Драскулки – Проза

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

(На запитвачи по повод на обнародвани в „Родна реч“ г. Теодорови приноси)

2014 05 re4Вече доста отдавна един важен разпоредник в някогашното „Българско книжевно дружество“, мерейки моя книжевен език само по своя богат и красен колкото за един медик, бе надумал всички свои другари разпоредници да вярват, че с работи в „Периодическо списание“ на именуваното дружество аз развалям известния хубав език на списанието. И неговото съждение има свои сетници.

Нарочито против това съждение и против подобни нему канер- вания аз се обадих в един софийски вестник с питане и доводи: „Кой разваля езика?“ Ала що важат питания и доводи, когато още липсува достатъчно езиково образование там, от дето тряба да дойде признание, че спицата в окото на Балана все пак е помалка от гредата в окото на хулника му.

Рекло се у нас и тръгнало, че Балан чисти българския език от „чуждици“, а да го очисти, произволно кове „своици“. И се плодят гъбаво басни и анекдоти за „балановщина“ по нашата страна.

Око да ти излезе, лошо име да не ти излезе!

Един харен книжевник, Петър 3., е очуден да чуе из устата на Балан израз: „Централна кооперативна банка“, — израз, набрекнал от чуждици, и тях словутият пурист Балан безметежно търпи и употребя! Балан му отвръща и го успокоява, че да бъдеше и г-н Петър 3. кръстен от попа „Камен“, щеше и него да зове по български Камен, а не по гръцки Петър.

Друга пък харна домакиня гощава на чай свои женски гости и ги весели с „балановщини“, за да повиси още вкуса на сладкишите си. Знаете ли бе, как казва Балан на „фотел“ (фотьойл) по български? „Гъзоседник!“ И разкошно ха-ха-ха облива недрата на богатия салон, та духовитият разговор се разстила от „гъзоседника“ по всички анатомически, фонетически и етимологически съседства и сродства, за да подържа сочна безискуствена забава от „чайов пети час“ до късна вечеря.

Остая още и мечкарите в България да внушават „балановщини“ на своите медуни и маймуни.

А що прави в същност тоя несретник Балан ? Негодува против недостатъчно граматично образование; против русизми и всякакъв вид варваризми и чуждопоклонство; против безсмислици, недомислици и вещно и формално езиково невежество ; против езикови творби лексикални и синтактични, ужасни и напрасни. Той сочи и убеждава, кори и подиграва словотворци и словоборци от дневни и повременни издания, от проза и от поезия: сочи им кое е право и българско; убеждава ги, как е пòправо, пòбългарско; подава им оригинално българско вещество из писмени и устни извори. Когато пък и неговите извори не помагат в неволя на мисъльта или на вкуса, ползува се и той от правото на творец в самопомощ, както неспирно се ползуват от същото право и всички у нас гащати и безгащани писатели и ревниви гонители на „балановщини“.

Разликата между Балана и тия писатели е, че Балан „знае що твори“ (да го речеме по евангелски), а писателите не знаят изобщо, че творят, разумява се езиково. На такива нищи, които „не знаят, що творят“, учителят Исус великодушно прощавал.

Гащати и безгащани писатели са викали въз Балана: господине, изучете български език в неговите говори, в неговите народни творения, па тогава ни предлагайте нови думи, нови форми и пр.! А когато Балан им подаде такава дума или форма, те викат още пòлюто: както чавките от Софийската градина: ама господине, това е дълбок провинциялизъм!

Око да ти излезе, лошо име да не ти излезе!

РР, III, 1930, стр. 153–154.