1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

17 април 20,02 часа
Йерусалим

– Башир, Башир! Лягай си вече, стига си подскачал!

– Искам татко да ми разкаже приказка!

– Халед, ела да разкажеш приказка на детето, че не иска да заспи.

Халед стана от масата и влезе в спалнята.

– Коя приказка искаш?

– Не знам.

– Добре. Слушай сега тази – подхвана Халед. – Живял някога един човек. Той имал трима сина. И тримата харесвали една и съща девойка и искали да се оженят за нея. Един ден нейният баща им казал: „Ако дам дъщеря си на един от вас, другите двама ще се разсърдят. Ето ви по сто жълтици и който купи най-хубавия дар, ще получи дъщеря ми за жена.“ Братята взели парите и тръгнали да търсят най-хубавото нещо, което може да се купи с тях. Най-големият купил летящо килимче. Вторият – вълшебен лимон, чийто сок дарявал вечен живот. Третият купил огледало, което показвало всичко, независимо колко е далеч. Тримата братя се срещнали и започнали да показват един на друг какво са купили. Като видели огледалото, двамата веднага помолили брат си да им покаже девойката. За техен ужас, вместо усмихната, те видели любимата си на смъртен одър. Отишли при нея с летящото килимче, вторият брат разрязал лимона, дал на девойката да изпие сока и тя оживяла.

– За кого се омъжила?

– Ти как мислиш?

– За брата, който й дал лимона, защото той я съживил.

– Да, за него се омъжила, но не само защото той я съживил. Тя нямаше да е жива и без огледалото и без килимчето. Омъжила се за него, защото той загубил лимона. Щедростта и безкористността са най-големите добродетели, моето момче.

– Човек трябва да бъде щедър към тези, които обича, нали татко?

– Да, човек трябва да бъде напълно отдаден на родителите си, на децата си, на съпругата си и на Бог. Най-ценното трябва да пазиш за Бог.

– Кое е най-ценното, татко?

– Животът ти, Башир. Няма нищо по-достойно за един мъж от това да даде живота си за Аллах!

 

17 април 20,14 часа
Йерусалим

– Ало, Ариел, ти ли си?

– Рафаел! Къде се изгуби бе, човек?

– Трябваше да помагам на баща ми в гаража. Има много работа в момента.

– Ще излизаме ли?

– Виж, не знам как да ти кажа...

– Какво? Поработи един ден и нямаш сили?

– Не, ще излизам, но не с теб.

– Защо бе, човек, какво става?

– Ще излизам с Беша.

– Наистина ли?

– Да, днес я поканих след училище.

– Рафи, ти си номер едно! И си траеш, а?

– Трай си и ти, моля те! Родителите й не искат да я пускат да излиза с момчета. Ще излезе уж с нейна приятелка. Никой не трябва да разбира.

– Гроб съм!

– Благодаря ти!

– Утре сутринта ще разправяш.

– ОК!

– Седем часа, в „Кайнан“.

– Луд ли си! Събота е!

– Кафе се пие рано сутрин.

– Не и в събота.

– Добре де, в осем. Успех!

 

17 април 20,16 часа
Йерусалим

– Скъпа, къде остави визитката на онова кафене?

– Не знам. Провери в чантата ми.

– Няма я там.

– Не знам тогава. За какво ти е?

– Искам утре да отидем там. Екскурзоводът каза, че било най-хубавото в града.

– Чак пък.

– Дори и да не е, искам да отидем в кафене, в което ходят местните, не туристи.

– Ами да отидем. Щом е толкова известно, трябва да го намерим без визитка.

– Не и ако не знаем името.

– „Кайнан”.

– Сигурна ли си?

– Да, запомних го, защото ми се стори смешно. Почти като кайман.

– Ти гледай утре да не изтърсиш, че търсим кафене „Крокодил”.

– Да бе, може и да съм от Тексас, но не съм толкова тъпа.

– Самият факт, че казваш това, ме кара да се съмнявам, че си от Тексас.

– Защо?

– Защото тексасци, освен че са тъпи, са и с високо самочувствие.

– Освен това сме и малко кибритлии.

– Да, бе. Ще ти кажа само две думи за Тексас – Джордж Буш.

– Първо той не е роден в Тексас, а в Кънектикът и второ... поне е президент. А кой е роден в Айова?

– Бъфало Бил.

– О, Боже, предпочитам Буш. Няма ли да звъниш на майка си, минава осем?

