1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

FILE -- Larry Fink, founder and chief executive of the investment firm Blackrock, at his offices in New York on Aug. 10, 2016. Fink is using his firm's huge influence to pressure companies to eliminate greenhouse gas emissions by 2050. (Damon Winter/The New York Times)
Лари Финк, главен изпълнителен директор на американската финансова корпорация Blackrock:
„Сега компаниите научават, че сигурното производство е дори по-важно от евтиното.“

 

В наши дни дори стоически настроените правителствени ръководители изглеждат претоварени от наплива на световни кризи, огромни сътресения и променящи се времена. Световната финансова криза, бежанската криза, Брекзит, климатичният колапс, пандемията от коронавирус и войната в Украйна се случиха едни след други. Това е повече от достатъчно, за да накара човек да се почувства замаян. И все пак всичко това сега изглежда просто като предварителен преглед на огромната промяна, която тепърва ще играе решаващата си роля: Епохата на глобализацията е към своя край.

Преди шест месеца това изречение щеше да изглежда смешно. Икономистите бяха изчислили, че дори пандемията е само малка част от безкрайната лудост на световната търговия. Политиците бяха заявили, че все по-нарастващата взаимозависимост на националните държави остава една от малкото неопровержими истини в световната политика. Най-добрият път към доброто бъдеще, казваха те, е да се сближим още повече, като свържем още по-дълбоко търговията, предприятията и икономиката.

Глобализацията никога не е била чисто икономическо явление. В продължение на три десетилетия тя беше определящият световен ред, водещият принцип, който даваше информация за всички политически решения. Тя определяше как и къде работим, колко добре живеем и дори кой е приятел и кой е враг.

Свързана с това беше и ясната визия за по-нататъшното развитие на човечеството: светът ще става все по-проспериращ, а оттам и все по-модерен, все по-либерален и все по-демократичен. И постоянно ще става все по-западен. Икономическите връзки ще създадат и общи ценности. И, което е по-важно: мир – поне повече от всякога.

Но всички тези уж сигурни неща току-що бяха прегазени от танковете на Путин. В наши дни всеки, който е „някой“, обявява смъртта на глобализацията.

„Системата на международното сътрудничество“, която през последните десетилетия „ни гарантираше свобода, сигурност и просперитет“, е застрашена, заяви германският канцлер Олаф Шолц на Световния икономически форум в Давос в края на май.

„Вместо да разчитаме на чуждестранни вериги за доставки, нека да го правим в Америка“, призова президентът на Съединените щати Джо Байдън по време на речта си за състоянието на Съюза тази пролет. Министърката на финансите на САЩ Джанет Йелън предложи търговията да се осъществява предимно с приятелски държави.

„Глобализацията, каквато я познавахме, няма да се върне“, заяви наскоро главният изпълнителен директор на BASF Мартин Брудермюлер в интервю за DER SPIEGEL. „Сега живеем в съвсем нова ера“, заяви Хенри Кисинджър.

Повечето бизнес лидери споделят това мнение. Те търсят нови вериги за доставки, намаляват зависимостта си от отделни държави и преместват производствени мощности. Чуждестранният капитал бяга от Китай, а с него и голям брой международни работници.

Всичко това са ясни признаци, че глобализацията не само е в застой, но и че търговията е тръгнала „в обратна посока“, казва Джером Пауъл, ръководител на Федералния резерв на САЩ. Безопасността на първо място. „Свободата е по-важна от свободната търговия“ – така формулира въпроса генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Държавите по света отново се стремят към икономическа независимост.

И войната в Украйна не беше първият пирон в ковчега. Атаките срещу глобализацията се засилват от години: Доналд Тръмп започна търговска война с Китай, Обединеното кралство напусна Европейския съюз, популисти от Унгария до Бразилия се опитват да национализират отново икономиките си.

Между 2008 г. и 2019 г. световната търговия се е свила с почти 5%, а глобалните инвестиции са намалели наполовина между 2016 г. и 2019 г. Първоначалните изчисления на Световната банка сочат, че войната в Украйна ще доведе до свиване на световната търговия с поне още 1 процент. Във всеки случай засега.

Разбира се, световната търговия няма да се срине напълно. Икономиките и компаниите са твърде тясно свързани в мрежа, а взаимните зависимости са твърде големи. И все пак, както казва германската външна министърка Аналена Баербок, „вече е доказано, че не е вярно, че само търговията създава промени“. А тезата за „края на историята“, лансирана от политолога Франсис Фукуяма малко преди падането на Берлинската стена и често използвана в миналото като оправдание за неограничената хиперглобализация, се оказа също толкова погрешна: мислеше се, че либералните демокрации и западните пазарни икономики неизбежно ще надделеят като доминиращ политически ред.

