Драскулки – Свободен текст

Кратка изповед, породена от спазъм

Ницше беше го формулирал така: Болката винаги пита за причината, докато удоволствието е склонно да остава при самото себе си и да не гледа назад. Именно, именно. Откак се помня, само това се и опитвам: да избягвам болката. Да, да, да: човек съм, без особени мераци за „über“ отпред. Но въпреки това всеки път, когато животът ме превърне в болезнено кълбо от нерви и заквича като нарицателното настъпено псе, и започна да се проклинам за това и онова, и по-онова, тоест за всичко, което ме е запокитило във водовъртежа на това удавническо усещане, липсата на земя под краката… Да, всеки път, някъде из задния двор на съзнанието ми винаги започва да мъждука и нещо друго, нещо, което съм неспособен да формулирам другояче освен като особения мазохизъм на човека, лишен от избор – онзи, който винаги е принуден да майстори живота си от онова, което е останало след поредната катастрофа, поредния провал…

Автор: Златко Енев

Прочети още...

10 неща, които щях да правя, ако бях жена

Ще нося пола. Дълга до земята, широка като лъка. Ще гледам денят да е летен, за да може вятърът нежно да милва гениталиите ми.

Искам това, за когато съм жена, защото го искам и сега, докато съм мъж, но не мога да си го позволя, защото за съжаление в София е опасно за мъж да ходи с пола поради евентуални близки срещи от много тъп вид, с изключително срамни потребители на футболни отбори, Хитлер и омраза от всякакъв род.

Автор: Стефан Икога

Прочети още...

Имало едно време едно невидимо вълшебство

Мълча и си трайкам като нарицателния заек в голо поле, откъде ще ме удари някой зъл куршум, все това ми е на ума. Възраст, казват хората. Няма по-голям тиранин от опита житейски на тоя свят. Знам, че няма по-добър начин да поканиш злото от това да му покажеш, че те е страх от него, но въпреки това не мога да се надвия, страх ме е и това си е. Страх ме е, че ще оставя душата си в ръцете ти и след това пара-парче не мога събра, хем да не ми е за пръв път? На твоята възраст всичко е толкова лесно – изпуснеш един влак, качиш се на друг, колко му е, хей, поле широко? А какво прайвам аз, ако ме направиш на парчета, а? Ще мога ли да се изправя отново, ще събера ли душа, ще оцелея ли? Не че си правя илюзии някакви – и да се опъвам, и да не, все тая. Друг шанс едва ли ще ме пресрещне вече, то да бяха само годините, ами характера чворест къде да го крия, какво да правя с него, като прогонвам всичко живо през девет планини, щом само се докосне нещо до мен и се убоде на бодлите, корави и дъъълги, майко мила.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Ива Тихолова – Импресии

Толкова сте много, навсякъде сте, а всъщност толкова малко, нищожно… пространството ехти, сякаш току що ударено у гонг. Всичко дава вид на нещо с плънка, но в момента в който го захапах то се схруска и изчезна в небитието. Полюшвам си тихичко краката на перваза и наблюдавам гноясалите облаци, които като космичен кораб са обгърнали целия ни прашен град. Мисля си за какво ли не, боря се срещу какво ли не…правя опити да си обяснявам. Опити…

Автор: Ива Тихолова

Прочети още...

Апострофи

Как е възможно вечерта да слушаш Шуберт, а на другия ден да хвърляш живи хора в пещите? Според Джордж Стайнър обяснението трябва да се търси именно в Шуберт: колкото повече се култивира човек, толкова повече се отдалечава от хората. Това е есенцията и на „диалектиката на Просвещението“ на Адорно, който пък открива нейната ядка у циничния просветител маркиз Дьо Сад: „Сама по себе си жестокостта е просто издънка на изтънчеността и колкото повече душите ни се проникват от последната, толкова по-страшни кръвопролития извършваме.“ Перспективата, която открива утешителната мъдрост на Йохан Хьойзинха: „За щастие човекът няма последната дума“, остава непрогледна за онези – мнозинството днес, – които веднага ще попитат: „А кой тогава?“

Автор: Стоян Гяуров

Прочети още...

