Случваше се нещо епохално. Всеки момент очаквах мъжа, с когото вечерях, да извади писмо, напечатано върху жълта хартия. Затова бързах да изям колкото се може повече от шницела по Виенски, който ми бе поръчал, и да изпия поне половината от бутилката приказно Шардоне.

Автор: Здравка Евтимова

Изкачвах се по стълбите, без да бързам. Асансьорът не работеше от няколко дни. И не се знаеше кога отново ще проработи. Не се ядосвах, дори бях благодарен, че по-късно ще се прибера вкъщи. Понякога спирах и четях написаното по стените.

Автор: Палми Ранчев

 По време на лятното ми отсъствие бяха се случили и други неща. Някои съвсем непоправими: имам предвид венчалната чума, която се разпространяваше в София с бързината на цунами. Беше нещо ужасно, неженените падаха като круши, не знам само кой друсаше дървото.

Автор: Красимир Дамянов

Каква беше изненадата ми, когато в края на курса се видях в списъка за лятна студентска бригада в СССР. Трябва да отбележа, че беше наистина странно, че вместо на запад, потеглях на изток.

Автор: Красимир Дамянов

От височината на Кулите Близнаци, които приеха първите си обитатели нея година и от петолъчката на нашия Партиен Дом, на фона на световните събития, проблемът ни изглеждаше направо смешен.

Автор: Красимир Дамянов

Понеделник е прекрасен. Не само защото е начало. Начало на седмица, през която продължавам да съм в отпуск, да съм в Залцбург и да разполагам с времето и с мислите си.

Автор: Федя Филкова

Дълго не можех да си намеря момиче след теб. Търсех твоя тип, твоя ръст, твоята елегантност, твоите викове, твоите очи, твоя глас в София…

Автор: Красимир Дамянов

От незапомнени времена жителите на Земята приготовляват кисело зеле. Според първите книги – глинените плочки – най-напред започнали производството му в Мъртво море, което, както знаете, е най-удобно за целта.

Автор: Красимир Дамянов

Кикучио замахна с меча катана, но твърде силно, спъна се и падна. Публиката се разсмя сърдечно. Усилието на обикновения човек с подправен акт за раждане да мине за самурай създаваше много комични моменти във филма.

 

Автор: Мàри

Когато четеш това писмо, аз вече ще бъда при теб, слънчице. Забравих да ти кажа, тия дни се научих на една прастара китайска магия. Всичко е много просто, и досега не разбирам как никой тук на Запад не се е сетил за нещо толкова просто.

Автор: Златко Енев

В град Таратор, далечна Персия, по времето на султан Ятаган I, наречен заради блясъка си Светкавицата, управлявал един жесток и безмилостен готварски нож. Той имал харем от тридесет супени лъжици и още толкова вилици...

Автор: Красимир Дамянов 

Забеляза я и този следобед във фоайето на хотела. Изглежда прекарваше всеки ден известно време – не повече от четвърт час – зад фотьойлите, наредени в полукръг около телевизора.

Автор: Палми Ранчев

Всеки, който поне веднъж е наготвил нещо и е нахранил ближния си, го обича истински.

Автор: Красимир Дамянов

Борислав бе избрал неподходящо време да умре, можеше да се каже, че се беше превърнал в неизвестно в тяхното любовно уравнение и то в момент, когато крайният резултат се очертаваше като най-банален хепиенд.

Автор: Светлана Дичева

Кога се е появило сиренето, с точност не знам, а и едва ли е толкова важно; някои учени предполагат в Египет, други – още по-отдавна, в Месопотамия, а трети са склонни да отнасят появата му едва ли не във времето непосредствено след опитомяването на козата, кравата, бивола и овцата.

Автор: Красимир Дамянов

Този човек ме изнервя с присъствието си. Трудно ми е да кажа защо. Всеки път пред него се заключвам, натъпквам емоциите си някъде в черния дроб или дванадесетопръстника и му предоставям за комуникация плоско лице и безизразни очи.

Автор: Светлана Дичева 

След обяд, когато измиели кухненските съдове и ги оставели да се оцеждат на сушилката, те повеждали разговор. Това били най-приятните часове в къщата, особено в събота следобед...

Автор: Красимир Дамянов

Щастието е просто нещо, казваше ми ти. Щастие е да намерим сянка наблизо и ти да ме гледаш. Но в Манд няма сенки.

Автор: Здравка Евтимова

Когато за пръв път стъпих в Париж бях младо и зелено същество в незабравим зелен гащеризон с презрамки. Фотографиите са запаметили завинаги този образ на размазана размечтаност в асансьора на Айфеловата кула...

Автор: Светлана Дичева

Заради тях двамата преди повече от година си създадох вредния навик да пия сутрешното си кафе права до кухненския прозорец, наблюдавайки отсрещната сграда – стара постройка, основно ремонтирана от общината и превърната в дневен център за възрастни хора „Свети Иван Рилски“. 

Автор: Неда Антонова

Някога макароните ги правели по-дълги. Продавали ги сварени и на кълбо, като прежда, или просто на метър. Чак после се сетили да ги подрязват и сушат, а дотогава човек можел да си ги навие на някоя клечка или ако го мързи, да си ги влачи от пазара до вкъщи.

