1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2022 05 UKR Family

 

На крак искам да разкажа за първото украинско семейство, с което се запознахме. Случи се в ситуационния бежански център в София само минути след като стъпихме там преди няколко седмици. Още в първия ден на агресията, Аня събрала две чанти, качили се на малката си Киа и потеглили. Сергей бил с разрешение да излезе от страната, защото имат 3 деца. Имали къща до Киев, ябълкова градина и лозе, собствен бизнес в строителството, свястно училище, близост до родителите, спокойствие. „Имахме всичко“, казваше жената, нямаше търпение да се върне отново у дома. Говори чудесен английски, за разлика от Сергей, който не разбира и дума, но пък е усмихнат и иска да те разбере, с него общуваме на нещо между руски и жестомимичен, но ясните му очи и грижовни ръце говорят повече от думи. Това са скромни, ведри, ненатрапчиви хора, гледат да не притеснят, да не са в тежест, питат, извиняват се, благодарят за всичко.

Виждахме се още няколко пъти в ситуационния център, в който доброволци от фондация Фондация #ЗаДоброто посрещат всекидневно стотици бежанци, обработват документи, настаняват, помагат… Искахме още тогава да ги изведем това семейство от малката им таванска квартира в Младост, но нещо все осуетяваше – ту децата боледуваха, ту те, ту ние и т.н…

Едва преди седмица успяхме да се организираме и да отидем заедно в „Докторската“ градина… Беше слънчев, топъл следобед, срещнахме се с приятели, ядохме пица, пийнахме винце (те само за „наздраве“, явно бяха въздържатели:), децата се разиграха едно с друго сякаш винаги са се познавали. Час по-късно дъщеря ни викаше „смотри, смотри“, а тяхната Мила казваше „ела, ела…“, ние възрастните говорехме, после се разхождахме през разцъфнала София, разказвахме им кое какво е; а когато минахме през „Александър Невски“ и им предложихме да им я покажем отвътре, те се спогледаха и любезно отклониха с „може би следващият път, сега сме пили вино“… После отидохме у дома. Аня видя пианото, попита дали може да седне и… засвири. Красиво. Сергей се загледа в библиотеката, после седнахме да вечеряме. Сякаш едва тогава за пръв път споменахме войната в Украйна. Разказаха, че тяхната къща, встрани от Киев засега била незасегната. Но апартаментът на нейните родители бил апроприиран за руска щаб квартира, защото бил на последен етаж и имал отличен изглед към шосето. След като войниците го напуснали, от имуществото им не било останало абсолютно нищо — включително бельо и кучешки консерви. Библиотеката с книги не представлявала интерес: „За какво ви е всичко това?“ били казали войниците с насмешка, когато влезли.

И нямаше вайкане, нямаше проклятия, не чухме лоша дума срещу руснаците.

После дойде топлата пилешката супа, която беше сготвила баба Ани (майката на жена ми), и докато децата хранеше детето, украинката я опита, очите ѝ се отвориха широко „Само мама може да прави такава пилешка супа“, и казва на мъжа си „Серьожа, опитай. Това е чиста майчина любов.“ Колко емоции извади тази пилешка супа!

После пак разговори, още игри с децата, редене на пъзели, куклен театър и т.н… до късно.

Сергей разказваше както за работата си в Украйна, така и за ябълките в градината, които трябвало да се берат с ръкавици и да се опаковат всяка една поотделно в хартия, за да се запазят здрави и хубави.

По-късно, докато ги изпращах към метрото, а улицата беше пълна с хора и беше топла, красива вечер, усетих, че всичко изглеждаше по-хубаво, отколкото всъщност е – дори ужасните тротоари, разбитите плочки… И си мислих, Боже, колко сме благословени. Колко велико нещо е мира, и колко човешки поколения са минали, за да стигнем дотук — да можем да ходим нощем по улиците, да не се страхуваме от непознатите, да чуваме различни езици, да съжителстваме в мир… И колко ужасно трудно за човешкия род въобще е да живее в мир.

Някъде пред Съдебната палата Аня клати глава и казва „За пръв път днес от толкова време се смях“ и пипа с ръка скулите си. „Мисля, че хванах мускулна треска на лицето, толкова радостна бях.“ После замислено добавя: „А ето че сега от това чувствам вина.“

Аз опитвам да кажа, че всичко ще е наред, че войната ще свърши и когато влязат в Европейския съюз за десетина години държавата им ще се изправи на крака, ще могат да пътуват навсякъде…

„И тогава ще ни дойдете на гости, нали?“ казва Сергей. Разбира се, казвам, после ги изпращам на метрото.

Ден по-късно Сергей започна работа, децата продължават някак да учат онлайн, Аня продължава да иска да се връща в Украйна, но все по-ясно разбира, че това няма как да стане току така.

Евтиният наем, който плащаха за таванското тясно жилище изтичаше, затова и се налагаше да потърсим някакво по-дългосрочно решение.

Вчера, с помощта на приятели (Радена и Лъчо) намерихме обзаведен апартамент, който на нас ни хареса много. Отидохме на оглед със Серьожа, Аня и трите им малки деца.

Те се влюбиха в него, а хазяйката най-неочаквано свали доста от искания наем.

Надяваме се в него да намерят свой дом далеч от родния си дом.

Това са първите украинци, с които се запознахме.

Първите, с които децата ни заиграха като че винаги са се познавали.

 

Ситуационен Център Отворени Врати

Публикува се от страницата на автоа във Фейсбук.

 

 

Pin It
Захари Карабашлиев
Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург. Дебютният му роман „18% сиво“ (2008) има междувременно двадесет и четири издания и е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията „Голямото четене“. „18% сиво“ печели „Цветето на читателите“ – литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници „Хеликон“. Пиесата „Откат“ получава Голямата награда на конкурса „Нова българска драма“ (2008), а пиесата „Неделя вечер“ – най-престижната театрална награда за драматургия в страната, „Аскеер“. Захари Карабашлиев е автор на сборник разкази „Кратка история на самолета“ (2009), както и други книги. Понастоящем е главен редактор на издателство „Сиела“.
Други статии от този автор

Посетители

65

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    „Поражението на... преди 1 ден
  • Йордан Нихризов писа Още
    В анализа мисля, че... преди 2 дни
  • мхм писа Още
    Този Мишра няма как да... преди 2 дни
  • мхм писа Още
    Толкова по-зле. Значи... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Кафà. преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Затварям... преди 3 дни
  • Броди писа Още
                        С... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    За мен нещата за Русия... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Интересно с какво... преди 5 дни
  • Тихомир Тачев писа Още
    Явно авторът е... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Хубаво е Броди да... преди 5 дни
  • Метър писа Още
    Д-р Канов...ВЕЛИКанов! преди 6 дни
  • Броди писа Още
    ... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Има ли някой някъде да... преди 1 седмица
  • фон Шванц писа Още
    Йоахим Фест доказва,... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Съгласен съм Златко -... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, Николай,... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Като цяло отговорите... преди 1 седмица
  • pendo писа Още
    Може да е глупаво, но... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Виж, Вальо,... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Интересна публикация... преди 2 седмици
  • мхм писа Още
    Кирхов, проклета... преди 2 седмици
  • мхм писа Още
    Да не забравяме също,... преди 2 седмици
  • Боян писа Още
    Блестящ анализ и... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Между другото,... преди 3 седмици