От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 05 Covid puzzle

 

Коронавирусът е убил толкова много хора в Иран, че страната прибягва до масови погребения, но в съседен Ирак броят на починалите е по-малък от 100.

Доминиканската република е отчела близо 7 600 случая на вируса. На един час оттам, през границата, Хаити е отчел около 85.

В Индонезия се смята, че от коронавирус са умрели хиляди. В близката Малайзия строгото блокиране задържа броя на жертвите до около 100.

Коронавирусът е засегнал почти всяка страна на земята, но въздействието му изглежда капризно. Глобални метрополии като Ню Йорк, Париж и Лондон бяха опустошени, докато не по-малки градове като Банкок, Багдад, Ню Делхи и Лагос досега си остават до голяма степен пощадени.

Въпросът защо вирусът опустошава някои места и оставя други относително недокоснати е загадка, която породи множество теории и спекулации, но засега липсват окончателни отговори. Евентуалните отговори биха могли да имат дълбоки последици за това как страните реагират на вируса, за определяне на това кой е изложен на риск и за да се знае кога е безопасно хората да излязат отново по улиците.


Small Ad GF 1

По света вече има стотици проучвания, в които се разглежда как демографията, съществуващите условия и генетиката могат да повлияят върху големите различия при въздействието.

Лекарите в Саудитска Арабия изучават дали генетичните различия могат да помогнат да се обясни различната степен на тежест в случаите на Covid-19 сред саудитските араби, докато учените в Бразилия разглеждат връзката между генетиката и усложненията при Covid-19. Екипи в много страни проучват дали обикновените лекарства за хипертония могат да влошат тежестта на заболяването и дали определена ваксина срещу туберкулоза може да направи обратното.

Много развиващи се страни с горещ климат и младо население са избегнали най-лошото, което дава основания да се смята, че температурата и демографията могат да бъдат фактори. Но държави като Перу, Индонезия и Бразилия – тропически страни, които са в разгара на нарастващи собствени епидемии – хвърлят съмнения върху тази идея.

Драконовите мерки за социално дистанциране и ранно блокиране очевидно са били ефективни, но Мианмар и Камбоджа не са извършили нито едното, нито другото – и въпреки това са докладвали само по няколко случая.

Разбира се, налице е една много проста теория, все още недоказана, но невъзможна за опровержение: може би вирусът все още не е стигнал до тези страни. Русия и Турция изглеждаха добре, докато изведнъж изпаднаха в свои собствени кризи.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Ходът на времето все още може да се окаже най-големият изравнител: Испанският грип, който е избухнал в Съединените щати през 1918 г., е изглеждал на умиране през лятото, само за да се върне с уголемена мощ през есента – и да има трета, допълнителна вълна на следващата година. В крайна сметка той е стигнал до всевъзможни далечни места като някои острови в Аляска и Южния Тихи океан, и е заразил една трета от населението на света.

„Наистина сме още в началото на това заболяване“, казва д-р Ашиш Джа, директор на Харвардския глобален здравен изследователски институт. „Ако това беше бейзболен мач, щяхме да се намираме във второто игрово време и няма причини да мислим, че до деветото време останалата част от света, която изглежда, че не е засегната в момента, няма да стане като другите места.“

Лекарите, които изучават инфекциозните заболявания по света, казват, че все още нямат достатъчно данни, за да получат пълна епидемиологична картина и че пропуските в информацията в много страни правят опасно правенето на изводи. Тестването е ужасно на много места, което води до огромно подценяване на напредъка на вируса и броят на смъртните случаи почти сигурно е занижен.

Все пак по-общите модели са ясни. Дори по места с нефункционираща статистика и слаби здравни системи, неща като масови погребения или болници, които отблъскват болни хора с хиляди, едва ли биха могли да бъдат скрити, а изглежда е факт, че редица подобни места просто не виждат никакви подобни развития – поне засега.

Интервютата с повече от две дузини експерти по инфекциозни болести, здравни служители, епидемиолози и учени по целия свят дават основания да се говори за четири основни фактора, които биха могли да помогнат да се обясни къде вирусът вирее и къде не: демография, култура, околна среда и бързината на реакциите на правителството.

