства ограбен по никакъв начин, а напротив – ще види в това онзи акт на възхищение пред неповторимото му чувство за хумор, който самият аз се надявам да засвидетелствам.

Автор: Любен Дилов 

Ако масата не изпитва глад към свободното изразяване, към умното, аргументирано, критичното мнение, ако публиката е трето качество, ще чете и гледа само продукция от трето качество.

Автор: Румен Леонидов

След обяд, когато измиели кухненските съдове и ги оставели да се оцеждат на сушилката, те повеждали разговор. Това били най-приятните часове в къщата, особено в събота следобед...

Автор: Красимир Дамянов

Щастието е просто нещо, казваше ми ти. Щастие е да намерим сянка наблизо и ти да ме гледаш. Но в Манд няма сенки.

Автор: Здравка Евтимова

Много известна история. Бог иска от Авраам да принесе в жертва първородния си син. Не става въпрос за сина му от Агар, а за детето от Сарра – Исаак, който се ражда по чудо.

Автор: Мария Станкова

Словашкият автор и журналист Мартин Шимечка и унгарският архитект и бивш самиздат автор Ласло Райк разговарят тук за ролята на бащите си в следвоенния комунизъм и за недостатъците на дебатите, засягащи близкото минало на бившите комунистически страни.

Автори: Мартин Шимечка и Ласло Райк 

Когато за пръв път стъпих в Париж бях младо и зелено същество в незабравим зелен гащеризон с презрамки. Фотографиите са запаметили завинаги този образ на размазана размечтаност в асансьора на Айфеловата кула...

Автор: Светлана Дичева

Заради тях двамата преди повече от година си създадох вредния навик да пия сутрешното си кафе права до кухненския прозорец, наблюдавайки отсрещната сграда – стара постройка, основно ремонтирана от общината и превърната в дневен център за възрастни хора „Свети Иван Рилски“. 

Автор: Неда Антонова

Съзнавам, че с решението да представя тук просто един англоезичен видеоклип, аз донякъде ограничавам читателския кръг. Но темата ми се струва прекалено важна ...

Автор: Джоана Блейкли

Някога макароните ги правели по-дълги. Продавали ги сварени и на кълбо, като прежда, или просто на метър. Чак после се сетили да ги подрязват и сушат, а дотогава човек можел да си ги навие на някоя клечка или ако го мързи, да си ги влачи от пазара до вкъщи.

Автор: Красимир Дамянов

Простете ми. Пръв аз съзнавам – и признавам, че съм донякъде натрапник в този дом на духа, закрилял и окрилял рой мислители, ревнители за културния възход на България.

Автор: Петър Увалиев

Спомням си как се присмивах на стихотворението на един български поет от комунистическото минало, който беше написал, че окото на кравата му е телевизор.

Автор: Владимир Левчев