На външните наблюдатели арабските общества често изглеждат сковани и съпротивляващи се на промените, защото това, което те виждат, са управляващите режими, които най-често силно се съпротивляват на промяната и развитието. Но този образ е почти противоположен на действителността в арабските общества, където една много голяма динамика отваря вратите за много видове промяна, макар и с различни скорости и по сложни противоречиви пътища, особено когато промяната „отдолу“ среща съпротива „отгоре“.
Да вземем арабските жени. Господстващата представа за тях е като за пасивни, екзотични и забулени жертви, за жени, които само реагират на събитията вместо активно да участват в тях. Арабската жена е един безличен обект на общностни стереотипи, които поддържат предразсъдъците на културата.
Но в действителност арабските общества са въвлечени в един процес на огромна и неотменима промяна, в която решаваща роля играят жените. През последните петдесет години интензивната урбанизация и феминизацията на работната сила във всички арабски страни изведоха извънредно много жени на обществената арена.
През този период разликите между нивата на образование на момчетата и на момичетата намаляха навсякъде, макар и с различна скорост в различните страни. В същност сега в много арабски страни в гимназиите и в университетите има повече момичета, отколкото момчета, което показва, че родителите смятат образованието на дъщерите си за толкова важно, колкото и това на синовете им. Освен това всички проучвания показват, че младите мъже и жени искат да учат и да имат професия преди да се оженят. (Още повече, че те в все по-голяма степен искат сами да избират своя партньор в живота.)
В същото време демографските промени заедно със социални и икономически фактори, които засягат образованието и работата, налагат дълбока промяна в традиционния модел на арабското семейство. По-високата възраст за женитба и намаляващата раждаемост, които са преки последици от широката употреба на средства за предпазване от забременяване, намаляват размера на семейството до стойности, които са много близки до „нуклеарното семейство“ на Запад. Вероятно арабските страни от Магребския регион са водещите в това отношение, но явлението може да се наблюдава в целия арабски свят, дори в най-консервативно настроените държави.
Този нов семеен модел набира толкова много сила, че започва да се налага в аграрните общества, където упадъкът на аграрната икономика е съпроводен с рязка промяна към все по-малки семейства. Тази промяна става с почти еднаква скорост навсякъде в арабския свят, но често тя се случва едновременно в града и в селото.
Не е изненадващо, че тези промени водят до преразпределение на властта между стари и млади, както и между мъжете и жените. Сега ние сме свидетели на постепенно отслабване на патриархата и то се подкрепя от това, че има обрат във формата на семейството: традиционните семейства все повече биват заменяни от по-нуклеарни такива.
Разбира се, тези промени не означават, че се случва рязко скъсване с миналото. Цялата промяна отразява местните компромиси с традицията и с патриархалните правила, както и различните скорости, с които става взаимното приспособяване между новите и старите начини на живот. Промените обаче са забележително по-слаби и по-сложни в страни като Ирак и Палестина и това се дължи на тежките конфликти, в които те са въвлечени.
Динамиката та промяната в арабските общества рядко е съпроводена от промяна в политическата система. Повечето държави се съпротивляват на процесите на преобразуване на законовите рамки на съществуването им. Те с право се страхуват, че разширяването на индивидуалната автономия в рамките на семейството, както отслабването на патриархалната власт, биха могли да доведат до публично поставяне под въпрос на идеологическата основа на властта на държавата.
Резултатът е широко разпространен призив на правителствата към религиозните норми и в по-малка степен едно обръщане към традицията за да се узакони продължаването на патриархалния ред. „Държавният феминизъм“ общо взето е повече една демонстрация на реторически или политически символизъм, занимаващ се най-вече с международна реклама на прогресивния имидж на тези правителства, отколкото е действителен мотор за промяна.
Обаче няма съмнение, че политическите власти в региона не по-малко от самите семейства ще бъдат принудени да приемат несъответствията с традиционния модел, когато се стигне до преобразуването на условията на живот на жените. Тази промяна ще засегне много други и тя трябва да бъде анализирана както от гледната точка на арабите, така и от други – външни на арабската – гледни точки.
Това е особено необходимо, защото положението на жените е един от основните показатели, по които външният свят, и най-вече Западът, използват, за да оценяват арабския свят. И за нещастие подобни оценки имат тенденцията да се съсредоточават върху предполагаемата му неподвижност, която произтича от нормите на Исляма, които затъмняват познаването на действителните промени, които настъпват.
Разбира се, преобладаващият възглед към арабските общества често потиска възможностите на хората отвън да се освободят от предубеждението си, че Ислямът държи всички арабски жени да следват предписания от традицията начин на живот, докато в действителност жените живеят в много различаващи се условия. Това не позволява на мнозина да виждат и ограничава в много голяма степен възможността им да оценят дълбоките промени, които стават в арабските общества, и по-специално да видят и оценят как жените са тези, които тласкат напред промените. Така Западът рискува да се лиши от един важен ключ за разбирането на арабския свят днес и на това, което той ще е утре.
Превод: Емил Коен
Първоначална публикация в бюлетина „Правата на човека във фокус“
(Издание на БХК, Брой 24, 2011 г.)
