1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
Това лято големият ми син изкара първия си работен месец. Реших, че вече е достатъчно пораснал и че е време да се научи на трудови навици и което е най-важно – сам да поема отговорност за себе си. Изпратих го да работи на „Златни пясъци“. Този месец ние общувахме предимно чрез имейли. Ето част от електронната ни кореспонденция:

Той: Здравей, мамо. Баш-началникът ме прие усмихнат. Каза ми, че ще давам и събирам шезлонгите по плажа. Но като отидох на указаното място, тия, дето вече работеха с шезлонгите, ми казаха да си гледам работата. Шезлонгите се взимали предимно от чужденци и падали бакшиши. Затова новаци като мен нямало какво да търсят там. Момчето, което дава шезлонгите, вече четвърта година работело на плажа и каза, че доста драпал, докато се издигне до този пост. Не знае никакъв чужд език. Може да каже само „айнундцванциг“, но явно това му е достатъчно, за да се оправя. 21 лева струват два шезлонга и чадър. Мен ме направиха чистач на плажа.

Аз: Спокойно, моето момче, и Рокфелер е започнал от нищото, казват само с една ябълка.

Той: От работата не се оплаквам, но понеже съм най-долу в плажната йерархия и всеки гледа да си го изкара на мен. Вчера на обяд имаше супа леща. Поисках лъжица. Не ми дадоха. Новаците ядели супата с вилица. И аз бучих, бучих из чорбата… Мамо, унижението влиза ли в служебните ми задължения?

Аз: Каквото и да правят с теб, само не им показвай, че си се ядосал или наскърбил. Важното е да демонстрираш добро самочувствие. Недей да хленчиш, бъди любезен и мил. Спомни си всички американски филми, които си гледал и показвай зъбите си само в усмивка.

Той: Вчера се запознах с едно момиче, Елизабет. И тя е още ученичка като мен и работи само през ваканцията. Сервира в едно кафене. Много се оплаква. Собственикът й удържал от заплатата за всяка счупена от клиентите чаша. Онзи ден си съдрала панталона. Собственикът не й позволил да иде да се преоблече. Според нея просто искал да гледа задничето й през съдрания панталон. Елизабет е много симпатична. Има тъмни очи, големи и тъжни.

Аз: Да внимаваш с момичетата! Те не винаги са така невинни, както изглеждат.

Той: Мамо, днес на плажа дойде босът и каза, че ще ме преместят като пиколо в хотела. Не бивало да пилея знанията си по немски език на плажа.

Аз: Видя ли, момчето ми, търпението доведе до повишение.

Той: Хотелът е току-що построен. В задълженията ми влиза да развеждам техници и разни майстори по стаите. Непрекъснато нещо е развалено и все се налага да го оправят. Един от майсторите ми каза: „Тая плоча аз съм я правил. Изобщо не я чакахме да засъхне. Затуй по стените избива влага. Ама пък ще си имаме работа целия сезон.“ Асансьори има, но рядко работят. Това ме спасява от скуката – все нося куфари по стълбите.

Аз: Важното е да не стоиш със скръстени ръце.

Той: Сприятелих се с жената от рецепцията. Била учителка по немски в гимназия, но парите не й стигали и през лятото работела по хотелите. Само че вчера сбърка, докато говореше с гости на хотела и аз без да ща, я поправих. „Много пък знаеш“, сопна се тя и май ми се разсърди.

Аз: Убедена съм, че знаеш, но там, където не е необходимо, по-добре не си показвай знанията. Тези, които не знаят, ще те намразят. Излишно е да си създаваш врагове.

Той: Чужденците непрекъснато се оплакват. Когато са плащали почивката си, им обещали едно, а излязло съвсем друго. Един ми каза, че повече никога нямало да стъпи в България. На мен ми докривя и казах на туроператора. А той ми вика: „Голяма работа! Тоз няма да дойде, друг ще дойде. Германия е голяма страна, докато се изредят всичките…“ Мамо, защо всички се мислят за големи хитреци?

Аз: Ами как да ти кажа, детето ми…

Той: Спечелих първия си бакшиш – 2 евро!

Аз: Е, не е в олимпийски размери, но е добро начало. Дерзай, момчето ми! Целувам те, мама.
Pin It
Жанина Драгостинова
Жанина Драгостинова (род. 1962) е българска журналистка и писателка. Дебютната й книга Твоята история. 52 седмици от началото на 21. век събира 52 очерка, публикувани преди това във в. „Дневник" и сп. „Паралели". В края на 2006 г. издателство „Колибри" издава сборника й Моята история. Де е България?.
Други статии от този автор

Посетители

21

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 14 часа
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 18 часа
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 18 часа
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 19 часа
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Всяко събуждане е... преди 1 ден
  • Valpet писа Още
    Хубаво пише Джина... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Не беше съвсем точно... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    А, разбрах. Е, в такъв... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Има важна разлика... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Що е "бохемски"... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Най-хубавият и... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Сериозна оценка, г-н... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не съм изненадан от... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    “Хората свикнаха да... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Разказът не е издаван... преди 2 седмици
  • Георги писа Още
    От коя книга е този... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Няма ли мъже, няма и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А това момче, младо... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз съм тук достатъчно... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Златко внимавай! ... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Отпушихме темата за... преди 2 седмици
  • Любопитен Коментатор писа Още
    Историята писа:

    Вярвах и се надявах,...
    преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Хората свикнаха да... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    Харесвам този автор.... преди 3 седмици