Но през последните няколко години проучванията отбелязват, че в световен мащаб свободата и демокрацията са в отстъпление, а автократичните режими са във възход и стават все по-силни. Между 1970 г. и 2010 г. делът на демократичните правителства в света се е увеличил повече от два пъти до 53%. Оттогава насам обаче тенденцията е постоянно низходяща. В същото време автокрациите са все по-успешни в икономическо отношение. Понастоящем те са източник на 60% от всички патентни регистрации.

Така че, ако световната търговия действително укрепва автокрациите, а не ги отслабва, това повдига сложни въпроси, особено за Германия – страна, чиято икономика е особено зависима от износа. Може ли Китай да остане толкова близък партньор? Или Турция?

В Европа вече се обсъжда възможността да се оттеглим в националните си граници, за да станем по-независими, по-самостоятелни, да се откъснем от света. Това е тенденция, която досега е била запазена за популисти като Доналд Тръмп, защото символизира предполагаема национална сила, но обикновено се възприема с неодобрение от икономистите, защото в нея има само малко повече от ограничаващ икономиката протекционизъм.

Ясно е, че последиците ще бъдат тежки, особено за Германия. Икономическата зависимост на страната от Китай е почти толкова голяма, колкото и зависимостта ѝ от руския газ.

В същото време съществуват и възможности, поне в дългосрочен план. В Берлин и Брюксел в момента се мисли много за това как би могла да изглежда една различна, по-добра глобализация. Мнозина очакват, че тази нова ера може да бъде ерата на силната държава.

Берлин: В търсене на нов модел

Пътуванията на германския министър на икономиката Роберт Хабек от последните седмици – до места като Йордания, Израел, Съединените щати и Катар – разкриват човек с мисия. Много от нещата в списъка му със задачи са конкретни: Газ, петрол, нови търговски партньори. Но други са по-трудно уловими: например намирането на нов модел на просперитет за една страна, която се е възползвала от хиперглобализацията повече от много други, а сега наблюдава нервно как световният ред около нея се разпада.

През последните десетилетия Германия живееше добре. От 1990 г. насам страната е увеличила почти четири пъти външната си търговия със стоки и услуги. През същия период коригираният доход на глава от населението се е увеличил с почти 50%. Ако глобализацията се свие, ще се свие и Германия. „Просперитетът ни е застрашен“, казва Клеменс Фюст, президент на престижния институт Ifo, водещ икономически мозъчен тръст.

Това може да звучи като пресилено-тревожно, но има много показатели, които го потвърждават. Приходите на много германски компании в Китай намаляват. По света се купуват все по-малко германски машини. И всичко става все по-скъпо. Колкото повече светът се деглобализира, толкова по-уязвим става германският модел на успех, който разчита на отворени пазари.

Късно вечерта е и Хабек, който е и вицеканцлер, седи край басейна на охраняем хотел в Аман и мисли как да действа. Трябва да има път напред, казва той, нова форма на глобализация, създадена с помощта на Германия, „по-справедлива и по-устойчива“. С „нова европейска търговска програма“, в която съображенията за сигурност и морал играят важна роля.

Хабек смята, че Китай, под ръководството на президента Си Дзинпин, използва икономическата си мощ в преследване на своите геостратегически цели. Според него в бъдеще Германия и Европа ще трябва да се противопоставят на това с правила на икономическата политика, основани на собствените им западни ценности. В края на май германското правителство отмени инвестиционните гаранции за Volkswagen в Китай, защото световната корпорация има завод в уйгурския регион Синдзян, където Пекин извършва широкомащабно потисничество.

В замяна на това Хабек иска да намери обединяващите аспекти сред онези, които въплъщават демократичните ценности, както обяснява по друг повод. Онова, за което той мисли е ос, състояща се от съюзнически международни лидери като Джо Байдън от САЩ, Еманюел Макрон от Франция, Марио Драги от Италия и Джъстин Трюдо от Канада. Прозорецът на възможностите за такъв проект може да се окаже малък: наистина, Доналд Тръмп може скоро да се върне на световната сцена. Ако това се случи, САЩ ще бъдат само половин съюзник. И това в най-добрия случай.

Хабек казва, че основите трябва да бъдат положени незабавно, под формата на споразумения за свободна търговия по примера на споразумението СЕТА между ЕС и Канада, макар че то все още не е ратифицирано от всички държави членки, включително от Германия.

Подобни идеи не са лишени от опасност за вицеканцлера, който е член на Зелената партия. През последните години партията му обича да предлага идеи за това как би могъл да изглежда един лишен от нокти капитализъм. Как просперитетът може да се поддържа със значително по-малко ресурси. Капитализъм, основан на „екологична икономика“, при който може би няма да има никакъв растеж.

