1 1 1 1 1 Оценка 80% (1 гласуване)
Pin It

3. БАЛАДА ЗА СИРЕНЕТО


„Приказки за злояди деца“ не са приказки за злояди деца. Те са приказки за разяждане, които се разказват или четат на злояди деца. Напълно безвредни и за останалите, могат спокойно да бъдат използвани и от родители. Както от любопитство какво мисли по въпроса едно бившо дете, така и докато чакат злоядите да се нахранят. Апетитът идва с четенето! Само авторът на тази книга никога не го е губил. Напротив, когато беше малък, съседите го наемаха да разяжда децата им. Някои от тях днес са влиятелни хора.

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 1

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 2

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 3

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 4

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 5

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 6

Кога се е появило сиренето, с точност не знам, а и едва ли е толкова важно; някои учени предполагат в Египет, други – още по-отдавна, в Месопотамия, а трети са склонни да отнасят появата му едва ли не във времето непосредствено след опитомяването на козата, кравата, бивола и овцата. Възможно е; ясно е, че сиренето не се е появило преди млякото и тука спор няма. Само че, види се, било му е нужно доста време да почака, докато първобитният човек се научи да стриже овцата, да чепка вълната й, да я преде, суче и пресуква и най-накрая – да оплете от нея чорапи.

Трябва да е било вече някъде към третото хилядолетие преди новата ера, когато първобитната баба на първия войник оплела първия чорап на четири каменни куки, а после и втория. Сгънала ги грижливо, обърнала ги един в друг да не се разгубят и изпратила внука си по живо по здраво да се бие за славата на първата държава, шумерската.

Общо взето, всяка цивилизация започва с това – с чифт сухи чорапи и войнишка торба. В древната шумерска армия, първата в света, службата била нито повече, нито по-малко от сто години; толкова, колкото бил и животът на мъжете според легендите (ако, разбира се, не се случело да се представят в подземното царство и по-рано, на война всичко става).

Но нашият човек с първите вълнени чорапи, оплетени от добрата му първобитна баба, имал късмет. Ходил той, бродил по стария свят и воювал за бъдещето на новия. Бил се рамо до рамо с войните на легендарния Гилгамеш, чието копие било „като кросно на тъкач“; сражавал се срещу чудовището Хумбаба, срещу небесния бик, исполинската птица Анзуда и вълшебната змия, скрита в хралупата на дървото „хулуппу“. Видял ред чудеса и страни, градове и пустини, планини и реки, езера и морета от кръв, а като му дошло времето да се уволнява, забрал старата си войнишка торба и потеглил за вкъщи.

Животът през тези години се бил променил много. Докато той воювал, мирните граждани изобретили календара, ковачницата, каруцата, тъкачния стан, колелото, а първобитната баба отдавна била погребана. Хората вече не живеели в дупки, а в жилища и цивилизацията напредвала, както се казва днес, с решителни темпове. Имало вече всичко за ядене – хляб, масло, мед, мляко, липсвало само едно – сиренето! И тук се намесил войникът…

Още щом се появил у дома и прекрачил родния праг, всички живи същества в двора се изпокрили. Кучетата залаяли, воловете замучали, кокошките се заблъскали като пощурели в плетищата, а децата, внуците и правнуците на войника ревнали в един глас, като го видели – толкова бил страшен и мръсен! Тъкмо в този момент стопанката дояла кравата на двора и като видяла мъжа си в такъв вид, за малко не катурнала ведрото.
Къде! Марш в банята! – разкрещяла се тя. – Че като те подхвана!“ – и му препречила прага. Ядосал се шумерецът от такова посрещане – за тези ли дребни души, за тез ли чистници се бил сражавал цял век! Намръщил се, но започнал да се съблича. Хвърлил меча, хвърлил щита и защото така му се сопнала, запокитил с яд чорапите си накъдето му паднало. А това били същите онези чорапи, бабините. Първият залепнал за стената, а вторият паднал право във ведрото. И какво му станало на млякото, не знам, но до вечерта се подсирило! За изумление на присъствуващите, във ведрото, където паднал чорапът на войника, се образувал непознат млечен продукт.

Всяко зло за добро, както се казва. Отначало никой не смеел да го опита и дълго време хората не могли да си обяснят появата му във войнишките домове (млякото се подсирвало само от присъствието на чорап в кухнята), но като разбрали ползата от него, сами почнали да си го приготовляват. От първото сирене подсирили второто, от второто – третото и т. н., та до наши дни. Т. е. започнали да си произвеждат мая, а ония чорапи ги изхвърлили…

И все пак нещо от тях, изглежда, е останало – пет хиляди години са минали от шумерското царство, а в нашия гастроном сякаш е било вчера: от склада лъха направо на Месопотамия…

Иначе, какво да кажа, ако има нещо хубаво на тоя свят, това без съмнение е сиренето, особено ако е придружено с топъл крайщник, чисто масло и домат! Натъпчете комата здраво, направете „мечка“, поръсете я с пипер и не се бойте от нищо. А ако случайно станете войници – сещате се… – мийте си краката всяка вечер и си сменяйте чорапите. Иначе цивилизацията за какво е? Шумерци воюваха за нас, за да сме чисти ние!

Pin It
Красимир Дамянов
Красимир Дамянов е роден на 25 март 1948 година в София. Първата си книга – сборника разкази „Защо няма бог“ – публикува през 1981 г. Работи като редактор в издателство „Български писател“. С втората си книга „Дяволски нокът“ (1985) става член на Съюза на българските писатели. От 1990 живее и пише в Барселона, собственик и уредник на културната асоциация Артхостал. (www.arthostal.com). „Дневникът на една пеперуда“, 2008, е първата му публикувана книга след двадесетгодишно мълчание. През 2013 излезе и продължението на „ Дневника на една пеперуда“, „Студентът по хармония“, посветена на дружбата и литературното си приятелство с вече покойния голям български писател Виктор Пасков.
Други статии от този автор

Посетители

50

support

Библиотека

Коментари

  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... преди 2 дни
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... преди 2 дни
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 1 седмица
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 4 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... Събота, 11 Юли 2020