1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

2009 03 BurialЗа първи и засега последен път дадох подкуп, когато трябваше да се изкопае гробът на баща ми. Беше студен февруарски ден, земята замръзнала и машините не можели да я дълбаят. Трябвало човешка ръка. Приближих се към гробарите и без да ги гледам в лицата, измъкнах от мократа си длан смачканите левчета и ги натиках в техните. Копаха момчетата.

Когато след дни разглеждах вещите на баща ми, открих в гардероба във вътрешния джоб на съвсем нов костюм, още с етиката даже, 120 лева. Казах си, че сигурно е вярвал, че някой ден ще победи рака, ще стане на крака и ще отиде да ги изживее тия 120 лева, така, както само мъжете могат да изживяват парите си. Но ракът се оказа по-силен.

Като го натъкмявахме в ковчега, още не знаех за скътаните пари, иначе сигурно щях да му ги пъхна в джоба. Но пък тогава поставих встрани до ръката му бомбе, което му бях донесла от чужбина. Баща ми беше красавец, а с бомбето го докарваше на Рудолф Валентино. Нека се фука, там горе...

Този текст е част от книгата на Жанина Драгостинова Моята история, изд. „Колибри“, 2006.

Повече информация за книгата и авторката можете да намерите тук:



Това ми се въртеше в главата, когато миналата неделя бавно си проправях път през тълпата, устремена към Троянския манастир. Панаирът край Орешака съвпада с Успение Богородично. Автомобилното задръстване е чак до Троян като по европейска магистрала, а когато хората слязат от колите, влизат в мравчи ход, който плавно ги отвежда пред манастирските порти. Български фланелки две за пет лева, турски дънки, гръцка музика, американски попкорн и разбира се – кебапчета и кючек. Ароматът от печеното месо е по-силен от характерната за църквите миризма на здравец и тамян. Пушекът от дървените въглища се извива право нагоре. В Библията се разказва как синовете на Адам и Ева – Каин и Авел принесли жертвоприношение. Авел – животно, Каин – зеленчук. Димът на кладата на Авел се издигнал право нагоре, защото Господ се отнесъл благосклонно към него. Брат му Каин му завидял, та го убил. И тук димът от печеното се издига право нагоре. 

„Вземи от най-големите!“ – командва една мутра. И мутресата купува свещи, дебели като врата му. Дават един вид рушвет Господу. Свещниците са изнесени извън църквата. Хората се борят с вятъра и се опитват да поставят свещичките си – за здраве горе, за Бог да прости – долу. Вятърът е по-упорит. „Хайде – вика разумна възрастна жена на внучката си. – Където и да ги сложиш, пак ще паднат. Ами давай да си ходим, че огладнях.“ Вътре в църквата се извива опашка. Посетителите са най-вече жени. Всички те искат да целунат иконата на Богородица. „И сега ще стоиш и тук и ще чакаш? – ядосва се млад мъж на съпругата си. – Стига, моля ти се, с този Божи туризъм.“

Казанлъшки понички, захарен памук, пиле на грил, вратни пържоли, бира – как иначе ще усетим празника, как ще разберем, че сме живи.

А димът се отнася нагоре. Сигурна съм, че дразни носовете на ония, които са на небето. Та бива ли само да гледат, нали за всички е празник. Дали и там има панаир?

Баща ми имаше един лаф: „От всички зеленчуци най обичам пържолите!“ Това е то – принос в тълкуванието на библейската история за Каин и Авел. Започвам да се укорявам, че не съм видяла по-рано спастрените пари и не съм му ги турила в джоба, че да има за пържоли. Обаче и да ги бях видяла, щях ли да се сетя, че те са спестени за отвъд?

Дано татко да се е сетил на оня свят да си сложи бомбето и да е излязъл да се разтъпче, все ще се намери кой да го почерпи... какъвто е хубавец.

Pin It
Жанина Драгостинова
Жанина Драгостинова (род. 1962) е българска журналистка и писателка. Дебютната й книга Твоята история. 52 седмици от началото на 21. век събира 52 очерка, публикувани преди това във в. „Дневник" и сп. „Паралели". В края на 2006 г. издателство „Колибри" издава сборника й Моята история. Де е България?.
Други статии от този автор

Посетители

166

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 5 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 2 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 2 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 2 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 3 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Да се публикуват... преди 3 седмици