Драскулки – Проза

Ксюша

Светът спря. Замръзна. Не можеше да е сън, всички бяха там, около нея, всички се смееха, мляскаха, тропаха с крака и подвикваха на мечока, който излезе на арената с танцова стъпка. Кафяв, малко мършав, ням танцуващ мечок. Ксения се изправи и се опря на преградата. Пазачът леко я докосна по ръката. Смътно чуваше как ѝ говори нещо, но това нямаше значение. С усмивка се вгледа в очите на мечока, кафяви и топли, като усещането за дом, като мириса на сън, на приключение. Ето, той се приближаваше към нея, танцувайки, все по-близо, разтворил лапи за прегръдка.

Автор: Елица Кирилова

Прочети още...

Чужда земя

Всяка вечер в хотелския бар на Пик цареше голямо оживление, застаряващи ромеовци, провинциални чичковци, кръчмарски философи, както и един ушат скорец, който закъсал португалец носеше на лявото си рамо, до един на средна възраст, вкупом луди по Кейт, даже птицата. Забелязваше се склонност към причудливото и всеки си имаше съкровищница с историийки, от която безмилостно грабеше. Пиеха мощно, пускаха мръсни вицове, хвърляха безспир заровете винаги с една и съща миза: ракия. Кейт, неизбежната фльорца, ги подшишкваше. Беше суетна като котка и независимо от облеклото си излагаше на показ много рамо, много крак, много бюст. Никой не си позволяваше да интимничи с нея, тъй като се намираше под смръщената опека на Пик, а настроенията на хотелиера бяха непредсказуеми.

Автор: Румен М. Еверт

Прочети още...

Ще чакам дъгата

Започвам. Мисля, че се готвих достатъчно дълго. От оня „Уестърн“, който пишехме с група откачалки в Плевенската школа за запасни офицери (всеки започваше нова глава или част от нея, а другите двама дописваха, после остана един, който правеше и илюстрациите по съвместителство; това беше в началото, а после аз го поех сам и с прекъсвания, малко по малко, го писах в продължение на 15-тина години – от 1976-а до 1991 г.). Началото обаче беше в четенето, ерудицията, рутината, която добих в университета, а след това и в различните относително по-креативни среди, в които се движех. Винаги съм знаел, че трябва да пиша. Не бързах. Нямаше закъде в епохата на Брежнев. Не бързах особено и по времето на Горбачов. Трупах опит, докато си почивах с текстове от типа на „Уестърн“ – сатирично-несериозни, абсурдистки, намигащи, саркастични, (само)иронични и парадоксални, в крайна сметка – нещо за лично ползване.

Автор: Владимир Шумелов

Прочети още...

Дамата

По дяволите – изруга Оливер и се хвана за главата. Така и не свикна с проклетата греда. Този ремонт на замъка се оказа много по-голямо неудобство, отколкото си представяше. А в началото всичко започна толкова прекрасно. Ходеше и дрънчеше с вериги из коридорите на замъка и изкарваше акъла на строителите. Изливаше оцветители в боите на по-гневливите и избиваше инструменти от ръцете на плашливите. Така му беше доскучало от няколкостотин години самота, че сега си избиваше лудориите за векове скука...

Автор: Филип Анастасиу

Прочети още...

Аптекарката

Там е още, но съм се научила да бягам, слагам го в чекмедже – наум заключвам, отново наум прибирам ключа и се опитам за изгоря това чекмедже, но то не гори. Голямо е, едно тъмно дълбоко езеро, което ходи след мене. С какво е пълно – знам, но онова, което знам, не може да стои в чекмедже. Тогава Сетко дойде и ми каза – не зная дали ще изкарам още година, ей тука ме боли. Тука.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Бог от консервата

Доктора, български доброволец на сръбска страна в босненската война, ми разправя как в началото го посрещнали с недоверие. Българин? Че вие сте ни най-големите ни врагове, бре! Ами да, за такива дървени глави като вас...

Автор: Велко Милоев

Прочети още...

Коледно реванè

Всеки си има по една Коледа с главно „К“. Тя тихо и светло се е скътала някъде в душите ни. На празника аз винаги разказвам за нея, за моята Коледа, защото имам нужда да я съживявам с думи. Ако бях художник, сигурно щях да я нарисувам.

Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Прочети още...

Първият сняг

Хлапетата се мушнаха бързо под навеса и Асен затропа с крака, докато Борис ровеше за ключа. Първите снежни виелици бяха отминали и беше изгряло слънце. Беше един от онези слънчеви зимни дни, в които излизаш на дълга разходка. Снегът блести и хрупа под краката ти, а капчуците бавно се топят.

