Защо хорът на поробените евреи в Набуко на Верди е накарал публиката да стане от местата си в поробена Италия е пределно ясно. С какво обаче мечката накара четиристотин журналисти, писатели, поети, критици и просто зяпачи, влезли да послушат писателските кавги, да скочат на крака, няма за мен нормално обяснение освен едно – духът бе изхвърчал от бутилката!

Автор: Красимир Дамянов

Откъс от едноименния роман на Сибиле Левичаров, в – както винаги – разкошен превод на Любомир Илиев...

Автор: Сибиле Левичаров

Любов… Няма такива работи. Макар че, погледнат ли те така, направо се разтапяш. И там ти е грешката. Затова никакво лигавене. Особено с момичета, които не знаят какво искат. Момичета, които дълго разговарят със себе си, преди да се решат.

Автор: Атанас Стойчев

Докато всички чакаха актьора, който им беше обещал да дойде на вечеря на Генцгасе някъде около единайсет и по­ловина, след представлението на Дивата патица, аз на­блюдавах съпрузите Ауерсбергер точно от онова кресло с висока облегалка, в което в началото на петдесетте години седях почти всекидневно, и си мислех, че беше огромна грешка да приемам поканата на Ауерсбергерови…

Автор: Томас Бернхард

Съжалявам, че трябва да Ви споделя това, но няма да мога да напиша разказа за Доброто, за който ме помолихте. Установих, че то – Доброто – просто не може да диша нашия въздух. За него не трябва да се пише, нито да то се „прави“. То просто е. То е създадено да съществува единствено в нашето съзнание – като дребничко комарче, което жужи в ухото ни, щипе едва доловимо вътрешната страна на кожата ни и ни кара да усещаме вълнуващия трепет на живота. То – Доброто – е волно и свободно само и единствено там. И пак там – толкова огромно, че е способно да ни изпълни целите. И пак там – толкова миниатюрно, че е възможно никога да не разберем за съществуването му. Но когато бъде пуснато навън – когато решим да „правим добро“ или да го запечатаме върху лист хартия – то се свива, спаружва се, изсъхва и грозно се сбръчква.

Автор: Цветозар Цаков

Дупката беше продълговата, на дълбочина – трийсет-четирийсет сантиметра. Трудно можеше човек да си представи как камионът се е измъкнал оттам, след като бе пропаднал сред подмитите от подпочвените води мраморни плочи.

Автор: Красимир Дамянов

Какво да прави, като е момиче, което прилича на пясъчен часовник, а шантавата й майка нарочно я пристяга в кръста, облича я с широки поли и я вдига на токчета. Ще се разхожда, разбира се, все някой ще я забележи.

Автор: Атанас Стойчев

Аленочервени нощи. И възпалени очи. Кисели жени, кисело вино. Ван Гог повръщаше. Отново. Вече шести ден спеше под моста Сен Мишел и всяка утрин се оглеждаше във водите на Сена…

Автор: Тодор П. Тодоров

Когато Хези пристигна в офиса си на следващия ден, отпред, на тротоара, го чакаше една жена. Изглеждаше на около четирийсет и нещо в облеклото и в парфюма и бе толкова нетукашно, че той инстиктивно превключи към най-префинения изказ, на който беше способен.

Автор: Етгар Керет

Влакът от Милано спря на гара Вентимиля точно в полунощ и двайсет секунди, когато другият влак за Ница потегли, без да дочака онези, които правеха връзка. Когато хората се разотидоха, на чакалнята бяха останали три жени.

Автор: Мими Михайлова

– Мъжът, когото ще екзекутират – продължи Силвия Рот, – уби дъщеря ни.
В ясния син взор на Силвия виждаше красиво, мило живо същес­тво, което обаче не беше човек.

Автор: Джонатан Франзен

В Четвърто отделение на Травматологията преваляше пладне, а Пантелей Пипев пишеше фейлетон. И двете му ръце бяха гипсирани в поза „Ела да те прегърна!“, но това не означаваше, че пише с краката или поне той не смяташе така.

Автор: Петър Краевски

Когато Реут ми каза, че иска да се разделим, изпаднах в шок. Таксито тъкмо беше спряло пред тях и тя слизаше на тротоара, когато ми заяви, че не иска да се качвам горе, нито да го обсъждаме, и най-главното: желае никога повече да не я търся, дори с честитки за Нова година или за рождения ден.

Автор: Етгар Керет

В самолета, който летеше към Париж, Франк­лин Гомес ми показа французите. Французите са като нас, а не с по две глави или нещо подобно. За­това са твърде зрели за възрастта си: уж са съвсем същите, обаче са измислили гилотината.

Автор: Хуан Пабло Вилялобо

Возех пътници в таксито по цял ден, от всички краища на страната, бях започнал да обикалям от провинция на провинция, за да мога да купувам за вкъщи храна…

Автор: Красимир Дамянов

Протягаше ръка, изпъваше се да го докосне. Изпъваше се колкото може, по-високо, по-високо... Не беше това докосване като до този с прането. Не, то беше благодарност.

 Автор: Люба Александрова

По-голямата ми дъщеря се омъжи за капитан на ядрена подводница от Северноморския ни флот, а сестра й се среща с политкомисаря на същата подводница. С цялото си сърце подкрепям избора им…

Автор: Мо Йен

– Не мога да я дишам тази страна! – му казвам, докато чакаме менюто. – Бих се чупил завинаги, да не беше бизнесът.
– Я се стегни – Ари качва обутия си в сандал крак на съседния стол. – Къде другаде на света ще намериш плаж като този?

