1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

4. ИЗЧЕЗНАЛАТА ТАВА

„Приказки за злояди деца“ не са приказки за злояди деца. Те са приказки за разяждане, които се разказват или четат на злояди деца. Напълно безвредни и за останалите, могат спокойно да бъдат използвани и от родители. Както от любопитство какво мисли по въпроса едно бившо дете, така и докато чакат злоядите да се нахранят. Апетитът идва с четенето! Само авторът на тази книга никога не го е губил. Напротив, когато беше малък, съседите го наемаха да разяжда децата им. Някои от тях днес са влиятелни хора.

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 1

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 2

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 3

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 4

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 5

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 6

Точно в дванайсет без четвърт в дежурната стая се обади развълнуван женски глас:

– Ало? Кулинарната полиция ли е? Свържете ме, моля, с отдела за тежки престъпления!

– Инспектор Гулаш слуша. Изгаряния, загаряния, прегаряния, пресоляване и пресичания на супи.

– Инспекторе! – изхълца гласът. – Извършено е тежко загаряне с употреба на макарони! По-бързо, аз съм съседката, „Мащерка“ 35!

– Изчакайте дежурната кола! Запазете спокойствие!

Десет минути след този разговор инспектор Гулаш вече крачеше замислен напред-назад в задимения апартамент на улица „Мащерка“. Той не пушеше с лула – димът идеше от печката. „Макарони на фурна – разсъждаваше на глас Гулаш. – На фурна. Защо именно престъпникът се е спрял на макарони на фурна?“ Това му се струваше немаловажно и многозначително и докато погледът му обхождаше изпитателно разбутаната къща – стаите бяха неприбрани, мивката пълна с мръсни чинии, балконът задръстен с бутилки, – вниманието му бе привлечено от една захвърлена на пода книга. „Как да си наготвим сами“ пишеше на корицата. Гулаш подсвирна учуден, прелисти я, поклати глава.

– Сержант – обърна се към помощника си той, – нещо особено да ви е направило впечатление?

– Хм – надникна във фурната още веднъж Баница. – Струва ми се, че липсва… не знам, но ми се струва, че я няма тавата!

– Не ви се струва. Тя просто не е била вътре, докато следите от макароните са там. Престъпникът ги е наготвил на фурна – подчерта Гулаш. – Обърнете внимание, не в тава, както всъщност е правилно да се каже, а на фурна. Вече имате ли някаква определена идея за това, което се е разиграло в тази тясна, мръсна кухня?

– Съвсем не. Престъпникът е разполагал с малко сирене и последните яйца. А тавата я няма.

– Тя не му е била нужна, Баница! Отворете на страница 403 – ехидно забеляза инспекторът и с два пръста, сякаш се боеше да не се изцапа, подаде готварската книга на сержанта. – Четете, четете… най-отгоре.

– „Макарони на фурна. Необходими продукти: чаша прясно мляко, пакетче масло, пакет макарони, ванилия, четири яйца. Макароните се сваряват предварително – вдигна очи в недоумение сержантът, но продължи под строгия поглед на Гулаш, – забъркват се с млякото и яйцата и се поставят във фурната…“

– Стоп. Сега вече ясно ли ви е?

– Да – прошепна изумен Баница. – Тук не пише нищо за тавата.

– Поздравявам ви. Най-сетне открихте Америка!

– Но то се подразбира! Боже господи! Искате да кажете, че ги е пльоснал направо?!…

– Баница, Баница! – тъжно поклати глава Гулаш. – Седемдесет и пет на сто от готварските престъпления се дължат на ученост! Благодарение на тия готварски книги престъпността в нашата област придоби чудовищни размери. Прибавете и факта, че повечето жени ходят на работа! Как мислите, какво би станало, ако по книжарниците се появяха кратки инструкции за обири на банки, „Как да разбиваме брави сами“ или пък „Кражби за всеки дом“! Според мен готварските книги трябва да се закупуват само след представяне на свидетелство, като шофьорското. Човек не може да се научи да готви сам, това са глупости! Готварството е призвание! Тук трябва баба, майка, опит… Впрочем сега ще изясним всичко. Отдръпнете се!

