1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2022 03 Rus Sanctions

 

Руско-украинската война от 2022 г. е не само голямо геополитическо събитие, но и геоикономическа повратна точка. Западните санкции са най-строгите мерки, налагани някога срещу държава с размерите и мощта на Русия. В рамките на по-малко от три седмици Съединените щати и техните съюзници отрязаха най-големите руски банки от световната финансова система; блокираха износа на високотехнологични компоненти в унисон с азиатските съюзници; запорираха задграничните активи на стотици богати олигарси; отмениха търговските договори с Москва; забраниха на руските авиокомпании да навлизат в северноатлантическото въздушно пространство: ограничиха продажбите на руски петрол за Съединените щати и Обединеното кралство; блокираха всички чуждестранни инвестиции в руската икономика от своята юрисдикция; замразиха 403 млрд. долара от 630 млрд. долара чуждестранни активи на Централната банка на Русия. Цялостният ефект е безпрецедентен и преди няколко седмици би изглеждал невъобразим дори за повечето експерти: единадесетата по големина икономика в света е откъсната от глобализацията на XXI век във всички области, освен при най-важните си продукти.

Как ще се развият тези исторически мерки? Икономическите санкции рядко успяват да постигнат целите си. Западните политици често приемат, че неуспехите се дължат на слабости в дизайна на санкциите. Всъщност санкциите могат да бъдат засегнати от пропуски, липса на политическа воля или недостатъчно дипломатическо съгласие относно прилагането им. Скритото предположение е, че по-силните санкции имат по-голям шанс за успех.

И все пак икономическото сдържане на Русия от страна на Запада е различно. Това е безпрецедентна кампания за изолиране на икономика от Г-20 с голям въглеводороден сектор, сложен военно-промишлен комплекс и разнообразна кошница от стоки за износ. В резултат на това западните санкции се сблъскват с различен вид проблем. В този случай санкциите могат да се провалят не поради своята слабост, а поради голямата си и непредсказуема сила. Свикнали да използват санкции срещу по-малки държави на ниска цена, западните политици имат само ограничен опит и разбиране за ефектите от наистина строги мерки срещу голяма, глобално свързана икономика. Съществуващите слабости в световната икономическа и финансова структура означават, че подобни санкции могат да предизвикат сериозни политически и материални последици.

Истинският шок и ужас[1]

Колко тежки са настоящите санкции срещу Русия, може да се види от въздействието им в целия свят. Непосредственият шок за руската икономика е най-очевиден. Икономистите очакват руският БВП да се свие с поне 9-15% през тази година, но щетите могат да станат и много по-сериозни. От началото на януари рублата е поевтиняла с повече от една трета. В момента тече отлив на квалифицирани руски специалисти, а капацитетът за внос на потребителски стоки и ценни технологии е намалял драстично. Както се изрази руският политолог Иля Матвеев, „30 години икономическо развитие са изхвърлени в кошчето за боклук“.

Но последиците от западните санкции далеч надхвърлят тези последици за самата Русия. Съществуват поне четири различни вида по-широки последици: преливане на санкциите в съседни държави и пазари; мултиплициращ ефект чрез оттегляне на активи от частния сектор; ескалация на ефекта под формата на руски отговори; и системен ефект върху световната икономика.

Ефектите на разпространение вече предизвикаха сътресения на международните стокови пазари. След обявяването на 26 февруари на втория пакет от западни санкции – включващ прекъсване на SWIFT и замразяване на резервите на централните банки – сред търговците настъпи всеобща паника. Цените на суровия петрол, природния газ, пшеницата, медта, никела, алуминия, торовете и златото рязко се повишиха. Тъй като войната затвори украинските пристанища, а международните фирми избягват руския износ на суровини, сега над световната икономика е надвиснала опасността от недостиг на зърно и метали. Въпреки че цените на петрола междувременно спаднаха в очакване на допълнителен добив от производителите от Персийския залив, ценовият шок за енергията и суровините като цяло ще доведе до повишаване на глобалната инфлация. Африканските и азиатските страни, които зависят от вноса на храни и енергия, вече изпитват затруднения.

 

Икономиките на Централна Азия също са обхванати от санкционния шок. Тези бивши съветски републики са силно свързани с руската икономика чрез търговия и външна трудова миграция. Сривът на рублата предизвика сериозни финансови затруднения в региона. Казахстан наложи валутен контрол, след като валутата му тенге спадна с 20% вследствие на западните санкции срещу Москва; сомони в Таджикистан претърпя подобно рязко обезценяване. Предстоящото обедняване на Русия ще принуди милиони работници мигранти от Централна Азия да потърсят работа другаде и ще пресече потока от парични преводи към родните им страни.

