От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 04 Goncalo Tavares

 

23.03.2020

НАСА прекрати изследванията на луната.

Матео яде спагети до прозореца към улица „Виторио де Сика“.

Сика беше режисьорът на „Крадци на велосипеди“.

В Ломбардия една жена вика името на Паоло.

Един болен в ломбардска болница гледа лицето на жена си и брат си на айпад, високо вдигнат във въздуха от белите ръкавици на лекаря.

Хотел Мариот е превърнат в полева болница.

Луксозни стаи сега са стаи за десет души.

Използва се цялото пространство, разпределено между машини, болни и лекари.


Small Ad GF 1

Едно ново спешно земеделие сее болни и обдишващи апарати.

Председателят на Сдружението на пенсионерите казва на младите поколения да не ги забравят в този момент.

Да не забравят бащите и дядовците си.

До мен едно момиченце плаче.

Един министър говори за мерки – теглене и измерване на нещо, което не се вижда.

Андреоти, шейсетгодишен, с маска на лицето, разхожда съвсем дребно кученце на дълга каишка.

186 починали във Франция.

Моята белгийска овчарка се казва Рома.

Рома е жива и невредима; и върти опашка.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Рома не плаче, но не е доволна.

Казвам ѝ: Рома не плаче.

Термометър, температура 37,2.

Индивидуална игра на борсата.

Покачва се, спада. Температурата.

Казват, че общите гробове в Иран могат да се видят от космоса.

Китайската стена, общите гробове.

Зависи от височината.

На каква височина имаш смелост да се изкачиш и да видиш.

37,3 градуса температура.

Температурата на всяка страна, биологична, а не външна температура.

Човекът 2 има много висока температура.

Човекът 3 играе на конзолата най-древната игра – ритане на топка срещу стената.

Спортните игри са преустановени.

Едно злокобно табло оповестява едно-единствено число, което вече няма противник.

Едно единствено число за всяка страна.

Иран: 127.

Рома е жадна, сипвам вода в паничката.

Ръката трепери, лапата – не.

Краят на света винаги е бил обявяван статистически.

Карл Пиърсън „основал журнала Биометрика“ през 1901 г.

Векът започва, когато се налага да се измерят нещата.

Да се измерят вертикалите, хоризонталите, размерът на краката, на носа, на сърцето.

Големите числа се нареждат в началото на вековете.

Марта казва, че баба ѝ е добре, но щом изключи телефона, се разплаква.

В 2020 започва друг век.

Марта казва, че успява да чуе как баба ѝ плаче дори след като си е изключила телефона.

Това е невъзможно, казвам.

Възможно е, казва тя.

Новини отпреди два дни:

„Италианската икономика със силен спад през първото полугодие“

„Африка с над 900 случая в 38 страни и територии“

„Четири аптеки затворени заради зараза на аптекари“

Генералният директор на СЗО предупреждава младите: „Не сте неуязвими“ и „може да прекарате седмици в болница или дори да умрете“.

Джото е двайсетгодишен и спира, когато чува това.

Представям си как по високоговорител фразата се повтаря безброй пъти: не си неуязвим.

„САЩ спират издаването на входни визи“

В италианските градове от високоговорители се чува: не си неуязвим.

Селин разказва как по време на бомбардировките в Берлин една луда крещяла в ушите на минувачите звука на бомбата, бруууммм.

Звукът на нещо, което убива, без да вдига шум.

„Стандарт енд Пуърс понижава рейтинга на португалската авиокомпания“

„Властите в Джакарта обявяват извънредно положение“

Звукът на един вирус.

„Общественият транспорт в Сао Пауло може да бъде забранен за хора над 60-годишна възраст в пикови часове“.

462 починали в Испания.

Рома пие вода от една купа, изглежда жадна или пък се превръща в камила: пие за идните тежки дни.

Краят на века и големите числа.

Катастрофите са свързани със статистика, а не с човека, който заедно с теб гледа статистиката.

„Липсва ми телевизия“, казва един персонаж на Форстър Уолъс.

