1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
Вчера купих от аптеката по рецепта две лекарства – генеричен антибиотик и капки за очи, за $70. Попитах фармацевтката дали има проблем със застрахователната ми полица, дали тяхната система е отчела цената правилно, въобще какво може да се е случило, че вместо по $10, моето доплащане да е по $35 за лекарство. Системата им си работеше, застрахователният ми номер бе валиден, платих и си тръгнах, недоумявайки. Малко по-късно звъннах на застрахователната компания и разбрах, че тези лекарства се водят второ, по-скъпо ниво на себестойност, за което ниво аз плащам $35 на лекарство. Някак си неусетно застрахователните и кредитните компании, че и банките, започнаха да прилагат тактики на мълчаливо прекласифициране на нивата на себестойност и ценообразуване и да прехвърлят тежестта на плащане от техните по принцип дълбоки джобове към потребителя.

В американското общество кредитните карти и застрахователите, и въобще големият бизнес, присъстват като необходимото зло. И понеже всички холивудски сценарии се сбъдват рано или късно, така и този завъртя Епизод 2. Какво става, когато необходимото зло започне да се саморазрушава? Защо правителството е тръгнало да ги спасява с обществени пари? Голямото зло, което беше недосегаемо, обградено с армии лобисти (едно от ужасните американски политически „открития“), но което, поради самия си капацитет и огромната шарена сянка, която хвърля наоколо си, позволява на плебейската маса, тоест 95% от населението, да бърка с малките черпачета в същата тази каца с мед. Най-лесното нещо е да си купиш кола. Да я ремонтираш. Да си купиш мебели, да платиш за образованието си, и какво ли не още. Кредитните карти летяха под път и над път, появяваха се светкавично, достатъчно е само да кажеш с половин уста, че искаш нещо. Първото нещо, което продавачите ти казват в който и магазин да си, че може да си извадиш кредитна карта за съответния магазин. Имам си карта за Target, New York Company, Sams’ Club, Macy’s, Kohls и други. Не защото ужасно много държа да плащам месечни такси, обикновено става дума за дребни суми, които изплащам веднага, а защото дават добри оферти и отстъпки. Е, лихвата е различна за различните платци, но парите са винаги налице. Или бяха. Когато започнаха да се рушат финансовите въздушни кули и да падат акциите на финансовите фирми, доста хора пребледняха. За първи път икономиката разстрои американците. Оказва се, че мантрата на 90те и първото десетилетие на новия век – намери си работа веднага след училище/университет, включи се в пенсионното осигуряване (което е пожелателно тука), внасяй не по-малко от 10% от брутния си доход в пенсионните си фондове, е било лъжа. Оказва се, че тези, които са правили така, в огромната си част, са на кота нула. Обезценяването тепърва ще се усети в Америка. За първи път след аферата Енрон чувам американци да оспорват максимата, че има фирми твърде големи, за да фалират. Ефирите на радиа и телевизии гъмжат от въпроси с морална закваска, забъркана от републиканските коментатори, от типа на защо аз (тоест държавата) трябва да плащам за къщата на съседа ми, който е взел заем, без да може да си го позволи. И за първи път чувам отговори на специалисти като макар и несправедливо, това е по-малкото зло. С новия президент се променя и езика на нацията. А промени ли се езика, назоваването, наложат ли се нови приемливи отговори на морални въпроси, променят се и подлежащите им реалности. За осемте бушистки години, шокова терапия получаваха най-вече привържениците на демократичната партия. Сега е ред на републиканците. Те, разбира се, странно, се състоят най-вече от крайно бедни и крайно богати хора. В деня, в който Буш изчезна от сцената, изчезнаха и цели словоформи, като например „терорист“ или „enemy combatant“. Сега, месец откакто Обама е президент, за кризата се говори някак си нормално и рационално, без излишни сантименталности, и вече чувам думичката, която стопля сърцата на американците: opportunity – шанс или възможности. Капитализмът балансира върху няколко фундамента – оптимизъм, капитал, предприемчивост и бизнес възможности. Изкупуването на токсични заеми, продавани на едро от хедж фондове, се представя за бизнес възможност. Пазарът започва да насища тази така необходима ниша с играчи, а медиите раздухват новината за нишата. Дори и застрахователните компании, вече ударени – поне пред общественото мнение – от администрацията на Обама, започват да разбират, че вятърът на промяната духа много близо до техните банкови сметки. Скоро няма да могат да получават раздути субсидии за пенсионерите, няма да могат да отказват застраховки на тежко болни или на 46те милиона неплатежоспособни и в момента незастраховани, тоест бедни хора и имигранти. В материал на „Ню Йорк Таймс“ шефовете на два застрахователни гиганта вече използват вълшебната думичка „шанс“. Промените са неизбежни и застрахователите ще трябва да се пре-позиционират – от вредители в помощници на тази трансформация, чиято цел, в крайна сметка, е хуманна – да направи медицинското осигуряване евтино и достъпно за всеки гражданин на Щатите. Хубаво е да чуеш тази думичка – „шанс“. Риба се лови в мътна вода, биха казали по-старомодните. А най-добре е когато покрай мътната вода правиш от лимоните лимонада.

Един от любимите ми сериали е „Ангел“, където вампирът Ейнджъл се бори срещу есенциалното зло в лицето на една адвокатска кантора с безлична офис-сграда с подземно тяло от транснационален мащаб и вампирясали служители, пуснала пипала във всички сфери на човешката дейност и подготвяща Апокалипсиса. След като Буш дойде на власт, гледах „Ангел“ и не можех да се отърва от усещането, че някак си го живеем този вампирски филм. Времената бяха призрачни и двуполюсни. Моралът на последния епизод на ненавременно преустановения през, разбира се, 2004 година сериал, според един от актьорите (Марстърс), се състои в следното: Да бъдеш герой понякога не значи да постигнеш абсолютна победа, а просто, че си направил усилие. Абсолютно точно в бушистките години. Не и в сериала от 2009та, обаче. Не и там, където вече се говори за „шансове“.


Източник

Pin It
Зоя Маринчева
Зоя Маринчева е завършила бургаската английска гимназия и българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работила е като редактор и  преводач, както и в областта на маркетинга и връзките с обществеността. Живее в Сан Антонио, САЩ. Превежда на английски поезия и проза на български автори, сред които Стефан Бонев,  Николай Райнов, Керана Ангелова. Публикува авторска поезия, рецензии и преводи в български и американски издания, сред които To Topos, Two Lines, Washington Square Review, Zoland Poetry, антологията Thresholds, в-к “Сега”, Литернет, Public-republic.net, Литклуб, Erunsmagazine. Документира впечатленията си от Америка в блога http://www.zoya2008.blogspot.com.
Други статии от този автор

Посетители

64

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Сигурен съм, че... преди 1 ден
  • Олег Витов, Кюстенди... писа Още
    "Нека да го кажем ясно... преди 1 ден
  • Искра Баева писа Още

    Извинявайте, чак сега... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Продължавам откъм... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Да не говорим за това,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Сега, специално по... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Anna...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Има два начина човек... преди 4 дни
  • Бисера Колева писа Още
    Много интересен и... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    „Всичко, което ме... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А тук следва кратичък... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И отново откъм... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    Благодаря за хубавите... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Толкова добър превод... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Този диалог между... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Аз съм същия тип... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Искам да се извиня... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Благодарности на... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Фокнър трябва да бъде... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Дори за гигантска... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Културен... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    „...като част от... преди 2 седмици
  • Стайко Цонев писа Още
    1942 г. С указ на Негово... преди 2 седмици