Реквием за една светица

Разбирам, че няма как всичко, което ще ви кажа след малко, да не прозвучи някак, простете, едно такова сополиво, но въпреки това не мога да не го напиша. Просто наоколо няма никой друг, с когото да го споделя – а за споделяне то просто пищи, както сами ще видите.

Нощта протече както обикновено напоследък. Искам да кажа, не се оплаквам от лош сън, но безсънието, или по-скоро ранното пробуждане, малко по малко си става част от еженощието, какво толкова да си обясняваме? И така, пробудих се някъде по петляно време, повъртях се малко в леглото, колкото да изпитам зъбите на безсънието – може и да си отиде по някое време, знае ли човек – а после си поех юларчето и клекнах. Посегнах към телефона, модерната забавачница, щракнах пощата…

Автор: Златко Енев

Прочети още...

За духа на виното

Уди Алън беше казал, че „когато слуша Вагнер му иде да превземе Полша“. При мен се случва нещо подобно. Когато слушам някой български политик да говори какво ще направи за България, ми иде да се напия с полска водка и да превзема Бавария. Това винаги е здравословно за мен, защото си представям как се къпя във вана с пшенична бира в баварския замък Нойшванщайн, а на ухо ми свири Вагнер.

Автор: Коста Костов

Прочети още...

Поклони се, ако можеш

Ненавиждам, разбира се, всяко лицемерие, но при срещите с моето родно изпадам в състояния, които често ме водят до един вид (безсилен) пароксизъм. В такива моменти обикновено пиша бързо, непремислено и гневно, в резултат на което получавам в отговор от читателите си епитети като „боклук“ или „тъпанар“.

Но защо пиша всичко това в началото точно на един възпоменателен текст? Работата е там, че от всички видове нашенско лицемерие най-непоносим ми се струва онзи, чрез който премазваме всичко различно и от малко-малко талантливо изпомежду си. Приживе – нито дума на подкрепа или някаква що-годе положителна оценка. След смъртта – (евентуални) потоци от лицемерни хвалебствия, след дъжд качулка. Вековната злоба на роба ни друса и днес все тъй силно, както го е правила комай през всичките нам колко века от съществуването ни като осъзната народностна група.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

За Христо Фотев, катедралите и мишките

По средата на замъка Храдчани в Прага стои катедралата Свети Вит. Строежът й е започнал през 1344г., завършена е през 1929г. Близо шест века кралете на Бохемия и техните приемници са строили това готическо чудо. Архитектите започвали работа на катедралата като младежи, след тяхната смърт ги наследявали учениците им, после – децата на учениците… Всеки достроявал, довършвал, прибавял елементи. Нямало е общ план, но внимавали да не се наруши красотата, общата композиция, хармонията на сградата. Никому, дори през ум не е минавало да събори направеното преди него и да започне наново… Какво би било, ако тази катедрала беше започната в обладаните от страстта на отрицанието наши земи?…Тази мисъл ми се въртеше из главата преди много години, докато чаках да се появи иззад мъглата пражкото слънце, да освети витража на Алфонс Муха, за да го снимам с моя „Зенит“.

Автор: Любомир Калудов

Прочети още...

Днес

Има дни, в които съм щастлива и летя на крилата на софийското щастие. усмихвам се на всеки минувач, радвам се на малките дечица, на влюбените ученици, на нагласените бабчета с пазарски торби. има дни, в които и напуканите стари къщи в центъра ми се струват примамливи и живописни. по принцип съм оптимист и вярвам, че живеем в рая.

Автор: Теодора Иванова – Додо

Прочети още...

