1 1 1 1 1 Оценка 60% (2 гласувания)
Pin It

2015 06 diploАз и Марийка сме две трипер диплококи, водещи жалко, но гордо съществувание във влагалището на четиридесет и пет годишната чистачка кака Сийка. Това старо, уютно жилище било заселено от семейството ни от незапомнени времена, когато нашият пра-прадядо се отправил на експедиция от пикочния канал на любвеобилния, но непридирчив към половите си контакти, студент Стоянчо. Именно тази непридирчивост, а също и голямата доза алкохолно опиянение дали възможност на ненаситния за жени студент да яхне кака Сийка. Тя още на 17 била стопроцентна, железобетонна, куршумонепробиваема грозотия. Оттогава друг толкова смел човек като Стоян на жизнения път на кака Сийка не е попадал. От което страда не само тя, но и ние с Марийка, две потомствени диплококи във влагалището ѝ. Ние също като дядо мечтаехме за пътешествие.

Веднъж към полунощ отвън се дочу музика. Кака Сийка бе поканена на служебното парти. Да, подпиването на трите чистачки от фирмата на кака Сийка, под гордите звуци на телевизора в кабинета на шефа, се нарича „служебно парти“. Вродената интелигентност на празнуващите доведе след изпиване на половин бутилка водка от запасите на шефа до дружно припяване на „Напипай го“ на Азис. Последвано от заспиването на кака Сийка върху дивана на шефа.

След час ние с Марийка се събудихме от това, че някой чука кака Сийка. Да не би в тъмнината охраната да е решила, че оправя жената на шефа или по пътя към вкъщи кака Сийка е забърсала някой бездомник от пътя.? Всъщност нямаше време за размисъл. Ние с Марийка набързо събрахме багажа си, сбогувахме с роднините и скокнахме на път. Най-накрая. Истинско пътешествие, за което толкова сме мечтали. Интересно, при кого ще ни отведе съдбата!

Съдбата се разпореди неблагосклонно към начинаещите пътешественици. Кака Сийка удовлетворено изхърка, докато извади от влагалището си голям розов силиконов член, на върха на който седим ние с Марийка и го прибира в шкафчето на шефа. След това чуваме бързо отдалечаващи се стъпки, хлопане на врата, а малко преди това: „Ама, че работа. Трябва да си купя такъв!“.

Хладно, сухо и сме гладни. Да, върху самоебачка не е като в къщи, където е топло и влажно, и храна има достатъчно. Ние с Марийка, две потомствени диплококи, тъжно въздишаме върху розовата гума, проклинайки своята недалновидност. Остават ни само няколко часа живот. Очаква ни най-позорната смърт за всяка инфекция, предавана по полов път!

Ние почти се бяхме отчаяли, когато изведнъж заедно с ненавистния фалоимитатор ни напъхаха някъде. Не се наложи дълго да мислим и с радост направихме десант. Но бяхме жестоко удивени, когато не отрихме привичните стени. Да, стени имаше, но те бяха необичайни и с ужасна миризма! Боже, къде сме попаднали – в нечий задник навярно! Ама и ние сме едни колумбовци, открихме Америка, няма що! И въобще на кого му е дошло на ум да си пъха изкуствен член в задника?! По-позорно от това да умреш върху самоебачка, е да живееш в задник. На нас с Марийка направо ни се плаче, че като японските самураи не може да си направим харакири.

Животът в задника продължи дълго. Често ни навестяваше нашия познат розов пенис, но ние много внимавахме. Два-три пъти ни посещаваха и истински членове, но с презервативи, а поради това ние, научени от горчивия опит с гумите, чакахме своя истински шанс. И накрая той дойде. Да, жива човешка шпага без скафандър! Тогава ние с Марийка, две не само потомствени, но също така и опитни диплококи, решихме да не бързаме с поредното турне. Отначало от всички страни огледахме транспортното средство и, убедени в неговата натуралност и отсъствие на всякакви заебавки, спокойно се преселихме.

Мястото се оказа доста шарено. Вавилон по нашите микроскопични понятия. Кой само не беше тук! Други диплококи като нас с Марийка, и микоплазми, и хламиди, и гарденерели. Даже две сифилисни бледи трепонеми подскачаха наоколо. Ние ходехме и оглеждахме всичко като селяни, попаднали в ЦУМ. Тогава отвън се чу фраза: „Стояне, хайде да ходим по курви!“. Да не сме попаднали на същия Стоян, легендарния, от който произлиза нашия род?! Ето това е гордост, ето това е шанс след толкова лишения и издевателства. Ние се свързахме с два симпатични хламида и животът закипя. Събирания, запивки, вечно нови лица, като на гара разпределителна.

Блаженството ни бе прекъснато в един чудесен ден, когато от недрата на нашата обител се чуха сърцераздирателни викове: „Аzitrox 500!“. Ужас – пристигат антибиотици. Явно доста шумно сме се веселили – собственикът ни е забелязал. Да бяхме си седели тихо като при кака Сийка – 38 години, никой нямаше да ни пипне. Сега цялата ни надежда е в Стоян. Той трябва непременно да изчука някого. Сега ни устройва и нечий задник, и потна ръчичка даже, само да сме по-далеч от антибиотиците. Защо нашият носител предателски се бави? Вече се чуват стенанията на нашите разкъсвани на части от азитрокса роднини. Смъртта наближава. И тогава отвън се чува възклицание: „Стоянчо!“, и отговор: „Сийке!“. Пет секунди страстна носталгия, дежа вю и всичко се повтори.

Ние с Марийка сме две потомствени диплококи, водещи жалко, но гордо съществувание във влагалището на четиридесет и пет годишната чистачка кака Сийка. И за какъв чеп ще ни трябват някакви пътешествия?

Източник

Pin It
Даниела Великова

Даниела Великова е, нека го формулираме така, човек с разностранни интереси. Завършила е специалност „Гореща обработка на металите“ във ВМЕИ-Варна, но след като установява, че бъдещето на специалиста-инженер в България не изглежда особено розово, се заема с други начинания, някои от тях с привкус на пикантност. Известност ѝ донасят скандалните за онова време романи „Платеният секс“, „Гневът на лесбийките“, „Невидим за закона“ и „Искам го мъртъв“. В момента живее в Антверпен, Белгия.

Посетители

72

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пендо писа Още
    Търсачката на Николай... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... преди 2 седмици
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! преди 2 седмици
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020