1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Можеше да се нарече щастлива.

Все още беше красива, късата й черна коса все още нямаше нужда от боядисване, беше запазила слабата си фигура, ходеше редовно на фитнес, но явно бе и ген, приличаше на баща си в това отношение, кожата на лицето й оставаше свежа и гладка, на улицата често я заглеждаха, в такъв момент тя ускоряваше крачки, ала след това стъпваше по-уверено, по-леко, сякаш някой й подаряваше цвете и тя го приемаше, макар да не знаеше от кого.

Можеше да се нарече щастлива.

Докато не го срещна преди няколко месеца и внезапно всичко не се преобърна, така, както неочаквано се преобръща времето в юнска привечер – целия ден е греяло слънце и изведнъж се смрачава, мракът в миг отваря уста и поглъща земя и небе, дървета и въздух и после вече е изключено да се разбере дали бурята носи пороя или пороят приижда, стиснал бурята за ръка.

Оттогава прекарваше времето си в очакване той да й позвъни, през всички тези безкрайни и мъчителни 24 часа на денонощието тя главно седеше, вперила поглед в мобилния си телефон, поставяше го на масата в хола и се настаняваше срещу него, сякаш на креслото отсреща беше самият той и всеки миг щеше да заговори, седеше така часове, макар много добре да знаеше, че той, когато й звънеше, винаги звънеше във времето между 3 и 5 следобед или, казано другояче, между 15 и 17 часа, това времево ограничение не му го беше наложила тя, той винаги можеше да й се обади, по всяко време на деня и нощта, живееше сама и той го знаеше, всъщност си го беше наложил той и тъкмо в тази обратна зависимост се настани и нейното колебание.

Времето между три и пет явно му беше удобно по много причини – тези следобедни, отпуснати, кротки и главно незабележими два часа позволяваха на денонощието му сякаш да си остане непокътнато, да си останат непокътнати той, жена му, децата и службата и тя в началото дори се опита да разбере, прие го като благородно усилие да не причинява никому болка, същевременно обаче не разбираше много други неща и  усещаше, че с нейното денонощие се случва точно обратното – някой нехайно ограбва всички останали часове и й отпуска само два – времето наистина е загадка.

Никога не бе знаела какво точно представлява то, макар часовниците да бяха сред любимите й вещи, потърси да прочете малко повече и съвсем се обърка, особено когато попадна на някакъв текст за теорията на биоцентризма – времето и пространството били конструкции на съзнанието ни, не външни физически обекти, времето не съществувало отделно от живота, с него ние просто сме били отбелязвали промяната в общата картина и времето било характеристика на съзнанието ни – ако следващият образ бил различен от предишния, ние всъщност сме назовавали с думата „време“ периода от едното до другото състояние.

 

Всичко това не можа да я успокои и първоначалното й колебание постепенно прерасна в загриженост – за самата нея преди всичко, разбираше, че трябва да се освободи от тези свои натрапчиви мисли, явно беше болна от „времева болест“, както биха се изразили учените, времето наистина бе на път да я разболее.

Днес се готвеше да прекара новогодишната нощ сама – беше до край изморена от това постоянно очакване и нямаше сили за никакви други хора, опита се да мисли за празника, украси изкуствената, екологична елхичка, която купи преди година и тъкмо постави на масата в хола свещника с червената свещ, канеше се да я запали в полунощ, когато мобилният й телефон прозвъня, тя го вдигна и в същия този миг на дисплея видя времето – беше точно 16 часа и 18 минути.

Бил искал да й честити Новата година, обаждал й се от улицата, излязъл да се разходи в празничния следобед, било тихо и пусто, видял само някаква котка, дори първоначално я помислил за скъпа играчка, така неподвижно била взряна в очите му.

Изслуша го, помълча, после му пожела хубав празник и затвори телефона – отново видя часа, беше точно 16 и 27 – беше й се обадил твърде рано, до 12 имаше цяла вечност.

Времето е само помощно средство, чрез което осъзнаваме настъпващите промени – изведнъж, и тя не разбра защо, се сети за това изречение, беше й харесало, когато го прочете и се помъчи да го запомни, но едва сега осъзна истинския му смисъл и се втурна към банята – щеше да се приготви, да се облече празнично и да се озове на поканата на един свой колега – организирал парти за приятели, пъстра компания, важното било да посрещнат заедно Новата година точно в 0 часа.

Pin It
Федя Филкова
Федя Филкова е българска поетеса и преводачка от немски език.
Други статии от този автор

Посетители

66

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Андрей Симеонов писа Още

    P.S. Все пак, ако мога... преди 2 часа
  • Николай писа Още
    Вие не сте оптимист... преди 2 часа
  • Андрей Симеонов писа Още
    Здравей, Гергане!... преди 3 часа
  • Нели Шишкова писа Още
    Уважаеми г-н Ценов,... преди 11 часа
  • Златко писа Още
    Добър и ценен текст,... преди 15 часа
  • Златко писа Още
    Америка е изключение... преди 16 часа
  • ггкк писа Още
    Мога ли само да... преди 17 часа
  • Атанас Мадемджиев писа Още
    И как се борим г-н... преди 1 ден
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Поредното траурно... преди 1 ден
  • Сийка Славева писа Още
    Невероятно точна... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Значи "След разпада на... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Каквито и да са... преди 2 дни
  • начинаещ писа Още
    Странни и тъжни... преди 3 дни
  • начинаещ писа Още
    Ами нормално е когато... преди 3 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Бих поспорила с г-н... преди 4 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Впечатляващо... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Поздравления към Д-р... преди 5 дни
  • Дени писа Още
    Всъщност в тази... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Вижте, тази статия... преди 6 дни
  • Valpet писа Още
    Брилянтен коментар на... преди 6 дни
  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 1 седмица