Гулаш безшумно отстъпи зад вратата. Бравата щракна, на прага застана млад мъж с кожена чанта, от която стърчаха бутилки бира и хляб. Той помириса въздуха, улови се за главата и изплашен се спусна към кухнята.

– В името на закона! – отчетливо произнесе зад гърба му инспектор Гулаш и пристъпи напред. – Вие сте задържан. Обвинен сте в извършване на тежко готварско престъпление – загаряне на макарони! Сержант – провизиите!…

До вечерта инспекторът и неговият помощник проведоха най-причудливото следствие, което някоя служба по сигурността е провеждала. Ако това не беше приказка, човек би казал, че нещата много са се променили и че има определен напредък в подхода към обвиняемите. Двамата служители научиха всичко за самотния млад мъж, чиято жена беше в командировка, а децата при баба на село. Оказа се, че задържаният обича повече от всичко да му сготвят, но не умее да си приготви нищо сам. Оправда се, че е икономист, можел да поправя бушони, ютии и дори телевизионни антени, но не бил в състояние да изпържи и едно яйце; сам не си давал сметка какво го подтикнало към фурната… Гладът, отчаянието, готварската книга, фактът, че били останали само макарони вкъщи? Пред изумените му очи сержантът и инспекторът за по малко от час сготвиха обилна вечеря, служебният куфар се оказа пълен с всякакви продукти, подобно аптечка с медикаменти.

Инспектор Гулаш обичаше тайнството на кулинарните разпити повече от всичко; той не изтръгваше думите с нажежено желязо както през времето на инквизицията, не, върху нажежен котлон той печеше пържоли; вместо да къса ноктите им, да забожда клечици под тях, да кълца ушите на доверителите си, Гулаш кълцаше шницели, забождаше чесънчета в задушеното, кисели краставички и морков; изтръгваше единствено приятен аромат от тенджерите и благодушно цвърчене, под чийто съпровод задържаните със слюнки на уста се признаваха за виновни. Какво им оставаше друго? В края на вечерта, когато обвиняемият и двамата му екзекутори поливаха с бира или винце скромната, но изискана вечеря, направена с подръчни средства, престъпникът се осъждаше да изслуша докрай целия кратък курс по самотно готварство, а в изпълнение на наказателното постановление сам той трябваше да сготви нещо. Баница и Гулаш му помагаха в този първи опит да опържи яйца или да свари готова супа.

Може да се каже, че човек, попаднал веднъж в мрежите на кулинарната полиция, никога не се връщаше повторно там. Не само страхът, не само срамът бяха причина за това необичайно отклонение от традициите на престъпността. „Във всеки от нас спи един готвач, във всеки самотен мъж, който поне веднъж е загорил тенджера, дреме един изтънчен кулинар – казваше с усмивка инспекторът. – Остава само едно: как да го пробудим!“

И беше прав. Само пълната чиния е убедителна. Всеки, който поне веднъж е наготвил нещо и е нахранил ближния си, го обича истински.

Pin It
Красимир Дамянов
Красимир Дамянов е роден на 25 март 1948 година в София. Първата си книга – сборника разкази „Защо няма бог“ – публикува през 1981 г. Работи като редактор в издателство „Български писател“. С втората си книга „Дяволски нокът“ (1985) става член на Съюза на българските писатели. От 1990 живее и пише в Барселона, собственик и уредник на културната асоциация Артхостал. (www.arthostal.com). „Дневникът на една пеперуда“, 2008, е първата му публикувана книга след двадесетгодишно мълчание. През 2013 излезе и продължението на „ Дневника на една пеперуда“, „Студентът по хармония“, посветена на дружбата и литературното си приятелство с вече покойния голям български писател Виктор Пасков.
Други статии от този автор

Посетители

42

support

Библиотека

Коментари

  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... преди 2 дни
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... преди 2 дни
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 1 седмица
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 4 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... Събота, 11 Юли 2020