„Научи се да си тръгваш“, казва друг персонаж на Уолъс.

601 починали в Италия.

Твърди се, че и най-дребните частици като вирусите, атомите и прочее издават звук, когато се удрят в нещата.

Звукът на вируса.

Представям си как по улицата специалисти с детектор улавят звука на вируса.

Един от начините да го убием е първо да узнаем каква е неговата музика.

601, 601, 601 починалите през последните 24 часа в Италия.

Гледам през прозореца, всичко пусто: горе, долу, в далечината.

Един стих от Неруда.

„Вървейки по пътя/срещнах въздуха“.

Една италианка казва, че Европа е изоставила Италия.

Изключвам телевизора.

24.03.2020

„Скучаете ли? Тези музикални изпълнения ще ви накарат да танцувате по време на епидемия.“

Вчера е починал Кени Роджърс.

Днес почина от инфаркт Юдерзо.

„Фавелите в Рио де Жанейро без основни средства за справяне с коронавируса“.

„Какво ни казват звездите по време на пандемия“.

Припомням си легионера Астерикс.

Обеликс настоявал: за него военна униформа със среден размер.

Средата, следване на средния път.

На улицата хората вървят по средния път.

Далеч от колите и от стените.

Средният път, опитваш се да не се докосваш до нищо.

В Тел Авив и Ерусалим се появиха цветовете на италианското знаме.

В Торонто се появиха цветовете на италианското знаме.

В Рио де Жанейро, на Христос Спасител, се появиха цветовете на италианското знаме.

Сутрин си обувай обувките, все едно че ще излизаш навън.

В болницата лекарка с престилка се обръща по високоговорител към колегите си, за да им повдигне духа.

Заобиколена от легла, болни и лекари.

Пуска италианския химн.

Италия се гордее с вас!

Вика лекарката с престилка и маска.

Също като футболен треньор – но насред трагедия, не посред игра.

В Париж дронове казват на хората да се прибират вкъщи.

Ангела Меркел е в карантина след контакт със заразен лекар.

Тръмп заявява, че истинската американска енергия не им позволява да си стоят вкъщи.

Форд вместо коли произвежда машини за спешната медицина.

Вместо скоростни машини, животоспасяващи машини.

Да си представим автомобилен двигател до болнично легло.

Два несъвместими свята.

Една непоискана скорост.

Един погрешен двигател.

Не ми трябва тази скорост, казва един болен.

Имам черно яке, затворен догоре цип, пазя си гърлото.

В дъното едно упорито лимоново дръвче с жълти, горчиви плодове.

Жълтият цвят би трябвало да е защитен.

Веселите цветове – защитени от Конституцията.

Трябва да си оправяме леглото, да се преструваме, че през деня сме ходили много надалеч.

Леглото не разбира, че го мамим.

През целия ден сме там наблизо, на няколко метра.

Да мамим мебелите, вратата.

Да се правим, че излизаме, като отваряме и затваряме вратата.

Наивна врата, вярва на всичко.

В Китай държавата следи температурата на всеки гражданин.

Над трийсет и седем градуса – опасен гражданин.

Предателството напусна езика, навлезе в биологията.

Болният човек застрашава държавата.

Всеки болен става тутакси чужденец.

Ако си здрав, ти си сънародник; ако си болен, говориш друг език.

Езикът на здравите, езикът на болните.

В краен случай, болните да се разстрелват за измяна.

Критериите се променят, Правото се променя.

Един италиански кмет сключва ръце и умолява хората да не излизат от къщи.

Сякаш се моли, проси милост и издава заповед – всичко наведнъж.

Един италиански лекар заявява, че не проумява защо фризьорките ходят по домовете да оправят дамските прически.

Казва, че ковчезите се изнасят затворени, никой няма да види как са сресани жените.

Казва го напористо.

Гледам безмълвен.

И оставам безмълвен.

25.03.2020

Понякога в ужасния свят някои хора открехват вратата вкъщи и плюят по минаващи чужденци.