Автор: Филип Анастасиу

Прочети още...

Лабиб

Помниш ли Збигнев Цибулски, попита ме популярен полски артист. Загина под колелета на влака. При най-обикновено качване в движение. Той, който беше играл без дубльори, изигра собствения си край. Успешно и безвъзвратно. Помня, отвърнах. Харесвах го, помня го от „Пепел и диаманти“.

Лабиб приличаше на Збигнев. По-дребен, по-фин Збигнев. Със същата подкупваща, виновно-добра усмивка, със същите редки предни зъби, с близка походка, с леко приведено дясно рамо.

Автор: Люба Александрова

Прочети още...

Колко струва Кирилицата?

Не знаете ли? А аз знам. Точно две евро. Нито повече, нито по малко. Това е европейската й цена на пазара, към днешна дата.

Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Прочети още...

Кайнан

Добре. Слушай сега тази – подхвана Халед. – Живял някога един човек. Той имал трима сина. И тримата харесвали една и съща девойка и искали да се оженят за нея. Един ден нейният баща им казал: „Ако дам дъщеря си на един от вас, другите двама ще се разсърдят. Ето ви по сто жълтици и който купи най-хубавия дар, ще получи дъщеря ми за жена.“ Братята взели парите и тръгнали да търсят най-хубавото нещо, което може да се купи с тях. Най-големият купил летящо килимче. Вторият – вълшебен лимон, чийто сок дарявал вечен живот. Третият купил огледало, което показвало всичко, независимо колко е далеч.

Автор: Филип Анастасиу

Прочети още...

Хайку, копеле

Умът ми се изпълва с картини, с които вероятно е започнал денят на Бакшишо. Средностатистически панелен квартал, буренясала градинка, в която са налягали бездомни кучета, по средата мижаво дръвче, окичено с разноцветни торбички с боклук. Прозрението ме връхлита със страшна сила. Прехвърлям разните картини в главата си и в един момент разбирам не само каква е разликата между Башо и Бакшишо. Разбирам каква е разликата между Котоошу и Петър Стоянов; между Йоко Оно и Нона Йотова. Виждам разликата между японското икономическо чудо и българското икономическо чудовище. И ако си мислите, че този жален пейзаж от панелния квартал няма нищо общо с това, за което говоря, не забравяйте, че със същата тази гледка започва денят на огромна част от това, което повечето коментатори, анализатори и редови дърдорковци обобщаващо наричат „българина“.

Автор: Филип Анастасиу

Прочети още...

Една и съща нощ

Поетът въобще имал странно отношение към смъртта. Бил я преживял веднъж, когато тя го държала в мрака при себе си седем дни и седем нощи. После уж го пуснала да си иде, но оттогава насетне си го следвала, където и да идел и каквото и да правел. Та затуй вече я имал за нещо досадно, защото тя непрекъснато му напомняла за себе си. Стигало му само да се погледне в огледалото. Или когато усещал гузния потрес у онези, които го виждали за първи път... Единствено Мила не била трепнала, когато го срещнала през един декемврийски ден на седемнайсета година на ъгъла на „Леге“ и „Дондуков“ – тя въобще не се уплашила от бездната ужас зад черната му тогавашна превръзка и от отчайващите следи по цялото му лице.

Автор: Христо Карастоянов

Прочети още...

Тоз Балан разваля хубавия български език!

Друга пък харна домакиня гощава на чай свои женски гости и ги весели с „балановщини“, за да повиси още вкуса на сладкишите си. Знаете ли бе, как казва Балан на „фотел“ (фотьойл) по български? „Гъзоседник!“ И разкошно ха-ха-ха облива недрата на богатия салон, та духовитият разговор се разстила от „гъзоседника“ по всички анатомически, фонетически и етимологически съседства и сродства, за да подържа сочна безискуствена забава от „чайов пети час“ до късна вечеря...

Автор: Александър Теодоров-Балан

Прочети още...

Увод към „Задочни репортажи“

Две противоположни желания са ме съпровождали през целия ми път, откакто преди шест години видях за последен път слънчевия гръб на Витоша, до тук, където сега прозорецът ми гледа в тиха лондонска улица. Едното е желанието да забравя всичко, което е било преди – и добро, и лошо. Да захвърля миналото като тежък и ненужен товар, да отсека твърдо и с един замах 40 години от живота си, за да започна от някакво ново начало. Не нова глава, а напълно нова книга, на нов език и с ново съдържание. […] А другото желание е това на момчето от приказката за цар Траян с козите уши. Това е трудно удържимият, почти болезнен порив на човек да се изприкаже, да изговори докрай всичко, което годините са натрупали у него, да го излее навън, сякаш то го души, защото принудително е стояло вътре. Желание, което ми казва, че миналото е по-реално от настоящето, защото в него съм се родил и чрез него съм познал себе си, че то е неделима част от тялото и духа, че макар и в друг свят, аз все още непокътнато съм си там – край Витоша, И всичко там е по-живо, по-звучно, по-цветно от това, което е тук, около мен.