Въздействието на санкциите надхвърля решенията, взети от правителствата на Г-7 и ЕС. Официалните пакети от санкции имат катализиращ ефект върху международния бизнес, работещ в Русия. На практика за една нощ предстоящата изолация на Русия предизвика масово бягство на компании. Стотици големи западни фирми от технологичния, петролния и газовия, авиокосмическия, автомобилния, производствения, потребителския, хранително-вкусовия, счетоводния, финансовия и транспортния сектор се изтеглят от страната в рамките на мащабен бойкот на частния сектор. Заслужава да се отбележи, че в много от случаите това напускане не се изисква от санкциите. Вместо това те са предизвикани от морално осъждане, опасения за репутацията и откровена паника. В резултат на това оттеглянето на бизнеса задълбочава икономическия шок в Русия, като умножава негативните икономически ефекти от официалните държавни санкции.

Руското правителство реагира на санкциите по няколко начина. То предприе извънредни стабилизационни политики за защита на валутните приходи и за укрепване на рублата. Чуждестранните портфейлни капитали са блокирани в страната. Въпреки че фондовата борса остава затворена, активите на много западни фирми, които са напуснали страната, скоро може да бъдат конфискувани. Министерството на икономическото развитие е подготвило закон, който дава на руската държава шест месеца да поеме предприятията в случай на „необоснована“ ликвидация или фалит[2].

Потенциалната национализация на западни капитали не е единственият ескалиращ ефект от санкциите. На 9 март Путин подписа заповед за ограничаване на износа на руски стоки. Въпреки че все още не е ясен пълният набор от стоки, които ще бъдат спрени по силата на забраната, заплахата от нейното използване ще продължи да виси над международната търговия. Руските ограничения върху износа на торове, наложени в началото на февруари, вече оказаха натиск върху световното производство на храни. Русия може да отвърне на удара, като ограничи износа на важни минерали като никел, паладий и промишлени сапфири. Това са важни суровини за производството на електрически батерии, каталитични преобразуватели, телефони, сачмени лагери, осветителни тръби и микрочипове. В глобализираната система за сглобяване дори малки промени в цените на материалите могат да повишат значително производствените разходи, с които се сблъскват крайните потребители надолу по производствената верига. Едно руско ембарго или голямо намаление на износа на паладий, никел или сапфири би засегнало производителите на автомобили и полупроводници – световна индустрия на стойност 3,4 трилиона долара. Ако икономическата война между Запада и Русия продължи и през 2022 г. с тази интензивност, много е възможно светът да изпадне в рецесия, предизвикана от санкции.

Управление на последиците

Комбинацията от странични ефекти, отрицателни мултиплициращи ефекти и ефекти на ескалация означава, че санкциите срещу Русия ще имат отражение върху световната икономика, каквото са имали само малко предишни санкционни режими в историята. Защо това голямо сътресение не беше очаквано? Една от причините е, че през последните няколко десетилетия политиците на САЩ обикновено са прилагали санкции срещу икономики, които са били достатъчно скромни по размер, за да бъдат ограничени всички значителни неблагоприятни последици. Степента на интеграция в световната икономика на Северна Корея, Сирия, Венецуела, Мианмар и Беларус беше сравнително скромна и едноизмерна. Единствено въвеждането на санкциите на САЩ срещу Иран изискваше специални грижи, за да се избегне разстройване на петролния пазар. Като цяло обаче се приемаше, че използването на санкции е икономически почти безвъзмездно за Съединените щати. Това означаваше, че макроикономическите и макрофинансовите последици от глобалните санкции не са достатъчно добре разбрани.

За да се разбере по-добре изборът, който трябва да се направи при настоящите икономически санкции срещу Русия, е полезно да се разгледа използването на санкции през 1930-те години, когато демокрациите се опитват да ги използват по подобен начин, за да спрат агресията на големи автократични икономики като фашистка Италия, имперска Япония и нацистка Германия. Решаващият фон за тези усилия е Голямата депресия, която отслабва икономиките и разпалва национализма по света. Когато италианският диктатор Бенито Мусолини нахлува в Етиопия през октомври 1935 г., Лигата на нациите въвежда режим на международни санкции, прилаган от 52 държави. Това е впечатляващ обединен отговор, подобен на този, който беше демонстриран в отговор на руското нахлуване в Украйна.