Казвали са ми, че в някои славянски езици, чужденецът е наричан ням.

Който не говори моя език е ням.

Който няма моята история, е ням.

„Открит вирус в отходните води в Холандия“.

„Слънцето грейва, но утре пак ще вали“.

Кораби стоят на котва, докато чакат разрешение да разтоварят човешкия товар.

Природата сигурно наблюдава смаяно човеците.

Защо се затварят?

Две кучета, женски.

Жери, умалително от бразилското Жерикукура. 7-годишна.

И Рома, белгийска овчарка. На една година.

Рома е неспокойна.

Прекомерна енергия на квадратен метър.

„Броят на починалите в Италия медици достигна 30“.

Остави това; сега нещо друго.

Ние сме монаси, да, но без вярата.

Да се изолираш от страх или предпазливост не е същото като да се изолираш заради вярата си.

Вирилио[1] говореше за „разрушаването на околната среда чрез скоростта“.

Футболистът Асиоли в Северна Италия бяга вкъщи на място, за да не полудее.

Стоене на място, но бързо.

Разрушаване на собствения дом чрез скоростта.

Разрушаване на семейството чрез скоростта.

Разрушаване на семейството чрез мудността.

Гледам бягане на Болт.

Рекорд на 100 метра – 9,58 секунди.

„Слънцето грейва, но утре пак ще вали“.

Представям си как хората излизат от къщи и отиват да отпразнуват с Болт световния рекорд.

Излизаш навън съвсем за кратко.

Вършиш основното и се прибираш.

Правиш се на спринтьор, но по пътя боравиш с ръце.

Купуваш храна.

Караш колата.

Скоростта на главата и скоростта на ръцете.

Слушаш радио и искаш да забързат говора.

По радиото да започнат да говорят с грешни обороти.

Сещам се за една плоча.

Детска приказка за лошия вълк и трите прасенца. На плоча.

Разказваше, че вълкът бил лош, много лош, ужасно лош.

Но никой не е лош, много лош, ужасно лош.

„катастрофа би било едновременното присъствие на всички неща“, каза Слотердайк[2] в едно старо интервю.

Катастрофата сега се явява като отсъствието на всички неща.

Новини отпреди два дни.

Земетресение в Хърватия налага хората да излязат навън, а един вирус налага хората да си стоят вкъщи.

Хората излизат навън, но запазват разстояние помежду си.

Объркани са: да изляза ли, да остана ли.

Рома върти опашка, жадна е.

Жери кротува, изразходва енергия, като гледа нещата.

Вземам ангелче, високо 20 сантиметра.

Направено е от особен материал.

Изглежда меко отвътре.

Отивам да взема кухненски нож.

Спирам.

Оставям ангела и ножа редом един до друг.

Да видим дали ножът ще разяри ангела, дали ангелът ще размекне ножа.

Гледам ги, сякаш са двама скорошни приятели.

Ала не са.

738 починали в Испания.

В Италия – 683.

Португалия, Испания, Франция, Италия, САЩ, Бразилия, Иран, Южна Корея, Холандия, Белгия.

Температурата на една страна се измерва с броя починали.

Черна, гротескна температура.

Проклета температура.

Чуваш число така, както чуваш отговор.

Но никой не е задал никакъв въпрос.

Магазините за хамбургери в Обединеното кралство се затварят.

Чета книга за характерните особености на животните.

Всяко животно има собствена лудост.

Много страх има в домовете.

Към най-възрастните сякаш се отправя публична заплаха.

Как ли се чувства човек, прехвърлил шейсет, осемдесет години?

Дрехите трябва да се перат поне на седемдесет градуса.

Врагът трябва да се изгаря.

Харесвам един стих, но го забравих.

Рома си играе с Жери, двете кучета нищо не разбират.

Моят ангел е зяпнал.

Но не по собствена воля.

Аз насила му отворих устата.

Но е смаян от всичко това.

Дори долетелите свише създания не разбират съвсем какво става тук долу.

