Драскулки – Свободен текст

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2019 06 Hand prints

 

След конференция във Флоренция ми оставаха часове до летището. Като съвестен европеец отскочих до Пиаца дел Дуомо. Както можеше да се очаква, пред Кулата на Джото се тълпеше навалица от любознателни японци, тук-таме и етнически други. Високоворителна техника бучеше с нелепо изкуствоведски тънкости за Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. Японците слушаха чинно, снимаха като побъркани, въпреки че интернет е фрашкан с кадри от Флорентинския Ренесанс.

Отправих се към Галерия Уфици с противоречиви желания дали да влезна, или да не влезна. Първото желание звучеше като че ли задължително за всеки софийски сноб. Опцията да не влезна пък беше крайно завладяваща, защото хич не ми се ставаше герой от вица за американците дето разгледали за 10 минути шедьоврите оставени щедро от Медичите.

И в този момент на героичното ми решение видях слабичко момиче. Беше почти залепено до отсрещната фасада, изглеждаше сякаш ще се удави в океана от азиатски търсачи на културни усещания. Момичето държеше в ръката си плакат. Пробих си път до нея. Пишеше „Hands down from the past of Italy“. Кратко. Ясно. Аман от вас, старци, аман от вас, безмозъчни туристи, дето за няколкостотин евро тъпчете мрамора на моята Флоренция и редувате Ботичели с пица и сос Карбонара! Без съмнение инфантилен вик срещу поевтиняващите търговски пакети на туристическите компании, гарантиращи свръхувеличение на туристопотока. Една слаба момичешка жестикулация срещу алчността на Флорентинското кметство. И?

Като се върнах в София прочетох, че и в Брюж местните се опълчват. Усетили, че красотата вече пречи на града. Че той е заприличал на Дисниленд. Спомних се, че и Венеция стене от хилядите посетители, а земята под Двореца на дожите потъва ли, потъва. Някой ще извика по-силно, друг по-слабо. Слабичкото италианско девойче стоеше пред Галерия Уфици без да се надява на нищо. Казва просто „Махнете си ръцете от миналото на моята Италия“.

Една мисъл обаче не ме напуска. Все повече деца се превръщат пред очите ми в категорични граждани. След Грета Тунберг всеки петък на софийския булевард Витоша се събират от месец време гимназисти. И те си искат планетата. Минувачите бащински им се усмихват, като попораснете, ще забравите да викате и ще станете като нас. Ще са ви сладки и вкусни ресурсите, апетитът ви ще е пораснал. Ще се возите на бързи коли, а климатичните промени кучета ги яли. Моето поколение, например, повече четеше книги за италианския ренесанс, пишеше рецензии за балкона на Ромео и Жулиета и насън да го пипнеш можеше да изрецитира Шекспиров сонет – ако се налага. Обаче останахме посредствени граждани. Времето на тоталитаризма изтичаше пред очите ни, но къде ти да вдигнем плакати срещу нещо!

 

Юлиана Методиева
Юлиана Методиева е българска публицистка и обществена деятелка. Дългогодишна главна редакторка на списание „Обектив“, издавано от Българския Хелзинкски Комитет (до 2014 г.).
Други статии от този автор

Посетители

16
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 2 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 4 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 1 седмица
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 3 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 4 седмици