Но санкциите на Лигата на нациите са свързани с реални компромиси. Икономическото сдържане на фашистка Италия ограничава възможностите на демокрациите да използват санкции срещу един агресор, който е далеч по-застрашителен: Адолф Хитлер. Като основен двигател на експортното търсене за по-малките европейски икономики, Германия е била твърде голяма икономика, за да бъде изолирана без сериозни търговски загуби за цяла Европа. В условията на крехко възстановяване от депресията едновременното налагане на санкции срещу Италия и Германия – по онова време четвъртата и седмата по големина икономики в света – е твърде скъпо за повечето демокрации. Хитлер се възползва от този страх от пренапрежение и от международното внимание към Етиопия, като през март 1936 г. премества германски войски в демилитаризираната Рейнска област, напредвайки към война. Германските официални лица осъзнават търговската си мощ, която използват, за да привлекат централноевропейските и балканските икономики в своята политическа орбита. Резултатът е създаването на континентален, речно-транспортен блок от васални икономики, чиято търговия с Германия е по-трудно да бъде блокирана от западните държави чрез санкции или морска блокада.

Дилемите на санкциите от 1930-те години показват, че на агресорите трябва да се противодейства, когато те нарушават международния ред. Но това доказва и факта, че жизнеспособността на санкциите и шансовете за техния успех винаги зависят от глобалната икономическа ситуация. При нестабилни търговски и финансови условия ще бъде необходимо да се определят приоритетите на конкуриращите се цели и да се подготвим добре за непредвидени ефекти от всякакъв вид. Използването на санкции срещу много големи икономики просто няма да е възможно без компенсаторни политики, които да подкрепят икономиките на санкциониращите страни и на останалия свят.

 

Администрацията на Байдън е наясно с този проблем, но досегашните ѝ действия са неадекватни на мащаба на проблема. Вашингтон се опита да намали напрежението на петролния пазар чрез частично помирение с Иран и Венецуела. Противодействието на страничните ефекти от санкциите срещу една водеща петролна държава сега може да изисква отмяна на санкциите срещу две по-малки петролни държави. Но тази петролна дипломация не е достатъчна, за да се справи с предизвикателството, поставено от санкциите срещу Русия, чиито последици задълбочават вече съществуващите икономически проблеми. Проблемите във веригата на доставки и тесните места в световните транспортни и производствени мрежи от времето на пандемията предшестваха войната в Украйна. Безпрецедентното използване на санкции в тези вече проблемни условия влоши и без това трудната ситуация.

Проблемът с управлението на последиците от икономическата война е още по-голям в Европа. Това е така не само защото Европейският съюз има много по-силни търговски и енергийни връзки с Русия. Той е резултат и от политическата икономия на еврозоната, която се оформи през последните две десетилетия: с изключение на Франция, повечето от нейните икономики следват стратегия на растеж, силно зависима от търговията и ориентирана към износа. Този икономически модел изисква външно търсене за износа, като същевременно потиска заплатите и вътрешното търсене. Това е структура, която е много неподходяща за продължително налагане на санкции, намаляващи търговията. Увеличаването на инвестициите в енергия от възобновяеми източници в целия ЕС и разширяването на публичния контрол в енергийния сектор, както обяви френският президент Еманюел Макрон, е един от начините да се поеме този шок. Но са необходими и мерки за повишаване на доходите от потребителски стоки и интервенции за намаляване на цените на пазарите на производствени стоки – от управлението на стратегическите резерви до данъците върху свръхпечалбите, които се въвеждат в Испания и Италия.

Наред с това са налице и последиците от причината за санкциите за световната икономика като цяло, особено в „глобалния Юг“. Решаването на тези проблеми ще представлява голямо макроикономическо предизвикателство. Ето защо е наложително Г-7, Европейският съюз и азиатските партньори на Съединените щати да започнат смели и координирани действия за стабилизиране на световните пазари. Това може да стане чрез целенасочени инвестиции за отстраняване на затрудненията в доставките, щедри международни безвъзмездни помощи и заеми за развиващите се страни, които се борят да осигурят адекватни доставки на храни и енергия, и широкомащабно държавно финансиране за капацитет за възобновяема енергия. Ще трябва да се включат и субсидии, а може би дори даване на дажби и контрол на цените, за да се предпазят най-бедните от разрушителните последици от нарастващите цени на храните, енергията и стоките.