Ангелът е зяпнал.

27.03.2020

Повдигам пети, след това пръстите на краката.

Футболен мач Гремио-Фламенго[3].

„Изхвърлете от живота си ставните болки“, реклами за телешопинг.

Натискам копче.

Молитва на Папата за човечеството, канал 1.

Площадът на Ватикана – пуст.

Папата се обръща към огромно празно пространство.

Чувам как в много домове хора коленичат.

В определени моменти някои неща се чуват, в други – не.

Тези дни всичко се чува.

Дори шумът от навеждането на някой на много километри разстояние.

Камбаните бият в базиликата „Свети Петър“.

Биенето на камбани е изкуство, изкуство на ръцете, изкуството да контролираш силата.

Камбани, които не приемат да ги задвижват механизми.

Камбани от човешки метал.

Но в тези дни понякога именно машините оставаха на поста си, безстрашно изпълняваха мисията си.

Нужно е понякога да отдаваме почит на машините.

Те остават.

Някой ми казва, че нямало кой да бие камбаните.

Само машините.

Одън: „… страдат, нищо друго не правят.“

Не говорел за машините.

Анимационни филми, канал 2.

Следобедни програми: какво мислите за всичко това? Някой пита някого.

Не знам за какво говореха, но единият отговаря, а другият слуша.

Информационни канали: един, два, три, четири, пет. Преставам да броя.

Бергамо, ужасно засегнат град.

Помогнете ни, казва директорът на една болница в Бергамо.

Починало е 13-годишно момиче във Франция.

Луксозната френска парфюмерийна промишленост произвежда защитен спирт.

Нищо не мирише толкова хубаво, колкото жив човек.

Четирима фелдшери вдигат тяло пред вратата на болница и го пренасят на рамене – един болен, жив е.

В САЩ има хиляди заразени.

Тираджии се движат в пуста Европа.

Програма за кучета, които няма къде да отидат, защото все още са с неуредени документи за осиновяване.

Кучета с психически проблеми, липса на компания.

Кучета със счупени стави, рентгенови снимки на кучешки лапи.

След като сме гледали толкова рентгенови снимки на бели дробове, чувстваме се особено, като гледаме рентгенови снимки на крака или лапи.

Тези дни човешкото тяло сякаш има само бели дробове.

Стряска ни присъствието на останалите части на тялото.

Възприемаме го като нашествие. Обида.

Следващ телевизионен канал.

Програма, наречена остров на любовта, в която мъже и жени по бански и с татуирани тела се правят, че се грижат за детенце, което всъщност е кукла.

Куклата имитира бебе и плаче, допускам, че всяка мускулеста двойка получава точки за грижите, които полага за бебето кукла.

Ковид 19, разяснения по един канал: как да изкъпеш заразен и обездвижен човек, като същевременно запазваш нужното разстояние.

50 възрастни от старчески дом се преместват в хотел.

Ето го Евертон, да видим какво ще направи. Репортаж за срещата Гремио-Фламенго.

Записан мач, предаван по един канал.

Не видях какво е направил Евертон.

Отивам да си взема една ябълка.

Нож, ябълка, черна аура наоколо.

Трябва да се яде.

В Италия едно момиченце духа ябълка, все едно духа свещите на торта, духа, за да прогони вируса.

Има си ритуал.

Изяждането на ябълка се превръща символично в рожден ден.

Рождените дни станаха всекидневни.

Одън: „Тук войната е безсилна като паметник“.

Един приятел ми изпраща есемес, пита ме за моя ангел, платнения ангел.

Отговарям, че от дни не съм го виждал. Изгубил съм го от поглед.

28.03.2020

„Спасението се вкопчва в малката пролука в продължителното бедствие“, е писал немският философ Валтер Бенямин.

Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите.

Когато дяволът за миг се разсея, ето ти пролука.

И от там прониква спасението.

Испания.

26 март „на четвъртия етаж, стая 429, в Морската болница“.

Едно видео.

