Драскулки – Есеистика

Провалът. Начин на употреба

Сещам се за един трагичен образ от ранното ми детство – Тошо Родопата. Бивш директор на училище, после управител на голямо държавно предприятие, но след поредица житейски срутвания изпаднал до тъжен пияница и хоремашки философ, Тошо Родопата приключи живота си в немилост, с петносано сако и черни, вечно накапани панталони с провиснали колене. Майка ми казва, че последният път, когато отишла да го види в сиропиталището, той пиел кафе в пластмасова чаша и гледал през прозореца хълмовете навън. От Тошо Родопата помня чифт светли, добри очи, рижавееща коса, ситни червени капиляри по скулите, както и няколко думи, които кой знае защо ми каза един ден: „Виж, моето момче. Цял живот плувах срещу течението – не успях да стигна първите. Отпуснах се обаче – задминах и последните.“

Автор: Захари Карабашлиев

Прочети още...

Хораций и пактът с посмъртната слава

Както се знае, посмъртната слава се намира в бъдещето, а само на малцина се е удало да повдигнат завесата на бъдещето и да надзърнат примижали в ослепителното светило зад нея. Обикновено пророчествата се сбъдват далеч след смъртта на пророка. И едва ли има друг по-труден въпрос за бъдещето от този за съдбата на едно произведение, чийто автор е починал. Онова, което е изглеждало на съвременниците грандиозно, убедително и вълнуващо, може да се стори на следващите поколения посредствено, зле структурирано и изхабено. Никой не е в състояние да прецени какво ще стане с едно произведение, когато плацентата на съвремието, в чиято топла и защитена течност се е клатушкало, изхранвано от духа на своето време и снабдявано без подкана и съвсем естествено с всичко необходимо за самостоятелен живот, постепенно се разкъса и произведението изживее своето второ и същинско рождение…

Автор: Мартин Мозебах

Прочети още...

Ползата и вредата от биографията

Идва лятото – време за почивка, и аз се впускам в четене на биографии – било от, било на писатели, които ме интересуват. Днес човек трябва да си вземе отпуск, за да прочете една биография. На Плутарх са му били необходими няколко десетки страници, за да ни разкаже живота на Перикъл или Цезар; в своите „Животи на поети“ Самюел Джонсън е съумявал да бъде още по-сдържан; „Животът на Бетовен“ или „Животът на Толстой“ на Ромен Ролан (които сме чели в младостта си) са малки книжки от едва двеста страници; Цвайг и Андре Мороа (които също така принадлежат към неизбежните четива от младостта) са малко по-приказливи; Литьн Стрейчи – бащата на модерната биография, успява да събере четири живота на изтъкнати личности от викторианската епоха в книга от двеста и петдесет страници; „Поменик“-ът на Миличевич е заплашителен със своя обем, но пък колко живота са включени в него!

Автор: Йован Христич

Прочети още...

Как се освободих от библиотеката на моя тъст

Минавах край къщата на Едмънд Уилсън, когато отивах в Канада, на гости на родителите на жена ми. Макар на вид в не лошо състояние, домът на Уилсън винаги е изглеждал затворен, забравен, а и по някакъв начин съдбата на една такава къща, игнорирана от по-новия път, е именно да изглежда хронично забравена. Във въображението си можех да надникна в библиотеката, да видя тези лавици и лавици с красноречиви, неми книги, потънали в себе си като загниваща хартиена реколта, древните, класически автори, жестикулиращи озадачено към класическите за Новия свят названия на градове в щата Ню Йорк: Роум, Трой, Итака, Сиракюз.

Автор: Джеймс Уд

Прочети още...

Как ще ги стигнем американците?

Каквото и да разправям, както и да върви животът ми, до края ще си остана емигрант, имигрант, новодошъл, аутсайдер, пришълец, чужденец, бездомник, странник, пътешественик, непринадлежащ. Човек, който не знае в кое гробище ще бъде погребан. Дежурният въпрос, който ми задава всеки кореняк, когато чуе името и акцента ми, е: „Откъде си?“. В началото, в Монреал, казвах: „От България.“ Като се преместихме в Айова, казвах: „От Канада съм“ или „Дойдох тук от България през Канада“. След като живях дълго в Айова Сити, отговорът ми естествено гласеше: „От Айова Сити съм.“ Но лицето на събеседника почти мигновено изразяваше неверие и в повечето случаи следваше втори въпрос: „Ама все пак откъде си наистина?“. В зависимост от настроението ми отговарях късо и нелюбезно: „От тук съм“ или усмихнато и изчерпателно: „Роден съм в България, но от еди-колко си години живея в Северна Америка.“