Всяко от възможните обяснения идва със значителни съпътстващи възражения и объркващи контрапримери. Ако застаряващото население е най-уязвимото, то Япония например би трябвало да бъде начело в списъка. А реалността там е далеч е от това. И въпреки всичко, именно това са факторите, които експертите намират за най-убедителни.

Силата на младостта

Много от страните, където не се е стигнало до масови епидемии, имат сравнително по-младо население.

Младите хора са по-склонни да прекарват болестта под формата на леки или безсимптомни случаи, които са по-малко преносими за други, заявява Робърт Болинджър, професор по инфекциозни заболявания в Медицинската школа на Джонс Хопкинс. И по-малко вероятно е те да имат определени здравословни проблеми, които могат да направят заболяването Covid-19 особено смъртоносно, според Световната здравна организация.

Африка – с около 45 000 регистрирани случая, нищожна част от нейните 1,3 милиарда души – е най-младият континент в света, където повече от 60 процента от населението е под 25 години. В Тайланд и Наджаф, Ирак, местните здравни служители са открили, че сред 20- до 29-годишните е имало най-висок процент на инфекции, но много често почти без симптоми.

За разлика от тях, националната средна възраст в Италия, една от най-силно засегнатите страни, е над 45. Средната възраст на починалите от Covid-19 там е около 80 години.

По-младите хора обикновено имат по-силна имунна система, което може да доведе до по-леки симптоми, заявява Йосиф Кар, експерт по население и глобално здраве в Nanyang Technological University в Сингапур.

В Сингапур и Саудитска Арабия например, повечето инфекции са сред чуждестранни работници-мигранти, мнозинството от които живеят в претъпкани общежития. Въпреки това, много от тези работници са млади и здрави, и не се нуждаят от хоспитализация.

Наред с младостта, относителното доброто здраве може да намали въздействието на вируса сред заразените, докато някои предшестващи болестни състояния – по-специално хипертония, диабет и затлъстяване – могат да влошат тежестта му, твърдят изследователи в Съединените щати.

Но има и забележителни изключения от демографската теория. Япония, с най-старото средно население в света, е регистрирала по-малко от 520 смъртни случая, въпреки че броят на регистрираните случаи се е увеличил с увеличаването на тестовете.

Районът Гуаяс в Еквадор, епицентър на огнище, което може да е отнело до 7000 живота, е един от най-младите в страната, като само 11 процента от жителите му са над 60 години.

А д-р Джа от Харвард предупреждава, че някои млади хора, които не проявяват симптоми, също са силно заразни по причини, които все още не са добре разбрани.

Културно разстояние

Културните фактори, като социалното дистанциране, което е вградено в определени общества, могат да дадат на някои страни повече защита, казват епидемиолозите.

В Тайланд и Индия, където броят на заразените е сравнително нисък, хората се поздравяват взаимно от разстояние, с длани, съединени като за молитва. В Япония и Южна Корея хората се покланят отдалеч, а освен това още дълго преди пристигането на коронавируса са били склонни да носят маски за лице, когато не се чувстват добре.

В голяма част от развиващия се свят обичаят да се грижат за възрастните хора в домашни условия води до по-малко домове за възрастни, които се оказват сред най-трагичните огнища на Запад.

И отново – от теорията за културно дистанциране също са налице забележителни изключения. В много части на Близкия изток, като Ирак и страните от Персийския залив, мъжете често се прегръщат или се ръкуват при среща, но повечето от тях не се разболяват.

Нещото, което може да се нарече „национално дистанциране“, също се оказва изгодно. Някои сравнително изолирани страни са извлекли в случая ползи от уединението си.

Далечните страни, като някои в Южния Тихи океан и части от Африка на юг от Сахара, не са толкова наводнени с посетители, които носят вируса със себе си. Здравните експерти в Африка посочват ограничените посещения от чужбина като може би основната причина за относително ниския процент на заразяване на континента.

Страни, които са по-малко достъпни по политически причини, като Венецуела или поради конфликти, като Сирия и Либия, също бяха до известна степен защитени чрез липсата на посетители, както и страни като Ливан и Ирак, където през последните месеци имаше масови протести.

Липсата на обществен транспорт в развиващите се страни може също да намали разпространението на вируса там.