Моята непроизнесена реч пред студентите, окупиращи българските университети

Бих искал, в знак на подкрепа към Бунта ви, да ви разкажа три кратки истории. Три истории, които, надявам се, ще укрепят решителността ви да следвате пътя, който поемате днес, независимо от това какви ще бъдат резултатите от тази – за мен – толкова въодушевяваща Окупация.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Брехт (поема)

Да, представи си! Преди години в хола на една хижа в Гармиш Баден-Вюртемберг, с Брехт отдавна отново седяхме зад чашката. Той отново ми разказваше нещо. Нещо безмислено. Беше събеседник от висока класа, като да играеш шах със Самуел Книпер, но той е евреин. Но при все това, мога да кажа, никога не съм виждал по-скучен човек от Брехт. Говори динамично, красиво и леко, без да се лигави – но само безмислици!

Автор: Тома Марков

Прочети още...

Аз, лицето на протеста, питам

Всеки ден съм на площада. Ходя, защото не искам повече да ме управляват лъжци, крадци и прасета. Искам да видя в затвора всички, които ограбват и изнасилват държавата вече 30 години. В предния протест не повярвах, този обаче, подкрепям още от първия ден.

Автор: Люба Немирова

Прочети още...

Писмо от по средата на нощта

Тъй. Сега вече мога и да започна. Заговорих с теб за Бога, за дъщеря ми и за нещата, които малко по малко започвам да достигам в тоя живот – все странни, почти невъзможни за споделяне неща...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

За Бога


Съвместима ли е вярата с науката? Интересува ли се науката от вярата? Трябва ли учените да мислят за вярата докато правят научните си теории, научни експерименти, научни … Но тук вече започвам да губя вяра в способността си да задавам този въпрос ...

Автор: Патрик Орурк

Прочети още...

Мъжката самота


След като рухна Берлинската язовирна стена на тоталитаризма, цяла Източна Европа бе потопена в придошлите околоплодни води на демокрацията. Наводнението се прие като знамение, с възторг и опиянение от озона, като посланик на благодатния дъжд. Най-отгоре, върху водните площи на разплисканата надежда, крачеше като нововъзкръснал Христос близкото Бъдеще ...

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

Нежеланата утопия


СТРАННО, но неизтощимо е стремление­то на човешкото знание да си поставя невъзможни цели и да върви към тях с преда­ността на фанатик. Попитайте някой механик за смисъла на живота му, ще ви от­говори категорично: вечният двигател. Ако ли пък е математик -квадратурата на кръ­га. Ако е химик – философският камък ...

Автор: Агоп Мелконян

Прочети още...

За онзи Том, който всъщност се казва Хък


Не знам дали някой ми го е казал или съм го прочел някъде, но днес цяла вечер из главата ми се върти една такава мъдро звучаща мисъл – от ония, които човек с удоволствие сервира на маса. Звучи така: „Няма нищо, което да състарява по-бързо от сбъднатите мечти“ (в един по-радикален вариант думата „състарява“ би могла да бъде заместена от „убива“, но, нека бъдем честни, това вече звучи съвсем като заемка от Ницше).

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Посетители: 80

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Повярвай има голямо... преди 12 минути
  • Златко писа Още
    Откъм фейсбук:

    Angela Georgieva...
    преди 23 часа
  • Златко писа Още
    Прозорливостта на този... преди 23 часа
  • Гост писа Още
    Как си личи, че това не е... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Две бегло въведени от... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Нека безсмъртните се... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Банално, разбира се, но... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Да имаш избор е само... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Като бях някъде след... преди 3 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Благодаря Ви, г-н... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Мисля, че "Гост" е прав.... преди 3 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Гост писа:
    Не ми харесва как светът...
    преди 3 дни
  • Никодим Димов писа Още
    "През следващите дни и... преди 5 дни
  • Кети Мирчева писа Още
    Не виждам смисъл от... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Jedem das Seine! преди 1 седмица
  • П. Полянов писа Още

    Читателите са уморени... преди 1 седмица
  • Мина Ветренска писа Още
    В интерес на България и... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Благодаря, ама това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за похвалните... преди 1 седмица
  • д-р Иван Симеонов писа Още
    Браво, доц. Минчев!... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Спасяването на евреите е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Това последното е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Из „Реквием за никого“... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Обобщенията и... преди 2 седмици
  • Петър Анев писа Още
    добре е да се познава и... преди 2 седмици