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Момчето, което живя

През март 1940, в „среднощния час на века“, който маркира дълбините на пакта Хитлер-Сталин (или, с други думи, по време, когато цивилизацията е застрашена от съюза между двама Волдеморовци или двама „Ти-знаеш-кой“), Джордж Оруел решава да отдели малко време, за да проучи състоянието на нещата в юношеската фентъзи литература. Това, което открива (в есе, озаглавено „Седмичници за момчета“), е извънредно високото равнище на пристрастеност към онзи вид истории, в които действието се развива в английските интернати…

Автор: Кристофър Хичънс

Прочети още...

Разнеси словото

Дали викторианските корифеи на мисълта са се нуждаели от по-малко сън от нас? Да се обърнем към фактите. Те бият сума път през храсталаци и трънаци преди закуска или подир следобедния чай. При единия или другия, или дори при всеки от тези два повода те поглъщат тънко нарязан бекон, печени бъбреци, най-хубав шотландски ростбиф, гирлянд овнешки котлетчета, пушена сьомга и херинга сред пасаж от други риби и половин дузина огромни чаши индийски чай. Те създават повече отрочета, отколкото библейският Яков. През гръмовните си ноздри те вдишват Омир и Катул, Платон и Вергилий, Светото писание и разписанието на влаковете на Брадшоу…

Автор: Джордж Стайнър

Прочети още...

Простото изкуство да убиваш

Белетристиката във всички нейни форми винаги е целяла да бъде реалистична. Старинните романи, които сега изглеждат толкова надути и превзети, едва ли не фарс, не са изглеждали такива на хората, които първи са ги чели. Писатели като Филдинг и Смолет могат да минат за реалисти в съвременния смисъл на думата, защото техните герои са предимно хора без задръжки, полицията е по петите на мнозина от тях, а описаните от Джейн Остин крайно потиснати личности на фона на провинциалната аристокрация изглеждат съвсем реални от психологическа гледна точка. Подобен вид светско и емоционално притворство днес се среща в изобилие. Добавете към него щедра доза интелектуална превзетост и ще получите тона на литературната страница във вашия всекидневник и добросъвестната и нелепа атмосфера, в която живеят дискусионните групи в малките клубове.

Автор: Реймънд Чандлър

Прочети още...

За остаряването

Позамислих се днес над нещо, което ме занимава сериозно, искам или не. Остаряването. Онова, което ни прави по-различни от ония, които сме били някога, което ни забавя, замъглява, довежда с още една – или няколко – крачки по-близо до Окончателно непознатото. И за това колко лесно е да регистрираме проявите му сред хората, които ни заобикалят, но ужасно трудно да ги открием, видим и евентуално да им се противопоставим – у самите себе си.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

В търсене на великата красота (писателското светоусещане)

Ключовата сцена във филма „Великата красота“ идва към края. Гостите са се разотишли след приема, даден в чест на светицата, която е на 102 години, и се храни само с корени. Тя е седнала на терасата на писателя Джеп Гамбардела, по неприбраната маса има остатъци от вечерята. Светлината на запад изтлява. Двамата пият кафе, а терасата е пълна с птици фламинго, които се готвят да отлетят. С немощен глас, Светицата казва...

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Предотвратяването на литературата

Но в края на краищата, как се стига дотам, че книгите изобщо биват написани? Над едно най-ниско ниво, литературата е опит за повлияване на възгледите на съвременниците чрез записване на личния опит. И, що се отнася до свободата на словото, няма особено голяма разлика между обикновения журналист и най-„аполитичния“ писател-творец. Журналистът е несвободен и осъзнава несвободата си когато е принуден да пише лъжи или да потиска онова, което му се струва важни новини; писателят-творец е несвободен когато трябва да фалшифицира субективните си чувства, които от негова гледна точка са факти. Той може и да изкривява и окарикатурява реалността, за да направи по-ясно онова, което има пред вид, но не може да изкриви картината на собственото си съзнание; не може да каже дори и с най-малка степен на убедителност, че харесва онова, което не харесва, или че вярва в онова, в което не вярва. А ако е принуден да го прави, единственият резултат е, че творческите му способности ще пресъхнат.

Автор: Джордж Оруел

Прочети още...

Камъните на мисълта

Нашите проблеми идват оттам, че Бог беше премахнат твърде прибързано. Ницше е един от примерите за нетърпението да се предприеме тази стъпка, без да е налице заместител.

