Чувствах се силен и бодър, с широки рамене и дълга коса; като весел гръцки бог. Знаете, виждали сте тези богове, пъргаво претичващи през горските сенки. Пан и останалите.

Автор: Калин Терзийски

В годината, когато на Йорданов ден изчезна кръста, Баба Вангя рече: „Откраднали са го“. И предрече: „Много млад народ ке погине у вашийо град“.

Автор: Владимир Каперски

Така вървеше тя с босите крака, сърцето му беше жарка буря и същевременно пълен с отчаяние казан, защото Марица можеше да го подмине. Калчо садеше дървета в горското, в прах, дъжд и вятър…

Автор: Здравка Евтимова

Летището ме посреща както винаги – намусено, сякаш току-що-халосано-с-тухла, нормалната история от Враждебна. По плакатите написано „добре дошли“, а отдолу – за знаещите – „Дръжте се!“

Автор: Златко Енев

Апартаментът беше малко тъмен, но просторен. Огледах трите му стаи най-внимателно преди да се спра на него. Високите тавани имаха нужда от пребоядисване, но тежките дъбови врати с месингови дръжки като че ли ме канеха да остана при тях.

Автор: Кристин Димитрова

София. Улица „Вашингтон“ – между „Трапезица“ и „Пиротска“. Малко по-надолу са Халите. Покрита е с едри павета, а тротоарите – с каменни плочи, различни по раз­мер…

Автор: Ицко Финци

В първите часове на тази романтична нощ се опознавахме взаимно. Започнахме под душа, после той пъшка, мушка, клати, ръга, близа, блъска, смука, а аз разбрах, че съм достатъчно силна да издържа теглото му.

Автор: Кристин Димитрова

Не му се прибираше. Сънят бягаше от очите му, дали от вълнение, дали от спомените по Родината… А те плуваха ли, плуваха в съзнанието – животът в Яйлата и многобройните стада, огласящи с чанове и тюмбелеци планината...

Автор: Емел Балакчи-Алеф

Мразех ги, мразех тези, които бяха довели извършителите дотам, че да не мислят какво вършат, мразех и другите, които им бяха промили мозъците и осигурили експлозива, но мразех най-вече себе си, че съм способен да мразя!

Автор: Красимир Дамянов

Сивият говори насечено, като че ли не си мърда устните. Изглеждат стиснати. Приличат на черна дебела черта, направена сякаш с въглен върху лицето му.

Автор: Георги Михалков

вчера разглеждах програмата на най-голямата книжарница в града. щяха да гостуват ирански поетеси в изгнание. за хора в изгнание по моите представи изглеждаха доста добре. изгнаничеството винаги е вървяло. франция е хубаво място за хора, които нямат къде да отидат.

Автор: Момчил Миланов

Луцифер сякаш се усмихна, докато разглеждаше разгърдената и замаяна от благост Божа твар, която околните наричаха Високоблагоговейнство. Хареса му – сив човек, просто устроен и поставен по погрешка на високо място...

Автро: Николай Савов

Още сънува насмешливия му танц. Наоколо се трупат хлапета. Единствено хлапета. Показалецът вече не танцува, а дирижира общото оживление: заканва се, забранява, отказва, повиква, посочва. Накрая натиска спусъка на пистолет.

Автор: Палми Ранчев

В нея имаше слънце и кротка прах, имаше и река дори, разляла се като нива на щастлив човек, имаше и зима в нейната усмивка – много хубав сняг светеше в усмивката на Маша. Ячо се чудеше как другите хора не забелязват това.

Автор: Здравка Евтимова

Гневът го караше да забързва крачка. Жената се стремеше да не изостава зад него, като от време на време, за да не загуби равновесие, разперваше ръце.

Автор: Кристин Димитрова

Една дърта-предърта проскубана кукумявка – а всяка кукумявка, навършила онзи ден 573 години е точно такава, нали?, – вместо да си лови нощем бръмбарчетата, жабчетата и мишлетата...

Автор: Никита Нанков

В магазина за електроматериали имаше продавачка, старец и младеж. Старецът стоеше между младежа и продавачката, страшно загледан в някаква крушка и беше там само за да пречи. Продавачката гледаше през него по посока на младежа...

Автор: Светослав Терзийски

Всичко започна с това, че ми се искаше да умра. Никой не подозираше желанието ми и не можеше да му влияе. Затова аз спокойно си представях как...

Автор: Неда Антонова

Реалното беше боклукчийската кофа. Майка й я водеше там. Беше ги виждал неведнъж да ровят вътре. При това Лили като по-малка и слаба, направо влизаше в кофата. За нея тя беше букварът. Свещеният граал…

Автор: Румен Шомов

Рупето и Васко Спасов харесаха „Куфара“. Те са джазови музиканти. „Ако имаше едно пиано тука...“, каза Васко. „О-о...“, каза Рупето.