Топлина и светлина

Географията на епидемията – който през зимата се разпространи бързо в страни с умерен климат като Италия и Съединените щати, и на практика липсва в по-топли страни като Чад или Гвиана – изглежда подсказва, че вирусът не вирее добре при високи температури. Останалите коронавируси, като например онези, които причиняват обикновената настинка, са по-малко заразни при по-топъл и влажен климат.

Но изследователите казват, че идеята, че горещото време само по себе си може да отблъсне вируса, е форма на пожелателно мислене.

Едни от най-тежките огнища в развиващия се свят са в района на Амазонка в Бразилия, едно от най-типичните тропически места по света.

„Най-доброто предположение е, че летните условия ще помогнат, но е малко вероятно сами по себе си да доведат до значително забавяне на разпространението или до спад в случаите“, казва Марк Липсич, директор на Центъра за динамика на заразните болести към Харвардския университет.

Вирусът, който причинява Covid-19, изглежда толкова заразен, че смекчава всеки благоприятен ефект от топлината и влажността, казва д-р Раул Рабадан, изчислителен биолог от Колумбийския университет.

Но други аспекти на топлия климат, като например това, че хората прекарват повече време навън, биха могли да помогнат.

„Хората, живеещи на закрито в затворени среди, могат да насърчат рециркулацията на вируса, увеличавайки шанса да се заразят с болестта“, казва Йосиф Кар от Nanyang Technology University.

Ултравиолетовите лъчи на пряката слънчева светлина потискат този коронавирус, според проучване, проведено от създатели на екологични модели в Университета на Кънектикът. Това означава, че повърхности, които се намират по слънчеви места, може би ще се окажат по-малко замърсени с вируси. Предаването на вируса става обаче предимно чрез контакт със заразено лице, а не чрез докосване на повърхност.

Във всеки случай още никой учен не е изказвал предположението, че директното подлагане на слънчева светлина би могло да бъде ефективно лечение, както го направи президентът Тръмп. А тропическите условия може дори да подлъгват някои хора към фалшиво чувство за сигурност.

„Хората казваха: „Тук е горещо, нищо няма да ми се случи“, казва д-р Доменика Севалос, медицинска изследовател от Еквадор. „Някои дори излизаха нарочно, за да се пекат на слънце, мислейки, че това ще ги предпази от инфекцията.“

Ранни и строги блокировки

Държавите, които са се затворили рано, като Виетнам и Гърция, са успели да избегнат излизането на заразите извън контрол, което е доказателство за силата на стриктното социално дистанциране и карантините при овладяването на вируса.

В Африка, където множество страни имат горчив опит с убийци като ХИВ, резистентна срещу лекарства туберкулоза и Ебола, вече познават ситуацията и реагираха бързо.

Служители на летищата от Сиера Леоне до Уганда измерваха температури (нещо, за което междувременно бе установено, че е по-малко ефективната мярка) и детайли за контакт, а и носеха маски много преди колегите им в Съединените щати и Европа да предприемат подобни предпазни мерки.

Сенегал и Руанда затвориха границите си и обявиха блокировки, когато все още имаха много малко случаи. Здравните министерства започнаха да проследяват контакти отрано.

Всичко това се случва в регион, в който здравните министерства разчитат на пари, персонал и доставки най-вече от чуждестранни донори, много от които трябваше да насочат вниманието си предимно към огнища в собствените си страни, заяви Катрин Кьобутунги, изпълнителен директор на Африканския изследователски център за население и здравеопазване.

„Държавните управления тук се пробуждат един ден и изведнъж си казват: ‚ОК, тежестта на страната лежи на раменете ни, така че трябва да се раздвижим‘,“ казва тя. „И те наистина го правят. Някои от реакциите бяха просто красиви за наблюдаване, честно.“

Сиера Леоне измени протоколите за проследяване на болести, които бяха създадени вследствие на епидемията от Ебола през 2014 г., в която там загинаха почти 4000 души. Правителството създаде центрове за спешни операции във всеки окръг и нае 14 000 местни здравни работници, 1500 от които се обучават като проследяващи контактни лица, въпреки че Сиера Леоне има само около 155 потвърдени случая.

Не е ясно обаче кой ще плаща заплатите им през следващите месеци или разходите като мотоциклети и дъждобрани, за да ги поддържа в действие през идещия влажен сезон.

