1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Смъртен гърч или родилни контракции?


Спомням си как се присмивах на стихотворението на един български поет от комунистическото минало, който беше написал, че окото на кравата му е телевизор. Представях си как поетът напълно втелен съзерцава окото на кравата и двамата преживят…

Но днес, вървейки нагоре по една витошка пътека ми хрумна нещо доста подобно: че блясъкът на компютърния екран не може да се сравнява с блясъка на слънцето в планинския поток. Нито пък блясъкът на звездите от Тротоара на славата в Холивуд може да се сравнява с блясъка на звездите от кънтящия купол на вселената. Нито учестеният пулс на едно топло сърце на две ребра и две кожи разстояние от твоето сърце може да се сравнява с машинния пулс на i-pod-a…

Дали не остарявам?

Или пък светът остарява? Сетивата му повяхват. Окото на кравата е станало стъклено и безжизнено като окото на стар телевизор. Блясъкът в планинския разпенен поток няма вече мирис, няма подвижно пространство, няма светлосенки ­– плосък и пластмасов е като блясъка на компютърен екран. И нощното звездно небе е вече равно като тротоар, в който са вбити помътнели звезди. А ритъмът на топлото сърце до теб е ритъма на медицинската машина „сърце-бял дроб“…

Но защо когато хората (и световете) остаряват, започват истерично да се карат, да изискват настоятелно това, което безвъзвратно са изгубили? Не трябва ли старостта да ни учи на смирение и толерантност?

Съвременният глобален свят е немислим без толерантност към инакомислещите, към друговерците, към другите народи и раси. Нужна ни е толерантност към Другите в смалилото се пространство на света. Но ни е нужна и толерантност към Другите във времето. Към по-младите или към по-старите от нас.

Защото никога досега толкова много поколения, и толкова драстично различни помежду си поколения, не са съжителствали на земята. Никога досега не са били живи и активни по едно и също време няколко различни епохи.

Поради удължаването на живота, осемдесетгодишните са все по-голям процент от населението. И са все по-трудоспособни. Но осемдесетгодишните днес са се формирали като личности още преди Втората световна война! А това значи и преди телевизора (макар и не преди кравата), преди рок-енд-рола, преди атомната бомба, преди космическия кораб, преди Студената война. Четиридесетгодишните са най-реализираните и най-активните. Това е възрастта на новия британски министър-председател и на нашия предизвикващ толкова спорове финансов министър. Но и 40-годишните са започнали да се формират като личности преди края на Студента война и преди появата на интернет. А новото поколение, двадесетгодишните, петнадесетгодишните, се формира в радикално различна епоха, която ние, по-старите, само се мъчим да разберем.

Никой не спори вече, че персоналният компютър и интернет поставиха началото на една радикално нова епоха. Компютърът и интернет промениха, променят и ще променят света много повече от Гутенберговото изобретение. А може би дори и повече от самата писменост.

Но всички ние – толкова различни генерации – живеем заедно на този исторически предел … В едно от най-добрите си неща, писани през последните 20 години, баща ми сподели, че си е забравил очилата в друга епоха. Но и аз самият вече – с петте си диоптъра от мъчителна работа с компютъра и с другите, умствените диоптри – се чувствам като древен старец, когато разговарям със сина си. Макар че съм човек, който оценява положително и ползва активно откритията на информационната епоха, който приема не само без старческо мърморене, а дори и с известен ентусиазъм новия глобален свят след Студената война, аз също съм без очила в новата епоха…

Но все пак какво става със света? Какво означава това постоянно забързване? И нашето все по-голямо изоставане… За последните 10-20 години светът се промени толкова радикално, колкото в миналото не се е променял и за много столетия.

От епохата на файтона и каляската до века на парахода и парния локомотив, до нашето трескаво време на автомобили, самолети, космически кораби… От хилядолетията на меча и стрелата, до няколкото векове на куршумите, до века на динамита, до нашето все по-бързо време на бомбите, атомното оръжие, Звездните войни… От валса и операта на 19 век, до скокливия джаз на ранния 20-ти век, до лудия рок на 60-те, до френетичния къртечен рап … От многотомните романи на Толстой и Дикeнс, до джобната Агата Кристи, до телевизионния сериал, до компютърната игра… от сричането на самотен средновековен монах, надвесен над непонятен ръкопис-палимпсест, до светкавична и масово-достъпна интертекстуалност чрез Гугъл… днес ние не четем, а прелитаме над масиви от текстуална, аудио, визуална или цифрова информация, прелитаме в треска и шемет над цялата памет на вековете … Но знаем ли нещо? Човекът в треска може ли да види и осъзнае нещо?

И докога ще продължава да се забързва така света?

Дали това не са предсмъртните му гърчове? Или може би са родилни контракции? … Дали сме вече в навечерието на Края на света? Или идва време да се роди Свръх-човека?

Миналата седмица един компютър стана майка на първия изкуствен организъм.

 

Pin It
Владимир Левчев
Владимир Левчев е български поет и писател, автор на множество книги, между които: „Любовни писма до свободата. Роман“ (1998), „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“ (2001), „Небесни балкани“ (2001), „Балканският принц“ (2001), „Архитектура на промените. Формални стихове“ (2003).
Други статии от този автор

Посетители

59

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко Ангелов писа Още
    Andreas, my note of a lay person doesn't... преди 9 часа
  • Andreas Hamburger писа Още
    Dear Zlatko (Angelov),

    I have learned... преди 12 часа
  • Златко Ангелов писа Още
    Всъщност препрочетох... преди 14 часа
  • Златко Ангелов писа Още
    Казах и повтарям:... преди 14 часа
  • Златко писа Още
    Напротив – откривам в... преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Не откривам в този... преди 19 часа
  • Златко Ангелов писа Още
    Анализът е... преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря, Захари!... преди 1 ден
  • Захари писа Още
    Великолепен анализ,... преди 1 ден
  • Наблюдател писа Още
    "В Полша този дебат е... преди 4 дни
  • Кунев писа Още
    Пък в днешната... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Много интересно. Един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря,... преди 2 седмици
  • Станислав Сиромахов,... писа Още
    Първото нещо което ми... преди 2 седмици
  • Наблюдател писа Още
    Самата Методиева се е... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Дълбоки... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Както са казали умни... преди 3 седмици
  • Жеко Загоров писа Още
    Енев май никога няма... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А стига толкова де!... преди 3 седмици
  • Жеко Загоров писа Още
    Опашката на тоя... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Достигнаха ме чак... преди 3 седмици
  • Веселин писа Още
    Той най-безочливо... преди 3 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    ДуПендо:
    Минавали са... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Холивуд е пребанален.... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Крайно време е някои... преди 3 седмици