Автор: Ицко Финци

В стъклото видя само профила на спътника си, притвори очи, отвори ги и се обърна към него. Нямаше грешка. Чичо Алекс, който стана после бате Алекс, който сега не знаеше как да нарича, седеше до нея.

Автор: Светослав Терзийски

Получих подарък от Ню Йорк – една писалка. Чичо Сами ми я донесе. Той почина доста по-късно, когато беше започнал вече стотната си година. Чичо Сами беше бащата на Боби. Боби е съпруг на Нора

Автор: Ицко Финци

Кога за пръв път съм чул името Сталин? Не, не помня. Сигурно от баща ми…

Автор: Ицхак Финци

Производителят на прахоуловители, инженер Марио Янчев скочи от леглото и направи няколко неориентирани крачки, защото не познаваше добре обстановката. Изпитваше непреодолимо желание да стори нещо нормално и човешко, нещо, което е правил и знае как се прави.

Автор: Светослав Терзийски

Похищението и разхищението на Европата бе семпъл епизод от същий недодялан сюжет. Зачуват се и кастанети… Съглеждат се и два силюета, нервно стискащи и мачкащи в ръце родословни дървета, които нивга повече не ще се разлистят в дървеса и словеса.

Автор: Любомир Милчев-Dandy

Беше не по-късно от осем сутринта, когато телефонът иззвъня. Махмурлукът след снощната водка още не беше придобил абстинентни симптоми. Не треперех, но бях ужасно слаб.

Автори: Калин Терзийски, Деяна Драгоева

Влюбих се в италианка. Бях изпратен като студент по актьорство на летен лагер за млади хора от леви младежки движения. Високо в планината, край лагерни огньове рецитираме, играем, пеем, танцуваме...

Автор: Ицко Финци

Когато има спешна мисия, Господ хваща първия попаднал човек, стига да е готов за любов и да има тъжни, кафяви очи. Това става така изненадващо, че човекът отначало не разбира, че вече е ангел.

Автор: Светослав Терзийски

Изгорял моторът?... Какво? Отсреща е водопадът Виктория?... И какво прави тоя крокодил в лодката?

Автор: Петър Краевски

Вуйчо Панчо, който бе взел занаята на дядо Димко-калайджията, а се пенсионира като миньор, беше най-големият убиец и най-потайният човек, когото съм срещал досега. Чак когато умря през 1991-а, по петолъчката на гроба му разбрах, че е бил комунист.

Автор: Борис Роканов

Как ли не се опитвах през лятото да преразкажа на украинската журналистка от вестник „Конотопский край“ Олена Савела тази история, описана от патриарха на българската литература Иван Вазов.

Автор: Стефан Здравков

Докато приспивах дъщеря си Дейна в една от онези предколедни вечери, мразовити отвън и влажни отвътре, в които уютът избива в очите, тя както обикновено си поиска приказка.

Автор: Димитър Камбуров

На едно островче в устието на Темза, в къщата си в Шиърнес, през нощта срещу 23 февруари Уве Йонсон умира от инфаркт, докато се опитва да отвори бутилка вино.

Автор: Роберто Савиано

Романът започва на железопътна гара, изпухтява локомотив, задъхване на бутала заглушава встъпителните думи, валмо пушек скрива част от първото изречение.

Автор: Итало Калвино

Двайсетина години преди да умре в схватка с пияния Наско, Изгубенастанка, тогава по мъж Боримечкова, бременна от много дълго време, се канеше да ражда бебето Доци, което наричаше на галено Силвестър.

Автор: Борис Роканов

Посетители

37

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Павел Павлов писа Още
    Признания на Върбан... преди 6 часа
  • Златко писа Още
    Дребно сравнение... преди 1 ден
  • Павел Павлов писа Още
    Според... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Мда. Остава само да ни... преди 2 дни
  • Павел Павлов писа Още
    Възможно е все пак... преди 2 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    И... Един по Божия воля... преди 4 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Аз - изостанал? Ти да... преди 4 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Ами Ели като живее в... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    По-горе "напъните",
    Гост писа:
    ...
    преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Какъвто Volk-ът, такъв... преди 4 дни
  • Сухиванов писа Още
    Най-сетне  честна... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Интересно наблюдение... преди 6 дни
  • Светослав Живков писа Още
    Дискусиите са хубав... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ами да напише друга... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Погледът не е на... преди 2 седмици
  • Боян писа Още
    Поредната... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Присвивам се всеки... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Но не съм съвсем прав:... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Доживях и такава... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    В Евангелието Иисус... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Християнинът е човек,... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    "Налагането на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Другарю проф., Рейгън... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    Споделям много от... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Златк писа:
    Ако искаш, след това...
    преди 2 седмици