Днес гледам на тази едновременна смяна на професия, семейство и местожителство като опит за преборване със страха – не можех да се опълча срещу системата, затова престанах да бъда това, което системата желаеше да съм.

Автор: Златко Ангелов

Имаше един печално известен лозунг, окачен на стената на всяка канцелария в министерства, комитети и отдели, свързани с Държавна сигурност из целия източноевропейски социалистически лагер. На него пишеше: „Чекистът трябва да бъде с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце“.

Автор: Златко Ангелов

Една позната ми жена от Благоевград много време искаше да ме заведе при попа, който някога венчал дядо й, та да ми разкаже историята на тази венчавка. Беше чела мои работи и очевидно вярваше, че ще бъде интересно за мен.

Автор: Бойка Асиова

Прав е бил вуйко ми Ристо, като е изрекъл: „Яс ке се оженам кога станам совершен.“ Да го бях послушал, вместо да се смея на откровението му, както се е смял другият ми вуйко Никола, сигурно нямаше да бъда набеден от съдбата мъж, когото изоставиха и трите му жени.

Автор: Владимир Каперски

Събуди се бавно, ужасно бавно, като дълбинен водолаз, който не може да си позволи да изплува прекалено бързо – и дори когато, вече на края, беше абсолютно сигурен, че е буден, съзнанието все още не искаше да се завърне окончателно...

Автор: Златко Енев

И това беше всичко. Да беше се спрял, да се беше обърнал, ако беше изчакал смирено черния мъж с бакенбардите и се беше предал – щеше ли това да се случи? „Нима има – с последни усилия мислеше по пътя към „Бърза помощ“ Стефан Горчинов, – нима има значение кой съм!

Автор: Красимир Дамянов

Защото ние сме приятели, още по-големи от най- големите приятели, каза момичето сериозно. То беше на пет години, с топчесто, живо лице, с очи като стафиди, каквито продаваха на сергията до морковите, но стафидите в очите на хлапето бяха скокливи и пълни със слънце, понякога дори изглеждаха сиви като асфалта на пътя...

Автор: Здравка Евтимова

Ив беше хубава. С фини и извити като малък монголски лък устни, с мускулесто и стройно тяло и жълти очи. Когато погледнеш очите й, си представяш как се обръщат и как проблясва бялото, когато ги галиш с цяла длан. Аз се влюбих в нея.

Автор: Калин Терзийски

 

Градинката беше свита зад гърба на една административна сграда с начумерени прозорци и няколко жилищни блока, строени по различно време. Висока тухлена ограда отделяше жълта къща, затисната между тях. Приличаше на застаряващ Давид, който вече не знае по кой Голиат по-напред да стреля.

Автор: Кристин Димитрова

Прибрахме се в ранния следобед – аз и Иванчето – двама старички младежи, позастарелите деца на своите родители – хоп-троп – двамата – в своя напечен апартамент. Връщахме се от Банкя, където бяхме гостували на моите родители...

Автор: Калин Терзийски

Да свиря на улицата в Париж… Какво ме теглеше? Не знам. Когато бях за пръв път там, спирах се и дълго ги слушах. Улични музиканти тогава в София нямаше. Бяха забранени. А тези…

Автор: Ицко Финци

Ето го най-сетне и трамваят, аз се качвам. Всички ли места точно сега трябва да са заети? След миг зарязвам тая мисъл и сядам на стъпалата. Какво ли ще си помислят хората? Младеж, който в трамвая сяда на пода, сигурно върши и други непристойни неща…

Автор: Адам Георгиев

Дядо Станойчо, наричаха го Гърлицата заради бързите му нозе и защото от Лешко до Горна Джумая можел една овца невързана да води, разкаваше за комитското време така…

Автор: Владимир Каперски

Данте Петров беше мрачен човек, стиснат, завистлив и голямо мрънкало. Той заекваше свенливо и по този начин винаги успяваше да изкрънка две-три ракии с: „Не, не, не. Стига толкова. Пия това и ставам.“

Автор: Борис Роканов

Александър се появи в живота ми точно когато бях взела да усещам непоявяването му като божие наказание или пък заслужена свобода.Помня датата: 30 ноември 2003 г.

Автор: Неда Антонова

Безвластие и опиянение завладя града и всичките села в околията, нанизани в единна яка около ниските склонове на планините, още в първите дни на освобож­дението от чуждото владичество.

Автор: Бойка Асиова

Всъщност странен педерастки парадокс. Колкото повече някой не е мъж, толкоз повече се кипри. И колкото повече се кипри, толкоз по-малко е мъж.

Автор: Адам Георгиев

Камбаната удари като за празник. Няколко пъти и някак настоятелно, като да прикани всички да дойдат на църква. Беше се разчуло, че ще оттурчват помаците. Ама точно как ще стане, никой нямаше представа.

Автор: Бойка Асиова

Чувствах се силен и бодър, с широки рамене и дълга коса; като весел гръцки бог. Знаете, виждали сте тези богове, пъргаво претичващи през горските сенки. Пан и останалите.