Автор: Етгар Керет

Изглежда ще затворят „Орлов“ преди рейса ми да дойде. Униформени влачат ограждения, размотават ленти. Очите на десетки прииждащи шарят възбудено, търсят познати лица. Бръснати агитки с подпечатан със свастики акъл, загръщат бирени шкембета в трибагреник.

Автор: Антон Терзиев

Започвах сутрин в пет. Хляба го месеха нощем. На ръка. Вадеха го от фурната зад гърба ми. Овъргалян в пепел, в облак от пара. Бял ангел с брашнени крила. В ръцете ми – парещ самун. Благочестив мирис. Топла тежест.

Автор: Рада Москова

Една сутрин през 1956-та Пьотър Сергеевич Свабодкин слезе невнимателно от автобуса, стъпи накриво и изкуца веднъж. И реши да не спира да куца до края на живота си. Приятелите му се чудеха и го питаха какво му е, че така се е разкуцал, а той...

Автор: Цветозар Цаков

Oще преди да публикуваме баладата ти имах чувството че съм я написал аз. „Толкова я чувствам близка – съм записал в дневника си, когато книгата излезе – че ми се ще да я подаря на автора и му я надпиша.“

Автор: Красимир Дамянов

Думите звучаха силно, но нямаха никакъв смисъл. Тъмна, забравена светлина се криеше зад тях, усещаше се напрежението, което носят, агресията, непредсказуемостта, тихата безчовечна лудост, която кроеше своите далечни планове много назад, дълбоко зад кулисите.

Автор: Анонимен

Има два вида завист. Тъмна: болезненото чувството, че не сме в състояние да създадем произведение по хубаво от написано от друг и затова намразваме създателя му; и бяла, свързана с точно обратното: когато нещо ни харесва толкова много, сякаш сме го създали самите ние.

Автор: Красимир Дамянов

Присъни ми се видра. Не онази от рисувания филм, която ме разпитваше в Рим, нито нарисуваната на стената, която мярнах на Канал Стрийт, а истинска жива видра, бозайник с очертани с висока резолюция мустаци, козина и капки речна вода.

Автор: Гари Щайнгарт

Вашите войници се гаврят с жените ни – мачка шап­ката си и говори с пресеклив глас кметът Пайма Рунуи. – Преди няколко месеца обезчестиха едната ми балдъзка, а миналата седмица за малко да изнасилят и жена ми...

Автор: Марио Варгас Льоса

В казармата много бързо разбрах, че ще ми викат „рязан“, „фес“ или „татарин“… И не можеш да се биеш с всеки, който те обижда. Един-два пъти се оплаквах, имах тази глупост; лейтенантът формално нещо им промърморваше, а после ставаше по-зле.

Автор: Марин Дамянов

Седим с Титан в кафеното на площад Гариблади; пием вино, попиваме аромата на минаващите жени и изпиваме красотата им. Времето е заспало във въздуха, мълчанието е пролетно свежо.

Автор: Мюмюн Тахир

Винаги съм се опитвал да бъда незабележим. Знаех, че точно този е начинът да събера всички погледи. Очите, които не си дадоха труда да ми се любуват, бяха на Сия. Тогава не се досещах, че тя е призвана да ми покаже дъното.

Автор: Атанас Стойчев

Той беше висок – разказваше баба. Очите й отиваха много далече, скриваха се във входа на съседния блок, даже още по-далеч, аз дърпах ръката й, исках да я върна при мене, защото знаеше всичките приказки на света, но тя не идваше. Дядо също е висок, изтъквах аз. Дядо беше най-силният човек на света...

Автор: Здравка Евтимова

Един ден, малко преди сутрешното ставане, бяхме събудени от ужасни крясъци. Трябва да кажем, че обичаме по-силните думички: ужасен, трагичен, мръснико и т.н. Та, крясъците не бяха толкова ужасни може би, но достатъчно силни, за да ни събудят.

Автор: Атанас Стойчев

Тази история е стара колкото първата Ева и всъщност се случи вчера. Празнувахме юбилея на моята приятелка. Две жени стоим пред отрупаната маса сами и мълчаливи.

Автор: Мими Михайлова

Камбоджа е прекрасна страна и хората там са невероятно мили. Забелязвам, че за които и народи да пиша винаги казвам същото. Тайландци, индонезийци, баски, руснаци, камбоджанци – все много мили.

Автор: Елена Мечка

Днес стават две години, откакто работи на това място. Като си спомни с каква надежда бе почнал, му идеше да се смее с глас ... ако не му се ревеше. Като малък си бе мечтал да притежава подобно градче или поне да бъде част от него.

Автор: Таня Рупел – Тера

Развигор се качи върху парапета на „Моста на влюбените“ и разпери ръце. Искаше да сложи край на живота си. Писна му да живее така – безработен, затънал в заеми, с разклатено здраве.

Автор: Огнян Топалов

Посетители

32

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    Брилянтен коментар на... преди 5 часа
  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 1 ден
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 1 ден
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Всяко събуждане е... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    Хубаво пише Джина... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Не беше съвсем точно... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    А, разбрах. Е, в такъв... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Има важна разлика... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Що е "бохемски"... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Най-хубавият и... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Сериозна оценка, г-н... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не съм изненадан от... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    “Хората свикнаха да... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Разказът не е издаван... преди 2 седмици
  • Георги писа Още
    От коя книга е този... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Няма ли мъже, няма и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А това момче, младо... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз съм тук достатъчно... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Златко внимавай! ... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Отпушихме темата за... преди 3 седмици
  • Любопитен Коментатор писа Още
    Историята писа:

    Вярвах и се надявах,...
    преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Хората свикнаха да... преди 3 седмици