Автор: Георги Марков

Прочети още...

Стани Бог

– Добър вечер, уважаеми зрители! Добре дошли на финала на първи сезон на най-новия, най-гледания и най-коментирания риалити формат тази година „Стани Бог“. Днес, от нашето студио в Голгота, ще проследим на живо последното гласуване за сезона. Номинирани за изгонване са Иисус Христос и Иисус Варава. Очаква ни невероятно драматичен финал, в края на който ще разберем дали синът на дърводелеца от Назарет, който най-неочаквано се класира за финала, ще спечели това състезание или това ще бъде известният обществен деятел Варава. Останете с нас до края и ще разберете! А сега да се прехвърлим в студиото и да разберем кой ще защитава нашите участници. Пилат?

Автор: Филип Анастасиу

Прочети още...

Томче от Рилке

„Не мога да го разбера твоето приятелче, всичко до което се докосне – и рита!“.  Преживявал си черна дупка, разказа ми Венко последните новини от София, (не попита обаче аз  в каква съм). Разярена посетителка от Журналистите, познавайки слабото ти място, стъпкала очилата ти на площад Гарибалди, оставяйки те за отмъщение съвсем безпомощен между релсите. Откраднали ти за кой ли път чантата със заплатата, и по-важно: Леля Берта ви била засякла с Мартина в къщата на улица Искър. Вдигнала неимоверен скандал, заплашвайки с  милиция и писма в службата.  В резултат на това – черната дупка –  и на още  няколко дребни скандала, пак престанали да те пускат в Писателите. „А за теб – примижа зад очилата загадъчно и започна да мънка  – М-м-м… Имам…Добри новини.“ „Какви?“ „На лято ще се разбере –  продължи да кима тайнствено Фушето, появил се  неочаквано в скования от студ морски град за някаква конференция. – Как върви книгата?“

Автор: Красимир Дамянов

Прочети още...

Коледна пуйка

Цели два дни човечеството очакваше да настъпи краят на света на 20.12.2012 г., малко преди Коледа. Ако баба ми беше жива, сигурно щеше да се смее и да каже, че хората са се побъркали и си мислят, че са хванали Господ за шлифера. Аз не знам каква е одеждата Господня! Пък и кой го е видял дали е със или без шлифер. Баба го беше облякла така, за да не споменава една друга неприлична дума. Тази приказка тя казваше по повод на комунистите, които си въобразяваха, че са овладели с технологията природните стихии. В интерес на истината краят на света не е комунистическа идея, но явно и други си мислят, че могат да командват Вселената. А пък Господ сигурно се чуди, че човекът ще определя края на творението му. Откъдето и да го погледнеш, все е смешно. Краят на света си идва най-редовно, само че индивидуално, за всеки отделен човек. Сега просто бяхме решили, че ще настъпи глобално. То не бяха календари на маите, то не бяха медиуми по телевизиите, а за филмите на Холивуд да не говорим. В тях дори някои се и спасяваха.

Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Прочети още...

Всеки край е едно начало

Смехът му отново отекна в селската тишина, ехото се понесе нагоре по баирите, стигна до потъналия в размисли Карлък, върна се обратно меко и обезсилено и като кученце легна кротко в нозете му. Ариф дръпна от цигарата си толкова силно, че тя изскимтя. Обърна дългата козирка на американската си шапка към тила и закрачи с едри крачки нататък, към неизвестното, което отдавна познаваше до болка.

Автор: Мюмюн Тахир

Прочети още...

Заливът на Ифигения

Бурята ме застигна изведнъж. Вятърът се обърна и задуха от североизток – право срещу курса ми, на силни пориви. Движех се успоредно на брега, на 5-6 мили от остров Алонисос. Скоро щеше да мръкне. Бях сам на 12-метрова лодка с ветрила и започнах да се притеснявам, че няма да стигна там, накъдето съм се запътил, а и няма къде да се скрия от бурята.

Автор: Костадин Костадинов

Прочети още...

