1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

Преди малко повече от три месеца – на 26 март, за да бъдем съвсем точни – направих нещо като публично изявление, в което се казваше следното:

 

2020 06 complete ass

 

Днес, 28 юни (два дни преди срока, който си дадох), цифрите изглеждат така:

 

2020 06 complete ass 2

 

Естествено, изводът от всичко това изглежда напълно неизбежен, поради което правя второто публично изявление, с което се обвързах тогава:

Признавам, че се оказах пълен задник по въпроса за коронавируса!

Започвам с неизбежното в случая заключение, но (както сигурно очакват онези от вас, които познават писанията ми, а значи и самия мен, малко по-отдавна), тази ситуация изведнъж ме захвърля в едно психическо състояние, което, ако и да нося на гърба си откак се помня, рядко ми се случва да преживея, поне с тази кристално ясна убедителност.

И това състояние е свързано – а всъщност доминирано от – усещането за някакъв вид преживяване, предусещане, предчувстване, за начините, по които се движат зъбните колела на живота, света, вселената. Едно без съмнение опасно, застрашително усещане – не по някакви други причини, а защото то много лесно може да запокити носителя си в дълбоката яма на някакъв вид самозвано гадателско, пророческо битие (нещо, което решително отказвам да приложа към себе си). Не, за гадателски или пророчески способности не говоря, нито пък дори се опитвам да мисля. Но въпреки това живея с ясното усещане и убеждение, че разполагам с достатъчно здрав човешки разум и сравнително остра интуиция, които ми позволяват да намирам пътя във всевъзможни заплетени житейски ситуации и да не губя кураж и спокойствие дори и там, където светът наоколо изведнъж е започнал да прилича на някакъв злостно разровен мравуняк.

Всъщност основният шаблон на поведението ми се върти – о, каква изненада! – около едно-единствено, доминиращо вътрешно усещане, и то е сравнително простичко: почти принципна съпротива, несъгласие, разграничаване, от нещата, които възприемам като „масови“. И това е така от първите и най-замътени детски спомени, та чак до днес. Човек би могъл да нарече този тип поведение с много имена – от простичкото „тъп инат“ до възвишеното „отказвам да приема…“ (края на човека, примерно), но реалността му не се променя ни най-малко от дефинициите или дори опитите за „вкарване в пътя“, на които, повярвайте, съм бил подлаган не веднъж и не два пъти в хода на живота си. Неспособността за съпреживяване на „масовостта“ е нещо, което най-вероятно има дълбоки, физиологически основания.

Ще спра тук, преди да съм се отплеснал в някакъв вид празно бърборене, но не и преди да направя неизбежното в случая, в сегашната житейска и световна ситуация, в която сме поставени всички, твърдение:

Реалните неща зад начините на поведение, които избрахме и продължаваме да избираме в тези толкова несигурни времена – като индивиди, като групи, като организирани или стихийни човешки маси – се оказват по неизбежност свързани с други неща, които се намират под повърхността на съзнанията ни, индивидуални или колективни – и тези начини на поведение НЕ СА еднакво достойни за разглеждане, оценяване и евентуално следване (отхвърляне).

Това е всичко за днес.

С приятелски поздрав,

Златко Енев

 

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

54

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • баба Катя писа Още
    Какво да кажем за... преди 3 дни
  • илиан цаков писа Още
    Харесва ми написаното... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и окончателният... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още
    Според Евангелието -... преди 3 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много важен  текст.... преди 3 седмици
  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... преди 3 седмици
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... преди 3 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... преди 3 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... преди 3 седмици
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Казват, че... преди 3 седмици
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... преди 4 седмици
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... преди 4 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... преди 4 седмици
  • Женя Кънева писа Още
    Да, и аз се обърках в... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Успеха на Христо... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Нямате го, спокойно.... преди 4 седмици
  • grainis писа Още
    Значи хем имало... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Напълно е възможно да... преди 4 седмици
  • Galia писа Още
    Много интересна... преди 4 седмици
  • Декрипто писа Още
    Хората с високият... Понеделник, 06 Септември 2021