Случайно го видях на летището. Обикаляше напред-назад с нещо като минимален букет от синчец и поглеждаше към таблото. Едва го познах. Поколебах се, но все пак реших да му се обадя. Устата му се усмихна, а очите му се отклониха настрани извинително. Очаквал тъща му да кацне от Варшава. Носела им килим за хола, но някой трябвало да я посрещне.

Автор: Кристин Димитрова

Решавам да ида на кино случайно. Чувствам се зле, уморена съм, ядосана съм, криво ми е.

Седях пред програмата поне десет минути, но не защото имах някакъв избор. Тази вечер имаше само един филм точно след 45 минути. Филм, който даже не беше планиран – късче от гръб на билет за метро се беше превърнал в миниатюрен афиш.

Казах си, че трябва да съм абсолютно луда, ако не вляза да гледам този филм – всичко около мен ме дърпаше навътре – случайното листче, ужасният ден, мазната депресия, и името, най-вече името на филма... Истинско заглавие – мечта.

Автор: Александра Джандева

Вкарах език в устата на домакина си с демонстративна настървеност, продължително, сякаш преследвах кой знае какво в гърлото му и исках да го хвана, преди да се е плъзнало в хранопровода. Прегърнах го, затиснах го с тяло в края на дивана и го целувах дълго с отворени очи, взирах се в предмети, разположени в отсрещния ъгъл на стаята, за да ги разгледам добре, да се вкопча в тях, защото се боях, че със затворени очи ще видя наглата уста на Карла, тази наглост я имаше открай време, от петнайсетгодишна, и кой знае как беше запленила Марио, колко я беше сънувал, докато спеше до мен – до степен да се събуди и да ме целуне, сякаш целува нея, а после да се дръпне и да заспи отново, усетил моята уста, все същата уста, устата без нов вкус, устата на отминалите години.

Автор: Елена Феранте

В една скърцаща от сух студ януарска заран Димо Моравенов отвори вестника на страница Обяви раздел Предлагам работа както прави всеки ден откакто заключиха клуба на пенсионера заради неплатени ток и вода. Жена му беше в Германия вече втори месец за да сменя памперсите на второто им внуче. Така че той нямаше с кого повече да размени приказка и след като прочете обявата за портиерска длъжност в редакцията на същия вестник захвърли го в кофата с въглища и се обади на телефонния номер.

Автор: Димитър Симов (бай Митко)

Мъжът настъпи нещо меко и веднага усети ухап­ването по крака. Скочи, извърна се с проклятие и съзря една навита на кълбо ярара, която се готвеше за втора атака. Той хвърли бърз поглед на крака си, където бавно се процеждаха две капчици кръв, и изтегли мачетето от колана си. Змията видя опасността и още повече снижи глава към центъра на кълбото; но мачетето се стовари и счупи гръбнака и.

Автор: Орасио Кирога

По тия места се разказваше за тигър, отраснал и възпитан сред хората, на име Хуан Дариен. В продъл­жение на четири години той ходил на училище, облечен с панталон и риза, и се учил усърдно, макар и да бил тигър от селвата. Това се дължало на факта, че образът му бил човешки, както се описва в следващите редове.

Автор: Орасио Кирога

Не, ние убиваме по-просто. С нож, с камък, с брадва, досущ като нашите пещерни праотци. Един удар в гърба, костите изпращяват, гледецът на очите се обръ­ща, човекът пада като отсечен дънер. Понякога жер­твите са повече на брой: 10, 20, 30, 50; тогава опера­цията е по-трудна, но не и неизпълнима: всички са навързани, не представя трудност да се намушка цялата тая човешка маса. После жертвите се хвърлят в някой трап и нощем около тях вият глутници псета.

Автор: Людмил Стоянов

В петък вечерта бях поканен на купон у един колега от службата. Бяхме поне трийсет души, все средни кадри на възраст от двайсет и пет до четирийсет години. По едно време някаква патка започна да се съблича. Свали си тениската, след това сутиена, после и полата, като през цялото време правеше невероятни физиономии. Няколко секунди се повъртя по пликчета, след което започна да се облича, понеже не виждаше какво друго може да прави. Впрочем тя не спи с никого – затова поведението й е толкова абсурдно.

Автор: Мишел Уелбек

Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е цялата на петна; виждам как в прашните конуси на светлината се въртят рояци дребни мушици; чувам жуженето на пчелите.

Автор: Мюмюн Тахир

Докато се бори за оставката на правителството на площада, един ден младият рекламист Емил сам се сдобива с такава. В рамките на месечното предизвестие бизнес етиката го изважда от тъмната заблуда, че поне наема и бирата са осигурени, и го връща обратно на неумолимо конкретната повърхност, там където страхът от несигурността обръща чашка след чашка, а бюрото по труда грее отдалеч със статут на свещена земя.