Кошмарите и усмивките на Мери Натан

Изд. „Факел“ пусна книгата на Мери Натан, която е поразителен, достоверен разказ за невъобразимите ужаси през Втората световна война. Фактът, че тези преживявания са описани от едно малко момиче, тогава едва десетгодишно, прави от тази история един от най-завладяващите и уникални документи за епохата. Това е незабравимо и прекрасно четиво за всеки надхвърлил възрастта на десетгодишната героиня.

Автор: Мери Натан

Прочети още...

Една американска история

Тази история не е моя. Преди да ми я разкаже, Едуард поиска да обещая, че няма да я напиша. Беше негова и искаше един ден сам да го направи. Любопитна да я чуя, аз обещах, но сега ще я разкажа без угризения, но и без емоции – просто една американска история.

Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Прочети още...

45 минути

Той седеше в едно от многобройните таксита, които чакаха на нюйоркското летище. Трябваше да се случат много събития, за да се срещнем с него. Пътят ми дотук започна от Прага в далечната 1968 година.

Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Прочети още...

Всеки край е едно начало

Смехът му отново отекна в селската тишина, ехото се понесе нагоре по баирите, стигна до потъналия в размисли Карлък, върна се обратно меко и обезсилено и като кученце легна кротко в нозете му. Ариф дръпна от цигарата си толкова силно, че тя изскимтя. Обърна дългата козирка на американската си шапка към тила и закрачи с едри крачки нататък, към неизвестното, което отдавна познаваше до болка.

Автор: Мюмюн Тахир

Прочети още...

Почти американски разказ

Няма да пиша за Америка. За нея е писано толкова много, че за мен няма място. Истината е, че Америка с нищо не ме вдъхнови. Да, тя впечатлява, но не вдъхновява. У нас обаче има доста американски неща, които и впечатляват, и вдъхновяват, и най-вече забавляват.

Автор: Елена Пеева–Никифоридис

Прочети още...

Заклинание 88

Ангелът се качи на бойницата към Дунава, разпери бавно огромните си криле и полетя. Полетя нагоре срещу луната. Направи няколко плавни могъщи замахвания – някак театрални, а после изведнъж изчезна.

Отново повя хладният дунавски вятър и разбрах, че съм сам на върха на моята кула.

Изведнъж дочух подрънкване на чинии, кикот и дюдюкане. Тълпата долу още пируваше в моя чест.

Надвесих се над множеството и отново подхванах с тромпета марша на светците. Милите гости ме чуха и се смълчаха.

Когато свърших, всички бурно взеха да ме аплодират. Ръкопляскаха френетично, но аз чувах само чаткане на люспи и нокти.

Автор: Костадин Костадинов

Прочети още...

Проглеждане

Лошо време за гласуване, оплака се председателят на комисията в избирателна секция номер четиринайсет, след като рязко затвори подгизналия чадър и съблече шлифера, който не му беше послужил много по време на задъхания четирийсетметров тръс от мястото, където беше оставил колата, до вратата, откъдето току-що влезе със сърце, на път да изхвръкне от гърдите му. Надявам се, че не съм последен, каза на секретаря, очакващ го малко по-навътре, където едрите капки, които вятърът блъскаше в мокрия под, не можеха да го достигнат. Още не е дошъл заместникът ви, но се движим по разписание, успокои го секретарят, При положение че вали така, ще бъде същинско геройство, ако сме в пълен състав, каза председателят, докато минаваха в помещението, където щеше да се проведе гласуването.

Автор: Жозе Сарамаго

Прочети още...

Снимката

Случайно го видях на летището. Обикаляше напред-назад с нещо като минимален букет от синчец и поглеждаше към таблото. Едва го познах. Поколебах се, но все пак реших да му се обадя. Устата му се усмихна, а очите му се отклониха настрани извинително. Очаквал тъща му да кацне от Варшава. Носела им килим за хола, но някой трябвало да я посрещне.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Кожата, в която живеем

Решавам да ида на кино случайно. Чувствам се зле, уморена съм, ядосана съм, криво ми е.

Седях пред програмата поне десет минути, но не защото имах някакъв избор. Тази вечер имаше само един филм точно след 45 минути. Филм, който даже не беше планиран – късче от гръб на билет за метро се беше превърнал в миниатюрен афиш.

Казах си, че трябва да съм абсолютно луда, ако не вляза да гледам този филм – всичко около мен ме дърпаше навътре – случайното листче, ужасният ден, мазната депресия, и името, най-вече името на филма... Истинско заглавие – мечта.

Автор: Александра Джандева

Прочети още...