Автор: Хенинг Ритер

Прочети още...

Журналистика и прилагателни

„Проектът Краус“ е интелектуално начинание, замислено от Джонатан Франзен още по времето на студентските му години в Берлин, когато е бил привлечен от прозата на Карл Краус. Краус (1874-1936) е австрийски журналист и интелектуалец, който е издавал еднолично списанието Die Fackel от 1899 до смъртта си и е оказал голямо въздействие върху културния ландшафт на немскоговорящата публика в Европа.

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Чаша вода и любов

Седем и половина милиона години. Толкова време е необходимо на Deep Thought, суперкомпютъра в романа на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия“, за да изплюе истината за същността на вселената и човека – „42“.

Автор: Стоян Гяуров

Прочети още...

Това е вода

Две млади рибки си плуват и насреща им се задава една по-стара риба, която им кима и казва: „Добр’утро, момчета. Как е водата?“ Двете млади рибки продължават да плуват, а след малко едната поглежда другата и пита: „Какво, по дяволите, е вода?“

Автор: Дейвид Фостър Уолъс

Прочети още...

Отсъствие на светлина

Зверската болка, която е изпитал Спасителят, не е била съвсем напразна. Ние невинаги намираме смисъл в саможертвата, а наопаки, ние, милионите простосмъртничета, повече сме склонни да обиждаме Господ като виновник за личната ни участ на вечно недоволни неудачници. Иначе си я караме както си знаем, вървим през просото, защото ни е по-напреко. И по-леко. Пътят към Храма не мината оттам, но ние пердашим през житейската нива, сякаш всичко ни е безпощадно ясно: него изобщо Го няма. И никога не Го е имало.

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

Нацизмът и неговият първообраз

Когато през лятото на 1943 Мусолини е свален и интерниран от върхушката на своята фашистка партия, Хитлер не се поколебава да организира драматичното му освобождаване. Само няколко седмици преди собствения си край Хитлер казва, че Мусолини е бил единственият му приятел. През целия си политически живот германският диктатор смята дучето за свой ментор и партньор – дори след като отдавна вече се е разочаровал от фашисткия режим и боеспособността на италианската армия. Фюрерът е знаел какво дължи на Мусолини.

Автор: Стоян Гяуров

Прочети още...

Бельо и власт

Понятието за бельо се оформя тогава, когато нито българите, нито русите са ползвали подобни луксове; и затова трябва да се пренесем на запад, във Франция, по времето на „есента на Средновековието“. Някъде по онова време се оформя понятиетоlingerie, обозначаващо всичко онова, произведено от лен (lin), което се белосва (впоследствие – колосва), когато бива изпирано. Lingerieобозначава всичките форми на онова бельо – бяло – което е характерно за онези, които не работят кална работа: ризи, ръкави и ръкавели, чорапи и якички, под-ризици и фусти, гащи и дантели и дори – калъфки за възглавници, чаршафи и пешкири.

Автор: Евгений Дайнов

Прочети още...

1968, или революцията на хедонизма

За мен 1968 започна в началото на лятото с обещанието на Работническо дело, че ще видим Cream в София, и с мълвата, че нещо става в Прага. Само че Cream не дойдоха, хитът на лятото бе кошмарната „Дилайла“, тъй нареченият Световен младежки фестивал не беше чак такъв купон, а в края на август в Приморско видях едно момче, чех, което плачеше, защото съветските танкове бяха нахлули в родината му. Сезонът на плахите надежди бе кратък и разочароващ.

Автор: Стоян Гяуров

Прочети още...

Симон Вайл

Има определени епохи, които са прекалено сложни, прекалено оглушени от противоречиви исторически и лични преживявания, за да са в състояние да доловят гласа на разума. Разумността се превръща в компромис, извъртане, лъжа. Нашата собствена е епоха, която постоянно търси здраве, но въпреки това вярва единствено в реалността на болестта.

Автор: Сюзън Зонтаг

Прочети още...

Надежда Манделщам (1899–1980)

Има нещо в съзнанието на литераторите, което не може да понася представата за нечий морален авторитет. Те са склонни да се преклонят пред съществуването на някакъв Първи партиен секретар или Фюрер, като пред необходимо зло, но страстно биха се противопоставяли на един пророк. Това най-вероятно е така, защото да ти кажат, че си роб, е по-малко обезсърчаващо, отколкото да узнаеш, че си морална нула.

Автор: Йосиф Бродски

Прочети още...