Подобни идеи отдавна се смятат по-скоро за политическа идеология, здраво вкоренена в Зелената партия. И биха предизвикали разгорещени дискусии в рамките на федералното правителство в Берлин – коалиция между лявоцентристките социалдемократи (СДП), Зелената партия и подкрепящата бизнеса Свободна демократическа партия (СвДП). По отношение на икономическата политика СДП, Зелените и СвДП са далеч едни от други.

Наистина е поразително, че СДП има много по-неясна позиция по отношение на дискусията за устойчивия капитализъм, отколкото Зелените. Досега в своето управление канцлерът Олаф Шолц се ориентира по този въпрос до голяма степен самостоятелно. И той трябва да внимава да не бъде изпреварен от нетърпеливия си вицеканцлер. На Световния икономически форум в Давос Шолц категорично изложи идеите си за нов световен ред, „в който много различни центрове на власт могат да си взаимодействат надеждно в интерес на всички“.

За тази цел канцлерът иска да „намали някои от нашите стратегически зависимости“. В същото време той много внимава да не използва термина „автаркия“ [самодостатъчност], който напоследък стана модерен. Адам Смит, бащата на либералната икономика, още в началото застъпва идеята за самодостатъчност като спасение от опасни зависимости. Но ползите от просперитета, произтичащи от свободната търговия и разделението на труда, отдавна са твърде големи, за да може Германия сериозно да се откъсне от глобалните вериги за създаване на стойност. Резултатът би бил тарифни войни и ценови експлозии.

Икономисти от университета в Тюбинген са изчислили какво би се случило, ако Германия се отдели напълно от световната търговия: Икономиката ще се свие с близо 20%.

Как канцлерът си представя предстоящия свят без подобни ексцесии може да се види от другите гости, които той покани на неотдавнашната среща на върха на Г-7 в допълнение към шестте други водещи индустриални държави и Европейския съюз: Индия, Индонезия, Южна Африка, Сенегал и Аржентина. Пет държави от три континента – а сенегалският президент Маки Сал е и представител на Африканския съюз с неговите 55 държави членки. От особен интерес са поканите, отправени към Индия и Южна Африка – две от така наречените държави от БРИКС, които заедно с Бразилия, Русия и Китай образуват асоциация на нововъзникващите икономики, отдавна считащи себе си за ясен антипод на могъщата Г-7.

Това е и общността, която канцлерът Шолц разглежда със загриженост от началото на войната в Украйна. Разривът със западните индустриални държави заплашва да се задълбочи още повече, а държавите от БРИКС могат да придобият по-голяма власт в света. В дискусиите си Шолц многократно предупреждава срещу фалшивата самооценка на Запада и срещу предположенията, че всички други държави виждат западните демокрации като цел. Канцлерът предупреждава, че подобни нагласи могат да тласнат по-специално африканските държави в обятията на Китай и Русия.

Но Шолц и Хабек, заедно с мисловните лидери на Зелените и социалдемократите, са съгласни с едно нещо: светът не трябва повече да бъде оставян на милостта на пазарите в степента, в която е бил досега. Приматът на икономиката трябва да се прекрати.

Ню Йорк: Финансовият гигант Blackrock заплашва Китай и изисква от Европа по-висока скорост

Ако трябва да проведете кастинг за олицетворение на победителя от глобализацията, неминуемо ще попаднете на Лари Финк, високо в стъклен небостъргач в центъра на Манхатън. Това е седалището на Blackrock, гигант дори сред световните финансови гиганти, стопанин на над 10 билиона долара – число, което е почти три пъти по-голямо от брутния вътрешен продукт на Германия.

Финк основава Blackrock през 1988 г., точно когато се оформя новата ера на глобализацията и нюйоркската финансова индустрия се подготвя да помогне нейното начало. Рецептата му е проста: Натрупайте колкото се може повече пари, инвестирайте ги широко и евтино, без да търсите активно най-добрите компании, и оставете океана на постоянно нарастващия финансов капитал да ви отнесе на върха. Финк е осъзнал отрано, че глобализацията и капиталовите пазари ще образуват симбиотична връзка: Финансовите инвеститори разрушиха бариерите и позволиха на безпрецедентни количества пари да се движат по света. Все повече държави се отваряха за международния капитал, чак до Китай. Акциите, облигациите и фючърсите[1] върху суровини се преместваха по целия свят за милисекунди. Набъбващите капиталови пазари и растящата световна икономика захранваха финансовите специалисти в Ню Йорк с билиони и билиони долари.

