1 1 1 1 1 Оценка 67% (3 гласувания)
Pin It

 

2015 11 murder in the bathroom

 

Петър, наричан в тесни кръгове още Брадата, а пред мащабните държавни институции с незабележимо презиме, завършващо на „ов“, загърна халата си и стана да отвори. Позвъняването беше еднократно, изчакващо. Ако беше малко по-кратко, той би го определил като „плахо“, ако беше малко по-продължително, щеше да прекрачи в нахалното. Дебилите заспиваха с пръст върху звънеца, но те пък не бяха интересни. Петър обичаше да гадае по звъна характера на посетителите си. Преди да отвори, лапна две ментолови дражета и огледа зъбите си в огледалото. Не че имаше нужда.

На прага стоеше момче с ватирана качулка, високо около метър и петдесет. Носът му беше загубил детската си миловидност и една строга гърбица напираше да израсте на хребета му. Бузите му бяха мургави или мръсни, или и двете. Изпод сянката на качулката гледаха долните половинка на две големи, черни очи.

– Митко ме праща.

Петър отвори вратата по-широко и му махна с ръка навътре.

Момчето се огледа, опита се да надзърне зад месестото тяло на мъжа, след това, сякаш внезапно взело решение накъде да върви, изтърка краката си на изтривалката и влезе. Петър се показа на стълбището и надникна през парапета в кладенеца от етажи под него. Беше негов ред да се огледа. От площадката на таванската му гарсониера не се виждаха вратите на апартаментите от долните етажи, но поради някаква игра на акустиката всеки шум от стълбището се изкачваше догоре, за да се утаи под покрива. Сега не се долавяха следи от каквото и да било движение. Петър влезе удовлетворен след момчето и заключи желязната врата зад себе си. Беше едър мъж с рунтавата брада на дървосекач, художник или технически работник в киното, с добряшка, малко бебешка физиономия, по средата на която се помещаваха две застинали очи.

– А Митко къде е?

– Има контролно по математика.

Момчето изговаряше неуверено думите, сякаш принадлежаха на чужд език, научен по-късно. Внимаваше в ударенията.

– Че той ходи ли на училище?

– Ми как?

– А ти няма ли да си свалиш качулката?

Момчето се направи, че не го чува или наистина не го чу. Разглеждаше луксозния грамофон, последна дума на техниката от времето, в което тази техника е казвала последните си думи. Шкафа с колекция от дългосвирещи плочи. Предметите върху шкафа. Наргилето с навит маркуч. Нишата със завеса от червени мъниста, зад които се виждаше широко неоправено легло. Отново шкафа. Портретче на жена в рамка с мидички.

– Това гаджето ли е?

– Не, това е майка ми.

– Много е млада майка ти.

– Вече не е.

– Хубаво е, че си имаш майка.

Петър въздъхна с нетърпение. Приело това като втора покана, момчето си свали качулката. Косата му беше кафява и леко сплъстена. Накриво зашит белег разделяше дясната му вежда. Вратът му, с неоформена още адамова ябълка, беше неочаквано тънък.

– Митко каза, че си му купил маратонки.

– Там са, под леглото.

– И още четирисе лева.

– Пари нямам. За пари не сме говорили.

– Дай да ги видя маратонките.

– После.

Момчето избягваше да го гледа в очите дори когато му задаваше въпроси.

– А ти на колко си години? – попита Петър, отчасти за да смени темата, отчасти, защото наистина се интересуваше.

– На дванайсе.

– По-голям ми изглеждаш.

– Не съм.

– А как се казваш?

– Викат ми Шилото.

– Готин прякор.

Шилото се засмя със скрита гордост. Петър му разроши косата.

– Трябва да се изкъпем.

– Ей това можеш ли да ми го дадеш?

Беше фигурка на Роналдо с топка до крака.

– Това го остави на мястото му.

Момчето неохотно върна фигурката върху шкафа. Петър беше развързал колана на халата си и изпод него се виждаше космат корем, увенчан с две все още мускулести, леко увиснали гърди. Боксерките му бяха щамповани със Спийди Гонзалес. Хвана ватираната фланела на момчето и я издърпа през главата му.

– Чакай, първо аз и после ти, а?

Петър вдигна рамене, сключи пръстите на ръцете си и ги изпука един в друг. Момчето влезе в банята и затвори вратата, от вътрешната страна на която нямаше ключ. Пусна водата във ваната и обърна шампоана над нея. Меденожълтата му струя се проточи надолу с луксозна гъстота и при съприкосновението си с водата от крана избухна в пяна. Петър можеше да влезе всеки момент, но на момчето не му трябваше много време, за да се подготви. То свали внимателно торбестите си дънки и ги сгъна върху панера за мръсни дрехи. Топлата вода във ваната беше лукс, който не можеше да се пропусне. Легна на дъното ѝ, потопи главата си под водата и изчезна от света. Не е на земята, защото тя е твърда, не е в космоса, защото той е студен, не е в морето, защото то е дълбоко – просто и само е, а над него има цяла педя от пяна.

Петър влезе в банята с развят халат, напрегната усмивка и тяло, подготвено за подвизи. Седна във ваната и придърпа момчето към себе си. В първия момент не усети нищо. Отскочи назад. Малък неочакван проблем, но ръцете му продължаваха да се движат. От гърдите му стърчеше жълтата пластмасова дръжка на железарски инструмент. В почуда посегна към нея, но малката ръка беше по-бърза. Кръвта потече при изваждането на шилото и червените ѝ тласъци оцветиха водата. Последваха още няколко удара. Краката му заритаха водата. Пяната се пресече, но там, където все още я имаше, си оставаше бяла.

Момчето избегна гребящите въздуха ръце, грабна дънките си и отиде да се облича в стаята. Маратонките под леглото се оказаха евтини, а и не му ставаха, но все щяха да свършат работа. В чекмедже под грамофона намери пари. От банята вече не се чуваше нищо и той се върна, за да си прибере шилото. Петър Брадата, застинал в тревожен унес, като човек, който слуша вълнуваща музика, се беше превърнал в тяло. Момчето мушна фигурката на Роналдо в джоба си и тръгна да отключва желязната врата.

Малко преди да излезе се поколеба, върна се, и взе със себе си портретчето на майката.

Pin It
Кристин Димитрова
Кристин Димитрова е българска поетеса, писателка и журналистка. Автор е на множество стихосбирки, разкази и романа Сабазий (2007). Носител е на многобройни литературни награди. Нейни стихове са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Германия, Ирландия, Исландия, Канада, Литва, Македония, Полша, САЩ, Сърбия, Унгария, Холандия, Хърватска и Швеция.
Други статии от този автор

Посетители

34

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още


    Уважавам безкрайно... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Да ви припомням ли, че... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не се кахърете, явно... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    И още: хората, които... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Уважаеми професоре,... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Българинът е... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Само след половин,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Собствената ми... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Епидемията ще си... преди 2 дни
  • Люба Александрова писа Още
    Здравейте!
    Не ми се... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Много ценна статия,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Неолиберализмът... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Съгласен напълно! По... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Аз предлагам тук... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Благодаря ви, не... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Съжалявам, че... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ако ми позволите едно... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Напълно съгласен!... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не случайно е казано... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Здравейте! Не влизам в... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Нека да не... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Нещата далеч не са... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ручилото дудне.... преди 3 дни
  • сухи писа Още
    "един от... преди 3 дни