Уганда, която също пострада по време на заразата с Ебола, бързо наложи карантина на пристигащите от Дубай пътници, след като първият случай на коронавирус дойде оттам. Властите проследяват и около 800 други, които са пътували от Дубай през предходните седмици.

Здравните власти на Уганда тестват по около 1000 шофьори на камиони на ден. Но много от онези, които са имали положителни тестове, идват от Танзания и Кения, където не се тества толкова усилено, а това води до притеснения, че вирусът ще продължи да прониква през пропускливите граници.

Блокировките, придружени от забрани за религиозни събирания и зрителни спортни събития очевидно работят, казва Световната здравна организация. Повече от месец след затварянето на националните граници, училищата и повечето фирми, от Тайланд до Йордания се наблюдава спад на новите инфекции.

В Близкия изток масовото затваряне на джамии, светилища и църкви се е случило сравнително рано и вероятно е помогнало да се спре разпространението в много страни.

Забележително изключение беше Иран, който не затвори някои от най-големите си светилища до 18 март – цял месец, след като там беше регистриран първия случай в поклонническия град Кум. Епидемията се разпространи бързо оттам, убивайки хиляди хора в страната и разпространявайки вируса зад граница, докато поклонниците се завръщаха у дома.

Колкото и ефективни да са блокиранията, в страни, в които липсва здрава мрежа за социална сигурност, и в такива, в които повечето хора работят в неформалната икономика, заповедите за закриване на предприятия и изискването от хората да остават по домовете си ще бъдат трудни за прокарване в продължение на дълго време. Когато хората са принудени да избират между социалното дистанциране и изхранването на семействата си, те избират последното.

Противно на очакванията, някои държави, в които властите реагираха късно и с неравномерно прилагане на блокировки, изглежда са останали пощадени. И в Камбоджа, и в Лаос, където са били предприети само спорадични мерки за социално дистанциране, е имало кратки периоди на инфекции, но нито една от тях не е регистрирала нов случай в продължение на последните три седмици.

В Ливан, чиито мюсюлмански и християнски граждани често ходят на поклонения съответно в Иран и Италия – все места, препълнени с вируса – би трябвало да има голям брой инфекции. Но това не е така.

„Просто не се случва онова, което очаквахме“, каза д-р Рой Наснас, консултант по инфекциозни заболявания в Университетската болница Гейтауи в Бейрут. „Не знаем защо.“

Хвърляне на зарове

И накрая, повечето експерти са съгласни, че може би няма една единствена причина някои държави да бъдат поразени, а други да бъдат пропуснати. Отговорът вероятно е комбинация от горните фактори, както и още един, споменаван от изследователите: чист късмет.

В държави с една и съща култура и климат може да се стигне до много различен развой на събитията, ако например заразен човек присъства на многолюдно социално събитие, превръщайки го в нещото, което изследователите наричат ​​„събитие за супер разпространение“.

Тъй като даден заразен човек може да не изпитва симптоми в продължение на седмица или повече – ако изобщо, тъй като понякога болестта се разпространява изцяло „под радара“, експоненциално и на пръв поглед на случаен принцип. Ако жената от [корейския град] Тегу си беше останала вкъщи в онази неделя от февруари, огнището в Южна Корея може би щеше да е по-малко от половината от онова, което стана впоследствие.

Някои държави, които е трябвало да бъдат залети от инфекции, не са, което кара изследователите да се чешат по главите.

Тайланд докладва първия потвърден случай на коронавирус извън Китай в средата на януари (идещ от пътник от Ухан, китайския град, където се смята, че е започнала пандемията). През следващите критични седмици Тайланд продължи да приема наплив от китайски посетители. Но по неизвестни причини тези туристи не доведоха до експоненциално локално предаване.

И когато става така, че определени страни правят всичко погрешно, и все пак не изглеждат толкова нападнати от вируса, колкото би трябвало да се очаква, никой не може да каже защо.

„В Индонезия имаме здравен министър, който вярва, че можете да излекувате Covid с молитви, и правим твърде малко тестове“, казва д-р Панду Рионо, специалист по инфекциозни болести от Университета на Индонезия. „Но имаме късмет, че у нас има толкова много острови, които ограничават пътуванията, а заедно с това може би и инфекцията.“

„Няма нищо друго, което да сме свършили правилно“, добавя той.


Източник

 

Pin It

Прочетете още...