Никоя друга индустрия не е станала толкова богата и мощна благодарение на глобализацията. Blackrock притежава дялове в 33 от 40-те компании от германския индекс на сините чипове DAX, както и в стотици други корпорации по света. Финк, който сам струва един милиард долара, съветва лидери на държави и президенти на централни банки. Неговите ежегодни отворени писма до най-могъщите корпоративни лидери в света са се превърнали в своеобразно евангелие на капитализма.

Ако искате да разберете накъде вървят нещата, добре е да поговорите с Финк. В дългосрочен план той все още вярва в международната мрежова икономика и в силата на капиталовите пазари – или поне това е, което казва, седнал пред голяма световна карта, с набръчкани вежди. „Но руската инвазия сложи край на глобализацията, която имахме в продължение на 30 години“. Определено.

И така, какво се случва сега? „Компаниите ще трябва да преместят големи части от производството и веригите си за доставки по-близо до пазарите си.“ От десетилетия, казва той, всичко е насочено към по-ефективно производство. „Сега компаниите научават, че сигурното производство е дори по-важно от евтиното.“ Същото важи и за правителствата, за които икономическата независимост е по-важна от максималния растеж.

Финк е сигурен, че международните корпорации ще се изтеглят от някои страни. Не само заради икономическите, но и заради моралните рискове. „Днес компаниите трябва да се сблъскват с политически и социални въпроси на съвсем различно ниво“, казва той.

Финк не казва точно кои държави има предвид, но назовава няколко, които потенциално биха могли да се възползват от тази промяна. Мексико и Бразилия, например. Държави, в които производството е по-евтино, но в които човешките права все още се спазват в значителна степен.

Но преместването на производството, изоставянето на пазарите и изграждането на нови вериги за доставки е скъпо. Това ще доведе до още по-високи цени. „За съжаление, една от последиците е завръщането на инфлацията“, казва Финк. Поне докато компаниите не успеят да създадат алтернативи. „Смятам, че ще са необходими две или три години, за да може новият капацитет да предизвика отслабване на инфлационния натиск.“

Финк знае, че новото течение вече не може да бъде спряно. Когато климатичните промени станаха основна тема и политиците най-накрая започнаха да приемат контрамерки, в новогодишното си писмо Финк увещаваше корпоративните шефове да бъдат екологично съзнателни – и дори заплаши да изтегли капиталите си.

Сега Финк реагира и на новата геополитическа заплаха за финансовия свят, която се проявява с нахлуването на Русия в Украйна. „Достъпът до световния капиталов пазар не е право, а привилегия“, казва Финк. Той казва, че Русия е лишена от тази привилегия и че няколкостотин западни компании са напуснали страната „не само заради санкциите, но и защото техните заинтересовани страни – акционери, служители и клиенти – са поискали това“. Поне по принцип той казва, че това би могло да се случи и в други страни, като добавя, че подобни мисли редовно се изказват в Пекин.

Това е начинът, по който Финк изтъква силата на глобалните корпорации и инвеститори. Те могат да загубят много, ако световната търговия се свие. А държавите, които се опитват да се откажат от мрежовата икономика и искат да се върнат към света на враждебните блокове, могат да загубят още повече.

В този смисъл Финк предупреждава Европа да не набляга върху формирането на собствен блок и да се отделя по някакъв начин от Китай. „Водещите технологични компании идват от САЩ, Китай и Южна Корея“, изтъква Финк. Неговият съвет за преминаване през предстоящото десетилетие на несигурност: „Европа трябва да инвестира повече в технологии. А германците трябва да станат по-бързи.“

Брюксел: определителят на дневния ред от новата ера

В един слънчев ранен летен ден председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен стои на плажа на малкия датски пристанищен град Есбьорг. Облечена е в морски цветове – бяло и синьо. Зад нея в небето се издигат високите корпуси на вятърни турбини; в далечината датският министър-председател Мете Фредериксен и холандският министър-председател Марк Рюте се препъват сред прашно поле от чакъл, над което се издигат строителни кранове.

Там, където сега стоят политиците, през следващите няколко години хиляди вятърни турбини ще бъдат натоварени на специални кораби и транспортирани в морето за окончателно сглобяване. В рамките на няколко години, обещава фон дер Лайен, Северно море ще бъде превърнато в „зелена електроцентрала“, която ще снабдява с електричество милиони европейски домакинства. „Колкото по-независими ставаме от изкопаемата енергия – казва тя, – толкова по-независими ставаме от Путин“.

Ето как звучат нещата, когато председателката на Европейската комисия се появява в любимата си роля на велика трансформаторка. Фон дер Лайен иска да превърне Европа в първия климатично неутрален континент в света. Най-важното е, че бившата германска министърка на отбраната се е посветила на оформянето на ЕС като самоуверен геополитически актьор, определяща сила от ерата на постглобализацията. „Европа“, гласи нейният лозунг, „трябва да научи отново езика на силата“.