Невидима храна

Нашият век – а за моето поколение новият век – повече от всички досегашни векове е защитен от скърбите на ирационалното. Седнали по турски в центъра на своята утроба, ние продължаваме да растем като се храним.

Автор: Вергил Немчев

Прочети още...

Статията във „Фигаро“

Затворих очи в очакване на деня. Мислех за тази статия, която още отдавна бях изпратил във Фигаро. Дори бях поправил коректурите. Всяка сутрин, отваряйки вестника, се надявах да я намеря…

Автор: Марсел Пруст

Прочети още...

Из „Уплашеният човек“

Още докато препрочитах събраните съчинения на Христо Смирненски, усетих и неговата непоказна православност, за която естествено, когато бях ученик, и най-дръзките ми учители дори не намекваха. Съчетанието на социален поет и атеист, който разговаря само образно с Дявола, беше поредният идеологически пирон, зачукан в главния ми мозък...

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

Камериерката на мадам Пютбюс

През май 1900 Пруст се отправя по следите на Ръскин и заминава заедно с майка си за Венеция. През 1931, девет години след смъртта му, един френски консул попада на подписа на Марсел Пруст в списъка на посетителите на манастирския остров Сан Ладзаро.

Автор: Маихаел Маар

Прочети още...

Бай Ганьо – бащата на всички ни

За да получи най-после шанс да се види като част от семейството на „нормалните“, България най-първо трябва да се научи да възприема самата себе си като нещо нормално. Бай Ганьо – това съм аз. Ето фразата, с която трябва да започне колективната ни национална терапия.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

За характерния детайл

Бедата на сегашната писмена практика е, че се подценява основният принцип – една литература, каквато и да е тя, не може да се съизмерва със себе си. Азбучна истина: ако се хванеш за перото, моментално влизаш в съревнование с предходниците.

Автор: Петър Вълков

Прочети още...

За неравенството

Не мога да се сетя за друга добронамерена идея в историята на човечеството, която толкова да е напакостила колкото идеята за всеобщото равенство. И днес концепцията за еднаквите възможности е сред причините за тревожностите и други душевни злочестини на съвременния западен човек.

Автор: Велко Милоев

Прочети още...

Хюкел или идънка – част 2

Българският буржоа се отличаваше по това от европейския позитивист, че той бе довел изискването за яснота до крайност. В името на тази яснота той бе отхвърлил и развитието, защото каква яснота може да има в едно развитие?

Автор: Владимир Свинтила

Прочети още...

Храмът, който никога няма да бъде осветен

Любимият ми поет, любимият поет на няколко поколения български ценители на словото, навърши странно-страшните 70 години. Странно е, защото непокорен чешит като Константин Павлов не се връзва с някаква почтена възраст и доблестно старуване. 

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

Поп Богомил и Свети Иван Рилски

Духът на това отрицание тежи върху нас и днес. Между другото и защото – изправени пред задачите на едно сурово настояще и принудени да се обръщаме към миналото, за да черпим от него упование и нравствена сила срещу изпитанията, които ни чакат – ние мъчно можем да съзрем зад себе си образите, които са ни нужни.

Автор: Петър Мутафчиев

Прочети още...

Конспирация за посредствени

Навремето, разправя Н., правели жертвоприношения с християни. През 1144 г. в Норуич, Англия, едно момче било убито и ТЕ източили кръвта му, за да си замесят мацата, в смисъл – да си опекат хляб.

Автор: Любослава Русева

Прочети още...

Умиване лицето на Богородица

По пладне някъде, на връх Никулден, на Малката Коледа, както старите хора наричат този голям християнски празник, Йордан Радичков за пръв път в седемдесетгодишния си живот стана кръстник. Не на едно, на три, или на пет деца, а на 55 сирачета, дошли чак от село Гаврил Геново в столичната черква „Св. св. Кирил и Методий“.

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

За еволюцията на живота и лошия късмет на човека

Поомръзнали са ми споровете на тема добър или лош е човекът по природа. Струва ми се, че разбирам по-добре ставащото около мен, като виждам корените и на доброто, и на злото в най-далечното минало на живота на тази планета.

Автор: Велко Милоев

Прочети още...

Зомбификация

Когато по време на партийно събрание зад прозореца три пъти изграчи гарван и членовете на бюрото незабелязано плюят над лявото рамо или кръстят коремите си под масата, това не е проява на суеверие, временно помрачило висшата форма на човешка дейност, а изкривено преплитане на древни психични феномени…

Автор: Виктор Пелевин

Прочети още...

Посетители

8
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 23 часа
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 3 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 3 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 4 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 1 седмица
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 2 седмици