1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

Преди малко повече от три месеца – на 26 март, за да бъдем съвсем точни – направих нещо като публично изявление, в което се казваше следното:

 

2020 06 complete ass

 

Днес, 28 юни (два дни преди срока, който си дадох), цифрите изглеждат така:

 

2020 06 complete ass 2

 

Естествено, изводът от всичко това изглежда напълно неизбежен, поради което правя второто публично изявление, с което се обвързах тогава:

Признавам, че се оказах пълен задник по въпроса за коронавируса!

Започвам с неизбежното в случая заключение, но (както сигурно очакват онези от вас, които познават писанията ми, а значи и самия мен, малко по-отдавна), тази ситуация изведнъж ме захвърля в едно психическо състояние, което, ако и да нося на гърба си откак се помня, рядко ми се случва да преживея, поне с тази кристално ясна убедителност.

И това състояние е свързано – а всъщност доминирано от – усещането за някакъв вид преживяване, предусещане, предчувстване, за начините, по които се движат зъбните колела на живота, света, вселената. Едно без съмнение опасно, застрашително усещане – не по някакви други причини, а защото то много лесно може да запокити носителя си в дълбоката яма на някакъв вид самозвано гадателско, пророческо битие (нещо, което решително отказвам да приложа към себе си). Не, за гадателски или пророчески способности не говоря, нито пък дори се опитвам да мисля. Но въпреки това живея с ясното усещане и убеждение, че разполагам с достатъчно здрав човешки разум и сравнително остра интуиция, които ми позволяват да намирам пътя във всевъзможни заплетени житейски ситуации и да не губя кураж и спокойствие дори и там, където светът наоколо изведнъж е започнал да прилича на някакъв злостно разровен мравуняк.

Всъщност основният шаблон на поведението ми се върти – о, каква изненада! – около едно-единствено, доминиращо вътрешно усещане, и то е сравнително простичко: почти принципна съпротива, несъгласие, разграничаване, от нещата, които възприемам като „масови“. И това е така от първите и най-замътени детски спомени, та чак до днес. Човек би могъл да нарече този тип поведение с много имена – от простичкото „тъп инат“ до възвишеното „отказвам да приема…“ (края на човека, примерно), но реалността му не се променя ни най-малко от дефинициите или дори опитите за „вкарване в пътя“, на които, повярвайте, съм бил подлаган не веднъж и не два пъти в хода на живота си. Неспособността за съпреживяване на „масовостта“ е нещо, което най-вероятно има дълбоки, физиологически основания.

Ще спра тук, преди да съм се отплеснал в някакъв вид празно бърборене, но не и преди да направя неизбежното в случая, в сегашната житейска и световна ситуация, в която сме поставени всички, твърдение:

Реалните неща зад начините на поведение, които избрахме и продължаваме да избираме в тези толкова несигурни времена – като индивиди, като групи, като организирани или стихийни човешки маси – се оказват по неизбежност свързани с други неща, които се намират под повърхността на съзнанията ни, индивидуални или колективни – и тези начини на поведение НЕ СА еднакво достойни за разглеждане, оценяване и евентуално следване (отхвърляне).

Това е всичко за днес.

С приятелски поздрав,

Златко Енев

 

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

126

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пендо писа Още
    Като читател искам да... преди 1 ден
  • почитател писа Още
    Така или иначе,... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Златко, ти си прав.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Да не се отплесваме,... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Аз подържам другото... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    За да разполага една... преди 1 седмица
  • свободен човек писа Още
    Златко, пропускаш... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Какво мислите за... преди 1 седмица
  • Теодора Петранова писа Още
    Добре е да пише/мисли... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодря! преди 1 седмица
  • Милка Кралева писа Още
    Провалът в личния... преди 1 седмица
  • Татяна Ангелова писа Още
    Истински... преди 1 седмица
  • Вл. Трифонов писа Още
    Добре си се... преди 1 седмица
  • Иван Вакрилов писа Още
    Мисля, че има признаци... преди 1 седмица
  • Venera Dachkova писа Още
    Връщам се за втори път... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, позадрямал... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Nineteen-twenties са... преди 1 седмица
  • Бахтияр писа Още
    Силно въздействащо... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    По книгата на Агата... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    По интернета има... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Първо започвам,... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Прощавайте за дългата... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    горчиво, болезнено,... преди 2 седмици
  • Надя писа Още
    Беше време, когато ме... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    За евреите е писано... преди 3 седмици