Фон дер Лайен вижда, че най-накрая ЕС е в състояние да оправдае надеждите, които отдавна му се възлагат – да се превърне в глобален двигател на XXI век.

Така се случи, че ЕС десетилетия наред следваше друга максима. Съюзът на нациите гледаше на себе си като на икономическо сдружение, което се стреми да наложи ценностите на либералната конституционна държава с меката сила на търговските споразумения, органите за стандартизация и правилата за конкуренция. Докато големите империи от времето на Студената война все още мислеха в термините на сферите на влияние и блоковете, ЕС виждаше себе си като общност от „пазарноконформистки демокрации“, както се изрази веднъж бившият германски канцлер Ангела Меркел. Като икономическа империя, ориентирана към хиперглобализация, в която водещи принципи са свободната търговия, дерегулираните пазари и върховенството на печалбата.

Това работеше чудесно, докато свободата и растежът изглеждаха двете страни на една и съща монета. Поне от началото на хилядолетието обаче европейците започнаха да осъзнават, че привидно безграничното господство на пазарите може да бъде съпроводено с нови зависимости: например от интернет корпорациите от Силициевата долина или от ново поколение безскрупулни силови политици, които не спазват международните правила. От хора като бившия американски президент Доналд Тръмп, който обяви европейските автомобили за риск за сигурността на САЩ, или от китайския лидер Си Дзинпин, чиято индустриална стратегия се основава на изтласкването на компаниите на ЕС от важни пазари.

Сега Фон дер Лайен е определила „суверенитета“ като лозунг за бъдещето. Европа, каза тя в миналогодишната си реч за състоянието на Съюза, трябва да оформи икономическото преструктуриране „според нашите собствени правила и ценности“.

Преди коментарите ѝ служителите на ЕС бяха изброили всички места, където блокът е станал уязвим, защото вече не произвежда сам важни стоки или услуги. Така например 90% от европейските данни се съхраняват в облачните „контейнери“ на американски корпорации като Amazon или Microsoft. Пазарният дял на Европа в производството на полупроводници е едва около 10%.

Зависимостта от Китай се разглежда с особено подозрение в Брюксел. Не само защото китайските суровини са необходими за разрастването на европейската вятърна и слънчева индустрия или за електрически двигатели. Но и защото страната е поне също толкова важна, като пазар за продажби. VW продава близо една трета от своите автомобили в Народната република. Страната отдавна е най-важният пазар за растеж на европейските производители на луксозни стоки като френската група LVMH (Louis Vuitton и Tiffany).

Общото оплакване на много политици от ЕС е, че бързите пари на глобализацията са направили континента зависим. „Голяма част от европейската индустрия се основава на евтина енергия от Русия, евтина работна ръка от Китай и силно субсидирани полупроводници от Тайван“, казва Маргрете Вестагер, датска членка на Европейската комисия. „Ние не бяхме наивни, а алчни“, казва тя.

В ЕС е безспорно, че сега общността на държавите ще трябва да се отклони от обичайния модел на глобализация и да намали зависимостите. И все пак предстои да видим как ще бъде постигнат този баланс – как Европа по някакъв начин ще стане по-независима, без да се затваря в себе си. Повече търговски споразумения, но правилните. Откъсване от Китай, но без да се причинява твърде много непосредствена вреда.

В Брюксел се водят разгорещени спорове за правилния път напред. Едната група, водена от френския комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон, иска да върне технологиите и производството на полупроводници в Европа със субсидии и милиарди евро за целеви протекционистични мерки, ако е необходимо. За разлика от тях, неговата по-пазарно ориентирана колежка Вестагер иска да търси възможно най-много доставчици и клиенти в различни части на света. Тя би искала глобализацията да се разширява, а не да се отслабва. Тук лозунгът е: диверсификация, а не автаркия.

Председателката на Европейската комисия фон дер Лайен се надява, че появата ѝ на датския бряг ще покаже, че може да има и среден път. Тя обещава, че ускореното разширяване на вятърната енергия чрез инициативата за Северно море ще създаде десетки хиляди работни места в Европа. В същото време, казва тя, ЕС ще се нуждае от толкова много възобновяема енергия, за да постигне целите си в областта на климата, че ще трябва да внася допълнителен зелен водород от слънчевите региони на земното кълбо чрез тесни връзки с търговските партньори в Африка. Време е, казва фон дер Лайен, „да заменим старите вериги с нови връзки“.

