1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
Взехме си куче. Старонемска овчарка. Кръстихме я Фройлайн, което на немски ще рече госпожица. По цял ден някой седи до нея и я гали или пък й подава нещо за хапване. Всички сме влюбени в нея. Убедени сме, че и тя в нас.

Само че напоследък едно друго куче почна да се върти край къщата ни. Помияр. Хърбав и проскубан. Уж уличник, никой не го е учил на добри обноски, но помиярът ляга пред прага ни, сякаш иска да ни пази. Мурафети ни продава.

– Горкото куче – каза един ден големият ми син това, което всички си мислехме, но никой не смееше да произнесе. – Няма си никого. Сигурно е много нещастно.

Гледам, малко по-късно, синът ми излиза и му подхвърля филийка хляб. След него и брат му прави същото. Вечерта, когато мъжът ми се връща от работа, също се задържа по-дълго от обикновено отвън пред вратата. Наблюдавам го – клекнал до кучето и нещо му говори. Нежно. Аз пък си гушнах моята Фройлайн.

– И сега навън ли ще спи това куче? – жално попита някое от децата.

– При тия дъждове… – добави другото.

На другия ден замъкнаха окъселите си панталони и постлаха легло на кучето. Бях приготвила дрехите за момчето на една приятелка, но така стана, че кучето ги получи.

Миналата неделя мъжът ми дълго ходи из мазето, измъкна някакви дъски и почна нещо да чука. Сковавал колиба за кучето. Когато преди време синът ми трябваше да носи в училище за часа по трудово къщичка за птиче, мъжът ми си остави ръцете и детето получи тройка, а сега – със старание кове колиба за уличното псе.

Не издържах на общото настроение и поддадох. Сега и аз, излизам ли от къщи, взимам филийка хляб. Децата са отишли по-напред в милосърдието си и всеки път откъртват по едно саламче от сандвичите си и го дават на кучето. Веднъж, надничайки в колибата, да разменя някои мили думи с кучето, откривам, че то лежи на сакото от сватбения костюм на мъжа ми. Не че си е останал същият и че някога отново ще го облече, но все пак… Но пък кучето гледа така умно, как да не му дадеш сърцето си.

Вечер сядаме пред телевизора, за да наблюдаваме най-рейтинговото публицистично предаване „Имало едно време“, в което призовават да се грижим за самотните и болните. Това е вашата приказка, казва развълнуван глас, вие можете сами да я допишете. Всички ставаме и поглеждаме през прозореца. Кучето спи доволно, стабилно нахранено. Намерихме начин да материализираме любовта си към другите, към чуждите, към нямащите. Ние написахме своята приказка.

Вече почти не обръщаме внимание на Фройлайн. Разходките с нея се превръщат в тежко бреме, което всеки гледа да пробута на другия. Когато у дома не остане достатъчно хляб, взимаме от пакета с храната й, за да дадем на другото куче. То е толкова нещастно, а тя, какво иска, нали си има дом.

Онзи ден по случайност всички се събрахме покрай колибата на кучето. Всеки с нещо за ядене в ръце. Кучето отдавна не е хърбаво. Даже вече не скимти радостно и не върти опашка, когато му носим ядене и му сменяме водата, да е все прясна. Схваща гостоприемството ни като нещо задължително и саморазбиращо се.

Зад гърба си чуваме ръмжене. Обръщаме се. Фройлайн стои на вратата и ни гледа враждебно. Зъбите й блестят на слънцето. Дали ще ни пусне вътре или ще трябва да се молим на уличника да ни приюти?

Pin It
Жанина Драгостинова
Жанина Драгостинова (род. 1962) е българска журналистка и писателка. Дебютната й книга Твоята история. 52 седмици от началото на 21. век събира 52 очерка, публикувани преди това във в. „Дневник" и сп. „Паралели". В края на 2006 г. издателство „Колибри" издава сборника й Моята история. Де е България?.
Други статии от този автор

Посетители

170

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 5 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 2 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 2 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 2 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 3 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Да се публикуват... преди 3 седмици