1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
Този текст е част от книгата на Жанина Драгостинова Моята история, изд. „Колибри“, 2006.

Повече информация за книгата и авторката можете да намерите тук:



Родителите ми се оженили в края на 50-те години на ХХ век. Сключили и църковен брак, но така, че никой да не разбере. Всеки от тях отишъл до църквата сам и по различна улица. По същия начин, разделени, тръгнали оттам. От страх.

Като бебе и мен ме кръстили в църква. Но дълго пазили в тайна кръщелното – да не ми попречи в училище.

В съботата преди Великден винаги ме слагаха да си лягам много рано. Дядо ми пееше в църквата, но аз не трябваше да разбера. За да не го издам. Аз обаче разбрах. Но и до днес не съм казала на никого.

Че Рождество Христово е голям празник, научих в гимназията. За разлика от нас, в ГДР Коледата не беше забранена и учителят ни немец си поръчваше по шафнера на влака от Дрезден медени сладки и марципан. После ни черпеше, ама да не види директорът. За величината на Възкресение Христово разбрах от гърците. По Великден Варна се изпълваше с гръцки туристи. Дали са си мислили, че в социалистическа България страданията на Исус са по-автентични или пък сиренето у нас е било по-евтино, не знам, но за мен гърците придаваха на празника онази тържественост, която иначе всички се опитваха да скрият.

В градинката на кварталната църква първо играехме на мижанка, след това се целувахме и никой от скритите зад каменните стени духовни лица не се поинтересува от душите ни. Израснахме безверни и бездушни. После, когато расата излязоха по площадите, изведнъж се оказа, че там, зад дебелите каменни стени имало съгласни и несъгласни. И пред очите ни се раздвоиха като Дядо Мраз и Дядо Коледа. За пред кого трябваше да съм послушна и кой носеше подаръците?

В пътя към храма не случих и с папата. Преди няколко години бях в българската делегация, която го посещава всеки път по 24 май. Усилията на протокола се свеждаха до това да сме облечени правилно. Никаква гола плът. Черни чорапогащи, дълги черни ръкави, покрита с черна забрадка или шапка глава. В резултат на дългото щуране по магазини на летището две от най-важните дами в делегацията се явиха с еднакви кутии в ръка, а в тях бяха разположени еднакви шапки. Конфуз!

В Рим ни съобщиха, че трябва да приложим дипломатически трик и да бъдем по всички свети места преди македонската делегация. Така щяхме да им дадем да разберат, че светите братя Кирил и Методий са наши и изобщо да не се пънат да ни ги вземат. Голямо тичане падна. На вратата на една от църквите се сблъскахме с македонците. Редиците им ми се сториха по-стройни от нашите и поповете им – с по-блестящи одежди, но това е дълбоко субективно мнение и не го изразих пред дипломатическите лица. В крайна сметка запъхтени от дипломатическото темпо стигнахме и до папата. Наредихме се като оплаквачки, той каза няколко думи на български, с което дълбоко трогна сърцата ни. След това един след друг му целувахме ръка. Накрая вещите дипломати казаха, че всъщност са ни заблудили. Първо – целува се не ръката на папата, а пръстена му и второ – черното облекло е задължително за католичките, а ние като православни не би трябвало да се съобразяваме с този канон.

О, Боже, знаех ли вече какво съм? Заблудена овца. Кръстя се правилно, ходя на църква, паля свещи, вдигам поглед нагоре и очаквам там някой да ме чуе, но да си призная също така чета зодиите по вестниците, чукам на дърво, не си оставям чантата на земята и не взимам сапун от ръка.

Тия дни в името на единството на църквата полицията би свещеници. И сега хем се кръстя, хем заключвам пръсти „на калъч“, да не почнат да бият и мен. Че какво може да ги спре? В името на държавата, на реда, на закона, амин! Те знаят едно – да бият. Има ли значение в името на какво? Има ли значение кого? Бият. Бият онези, които винаги ще си останат „те“. Също като в края на 50-те, когато майка и баща ми тайно отишли в църквата да сключат брак.

Pin It
Жанина Драгостинова
Жанина Драгостинова (род. 1962) е българска журналистка и писателка. Дебютната й книга Твоята история. 52 седмици от началото на 21. век събира 52 очерка, публикувани преди това във в. „Дневник" и сп. „Паралели". В края на 2006 г. издателство „Колибри" издава сборника й Моята история. Де е България?.
Други статии от този автор

Посетители

126

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 5 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 2 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 2 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 2 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 3 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Да се публикуват... преди 3 седмици