1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Можеше да се нарече щастлива.

Все още беше красива, късата й черна коса все още нямаше нужда от боядисване, беше запазила слабата си фигура, ходеше редовно на фитнес, но явно бе и ген, приличаше на баща си в това отношение, кожата на лицето й оставаше свежа и гладка, на улицата често я заглеждаха, в такъв момент тя ускоряваше крачки, ала след това стъпваше по-уверено, по-леко, сякаш някой й подаряваше цвете и тя го приемаше, макар да не знаеше от кого.

Можеше да се нарече щастлива.

Докато не го срещна преди няколко месеца и внезапно всичко не се преобърна, така, както неочаквано се преобръща времето в юнска привечер – целия ден е греяло слънце и изведнъж се смрачава, мракът в миг отваря уста и поглъща земя и небе, дървета и въздух и после вече е изключено да се разбере дали бурята носи пороя или пороят приижда, стиснал бурята за ръка.

Оттогава прекарваше времето си в очакване той да й позвъни, през всички тези безкрайни и мъчителни 24 часа на денонощието тя главно седеше, вперила поглед в мобилния си телефон, поставяше го на масата в хола и се настаняваше срещу него, сякаш на креслото отсреща беше самият той и всеки миг щеше да заговори, седеше така часове, макар много добре да знаеше, че той, когато й звънеше, винаги звънеше във времето между 3 и 5 следобед или, казано другояче, между 15 и 17 часа, това времево ограничение не му го беше наложила тя, той винаги можеше да й се обади, по всяко време на деня и нощта, живееше сама и той го знаеше, всъщност си го беше наложил той и тъкмо в тази обратна зависимост се настани и нейното колебание.

Времето между три и пет явно му беше удобно по много причини – тези следобедни, отпуснати, кротки и главно незабележими два часа позволяваха на денонощието му сякаш да си остане непокътнато, да си останат непокътнати той, жена му, децата и службата и тя в началото дори се опита да разбере, прие го като благородно усилие да не причинява никому болка, същевременно обаче не разбираше много други неща и  усещаше, че с нейното денонощие се случва точно обратното – някой нехайно ограбва всички останали часове и й отпуска само два – времето наистина е загадка.

Никога не бе знаела какво точно представлява то, макар часовниците да бяха сред любимите й вещи, потърси да прочете малко повече и съвсем се обърка, особено когато попадна на някакъв текст за теорията на биоцентризма – времето и пространството били конструкции на съзнанието ни, не външни физически обекти, времето не съществувало отделно от живота, с него ние просто сме били отбелязвали промяната в общата картина и времето било характеристика на съзнанието ни – ако следващият образ бил различен от предишния, ние всъщност сме назовавали с думата „време“ периода от едното до другото състояние.

 

Всичко това не можа да я успокои и първоначалното й колебание постепенно прерасна в загриженост – за самата нея преди всичко, разбираше, че трябва да се освободи от тези свои натрапчиви мисли, явно беше болна от „времева болест“, както биха се изразили учените, времето наистина бе на път да я разболее.

Днес се готвеше да прекара новогодишната нощ сама – беше до край изморена от това постоянно очакване и нямаше сили за никакви други хора, опита се да мисли за празника, украси изкуствената, екологична елхичка, която купи преди година и тъкмо постави на масата в хола свещника с червената свещ, канеше се да я запали в полунощ, когато мобилният й телефон прозвъня, тя го вдигна и в същия този миг на дисплея видя времето – беше точно 16 часа и 18 минути.

Бил искал да й честити Новата година, обаждал й се от улицата, излязъл да се разходи в празничния следобед, било тихо и пусто, видял само някаква котка, дори първоначално я помислил за скъпа играчка, така неподвижно била взряна в очите му.

Изслуша го, помълча, после му пожела хубав празник и затвори телефона – отново видя часа, беше точно 16 и 27 – беше й се обадил твърде рано, до 12 имаше цяла вечност.

Времето е само помощно средство, чрез което осъзнаваме настъпващите промени – изведнъж, и тя не разбра защо, се сети за това изречение, беше й харесало, когато го прочете и се помъчи да го запомни, но едва сега осъзна истинския му смисъл и се втурна към банята – щеше да се приготви, да се облече празнично и да се озове на поканата на един свой колега – организирал парти за приятели, пъстра компания, важното било да посрещнат заедно Новата година точно в 0 часа.

Pin It
Федя Филкова
Федя Филкова е българска поетеса и преводачка от немски език.
Други статии от този автор

Посетители

69

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 3 дни
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 3 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 4 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 4 седмици