Испания и Волфсбург: Германската индустрия се бори за по-голяма самостоятелност

Роберто Гарсия Мартинес предусеща голям бизнес в средата на Пампа, Испания. С помощта на специален магнит той претърсва земята на планинско плато между евкалиптови дървета и червеникавокафяви камъни. Чува се щракване и той се спира близо до напълно незабележим камък. Мартинес се усмихва: попадение. Никел. Открил е място, където се намира един от трите магнитни метала в света.

Това е ценна находка, както от финансова, така и от геостратегическа гледна точка. Особено от гледната точка на Германия. Никелът е незаменим материал за батериите на електрическите автомобили.

Компанията на Мартинес Eurobattery Minerals е похарчила досега тук 5 милиона евро: в частност, за пробиване на дузина сондажи на дълбочина до 200 метра, картографиране на сондажните ядра, рязане, раздробяване и стриване на камъка на прах и изпращането му в лабораторията. Мартинес иска да добие до 65 милиона тона, да построи път в Пампас и да премести тук цяло село. Целевият му нетен добив е 162 500 тона. Текуща стойност на стоковата борса: 4,1 милиарда долара. Златна треска.

А Пампас е само началото. Според експерта по суровини цяла Европа е пълна с минерални ресурси, които са необходими за батерии като тези, използвани в електромобилите, в домашните системи за съхранение на електроенергия или във вятърните турбини. В миналото добивът на полезни изкопаеми в Европа не се е отплащал. Но Мартинес смята, че сега потребителите и промишлеността са готови да платят по-висока цена за местни суровини, заради сигурността, че ги имат.

На около 2400 км оттук Херберт Дийс прави подобни наблюдения в провинциална Долна Саксония, Германия. Дори във времената на до голяма степен безпроблемна глобализация главният изпълнителен директор на Фолксваген не е съвсем доволен от това колко зависим е станал германският автомобилен гигант от суровини от Африка и Азия. От началото на войната в Украйна кризисният екип на компанията работи, за да гарантира, че доставките на критични компоненти няма да спрат внезапно.

Въпреки че електромобилите на VW вече не се нуждаят от петрол от Русия или Саудитска Арабия, те се нуждаят от огромни количества литий и кобалт. Кобалтът идва основно от Конго, а литият – от Австралия, Чили и Китай.

Що се отнася до рафинирането на метала, трудно е да се заобиколи Китай. Народната република произвежда 58% от лития в света и почти две трети от кобалта. Какво ще стане, ако китайците решат да спрат доставките за германските корпорации или утроят цените? Това бързо би сложило край на всяка желана електрореволюция в Германия. И на златния век на германската автомобилна индустрия. Недиверсифициран риск. Не само за VW, но и за цялата германска икономика.

И така, какво може да бъде по-очевидно от това да добиваме необходимите суровини на собствения си праг?

Във Финландия и Швеция има находища на никел, а литий може да се намери в Испания, Австрия и Германия. В Чешката република има находища на манган. По-трудно, казва Петер Буххолц, е да се намери кобалт. Той е ръководител на германската агенция за суровини DERA, която е част от Федералния институт за геонауки и природни ресурси, който съветва компаниите по въпросите на сигурността на суровините от името на германското правителство. Той казва, че усеща „нарастващ интерес сред много компании да получават доставките си от Германия и Европа“.

Във вътрешно проучване DERA изброява всички известни европейски проекти за добив на суровини, използвани в батериите. Наскоро бяха добавени много нови. Възможно ли е наистина Европа да стане самодостатъчна по отношение на суровините?

„Не“, казва Буххолц. Дори и в малко вероятния случай, ако всички известни проекти осигурят 100-процентов добив, това пак няма да е достатъчно, за да покрие нуждите на Европа, казва той. Да вземем за пример лития, койот е един от „най-горещите“ в момента метали. Но Европа не е в състояние да осигури повече от 25% от общата нужда тук. Буххолц казва, че е невъзможно да се покрие търсенето без Южна Америка и Австралия. Подобна е ситуацията и с други суровини, използвани в батериите. Буххолц смята за „малко вероятно“, че един ден компанията ще може да се снабдява от собствени запаси.

За щастие това не е строго необходимо. Според него в света има достатъчно минерални ресурси за разрастването на електромобилността и преструктурирането на енергийните доставки. По-важно е осигуряването на достъп, например с преки дялове в минни проекти. Буххолц твърди, че няма нужда от паника. „Досега германските компании са се справяли доста добре с глобализацията, въпреки нарастващите рискове за страната“.

Но това едва ли е успокояващо във Волфсбург, където е централата на Volkswagen, защото суровините далеч не са единственият риск от зависимост, пред който е изправена автомобилната индустрия. Малко други индустрии са претърпели толкова фундаментална глобализация през последните десетилетия. Връщането назад изглежда почти невъзможно.