Дни на самота

Вкарах език в устата на домакина си с демонстративна настървеност, продължително, сякаш преследвах кой знае какво в гърлото му и исках да го хвана, преди да се е плъзнало в хранопровода. Прегърнах го, затиснах го с тяло в края на дивана и го целувах дълго с отворени очи, взирах се в предмети, разположени в отсрещния ъгъл на стаята, за да ги разгледам добре, да се вкопча в тях, защото се боях, че със затворени очи ще видя наглата уста на Карла, тази наглост я имаше открай време, от петнайсетгодишна, и кой знае как беше запленила Марио, колко я беше сънувал, докато спеше до мен – до степен да се събуди и да ме целуне, сякаш целува нея, а после да се дръпне и да заспи отново, усетил моята уста, все същата уста, устата без нов вкус, устата на отминалите години.

Автор: Елена Феранте

Прочети още...

Ако бяхте на мое място

В една скърцаща от сух студ януарска заран Димо Моравенов отвори вестника на страница Обяви раздел Предлагам работа както прави всеки ден откакто заключиха клуба на пенсионера заради неплатени ток и вода. Жена му беше в Германия вече втори месец за да сменя памперсите на второто им внуче. Така че той нямаше с кого повече да размени приказка и след като прочете обявата за портиерска длъжност в редакцията на същия вестник захвърли го в кофата с въглища и се обади на телефонния номер.

Автор: Димитър Симов (бай Митко)

Прочети още...

По течението

Мъжът настъпи нещо меко и веднага усети ухап­ването по крака. Скочи, извърна се с проклятие и съзря една навита на кълбо ярара, която се готвеше за втора атака. Той хвърли бърз поглед на крака си, където бавно се процеждаха две капчици кръв, и изтегли мачетето от колана си. Змията видя опасността и още повече снижи глава към центъра на кълбото; но мачетето се стовари и счупи гръбнака и.

Автор: Орасио Кирога

Прочети още...

Хуан Дариен

По тия места се разказваше за тигър, отраснал и възпитан сред хората, на име Хуан Дариен. В продъл­жение на четири години той ходил на училище, облечен с панталон и риза, и се учил усърдно, макар и да бил тигър от селвата. Това се дължало на факта, че образът му бил човешки, както се описва в следващите редове.

Автор: Орасио Кирога

Прочети още...

Милосърдието на Марса

Не, ние убиваме по-просто. С нож, с камък, с брадва, досущ като нашите пещерни праотци. Един удар в гърба, костите изпращяват, гледецът на очите се обръ­ща, човекът пада като отсечен дънер. Понякога жер­твите са повече на брой: 10, 20, 30, 50; тогава опера­цията е по-трудна, но не и неизпълнима: всички са навързани, не представя трудност да се намушка цялата тая човешка маса. После жертвите се хвърлят в някой трап и нощем около тях вият глутници псета.

Автор: Людмил Стоянов

Прочети още...

По-широко поле за борбата

В петък вечерта бях поканен на купон у един колега от службата. Бяхме поне трийсет души, все средни кадри на възраст от двайсет и пет до четирийсет години. По едно време някаква патка започна да се съблича. Свали си тениската, след това сутиена, после и полата, като през цялото време правеше невероятни физиономии. Няколко секунди се повъртя по пликчета, след което започна да се облича, понеже не виждаше какво друго може да прави. Впрочем тя не спи с никого – затова поведението й е толкова абсурдно.

Автор: Мишел Уелбек

Прочети още...

support

Посетители: 53

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 8 минути
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 25 минути
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    В продължение на... преди 2 дни
  • Петров писа Още
    Малко допълнение към... преди 3 дни
  • Възражение! писа Още
    Наистина,Господин... преди 6 дни
  • Николай Колев писа Още
    Имам чувството, че... преди 6 дни
  • Петров писа Още
    Калин Ангелов е прав. ... преди 1 седмица
  • Калин Ангелов писа Още
    Докато няма научни... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Бай Броди, ако не те... преди 1 седмица
  • Палмзонтаг писа Още
    "Палмова неделя" на... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                         ... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Към широкото и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    За съжаление подобни... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                           ... преди 2 седмици
  • Смайли писа Още
    Много ще обругаят... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Дължа да се извиня, за... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Толкова много се пише... преди 2 седмици
  • Беласишки мравояд писа Още
    При 3 коментара без... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Искам да добавя една... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Като говоря за стени,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Сухиванов, наистина... преди 2 седмици
  • Пирински лъв писа Още
    ха какви стени,
    при... преди 2 седмици
  • сухи писа Още
    "Недопустимо", "здрав... преди 2 седмици