Драскулки – Проза

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2017 09 love

 

Денят на любовта е, а какво виждаш? Любовта става все по-малко, претенциите – все повече. В началото не искаш повече от цвете, прегръдка. Повече от нечии уши, които да те чуят. Повече от устни, в които да впиеш своите. Ръка, която да хванеш. Така ти е повече от добре. Имаш чувството, че имаш всичко. Че си намерил това, което толкова дълго си търсил. Сякаш можеш да отидеш до Луната и обратно, а космосът да си гледа работата. Сякаш си планета, открила своето Слънце. Въртиш се около него. Радваш се на топлината му. Понякога се париш, понякога ти става леко студено. Но знаеш, че го има.

После идва битовизмът. Ходиш на работа, за да си платиш сметките. Излизаш с приятели, за да си починеш. Или си седиш вкъщи, гледаш през прозореца, мислиш. Понякога се радваш, друг път се отчайваш. Няма нищо постоянно, непостоянен си и ти. Не можеш да знаеш дали утре някоя тухла няма да ти падне на главата от някоя от разпадащите се сгради в центъра на София или в някой друг град. Изнервяш се, успокояваш се. Прибираш се вкъщи.

Когато си във връзка, ти си половинка. Казваш го, но дали го осъзнаваш? Ти и твоята любов живеете като скачени съдове. Подмятате си не само погледи, целувки. Подмятате си настроения, страхове, фобии. Разменяте мигове на блаженство и щастие. Зависими сте както от себе си, така и един от друг. Когато единият се страхува, другият или му помага да се бори със страха, или го попива. И така страхът се увеличава. Когато единият плаче, другият или стиска зъби, усмихва се насила, или плаче с него. И така плачът става по-голям. Когато единият се смее, другият избира дали да се засмее с него, или да остане в собственото си настроение.

Какво избираш да удвоиш? Щастието или мъката? Светлината или мрака? Какво предпочиташ? Смехът или сълзите. Щастието или нещастието? Не разчиташ ли прекалено много на другия за себе си? Не ограничаваш ли така своята собствена свобода? Не ставаш ли все по-пасивен? Не правиш ли и ти погрешните избори, а не само този до теб? Да, и той бърка. Но и двамата решавате дали ще се фокусирате върху грешките или ще се надграждате върху тях? Дали ще се обичате с белезите си и настроенията си? Или ще държите на собствените си настроения и ще забравите тези на човека до теб.

Винаги искаш невъзможното. Така си устроен. Искаш европейска заплата, а забравяш, че живееш в Източна Европа. И ако наистина я искаш, трябва сам да си я постигнеш. Искаш замък, а живееш в къща или апартамент. Искаш нова кола, а караш кола втора ръка. Понякога дори таратайки караш, но я ги обичаш, нали? Тогава защо не признаеш, че самият ти си таратайка? Че човекът до теб е таратайка. И да си го обичаш именно така. Като таратайка.

Мечтаеш за какви ли не романтични жестове. Но виждаш ли наистина жестовете около към теб? Цениш ли всяко поднесено ти цвете? Всяка откъснала се от умората на другия усмивка, колкото и да е малка? Обитаваш своя собствен свят – този в главата си. Но опитваш ли се да го споделяш на другия така, че да го разбере? Не очакваш ли повече от това, което той би могъл да ти даде, колкото и да се опитва? Не се ли хващаш за своите мисли и за своите думи, вместо да приемеш чуждите?

Любовта е топла супа, която те чака на масата вкъщи. Твоята половинка я е сготвила и я е подправила с всичките чувства, които изпитва към теб. Може продуктите да са скромни. Може ти да си изнервен от деня си. Може и твоята половинка да е ядосана за нещо си, свое. Но какво ще направиш, когато седнеш на масата? Ще приемеш ли супата, въпреки че вероятно не е подправена съвсем по вкуса ти? Ще отвърнеш ли на усмивката? Ако очакваш усмивка от другия, ще се усмихнеш ли ти самият, за да и другият се усмихне? И ще си спомниш ли за тази супа, когато някой друг ден, другият има нужда ти да му сготвиш и да се усмихнеш? Или ще си свикнал вече супата да ти идва наготово и ще я чакаш? И ще се чудиш защо не идва?

Любовта е в твоите ръце. Супата чака да я сготвиш? Готов ли си да рискуваш?


Иван Димитров
Иван Димитров е автор на 5 книги с поезия, проза и драматургия. Последно издава романа „Софийски дует“, посветен на София. Написал е десетина пиеси, от които „Очите на другите“ е поставяна в Ню Йорк и в Народен театър „Иван Вазов“, а в момента пиесата му „Извънземно“ се играе в Театър „Възраждане“. Със свои пиеси е печелил двайсетото издание на „Друмевите празници“, конкурса за пиеса на абсурда на Драматичен театър Благоевград и конкурса за драматургичен текст в рамките на проекта „Млада балканска драма“, организиран от Народен театър (Белград) и Младежки театър „Николай Бинев“.
Други статии от този автор
Посетители: 124

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • suhi писа Още
    БПЦ получава държавна... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Вярно е, че в Западна... преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Златко, не знам колко... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    За „жестокост“ не става... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Последно това не... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Какво е било това... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Вярно, вярно. От едната... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Браво на Valet! Излизам с... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    “Щото то не е само да се... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Абе бай Златьо, аз не съм... преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    ...това изглежда пример... преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    Преди месец канадския... преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    Какво се случва със... преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    Внимавай с използването... преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    Златьо, я обясни как... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Social and economic success

    On the other...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Орбан, Качински и...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    „Май че някои...
    преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    Впрочем, добра статия (за... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    „Кога и защо... преди 3 дни
  • Златко писа Още

    За добро или зло, именно... преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    Златко писа:
    ТОЧНО под един текст, в...
    преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    Мил беше казал, че е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Ах, да – понеже очевидно... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Ами простичко е, Цончо:... преди 3 дни