Автор: Красимир Дамянов

Всичко в приземната ми кантора на „Македония“ 16 щеше да следва своя естествен ход в тази последна за септември сряда, ако не бях получил съобщение да се явя на дело в петък сутринта, на малко повече от педя по картата на България, в Елхово.

Автор: Антон Терзиев

А в съня се бил протегнал зид. Мъх и здравец пълзели по него. Тук и там изпадал камък, звезди запушвали пролуките. По зида кацали захарни петлета, размятали гребени и се надвиквали.

Автор: Чавдар Ценов

Винаги когато искам да направя впечатление на мъжете, заявявам, че съм родена в семейство на самоубийци и медиуми. Хем истина, хем лъжа близо до невероятната вероятност.

Автор: Касиел Ноа Ашер

„Люляк бял, люляк нежно, нежно бял...“ – песен ли беше, стих ли някакъв – Борис Радиев не помнеше, но му звучеше повече от добре и той току си го повтаряше.

Автор: Чавдар Ценов

Събуди се с ясното усещане, че току-що е разговарял с нея на френски, при това на вие. Удивлението го застигна малко по-късно, когато постепенно започна да се разсънва, осъзнавайки, че френският не е език, на който може да разговаря, не и когато е буден, във всеки случай. Опита да си припомни за какво беше ставало дума, но в съзнанието му беше останало единствено парцаливото Je vous remercie, Madame, je vous remercie de votre confidence, и след известно усилие, не съвсем приятно, той се отказа. В устата му беше застинал мътен вкус с намеци за импровизираната манджа, която беше приготвил за себе си и малкия на обяд, разчитайки най-вече на глада, който все някога трябваше да заглуши вялите протести на момчето, несвикнало да сяда на масата без майка си. Отърси глава като куче, хвърлено в басейн. Едва сега забеляза, че синът му го гледа отсреща с широко разтворени, изпълнени с уплаха и съчувствие очи.

Автор: Златко Енев

От известно време наблюдавам Алекс, как всяка сутрин влиза в един охлузен аутлет в „Надежда“ и излиза от него чак вечерта.

Автор: Антон Терзиев

По онова време Мирчо от Враца искаше да се ожени за мене, но аз не исках. Аз бях чела „Тъй рече Заратустра“ в оригинал, а той ходеше с един плетен пуловер, ама от двe прежди пресукани, че да е по-дебел.

Автор: Кристин Димитрова

Карах колкото се може по-вдясно, защото едва пъплех. Дори спрях за известно време. Зад мен, въпреки че избрах разширен участък на пътя, за да не преча на останалите коли, чувах клаксони. Не им обръщах внимание.

Автор: Палми Ранчев

Този баир, който се виждаше от прозореца на Ана, приличаше повече на човек, отколкото на планина. Той напираше нагоре към небето, искаше да отхвърчи високо и да види какво има зад онзи завой на пътя.

Автор: Здравка Евтимова

Беше тъмно, студено и Незнайният воин беше кисел. Не че го смущаваха студът и тъмнината – за седемдесет години служба беше се научил да не обръща внимание на такива неща – но гълъбите отново бяха цвъкали цял ден по главата му...

Автор: Златко Енев

За десетте часа път неудобните автобусни седалки са превърнали Ян и колегите му от списанието в смешни дървени зомбита, които се пробуждат от време на време в причудлива, неестествена поза...

Автор: Антон Терзиев

Прекарах досегашния си живот в спомени. Ако бях човек на години или ако ми се беше случило нещо потресаващо, изиграло решаваща роля в моята съдба, и аз все се ровех из него, това донякъде би било оправдано. Но не.

Автор: Чавдар Ценов 

Лято. Дали ще отговори, ако му позвъни?... А ако се обърка?... Ако отново забрави думите?...

Автор: Мая Кисьова

Учителят се завърна пиян. Беше загубил единия си сандал. Острите камъчета го принуждаваха да стъпва с босия си крак върху тревата и с обутия – върху пътеката, оставяйки единичната си следа.

Автор: Яна Букова

Посетители

64

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Нели Шишкова писа Още
    Уважаеми г-н Ценов,... преди 7 часа
  • Златко писа Още
    Добър и ценен текст,... преди 10 часа
  • Златко писа Още
    Америка е изключение... преди 12 часа
  • ггкк писа Още
    Мога ли само да... преди 12 часа
  • Атанас Мадемджиев писа Още
    И как се борим г-н... преди 19 часа
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Поредното траурно... преди 20 часа
  • Сийка Славева писа Още
    Невероятно точна... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Значи "След разпада на... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Каквито и да са... преди 2 дни
  • начинаещ писа Още
    Странни и тъжни... преди 3 дни
  • начинаещ писа Още
    Ами нормално е когато... преди 3 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Бих поспорила с г-н... преди 4 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Впечатляващо... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Поздравления към Д-р... преди 5 дни
  • Дени писа Още
    Всъщност в тази... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Вижте, тази статия... преди 6 дни
  • Valpet писа Още
    Брилянтен коментар на... преди 6 дни
  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Всяко събуждане е... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Хубаво пише Джина... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не беше съвсем точно... преди 1 седмица