Подобна държавна намеса е цената, която трябва да се плати за воденето на икономическа война. Нанасянето на материални щети в мащаба на тези, които се нанасят на Русия, просто не може да се осъществи без промяна в международната политика, която да разшири икономическата подкрепа за засегнатите от санкциите. Ако материалното благосъстояние на домакинствата не бъде защитено, политическата подкрепа за санкциите ще се разпадне с течение на времето.

Новите интервенти

Следователно западните политици са изправени пред сериозно решение. Те трябва да решат дали да поддържат санкциите срещу Русия в сегашната им сила или да наложат допълнително икономическо наказание на Путин. Ако целта на санкциите е да се окаже максимален натиск върху Русия с минимални смущения в собствените им икономики – и по този начин с управляем риск от вътрешнополитически отзвук – то сегашните нива на натиск може да са най-многото, което е политически осъществимо в момента.

В момента простото поддържане на съществуващите санкции ще изисква активни компенсаторни политики. Особено за Европа нито икономическите политики laissez-faire [свободни пазари по неолиберален образец], нито фискалната фрагментация ще бъдат устойчиви, ако икономическата война продължи. Но ако Западът реши да засили още повече икономическия натиск върху Русия, мащабните икономически интервенции ще се превърнат в абсолютна необходимост. По-интензивните санкции ще нанесат допълнителни щети не само на самите санкционирани, но и на световната икономика като цяло. Без значение колко силна и оправдана е решимостта на Запада да спре агресията на Путин, политиците трябва да приемат материалната реалност, че една всеобхватна икономическа офанзива ще внесе нови значителни напрежения в световната икономика.

Засилването на санкциите ще предизвика каскада от материални сътресения, които ще изискват мащабни усилия за стабилизиране. И дори при такива спасителни мерки икономическите щети може да се окажат сериозни, а рисковете от стратегическа ескалация ще останат високи. Поради всички тези причини остава жизненоважно да се преследват дипломатически и икономически пътища, които могат да сложат край на конфликта. Каквито и да са резултатите от войната, икономическата офанзива срещу Русия вече разкри една важна нова реалност: епохата на безплатните, безрискови и предвидими санкции е наистина приключила.

 

Източник

 

 

[1] „Шок и ужас“ (Shock and Awe) е военна тактика, която има за цел да използва една или повече мерки, целящи да шокират противника и да го накарат да не предприема значителни отбранителни действия. Бел. пр.

[2] Само преди няколко дни руският президент Владимир Путин обяви, че отсега нататък от „неприятелски държави“ ще се изисква да извършват разплащанията си в Русия в рубли, а не в други валути. Този радикален ход донякъде обърка сметките на западните правителства и рублата се стабилизира до известна степен. Бел. пр.

 

Pin It
Никълъс Мълдър
Никълъс Мълдър е асистент по история в Университета Корнел и автор на книгата „Икономическото оръжие: възходът на санкциите като инструмент на съвременната война“.

Посетители

106

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Какво мислите за... преди 3 часа
  • Теодора Петранова писа Още
    Добре е да пише/мисли... преди 3 часа
  • Златко писа Още
    Благодря! преди 4 часа
  • Милка Кралева писа Още
    Провалът в личния... преди 4 часа
  • Татяна Ангелова писа Още
    Истински... преди 5 часа
  • Вл. Трифонов писа Още
    Добре си се... преди 13 часа
  • Иван Вакрилов писа Още
    Мисля, че има признаци... преди 1 ден
  • Venera Dachkova писа Още
    Връщам се за втори път... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Благодаря, позадрямал... преди 1 ден
  • Format Z писа Още
    Nineteen-twenties са... преди 1 ден
  • Бахтияр писа Още
    Силно въздействащо... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    По книгата на Агата... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    По интернета има... преди 3 дни
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Първо започвам,... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Прощавайте за дългата... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    горчиво, болезнено,... преди 1 седмица
  • Надя писа Още
    Беше време, когато ме... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    За евреите е писано... преди 1 седмица
  • Виргиния писа Още
    Поздравления на... преди 1 седмица
  • Дом Зелен писа Още
    Този етап в... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Уважаеми, гънките и... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    От твоите думи излиза,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук пък... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    Верно е, че... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Добре е, че споменаваш... преди 2 седмици