1 1 1 1 1 Оценка 100% (4 гласувания)
Pin It

2014 11 MuseНикой не помнеше истинското му име. Знаеха го като Майстора на късия разказ, или за по-кратко – Майстора. Не че това не беше обичайно за малкия градец, където хората си общуваха тъй, на прозвища. То другите имена, по акт за раждане, се появяваха чак на края, под снимката на некролога с прякора в скоби.

Няколкократно го награждаваха с местната литературна награда. Градското вестниче, което излизаше всяка събота заедно с отварянето на пазара, поради липса на новини запълваше празните карета с негови интервюта. Майстора не се скъпеше на думи, защото искаше да предаде на другите натрупаната от него мъдрост. Още като ученик изпитвал органическа нужда от писане и секс – разказваше писателят – като редът на тези нужди вече не помнел, но знаел от опит, че талантливите са заредени с тестостерон колкото за взривяването поне на един областен град.

Майстора не бързаше да издава разказите си. Обмисляше ги. Колебаеше се. Отлагаше издаването им в името на битието и еднократното пътуване до различни музи, с които успяваше да се свърже емоционално в чата. И колкото повече пишеше, толкова повече си ставаше ясен сам на себе си и толкова по-неразбран оставаше за другите. Но жителите на малкото градче махаха на това с лека ръка и добронамерен коментар: „Какво да го правиш – на писател и на луд не можеш да посегнеш!“

А Манол Ангелов гледаше на себе си като на спасител на човешката душа. За по-голяма нагледност неговите герои биваха всякакви предмети: сложните натури представяше като пощенски кутии, събрали в себе си душевностите на различни хора; натрупалите мъдрост бяха отрязано дърво, облещило срещу другите навъртените годишни кръгове; не липсваха хора-брадви и герои-триони; някои изгубваха самоличност като семе на могъщ дъб, поникнало в процепа между тротоарните плочки, а други бяха употребени и изхвърлени като пощенски пликове… ей такива едни му се пръкваха образите.

Получаваха му се характерите и им се радваше, защото усещаше вдъхновението. „Има ли вдъхновение, и с цифри се твори поезия“ – проповядваше той.

Майстора често търсеше музите си (бяха най-различни, за да избегне печата на някакво амплоа и да презре границите на ограничението). „В чисто физиологичен смисъл общуването с вдъхновителките и писането са все занимания самотни“ – така Майстора обичаше да перифразира Рей Бредбъри, наричайки го за по-кратко „татко“.

Но сега се случи нещо тревожно. Не той отиде, а тя дойде. Майстора се притесни и застина в очакване. Почувства се не вдъхновен, а похитен от Нея. Морската муза говореше в шлифован четиристъпен ямб. Носеше опасния заряд на фатална жена и неизречено блаженство. И всичко това надничаше лукаво под нощното крило на косите ѝ.

Всяка нейна дума променяше реалността, а устните ѝ с карминовото червило бяха съвършени. Въздухът се нажежаваше до мараня от гласа ѝ. Всичко наоколо приемаше нейните форми…

Макар да беше на петдесет и две години, Майстора не спираше да повтаря, че все още е мозък, мускули и мъзга, че той е покорителят на женските сърца и на света. Но Нейното идване го обърна като ръкав на сако. Толкова словоохотлив преди, сега писателят замлъкна. Търсеше точните думи, които да бръкнат в душата или да плющят като бич, и те се появяваха подредени в изящен изказ в нейната поезия. Изгуби вяра в себе си, че може да придаде форма на мислите си. Изчезнаха сякаш и мислите му. Съществуваше само една идея и това беше Тя.

Толкова болен, аморфен и изгубен се чувстваше. Само нейното присъствие го държеше в реалността. Изпитваше ужас, животински страх, че го няма, че Тя е него. Гледаше божественото ѝ спящо тяло. Такъв текст искаше да твори Майстора и сега той лежеше хрисим в съня си до него, но не беше негов…Сълзите се търкаляха по лицето му. Замахна с ножа, после пак…Разследването по-късно щеше да констатира тридесет и седем прободни рани. И пустота. Коленете му потъваха в кървавото море. В разперените си ръце държеше ножа и мобилен телефон. Майстора се беше превърнал в посечено разпятие, побито в пробитата утроба на Музата.

Pin It
Мими Михайлова
Мими Михайлова е завършила специалностите „Българска филология“ и „Психология“. Автор на две стихосбирки: „Жива вода“ и „Целуната от изгрева“. Издала две книги с критика: „Кризата на прехода. Митични и културно-антропологически наративи“ и „Пътят на неофита“. Пише разкази и есета. Има публикации в печата и в електронните медии. Член на Дружеството на писателите – Пловдив и в управителния съвет на НПО – Клуб на дейците на културата – Пловдив.
Други статии от този автор

Посетители

70

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 3 дни
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 3 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 4 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 4 седмици