В Морската болница една медицинска сестра взема собствения си джиесем и се обажда на сина на един болен.

Четвърти етаж, стая 429.

Провежда видеоразговор, насочва телефона към лицето на болния.

И повтаря с усмивка: „Виждате ли? Нали виждате?“

Иска да покаже, че баща му не е толкова болен, подобрил се е.

Повтаря: диша без апарат, има само маска!

Говори, сякаш съобщава на баща, че му се е родил син.

Ала не.

Съобщава на един син, че баща му още е жив.

Болният протяга ръка към образа на сина си.

Сестрата доближава телефона.

Ръката е на сантиметри от екрана.

Тези дни докосваш лицето на детето си, като докосваш лицето му на екрана.

Почти докосваш екрана, все едно почти докосваш тялото.

Здравейте, аз съм Сузана, казва сестрата с щастливо изражение на сина, който е отсреща на екрана.

Нужно е през пролуките да прониква радостта.

Все едно радостта е медицински препарат.

Едва ли не животоспасяващ препарат.

Някои медицински сестри използват този препарат.

Колко хубаво, Хосе, видя сина си, казва сестрата.

Всичко това го снима съсед по легло в стаята на болния Хосе.

Снимащият, друг болен, приключва записа, като пожелава с отпаднал глас:

„Много щастие на всички“.

Един болен човек говори за чуждото щастие.

Един болен човек успява да измести въпроса.

Въпросът не съм аз, казва от едно болнично легло човекът, който пожелава щастие на другите.

В продължителното бедствие има очевидни и дори красиви пролуки.

Бенямин говори за едно необходимо изследване. Дали едната и другата крайност на спасението имат две обозначения: твърде рано и твърде късно.

Пиша.

Спасението се намира по средата между твърде рано и твърде късно.

Спасението се получава само вследствие на абсолютно точно улучено време.

Точното попадение във времето като по движеща се мишена с две външни граници: твърде рано – твърде късно.

Видяло се е вече, че чумата не е пролука, не е нещо лесно поправимо.

Радостта не е достатъчна, но е необходима.

Една спасителна радост, като апарат за обдишване на изпитващия затруднения да диша.

Един апарат не може да вдъхне радост.

Или вероятно може, но не пряко.

Апарат, предназначен да вкара през пролуката на болестта голяма или поне мъничка радост.

Чета La Repubblica и потръпвам.

Произнасям изречението на глас.

Произнасяш едно изречение на глас, докато се разсее във въздуха, все едно не е съществувало.

Произнасяш сто пъти едно изречение, за да се изпари.

Сякаш многократната употреба е начин да унищожиш изреченията и нещата.

В La Repubblica казват, че в Ломбардия вече няма дядовци и баби.

Това е изречението.

Трябва да се повтаря, докато изчезне във въздуха.

Да се скрие под земята или пък да се повтаря, докато изчезне във въздуха.

В La Repubblica казват, че в Ломбардия вече няма дядовци и баби.

Превод от португалски: Даринка Кирчева

 

[1] Пол Вирилио (1932-2018) - френски философ, в чийто анализ на киберкултурата скоростта е ключов фактор при създаването на виртуална реалност

[2] Петер Слотердайк (1947) – виден немски философ феноменолог и културолог.

[3] Бразилски футболни отбори.

 

Гонсало М. Тавареш (род. 1970), философ по образование и преподавател по теория на науката в Лисабонския университет, е един от най-талантливите и оригинални съвременни португалски писатели. Негови произведения са преведени на повече от 30 езика, в това число и на български („Пътуване до Индия“, „Кварталът“).

От 23-03-2020 списва колонка в португалския всекидневник Expresso, озаглавена „Дневник на чумата“.

Pin It

Прочетете още...

Дойчланд

Анджей Стасюк 29 Ян, 2010 Hits: 14667
„Притежателите на мръсни кучета носят също и…

Чаплата

Венцислав Божинов 08 Сеп, 2009 Hits: 10989
Един ден се чу, че го открили мъртъв. Бил…