Автор: Калин Терзийски

В годината, когато на Йорданов ден изчезна кръста, Баба Вангя рече: „Откраднали са го“. И предрече: „Много млад народ ке погине у вашийо град“.

Автор: Владимир Каперски

Така вървеше тя с босите крака, сърцето му беше жарка буря и същевременно пълен с отчаяние казан, защото Марица можеше да го подмине. Калчо садеше дървета в горското, в прах, дъжд и вятър…

Автор: Здравка Евтимова

Летището ме посреща както винаги – намусено, сякаш току-що-халосано-с-тухла, нормалната история от Враждебна. По плакатите написано „добре дошли“, а отдолу – за знаещите – „Дръжте се!“

Автор: Златко Енев

Апартаментът беше малко тъмен, но просторен. Огледах трите му стаи най-внимателно преди да се спра на него. Високите тавани имаха нужда от пребоядисване, но тежките дъбови врати с месингови дръжки като че ли ме канеха да остана при тях.

Автор: Кристин Димитрова

София. Улица „Вашингтон“ – между „Трапезица“ и „Пиротска“. Малко по-надолу са Халите. Покрита е с едри павета, а тротоарите – с каменни плочи, различни по раз­мер…

Автор: Ицко Финци

В първите часове на тази романтична нощ се опознавахме взаимно. Започнахме под душа, после той пъшка, мушка, клати, ръга, близа, блъска, смука, а аз разбрах, че съм достатъчно силна да издържа теглото му.

Автор: Кристин Димитрова

Не му се прибираше. Сънят бягаше от очите му, дали от вълнение, дали от спомените по Родината… А те плуваха ли, плуваха в съзнанието – животът в Яйлата и многобройните стада, огласящи с чанове и тюмбелеци планината...

Автор: Емел Балакчи-Алеф

Мразех ги, мразех тези, които бяха довели извършителите дотам, че да не мислят какво вършат, мразех и другите, които им бяха промили мозъците и осигурили експлозива, но мразех най-вече себе си, че съм способен да мразя!

Автор: Красимир Дамянов

Сивият говори насечено, като че ли не си мърда устните. Изглеждат стиснати. Приличат на черна дебела черта, направена сякаш с въглен върху лицето му.

Автор: Георги Михалков

вчера разглеждах програмата на най-голямата книжарница в града. щяха да гостуват ирански поетеси в изгнание. за хора в изгнание по моите представи изглеждаха доста добре. изгнаничеството винаги е вървяло. франция е хубаво място за хора, които нямат къде да отидат.

Автор: Момчил Миланов

Луцифер сякаш се усмихна, докато разглеждаше разгърдената и замаяна от благост Божа твар, която околните наричаха Високоблагоговейнство. Хареса му – сив човек, просто устроен и поставен по погрешка на високо място...

Автро: Николай Савов

Още сънува насмешливия му танц. Наоколо се трупат хлапета. Единствено хлапета. Показалецът вече не танцува, а дирижира общото оживление: заканва се, забранява, отказва, повиква, посочва. Накрая натиска спусъка на пистолет.

Автор: Палми Ранчев

В нея имаше слънце и кротка прах, имаше и река дори, разляла се като нива на щастлив човек, имаше и зима в нейната усмивка – много хубав сняг светеше в усмивката на Маша. Ячо се чудеше как другите хора не забелязват това.

Автор: Здравка Евтимова

Гневът го караше да забързва крачка. Жената се стремеше да не изостава зад него, като от време на време, за да не загуби равновесие, разперваше ръце.

Автор: Кристин Димитрова

Една дърта-предърта проскубана кукумявка – а всяка кукумявка, навършила онзи ден 573 години е точно такава, нали?, – вместо да си лови нощем бръмбарчетата, жабчетата и мишлетата...

Автор: Никита Нанков

В магазина за електроматериали имаше продавачка, старец и младеж. Старецът стоеше между младежа и продавачката, страшно загледан в някаква крушка и беше там само за да пречи. Продавачката гледаше през него по посока на младежа...

Автор: Светослав Терзийски

Посетители

79

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    И, за да стане малко... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Преди време беше ми... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    Златко, обърни... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Между другото... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И като са го... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Вальо, умната, малко... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    На 1.12.2020, известният... преди 3 дни
  • Златко писа Още
     Две различни... преди 5 дни
  • Ели писа Още
    Статията е... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    По-важно е не да си... преди 5 дни
  • Лъчезар Лозанов писа Още
    Чудесен текст! преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ви,... преди 6 дни
  • Лъчезар Лозанов писа Още
    Митко Кенаров е... преди 6 дни
  • Въжарова писа Още
    Напълно съм съгласна... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Едно малко... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Четох едни "писания"... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 2 седмици
  • Български офицер писа Още
    " TIMEO DANAOS et  DONA  FERENTES ! " преди 2 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много ценно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Първи впечатления от... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Завиждам на страната... преди 3 седмици
  • хелена писа Още
    Коментарът Ви какво... преди 3 седмици
  • хелена писа Още
    Казвате, че западната... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Западът 5 века е... преди 4 седмици
  • АННА писа Още
    Върнах се в детството... Вторник, 03 Ноември 2020