Автор: Антон Терзиев

Беше един от онези септемврийски дни, в който лятото и есента така приятно си взаимодействат, събирайки в него най-доброто от двата сезона. Слънцето изкарваше хората навън, но вятърът ги умълчаваше. Беше един от онези дни, в които излизаш да търсиш първи том от комедиите на Шекспир, нищо, че не е нищо спешно, нищо, че нямаш пари.

Автор: Мартин Касабов

Тази бяла луна, дето гнезди в тополата, я познавам не от един живот: имаше я в безсънните ми вечери, огряваше детските ми страхове, беше изпуснатата монета на пътя от Стопанина… Беше обицата на красивата циганка, която познаваше линията на живота; беше калайдисаното дъно на тавата, окачена до лястовичето гнездо; беше валмото дим над лулата на баба…

Автор: Мими Михайлова

Нямаше да умре в деня, в който трябваше да умре. Може би защото никога не бе понасял самата думичка трябва.

Автор: Нели Лишковска

Става дума за онази топла пролетна вечер в този красив и богат на история (и на немци, за съжаление!) град, в който двама около 23-годишни младежи от видимо български произход стигат до заключението, че най-подходящият естествен заместител на плескавиците трябва да са сръбкините. Единият от тези двамата съм аз.

Автор: Цветозар Цаков

На ректора Шефлер му личеше, че не е съвсем наясно кой път да избере: от една страна, другарят Леонид Илич бе починал преди по-малко от два месеца и големият кораб на социализма се носеше по вълните без капитан. От друга страна обаче наближаваше Коледа – и всяко ограничаване, което прехвърлеше определени граници, би се изтълкувало не като уважение към паметта на покойника, а като слабост, като признание за безпомощност.

Автор: Уве Телкамп

Всяко провинциално градче си има няколко чешити, известни сред съгражданите си със самобитното си чувство за хумор и с премеждията си, разказите за които образуват своеобразния градски фолклор. Не правеше изключение и Преслав – градецът, в който баща ми беше околийски съдия и в който отраснах и завърших гимназия…

Д-р Георги КАРЕВ, д.м.н.

Тъкмо да отропаме сватбата на Колчо, сестро, и гръмна войната.
Чухме я, щото кмет Цани гръмна с пищова. Да можеше да го видиш – с бяла риза и червен пояс. А на калпака му – перо като някой княз.

Автор: Неда Антонова

Бяха двама имигранти. От старата интелигенция. Бяха от онези, които дестилират коняк от вехти книги, под бомбетата си крият облаци, а вечер главите им придобиват силуетите на птици с островърхи клюнове, вперени в настъпващата нощ.

Автор: Тодор П. Тодоров

Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности.

Автор: Цветозар Цаков

Жените не спираха да плачат, мъжът не пророни сълза, но трепереше целият като в пристъп на жълта треска. Предстоеше най-лошото.

Автор: Жозе Сарамаго

Вили Колева разгърна вестника с разкривените си от артрита ръце. На средната му страница с огромни червени букви пишеше „ВАСКО ЗВЕЗДЕВ НЕ Е ГЕЙ“.

Автор: Кристин Димитрова

Нося се в градския транспорт с магнитуд около три по скалата на Рихтер (няколко дни след като и блокът ни се поноси по тая скала) и си мисля... Всъщност това занимание (мисленето) не се оказва толкова лесно, колкто изглежда, защото от постоянните подскоци на достолепното возило сивото ми вещество яростно се блъска в черепните си стени и безмилостно накъсва мисълта като че ли е салфетка в чалготека.

Автор: Цветозар Цаков

Защо хорът на поробените евреи в Набуко на Верди е накарал публиката да стане от местата си в поробена Италия е пределно ясно. С какво обаче мечката накара четиристотин журналисти, писатели, поети, критици и просто зяпачи, влезли да послушат писателските кавги, да скочат на крака, няма за мен нормално обяснение освен едно – духът бе изхвърчал от бутилката!

Автор: Красимир Дамянов

Откъс от едноименния роман на Сибиле Левичаров, в – както винаги – разкошен превод на Любомир Илиев...

Автор: Сибиле Левичаров

Любов… Няма такива работи. Макар че, погледнат ли те така, направо се разтапяш. И там ти е грешката. Затова никакво лигавене. Особено с момичета, които не знаят какво искат. Момичета, които дълго разговарят със себе си, преди да се решат.

