Драскулки – Свободен текст

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2019 06 Hand prints

 

След конференция във Флоренция ми оставаха часове до летището. Като съвестен европеец отскочих до Пиаца дел Дуомо. Както можеше да се очаква, пред Кулата на Джото се тълпеше навалица от любознателни японци, тук-таме и етнически други. Високоворителна техника бучеше с нелепо изкуствоведски тънкости за Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. Японците слушаха чинно, снимаха като побъркани, въпреки че интернет е фрашкан с кадри от Флорентинския Ренесанс.

Отправих се към Галерия Уфици с противоречиви желания дали да влезна, или да не влезна. Първото желание звучеше като че ли задължително за всеки софийски сноб. Опцията да не влезна пък беше крайно завладяваща, защото хич не ми се ставаше герой от вица за американците дето разгледали за 10 минути шедьоврите оставени щедро от Медичите.

И в този момент на героичното ми решение видях слабичко момиче. Беше почти залепено до отсрещната фасада, изглеждаше сякаш ще се удави в океана от азиатски търсачи на културни усещания. Момичето държеше в ръката си плакат. Пробих си път до нея. Пишеше „Hands down from the past of Italy“. Кратко. Ясно. Аман от вас, старци, аман от вас, безмозъчни туристи, дето за няколкостотин евро тъпчете мрамора на моята Флоренция и редувате Ботичели с пица и сос Карбонара! Без съмнение инфантилен вик срещу поевтиняващите търговски пакети на туристическите компании, гарантиращи свръхувеличение на туристопотока. Една слаба момичешка жестикулация срещу алчността на Флорентинското кметство. И?

Като се върнах в София прочетох, че и в Брюж местните се опълчват. Усетили, че красотата вече пречи на града. Че той е заприличал на Дисниленд. Спомних се, че и Венеция стене от хилядите посетители, а земята под Двореца на дожите потъва ли, потъва. Някой ще извика по-силно, друг по-слабо. Слабичкото италианско девойче стоеше пред Галерия Уфици без да се надява на нищо. Казва просто „Махнете си ръцете от миналото на моята Италия“.

Една мисъл обаче не ме напуска. Все повече деца се превръщат пред очите ми в категорични граждани. След Грета Тунберг всеки петък на софийския булевард Витоша се събират от месец време гимназисти. И те си искат планетата. Минувачите бащински им се усмихват, като попораснете, ще забравите да викате и ще станете като нас. Ще са ви сладки и вкусни ресурсите, апетитът ви ще е пораснал. Ще се возите на бързи коли, а климатичните промени кучета ги яли. Моето поколение, например, повече четеше книги за италианския ренесанс, пишеше рецензии за балкона на Ромео и Жулиета и насън да го пипнеш можеше да изрецитира Шекспиров сонет – ако се налага. Обаче останахме посредствени граждани. Времето на тоталитаризма изтичаше пред очите ни, но къде ти да вдигнем плакати срещу нещо!

 

Pin It
Юлиана Методиева
Юлиана Методиева е българска публицистка и обществена деятелка. Дългогодишна главна редакторка на списание „Обектив“, издавано от Българския Хелзинкски Комитет (до 2014 г.).
Други статии от този автор

Посетители

6
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Серкан писа Още
    "Сговорна дружина... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 2 дни
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 3 дни
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 3 дни
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Както всички текстове... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Хубава история,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Спомням си, бях в... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Що за коментар?... Абе,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Годината по-горе е 1979,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нека се опитаме да... преди 2 седмици
  • Златко Ангелов писа Още
    Авторката също не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз мисля, че ако... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Между другото, бързам... преди 2 седмици
  • Българин писа Още
    Г-н Енев, защо нямаме... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko...
    преди 2 седмици
  • Анsa писа Още
    Колко небивалици е... преди 2 седмици