 

17 април 12,18 часа
Сидър Рапидс, Айова

Госпожа Паркър седеше в люлеещ се стол на верандата. Беше необичайно топло за април и тя събираше щедрите лъчи на пролетното слънце. Тази зима й се стори много дълга. За повече от 40 години живот в Айова така и не успя да свикне със зимите. След като почина съпругът й, тя поиска да се върне в Калифорния, но синът й настоя да остане в Сидър Рапидс. Имаше добра работа и дума не можеше да става да се премести в Калифорния, а не искаше да оставя майка си сама на тази възраст. Всъщност госпожа Паркър гледаше и от добрата страна. След онзи трагичен инцидент, в който загубиха нероденото си дете, Чарли и Бритни така и не пожелаха да имат друго дете. Животът в къщата спря за няколко месеца. И тримата много трудно го преживяха, но трагедията ги сближи още повече. Тя не можеше да си представи да живее без сина си и снаха си. Ето дори и сега, когато бяха отишли на екскурзия в Израел, всеки ден й се обаждаха. Звъняха й към осем местно време. При нея беше обяд, а техният ден тъкмо беше приключил и й разказваха какво са видели. Тя очакваше всеки момент да й се обадят и държеше нетърпеливо телефона в ръка.

– Ало, мамо!

– Чарли, здравей, миличък! Как мина денят ви?

– Вече сме в Йерусалим. Много е хубаво, мамо! Така ми се иска да беше тук. Много щеше да ти хареса.

– И аз съм сигурна. Нали правиш много снимки? Да ми показваш после. Ходихте ли на Стената на плача?

– Да.

– Помолихте ли се?

– Да. Искаш ли да ти кажа за какво?

– За какво?

– Искаме да имаме дете.

– О, Чарли! – гласът на госпожа Паркър се задави. – Това е толкова прекрасно! Това е най-прекрасното нещо на света. Няма нищо по-достойно и хубаво от това да създадеш живот.

 

18 април 7,05 часа
Йерусалим

Халед, време е.

– Сигурен ли си, Салман?

– Да. Днес. Ела сега, Шакир те очаква.

– Аллах е велик!

– Аллах е велик! Благословен си, скоро ще бъдеш при него!

 

18 април 22,05 часа
София

– Аде ма, Марче, кво стана с тая салата!

– Ее, аз да нямам сто ръце? Като толкоз ти е зор, ела си я направи сам.

– Оф, моля ти се, ма. Направо съм труп. Не мога да стана, пък и нали трябва да ми останат малко сили за тебе тая вечер? Малкият нали ще спи при баба си?

– Аха.

– Оха!

– Ето ти я салатата. Кви са тия ужасии по телевизията?

– Мани бе, тия лудите в Израел пак са гръмнали някакво кафене. Изтрепали са сума ти народ. Бахти ненормалниците.

– Тц, тц. Седне си човек да си пийне кафето и го гръмнат. Това ако е живот.

– Ей на, аз за кво пия ракия. Щото кафето е опасно за живота.

– Ами ти като пиеш още две-три и без това ще заспиш като умрял.

 

18 април 16,05 часа
Сидър Рапидс, Айова

Госпожа Паркър дремеше в люлеещия се стол с телефона в ръка.

 

18 април 22,05 часа
Йерусалим

Башир не можеше да заспи. Нямаше кой да му прочете приказка.

Pin It
Филип Анастасиу
Филип Аанастасиу е роден през 1976 г. в София. Завършил е унгарска филология в Софийския университет. Пише в свободното си време и колкото повече то намалява, толкова по-къси стават разказите му. Черпи вдъхновение от всичко – от книгите, които чете, до хората, с които се среща. Интересуват го именно хората с всичко хубаво и лошо, което са в състояние да сътворят, затова и в разказите му няма добри и лоши герои.
Други статии от този автор

Посетители

64

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още


    Уважавам безкрайно... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Да ви припомням ли, че... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не се кахърете, явно... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    И още: хората, които... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Уважаеми професоре,... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Българинът е... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Само след половин,... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Собствената ми... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Епидемията ще си... преди 1 ден
  • Люба Александрова писа Още
    Здравейте!
    Не ми се... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Много ценна статия,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Неолиберализмът... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Съгласен напълно! По... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Аз предлагам тук... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Благодаря ви, не... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Съжалявам, че... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ако ми позволите едно... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Напълно съгласен!... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не случайно е казано... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Здравейте! Не влизам в... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Нека да не... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Нещата далеч не са... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ручилото дудне.... преди 2 дни
  • сухи писа Още
    "един от... преди 2 дни