Автор: Атанас Стойчев

Докато всички чакаха актьора, който им беше обещал да дойде на вечеря на Генцгасе някъде около единайсет и по­ловина, след представлението на Дивата патица, аз на­блюдавах съпрузите Ауерсбергер точно от онова кресло с висока облегалка, в което в началото на петдесетте години седях почти всекидневно, и си мислех, че беше огромна грешка да приемам поканата на Ауерсбергерови…

Автор: Томас Бернхард

Съжалявам, че трябва да Ви споделя това, но няма да мога да напиша разказа за Доброто, за който ме помолихте. Установих, че то – Доброто – просто не може да диша нашия въздух. За него не трябва да се пише, нито да то се „прави“. То просто е. То е създадено да съществува единствено в нашето съзнание – като дребничко комарче, което жужи в ухото ни, щипе едва доловимо вътрешната страна на кожата ни и ни кара да усещаме вълнуващия трепет на живота. То – Доброто – е волно и свободно само и единствено там. И пак там – толкова огромно, че е способно да ни изпълни целите. И пак там – толкова миниатюрно, че е възможно никога да не разберем за съществуването му. Но когато бъде пуснато навън – когато решим да „правим добро“ или да го запечатаме върху лист хартия – то се свива, спаружва се, изсъхва и грозно се сбръчква.

Автор: Цветозар Цаков

Дупката беше продълговата, на дълбочина – трийсет-четирийсет сантиметра. Трудно можеше човек да си представи как камионът се е измъкнал оттам, след като бе пропаднал сред подмитите от подпочвените води мраморни плочи.

Автор: Красимир Дамянов

Какво да прави, като е момиче, което прилича на пясъчен часовник, а шантавата й майка нарочно я пристяга в кръста, облича я с широки поли и я вдига на токчета. Ще се разхожда, разбира се, все някой ще я забележи.

Автор: Атанас Стойчев

Аленочервени нощи. И възпалени очи. Кисели жени, кисело вино. Ван Гог повръщаше. Отново. Вече шести ден спеше под моста Сен Мишел и всяка утрин се оглеждаше във водите на Сена…

Автор: Тодор П. Тодоров

Когато Хези пристигна в офиса си на следващия ден, отпред, на тротоара, го чакаше една жена. Изглеждаше на около четирийсет и нещо в облеклото и в парфюма и бе толкова нетукашно, че той инстиктивно превключи към най-префинения изказ, на който беше способен.

Автор: Етгар Керет

Влакът от Милано спря на гара Вентимиля точно в полунощ и двайсет секунди, когато другият влак за Ница потегли, без да дочака онези, които правеха връзка. Когато хората се разотидоха, на чакалнята бяха останали три жени.

Автор: Мими Михайлова

– Мъжът, когото ще екзекутират – продължи Силвия Рот, – уби дъщеря ни.
В ясния син взор на Силвия виждаше красиво, мило живо същес­тво, което обаче не беше човек.

Автор: Джонатан Франзен

В Четвърто отделение на Травматологията преваляше пладне, а Пантелей Пипев пишеше фейлетон. И двете му ръце бяха гипсирани в поза „Ела да те прегърна!“, но това не означаваше, че пише с краката или поне той не смяташе така.

Автор: Петър Краевски

Когато Реут ми каза, че иска да се разделим, изпаднах в шок. Таксито тъкмо беше спряло пред тях и тя слизаше на тротоара, когато ми заяви, че не иска да се качвам горе, нито да го обсъждаме, и най-главното: желае никога повече да не я търся, дори с честитки за Нова година или за рождения ден.

Автор: Етгар Керет

Посетители

39

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Павел Павлов писа Още
    Признания на Върбан... преди 7 часа
  • Златко писа Още
    Дребно сравнение... преди 1 ден
  • Павел Павлов писа Още
    Според... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Мда. Остава само да ни... преди 2 дни
  • Павел Павлов писа Още
    Възможно е все пак... преди 2 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    И... Един по Божия воля... преди 4 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Аз - изостанал? Ти да... преди 4 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Ами Ели като живее в... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    По-горе "напъните",
    Гост писа:
    ...
    преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Какъвто Volk-ът, такъв... преди 4 дни
  • Сухиванов писа Още
    Най-сетне  честна... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Интересно наблюдение... преди 6 дни
  • Светослав Живков писа Още
    Дискусиите са хубав... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ами да напише друга... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Погледът не е на... преди 2 седмици
  • Боян писа Още
    Поредната... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Присвивам се всеки... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Но не съм съвсем прав:... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Доживях и такава... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    В Евангелието Иисус... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Християнинът е човек,... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    "Налагането на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Другарю проф., Рейгън... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    Споделям много от... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Златк писа:
    Ако искаш, след това...
    преди 2 седмици