Като минимум обаче Дийс иска да се опита да укрепи Европа като бизнес център. След руското нахлуване VW трябваше да спре производството си в Германия за седмици, тъй като дотогава компанията доставяше повечето от кабелните си снопове – централната нервна система на автомобила – от Украйна. Какво ще стане, ако сега Пекин нападне Тайван и доставките на акумулаторни клетки от Китай и микрочипове от Тайван внезапно престанат? Тогава VW на практика ще трябва да спре работа. Въпреки че Дийс не вярва, че подобен сценарий е реалистичен, групата VW все пак се подготвя за нови кризи по веригата за доставки.

Базираната във Волфсбург компания проучва как и къде веригите за доставки и производствените процеси могат да бъдат преместени в други държави или да се осигурят двойни резервни варианти.

Особено що се отнася до батерията – сърцето на електрическия автомобил, от известно време насам германците се стремят към по-голяма независимост. Volkswagen инвестира няколко милиарда евро в шест европейски завода за акумулатори. Но дори и това покрива само 20 процента от търсенето. Останалите 80 процента ще трябва да се търсят при световни доставчици.

Като цяло бивши лидери в областта на иновациите като VW отдавна са зависими от чуждестранни високотехнологични гиганти. Чиповете, софтуерът и изкуственият интелект за автономно шофиране се създават в Тайван, Тел Авив, Калифорния или Шанхай, а не на места като централата на VW във Волфсбург или на Audi в Инголщат. „Ако Европа загуби суверенитета си по отношение на данните в автомобила – предупреждава главният изпълнителен директор Дийс, – ще се окажем напълно зависими от високотехнологичните корпорации от САЩ или Китай.“

Но борбата за по-голяма технологична автономия все още не върви по план за германците. VW, например, иска да развие софтуерното си дъщерно дружество Cariad, за да се превърне във втората по големина софтуерна компания в Европа след SAP, като защитна стена срещу конкуренцията от САЩ и Далечния изток. Това е проект на стойност няколко милиарда евро. Но новата операционна система на компанията претърпя многобройни закъснения. В резултат на това важни нови автомобили на Audi и Porsche – превозни средства, предназначени за конкуренция на Tesla – изостават от графика с години.

Освен това главният изпълнителен директор на VW смята, че фактът, че компаниите са базирани в Германия, е част от проблема – страната просто е твърде слаба, когато става въпрос за ориентирани към бъдещето технологии като изкуствен интелект или полупроводници. Дийс се опасява, че Европа надценява възможностите си.

Шанхай: откъсване от Запада

За момент изглеждаше, че пътят обратно към стария, по-добър свят отново ще стане възможен. След дълги, мрачни седмици [на причинената от Ковид блокада, която в Китай е безкомпромисна], Нанкин Роуд, петкилометровият търговски център на Шанхай, отново отвори врати. Магазинът на „Адидас“ отваря отново врати, съобщиха местните медии.

Производителят на спортно облекло наскоро почувства какво е усещането, когато Пекин загуби вкуса си към теб. Само през последното тримесечие продажбите се сринаха с една трета в сравнение с предходната година. Някога Китай беше най-важният пазар на Адидас, но сега той се нарежда едва на трето място. Надеждите, че това ще се промени, са доста малки на този етап, въпреки повторното отваряне на Нанкин Роуд.

Адидас и други световни корпорации от месеци страдат от явление, което китайците наричат „гуочао“. Националната гордост като основа за решенията за потребление. Дните, в които западните марки бяха посрещани с отворени обятия, изглежда са отминали.

Това е лоша новина за германската икономика. С търговски обем от 245 млрд. евро Китай безспорно е най-големият бизнес партньор на Германия.

А взаимната антипатия нараства. Международните работници масово напускат страната. Германските компании изпитват затруднения да намерят европейски ръководители, които искат да работят в Китай. Проучванията, проведени от търговски камари, представляващи Европейския съюз, Съединените щати, Германия и Франция, показват, че повече от три четвърти от анкетираните компании вече смятат Китай за по-малко привлекателно място за инвестиции.

На пръв поглед отливът изглежда като резултат от радикалната стратегия на страната за „нулево ниво на КОВИД“. Перспективата за все нови и нови блокади и забраната да се напускат домовете в продължение на седмици обезкуражава международните работници. В същото време пандемията е само катализатор, който ускорява процеси, които западните компании и техните работници усещат от доста време насам.

При управлението на президента Си Дзинпин страната започна да се изолира от света. Градските жители на Китай могат да използват най-новия iPhone, да ядат австралийска пържола, да гледат филми за Джеймс Бонд и да слушат Риана като нещо естествено. Те знаят и какво се случва по света, въпреки че тази информация винаги се филтрира през контролирания от държавата медиен космос.

Но от началото на пандемията трансграничните пътувания са толкова невъзможни за повечето китайци, колкото и за чужденците, които искат да посетят Китай. Външният свят, в който коронавирусът се разпространява и привидно антикитайските сили биха отказали на страната уважение към историческите ѝ постижения, изглежда все по-враждебен. Такава е гледната точка на Китай.

Преди беше различно. Реформите и политиката на отваряне от 1978 г. насам донесоха на мнозинството китайци все по-голям просперитет и участие в световната култура след дълъг период на самоизолация. Заедно с всички нови Walkman, VW и McDonald's се появиха чуждестранна поп музика, литература и холивудски филми. Привлекателността на това за младото поколение стана очевидна в началото на лятото на 1989 г., когато стотици хиляди хора поискаха демокрация на площад Тянанмън.

През следващите години китайското ръководство пренастрои глобализацията. Стоките, услугите и капиталите продължиха да се движат свободно през границите. Но либералното мислене трябваше да остане извън границите. Пекин засили усилията си за „патриотично“ образование и организира пропаганда, подхранваща недоверието към всичко чуждо. Западната идея, че Китай може да стане по-либерален чрез търговията, се оказа пожелателна.

В Германия обаче това убеждение продължаваше да е актуално. Отчасти защото то се вписваше много добре в нормативното икономическо мислене на германците, според което демокрацията и пазарната икономика са основно свързани помежду си. „Глобализацията от последните две десетилетия беше удобен сън с изтекъл срок на годност“, казва Макс Зенглайн, главен икономист в Merics, базиран в Берлин мозъчен тръст за изследване на Китай. През този период Китай беше в основата на глобализацията. „Всеки, който все още вярва, че днес няма начин да се заобиколи Китай, греши“, казва той. Според него сега е време да се събудим и да построим нови заводи – в страни като Виетнам или Филипините, например.

Икономическите политики на Си Дзинпин представляват един нов, суров дух на времето. През 2020 г. Си обяви стратегията на „двете вериги“ в отговор на търговската война между САЩ и Китай. В същността си това означава, че Китай не трябва повече да зависи от чужди държави, като в същото време запазва зависимостта на тези държави от Пекин.

Съответно вътрешното потребление трябва да се обслужва все повече от вътрешното производство, за да се предпази Китай от външни сътресения. Във външната търговия Китай иска да стане независим от вноса на технологии, например чрез производство на полупроводници в страната. По този начин страната иска да се превърне от най-големия производител на готови продукти в най-големия производител на продукти нагоре по веригата.

Това не предвещава нищо добро за бъдещето. Ако възникне мащабен геополитически конфликт и Китай стане агресивен в своя регион, ще бъде трудно да се удари страната със санкции, за разлика от Русия. Защото по този начин Западът ще осакати собствената си индустрия.

Това е болезнено осъзнаване: Икономическата интеграция сама по себе си вече не може да насочва световните събития в правилната посока, нито в политически, нито в морален план. Това вероятно ще намери отражение и в новата стратегия за Китай, която в момента се формулира от германското правителство. Източници от правителството твърдят, че в бъдеще Китай вече няма да бъде определян единствено като най-важния търговски партньор, а и като системен съперник.

 

[1] Във финансите фючърсният договор (понякога наричан фючърс) е стандартизиран правен договор за покупка или продажба на нещо на предварително определена цена за доставка в определен момент в бъдещето между страни, които все още не са известни помежду си. Бел. Пр.

 

Източник

 

Pin It

Посетители

107

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пендо писа Още
    Като читател искам да... преди 23 часа
  • почитател писа Още
    Така или иначе,... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Златко, ти си прав.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Да не се отплесваме,... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Аз подържам другото... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    За да разполага една... преди 1 седмица
  • свободен човек писа Още
    Златко, пропускаш... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Какво мислите за... преди 1 седмица
  • Теодора Петранова писа Още
    Добре е да пише/мисли... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодря! преди 1 седмица
  • Милка Кралева писа Още
    Провалът в личния... преди 1 седмица
  • Татяна Ангелова писа Още
    Истински... преди 1 седмица
  • Вл. Трифонов писа Още
    Добре си се... преди 1 седмица
  • Иван Вакрилов писа Още
    Мисля, че има признаци... преди 1 седмица
  • Venera Dachkova писа Още
    Връщам се за втори път... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, позадрямал... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Nineteen-twenties са... преди 1 седмица
  • Бахтияр писа Още
    Силно въздействащо... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    По книгата на Агата... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    По интернета има... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Първо започвам,... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Прощавайте за дългата... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    горчиво, болезнено,... преди 2 седмици
  • Надя писа Още
    Беше време, когато ме... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    За евреите е писано... преди 3 седмици